РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

5 декември 2013 година(*)

„Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Регламент (ЕО) № 805/2004 — Европейско изпълнително основание при безспорни вземания — Условия за удостоверяване като европейско изпълнително основание — Положение, при което по спор между две лица, които не извършват търговски или професионални дейности, е постановено решение в държавата членка на кредитора“

По дело C‑508/12

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesgericht Salzburg (Австрия) с акт от 31 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 9 ноември 2012 г., в рамките на производство по дело

Walter Vapenik

срещу

Josef Thurner,

СЪДЪТ (девети състав),

състоящ се от: г‑н M. Safjan (докладчик), председател на състав, г‑н J. Malenovský и г‑жа A. Prechal, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Cruz Villalón,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за австрийското правителство, от г‑н A. Posch, в качеството на представител,

–        за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek и г‑н J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за германското правителство, от г‑н T. Henze, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г‑н W. Bogensberger и г‑жа A.‑M. Rouchaud-Joët, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3).

2        Запитването е отправено в рамките на производство по жалба, подадена от г‑н Vapenik, с местожителство в Залцбург (Австрия), срещу отхвърлянето на заявлението му за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за неприсъствено решение срещу г‑н Thurner, с местожителство в Остенде (Белгия), с мотива че искът срещу последния, който е потребител, не е предявен в държавата членка по местожителството му.

 Правна уредба

 Регламент № 805/2004

3        Съгласно съображения 8, 9 и 20 от Регламент № 805/2004:

„(8)      В заключенията от срещата в Тампере Европейският съвет счете, че достъп до принудително изпълнение в държава членка, различна от тази, в която е било е връчено съдебното решение, трябва да бъде ускорен и опростен с разпределението на спомагателни мерки, взети предварително от принудителното изпълнение в държавата членка, в която то е потърсено. Съдебно решение, което е било удостоверено като европейско изпълнително основание от съда по произход, трябва да бъде разглеждано за целите на принудителното изпълнение като произнесено от държавата членка, в която принудителното изпълнение е потърсено. […] Мерките относно принудителното изпълнение на тези съдебни решения се уреждат от националния закон.

(9)      Тази процедура би трябвало да предостави значителни предимства в сравнение с процедура за изпълнение на решение, предвидена в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела [ОВ L 12, 2001 г., стр. 1, изменен с Регламент (ЕО) № 1496/2002 на Комисията от 21 август 2002 година (ОВ L 225, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 29, наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“)], така че няма да има нужда от съгласие на съдебните органи във втора държава членка със закъсненията и разноските, които това има за последица.

[…]

(20)      Прилагането на писменото удостоверяване като европейско изпълнително основание на безспорни вземания трябва да бъде незадължително за кредитора, който може вместо това да избере системата на признаване и изпълнение, предвидена в Регламент (ЕО) № 44/2001 или други актове на Общността“.

4        Член 1 от този регламент гласи:

„Настоящият регламент има за цел да въведе европейско изпълнително основание за безспорни вземания чрез приемането на минимални процесуални изисквания, свободно движение на присъди, съдебни спогодби и публични документи във всички държави членки, без да бъде необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и изпълнение в държавата членка на принудителното изпълнение“.

5        Член 3, параграф 1 от този регламент гласи:

„Настоящият регламент се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания.

Вземането се счита за „безспорно“, когато:

a)      длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или

б)      длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата членка по произход, в хода на съдебната процедура; или

в)      длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата членка по произход; или

г)      длъжникът изрично го е признал в публичен документ“.

6        Член 6 от този регламент, който е озаглавен „Изисквания към удостоверяването като европейско изпълнително основание“, предвижда в параграф 1:

„Решение по безспорно вземане, което е произнесено в държава членка, след заявление във всеки момент пред съда по произход, се удостоверява като европейско изпълнително основание, ако са изпълнени следните условия:

a)      решението подлежи на изпълнение в държавата членка по произход;

б)      решението не противоречи на разпоредбите за подсъдност, предвидени в глава II, раздели 3 и 6 от Регламент (ЕО) № 44/2001; […]

в)      съдебната процедура в държавата членка по произход е изпълнила изискванията в глава III, в случай на безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или в); и

г)      решението е произнесено [в] държавата членка, където длъжникът има местоживеене по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001, в случаи, когато:

–        вземането е безспорно по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или в) [от настоящия регламент]; и

–        вземането се отнася до договор, сключен от лице — потребител, с цел, която може да бъде разглеждана като чужда на неговата професионална дейност; и

–        длъжникът е потребителят“.

7        Глава III от Регламент № 805/2004 установява минималните изисквания за процедурите относно безспорни вземания.

 Регламент № 44/2001

8        Съображение 13 от Регламент № 44/2001 гласи:

„Във връзка със застраховането, потребителските договори и трудовата заетост, по-слабата страна трябва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото предвиждат общите правила“.

9        Глава ІІ, раздел 4, член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 гласи:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел […], ако:

a)      се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски, или

б)      се отнася до договор за заем, изплатим на части, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или

в)      във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или, който с всички средства насочва дейностите си към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности“.

10      Член 16, параграфи 1 и 2 от този регламент гласи:

„1.      Потребител може да заведе дело срещу другата страна по договора или в съдилищата на държава членка, в която тази страна има местоживеене, или в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.

2.      Другата страна по договора може да заведе делото срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят“.

11      Съгласно член 35, параграф 1 от същия регламент „съдебното решение не се признава, ако то противоречи на раздел 3, 4 или 6 от глава II“.

12      В глава II, раздели 3, 4 и 6 от Регламент № 44/2001 са предвидени правила относно компетентността по дела във връзка със застраховане, при потребителски договори и относно изключителна компетентност.

13      Член 43, параграф 1 от този регламент гласи:

„Решението по молбата за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните“.

14      Член 45, параграф 1 от споменатия регламент гласи:

„Съдът, пред който е подадена жалбата съгласно член 43 или член 44, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35. Той произнася решението си незабавно“.

 Регламент (ЕО) № 593/2008

15      Съображения 23 и 24 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, стр. 6) гласят:

„(23) По отношение на договорите, сключени със страни, които са смятани за по-слаби, тези страни следва да бъдат защитени чрез стълкновителни норми, които са по-благоприятни за техните интереси, отколкото общите норми.

(24)      Що се отнася по-специално до потребителските договори, стълкновителната норма следва да предоставя възможност за намаляване на разходите по разрешаване на спорове, които са обикновено с относително малък размер на цената на иска, и да отчита развитието на техниките за дистанционна продажба. Съгласуваността с Регламент (ЕО) № 44/2001 изисква да е налице позоваване на понятието „насочена дейност“ като условие за прилагането на нормата за защита на потребителя и понятието да се тълкува хармонизирано в Регламент (ЕО) № 44/2001 и в настоящия регламент […]“.

16      Член 6, параграф 1 от този регламент гласи:

„[…] [Д]оговор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия („потребителят“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалистът“), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:

a)      извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или

б)      по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава,

и договорът попада в обхвата на тази дейност“.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

17      От акта за преюдициално запитване е видно, че с иска си, предявен пред Bezirksgericht Salzburg (Австрия), г‑н Vapenik иска г‑н Thurner да бъде осъден да му заплати сумата от 3158 EUR, заедно с лихви и разноски, по силата на сключен помежду им договор за паричен заем. Г‑н Vapenik предявява иска си пред споменатата юрисдикция в Австрия на основание на установената от страните договорна подсъдност по мястото на изпълнение на договора. Към момента на сключване на договора и на предявяване на иска нито една от страните не извършва търговски или професионални дейности.

18      Въпреки връчената му от съдебен изпълнител в Белгия призовка и покана за явяване, г‑н Thurner не се явява. Поради това Bezirksgericht Salzburg постановява неприсъствено решение. Решението е връчено по пощата на г‑н Thurner, който не го обжалва, и така то става окончателно и изпълняемо.

19      След това г‑н Vapenik предявява пред Bezirksgericht Salzburg заявление за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за това решение съгласно Регламент № 805/2004. Споменатата юрисдикция отхвърля молбата му, като се позовава на член 6, параграф 1, буква г) от същия регламент и приема, че искът срещу г‑н Thurner, който е потребител, не е предявен в държавата членка по неговото местоживеене.

20      Г‑н Vapenika обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, като твърди, че условията за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание по член 6, параграф 1, букви a)—в) от Регламент № 805/2004 са изпълнени, тъй като договорът за заем е сключен между две частни лица. Следователно член 6, параграф 1, буква г) от този регламент, съгласно който такова удостоверение се издава по-специално когато лицето, с което потребителят е сключил договор, действа в рамките на търговската или професионалната си дейност, не бил приложим в главното производство.

21      При тези условия Landesgericht Salzburg решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 6, параграф 1, буква г) от Регламент […] № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на договори, сключени между предприятие, в качеството на кредитор, и потребител, в качеството на длъжник, или че е достатъчно поне длъжникът да е потребител и че следователно тази разпоредба се прилага и по отношение на вземания на един потребител от друг потребител?“.

 По преюдициалния въпрос

22      С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 6, параграф 1, буква г) от Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага и по отношение на договори, сключени между две лица, които не извършват търговски или професионални дейности.

23      Съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което да се направи, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. по-специално Решение от 27 юни 2013 г. по дело Malaysia Dairy Industries, C‑320/12, точка 25 и цитираната съдебна практика).

24      Видно от текста на член 6, параграф 1, буква г) от Регламент № 805/2004, потребител е лице, което сключва договор с цел, която може да бъде разглеждана като чужда на неговата професионална дейност. Тази разпоредба не уточнява дали качеството на осъществяващ или не професионална дейност на съдоговорителя на потребителя играе някаква роля за целите на квалифицирането на отсрещната страна като „потребител“. Какво трябва да е качеството на съдоговорителя на потребителя не може да се изведе и от другите разпоредби на този регламент, а тъй като в посочената разпоредба липсва препращане към правото на държавите членки, смисълът и обхватът на използваното в нея понятие „потребител“ следва да се определи с оглед на контекста ѝ и преследваната с Регламент № 805/2004 цел.

25      С оглед на това и за да се гарантира спазването на целите на европейския законодател в областта на потребителските договори, както и съгласуваността на правото на Съюза, следва по-специално да се вземе предвид съдържащото се в други актове от правото на Съюза понятие „потребител“. Предвид допълващия характер, който правните норми, установени с Регламент № 805/2004, имат спрямо включените в Регламент № 44/2001, разпоредбите на последния се явяват от особено голямо значение.

26      В този смисъл най-напред следва да се напомни, че системата за защита на потребителите, въведена по-специално с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273), се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност (вж. по-специално Решение от 14 юни 2012 г. по дело Banco Español de Crédito, C‑618/10, точка 39, Решение от 21 март 2013 г. по дело RWE Vertrieb, C‑92/11, точка 41, както и Решение от 30 май 2013 г. по дело Asbeek Brusse и de Man Garabito, C‑488/11, точка 31).

27      Освен това особеният режим, установен по-специално от разпоредбите на Регламент № 44/2001 във връзка с компетентността при потребителски договори, е предназначен да осигури адекватна защита на потребителя като страна по договора, за която се счита, че е по-слаба в икономическо и по-неопитна в правно отношение от своя съдоговорител търговец.

28      В този контекст Съдът нееднократно приема, че член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 се позовава на понятието „потребител“, като визира само частния краен потребител, който не извършва търговски или професионални дейности (вж. в този смисъл Решение от 14 март 2013 г. по дело Česká spořitelna, C‑419/11, точка 32).

29      Накрая, видно от съображения 23 и 24 от Регламент № 593/2008, изискването при сключването на договори да се осигури защита на по-слабите страни, сред които са и потребителите, се прилага и при определяне на правото, приложимо по отношение на потребителските договори. Член 6, параграф 1 от посочения регламент предвижда за тази цел, че договор, сключен между потребител и професионалист, при определени условия се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя.

30      По този начин посочените правни инструменти признават необходимостта от защита на най-слабата страна по договора, когато същият се сключва между лице, което не извършва търговски или професионални дейности, и лице, което извършва такива дейности.

31      Тъй като имат за цел защита на потребителите с оглед на възстановяване на равенството между страните по договори, сключени между потребител и професионалист, посочените по-горе разпоредби на правото на Съюза не могат да се прилагат и по отношение на лица, за които тази защита не е обоснована.

32      В този смисъл Съдът вече е приел, че специалните правила за компетентност при потребителски договори не могат да се прилагат към договори, сключени между две лица, които извършват търговски или професионални дейности (вж. в този смисъл Решение от 19 януари 1993 г. по дело Shearson Lehman Hutton, С‑89/91, Recueil, стр. І‑139, точки 11 и 24).

33      Следва обаче да се констатира, че при договорни отношения като разглежданите в главното производство, а именно между две лица, които не извършват търговски или професионални дейности, неравнопоставеност на страните също липсва. Това правоотношение следователно не може да бъде подчинено на режима за защита, приложим по отношение на потребители, договарящи се с лица, които извършват търговски или професионални дейности.

34      Това тълкуване се потвърждава от структурата и общата логика на специалните правила за компетентност при потребителски договори по член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент № 44/2001, който предвижда, че по искове, предявени от или срещу потребител, компетентен е съдът по местоживеенето на същия. Следователно тази разпоредба се прилага единствено за договори, при които съществува неравнопоставеност между договарящите страни.

35      Освен това следва да се отчете и допълващият характер, който установените с Регламент № 805/2004 правила имат в сравнение правилата за признаване и изпълнение на решенията по Регламент № 44/2001.

36      В това отношение следва да се уточни, че ако удостоверяването като европейско изпълнително основание по силата на Регламент № 805/2004 на дадено съдебно решение при безспорно вземане позволява да се използва и производството по екзекватура по Регламент № 44/2001, то липсата на такова удостоверяване не изключва възможността за изпълнение на решението съгласно предвиденото в последния регламент производство по екзекватура.

37      В случай че се приеме обаче, че дефиницията на понятието „потребител“ по Регламент № 805/2004 е по-широка от тази по Регламент № 44/2001, би могло да се стигне до противоречия при прилагането на двата регламента. Всъщност дерогационният режим, установен от първия регламент, може да доведе до неудостоверяване като изпълнително основание на дадено решение, макар че изпълнението на същото би било възможно в рамките на общия режим по Регламент № 44/2001, тъй като условията, при които този режим позволява на ответника да оспори издаването на изпълнително основание с мотива, че е налице нарушение на компетентността на съдилищата на държавата по местоживеене на потребителя, не са изпълнени.

38      От всичко изложено следва, че понятието „потребител“ по смисъла на член 6, параграф 1, буква г) от Регламент № 805/2004 се отнася до лице, което с цел, която може да бъде разглеждана като чужда на неговата професионална дейност, сключва договор с лице, упражняващо търговските си или професионални дейности.

39      Поради това на поставения въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1, буква г) от Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на договори, сключени между две лица, които не извършват търговски или професионални дейности.

 По съдебните разноски

40      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 6, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на договори, сключени между две лица, които не извършват търговски или професионални дейности.

Подписи


* Език на производството: немски.