РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
27 февруари 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Директива 2009/138/ЕО — Представителство на общо застрахователно предприятие — Представител, установен на територията на страната — Връчване на документи — Получаване на документа за образуване на съдебното производство — Регламент (ЕО) № 1393/2007 — Неприложимост“
По дело C‑25/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Poznaniu (Окръжен съд Познан, Полша) с акт от 13 декември 2018 г., постъпил в Съда на 15 януари 2019 г., в рамките на производство по дело
Corporis sp. z o.o.
срещу
Gefion Insurance A/S,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: L. S. Rossi (докладчик), председател на състава, J. Malenovský и F. Biltgen, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Corporis sp. z o.o., от P. Nowosielski и P. Mazgaj, radcowie prawni,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe, M. Heller и S. L. Kalėda, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Запитването се отнася до тълкуването на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 2009 г., стр. 1), както и на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (OВ L 324, 2007 г., стр. 79).
2 Запитването е отправено в рамките на спор на Corporis sp. z o.o., застрахователно дружество със седалище в Полша, с Gefion Insurance A/S, застрахователно дружество със седалище в Дания, по повод обезщетението за вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 76, 105 и 127 от Директива 2009/138 гласят:
„(76) С оглед на нарастващата мобилност на гражданите на Съюза, все по-често застраховката „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства се предлага на презгранична основа. С оглед осигуряване на продължаващото добро функциониране на системата „Зелена карта“ и на споразуменията между националните бюра на автомобилните застрахователи, е целесъобразно държавите членки да могат да изискват застрахователните предприятия, предоставящи застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на тяхна територия посредством [свободно] предоставяне на услуги, да се включат и да участват във финансирането на националното бюро, както и в гаранционния фонд, създаден от съответната държава членка. Държавата членка, в която се предоставят услугите, следва да изисква от предприятията, които предлагат застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да назначат представители на нейна територия, които да събират цялата необходима информация по отношение на претенциите и да представляват съответното предприятие.
[…]
(105) Всички титуляри на полица и бенефициери следва да са предмет на равно третиране, независимо от тяхната националност или местопребиваване. […]
[…]
(127) От съществено значение е застрахованите лица, титулярите на полица, бенефициерите, както и всяка пострадала страна, разполагащи с право на пряк иск срещу застрахователното предприятие за претенция, произтичаща от застрахователни операции, да бъдат защитени в рамките на процедурите по ликвидация […]“.
4 Съгласно член 147 от тази директива:
„Застрахователно предприятие, което възнамерява да упражнява дейност за първи път в една или повече държави членки съгласно свободата за предоставяне на услуги, първо уведомява надзорните органи на държавата членка по произход, като посочва характера на рисковете или задълженията, които възнамерява да покрива“.
5 Член 148 от посочената директива предвижда:
„1. В срок от един месец след уведомлението, предвидено в член 147, надзорните органи на държавата членка по произход съобщават следната информация на държавата членка или държавите членки, на чиито територии застрахователното предприятие възнамерява да упражнява дейност по силата на свободата за предоставяне на услуги:
[…]
б) класовете застраховки, които застрахователното предприятие е лицензирано да предлага;
в) естеството на рисковете или задълженията, които застрахователното предприятие предлага да покрива в приемащата държава членка.
Същевременно надзорните органи на държавата членка по произход информират заинтересованото застрахователно предприятие за това съобщение.
2. Държавите членки, на чиято територия едно общо застрахователно предприятие възнамерява, по силата на свободата за предоставяне на услуги, да покрива рискове от клас 10, в част А от приложение I, с изключение на отговорност на превозвача, може да изисква [общото застрахователно] предприятие да представи следното:
а) името и адреса на представителя, посочен в член 18, параграф 1, буква з;
[…]“.
6 Член 151 от същата директива, озаглавен „Недискриминация на лицата, предявяващи претенции“, който се намира в дял I, глава VIII, раздел I, подраздел 2 от нея, озаглавен „Застраховане на отговорността, свързана с моторните превозни средства“, гласи следното:
„Приемащата държава членка изисква от общо застрахователното предприятие да гарантира, че лицата, които предявяват претенции на основание на събития, настъпили на нейна територия, няма да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение поради обстоятелството, че предприятието покрива риск, с изключение на отговорност на превозвача, класифициран[…] в клас 10 в част А от приложение I при режим на предоставяне на услуги, а не чрез установяване в тази държава членка“.
7 Член 152 от Директива 2009/138, озаглавен „Представител“, гласи:
„1. За посочена в член 151 цел приемащата държава членка изисква от общо застрахователното предприятие да назначи представител, живеещ или установил се на нейна територия, който да събира цялата необходима информация във връзка с претенциите и да притежава достатъчно правомощия, за да представлява предприятието пред лица, които са претърпели вреди, и които биха могли да предявят претенции, включително да извърши плащане по тези претенции, и да го представлява или, ако е необходимо, да организира представителството на предприятието пред съдилищата и органите на държавата членка във връзка с тези претенции.
От представителя може също да се изисква да представлява общо застрахователното предприятие пред надзорните органи на приемащата държава членка с оглед проверката за съществуването и действителността на застрахователните полици за застраховка на отговорността, свързана с моторните превозни средства.
2. Приемащата държава членка не може да изисква от представителя да извършва за сметка на назначилото го общо застрахователно предприятие други дейности, освен посочените в параграф 1.
[…]“.
8 Съгласно съображение 8 от Регламент № 1393/2007:
„Настоящият регламент не следва да се прилага при връчване на документ на упълномощен представител на страната по делото в държавата членка, в която се гледа делото, независимо от местопребиваването на тази страна“.
9 Член 1, параграф 1 от посочения регламент предвижда:
„Настоящият регламент се прилага за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава членка в друга. […]“.
Полското право
10 Член 133, параграф 2 от ustawa Kodeks postępowania cywilnego (Закон за приемане на Гражданския процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (Dz. U. 2018 г., позиция 1360), гласи:
„Процесуалните книжа или решенията, адресирани до юридическо лице или организация без правосубектност, се връчват на органа, оправомощен да ги представлява пред съдилищата, или на служител, оправомощен да получава книжа“.
11 Член 177, параграф 1, точка 6 от този закон предвижда:
„Съдът може служебно да спре производството, когато то не може да продължи, защото не е посочен адрес на ищеца или посоченият е грешен, защото в определения му срок ищецът не е посочил адрес на ответника или данни, позволяващи на съда да установи номерата по член 208[…], или защото ищецът не е изпълнил други дадени му разпореждания“.
12 Член 182, параграф 1, първо изречение от този закон гласи следното:
„Съдът прекратява спряното производство по надлежно направено искане от страните или по искане на наследниците, както и поради причините, посочени в член 177, параграф 1, точки 5 и 6, ако искане за възобновяване на производството не е направено в едногодишен срок, считано от датата на определението за спиране“.
13 Член 208, параграф 1, буква b) от ustawa o działalności ubezpieczeniowej i reasekuracyjnej (Закон за застрахователната и презастрахователната дейност) от 11 септември 2015 г. (Dz. U. 2018 г., позиция 999), който транспонира в полската правна система член 152 от Директива 2009/138, гласи:
„Чуждо застрахователно предприятие със седалище в държава членка […], различна от Република Полша — което възнамерява да извършва на територията на Република Полша застрахователна дейност в областта на застраховките, посочени в дял II, група 10 от приложението към закона, с изключение на гражданската отговорност на превозвача, по начин, различен от създаването на клон, в рамките на свободното предоставяне на услуги — чрез органа в държавата по седалището му предоставя на надзорния орган:
1) име и фамилия или съответно наименование, както и адрес на представителите за уреждане на претенции, които са оправомощени да го представляват в необходимата степен за: […]
b) осигуряване на процесуално представителство в споровете пред полските общи съдилища“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
14 От акта за преюдициално запитване е видно, че Corporis е установено в Полша застрахователно дружество, което е встъпило в правото за получаване на обезщетение на собственика на застраховано в Полша превозно средство, участващо в пътнотранспортно произшествие. Gefion Insurance е установено в Дания застрахователно дружество, покриващо рисковете на другото участващо в това произшествие лице.
15 Gefion Insurance е определило на основание член 152 от Директива 2009/138 Crawford Polska sp. z o.o., което е със седалище в Полша, за предприятие, имащо право да го представлява пред лица, претърпели вреди в Полша. На това основание Crawford Polska, натоварено с уреждането на претенциите за сметка на Gefion Insurance, удовлетворява главното искане за обезщетение, отправено от Corporis във връзка с разглежданото застрахователно събитие.
16 Пред Sąd Rejonowy Poznań — Stare Miasto (Районен съд Познан — Старе място, Полша) Corporis иска също заплащането на сума в размер на 157,41 PLN (полски злоти) (около 30 EUR), ведно с лихви и разноски.
17 Посоченият съд, който се произнася като първа инстанция, постановява връчването на документа за образуване на съдебното производство на Gefion Insurance в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1393/2007. Посоченото предприятие отказва да го приеме, тъй като този документ е написан на полски език.
18 С разпореждане от 20 юли 2018 г. Sąd Rejonowy Poznań — Stare Miasto (Районен съд Познан — Старе място) иска от Corporis да внесе авансово сумата от 5 000 PLN (около 1150 EUR) за покриване на разходите за превод на датски език на документите, предназначени за Gefion Insurance, като в противен случай производството ще бъде спряно.
19 Corporis отказва да внесе авансовата сума, като посочва, че Gefion Insurance се представлява от установено в Полша предприятие, а именно Crawford Polska, което е натоварено с представителството на Gefion Insurance на полски език пред сезирания национален съд. Поради това нямало основание да се иска внасяне на авансовата сума за превод на датски език на посочения документ за образуване на съдебно производство.
20 С определение от 13 септември 2018 г. Sąd Rejonowy Poznań — Stare Miasto (Районен съд Познан — Старе място) спира производството поради невъзможността то да продължи, тъй като Corporis не внесъл авансовата сума за покриване на разходите за превод на документите, предназначени за Gefion Insurance.
21 Corporis обжалва това определение пред Sąd Okręgowy w Poznaniu (Окръжен съд Познан, Полша), като се позовава по-специално на нарушение на член 208, параграф 1 от Закона за застрахователната и презастрахователната дейност, с който се транспонира член 152 от Директива 2009/138.
22 Според посочената юрисдикция съществуват съмнения по въпроса дали Sąd Rejonowy Poznań — Stare Miasto (Районен съд Познан — Старе място) е приложил правилно разпоредбите на Регламент № 1393/20007, като е разпоредил връчване на документа за образуване на съдебно производство на установеното в Дания застрахователно дружество, а не на неговия представител, установен в Полша, натоварен с уреждането на претенциите по смисъла на разпоредбите на член 151 във връзка с член 152, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/138.
23 В този контекст Sąd Okręgowy w Poznaniu (Окръжен съд Познан) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 152, параграфи 1 и 2 във връзка с член 151 от Директива 2009/138[…] и със съображение 8 от Регламент № 1393/2007 да се тълкува в смисъл, че представителството на общо застрахователно предприятие от назначения представител включва получаването на документ за започване на съдебно производство относно обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие?“.
По преюдициалния въпрос
24 С поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 152, параграф 1 от Директива 2009/138 във връзка с член 151 от нея и със съображение 8 от Регламент № 1393/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че назначаването на представител в приемащата държава членка от общо застрахователно предприятие включва и овластяването на този представител да получи документ за започване на съдебно производство относно обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие.
25 В случая изразените от запитващата юрисдикция съмнения са по-специално по въпроса дали съгласно разпоредбите на Регламент № 1393/2007 първоинстанционният съд правилно е разпоредил на установено в Полша застрахователно предприятие да връчи акт за започване на съдебно производство на установено в Дания застрахователно предприятие, или този акт е трябвало да бъде връчен на предприятието, назначено от последното на основание член 152 от Директива 2009/138, и съответно овластено да го представлява пред лица, претърпели вреди, както и пред съдилищата на тази държава членка.
26 За да се отговори на поставения въпрос, най-напред следва да се провери дали Регламент № 1393/2007 намира приложение в случая.
27 В тази връзка трябва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1 този регламент се прилага за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава членка в друга.
28 Същевременно съображение 8 от споменатия регламент посочва изрично, че последният не следва да се прилага при връчване на документ на упълномощен представител на страна по делото в държавата членка, в която се гледа делото, независимо от местопребиваването на тази страна.
29 В съответствие с практиката на Съда в това отношение, от систематическото тълкуване на Регламент № 1393/2007 следва, че той предвижда само два случая, в които връчванията на съдебни документи между държавите членки излизат извън приложното му поле, а именно, от една страна, когато е неизвестно местоживеенето или обичайното местопребиваване на получателя, и от друга страна, когато последният е посочил упълномощен представител в държавата членка, където се провежда съдебното производство. Обратно, в останалите хипотези, когато адресатът на съдебен документ живее на територията на друга държава членка, връчването на този документ по необходимост попада в приложното поле на посочения регламент и по тази причина, както предвижда член 1, параграф 1 от него, връчването трябва да се извършва по начините, предвидени за тази цел в самия регламент (решения от 19 декември 2012 г., Alder, C‑325/11, EU:C:2012:824, т. 24 и 25, и от 16 септември 2015 г., Alpha Bank Cyprus, C‑519/13, EU:C:2015:603, т. 68 и 69).
30 Безспорно е, че Gefion Insurance, получател на съдебния акт, който е адресиран до него от Corporis, е определило Crawford Polska на основание член 152 от Директива 2009/138 като субект, овластен да го представлява пред лица, претърпели вреди в Полша, както и пред съдилищата на тази държава членка.
31 От това следва, че с оглед на цитираната в точка 29 от настоящото решение съдебна практика Регламент № 1393/2007 в случая не намира приложение.
32 При все това следва да се припомни, както предвижда съображение 76 от Директива 2009/138, че с оглед на нарастващата мобилност на гражданите на Съюза, все по-често застраховката „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства се предлага на презгранична основа.
33 В този смисъл въведената с тази директива система позволява по-специално на установено в една държава членка застрахователно предприятие да осъществява дейност в друга държава членка посредством клон или съгласно свободата за предоставяне на услуги.
34 Втората възможност, от която се възползва Gefion Insurance, за да предлага услугите си в Полша, се характеризира с факта, че не е необходимо създаването на правен субект в приемащата държава членка за упражняване на такава дейност в нея. В съответствие с член 147 от Директива 2009/138 за целта е достатъчно по-специално застрахователното предприятие, което възнамерява да упражнява дейност за първи път в приемащата държава членка съгласно свободата за предоставяне на услуги, да уведоми надзорните органи на държавата членка по произход за своите намерения, като посочи характера на рисковете или задълженията, които възнамерява да покрива, и посочените органи, в съответствие с член 148 от тази директива, да предадат на органите на приемащата държава членка изискваната в тази разпоредба информация, свързана със съответното застрахователно предприятие.
35 Същевременно, предвид трудностите да се предяви иск срещу застрахователно предприятие, което осъществява презгранична дейност съгласно свободата за предоставяне на услуги, член 151 от Директива 2009/138 задължава приемащата държава членка да изиска от съответното общо застрахователно предприятие да гарантира, че лицата, които предявяват претенции на основание на събития, настъпили на нейна територия, няма да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение поради обстоятелството, че предприятието покрива риск в режим на предоставяне на услуги, а не чрез установяване в тази държава членка.
36 За целта в съответствие с член 152, параграф 1, първа алинея от тази директива приемащата държава членка трябва да изиска от съответното общо застрахователно предприятие да назначи представител, живеещ или установил се на нейна територия, който да притежава достатъчно правомощия, за да представлява предприятието както пред лица, които са претърпели вреди и които биха могли поради това да предявят претенции, така и в рамките на съдебни производства, евентуално започнати от такива лица пред съдилищата и органите на държавата членка.
37 Тъй като тази разпоредба не уточнява точния обхват на пълномощията, поверени за целта на представителя на застрахователното предприятие, и по-специално дали представителната власт включва възможността представителят да приема връчване или съобщение във връзка със съдебни документи, в съответствие с постоянната съдебна практика следва да се вземе предвид контекстът на съответната разпоредба, както и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2017 г., Vilkas, C‑640/15, EU:C:2017:39, т. 30 и цитираната съдебна практика).
38 В това отношение следва да се припомни, че в съответствие със съображение 105, Директива 2009/138 цели да гарантира равно третиране на всички титуляри на полица и бенефициери, независимо от тяхната националност или местопребиваване.
39 В този контекст член 152, параграф 1 от тази директива, тълкуван във връзка с член 151 от нея, има за цел да позволи ефикасно обезщетяване на пострадалите от произшествия с моторни превозни средства, пребиваващи в една държава членка, в която общо застрахователно предприятие предоставя услуги, макар да не е установено в същата.
40 Действително задължението предприятието да назначи представител в приемащата държава членка, предвидено в споменатия член 152, параграф 1, предполага този представител да разполага с правото, от една страна, да събере цялата необходима информация във връзка с претенциите, и от друга страна, да представлява това предприятие не само пред лица, които могат да предявят претенции за претърпените вреди, но и във всички съдебни производства във връзка с искове за обезщетение, предявени пред съдилищата на приемащата държава членка.
41 В този смисъл функцията на такъв представител е да улеснява постъпките на пострадали от застрахователни събития, като по-специално им позволи да предявят претенциите си на своя език, тоест на езика на приемащата държава членка. При това положение би било в противоречие с целта, преследвана от член 152, параграф 1 от Директива 2009/138, да се лишат пострадалите лица, след като са направили предварителни постъпки пряко пред представителя и при положение че разполагат с пряк иск срещу съответния застраховател, от възможността да връчат съдебните документи на представителя, за да предявят иск за обезщетение пред посочените национални съдилища (вж. по аналогия решение от 10 октомври 2013 г., Spedition Welter, C‑306/12, EU:C:2013:650, т. 24).
42 При това положение следва да се приеме, че изключването от комплекса пълномощия, с които трябва да разполага представителят на съответното общо застрахователно предприятие, натоварен с уреждането на претенциите, на овластяването му да приема връчване на актове за образуване на съдебно производство във връзка с обезщетяването на вреди от пътно транспортно произшествие, би било в разрез с целта да се осигури ефикасно обезщетяване на пострадалите от произшествия с моторни превозни средства.
43 Освен това подобно изключване би било в разрез с целта, установена в член 151 от Директива 2009/138, да не се допуска никаква дискриминация по отношение на лицата, които предявяват претенции. Действително, ако след като са водили преговори с представителя на съответното общо застрахователно предприятие и са проверили при него възможността да поискат обезщетение, тези лица трябва да връчат акта за образуване на съдебно производство на това общо застрахователно предприятие в неговата държава членка на произход, а не на неговия представител в приемащата държава членка, те ще трябва да се изправят пред допълнителни и обременителни формалности, свързани по-специално с необходимостта от преводи, което може да доведе до непропорционални разходи спрямо исканата като обезщетение сума.
44 Видно от акта за преюдициално запитване, Sąd Rejonowy Poznań — Stare Miasto (Районен съд Познан — Старе място) е поискал от Corporis да внесе авансово 5 000 PLN (около 1150 EUR) за разходите за превод на датски език на документите, предназначени за Gefion Insurance, при положение че Corporis иска пред съда заплащане на сума от 157,41 PLN (около 30 EUR), ведно с лихви и разноски. При това положение не би могло да се изключи, че размерът на подобни разходи за превод ще е непропорционален спрямо сумата на поисканото обезщетение, което все пак следва да се провери от запитващата юрисдикция.
45 С оглед на изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 152, параграф 1 от Директива 2009/138 във връзка с член 151 от нея и със съображение 8 от Регламент № 1393/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че назначаването на представител в приемащата държава членка от общо застрахователно предприятие включва и овластяването на този представител да получи документ за започване на съдебно производство относно обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие.
По съдебните разноски
46 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 152, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) във връзка с член 151 от нея и със съображение 8 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че назначаването на представител в приемащата държава членка от общо застрахователно предприятие включва и овластяването на този представител да получи документ за започване на съдебно производство относно обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие.
Подписи