ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

25 ноември 2009 година

Дело F-11/09

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Отхвърляне на искания за възстановяване на медицински разходи“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio иска по-конкретно, на първо място, отмяна на решенията на Комисията, с които се отхвърлят, от една страна, искането му от 27 декември 2007 г. за възстановяване при нормална ставка на различни медицински разходи, и от друга страна, искането му от 27 декември 2007 г. за „допълнително“ възстановяване, тоест до 100 %, на същите медицински разходи; на второ място, отмяна на Решение на Комисията от 16 октомври 2008 г., с което се отхвърля административната му жалба от 17 юни 2008 г. срещу посочените решения; на трето място, осъждане на Комисията да му заплати с оглед възстановяването на 100 % от тези разходи сумата от 356,18 EUR или всяка друга сума, която Първоинстанционният съд [след влизане в сила на Лисабонския договор — Общ съд] определи по справедливост, заедно с лихвата върху тази сума, в размер на 10 % годишно, с годишна капитализация, считано от деня, който Общият съд прецени

Решение: Отхвърля жалбата като частично явно лишена от всякакво правно основание и като частично явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват — Искане за възстановяване на медицински разходи — Длъжностно лице, което не е било адресат на всички подробни отчети, изготвени от Бюрото за разплащания

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Потвърждаващ акт — Изключване — Производство — Възражение за наличие на висящ процес

(член 72, параграф 1 и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Решение, с което се отхвърля искане за възстановяване на медицински разходи, е достатъчно мотивирано, когато информира длъжностното лице за начина, по който е било разгледано неговото искане, и за фактическите и правните основания, които обосновават връщането на предоставените му въз основа на здравноосигурителната схема на Европейските общности аванси. Дори да се предположи, че не е било адресат на всички подробни отчети към момента на изготвянето им, заинтересованото лице е било в състояние да прецени дали е уместно да предяви. иск пред общностния съд, когато липсващите подробни отчети са били приложени към решението за отхвърляне на административната жалба.

Освен това и във всички случаи, дори когато такова решение за отхвърляне е недостатъчно мотивирано, трябва да се счете, че то съдържа най-малкото начало на мотиви, които позволяват на институцията да представи допълнителна информация в хода на производството и да изпълни задължението си за мотивиране.

(вж. точки 53, 58 и 59)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 20 септември 1990 г., Hanning/Парламент, T‑37/89, Recueil, стр. II‑463, точки 41 и 44

2.      Решение, с което се отхвърля искане за поемане на медицински разходи в размер на 100 %, което не съдържа никакъв нов елемент спрямо идентично искане, отхвърлено по-рано и обжалвано пред общностен съд, не променя правното положение на жалбоподателя и следователно не представлява увреждащ акт по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника.

Дори да се предположи, че такова решение може да се разглежда като акт, с който се потвърждава първото решение, че затова може да се счете за идентично с него и по тази причина може да бъде увреждащо, общностният съд, който е сезиран с жалба срещу това решение, трябва да установи служебно факта, че страните по жалбата са същите, предметът ѝ е същият и се основава на същите правни основания. При тези обстоятелства срещу жалбата може да се направи възражение за наличие на висящ процес и следователно тя би била явно недопустима.

(вж. точки 67 и 68)

Позоваване на:

Съд — 17 май 1973 г., Perinciolo/Съвет, 58/72 и 75/72, Recueil, стр. 511, точки 3—5; 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, Recueil, стр. 2831, точка 9

Първоинстанционен съд — 14 юни 2007 г., Landtag Schleswig-Holstein/Комисия, T‑68/07, непубликувано в Сборника, точка 16; 9 юли 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑296/05 и T‑408/05, непубликувано в Сборника, точки 47—49, по което има жалба, висяща пред Съда, дело C‑432/08 P; 9 септември 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑143/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точки 39—41, по което има жалба, висяща пред Съда, дело C‑513/08 P; 9 септември 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑144/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 32—34, по което има жалба, висяща пред Съда, дело C‑528/08 P

Съд на публичната служба — 25 януари 2008 г., Duyster/Комисия, F‑80/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 52; 20 май 2009 г., Marcuccio/Комисия, F‑73/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 61, по което има жалба, висяща пред Общия съд, дело T‑311/09 P