ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

4 февруари 2011 година


Дело F‑54/10


Luc Verheyden

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Решение на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за изпращане на информация за физически лица на италианските съдебни органи — Действие на съдебно решение по отношение на трети лица — Принцип на равно третиране“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом по силата на член 106а от същия, с която г‑н Verheyden иска по-специално да се отмени решението на Комисията за отказ да му се изплати обезщетението от 3 000 EUR, присъдено на всеки един от жалбоподателите по делата, по които е постановено Решение на Съда на публичната служба от 28 април 2009 г. по дело Violetti и др./Комисия (F‑5/05 и F‑7/05)

Решение: Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Разглеждане по същество преди разглеждане на допустимостта — Допустимост

2.      Длъжностни лица — Равно третиране — Разлика в третирането на адресатите на сходни индивидуални решения, след като само някои от тях са ги обжалвали надлежно по съдебен ред — Липса на дискриминация

3.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват — Съдебен контрол — Граници

1.      Съд на Съюза може да прецени дали в интерес на доброто правораздаване при всички случаи трябва да отхвърли даден иск или жалба, без да е необходимо да се произнася по въпроса за допустимостта.

(вж. точка 31)

Позоваване на:

Съд — 26 февруари 2002 г., Съвет/Bohringer, C‑23/00 P, точки 51 и 52

2.      Адресатите на няколко сходни индивидуални решения, приети в рамките на обща процедура, могат да бъдат обект на различно третиране в случаите, когато само някои от тях са постигнали по съдебен ред отмяна на засягащите ги решения, докато жалбите, подадени от други адресати пред компетентните юрисдикции, не са били уважени.

При все това положението на длъжностно лице, чиято жалба е отхвърлена поради недопустимост, обективно се различава от това на други длъжностни лица, които са подали жалба в предвидения за това срок и по този начин са успели с решение на Съда на публичната служба да установят, че институцията е допуснала грешка по отношение на тях и да я осъдят. Следователно институцията не е допуснала явно нарушение на принципа на равно третиране, като е отказала да предостави на заинтересованото лице същата сума като тази на останалите длъжностни лица.

(вж. точки 34 и 35)

Позоваване на:

Съд — 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, точки 49—71

3.      Съгласно принципа на добра администрация и задължението за полагане на грижа администрацията е длъжна, когато се произнася по положението на дадено длъжностно лице, да вземе предвид всички относими към решението ѝ обстоятелства, като при това отчете не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице. Институциите могат също да положат изключителна грижа по отношение на служителите си, като позволят на длъжностни лица, които не са обжалвали в предвидените за това срокове засягащи ги индивидуални решения, да се ползват от постановени в полза на други длъжностни лица съдебни решения.

Като се има предвид обаче свободата, с която разполагат институциите при преценка на интереса на службата, контролът от страна на съд на Съюза трябва да се ограничи до въпроса дали съответната институция е действала в разумни граници и не е упражнила явно погрешно своята свобода на преценка.

(вж. точки 36 и 37)

Позоваване на:

Съд — 4 февруари 1987 г., Maurissen/Сметна палата, 417/85, точка 12; 11 януари 2001 г., Gevaert/Комисия, C‑389/98 P, точки 44, 45 и 56

Първоинстанционен съд — 15 септември 1998 г., Haas и др./Комисия, T‑3/96, точка 53; 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, точка 42