Дело C133/15

H. C. Chavez-Vilchez и др.

срещу

Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Centrale Raad van Beroep)

„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Право на пребиваване в държава членка като условие за получаване на социални помощи и детски надбавки — Гражданин на трета държава, полагащ ежедневно и действително грижи за малолетното си дете, гражданин на посочената държава членка — Задължение за гражданина на трета държава да докаже невъзможността на другия родител, който е гражданин на посочената държава членка, да се грижи за детето — Отказ за пребиваване, който може да принуди детето да напусне територията на държавата членка или дори територията на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 10 май 2017 г.

1.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициери — Членове на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трети страни — Условие — Гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение

(член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Гражданин на Съюза, който се завръща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка единствено в качеството си на гражданин на Съюза — Производно право на пребиваване на членовете на неговото семейство, граждани на трета държава — Условия — Ефективно пребиваване на гражданина на Съюза в приемащата държава членка на основание членове 7 и 16 от Директива 2004/38 — Прилагане по аналогия на условията за предоставяне, предвидени в тази директива

(член 21, параграф 1 ДФЕС; член 6, член 7, параграфи 1 и 2 и член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Действие по отношение на лицата — Малолетен гражданин на държава членка, който никога не е упражнявал своето право на свободно движение — Включване — Последици —Право на пребиваване и на работа на родител, гражданин на трета държава, който издържа малолетния в държавата, на която малолетният е гражданин и в която пребивава

(член 20 ДФЕС)

4.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки —Дете, което е гражданин на Съюза и има родител, гражданин на трета държава — Отказ да се предостави право на пребиваване на посочения родител, който може да има за последица принуждаването на детето да напусне територията на Съюза — Наличие на отношение на зависимост между детето и този родител — Друг родител, гражданин на Съюза, който може и е готов да поеме сам ежедневната и действителна грижа за детето за детето — Обстоятелство, което не е достатъчно, за да се установи липсата на отношение на зависимост между детето и неговия родител, гражданин на трета държава — Преценка, извършена като се вземат в предвид всички обстоятелства по случая

(член 20 ДФЕС)

5.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки —Гражданин на трета държава, полагащ ежедневно и действително грижи за своето дете, гражданин на Съюза — Национална правна уредба, която поставя правото на пребиваване на посочения гражданин в зависимост от задължението да докаже последиците от решение за отказ на пребиваване, което може да принуди детето да напусне територията на Съюза — Допустимост — Условие — Задължение за компетентните национални органи да направят необходимите проверки, за да преценят последиците от това решение за отказ

(член 20 ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 52)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 54 и 55)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 61—63)

4.      Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дете, гражданин на Европейския съюз, би било принудено да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин би било лишено от ефективното упражняване на най-съществената част от предоставените му от посочения член права, ако на неговия родител, гражданин на трета държава, е отказано признаването на право на пребиваване във въпросната държава членка, обстоятелството, че другият родител, гражданин на Съюза, действително може и е готов да поеме сам ежедневната и действителна грижа за детето, е релевантно, но не е достатъчно, за да може да се установи, че между родителя, гражданин на трета държава, и детето няма отношение на зависимост от такова естество, че в случай на такъв отказ последното би било подложено на подобна принуда. Тази преценка трябва да се основава върху отчитането с оглед на висшия интерес на детето на всички обстоятелства в конкретния случай, по-специално неговата възраст, физическото и емоционалното му развитие, степента на емоционална обвързаност както с родителя, гражданин на Съюза, така и с родителя, гражданин на трета държава, а също и опасността, която раздялата с последния би породила за неговото душевно равновесие.

(вж. т. 72; т. 1 от диспозитива)

5.      Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да постави правото на пребиваване на нейна територия на гражданин на трета държава, който е родител на малолетно дете, гражданин на посочената държава членка, за което ежедневно и действително се грижи, в зависимост от задължението посоченият гражданин да представи доказателства, които позволяват да се установи, че решение, с което се отказва право на пребиваване на родителя, гражданин на трета държава, би лишило детето от ефективното упражняване на съществената част от правата, свързани със статута на гражданин на Съюза, принуждавайки го да напусне територията на Съюза като цяло. Компетентните органи на съответната държава членка следва обаче въз основа на представените доказателства от страна на гражданина на трета държава да направят необходимите проверки, за да могат да преценят с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай дали дадено решение за отказ би имало такива последици.

(вж. т. 78; т. 2 от диспозитива)