Преюдициално запитване от Landgericht München I (Германия), постъпило на 3 ноември 2014 г. — Tobias Mc Fadden/Sony Music Entertainment Germany GmbH

(Дело C-484/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht München I

Страни в главното производство

Ищец: Tobias Mc Fadden

Ответник: Sony Music Entertainment Germany GmbH

Преюдициални въпроси

Първи въпрос:

Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) ¹ , във връзка с член 2, буква а) от Директива 2000/31/ЕО и във връзка с член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО² , да се тълкува в смисъл, че изразът „нормално предоставяна срещу възнаграждение“ предполага националният съд да установи дали:

a.    конкретно заинтересованото лице, което се позовава на качеството си на доставчик на услугата, нормално предоставя тази конкретна услуга срещу възнаграждение,

или

б.    дали въобще има на пазара доставчици, които предоставят тази или сходна услуга срещу възнаграждение,

или

в.     дали по-голямата част от тези или от сходните услуги се предоставят срещу възнаграждение?

Втори въпрос:

Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), да се тълкува в смисъл, че изразът „предоставяне на достъп до комуникационна мрежа“ означава, че за да е налице предоставяне в съответствие с Директивата, е от значение единствено да е настъпил резултатът, тоест да е предоставен достъпът до комуникационна мрежа (например до интернет)?

Трети въпрос:

Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 2, буква б) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), да се тълкува в смисъл, че за да е налице „предоставяне“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2000/31/ЕО, е достатъчно услугата на информационното общество да е просто фактически предоставена на разположение, тоест в конкретния случай да е предоставена на разположение отворена безжична локална мрежа, или освен това е необходимо да е налице и „рекламиране“?

Четвърти въпрос:

Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), да се тълкува в смисъл, че с израза „не носи отговорност за пренесената информация“ се има предвид, че по принцип или поне при първото констатирано нарушение на авторски права лицето, чиито права са нарушени, няма право спрямо доставчика на достъп да иска забрана на съответните действия, обезщетение за вреди и заплащане на разноските по предупреждението и на съдебните разноски?

Пети въпрос:

Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 12, параграф 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), да се тълкува в смисъл, че държавите членки нямат право да разрешават на националния съд да налага по исков ред забрана на доставчика на достъп да извършва занапред действия, с които да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение чрез интернет платформите за обмен на файлове?

Шести въпрос:

Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство разпоредбата на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2000/31/ЕО трябва да се прилага по аналогия към правото да се иска забрана на съответните действия?Седми въпрос:Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 2, буква б) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), да се тълкува в смисъл, че изискванията към доставчика на услуги се изчерпват с това, че доставчик на услуги е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество?Осми въпрос:При отрицателен отговор на седмия въпрос, какви допълнителни изисквания следват да се поставят към доставчика на услуги в контекста на тълкуването на член 2, буква б) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)?Девети въпрос:a)Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречен

ието от Директ

ива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), предвид закрилата на интелектуалната собственост, съставляваща основно право и произтичаща от правото на собственост (член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз), предвид установените в посочените по-долу директиви правила в областта на закрилата на интелектуалната собс

твеност, и пр

еди всичко на авторското право:Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество,Директива 2004/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост,както и предвид свободата на информацията

и основното пра

во

на стопанска инициатива в Съюза (член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз),да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд да постанови по исков ред решение, с което, като осъди доставчика на достъп да заплати съдебните разноски, да му забрани занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове, като по силата на това решение доставчикът на достъп да е свободен да избира какви технически мерки конкретно да вземе за съобразяване с тази забрана?б)Важи ли то

ва и когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през т

ази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е

установено още в самото начало, а не едва в производство по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство?

____________

____________

¹ ОВ L 178, стр. 1