РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
27 януари 2011 година(*)
„Индустриална и търговска собственост — Директива 98/71/ЕО — Правна закрила на промишлените дизайни или модели — Член 17 —Задължение за кумулиране на закрилата на регистрираните промишлени дизайни или модели с авторскоправната закрила — Национално законодателство, което изключва авторскоправната закрила на промишлените дизайни или модели, станали достъпни за свободно използване преди неговото влизане в сила или по силата на което тази закрила е непротивопоставима за определен период — Принцип на защита на оправданите правни очаквания“
По дело C‑168/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Tribunale di Milano (Италия) с акт от 12 март 2009 г., постъпил в Съда на 12 май 2009 г., в рамките на производство по дело
Flos SpA
срещу
Semeraro Casa e Famiglia SpA,
в присъствието на:
Assoluce — Associazione nazionale delle Imprese degli Apparecchi di Illuminazione,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н Ал. Арабаджиев, г‑н A. Rosas, г‑н U. Lõhmus (докладчик) и г‑н A. Ó Caoimh, съдии,
генерален адвокат: г-н Y. Bot,
секретар: г-жа L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 април 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Flos SpA, от адв. G. Casucci и адв. N. Ferretti, avvocati,
– за Semeraro Casa e Famiglia SpA, от адв. G. Floridia и адв. F. Polettini, avvocati,
– за Assoluce — Associazione nazionale delle Imprese degli Apparecchi di Illuminazione, от адв. C. Galli, адв. M. Bogni и адв. C. Paschi, avvocati,
– за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н S. Fiorentino, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от г‑н H. Krämer и г‑жа S. La Pergola, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 24 юни 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 17 и 19 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (ОВ L 289, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Flos SpA (наричано по-нататък „Flos“), дружество, което осъществява дейност в производството на дизайнерски осветителни тела, и Semeraro Casa e Famiglia SpA (наричано по-нататък „Semeraro“) във връзка със засягане на авторските права, каквито то твърди, че притежава за модела лампа с наименование „Arco“.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 93/98/ЕИО
3 Второ съображение от Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 година за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права (OВ L 290 стp. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 141) гласи, че различията между националните законодателства, регулиращи сроковете за закрила на авторското право и сродните му права, могат да затруднят свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги и да опорочат конкуренцията на общия пазар и следователно с оглед на гладкото функциониране на вътрешния пазар законодателствата на държавите членки трябва да бъдат хармонизирани така, че сроковете за закрила да бъдат идентични за целия Европейски съюз.
4 Член 1, параграф 1 от същата директива предвижда, че правата на автор на литературно или художествено произведение по смисъла на член 2 от Бернската конвенция (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г., текат приживе и 70 години след смъртта му.
5 Член 10 от посочената директива, озаглавен „Прилагане по време“, предвижда в параграфи 1—3:
„1. Когато срок на закрила, който е по-дълъг от съответния срок, установен от настоящата директива, вече тече в държава членка към датата, посочена в член 13, параграф 1, настоящата директива няма да има за последица скъсяването на този срок на закрила в тази държава членка.
2. Сроковете на закрила, предвидени в настоящата директива, се прилагат за всички произведения и обекти, които са закриляни поне в една държава членка към датата, назована в параграф 1, по силата на националните разпоредби за авторското право и сродните му права, или които отговарят на критериите за закрила съгласно (Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (OВ L 346, стp. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120).
3. Настоящата директива не засяга каквито и да е действия по използване, извършени преди датата, посочена в параграф 1. Държавите членки приемат необходимите разпоредби за закрила в частност на правата, придобити от трети страни“.
6 По силата на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 93/98 държавите членки въвеждат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с членове 1—11 от нея, най-късно до 11 юли 1995 г.
Директива 98/71
7 Съгласно второ и трето съображение от Директива 98/71 разликите в правната защита на дизайните или моделите, съдържащи се в законодателствата на държавите-членки, имат пряко отражение върху установяването и функционирането на вътрешния пазар по отношение на стоки, въплъщаващи дизайни и модели, и такива разлики могат да нарушат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, като следователно за гладкото функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се сближат законодателствата за правна защита на дизайните и моделите в държавите членки.
8 Съгласно осмо съображение от посочената директива „в отсъствието на хармонизация на законодателството за авторски права е важно да се установи принцип на [кумулиране] на защитата в рамките на законодателство за защита на специално регистрирани индустриални дизайни и закони за авторски права, докато държавите членки разполагат със свободата да установят степента на защита на авторските права и условията, при които такава защита се предоставя“.
9 Член 12 от същата директива, озаглавен „Права, предоставени от марката“, гласи:
„1. Регистрацията на индустриален дизайн дава на титуляра изключително право да го използва и да предотвратява използването му от трети лица без негово съгласие. Споменатото по-горе използване обхваща по-конкретно изработването, предлагането, изнасянето на пазара, вноса, износа или употребата на продукт, в който се съдържа дизайнът или за който се прилага, или складирането на такъв продукт за тези цели.
2. Когато по правото на държава членка действията, посочени в параграф 1, не могат да бъдат предотвратени преди датата, на която влизат в сила разпоредбите, необходими за спазването на настоящата директива, правата, съдържащи се в правото върху индустриален дизайн, не могат да имат действие за предотвратяване на такива действия на лице, което ги е започнало преди тази дата“.
10 Член 17 от Директива 98/71, озаглавен „Отношение към авторското право“, гласи:
„Индустриален дизайн, който е защитен с право върху дизайн, регистриран в държава членка в съответствие с настоящата директива, подлежи на защита и по закона за авторското право на тази държава от датата на създаване на дизайна или фиксирането му под някаква форма. Степента, до която и условията, при които се предоставя такава [закрила], включително изискваната степен на оригиналност, се определят от всяка държава членка“.
11 По силата на член 19, параграф 1, първа алинея от посочената директива до 28 октомври 2001 г. държавите членки е трябвало да въведат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с нея.
Директива 2001/29/ЕО
12 Член 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), озаглавен „Обхват“, гласи в параграф 1: „Настоящата директива се отнася до правната закрила на авторското право и на сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като се поставя особено ударение върху информационното общество“.
13 Член 2 от посочената директива под заглавие „Право на възпроизвеждане“ има следния текст:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
a) за авторите — на техните произведения;
[…]“
Национална правна уредба
14 Правната закрила на промишлените дизайни и модели се предоставя по силата на Кралски указ № 1411 от 25 август 1940 г. относно някои законодателни разпоредби в областта на патентите за промишлени модели (Gazzetta ufficiale № 247 от 21 октомври 1940 г.). В редакцията, приложима до 19 април 2001 г., член 5 от този кралски указ предвижда:
„Могат да бъдат предмет на патент за орнаментален модел и дизайн новите модели или дизайни, които са от естество да придадат на някои промишлени стоки специална орнаментация с формата или с особено съчетание от линии, цветове или други елементи. Към горепосочените модели и дизайни не се прилагат разпоредбите относно авторското право […]“
15 Член 2, параграф 1, точка 4 от Закон № 633 от 22 април 1941 г. за закрила на авторското право и на други права, свързани с неговото упражняване (Gazzetta ufficiale № 166 от 16 юли 1941 г., наричан по-нататък „Закон № 633/1941“) в редакцията, приложима до 19 април 2001 г., подчинява авторскоправната закрила на промишлените дизайните и моделите на условието за „отделимост“ („scindibilità“), като предвижда, че със закрилата на това право се ползват „произведенията […] дори когато те се използват в промишлеността, ако тяхната художествена стойност е отделима от промишления характер на продукта, с който са свързани“.
16 Член 22 от Законодателен декрет № 95 от 2 февруари 2001 г. за прилагане на Директива 98/71/ЕО (GURI № 79 от 4 април 2001 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 95/2001“), който влиза в сила на 19 април 2001 г., изменя член 2, параграф 1, точка 4 от Закон № 633/41, като отменя условието за „отделимост“ и в нова точка 10 допълва каталога на закриляните произведения с „произведения на промишления дизайн, които са от творческо естество и притежават самостоятелна художествена стойност“.
17 Законодателен декрет № 164 от 12 април 2001 г. за прилагане на Директива 98/71/ЕО (GURI № 106 от 9 май 2001 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 164/2001“), като добавя в Законодателен декрет № 95/2001 член 25а, въвежда на временно основание десетгодишен мораториум, считано от 19 април 2001 г., по време на който „закрилата, предоставяна на промишлените дизайни или модели по смисъла на член 2, параграф 1, точка 10 от закона [633/41], не е противопоставима единствено по отношение на лицата, които преди посочената дата са започнали да произвеждат, да предлагат или да пускат на пазара продукти, реализирани в съответствие с промишлени дизайни или модели, които са били или които са станали достъпни за свободно използване“.
18 Впоследствие тази разпоредба е възпроизведена в член 239 от италианския Кодекс на индустриалната собственост (наричан по-нататък „КИС“), промулгиран през 2005 г.
19 Член 4, параграф 4 от Декрет-закон № 10 от 15 февруари 2007 г. за прилагане на общностните и международните задължения (GURI № 38 от 15 февруари 2007 г.), преобразуван в закон със Закон № 46 от 6 април 2007 г., отменя десетгодишния мораториум, въведен със Законодателен декрет № 164/2001, като изменя член 239 от КИС. Така измененият член предвижда:
„Защитата, предоставена на промишлените и модели по смисъла на член 2, параграф 1, точка 10 от изменения Закон № 633/41, не е противопоставима на продуктите, реализирани в съответствие с промишлени дизайни или модели, които са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на законодателния декрет [№ 95/2001]“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
20 На 23 ноември 2006 г. Flos предявява пред Tribunale di Milano иск срещу Semeraro, като го упреква в това, че то е внесло от Китай и е пуснало на пазара в Италия лампи с наименование „Fluida“, които според него копират всички стилистични и естетически характеристики на лампата „Arco“, произведение на промишления дизайн, за което Flos счита, че притежава имуществените права.
21 От акта за преюдициално запитване е видно, че в хода на обезпечително производство, предхождащо производството по главния иск, в което е постановен този акт, е установено, че лампата „Arco“, създадена през 1962 г. и станала достъпна за свободно използване преди 19 април 2001 г., се е ползвала с авторскоправната закрила за произведения на промишления дизайн на основание на Закон № 633/1941 и неговите изменения със Законодателен декрет № 95/2001, и че внесеният от Semeraro модел на лампа „е копирал точно всички нейни стилистични и естетически характеристики“. Вследствие на това с определение от 29 декември 2006 г. съдията в обезпечителното производство налага запор върху внесените лампи и налага забрана на Semeraro за по-нататъшното им пускане на пазара.
22 По отношение на главния иск запитващата юрисдикция изтъква, че след образуването на това производство в авторскоправната закрила на произведенията на промишления дизайн са били въведени законодателни промени, които предизвикват съмнения от гледна точка на тяхното съответствие с Директива 98/71, и по-конкретно с установения в член 17 от нея принцип на кумулиране на видовете закрила.
23 В това отношение запитващата юрисдикция се позовава по-конкретно на член 239 от КИС с измененията, въведени с член 4, параграф 4 от Декрет-закон № 10 от 15 февруари 2007 г.
24 При тези условия Tribunale di Milano решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли членове 17 и 19 от Директива [98/71] да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на […] закон на държава членка, която по силата на тази директива е въвела в своя вътрешен правен ред авторскоправната закрила за промишлените дизайни и модели, предоставената на такава държава членка възможност да определя самостоятелно [обхвата на закрилата и условията, при които тя се предоставя] може да ѝ позволи да изключи същата по отношение на промишлени дизайни или модели, за които — макар и да отговарят на необходимите условия за авторскоправна закрила — се приема, че са станали достъпни за свободно използване преди влизането в сила на законовите разпоредби, с които във вътрешния правен ред се въвежда авторскоправната закрила за промишлени дизайни и модели, в случаите, в които те никога не са били регистрирани като такива или в които срокът на съответната регистрация към тази дата вече е изтекъл?
2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 17 и 19 от Директива [98/71] да се тълкуват в смисъл, че при прилагане на национален закон на държава членка, която по силата на тази директива е въвела в своя вътрешен правен ред авторскоправната закрила за промишлените дизайни и модели, предоставената на такава държава членка възможност да определя самостоятелно [обхвата на закрилата и условията, при които тя се предоставя] може да ѝ позволи да изключи същата по отношение на промишлени дизайни или модели, за които, макар да отговарят на необходимите условия за авторскоправна закрила, се приема, че са станали достъпни за свободно използване преди влизането в сила на законовите разпоредби за въвеждане във вътрешния правен ред на авторскоправната закрила за промишлени дизайни и модели, при положение че трети лица, които нямат разрешение за използване от носителя на авторското право върху тези промишлени дизайни и модели, вече са произвели и пуснали на пазара в тази държава продукти, реализирани в съответствие с тези промишлени дизайни и модели?
3) В случай на отрицателен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли членове 17 и 19 от Директива [98/71] да се тълкуват в смисъл, че при прилагане на национален закон на държава членка, която по силата на тази директива е въвела в своя вътрешен правен ред авторскоправна закрила за промишлените дизайни и модели, предоставената на такава държава членка възможност да определя самостоятелно [обхвата на закрилата и условията, при които тя се предоставя] може да ѝ позволи да изключи същата по отношение на промишлени дизайни или модели, за които, макар да отговарят на необходимите условия за авторскоправна закрила, се приема, че са станали достъпни за свободно използване преди влизането в сила на законовите разпоредби за въвеждане във вътрешния правен ред на авторскоправната закрила за промишлени дизайни и модели, при положение че трети лица, които нямат разрешение за използване от носителя на авторското право върху тези промишлени дизайни и модели, вече са произвели и пуснали на пазара в тази държава продукти, реализирани въз основа на тези промишлени дизайни и модели, когато това изключване е предвидено за значителен период (който възлиза на десет години)?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
25 Semeraro и Европейската комисия изразяват съмнения в относимостта на член 19 от Директива 98/71 към решаването на спора по главния иск, щом като този член се ограничава с това да определи дата, до която държавите членки трябва да се съобразят с разпоредбите на тази директива.
26 В това отношение следва да се отбележи, че актът за преюдициално запитване не съдържа обяснение във връзка с относимостта на изтичането на срока за транспониране на Директива 98/71 към решаването на спора в главното производство. Всъщност в мотивите на настоящото преюдициално запитване запитващата юрисдикция се позовава единствено на член 17 от тази директива.
27 Вследствие на това трябва да се съобрази, че въпросите са поставени главно във връзка с член 17 от посочената директива и въз основа на това Съдът трябва да им отговори единствено от гледна точка на този член.
По първия въпрос
28 С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 17 от Директива 98/71 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва от авторскоправна закрила промишлените дизайни или модели, които са били или които са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на законодателните разпоредби, с които се въвежда такава закрила във вътрешноправния ред на тази държава, или защото те никога не са били регистрирани като такива, или защото тяхната регистрация е престанала да произвежда последици към тази дата, макар и те да са отговаряли на необходимите условия, за да се ползват с такава закрила.
29 Запитващата юрисдикция има предвид две хипотези, а именно, от една страна, хипотезата, съгласно която промишлените дизайни или модели, които преди датата на влизане в сила на националното законодателство, с което се транспонира Директива 98/71, а именно 19 април 2001 г., са били достъпни за свободно използване поради липсата на регистрация като промишлени дизайни или модели, и от друга страна, хипотезата, съгласно която преди тази дата те са станали достъпни за свободно използване поради обстоятелството, че закрилата, произтичаща от регистрация, вече не произвежда последици.
30 В това отношение, макар и Flos да отбелязва в хода на съдебното заседание, че то не е регистрирало като промишлен дизайн или модел разглежданата в главното производство лампа, в акта за преюдициално запитване не се съдържа никакво уточнение по този въпрос.
31 Затова на първия въпрос следва да се отговори с оглед на двете хипотези, посочени в точка 29 от настоящото решение. От компетентността на запитващата юрисдикция е да извърши проверка дали посочената лампа е била регистрирана или не като промишлен дизайн или модел.
32 Що се отнася до първата хипотеза, а именно тази, в която промишлените дизайни или модели никога не са били регистрирани като такива, следва да се установи, че по силата на член 17 от Директива 98/71 само промишлен дизайн или модел, който е бил предмет на регистрация в държава членка в съответствие с разпоредбите на тази директива, подлежи на защита на основание на тази директива и по закона за авторското право на тази държава.
33 От това следва, че промишлените дизайни или модели, които преди влизането в сила на националното законодателство за транспониране на Директива 98/71 в правния ред на държава членка са били достъпни за свободно използване поради липсата на регистрация, не попадат в приложното поле на посочения член.
34 Същевременно обаче не следва да се изключва, че авторскоправната закрила на произведенията, които могат да бъдат нерегистрирани промишлени дизайни или модели, може да произтича от други директиви в областта на авторското право, и по-конкретно от Директива 2001/29, доколкото степента, до която се предоставя тя, и условията за това са изпълнени, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.
35 Що се отнася до втората хипотеза, а именно тази, в която промишлените дизайни или модели са станали достъпни за свободно използване поради обстоятелството, че закрилата, произтичаща от регистрацията, е престанала да произвежда последици, следва да се припомни, че макар и член 17, първо изречение от Директива 98/71 да гласи, че промишлен дизайн или модел, регистриран в държава членка, подлежи на защита и по закона за авторското право на тази държава от датата на създаване на дизайна или фиксирането му под някаква форма, второто изречение от същия член позволява на държавите членки да определят степента и условията за предоставяне на такава защита, включително изискваната степен на оригиналност.
36 Това второ изречение обаче не следва да се тълкува в смисъл, че държавите членки разполагат с възможност да предоставят или да не предоставят авторскоправна закрила на дизайн или модел, регистриран в държава членка, ако този дизайн или модел отговаря на посочените условия за нейното предоставяне.
37 Всъщност от текста на член 17 от тази директива, и по-конкретно от използването на съюза „и“, съдържащ се в първото изречение от този член, е видно, че авторскоправна закрила трябва да се предоставя на всички видове промишлени дизайни или модели, регистрирани в съответната държава членка.
38 Волята на законодателя на Съюза да предостави тази закрила произтича и от осмо съображение от Директива 98/71, в което се установява, в отсъствието на хармонизация на законодателството в областта на авторското право, принципът на кумулиране на специалната защита на промишлените дизайни или модели, произтичаща от тяхната регистрация, с авторскоправната закрила.
39 Освен това възможността за държавите членки да определят обхвата и условията за предоставяне на авторскоправна закрила не може да се отнася и до продължителността на тази закрила, тъй като тази продължителност вече е била предмет на хармонизация в рамките на Съюза с Директива 93/98.
40 В това отношение член 1, параграф 1 от Директива 93/98 предвижда, че правата на автор на литературно или художествено произведение по смисъла на Бернската конвенция текат приживе и 70 години след смъртта му независимо от датата, когато произведението е направено публично достояние по законен начин. Член 10, параграф 2 от същата директива гласи, че този срок се прилага към всички произведения и обекти, които са закриляни поне в една държава членка преди 1 юли 1995 г.
41 От това следва, че по силата на член 17 от Директива 98/71 промишлените дизайни или модели, които са регистрирани в държава членка и които отговарят на условията, при които се предоставя авторскоправната закрила, предвидени от държавите членки, по-конкретно на условието, свързано със степента на оригиналност, и по отношение на които срокът, определен в член 1 от Директива 93/98 във връзка с член 10, параграф 2 от нея, все още не е изтекъл, се ползва с авторскоправната закрила на тази държава членка.
42 В това отношение, както Съдът приема в точки 18—20 от Решение от 29 юни 1999 г. по дело Butterfly Music (C‑60/98, Recueil, стр. I‑3939), от разпоредбата на член 10, параграф 2 от Директива 93/98 ясно следва, че прилагането на предвидените от нея срокове за закрила в държавите членки, чието законодателство предвижда по-кратък срок за закрила, може да има като последица отново да бъдат защитени произведения или обекти, станали достъпни за свободно използване. Съдът посочва, че тази последица е резултат от изричната воля на законодателя на Съюза и че това разрешение е прието с оглед на възможно най-бързото постигане на целта за хармонизиране на националните законови разпоредби, уреждащи сроковете за закрила на авторското право и сродните му права — цел, която е прогласена по-конкретно във второ съображение от същата директива, — и предотвратяване на това редица права да бъдат погасени в някои държави членки, докато в други те да продължават да бъдат защитени.
43 Следва да се съобрази, че тази логика трябва да намери приложение и по отношение на възстановяването на авторскоправната закрила на промишлените дизайни и модели, закриляни от друго право на интелектуална собственост. Всъщност от гледна точка на второ и трето съображение от Директива 98/71 националната правна уредба за транспонирането ѝ не би могла да изключва, без да наруши еднаквото прилагане на тази директива на цялата територия на Съюза, както и доброто функциониране на вътрешния пазар по отношение на стоки, въплъщаващи промишлени дизайни или модели, авторскоправната закрила на промишлените дизайни или модели, които, макар и да са били достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на тази правна уредба, към тази дата отговарят на всички необходими условия, за да се ползват от такава закрила.
44 Вследствие на това на първия въпрос следва да се отговори, че член 17 от Директива 98/71 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва от авторскоправната закрила на тази държава членка промишлените дизайни или модели, които са регистрирани в държава членка и са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на това законодателство, макар и да отговарят на всички необходими условия, за да се ползват с такава закрила.
По втория и третия въпрос
45 С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция пита по същество дали член 17 от Директива 98/71 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва или за значителен период, а именно за период от десет години, или напълно, от авторскоправната закрила промишлените дизайни или модели, които, макар и да отговарят на необходимите условия да се ползват с такава закрила, са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на това законодателство, по отношение на трети лица, които вече са произвели и пуснали на пазара в тази държава продукти, реализирани въз основа на тези промишлени дизайни или модели.
46 Що се отнася до възстановяването на закрилата от право на интелектуална собственост, а именно от авторското право, на промишлените дизайни или модели, които са станали достъпни за свободно използване, в писмените си становища Flos, италианското правителство и Комисията, както и Semeraro в съдебното заседание, поддържат, че тази закрила може да доведе до конфликт, от една страна, между легитимните интереси на носителите, както и на правоприемниците на авторските права, и от друга страна, интересите на трети добросъвестни лица, които са се основавали на свободния характер на тези промишлени дизайни или модели, за да произведат или пуснат на пазара продукти, реализирани в съответствие с последните.
47 Разбира се, национална правна уредба, с която се транспонира Директива 98/71, каквато е Законодателен декрет № 164/2001, който добавя член 25а в Законодателен декрет № 95/2001, и член 239 от КИС, с който се въвежда десетгодишен мораториум, в резултат на който закрилата на съответните промишлени дизайни или модели е непротивопоставима по отношение на една категория трети лица, които вече са реализирали продукти в съответствие с тези промишлени дизайни или модели преди 19 април 2001 г., може да създаде у третите производители на тези продукти оправдани правни очаквания във връзка с правото им да продължат това използване.
48 Що се отнася обаче да прилагането на авторскоправната закрила към промишлените дизайни или модели, Директива 98/71, за разлика от член 10, параграф 3 от Директива 93/98, не съдържа никаква разпоредба относно нейната приложимост във времето за защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания на трети лица.
49 В това отношение следва да се посочи, че член 12, параграф 2 от Директива 98/71, който се отнася до продължаването на действията по използването на промишлени дизайни или модели от всяко лице, което е започнало тези действия преди датата на влизане в сила на националните разпоредби за транспониране на тази директива, е свързано единствено с правата, предоставяни по силата на регистрацията на промишления дизайн или модел, както е видно от текста на същата тази разпоредба, и следователно не би могъл да бъде прилаган към авторскоправната закрила.
50 Липсата обаче на разпоредба, отнасяща се изрично до защитата в полза на трети лица, на придобитите права и на оправданите правни очаквания от гледна точка на възстановяването на предвидената в член 17 от Директива 98/71 авторскоправната закрила, не би могла да изключи прилагането на принципа на зачитане на придобитите права и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, които са част от основните принципи на правото на Съюза.
51 В това отношение следва да се припомни, че в съответствие с принципа, съгласно който законите, внасящи изменения в законова разпоредба, се прилагат, ако не е предвидено друго, спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на предишния закон (вж. по-специално Решение от 14 април 1970 г. по дело Brock, 68/69, Recueil, стр. 171, точка 6, Решение от 10 юли 1986 г. по дело Licata/CES, 270/84, Recueil, стр. 2305, точка 31, както и Решение по дело Butterfly Music, посочено по-горе, точка 24), като действията, извършени преди датата на влизане в сила на ново законодателство, продължават да се уреждат от предходния закон. Затова възстановяването на авторскоправната закрила не се отразява на действията по използване, окончателно извършени от трети лица преди датата, на която е започнало прилагането на тези права.
52 По силата на посочения принцип прилагането на тази авторскоправна закрила към бъдещите последици на положения, които не са окончателно определени, обаче означава, че възстановяването има значение по отношение на правата на трети лица да продължат използването на предмет, който отново попада под закрилата от право на интелектуална собственост (вж. в този смисъл Решение по дело Butterfly Music, посочено по-горе, точка 24).
53 Следва също така да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът за защита на оправданите правни очаквания не би могъл да бъде разширен дотолкова, че да възпрепятства изобщо прилагането на новата правна уредба спрямо бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходната правна уредба (вж. в този смисъл по-специално Решение от 14 януари 1987 г. по дело Германия/Комисия, 278/84, Recueil, стр. 1, точка 36, Решение от 20 септември 1988 г. по дело Испания/Съвет, 203/86, Recueil, стр. 4563, точка 19, Решение от 22 февруари 1990 г. по дело Busseni, C‑221/88, Recueil, стр. I‑495, точка 35 и Решение по дело Butterfly Music, посочено по-горе, точка 25).
54 В конкретния случай съответната държава членка приема два вида законодателни мерки, предназначени за защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания на определена категория трети лица.
55 Що се отнася, на първо място, до законодателната мярка, която предвижда преходен период, отнасящ се до определена категория трети лица с оглед на закрилата на техните легитимни интереси, от принципите на защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания е видно, че член 17 от Директива 98/71 допуска такава разпоредба, доколкото тя няма за последица отлагането за значителен период на прилагането на новата правна уредба на авторскоправната закрила на промишлените дизайни или модели по начин, по който да възпрепятства нейното прилагане към предвидената от тази директива дата (вж. в този смисъл Решение по дело Butterfly Music, посочено по-горе, точки 23 и 28).
56 В това отношение преценката за съвместимостта на продължителността на този преходен период, както и на категорията трети лица, визирана от посочената законодателна мярка, трябва да се извърши от гледна точка на принципа на пропорционалност.
57 Така например законодателната мярка, приета от съответната държава членка, трябва да може да постигне целта, преследвана от националното законодателство, и в това отношение да бъде необходима, а именно да гарантира спазването на баланса, от една страна, между придобитите права и оправданите правни очаквания на визираните трети лица, и от друга страна, на интересите на носителите на авторското право. Освен това е уместно да се следи тя да не надхвърля необходимото за гарантирането на този баланс.
58 За тази цел посочената мярка може да се разглежда като подходяща само ако тя визира категория от трети лица, която може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания, а именно лицата, които вече са извършвали действия по използване на промишлени дизайни или модели, достъпни за свободно използване към датата на влизане в сила на законодателството за транспониране във вътрешното право на съответната държава членка на член 17 от Директива 98/71.
59 Нещо повече, подобна законодателна мярка би следвало да се ограничи до периода на използване на тези промишлени дизайни или модели от трети лица, необходим на последните, или за постепенното преустановяване на дейността на предприятието, доколкото то се основава на предходното използване на посочените промишлени дизайни и модели, или за изчерпване на запасите.
60 Мярката не излиза извън необходимото за гарантирането на баланса на наличните права, ако тя не отлага правото на ползване на авторскоправната закрила за един значителен период.
61 В конкретния случай, когато става въпрос за определянето на категорията трети лица, по отношение на които е предвидена временна непротивопоставимост на авторскоправната закрила, разпоредбите на Законодателен декрет № 95/2001 и на член 239 от КИС могат да се разглеждат като подходящи, щом като те се отнасят единствено до лицата, придобили своите права преди влизането в сила на националните разпоредби за транспониране на Директива 98/71.
62 Непротивопоставимост, която е предвидена за десетгодишен преходен период, не изглежда обаче оправдана от необходимостта да се гарантират икономическите интереси на трети добросъвестни лица, щом като се оказва, че един по-кратък период също би бил в състояние да даде възможност за постепенно преустановяване на дейността в рамките на предходното използване, и a fortiori, за изчерпване на запасите.
63 Освен това изглежда, че един десетгодишен мораториум върху авторскоправната закрила превишава необходимото, тъй като с намаляването на десет години на периода на закрила на едно произведение, а именно по принцип 70 години след смъртта на автора, прилагането на авторскоправна закрила се отлага за значителен период.
64 Що се отнася, на второ място, до член 4, параграф 4 от Декрет-закон № 10 от 15 февруари 2007 г., с който се отменя мораториумът и се въвежда неограничена непротивопоставимост на авторскоправната закрила за продуктите, реализирани в съответствие с промишлени дизайни или модели, които са станали достъпни за свободно използване преди 19 април 2001 г., видно от предходното, подобна мярка изпразва от съдържание член 17 от Директива 98/71, щом като последица от нея е общото възпрепятстване на прилагането на новата закрила, а именно на закрилата, произтичаща от авторското право. Тази мярка не визира и категорията трети лица, които могат да се позоват на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Напротив, тя разширява прилагането на непротивопоставимостта на авторското право, щом като съгласно тази разпоредба не е необходимо третите лица да са започнали да използват тези промишлени дизайни или модели преди 19 април 2001 г.
65 С оглед на всички гореизложени съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 17 от Директива 98/71 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва от авторскоправната закрила или за значителен десетгодишен период, или напълно, промишлените дизайни или модели, които, макар и да отговарят на всички необходими условия, за да се ползват с правото на такава закрила, са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на това законодателство, по отношение на трети лица, произвели или пуснали на пазара на тази държава продукти, реализирани в съответствие с тези промишлени дизайни и модели, и то независимо от датата, на която тези действия са извършени.
По съдебните разноски
66 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 17 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва от авторскоправната закрила на тази държава членка промишлените дизайни или модели, които са регистрирани в държава членка и които са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на това законодателство, макар и да отговарят на всички необходими условия, за да се ползват с правото на такава закрила.
2) Член 17 от Директива 98/71 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва от авторскоправната закрила или за значителен десетгодишен период, или напълно, промишлените дизайни или модели, които, макар и да отговарят на всички необходими условия да се ползват с правото на такава закрила, са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на това законодателство, по отношение на трети лица, произвели или пуснали на пазара на тази държава продукти, реализирани в съответствие с тези промишлени дизайни или модели, и то независимо от датата, на която тези действия са извършени.
Подписи