ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

H. SAUGMANDSGAARD ØE

представено на 6 юни 2019 година(1)

Дело C302/18

X

срещу

Belgische Staat

(Преюдициално запитване, отправено от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия)

„Преюдициално запитване — Имиграционна политика — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни —Получаване на статут на дългосрочно пребиваващ — Условие за наличие на устойчиви, редовни и достатъчни доходи — Собствени доходи — Произход на средствата — Средства, предоставени от трето лице — Поемане на задължение за финансово подпомагане — Директива 2003/109/ЕО — Член 5, параграф 1, буква a)“






I.      Въведение

1.        Преюдициалното запитване, отправено от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия), се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни(2).

2.        Директива 2003/109 има за цел да уреди условията за предоставяне и отнемане на статут на дългосрочно пребиваващ, предоставен от държава членка на граждани на трети страни, които пребивават законно на нейна територия, и да предостави набор от права на притежателите на такъв статут(3). Едно от условията за получаване на този статут изисква, в съответствие с член 5, параграф 1, буква а) от тази директива, лицето да представи доказателство, че разполага, за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка, с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствените му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на приемащата държава членка.

3.        Настоящото преюдициално запитване е отправено в контекста на спор между Х и белгийската държава във връзка с отхвърлянето на молба за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ въз основа на това, че X не разполага със собствени доходи и следователно не отговаря на условието за наличие на средства по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109.

4.        В този контекст запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали по същество предвиденото в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 условие за наличие на устойчиви, редовни и достатъчни доходи се отнася единствено до собствените доходи на гражданина на трета страна, или техният произход е без значение и те включват също така средства, предоставени на гражданина на трета страна от трето лице или от член на неговото семейство. В зависимост от случая запитващата юрисдикция се стреми да установи дали задължение за финансово подпомагане, поето от трето лице или от член на неговото семейство, както е в настоящия случай, е достатъчно, за да се докаже, че средствата са на разположение на кандидата.

5.        След като изложа съображенията си, ще предложа на Съда да отговори на тези въпроси в смисъл, че това условие не съдържа конкретно изискване по отношение на произхода на средствата. Въпреки това в случая на средства, предоставени от трето лице или от член на семейството на кандидата, както при обстоятелствата в главното производство, националните органи следва да се уверят, че те са достатъчни и се отличават с известна трайност и редовност, което основателно би изключило риска кандидатът да се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на съответната държава членка. За тази цел националните органи трябва да вземат предвид всички относими обстоятелства по случая, включително дали задължението за финансово подпомагане, поето от трето лице или от член на семейството на кандидата, е достатъчно точно, трайно и правно обвързващо по характер.

II.    Правна уредба

1.      Директива 2003/109

6.        Съображение 7 от Директива 2003/109 предвижда:

„С цел получаване статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна следва да докаже, че разполага с достатъчно средства и със здравна застраховка, за [да] се предотврати оставането му в тежест на държавата членка. Държавите членки, когато оценяват притежанието на устойчиви доходи с редовен характер, могат да вземат предвид и фактори като пенсионни вноски или изплащане на данъчни задължения“.

7.        Член 5 от тази директива е озаглавен „Условия, свързани с получаването на статут на дългосрочно пребиваващ“ и предвижда в параграф 1, буква а):

„1. Държавите членки изискват от гражданина на трета страна да представи доказателство, че разполага, за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка:

a)      с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствените му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка. Държавите членки изчисляват тези средства в съответствие с тяхното естество и постоянен характер и могат да вземат предвид минималното равнище на работната заплата и пенсията преди депозирането на молбата за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ“.

2.      Белгийското право

8.        Член 15bis, параграф 1 от Wet van 15 december 1980 betreffende de toegang tot het grondgebied, het verblijf, de vestiging en de verwijdering van vreemdelingen (Закон от 15 декември 1980 г. за влизането в страната, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци, наричан по-нататък „Законът за чужденците“) предвижда:

„Освен ако не са налице съображения, свързани с обществен ред или национална сигурност, статут на дългосрочно пребиваващ се предоставя на чужденец, който не е гражданин на Европейския съюз, ако отговаря на предвидените в параграф 3 условия и ако е пребивавал законно и непрекъснато в Кралството през петте години непосредствено преди подаването на молба за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ“.

9.        Член 15bis, параграф 3 от Закона за чужденците, с който се транспонира член 5 от Директива 2003/109, предвижда:

„Посоченият в [параграф 1] чужденец трябва да докаже, че разполага със стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка на себе си и на членовете на семейството му на негова издръжка, така че да не бъде в тежест на публичните органи, както и да има здравна осигуровка за покриване на рисковете в Белгия. […]“.

III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

10.      На 26 юли 2007 г. Х, който декларира, че е камерунски гражданин, подава пред белгийските органи молба за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на студент. Издадена му е студентска виза и пребиваването му е подновявано ежегодно до 15 януари 2016 г. Тъй като е получил разрешение за работа, на 19 януари 2016 г. му е издадено разрешение за пребиваване, валидно до 14 януари 2017 г.

11.      На 27 декември 2016 г. X подава молба за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ. За да докаже, че разполага с устойчиви, редовни и достатъчни средства за издръжка по смисъла на член 15bis, параграф 3 от Закона за чужденците, той прилага по-специално към молбата си трудови договори, известие за данъчно облагане и фишове за заплата на името на брат си. Освен това Х прилага подписан от брат му документ, с който последният поема задължение да гарантира, че „заинтересованото лице разполага […] със стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка на себе си и на членовете на семейството му на негова издръжка, така че да не бъде в тежест на публичните органи, в съответствие с член 15bis от [Закона за чужденците]“.

12.      С решение от 5 април 2017 г. упълномощен служител на staatssecretaris voor Asiel en Migratie en Administratieve Vereenvoudiging (държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията, Белгия) отхвърля тази молба с мотива, че X не притежава собствени доходи. Този орган отбелязва, че от 31 май 2016 г. X не упражнява платена професионална дейност, че към момента не разполага със средства и че се е позовал на доходите на брат си.

13.      X обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, като твърди, че то се основава на неправилно тълкуване на условието относно средствата, предвидено в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, който е транспониран с член 15bis, параграф 3 от Закона за чужденците.

14.      Според X член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 не изисквал да се вземат предвид единствено собствените средства на кандидата. В това отношение X твърди по-специално, че условието за наличие на устойчиви редовни и достатъчни доходи, предвидено в член 5, параграф 1, буква а), трябва да се тълкува в същия смисъл като изискването за достатъчно средства, посочено в член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки(4). Към член 5, параграф 1, буква а) следвало да се прилага по аналогия практиката на Съда, съгласно която член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2004/38 не съдържа никакви изисквания относно произхода на средствата, които следователно могат да бъдат предоставени от посочения член на семейството(5).

15.      При тези обстоятелства, с акт от 14 декември 2017 г., постъпил в Съда на 4 май 2018 г., Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2003/109], който предвижда (по-специално) че за получаването на статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна трябва да докаже, че „разполага“ за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствената му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка, да се тълкува в смисъл, че за тази цел се имат предвид само „собствени доходи“ на гражданина на трета страна?

2)      Или за тази цел е достатъчно доходите да са на разположение на гражданина на трета страна, без да се поставят изисквания относно произхода на тези доходи, така че те да могат да бъдат предоставени на гражданина на трета страна и от член на семейството или друго трето лице?

3)      Ако отговорът на последния въпрос е утвърдителен, достатъчно ли е в този случай поето от трето лице задължение за финансово подпомагане, с което това трето лице се задължава да гарантира, че кандидатът за статут на дългосрочно пребиваващ „разполага със стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка на себе си и на членовете на семейството му на негова издръжка, така че да не бъде в тежест на публичните органи“, за да се докаже, че кандидатът може да разполага с доходи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО?“.

16.      Писмени становища представят Х, белгийското, чешкото, германското, френското, италианското и австрийското правителство и Европейската комисия.

IV.    Анализ

17.      С трите си преюдициални въпроса, които ще разгледам заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали предвиденото в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 условие за наличие на устойчиви, редовни и достатъчни доходи се отнася единствено до „собствените доходи“ на гражданина на трета страна, или, ако техният произход е без значение, те включват и средства, предоставени на последния от трето лице или от член на семейството. В зависимост от случая запитващата юрисдикция иска да се установи дали задължение за финансово подпомагане, поето от трето лице или член на семейството, както е в настоящия случай, е достатъчно, за да се докаже, че средствата са на разположение на кандидата.

18.      Бих искал да отбележа, че запитващата юрисдикция не е определила в преюдициалното запитване понятието „собствени доходи“, съдържащо се в първия преюдициален въпрос. Като се има предвид контекстът, в който се вписват преюдициалните въпроси, и тяхната формулировка, това понятие следва да се разбира в смисъл, че запитващата юрисдикция се стреми да установи дали средствата, които не са генерирани от кандидата, било чрез извършвана от него икономическа дейност, или в резултат от притежавано от него право(6), са изключени от условието, предвиденото в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109.

19.      С други думи, важно е да се разгледа значението на произхода на средствата за изпълнението на условието, посочено в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109.

20.      В това отношение мненията на заинтересованите страни са разделени основно на три групи.

21.      Според Х и Комисията произходът на средствата, посочени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, е без значение и по принцип финансовото подпомагане от трето лице може да отговори на критериите, определени в тази разпоредба. По отношение на задължението за финансово подпомагане като това по главното производство запитващата юрисдикция следва да определи по-конкретно, от една страна, дали лицето, което я предоставя, действително разполага с доходи, достатъчни, за да покрие собствената си издръжка и тази на кандидата и неговото семейство, и от друга страна, дали отношението между предоставящия средствата и кандидата са достатъчно стабилни, за да се приеме, че при необходимост задължението действително ще бъде изпълнено.

22.      Германското, френското и австрийското правителство по същество считат, че Директива 2003/109 не изключва възможността средствата да изхождат от член на семейството на кандидата за статут на дългосрочно пребиваващ или от трето лице, при условие че те се основават на право, защитимо по съдебен ред от посочения кандидат, като например правото на издръжка от друго лице или доходи, свързани с режим на съпружески имуществени отношения на кандидата(7). От това посочените правителства правят извод, че поемането на задължение за финансово подпомагане като разглежданото в главното производство не попада в обхвата на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, тъй като такъв ангажимент не се основава на правно задължение(8).

23.      И накрая, белгийското, италианското и чешкото правителство считат, че доходите, посочени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, са ограничени до средствата, генерирани от кандидата за статут на дългосрочно пребиваващ(9).

24.      Следва да се отбележи, че повдигнатите в този случай въпроси все още не са били разглеждани от страна на Съда. Съгласно постоянната практика на Съда от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза следва, че когато даден акт на Съюза не препраща изрично към правото на държавите членки при определянето на конкретно понятие, това понятие трябва да получи самостоятелно тълкуване, при което Съдът отчита съдържанието на конкретната разпоредба, нейния контекст и целта на правната уредба, от която тя е част(10). Именно с оглед на тези насоки следва да се отговори на поставените въпроси.

1.      Относно езиковото тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109

25.      В самото начало отбелязвам, че член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, така както е формулиран, не съдържа никакви изрични изисквания по отношение на произхода на средствата.

26.      На второ място, отбелязвам, че съпоставителният преглед на текстовете на тази разпоредба на различни езици разкрива терминологични разлики в значителен брой от тях по отношение на понятието „средства“ в обичайното му значение(11).

27.      Всъщност, докато в текстовете на няколко от езиците се използва еквивалент на термина „средства“ в широкия смисъл на „финансови средства“(12), което би могло да означава, че произходът на тези ресурси е без значение, текстовете на други езици използват термина „доход“, предполагащ по-тясно значение, свързано с възнаграждение, като например трудово възнаграждение, и от което се подразбира, че това са по-скоро средства, генерирани от кандидата(13).

28.      С оглед на тази разлика трябва да се отбележи, че понятието „средства“ няма едно-единствено значение(14).

29.      Въпреки това посоченото по-ограничително тълкуване, дължащо се на използването на термина „доходи“ в текстовете на някои езици, може да се потвърди от факта, че в съображение 7 от Директива 2003/109 се посочва, че държавите членки, когато оценяват притежанието на устойчиви доходи с редовен характер, могат да вземат предвид и фактори като пенсионни вноски или изплащане на данъчни задължения, тъй като тези вноски и плащания се основават по своето естество на средства, генерирани от кандидата.

30.      Именно в този контекст белгийското, чешкото и италианското правителство твърдят, че средствата, посочени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, се ограничават до генерираните от кандидата.

31.      Според мен е безспорно, че средствата, генерирани от гражданина на трета страна, като заплати, доходи от професионална дейност или пенсия за осигурителен стаж и възраст, са средства, които по своето естество се приемат най-често като съдържащи характеристиките устойчивост и редовност по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, както се подразбира от съображение 7 от тази директива.

32.      Тази ограничена концепция за „средства“ обаче според мен не произтича достатъчно ясно от формулировката на член 5, параграф 1, буква а), който не съдържа изрично правило относно произхода на средствата, а цели по-скоро да характеризира тези средства, доколкото те трябва да бъдат на разположение на кандидата и да бъдат устойчиви, редовни и достатъчни за задоволяване на потребностите на гражданина на трета страна, който кандидатства за статут на дългосрочно пребиваващ, както и на членовете на неговото семейство.

33.      С други думи, езиковото тълкуване на тази разпоредба води до заключението, че макар тя да е насочена основно към средствата, генерирани от кандидата(15), предоставените от трето лице средства не са изключени, при условие че имат същия характер на устойчивост, редовност и достатъчност с оглед тяхното естество, подобно на средствата, генерирани от самия гражданин на трета страна.

34.      Според мен тази теза се потвърждава от законодателната история на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 (раздел Б) и от телеологичното тълкуване на Директива 2003/109, на член 5, параграф 1, буква а) от нея и от контекста, в който се вписва посочената разпоредба (раздел В).

2.      Относно законодателната история на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109

35.      Най-напред отбелязвам, че въпросът за произхода на средствата, посочени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, изглежда не е бил обсъждан при приемането на тази директива.

36.      Освен това според мен прегледът на подготвителните работи по посочената директива разкрива двусмисленост при използването на термина „средства“, подобна на разгледаната в точка 27 от настоящото заключение във връзка с езиковото тълкуване на това понятие.

37.      Всъщност в текста на някои от езиците на първоначалното предложение за директива, в обяснителния меморандум се посочва във връзка с това условие(16), че стабилността на „средствата“ на кандидата за статут на дългосрочно пребиваващ трябва да бъде оценена с оглед на естеството и постоянния характер на „доходите“ на съответното лице, докато във формулировката на разпоредбата, предложена в същите тези текстове се използва само терминът „средства“ за оценка въз основа на същия критерий(17). Други езикови версии използват само термина „доходи“(18).

38.      Такава двусмисленост може да се намери впрочем и по-нататък в подготвителните работи. Например текстовете на някои езици на становището на Комитета на регионите относно предложението за директива изрично се позовават на „собствените средства“ на кандидата за статут на дългосрочно пребиваващ(19), докато текстовете на други езици не са категорични по този въпрос(20).

39.      Ето защо законодателната история на Директива 2003/109 не изяснява въпроса за произхода на средствата.

40.      От обяснителния меморандум към първоначалното предложение за директива по отношение на тази разпоредба обаче става ясно, че определените в член 5 критерии за оценка са строго ограничени, така че да не се осуети възможността за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ и да се сближат условията за придобиване на такъв статут във всички държави членки(21).

41.      Според мен тази точка от предложението на Комисията предполага, че при тълкуването на член 5 не може да се изисква средствата на кандидата да имат конкретен произход, когато такъв произход не е ясно предвиден от законодателя.

3.      Относно телеологичното тълкуване на Директива 2003/109, на член 5, параграф 1, буква а) от нея и относно контекста, в който се вписва този член

42.      На първо място, що се отнася до целта, преследвана от Директива 2003/109, според мен не е необходимо посочените в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 средства да имат определен произход.

43.      Всъщност основната цел на Директива 2003/109 е интеграцията на гражданите на трети страни, които са трайно установени в държавите членки(22), и за тази цел член 4, параграф 1 от посочената директива въвежда продължителността на пребиваването като основен критерий за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ. Този член изисква гражданинът да е пребивавал законно и без прекъсване на територията на съответната държава членка през петте години, предхождащи подаването на въпросната молба(23). Както посочва френското правителство, Директива 2003/109 се прилага в това отношение по силата на член 3, параграф 1 от нея спрямо гражданите на трети страни, които законно пребивават на територията на държава членка, независимо от това дали извършват икономическа дейност там или не(24).

44.      От тази гледна точка произходът на средствата няма особено значение, а целта на Директива 2003/109 не изисква средствата да са създадени от икономическата дейност на кандидата.

45.      Това тълкуване според мен се потвърждава от систематичното тълкуване на разпоредбите на тази директива. Всъщност Съдът приема, че Директива 2003/109, включително член 5 от нея, определя точните материалноправни условия, които трябва да са изпълнени, преди съответните държави членки да издадат поисканите разрешения за пребиваване, и че с оглед на целта на Директива 2003/109 и въведената от нея система, след като отговорят на предвидените условия, гражданите на трети страни имат право да получат статут на дългосрочно пребиваващ, както и останалите произтичащи от този статут права(25).

46.      Според мен Директива 2003/109 изчерпателно предвижда съществените условия, на които трябва да отговаря кандидатът за статут на дългосрочно пребиваващ, и основанията да бъде отказан такъв статут. От тази гледна точка отхвърлянето на молба за предоставяне на такъв статут единствено защото средствата произхождат от трето лице, според мен е в противоречие с общата система, въведена от тази директива, и с нейната цел.

47.      На второ място целта, която преследва условието, предвидено в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, е да се избегне рискът гражданинът да се превърне в тежест за държавата членка, както е посочено в съображение 7 от Директива 2003/109. Следователно въпросът е дали тази цел изисква конкретен произход на средствата.

48.      Във връзка с това практиката на Съда относно условието за наличие на средства, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38, според мен предоставя полезни насоки за тълкуване, въпреки че формулировката на разпоредбата, контекстът, в който тя се вписва, и целта на тази директива са различни от тези на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109.

49.      По-конкретно, член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38, тълкуван в светлината на съображение 10 от нея, предвижда, че едно от алтернативните условия, даващи право на гражданин на Съюза и на членове на неговото семейство да пребивават на територията на друга държава членка за периоди от повече от три месеца и до пет години(26), е да притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърне в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето на пребиваването си(27).

50.      Всъщност Съдът приема, че понятието „притежава“ с достатъчно средства, което е използвано в този член 7, параграф 1, буква б), трябва да се тълкува в смисъл, че е достатъчно гражданите на Съюза да имат такива средства на свое разположение и че не се поставят каквито и да било изисквания относно произхода на средствата, които могат да са предоставени в частност от гражданина на трета страна(28). Съдът добавя, че тълкуване на условието за достатъчно средства в смисъл, че самото лице трябва да притежава такива средства и не може в това отношение да се ползва от средствата на придружаващ го член на семейството, би добавило към това условие, както то е формулирано в Директива 2004/38, изискване за произхода на средствата. Това изискване би представлявало непропорционална намеса в упражняването на основното право на свободно движение и пребиваване, гарантирано в член 21 от ДФЕС, тъй като то не е необходимо за постигането на преследваната цел, а именно защитата на публичните финанси на държавите членки(29).

51.      Съдът пояснява, че изискването за наличие на правна връзка между предоставящия и получаващия средствата е непропорционално, тъй като винаги съществува потенциален риск от загубата на достатъчно средства, независимо дали те са лични или се предоставят от трето лице, дори последното да е поело задължение за предоставяне на финансова подкрепа на получилия право на пребиваване. Следователно според Съда произходът на тези средства не оказва автоматично въздействие върху риска от подобна загуба, тъй като осъществяването на такъв риск зависи от променящите се обстоятелства(30).

52.      Считам, че тази съдебна практика може да се приложи при тълкуването на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 само доколкото тази разпоредба също не съдържа никакви изисквания относно произхода на средствата.

53.      Всъщност, що се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, в текста на който, подобно на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38, не се съдържа изрично условие за произхода на средствата и който преследва същата цел за защита на публичните финанси на държавите членки, считам, че за постигане на целта на член 5, параграф 1, буква а) не се изисква конкретен произход на средствата. Както е посочено от Съда, произходът на средствата не оказва автоматично въздействие върху риска от загуба на тези средства(31).

54.      Въпреки това, както правилно посочват белгийското, австрийското, германското и френското правителство, член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 поставя по-строги изисквания от член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38, тъй като за разлика от последната разпоредба член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 налага допълнителни критерии, а именно средствата да са стабилни и редовни. Освен това член 5, параграф 1, буква а), втора алинея от Директива 2003/109 изисква средствата да се оценяват по-специално с оглед на тяхното естество(32).

55.      За да се определи ролята на произхода на средствата за изпълнението на тези критерии (раздел 2), следва първо да се определи техният обхват (раздел 1).

1.      Относно обхвата на критериите за стабилност и редовност на средствата с оглед на тяхното естество

56.      На първо място, що се отнася до обхвата на критериите за стабилност и редовност, бих искал да отбележа, че Съдът вече се е произнесъл по този въпрос в рамките на Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството.

57.      Член 7, параграф 1, буква в) от посочената директива съдържа условие за наличие на средства, чиито текст и цел са подобни на тези на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109. Първата разпоредба позволява на държавите членки при подаването на заявление за събиране на семейството да изискват доказателства, че кандидатът разполага със „стабилни и регулярни финансови ресурси, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на въпросната държава членка“(33).

58.      Съдът приема, че употребата на понятията „стабилни“ и „регулярни“ означава, че ресурсите, посочени в член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86 се отличават с известна трайност и редовност. Съдът изяснява, че заинтересованото лице трябва да докаже, че разполага с достатъчно средства към момента, в който се разглежда заявлението му, и че доколкото от текста на член 7, параграф 1, буква в) от тази директива е видно, че ресурсите на въпросното лице трябва да са не само „достатъчни“, но и „стабилни и редовни“, тези изисквания задължително предполагат, по-специално като се вземе предвид неговата формулировка и цел, прогнозен анализ на въпросните ресурси от страна на компетентния национален орган, който следва да оцени бъдещите промени на финансовото състояние на кандидата след получаването на исканото разрешение за пребиваване(34).

59.      Подобно на френското и австрийското правителство, считам, че този анализ на Съда може да бъде приложен при тълкуването на изискванията за устойчивост и редовност на доходите, предвидени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 за получаването на статут на дългосрочно пребиваващ. От това следва, че в контекста на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 компетентните органи трябва да проверят въз основа на прогнозна оценка дали средствата на кандидата се отличават с известна трайност и редовност.

60.      С други думи, критериите за стабилност и за редовност предполагат, че националните органи следва да могат основателно да изключат риска кандидатът да се превърне в тежест за държавата членка поради използването на социални помощи.

61.      На второ място, фактът, че такава прогнозна оценка трябва да бъде извършена с оглед естеството на средствата, както изисква член 5, параграф 1, буква а), втора алинея от Директива 2003/109, според мен означава, че трябва да се вземат предвид всички характеристики на въпросните средства, които могат да повлияят на оценката на техния постоянен, непрекъснат и достатъчен характер, а оттам и на риска кандидатът да се превърне в тежест за държавата членка.

62.      Според мен тези изисквания, съдържащи се в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109, показват, че законодателят има за цел да гарантира, че преди да предоставят статут на дългосрочно пребиваващ, компетентните органи извършват проверка, която позволява при по-висока степен на сигурност от тази по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се изключи рискът кандидатът да се превърне в тежест за съответната държава членка.

63.      Според мен тази разлика произтича по-специално от факта, че от една страна, за разлика от Директива 2004/38, която установява и се стреми да укрепи основния принцип на свободно движение на хора(35), в контекста на който член 7, параграф 1, буква б) представлява условие за това гарантирано от ДФЕС право, член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 не представлява условие за такова първично право.

64.      От друга страна, за разлика от Директива 2004/38, където на компетентния национален орган е разрешено да оттегли разрешението за пребиваване на гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство, когато той вече не разполага с достатъчно средства(36), Директива 2003/109 не предвижда такъв механизъм.

65.      Всъщност член 9 от Директива 2003/109, в който са изброени различните случаи на загуба или отнемане на статут на дългосрочно пребиваващ, не обхваща положението, при което лицето вече не отговаря на условието, посочено в член 5, параграф 1, буква а) от нея. Впрочем член 12 от тази директива установява закрила срещу извеждане на дългосрочно пребиваващ и в член 12, параграф 2 е посочено изрично в тази връзка, че решението за извеждане не може да се основава на икономически съображения.

66.      С други думи, от съвместния прочит на членове 9 и 12 от Директива 2003/109 следва, че статутът на дългосрочно пребиваващ не може да бъде оттеглен по икономически съображения, въпреки че целта на условието за наличие на средства е да се избегне превръщането на гражданина на трета страна в тежест за съответната държава членка. Освен това, след като му бъде предоставен статут на дългосрочно пребиваващ, по силата на член 11 от тази директива съответното лице има право на равно третиране с гражданите на съответната държава в редица области, включително социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила.

67.      Освен това според мен изискванията на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 показват, че законодателят е възнамерявал да остави известна свобода на действие на националните органи при оценката на относимите факти, за да определят дали са изпълнени условията, така че да може основателно да се изключи рискът кандидатът да се превърне в тежест за съответната държава членка. Всъщност, както обяснява Съдът, настъпването на риска от загуба на средства е обусловено от развитието на обстоятелствата(37).

68.      С оглед на изложеното по-горе е необходимо да се определи дали произходът на средствата оказва въздействие върху оценката на техния стабилен и редовен характер.

2.      Относно въздействието на произхода на средства с оглед на тяхното естество върху оценката на критериите за стабилност и редовност

69.      Следва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 1, буква а), втора алинея от Директива 2003/109 средствата трябва да се оценяват с оглед на тяхното естество, а именно всички характеристики на въпросните средства, които могат да повлияят на оценката на техния постоянен, непрекъснат и достатъчен характер, а оттам и на риска кандидатът да се превърне в тежест за държавата членка.

70.      Според мен произходът на средствата представлява такава характеристика. С други думи, считам, че произходът на средствата е полезен критерий за преценка, чието въздействие зависи от конкретната оценка на всички елементи на разглежданото положение.

71.      Всъщност, както излагат германското, френското и австрийското правителство, възможни са различни хипотези на средства, предоставени от трето лице, сред които само някои, с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай, биха могли да изпълнят критериите, предвидени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109.

72.      Както посочих в предварителните бележки в точка 22 от настоящото заключение, германското, френското и австрийското правителство поддържат, че макар член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 да не изключва средства, формално предоставени от трети лица, такива средства с оглед на тяхното естество биха могли да отговорят на условието за устойчивост, редовност и достатъчност по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) само когато са основани на защитимо по съдебен ред право като право на издръжка от друго лице или средства, свързани с режим на съпружески имуществени отношения на кандидата.

73.      В подкрепа на позициите си тези правителства посочват по същество, че само такива средства позволяват на националните органи да изключат с достатъчна степен на сигурност риска да възникне тежест за системата им за социално подпомагане. За тази цел германското правителство подчертава, че макар доказването на наличието на средства да трябва да позволява на държавите членки основателно да изключат риска в бъдеще кандидатът да стане зависим от тяхната система за социално подпомагане, може да става въпрос единствено за специфични средства, които би следвало да бъдат проверени при предоставянето на социална помощ, като например право на издръжка и други източници на доходи, във връзка с които кандидатът разполага с вземания и които може да индивидуализира, и само когато тези средства могат да бъдат пречка за получаването на социалното подпомагане.

74.      От това посочените правителства правят извод, че поемането на задължение за финансово подпомагане като разглежданото в главното производство, от друга страна, не би позволило постигането на целта на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109. Всъщност дори ако въпросните финансови средства са възникнали в резултат на договорно споразумение или поемане на задължение, то може да бъде отменено по всяко време и договорните отношения биха могли да се прекратят.

75.      Тези доводи изглеждат убедителни, тъй като според мен е малко вероятно средствата, предоставени от трето лице въз основа на обикновено едностранно поето задължение, което не се основава на каквото и да било правно задължение и което би могло да бъде прекратено по преценка на съответното трето лице, да са в състояние да покажат дълготраен характер и редовност, които да позволят на националните органи основателно да изключат риска кандидатът да се превърне в тежест за съответната държава членка. От друга страна, считам, че е много вероятно гражданин на трета страна, който например би обосновал наличието на достатъчно средства във връзка с режима си на съпружески имуществени отношения, независимо дали става въпрос за доходите на съпруга или за издръжка, да може да представи такова доказателство.

76.      От изложеното по-горе следва, че произходът на средствата сам по себе си не позволява да се прецени дали са изпълнени критериите, предвидени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109. Всъщност е необходимо да се провери по отношение на всички основни аспекти на естеството на средствата дали те са стабилни, редовни и достатъчни, за да може основателно да се изключи рискът кандидатът да се превърне в тежест за държавата членка.

77.      С други думи, националните органи не могат да откажат издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване единствено на основание, че средствата са предоставени от трето лице, а трябва специално да анализират конкретното положение на кандидата за статут на дългосрочно пребиваващ като цяло и да посочат причините, поради които тези средства се отличават или не с известна трайност и редовност.

78.      В това отношение, в случай на поето задължение за финансово подпомагане от трето лице или от член на семейството на кандидата, липсата на достатъчно точен и конкретен характер на продължителността и размера на задължението и липсата на правно обвързващо и трайно действие на това задължение според мен са достатъчно основание да се счита, че кандидатът не отговаря на условията, определени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109.

79.      От тази гледна точка, що се отнася до разглежданото положение в главното производство, трябва да призная, че за мен е трудно да си представя как задължението за финансово подпомагане, поето от брата на кандидата, би могло да се счита за достатъчно конкретно или да има обвързваща и устойчива правна сила, която да даде възможност на белгийските власти да се уверят, че то ще бъде изпълнено и че кандидатът няма да се превърне в тежест за съответната държава членка(38). Тази оценка обаче е част от конкретна преценка на всички обстоятелства по делото от страна на запитващата юрисдикция.

80.      Във връзка с това искам да отбележа, че именно кандидатът за статут на дългосрочно пребиваващ трябва да представи необходимите доказателства в подкрепа на своята молба. С други думи, националните органи не трябва да извършват проверка, която излиза извън рамките на предоставените от кандидата доказателства(39).

V.      Заключение

81.      С оглед на посочените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на трите въпроса, зададени от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия), както следва:

„Член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни следва да се тълкува в смисъл, че не съдържа конкретно изискване по отношение на произхода на средствата. В случая на средства, предоставени от трето лице или от член на семейството на кандидата, както при обстоятелствата в главното производство, е важно тези средства да са достатъчни и да се отличават с известна трайност и редовност, което основателно би изключило риска кандидатът да се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на съответната държава членка. За тази цел националните органи трябва да вземат предвид всички относими обстоятелства по случая, включително дали задължението за финансово подпомагане, поето от трето лице или от член на семейството на кандидата, е достатъчно точно, трайно и правно обвързващо по характер“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225.


3      Вж. член 1, буква а) от Директива 2003/109.


4      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).


5      Х се позовава на решение Singh и др. (C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 74 и 75 и цитираната съдебна практика).


6      Отбелязвам, че в циркулярно писмо от 14 юли 2009 г. относно статута на дългосрочно пребиваващ в Белгия (публикувано в Moniteur belge от 11 август 2009 г.), на което се позовават белгийските органи в главното производство, се уточнява, че доказателствата за наличие на средства за издръжка по смисъла на член 15bis, параграф 3 от Закона за чужденците могат да бъдат установени, както следва: „[…] чрез доходи от професионална дейност, обезщетение за безработица, обезщетение за инвалидност, доходи от ранно пенсиониране, помощи за възрастни лица, плащане от осигуряване за трудова злополука или осигуряване за професионално заболяване […]. Този списък не е изчерпателен“.


7      Германското правителство използва по-точно думите „притезания с имуществена стойност, основани на специфични права, които кандидатът би могъл да посочи конкретно“, докато френското правителство се позовава на „средства, основани на правно задължение или правна връзка, на които въпросният гражданин на трета страна може да се основе, за да поиска плащането и/или поддържането им“, така че всъщност става въпрос за „собствените доходи“ на кандидата, чрез които той доказва финансовата си независимост. На последно място, австрийското правителство се позовава на средства, „които се отличават с известна трайност и редовност и които се основават на защитимо по съдебен ред право“.


8      Тези доводи са обяснени по-подробно в точки 72—74 от настоящото заключение.


9      Отбелязвам, че белгийското и италианското правителство използват термина „собствени доходи“ на кандидата, докато чешкото правителство се позовава на средствата, „произхождащи от икономическата дейност на кандидата“. Разбирам тези позиции в смисъл, че всъщност става дума за средствата, генерирани от кандидата по смисъла на точка 18 от настоящото заключение.


10      Вж. по-специално решения от 9 март 2017 г., Pula Parking (C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 42), и от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724, т. 70).


11      Що се отнася до езиковото тълкуване, в съответствие с установената практика на Съда значението и обхватът на термините, на които правото на Съюза не дава никакво определение, следва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език; вж. решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 17 и цитираната съдебна практика), и от 11 юни 2015 г., Zh. и O. (C‑554/13, EU:C:2015:377, т. 42).


12      Такъв е случаят с текстовете на френски („ressources“), английски („resources“), испански („recursos“), италиански („risorse“), румънски („resurse“), гръцки („πόρους“), фински („varat“), малтийски („riżorsi“), португалски („recursos“), литовски („išteklių“) и словашки език („zdroje“). Текстовете на хърватски („izvore sredstava“), словенски („vire“) и шведски език („försörjningsmedel“) използват изрази, които са еквивалентни на „източници на средства за покриване на потребностите“ или „средства за издръжка“.


13      Такъв е случаят с текстовете на нидерландски („inkomsten“), немски („Einkünfte“), български („доходи“), чешки („příjmy“), естонски („sissetulek“), унгарски („jövedelemforrások“), латвийски („ienākumi“), полски („dochody“) и датски език („indtægter“).


14      Всъщност съгласно установената практика на Съда изцяло буквално тълкуване на съдържанието на текст от правото на Съюза на основата на текста на един език или на няколко езика, без да се вземат предвид текстовете на останалите езици, не може да има предимство, тъй като еднаквото прилагане на нормите на Съюза налага те да се тълкуват именно в светлината на текстовете на всички езици; вж. по-специално решения от 4 септември 2014 г., Vnuk (C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 46 и цитираната съдебна практика), от 26 април 2017 г., Popescu (C‑632/15, EU:C:2017:303, т. 35), и от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724, т. 72).


15      Вж. също в този смисъл решения от 6 декември 2012 г., O и др. (C‑356/11 и C‑357/11, EU:C:2012:776, т. 72), и от 4 март 2010 г., Chakroun (C‑578/08, EU:C:2010:117, т. 46 и 47), относно член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г.,  глава 19, том 6, стр. 164).


16      Предложение за директива на Комисията относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, представено на 13 март 2001 година, (СОМ(2001) 127 окончателен) (ОВ C 240 E, 2001 г., стр. 79). Разглежданото условие се съдържа в член 6, параграф 1, буква а) от това предложение.


17      Например такъв е случаят с текстовете на френски („ressources“ и „revenues“), на английски („resources“ и „income“) и на датски език („midler“ и „indtægter“).


18      Такъв е например случаят с текстовете на нидерландски („inkomsten“) и на немски език („Einkünfte“).


19      Становище на Комитета на регионите относно „Предложение за директива на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни“ от 19 септември 2001 г. (ОВ C 19, 2002 г., стр. 18). Такъв например е случаят с текстовете на френски („ressources propres“), нидерландски („eigen middelen“) и датски език („egne midler“).


20      Такъв е например случаят с текстовете на английски език, където изразът „ressources propres“ е преведен като „possession of adequate resources“ (притежание на достатъчно ресурси), и на немски език, където се използва терминът „Existenzmitteln“ (средства за издръжка).


21      СОМ(2001) 127 окончателен (ОВ C 240 E, 2001 г., стр. 79).


22      Вж. съображения 4, 6 и 12 от Директива 2003/109 и решения от 26 април 2012 г., Комисия/Нидерландия (C‑508/10, EU:C:2012:243, т. 66), и от 4 юни 2015 г., P и S (C‑579/13, EU:C:2015:369, т. 46).


23      Фактът, че това е основният критерий, произтича от съображение 6 от Директива 2003/109; вж. също решение от 18 октомври 2012 г., Singh и др. (C‑502/10, EU:C:2012:636, т. 46).


24      Макар този аспект да не произтича изрично от посочената разпоредба, от Предложението за директива (СОМ(2001) 127 окончателен) (ОВ C 240 E, 2001 г., стр. 79) става ясно, че приложното поле на Директива 2003/109 се отнася до всички граждани на трети страни, които пребивават законно в държава членка, независимо от причините, обосноваващи първоначалното им допускане, включително граждани на трети страни, приети за упражняване на дейност по трудово правоотношение или самостоятелна заетост, в контекста на събирането на семейството, за упражняването на неплатена дейност и тези, допуснати, без да извършват дейност. Впрочем отбелязвам, че от член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2003/109, разглеждан във връзка със съображение 19 от същата директива, следва, че правото на пребиваване в друга държава членка, за което също се прилага условието за наличие на средства, може да бъде изпълнено и при липсата на упражняване на каквато и да било икономическа дейност.


25      Вж. решение от 26 април 2012 г., Комисия/Нидерландия (C‑508/10, EU:C:2012:243, т. 67 и 68).


26      Отбелязвам, че съгласно член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 гражданите на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, имат право на постоянно пребиваване в тази държава членка и това право не се подчинява на условието за наличие на средства, посочено в член 7, параграф 1, буква б) от същата директива.


27      Вж. решение от 19 септември 2013 г., Brey (C‑140/12, EU:C:2013:565, т. 72).


28      Вж. решение от 16 юли 2015 г., Singh и др. (C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 74 и цитираната съдебна практика).


29      Вж. решение от 16 юли 2015 г., Singh и др. (C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 75 и цитираната съдебна практика).


30      Вж. решение от 23 март 2006 г., Комисия/Белгия (C‑408/03, EU:C:2006:192, т. 46 и 47). Това решение се отнася до член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 90/364/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 година относно правото на пребиваване (ОВ L 180, 1990 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), който е заменен от член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38.


31      Вж. решение от 23 март 2006 г., Комисия/Белгия (C‑408/03, EU:C:2006:192, т. 47).


32      В съответствие с член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109 средствата трябва също да се оценяват по отношение на постоянния си характер. Този критерий за постоянност няма особено значение за отговора на поставените въпроси и няма да бъде разгледан по-нататък в настоящото заключение.


33      Отбелязвам, че целта на член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86 не е изрично посочена в съображенията на тази директива, какъвто е случаят в Директива 2003/109, но Съдът уточнява тази цел в решение от 21 април 2016 г., Khachab (C‑558/14, EU:C:2016:285, т. 39).


34      Вж. решение от 21 април 2016 г., Khachab (C‑558/14, EU:C:2016:285, т. 30 и сл.).


35      Вж. съображения 3 и 4 от Директива 2004/38.


36      Вж. член 14, параграф 2 от Директива 2004/38. Припомням обаче, че това изискване не се поставя, когато гражданин на Съюза е получил право на постоянно пребиваване (вж. бележка под линия 26 от настоящото заключение).


37      Вж. решение от 23 март 2006 г., Комисия/Белгия (C‑408/03, EU:C:2006:192, т. 47).


38      В този контекст отбелязвам, че белгийското правителство посочва, че в националното му законодателство съществува общ принцип, според който „никой не може да се обвърже с договор за цял живот“.


39      Отбелязвам, че Директива 2003/109 не съдържа точни критерии по отношение на вида на доказателствата, които гражданинът на трета страна трябва да представи, за да установи, че разполага с необходимите средства за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ. Всъщност член 7, параграф 1 от тази директива предвижда, че молбата се придружава от доказателства, уточнени в националното законодателство, доказващи изпълнението на условията, изброени в членове 4 и 5 от посочената директива.