РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

20 юни 2012 година

Дело F‑83/11

Alma Yael Cristina

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Решение на конкурсната комисия за недопускане до изпитите — Способи за защита — Съдебна жалба, подадена без да се изчака решението по административната жалба — Допустимост — Специални условия за допускане на участие в конкурса — Необходим професионален опит“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑жа Cristina иска, от една страна, отмяна на решението на конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AST/112/10 от 17 май 2011 г. да не я допусне до изпитите, и от друга страна, осъждане на Комисията да я обезщети за вредите, които е претърпяла в резултат на това решение

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Комисията.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Решение на конкурсна комисия — Предварително обжалване по административен ред — Факултативен характер — Подаване — Последици — Запазване на правото да се сезира пряко съдът на Съюза

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Представени дипломи или удостоверен професионален опит — Преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници

(член 2, втора алинея и член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

1.      Когато оспорва решение на конкурсна комисия, отстраненият кандидат изобщо не е длъжен преди това да обжалва въпросното решение по административен ред. Ако такъв кандидат все пак обжалва пред органа по назначаването, това действие, независимо от неговото правно значение, не може да доведе до лишаване на кандидата от правото му да сезира пряко съда и допустимостта на такава жалба пред съда не може да бъде подчинена на предвиденото в член 91 от Правилника условие за изчерпване на досъдебната процедура, тъй като това условие се прилага само за съдебните жалби, които задължително се предшестват от административна жалба.

В това отношение спазването на изискванията за правна сигурност не би могло да обоснове прилагането към прякото сезиране на съда на условие за допустимост, което не е присъщо за него, тъй като в противен случай би се ограничило правото, с което разполагат отстранените кандидати, да сезират пряко съда относно решение на конкурсна комисия. Що се отнася до зачитането на принципа на добро правораздаване, най-добрият начин да се зачете този принцип е да се разгледа пряката жалба, подадена до съда, без да се взема предвид несигурността относно движението на административна жалба, с която същият не е сезиран.

(вж. точки 37, 39, 41, 49 и 50)

Позоваване на:

Съд — 30 ноември 1978 г., Salerno и др./Комисия, 4/78, 19/78 и 28/78, точка 10

Първоинстанционен съд — 20 юни 1990 г., Burban/Парламент, T‑133/89, точка 17

2.      Конкурсната комисия е длъжна да прецени във всеки отделен случай дали посоченият от кандидата професионален опит съответства на нивото, което се изисква в обявлението за конкурса. В това отношение конкурсната комисия разполага с дискреционна власт в рамките на разпоредбите от Правилника относно конкурсните процедури, що се отнася до оценката както на естеството и продължителността на предходния професионален опит на кандидатите, така и на по-тясната или по-отдалечената му връзка с изискванията на длъжността за заемане. Така в рамките на своя контрол за законосъобразност съдът на Съюза трябва да провери само дали упражняването на това право не е било опорочено от явна грешка.

В това отношение, за да провери дали условията за допускане са изпълнени, конкурсната комисия може да вземе предвид единствено данните, представени от кандидатите в документите им за кандидатстване, и удостоверителните документи, които те следва да представят в подкрепа на тези документи, и няма никакво задължение да приканва кандидатите да представят допълнителни документи или самата тя да извършва проучвания, за да установи дали заинтересуваното лице отговаря на всички условия от обявлението за конкурс. От разпоредбите на член 2, втора алинея от приложение III към Правилника следва, че те предоставят само възможност на конкурсната комисия да иска от кандидатите представянето на допълнителни документи и информация, когато същата има съмнения относно значението на даден представен документ. В тази връзка не би могло да се превърне в задължение онова, което законодателят е замислил като обикновена възможност за конкурсната комисия.

(вж. точки 66—68, 80 и 81)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, точки 77 и 78; 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, точка 37

Съд на публичната служба — 25 ноември 2008 г., Йорданова/Комисия, F‑53/07, точка 34 и цитираната съдебна практика; 1 юли 2010 г., Časta/Комисия, F‑40/09, точка 67 и цитираната съдебна практика