Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil de Barcelona (Испания) на 8 август 2011 г. - Mohamed Aziz/Caixa d´Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa)

(Дело C-415/11)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Mercantil de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Mohamed Aziz

Ответник: Caixa d´Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa)

Преюдициални въпроси

Може ли да се счита, че системата за принудително изпълнение върху ипотекирани или заложени имоти, установена в член 695 и следващите от Гражданско-процесуалния закон, с предвидените ограничения по отношение на основанията за предявяване на възражения в испанската процесуална система, представлява очевидно ограничаване на защитата на потребителите, доколкото води от формална и материална гледна точка до очевидно накърняване на правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства, които да гарантират ефективна защита на неговите права?

От Съда на Европейския съюз се иска да изясни съдържанието на понятието "несъразмерност" по отношение на:

а)    Възможността за предсрочна изискуемост на кредит при дългосрочни договори - в случая 33 години - поради неизпълнение на задължения през конкретен и много ограничен период от време.

б)    Определянето на лихви за забава - в случая над 18 % - които не отговарят на критериите за определяне на мораторни лихви при други потребителски договори (потребителски кредити) и които в други области на договарянето с потребители биха могли да се считат за неравноправни и за които, въпреки това, при договорите за сделки с недвижими имоти няма ясно законово ограничение, дори в случаите, когато следва да се прилагат не само по отношение на просрочени вноски, но и по отношение на всички дължими вноски поради предсрочна изискуемост.

в)    Едностранното установяване от кредитодателя на механизми за определяне и изчисляване на променливи лихви - редовни и мораторни - във връзка с възможността за принудително изпълнение върху ипотекирания имот, които не позволяват на длъжника, спрямо когото е насочено принудителното изпълнение, да предяви възражение относно размера на задължението в рамките на самото изпълнително производство, като той може да направи това в установително производство, при което към момента на произнасяне на окончателното решение принудителното изпълнение ще е приключило или, най-малко, длъжникът ще е изгубил ипотекирания или дадения като обезпечение по кредита имот; този въпрос има особено значение, когато кредитът се иска за закупуване на жилище, а принудителното изпълнение води до опразване на имота.

____________