ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

4 април 2011 година


Дело F‑45/10


AO

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно наказание — Освобождаване от длъжност — Член 35, параграф 1, буква г) и параграф 2, буква a) от Процедурния правилник — Отчасти явно неоснователна и отчасти явно недопустима жалба“

Предмет: Жалба, подадена от AO на основание на член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом по силата на член 106а, за отмяна на решението на Комисията от 23 юли 2009 г., с което му се налага санкция освобождаване от длъжност без намаляване на пенсионните права, считано от 15 август 2009 г.

Решение: Отхвърля жалбата като отчасти явно неоснователна и отчасти явно недопустима. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.


Резюме

1.      Производство — Жалба пред Съда на публичната служба — Възможност жалбата да се отхвърли по същество, без преди това да се разгледа повдигнатото от ответника възражение за недопустимост

2.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение с цел накърняване на доброто име на заинтересованото лице или влошаване на условията му на труд

(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съд на Съюза има право да прецени предвид конкретните за всеки случай обстоятелства дали с оглед на доброто правораздаване е обосновано дадена жалба да се отхвърли по същество, без преди това да се разгледа повдигнатото от ответника възражение за недопустимост.

(вж. точка 34)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 8 април 2008 г., Bordini/Комисия, F‑134/06, точка 56; 28 октомври 2010 г., Kay/Комисия, F‑113/05, точка 31 и цитираната съдебна практика

2.      Член 12а, параграф 3 от Правилника определя психическия тормоз като „непристойно поведение“, за чието установяване се изисква то да отговаря на две кумулативни условия. Първото условие е свързано с наличието на физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, които се осъществяват „през определен период от време, многократно или систематично“, което предполага, че психическият тормоз трябва да се разбира като процес, който по необходимост се развива във времето и предполага наличието на прояви, които са осъществявани многократно или продължително и са „извършени умишлено“. Второто условие, отделено от първото със запетая, изисква тези физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, да водят до уронване на личността, достойнството или накърняване на физическата или психологическата цялост на друго лице. Поради обстоятелството, че наречието „умишлено“ се отнася до първото условие, а не до второто, е възможно да се направи извод в две насоки. От една страна, физическите действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, посочени в член 12а, параграф 3 от Правилника, трябва да имат умишлен характер, което изключва от приложното поле на тази разпоредба проявите, извършени случайно. От друга страна обаче, не се изисква тези физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, да са извършени с намерението да се урони личността, достойнството или да се накърни физическата или психологическата цялост на дадено лице. С други думи, по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника може да има психически тормоз, без упражняващото тормоз лице да е имало намерение чрез своите прояви да накърни доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е само проявите на упражняващото тормоз лице, стига да са умишлени, да са довели обективно до такива последици.

(вж. точка 37)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., Q/Комисия, F‑52/05, точка 135, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑80/09 P