РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)

15 септември 2021 година(*)

„Държавни помощи — Индивидуални помощи за експлоатация на ветроенергийни паркове в морето — Задължение за изкупуване на електроенергията на цена, по-висока от пазарната — Процедура по предварително разследване — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 — Качество на заинтересована страна — Риболовни предприятия — Изграждане на парковете в риболовни зони — Конкурентно отношение — Липса — Опасност предоставянето на спорните помощи да засегне интересите на риболовните предприятия — Липса — Липса на пряко и лично засягане — Недопустимост“

По дело T‑777/19,

Coopérative des artisans pêcheurs associés (CAPA) Sarl, установено в Трепор (Франция), и другите жалбоподатели, чиито имена се съдържат в приложение(1), представлявани от M. Le Berre, адвокат,

жалбоподатели,

подпомагани от

Comité régional des pêches maritimes et des élevages marins des Hauts-de-France (CRPMEM), установен в Булон сюр мер (Франция),

Fonds régional d’organisation du marché du poisson (FROM NORD), установен в Булон сюр мер,

Organisation de producteurs CME Manche-Mer du Nord (OP CME Manche-Mer du Nord), установена в Портел (Франция),

представлявани от A. Durand, адвокат,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, представлявана от B. Stromsky и A. Bouchagiar,

ответник,

подпомагана от

Френска република, представлявана от E. de Moustier, P. Dodeller и T. Stehelin,

от

Ailes Marines SAS, установено в Пюто (Франция), представлявано от M. Petite и A. Lavenir, адвокати,

от

Éoliennes Offshore des Hautes Falaises SAS, установено в Париж (Франция),

Éoliennes Offshore du Calvados SAS, установено в Париж,

Parc du Banc de Guérande SAS, установено в Париж,

представлявани от J. Derenne и D. Vallindas, адвокати,

и от

Éoliennes en Mer Dieppe Le Tréport SAS, установено в Диеп (Франция),

Éoliennes en Mer Îles d’Yeu et de Noirmoutier SAS, установено в Нант (Франция),

представлявани от C. Lemaire и A. Azzi, адвокати,

встъпили страни,

с предмет жалба на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 5498 окончателен на Комисията от 26 юли 2019 година относно държавни помощи SA.45274 (2016/NN), SA.45275 (2016/NN), SA.45276 (2016/NN), SA.47246 (2017/NN), SA.47247 (2017/NN) и SA.48007 (2017/NN), приведени в изпълнение от Френската република в полза на шест ветроенергийни парка в морето (Курсьол сюр мер, Фекам, Сен Назер, островите Йо/Ноармутие, Диеп и Льо Трепор, Сен Брийо),

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),

състоящ се от М. van der Woude, председател, M. J. Costeira, D. Gratsias (докладчик), M. Кънчева и T. Perišin, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 юни 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Факти и обстоятелства, предхождащи спора

 Фактическа обстановка

1        Първият жалбоподател, Coopérative des artisans pêcheurs associés (CAPA) Sarl, е дружество, учредено от рибарите от Трепор (Франция) и от околните пристанища, за разпределяне поравно на разходите за закупуване и препродаване на горива, смазочни масла и мазнини. Жалбоподателите от втори до единадесети (наричани по-нататък „рибарите жалбоподатели“) са риболовни предприятия или работодатели на рибари, установени по-специално в Трепор, в Ерки (Франция) и в Ноармутие (Франция), осъществяващи дребномащабен риболов край френската брегова ивица в Ламанша или в Атлантическия океан.

2        Ailes Marines SAS (наричано по-нататък „AM“), Éoliennes Offshore des Hautes Falaises SAS (наричано по-нататък „EOHF“), Éoliennes Offshore du Calvados SAS (наричано по-нататък „EOC“), Parc du Banc de Guérande SAS (наричано по-нататък „PBG“), Éoliennes en Mer Dieppe Le Tréport SAS (наричано по-нататък „EMDT“) и Éoliennes en Mer Îles d’Yeu et de Noirmoutier SAS (наричано по-нататък „EMYN“), встъпили в подкрепа на Европейската комисия (наричани по-нататък „получателите на спорните помощи“), са дружества, учредени с оглед на експлоатацията на ветроенергийните паркове в морето, съответно в Сен Брийо (Франция, наричан по-нататък „проектът за Сен Брийо“), във Фекам (Франция, наричан по-нататък „проектът за Фекам“), в Курсьол сюр мер (Франция, наричан по-нататък „проектът за Курсьол сюр мер“), в Сен Назер (Франция, наричан по-нататък „проектът за Сен Назер“), в Диеп (Франция) и в Льо Трепор (наричан по-нататък „проектът за Диеп/Льо Трепор“) и на островите Йо и Ноармутие (Франция, наричан по-нататък „проектът за островите Йо/Ноармутие“).

3        След проведена през 2011 г. първа процедура за възлагане на обществена поръчка френските власти избират, от една страна, офертата на дружество Éolien Maritime France (EMF) за обособена позиция, обхващаща проектите за Сен Назер, Фекам, Курсьол сюр мер, и от друга страна, офертата на AM за проекта за Сен Брийо. Осъществяването на тези проекти е разрешено с указ от 18 април 2012 г.

4        След проведена през 2013 г. втора процедура за възлагане на обществена поръчка френските органи одобряват общата оферта на консорциума, образуван от дружествата ENGIE, EDP Renewables и Neoen Marine за проектите за островите Йо/Ноармутие и за Диеп/Льо Трепор. Осъществяването им е разрешено с указ от 1 юли 2014 г.

5        Разглежданите шест проекта са за изграждането на първите ветроенергийни паркове в морето, експлоатирани във Франция. Те трябва да доставят общо 10,8 тераватчаса годишно, тоест около 2 % от общото годишно производство на електроенергия във Франция. Прогнозният им експлоатационен период е 25 години, считано от пускането им в експлоатация. Посочените шест проекта обхващат морски зони, използвани по-специално за риболов от рибарите жалбоподатели.

6        Към датата на приемане на решение C(2019) 5498 окончателен на Комисията от 26 юли 2019 г. относно държавни помощи SA.45274 (2016/NN), SA.45275 (2016/NN), SA.45276 (2016/NN), SA.47246 (2017/NN), SA.47247 (2017/NN) и SA.48007 (2017/NN), приведени в действие от Френската република в полза на шест ветроенергийни парка, разположени в морето (Курсьол сюр мер, Фекам, Сен Назер, островите Йо/Ноармутие, Диеп и Льо Трепор, Сен Брийо) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), изграждането на тези паркове не е започнало именно поради жалбите, подадени пред френските юрисдикции. Пускането в експлоатация е предвидено за периода 2022—2024 г. в зависимост от приключването на тези дела.

7        Разглежданите проекти са субсидирани чрез оперативни помощи, под формата на задължение за дружеството EDF Obligation d’achat (EDF-OA) за изкупуване на електроенергия на по-висока от пазарната цена, като допълнителните разходи изцяло се компенсират от държавата (наричани по-нататък „спорните помощи“). Този механизъм се основава на разпоредбите на членове L. 121‑7, L. 311‑10 и L. 311‑12 от френския Енергиен кодекс.

 Административна процедура

8        Френските органи уведомяват Комисията за спорните помощи, съответно на 29 април 2016 г. — за проектите за Курсьол сюр мер, за Фекам и за Сен Назер, на 6 януари 2017 г. — за проектите за островите Йо/Ноармутие и за Диеп/Льо Трепор, и на 12 април 2017 г. — за проекта за Сен Брийо.

9        Тъй като изграждането на посочените ветроенергийни паркове в морето все още не е започнало, френските органи решават да предоговорят първоначално предоставените тарифи за изкупуване.

10      На 9 юни 2018 г. двама от рибарите жалбоподатели подават жалба до Комисията относно помощта по проекта за Сен Брийо.

11      На 29 юни 2018 г. Комисията представя искане за допълнителна информация относно състоянието на предоговарянето на тарифите за изкупуване. На 6 декември 2018 г. френските органи уведомяват Комисията за резултата от него, който се изразява в намаляване на тези тарифи.

12      На 18 декември 2018 г. някои рибари жалбоподатели подават жалба до Комисията относно спорните помощи, предоставени за проектите за Диеп/Льо Трепор, за Фекам и за Курсьол сюр мер.

13      На 23 януари 2019 г. Комисията уведомява лицата, подали жалбите, посочени в точки 10 и 12 по-горе, че не ги счита за заинтересовани страни по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9). Поради това според Комисията подадената от тези лица жалба не може да се разглежда като „официална жалба“ по смисъла на член 24, параграф 2 [от този регламент]“. С писма от 21 февруари 2019 г. тези лица оспорват посоченото становище.

14      На 28 март 2019 г. до Комисията е подадена жалба относно спорните помощи, предоставени за проектите за Сен Назер и за островите Йо/Ноармутие, от няколко лица, сред които е един от рибарите жалбоподатели.

15      На 3 април 2019 г. Комисията отхвърля жалбата, посочена в предходната точка, по съображения, аналогични на изложените в писмото ѝ от 23 януари 2019 г. С писмо от 12 април 2019 г. засегнатите лица оспорват това становище.

16      На 26 юли 2019 г. Комисията приема обжалваното решение.

 Обжалваното решение

17      На първо място, след като описва спорните помощи (т. 9—60 от обжалваното решение), Комисията установява, че те са държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност, първо, тя посочва, че поради описания в точка 7 по-горе механизъм на тарифите за изкупуване, финансирането на тези мерки е основано на средства на държавата и те се поемат от нея. Второ, тя посочва, че тези мерки предоставят селективно предимство на производителите на електроенергия от вятърна енергия в морето в съответните зони. Трето, тя приема, че предвид междусистемните връзки на френската електроснабдителна мрежа с тази на няколко други държави членки, посочените мерки могат да нарушат търговията на електроенергия между Франция и тези държави (т. 61—70 от обжалваното решение).

18      На второ място, след като установява, че спорните помощи са неправомерни, тъй като за тях не е подадено предварително уведомление, Комисията преценява съвместимостта на тези помощи с вътрешния пазар от гледна точка на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и с оглед на раздели 3.1.6.2 (оперативна помощ за възобновяеми енергийни източници) и 3.2 (стимулиращ ефект и необходимост от помощта) от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 1 април 2008 г. (ОВ C 82, 2008 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките от 2008 г.“), и по-специално точка 109 от тях (т. 71—76 от обжалваното решение).

19      В това отношение, първо, тя посочва, че спорните помощи допринасят за съобразяването с целите, определени в националните норми и в правото на Съюза с оглед на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия във Франция, а оттам и за борбата с климатичните промени (т. 77—79 от обжалваното решение).

20      Второ, тя счита, че спорните помощи са били необходими за преодоляването на пазарна неефективност. В този смисъл тя приема, че френските органи са доказали, че съответните производствени разходи в рамките на разглежданите проекти („levelised costs of electricity“, LCOE) са били значително по-високи от пазарните цени и вследствие на това поради отрицателната рентабилност на тези проекти, приетите от тези органи тарифи за изкупуване са били необходими, за да се насърчат операторите да ги прилагат (т. 80—86 от обжалваното решение).

21      Трето, Комисията счита, че спорните помощи отговарят на всички условия за спазване на изискването за пропорционалност. Всъщност най-напред тя отбелязва, че механизмът на спорните помощи гарантира, че компенсирането ще се предоставя за разликата между производствените разходи за електроенергия и основната цена на електроенергията. На следващо място тя установява, че процесът на подбор на операторите е протекъл по недискриминационен, прозрачен и открит начин. На последно място, с оглед на очаквания процент на доходност за всеки от разглежданите проекти, показващ нормално ниво на рентабилност, което може да се очаква от подобна инвестиция, и с оглед на поетите от френските органи задължения за упражняване на надзор върху изменението на разходите, тя приема, че спорните помощи са ограничени до минимум и че мерките, предвидени от тези власти, са годни да предотвратят свръхкомпенсация (т. 87—106 от обжалваното решение).

22      Четвърто, Комисията счита, че с оглед на общия капацитет на разглежданите проекти и на произведеното количество електроенергия спрямо обема на френския пазар на електроенергия, спорните помощи биха имали само ограничено въздействие върху търговията между държавите членки (т. 107 и 108 от обжалваното решение).

23      Въз основа на анализа, припомнен в точки 19—22 по-горе, Комисията прави извод, че положителният ефект за околната среда от всяка от спорните помощи е по-голям от евентуалните отрицателни последици от нарушаване на конкуренцията. Освен това тя посочва, че доколкото финансирането на тези помощи се основава на данък, който не засяга електроенергията, няма опасност от дискриминация съгласно членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС. Ето защо Комисията приема, че тези помощи са съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и поради това решава да не повдига възражения (т. 109—117 от обжалваното решение).

 Производство и искания на страните

24      Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 12 ноември 2019 г.

25      На 13 февруари 2020 г. Комисията представя писмената си защита.

26      На 9 март 2020 г. AM подава молба за встъпване в подкрепа на Комисията. Жалбоподателите представят становище по тази молба на 31 март 2020 г.

27      На 13 март 2020 г. Френската република подава молба за встъпване в подкрепа на Комисията.

28      На 17 март 2020 г. EOHF, EOC, PBG, EMDT и EMYN подават, всяко от тях, доколкото е засегнато, молба за встъпване в подкрепа на Комисията.

29      На 18 март 2020 г. Comité régional des pêches maritimes et des élevages marins des Hauts-de-France (CRPMEM), сдружение с нестопанска цел Fonds régional d’organisation du marché du poisson (FROM NORD) и морското кооперативно дружество с променлив капитал Organisation de producteurs CME Manche-Mer du Nord (CME), организации на професионални рибари, осъществяващи дейност в зоните за риболов в Източния Ламанш (наричани по-нататък всички заедно „CRPMEM и др.“), към които се числят някои от рибарите жалбоподатели, подават обща молба за встъпване в подкрепа на жалбоподателите. Същия ден са представени две други молби за встъпване в тяхна подкрепа, от една страна, от община Ерки, и от друга страна, съвместно от общини Трепор и Мер ле бен (Франция).

30      На 19 май 2020 г. жалбоподателите подават реплика.

31      На 20 май 2020 г. жалбоподателите представят становища по посочените в точки 27—29 по-горе молби за встъпване. Комисията представя становище по молбите, посочени в точка 29 по-горе, и оспорва тяхната допустимост.

32      С определение от 24 юли 2020 г. председателят на девети състав уважава молбите за встъпване на AM, EOHF, EOC, PBG, EMDT и на EMYN. С решение от същия ден уважава молбата за встъпване на Френската република.

33      На 25 август 2020 г. Комисията подава дуплика.

34      С определение от 21 септември 2020 г., CAPA и др./Комисия (T‑777/19, непубликувано, EU:T:2020:452), председателят на девети състав, от една страна, уважава молбата за встъпване на CRPMEM и др., и от друга страна, отхвърля молбата на община Ерки, както и тази на общини Трепор и Мер ле бен.

35      На 6 октомври 2020 г. AM представя изявлението си при встъпване. Френската република, EOHF, EOC, PBG, EMDT и EMYN представят своите на 7 октомври 2020 г. На 26 ноември 2020 г. жалбоподателите и Комисията представят съответно становищата си по тези различни изявления.

36      На 3 декември 2020 г. CRPMEM и др. представят изявлението си при встъпване. Жалбоподателите и Комисията представят своите становища по това изявление съответно на 20 и 21 януари 2021 г.

37      На 12 февруари 2021 г. жалбоподателите искат да бъде проведено заседание за изслушване на устните състезания.

38      На 16 април 2021 г. по предложение на девети състав Общият съд решава да преразпредели делото на разширен съдебен състав на основание на член 28 от Процедурния правилник.

39      С процесуално-организационно действие от 3 май 2021 г. Общият съд приканва жалбоподателите да представят писмено някои уточнения от фактическо естество и те изпълняват това искане на 31 май 2021 г.

40      На 4 юни 2021 г. жалбоподателите от шести до единадесети подават молба за допускане на обезпечение, като искат спиране на изпълнението на обжалваното решение, както и приемане на други временни мерки, насочени по същество към спиране на прилагането на това решение.

41      На 7 юни 2021 г., тъй като член на съдебния състав е възпрепятстван да заседава, председателят на Общия съд определя самия себе си, за да попълни състава. Същия ден е проведено заседанието за изслушване на устните състезания. Устната фаза на производството приключва в края на заседанието.

42      С определение от 2 юли 2021 г., Bourel и др./Комисия (T‑777/19 R, непубликувано, EU:T:2021:407), заместник-председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение, посочена в точка 40 по-горе, и не се произнася по съдебните разноски.

43      Жалбоподателите искат Общият съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

–        да осъди встъпилите в подкрепа на Комисията страни да понесат направените от тях съдебни разноски.

44      Комисията иска Общият съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски,

–        да осъди CRPMEM и др. да заплатят съдебните разноски, направени в резултат от встъпването им.

45      Френската република иска Общият съд да отхвърли жалбата.

46      AM, EOHF, EOC, PBG, EMDT и EMYN искат Общият съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

47      CRPMEM и др. искат Общият съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

48      Без формално да повдига възражение за недопустимост, Комисията поддържа главно, че жалбата е недопустима.

49      Комисията твърди, че жалбоподателите не са заинтересовани страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, легитимирани да подадат жалба, за да защитят процесуалните си права, и a fortiori, че те не доказват, че разполагат с особен статус по смисъла на решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17), който им позволява да оспорват основателността на решението за преценка на спорните помощи.

50      От една страна, що се отнася до качеството на заинтересована страна, Комисията изтъква по-специално че съображенията в решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341), не могат да се приложат в случая. Всъщност според Комисията, за разлика от жалбоподателите по това дело, жалбоподателите в настоящия случай не са в конкурентни отношения с получателите на спорните помощи. От друга страна, що се отнася до прякото засягане на жалбоподателите, Комисията поддържа, че рибарите жалбоподатели са засегнати основно от административното решение на френските органи да отредят определени зони за производството на електроенергия и дори да им забранят достъпа до тези зони. Отпускането на спорните помощи и обжалваното решение обаче имали само непряко въздействие върху материалното им положение. Освен това Комисията твърди, че изграждането на посочените ветроенергийни паркове в морето има по-ограничено въздействие върху материалното положение на рибарите жалбоподатели, отколкото те твърдят. На последно място, що се отнася до първия жалбоподател, Комисията изтъква, че той не осъществява риболовна дейност.

51      От своя страна жалбоподателите поддържат, че са заинтересовани страни по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, като се основават по-специално на точки 63—65 от решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341).

52      Що се отнася до рибарите жалбоподатели, първо, те твърдят, че риболовната им дейност има географски очертания, които зависят както от рибните ресурси, от непредвидимостта на метеорологичните условия и от нормативно установеното откриване на риболовния сезон в различните сектори от риболовните зони, така и от правната уредба, приложима за използваните от тях видове морски кораби и за съответните свидетелства за управление на плавателни съдове. Така морското пространство, в което те биха могли да осъществяват дейността си, било определено или определяемо от пристанището им на домуване или от конкретно използваното от тях пристанище. Зоните, за които се отнасят разглежданите проекти, заемат обаче значителна част от това пространство, а понякога те ги използват преимуществено за тяхната дейност.

53      Второ, рибарите жалбоподатели поддържат, че разглежданите проекти ще имат предвидимо въздействие върху дейността им, от една страна, поради нормативните ограничения за корабоплаването, предвидени в зоните, за които се отнасят тези проекти, и поради несигурното му осъществяване в посочените зони и в близост до тях, и от друга страна, поради потенциално отрицателното въздействие на посочените проекти върху морската среда и рибните ресурси.

54      Трето, рибарите жалбоподатели подчертават по аналогия с решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341), че достъпът до зоните от морското пространство, определени като местонахождения на разглежданите проекти, и тяхното използване трябва да се считат за „суровина“ по смисъла на това решение, така че на това основание те ще бъдат в конкурентно отношение с операторите по тези проекти. В репликата те добавят, че определението на понятието „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 не е строго обусловено от конкурентно отношение.

55      Що се отнася до първия жалбоподател, чиято клиентела се състои от рибари от Трепор и от околните пристанища, проектите за Диеп/Льо Трепор, за Фекан и за Курсьол сюр мер щели да засегнат пряко дейността му, която не би могла да се разнообрази извън тази клиентела и това местонахождение.

56      В подкрепа на възражението на Комисията за недопустимост, Френската република, AM, EOHF, EOC, PBG, EMDT и EMYN по същество излагат сходни доводи. В становищата си по изявленията при встъпване на тези встъпили страни жалбоподателите оспорват тези доводи.

57      CRPMEM и др. по същество излагат доводи, сходни на тези на жалбоподателите. В становището си по изявлението при встъпване на CRPMEM и др. Комисията оспорва тези доводи.

 Предварителни съображения

58      В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, когато Комисията счита, че такъв план за предоставяне на помощ е несъвместим с вътрешния пазар, тя без забавяне започва официалната процедура, предвидена в параграф 2 от същия член. Съгласно първата алинея от посочения параграф 2, ако в рамките на тази процедура Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи по-специално че предоставената помощ е несъвместима с вътрешния пазар, тя взема решение, че съответната държава членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя.

59      В член 4 от Регламент 2015/1589 обаче се предвижда предварителна фаза за проверка на мерките за помощ, чиято цел е да позволи на Комисията да си състави първоначално мнение за съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар.

60      Съгласно член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, когато Комисията констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, тя приема решение да не повдига възражения. Такова решение е мълчалив отказ да се започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от посочения по-горе регламент (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 45).

61      Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 обаче, когато Комисията констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя е длъжна да приеме решение за започване на официална процедура по разследване. Съгласно член 6, параграф 1 от този регламент такова решение призовава съответната държава членка и другите заинтересовани страни да представят коментари в рамките на предписан срок.

62      Следователно от тези разпоредби се установява, че всяка заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 е пряко и лично засегната от решение да не се повдигат възражения. Действително ползващите се от процесуалните гаранции, предвидени в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от посочения по-горе регламент, могат да осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят такова решение пред съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 47 и цитираната съдебна практика).

63      Съгласно член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 заинтересована страна означава по-специално всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, тоест по-конкретно получателят на тази помощ, предприятията, конкуренти на получателя на тази помощ и търговските обединения. С други думи, става дума за неопределен кръг адресати (вж. решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 63 и цитираната съдебна практика).

64      Освен това, за да бъде едно лице, предприятие или обединение от предприятия квалифицирано като заинтересована страна, е важно то да докаже в достатъчна степен, че помощта има вероятност да окаже конкретно влияние върху положението му (решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 65 и цитираната съдебна практика).

65      Ако жалбоподателят обаче оспорва основателността на решението за преценка на помощта като такава, сам по себе си фактът, че той може да се счита за заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. Тогава той трябва да докаже, че има особен статус по смисъла на решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17). Такъв би бил по-специално случаят, когато положението на жалбоподателя на пазара е съществено засегнато от помощта, предмет на разглежданото решение (вж. решение от 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, C‑78/03 P, EU:C:2005:761, т. 37 и цитираната съдебна практика).

66      При това положение, когато жалбоподател иска отмяна на решението да не се повдигат възражения, той поставя под въпрос главно факта, че решението за помощта е прието, без Комисията да започва официална процедура по разследване, с което нарушава неговите процесуални права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви правни основания, които да са в състояние да докажат, че преценката на фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с вътрешния пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица преобразуването на предмета на жалбата, нито промяна в условията за допустимостта ѝ. Обратно, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване (вж. решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59).

67      В случая, както се установява от точка 23 по-горе, обжалваното решение е решение да не се повдигат възражения. Следователно с това решение Комисията имплицитно, но несъмнено отказва да започне официална процедура по разследване. Жалбоподателите твърдят обаче, че имат качеството на заинтересовани страни и повдигат две основания, едното — нарушаване на процесуалните им права, а другото — липса на мотиви. В рамките на първото основание те излагат причините, поради които според тях обстоятелствата, при които е прието обжалваното решение, и неговото съдържание доказват, че Комисията е била изправена пред сериозни затруднения, които е трябвало да доведат до започването на официална процедура по разследване. В рамките на второто основание те се позовават на някои части от обжалваното решение, които вече са оспорени в рамките на първото основание, за да изтъкнат, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен преценката си относно съвместимостта на спорните помощи, така че да позволи на третите заинтересовани страни да разберат съображенията, поради които тя е приела, че не са налице сериозни затруднения.

68      Ето защо с оглед на цитираната в точки 62—66 по-горе съдебна практика достатъчно е жалбоподателите да докажат, че в случая те имат качеството на заинтересовани страни, което следва да се провери по-нататък. В рамките на тази проверка следва да се направи разграничение между положението на рибарите жалбоподатели, от една страна, и това на първия жалбоподател, от друга.

 По качеството на заинтересовани страни на рибарите жалбоподатели

69      Доводите на рибарите жалбоподатели в подкрепа на качеството им на заинтересовани страни почиват на две основания, а именно, от една страна, съществуването на конкурентно отношение между тяхната дейност и тази на получателите на спорните помощи, и от друга страна, и при всяко положение, опасността от конкретно въздействие на тези помощи върху тяхното положение. Тези две основания следва да се разгледат поотделно.

 По съществуването на конкурентно отношение между рибарите жалбоподатели и получателите на спорните помощи

70      Доводите на рибарите жалбоподатели повдигат въпроса дали може да се счита, че те се намират в конкурентно отношение с получателите на спорните помощи въз основа на твърдението им, че по аналогия с положението, разгледано от Съда в решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 67), те използват една и съща „суровина“.

71      В самото начало следва да се посочи, че с тези доводи рибарите жалбоподатели не смятат да твърдят, че са преки конкуренти на получателите на спорните помощи, тоест, че ще ги конкурират на пазарите, на които те осъществяват дейността си, а именно производството на електроенергия. Впрочем очевидно е, че случаят не е такъв, тъй като рибарите жалбоподатели осъществяват дейност само в сектора на дребномащабния риболов. При все това понятието „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 не е ограничено до преките конкуренти на получателите на съответните помощи (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 70 и от 10 декември 2008 г., Kronoply и Kronotex/Комисия, T‑388/02, непубликувано, EU:T:2008:556, т. 73).

72      Вярно е, че както следва от текста на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, както се тълкува в съдебната практика, съдържащият се в тази разпоредба израз „конкуриращи се предприятия“ обозначава само преките конкуренти на получателите на съответната помощ. От текста ѝ и по-точно от израза „по-специално“, който изпълнява роля на наречие и с който наред с останалото се въвежда изразът „конкуриращи се предприятия“, може да се направи извод, че тези преки конкуренти безспорно са сред „заинтересованите страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 63 и 64 и от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 50 и цитираната съдебна практика).

73      За разлика от такова пряко конкурентно отношение с получателя на разглежданата помощ обаче, непряко конкурентно отношение като това, което твърдят, че е налице рибарите жалбоподатели, не може да породи по право качеството на заинтересована страна. Всъщност, както следва от точка 65 от решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341), такова непряко конкурентно отношение не освобождава тези, които се позовават на него, от задължението да докажат в достатъчна степен, че съответната помощ има вероятност да окаже конкретно влияние върху положението им.

74      В това отношение следва да се припомни, че по делото, по което е постановено решение на Общия съд, разгледано от Съда в производство по обжалване в решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341), жалбоподателите, предприятия, които произвеждат влакнести плочи, както и плочи от дървесни частици, и получателят на съответната помощ, производител на целулоза, използват в производството си една и съща суровина, а именно дървен материал за промишлени цели. Ето защо въз основа на това Общият съд е направил извод, че тези предприятия се намират в конкурентни отношения като купувачи на дървен материал за промишлени цели, извод, при който, както приема Съдът, не е допусната грешка при прилагане на правото (вж. в този смисъл т. 9, 10, 67 и 70 от решението на Съда).

75      В настоящия случай рибарите жалбоподатели осъществяват дейност в сектора на крайбрежния дребномащабен риболов, докато получателите на спорните помощи са оператори на ветроенергийни паркове, разположени в морето, за производство на електроенергия, продавана на пазара на едро.

76      Поради това, както подчертават Комисията и встъпилите в нейна подкрепа страни, от една страна, пазарите, на които рибарите жалбоподатели и получателите на спорните помощи продават съответните си стоки, са напълно различни, и от друга страна, съответните им процеси на производство не предполагат използването на една и съща „суровина“. Що се отнася до този втори аспект, по-специално, както посочват EMDT и EMYN, докато рибарите черпят от рибните ресурси, операторите на ветроенергийните паркове, разположени в морето, използват кинетичната енергия на вятъра.

77      Тази констатация не може да се постави под въпрос от схващането, от което изхождат рибарите жалбоподатели, че достъпът до зоните на изграждане на разглежданите проекти и тяхното използване би трябвало да се считат за „суровина“ по смисъла на решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341).

78      Всъщност според общоприетото значение на думата „суровина“, използвана в решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341), това е непреработен природен ресурс или продукт, който е използван като съставна част в производството на дадена стока. Ето защо, както подчертава AM, в репликата рибарите жалбоподатели неправилно сочат, че посоченото решение се отнася до конкурентно отношение за използването на обща зона за снабдяване с дървен материал. Всъщност, както беше припомнено в точка 74 по-горе, от това решение следва, че Общият съд с основание е установил съществуването на конкурентно отношение между жалбоподателите по това дело и получателя на съответната помощ като купувачи на пазара на дървен материал за промишлени цели. По същия начин в случая не зоната от публичното морско пространство, използвана както от рибарите жалбоподатели, така и от получателите на спорните помощи, представлява сама по себе си „суровината“ за съответната им икономическа дейност, а намиращите се в нея природни ресурси. Както обаче вече беше посочено в точка 76 по-горе, тези ресурси са различни и поради това въпросните оператори не са в конкурентно положение за тяхното използване.

79      При всяко положение в случая, както по същество посочват Комисията и встъпилите в нейна подкрепа страни, конфликтът между рибарите жалбоподатели и получателите на спорните помощи във връзка с достъпа до зоните, предвидени за експлоатацията на разглежданите ветроенергийни паркове и за тяхното използване, произтича от административни решения на френските органи, свързани с контрола и управлението на различните форми на използване на публичното морско пространство. Този конфликт обаче не произтича от тяхното „поставяне в положение на конкуренция“ от същите органи по отношение на посочения достъп и посоченото използване.

80      В това отношение, както е видно по-специално от обясненията на Френската република, разрешението, предоставено на тези получатели да експлоатират същите паркове в посочените зони, не изключва ползването им по други начини, и по-специално риболова, като компетентните органи прилагат принцип на съвместяване на тези различни видове ползване. Макар на практика, както следва от приложените към преписката документи, риболовните дейности да могат да бъдат предмет на ограничения в тези зони, от тях е видно също, че тези ограничения съответстват на преследвани от посочените власти цели, свързани със сигурността и предотвратяването на опасности, а не на упражняването от получателите на спорните помощи на изключително право на ползване, което им е предоставено от същите власти. Следователно евентуалните последици от тези ограничения за икономическата дейност на рибарите жалбоподатели са присъщи за правната уредба на публичното морско пространство и не може да се приеме, че чрез тях на операторите на разглежданите ветроенергийни паркове се предоставя предимство спрямо риболовните предприятия, ползващи същите зони (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra, C‑379/98, EU:C:2001:160, т. 62 и цитираната съдебна практика).

81      Освен това, както посочват самите рибари жалбоподатели и както по същество подчертава Френската република, достъпът до риболовните зони и тяхното използване са подчинени на стриктна правна уредба, която може, ако е необходимо, да забрани риболовната дейност в тях по-специално с оглед на целите за управление на рибните ресурси. Следователно рибарите жалбоподатели не разполагат с безусловно право да експлоатират тези зони, което би ги поставило „в положение на конкуренция“ с операторите, получили разрешение за ползване на намиращи се в посочените зони места с цел производство на електроенергия.

82      Следователно не може да се счита, че рибарите жалбоподатели са заинтересовани страни, легитимирани да подадат жалбата, предмет на настоящото дело, въз основа на твърдяно непряко конкурентно отношение с получателите на спорните помощи.

 По съществуването на опасност от конкретно въздействие на спорните помощи върху положението на рибарите жалбоподатели

83      В самото начало е важно да се отбележи, че както посочват в репликата рибарите жалбоподатели, квалификацията като заинтересована страна не е строго обусловена от съществуването на пряко или непряко конкурентно отношение. Всъщност съгласно припомнената в точка 63 по-горе постоянна съдебна практика това понятие се отнася за неопределен кръг адресати.

84      В това отношение е вярно, че в съдебната практика се съдържат някои примери за положения, при които както Общият съд, така и Съдът, признават качеството на заинтересовани страни на лица, чиито интереси е могло да бъдат засегнати от предоставянето на помощи, без да проверяват дали тези лица са били в конкурентно отношение, макар и непряко, с получателите на тези помощи.

85      Така например в решение от 16 септември 1998 г., Waterleiding Maatschappij/Комисия (T‑188/95, EU:T:1998:217, т. 79—81, 85 и 86), Общият съд признава на водоснабдително дружество качеството на заинтересована страна в производство относно помощи за насърчаване на самостоятелното водоснабдяване на предприятията, тъй като получателите на посочените помощи са потенциални клиенти на това дружество.

86      По същия начин в решение от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия (C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 45—60 и цитираната съдебна практика), Съдът приема, че за да докаже качеството си на заинтересована страна, жалбоподателят — Общият синдикат на работниците в Дания има основание да поддържа, че съответните помощи, освобождаване от данък на моряци, местни и чуждестранни лица, наети от датски собственици на кораби, от които in fine се ползват последните, засягат неговото „конкурентно положение“ спрямо други синдикати при договарянето на колективни трудови договори, приложими за моряците.

87      На последно място, в решение от 24 февруари 2021 г., Braesch и др./Комисия (T‑161/18, обжалвано, EU:T:2021:102), Общият съд приема, че жалбоподателите, притежатели на облигации, подчинени на акциите на банковата институция, получател на помощи, предоставени от Италианската република в рамките на план за преструктуриране, са доказали, че е налице опасност предоставянето на всички тези помощи да има конкретно въздействие върху тяхното положение. Във връзка с това Общият съд установява, че посочените помощи и поетите от тази държава членка ангажименти, които съдържат мерки за споделяне на тежестта, има опасност да доведат до значителни финансови загуби в ущърб на жалбоподателите, са неотделими, тъй като тези ангажименти обуславят обявяването на съвместимостта на помощите и тъй като с решението за тяхното разрешаване тези ангажименти същевременно стават обвързващи (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2021 г., Braesch и др./Комисия, T‑161/18, обжалвано, EU:T:2021:102, т. 39 и 40).

88      В по-ранната съдебна практика обаче, по-специално в посочените в точки 85—87 по-горе решения, юрисдикциите на Съюза не се произнасят относно конфликт, както в случая, между две различни икономически дейности за използването на една и съща зона с оглед използването на различни ресурси и относно твърдените отрицателни последици за едната от тези дейности, които биха произтекли от решението на националните власти да отпуснат помощ в полза на втората от тези дейности. По-точно по настоящото дело се поставя въпросът дали може да се счита, че предполагаемите отрицателни последици от експлоатацията на ветроенергийните паркове, предмет на спорните помощи, за околната им среда, по-специално за съвместно съществуващите риболовни дейности, за морската среда и за рибните ресурси, са конкретна последица от предоставянето на тези помощи спрямо положението на съответните риболовни предприятия.

89      В това отношение поначало не може да се изключи възможността помощ да засяга конкретно интересите на трети лица поради последиците, които подпомаганото съоръжение поражда за околната му среда, и по-специално за другите упражнявани в близост до него дейности, от точки 64 и 73 по-горе следва, че съгласно съдебната практика, за да бъдат квалифицирани като заинтересовани страни, тези трети лица трябва да докажат в достатъчна степен опасността от такова конкретно засягане. Освен това за тази цел не е достатъчно да се докаже съществуването на посочените последици, а също, че те произтичат от самата помощ. В противен случай всеки частноправен субект или всяко предприятие, чиито интереси, поради местоположението му, могат да бъдат засегнати от тези последици, евентуално би могло да претендира, че притежава качеството на заинтересована страна, което би било явно несъвместимо с член 108, параграф 2 ДФЕС, както е тълкуван в съдебната практика (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 19 декември 2019 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, T‑812/14 RENV, непубликувано, EU:T:2019:885, т. 60 и цитираната съдебна практика).

90      В случая, на първо място, следва да се посочи, че както изтъкват Комисията и встъпилите в нейна подкрепа страни, твърдяната опасност от въздействие на разглежданите проекти върху риболовната дейност в съответните зони произтича, от една страна, от решенията на френските органи посочените проекти да се осъществят на места, на които се упражняват тези дейности, и от друга страна, от решенията, които тези власти могат да вземат с оглед на регламентирането на морското корабоплаване и риболова във и около тези места. Както подчертава Френската република, тези решения намират материален израз съответно в разрешения за експлоатация и в решения за заемане и за управление на публична собственост, а не в предоставянето на спорните помощи.

91      На второ място, следва да се посочи, че решенията за предоставяне на спорните помощи не могат да повлияят върху осъществяването на разглежданите проекти или върху контрола и ограничаването на риболовните дейности в свързаните с него зони.

92      Всъщност, първо, както следва от обжалваното решение и от жалбата и както това се потвърждава от документите, свързани с процедурите за възлагане на обществените поръчки от 2011 г. и от 2013 г. относно разглежданите проекти, към които препраща това решение, точното местоположение на местата за осъществяване на тези проекти вече е било определено към датата на тези процедури и е било неразделна част от техните условия.

93      На следващо място, решението за предоставяне на помощите е прието едва след откриване на посочените процедури за възлагане на обществени поръчки, при приемането на офертите на одобрените кандидати (вж. т. 71 от обжалваното решение). Впрочем нито от обжалваното решение, нито от представените от страните доказателства се установява, че самото предоговаряне на тези помощи през 2018 г., което се отнася единствено за намаляването на техния размер, по-специално с оглед на свързаните с такива проекти технологични и правни изменения, се е отразило върху условията на това изграждане.

94      На последно място, изплащането на спорните помощи е обвързано с ангажимента на френските органи да преразгледат тези помощи в случай на последващо изменение на техническите характеристики на разглежданите проекти (т. 105 от обжалваното решение). От друга страна, в условията за предоставяне на тези помощи се предвижда намаляване на размера им при изтичане на договора с купувача на електроенергия и ограничаване на срока на посочените помощи до 20 години, период, след изтичането на който производството на електроенергия вече няма да бъде субсидирано (т. 23 и 24 от обжалваното решение). Налага се обаче изводът, че този регресивен механизъм за изплащане на помощите е напълно независим от твърдяната опасност от въздействие на разглежданите проекти върху дейността на рибарите жалбоподатели и не може да им повлияе, тъй като това въздействие зависи единствено от евентуалните технически и административни мерки, взети за ограничаване на тези дейности, или обратно, за улесняване на съвместното им съществуване с тези проекти. Така, дори след като изплащането на спорните помощи бъде преустановено, това твърдяно въздействие може да продължи да съществува независимо от изплащането им.

95      На трето място, спорните помощи, които съответстват на разликата между размера на тарифите за изкупуване на електроенергията, произведена чрез съоръженията, предмет на разглежданите проекти, и пазарната цена на електроенергията, могат да имат въздействие само върху пазарите, на които действат получателите, а именно, надолу по веригата — пазара на електроенергия, и евентуално, нагоре по веригата — пазарите, свързани с оборудването, необходимо за функциониране на тези съоръжения. Сами по себе си те не могат да окажат влияние върху пазарите, на които действат самите рибари жалбоподатели, което впрочем последните не твърдят.

96      На четвърто място, що се отнася до твърдяното въздействие на разглежданите проекти върху рибните ресурси и морската среда, достатъчно е да се отбележи, че подобно на последиците от посочените проекти за риболова в съответните зони, то зависи единствено от решенията на френските органи за осъществяване на тези проекти и от приложимите по отношение на тях технически и административни мерки, които могат да окажат положително или отрицателно влияние върху тях. В това отношение нито от твърденията на рибарите жалбоподатели и на встъпилите в тяхна подкрепа страни, нито от представените от тях доказателства в подкрепа на тези твърдения, се установява, че изплащането на спорните помощи е свързано с това въздействие върху рибните ресурси и морската среда. Поради това, без да е необходимо да се разглеждат доводите на Комисията и на встъпилите в нейна подкрепа страни относно липсата на доказателства за такова въздействие, при всяко положение, то не може да придаде на рибарите жалбоподатели качеството на заинтересовани страни.

97      От изложеното по-горе следва, че механизмът за предоставяне на спорните помощи не е свързан с твърдяното въздействие на разглежданите проекти върху дейността на рибарите жалбоподатели. Всъщност това въздействие е присъщо, от една страна, на решенията на френските органи за осъществяване на тези проекти в съответните зони в рамките на политиката им за експлоатация на енергийните ресурси, и от друга страна, на правната уредба на морското публично пространство и на приложимите за посочените проекти технически мерки. Макар решението на тези органи да се отпуснат на операторите на тези проекти помощи под формата на задължение за изкупуване, което се поема от държавата, да им предоставя предимство спрямо производителите на несубсидирана електроенергия, само по себе си то не влияе на икономическите резултати на рибарите жалбоподатели. Следователно не може да се приеме, че сами по себе си спорните помощи могат да имат конкретно въздействие върху тяхното положение, по смисъла на припомнената в точка 64 по-горе съдебна практика.

98      Този извод не се поставя под съмнение от различните доводи на рибарите жалбоподатели, чиято цел е да се докаже наличието на връзка между спорните помощи и твърдяното въздействие на разглежданите проекти върху тяхното положение.

99      На първо място, в репликата и в становището си по изявленията на встъпилите в подкрепа на Комисията страни рибарите жалбоподатели посочват, че изплащането на помощите е необходимо за осъществяването на разглежданите проекти и за тяхното функциониране.

100    В това отношение, от една страна, както следва от раздел 3.2 от Насоките от 2008 г. (Стимулиращ ефект и необходимост от помощта), на който Комисията се основава в точки 81—86 от обжалваното решение, и от самите тези точки, необходимостта от помощите за целите на осъществяването и функционирането на проекти, насочени към опазване на околната среда, като разглежданите проекти, е именно условие за тяхната съвместимост. По-специално съгласно точка 146, буква в) от Насоките от 2008 г., за да покаже стимулиращия ефект на помощта, съответната държава членка трябва да докаже, че инвестицията не би била достатъчно печеливша без помощта. Ето защо, както беше посочено в точка 89 по-горе, не може да се приеме твърдението на жалбоподателите, че опасността от конкретно влияние на спорните помощи върху тяхната дейност била установена поради самата необходимост от помощта за съществуването на посочените проекти, означава качеството на заинтересована страна да се предостави потенциално на всяко предприятие или на всеки частноправен субект, върху чиито интереси посочените проекти могат да се отразят. Освен това следва да се посочи, че такова схващане за качеството на заинтересована страна на практика би позволило систематичното оспорване на решенията да не се повдигат възражения относно помощите за опазване на околната среда от такива предприятия или такива частноправни субекти, тъй като доказателството за наличието на опасност от конкретно въздействие върху тяхното положение би се оказало автоматично установено поради необходимостта от тези помощи.

101    От друга страна, следва да се посочи, както по същество се установява и от репликата, че в случая доводите на рибарите жалбоподатели се отнасят не за последиците от самите спорни помощи, а за последиците от решенията за изграждане на ветроенергийните паркове в морето, предмет на разглежданите проекти, които според тях включват по-специално пълната или частична забрана на риболовните дейности, както и технически ограничения, които ги правят трудно осъществими в съответните зони. Така, както предлагат страните, встъпили в подкрепа на Комисията, жалбата срещу обжалваното решение представлява в известна степен само продължение на жалбите на рибарите жалбоподатели срещу решенията на френските органи на публична власт относно тези проекти пред националните юрисдикции. От член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС обаче следва, че Договорите не засягат правото на държавите членки да определят условията за използване на енергийните им ресурси, да избират между различни енергийни източници и да определят общата структура на енергийното им снабдяване (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 48).

102    Следователно, дори рибарите жалбоподатели да могат да имат интерес от оспорването пред националните юрисдикции на решенията и избора на френските органи относно използването на енергията от вятъра в морето поради възможното въздействие на това използване върху тяхното положение, това обстоятелство все пак не може да е достатъчно, за да им придаде качеството на заинтересована страна в рамките на официална процедура по разследване относно изплащането на държавни помощи на предприятията, които участват в изпълнението на посочените решения и на този избор.

103    Второ, фактът, че както изтъкват рибарите жалбоподатели, те осъществяват дейност от общ интерес, която е значима и има особен статус съгласно член 39 ДФЕС, обратно на твърденията им, в случая не може да бъде взет предвид.

104    В това отношение безспорно следва да се припомни, подобно на рибарите жалбоподатели, първо, че определените в член 39 ДФЕС цели, които по силата на член 38, параграф 1 ДФЕС могат да се транспонират по отношение на общата политика на рибарството, се състоят по-конкретно в осигуряването на справедливо жизнено равнище на населението в селскостопанските райони, и при прилагането им трябва да се държи сметка, наред с останалото, за особения характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и структурните и естествените различия между различните селскостопански области.

105    В случая обаче следва да се отбележи, че съгласно точки 74—79 от обжалваното решение спорните помощи са насочени към развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници, по-конкретно за да допринесат за постигането на целта на Френската република да увеличи дела на тези източници на енергия в крайното потребление на електроенергия. Тези цели обаче нямат нищо общо с определените в член 39 ДФЕС цели на общата политика на рибарството.

106    След това трябва да се припомни, че що се отнася до отпускането на помощи като спорните, което се основава на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, Съдът е постановил, че в съответствие с тази разпоредба държавната помощ трябва да отговаря на две условия, като първото е, че тя трябва да има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, а второто, формулирано отрицателно, е че тя не трябва да засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Поради това посочената разпоредба не поставя съвместимостта на дадена помощ в зависимост от условието тя да преследва цел от общ интерес, без да се засяга обстоятелството, че в приетите от Комисията на това основание решения трябва да се следи за спазване на правото на Съюза (решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 19 и 20).

107    Поради това въпросът дали, както твърдят рибарите жалбоподатели, посочените в член 39 ДФЕС цели от общ интерес трябва да се вземат предвид при проверката на спорните помощи е ирелевантен с оглед на предвидените в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС условия, припомнени по-горе в точка 106. Следователно този въпрос не може да се вземе предвид за преценяване на качеството им на заинтересовани страни. Всъщност правото на заинтересована страна да представи становище в рамките на официалната процедура по разследване, и следователно, както беше припомнено в точка 62 по-горе, да оспори решение да не се повдигат възражения, което представлява мълчалив отказ за образуване на тази процедура, трябва да се разглежда с оглед на нейната цел, която е именно да позволи на Комисията, когато това първоначално разглеждане не ѝ е дало възможност да преодолее всички затруднения, възникнали при преценката на съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар, да се снабди с всички необходими становища (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 76 и цитираната съдебна практика).

108    В крайна сметка, при всяко положение, дори да се приеме, че са установени, опасностите от твърдените последици от спорните проекти за осъществяването на риболова в съответните зони, както и за рибните ресурси и за морската околна среда, не могат да са доказателство, че спорните помощи противоречат на определените в член 39 ДФЕС цели.

109    От една страна, поради съвсем общия характер на определените в член 39 ДФЕС цели те не могат да се оспорват поради евентуално отрицателно въздействие на споменатите проекти върху дейностите на рибарите жалбоподатели.

110    От друга страна, както вече беше отбелязано в точка 81 по-горе, рибарите жалбоподатели не разполагат с безусловно право на ползване на публичното морско пространство, обхванато от техните зони на риболов, и както посочват самите те, техните дейности вече са подложени на ограничения поради приложимата към тях правна уредба. Впрочем, както се установява по-конкретно от приложените към жалбата карти, свързани с тяхната риболовна дейност, местата на осъществяване на спорните проекти обхващат само част от тези зони и нито се твърди, нито е установено, че тези проекти могат да се отразят на жизненото им равнище или на социалната структура на дребномащабния риболов в тези зони. Освен това, както вече беше отбелязано в точка 80 по-горе, обратно на това, което, изглежда, смятат тези жалбоподатели, представените от Френската република документи свидетелстват за волята на френските органи да позволят съвместното съществуване на разглежданите риболовни дейности и ветроенергийни паркове в морето.

111    Трето, в репликата рибарите жалбоподатели твърдят, че при всяко положение те имат правен интерес да оспорват обжалваното решение поради жалбите срещу разрешенията за експлоатация на два от спорните проекти, подадени до националните юрисдикции от някои от тях.

112    Достатъчно е във връзка с това да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правният интерес и процесуалната легитимация са две отделни условия за допустимост, които трябва да са налице кумулативно за физическото или юридическото лице, за да е допустима жалбата му за отмяна по член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 62 и цитираната съдебна практика). Въпреки че въз основа на производствата пред националните юрисдикции рибарите жалбоподатели имат правен интерес да оспорват обжалваното решение, следва да се отбележи, че както се установява по-специално от припомнената по-горе в точка 62 съдебна практика, въпросът дали жалбоподател е заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 и на това основание е допустимо да оспорва решение да не се повдигат възражения, се отнася до правната легитимация на този жалбоподател.

113    От всичко изложено дотук следва, че рибарите жалбоподатели не са доказали в достатъчна степен опасността от конкретно въздействие на спорните помощи върху тяхното положение. Следователно жалбата срещу обжалваното решение, доколкото се отнася до тях, трябва да се отхвърли като недопустима.

 По качеството на заинтересована страна на първия жалбоподател

114    Що се отнася до първия жалбоподател, кооперативно дружество, учредено от рибарите от Трепор и от околните пристанища за разпределяне поравно на разходите за закупуване и препродаване на горива, смазочни масла и мазнини (вж. т. 1 по-горе), следва да се отбележи, че дейността му зависи от икономическите решения на клиентелата му, а не от изплащането на спорните помощи. Следователно при всяко положение няма връзка между това изплащане и развитието на тази дейност, още повече че, както следва от представените във връзка с това приложения към жалбата, тази клиентела не се свежда до рибарите жалбоподатели, а включва около 70 лица, упражняващи професионална дейност, регистрирани в О дьо Франс, в Нормандия и в Бретан. Освен това картите за гъстотата и честотата на посещенията на плавателни съдове — клиенти на първия жалбоподател, които също са приложени по делото, сочат за наличието на по-голям периметър на дейност от този на рибарите жалбоподатели. От това следва, че при всяко положение опасността от конкретно въздействие на спорните помощи върху неговото положение не е доказана и че този жалбоподател не може да се счита за заинтересована страна. Поради това жалбата срещу обжалваното решение, доколкото то го засяга, трябва също да се отхвърли като недопустима.

115    С оглед на всичко изложено дотук, без да е необходимо да се разглеждат доводите на Комисията, че жалбоподателите нямали особен статус по смисъла на решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17), а именно че положението им на пазара не било съществено засегнато от спорните помощи, следва да се направи изводът, че никой от жалбоподателите не е процесуално легитимиран да оспорва обжалваното решение.

116    Поради това жалбата трябва да се отхвърли като недопустима.

 По съдебните разноски

117    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

118    Тъй като са загубили делото, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

119    Тъй като с определение от 2 юли 2021 г., Bourel и др./Комисия (T‑777/19 R, непубликувано, EU:T:2021:407), заместник председателят на Общия съд не се произнася по разноските за обезпечителното производство, следва Общият съд да се произнесе по тях. В това отношение, тъй като в рамките на това производство жалбоподатели от шести до единадесети са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски по него в съответствие с искането на Комисията.

120    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

121    Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2, да понесе направените от нея съдебни разноски.

122    В случая трябва да се приеме, че встъпилите страни, различни от Френската република, следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Coopérative des artisans pêcheurs associés (CAPA) Sarl и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение, да заплатят съдебните разноски.

3)      Осъжда David Bourel и другите страни жалбоподатели по дело T777/19 R, чиито имена са посочени в приложение, да заплатят съдебните разноски по обезпечителното производство.

4)      Френската република, Сomité régional des pêches maritimes et des élevages marins des Hauts-de-France (CRPMEM), Fonds régional d’organisation du marché du poisson (FROM NORD), Organisation de producteurs CME Manche-Mer du Nord (OP CME Manche-Mer du Nord), Ailes Marines SAS, Éoliennes Offshore des Hautes Falaises SAS, Éoliennes Offshore du Calvados SAS, Parc du Banc de Guérande SAS, Éoliennes en Mer Dieppe Le Tréport SAS и Éoliennes en Mer Îles d’Yeu et de Noirmoutier SAS понасят направените от тях съдебни разноски.

Van der Woude

Costeira

Gratsias

Кънчева

 

      Perišin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2021 година.

Секретар

 

Председател

E. Coulon

 

M. Van der Woude


*      Език на производството: френски.


1      Списъкът на другите жалбоподатели е приложен само към връчения на страните текст на решението.