ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 15 септември 2016 година(1)
Съединени дела C‑508/15 и C‑509/15
Sidika Ucar
срещу
Land Berlin (C‑508/15)
и
Recep Kilic
срещу
Land Berlin (C‑509/15)
(Преюдициални запитвания, отправени от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия)
„Преюдициално запитване — Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Турция — Право на пребиваване на членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка — Условия — Необходимост лицето, подало молбата за събиране на семейството, да принадлежи към легалния пазар на труда през първите три години от пребиваването на члена на семейството“
1. С настоящите две преюдициални запитвания Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия) иска Съдът да установи при какви условия на членовете на семейството на турски работник, пребиваващ на територията на държава — членка на Европейския съюз, следва да се признава правото да извършват дейност като наети лица. Тези условия са определени в член 7 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането (наричано по-нататък „Решение № 1/80“), прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара (Турция) от Република Турция, от една страна, както и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г.(2) (наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция).
I – Правна уредба
А – Решение № 1/80
2. Член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 гласи следното:
„Без това да засяга прилагането на член 7 относно свободния достъп до заетост на членовете на семейството му, турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, има право:
– на подновяване на разрешителното му за работа при същия работодател, ако има свободно работно място, след една година легална заетост в тази държава членка;
– да отговори на друго предложение за работа в същата професия на работодател по свой избор, направено при общи условия и регистрирано в службите по заетост на тази държава членка, след три години легална заетост в същата и при условие на предимство на работниците от държавите членки на Общността;
– на свободен достъп до всяка дейност като наето лице по свой избор в същата държава членка след четири години легална заетост в тази държава членка“.
3. Член 7, първа алинея от Решение № 1/80 се отнася до правата, които се признават на членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, които имат право да го последват. Той гласи, че посочените членове „имат право да отговарят — при спазване на условието за предимство на работниците от държавите членки на Общността — на всяко предложение за работа, когато пребивават на законно основание в същата държава членка най-малко три години [и] се ползват в същата държава членка със свободен достъп до всяка дейност по свой избор като наети лица, когато пребивават на законно основание в нея най-малко пет години“.
4. Съгласно член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 „[р]азпоредбите на настоящия раздел се прилагат при спазване на ограниченията, оправдани по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве“.
Б – Германското право
5. Релевантните за настоящите дела разпоредби се съдържат в Gesetz über den Aufenthalt, die Erwebstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet (Закон за пребиваването, заетостта и интеграцията на чужденци на територията на Федерална република Германия, наричан по-нататък „AufenthG“)(3).
6. Член 4, параграф 5 от AufenthG гласи, че „[о]т чужденеца, който по силата на Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция разполага с право на пребиваване, се изисква да докаже съществуването на това право, като представи доказателства, че притежава разрешение за пребиваване, ако няма разрешение за установяване или разрешение за постоянно пребиваване в ЕО. Разрешението за пребиваване се издава при поискване“.
7. Текстът на член 53 от AufenthG е следният:
„Мярка за експулсиране се приема за чужденец, когато той:
1. е осъден за едно или няколко умишлени престъпления, като му е наложено наказание лишаване от свобода или наказание за престъпление, извършено като непълнолетен, за срок не по-малко от три години с влязла в сила присъда или в рамките на период от пет години с влезли в сила присъди е осъден за умишлени престъпления, като са му наложени наказания лишаване от свобода или наказания за престъпления, извършени като непълнолетен, общо за срок не по-малък от три години, или ако при последната влязла в сила присъда му е била наложена мярка за превантивно задържане [;]
2. е осъждан за умишлено престъпление, предвидено в Закона за наркотиците, […] като му е наложено наказание за срок не по-малко от две години за престъпление, извършено като непълнолетен, или наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда и при условие че изпълнението на наказанието не е отложено […]“.
8. Член 55 от AufenthG предвижда, че „[ч]ужденец може да бъде експулсиран, когато пребиваването му засяга обществения ред и обществената сигурност или други първостепенни интереси на [Германия]“(4), по-специално когато е извършил „нарушение на нормативни, съдебни или административни актове, което не е изолирано или малозначително […]“(5).
II – Спорът по главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
А – Дело C‑508/15
9. Г‑жа Sidika Ucar е турска гражданка, която сключва брак с г‑н Ucar през 1977 г. Заедно имат четири деца, преди да се разведат през 1991 г. Още същата година г‑н Ucar напуска Турция, където живее със семейството си, за да замине за Германия, и сключва брак с германска гражданка. През 1996 г. г‑н Ucar получава безсрочно разрешение за пребиваване, издадено от националните органи. През 1999 г. вторият брак на г‑н Ucar е прекратен с развод. През септември 2000 г. г‑жа Ucar сключва отново брак с г‑н Ucar. През ноември 2001 г. тя пристига на територията на Федерална република Германия заедно с най-малкото им дете въз основа на виза, издадена с цел събиране на семейството със съпруга ѝ от Landesamt für Bürger- und Ordnungsangelegenheiten (Служба за чужденците на Федерална провинция Берлин, наричана по-нататък „Службата за чужденците“) и на разрешение за пребиваване въз основа на нейния брак, което е с валидност до 26 ноември 2002 г.
10. В професионален план г‑н Ucar работи като пекар по трудово правоотношение от май 2000 г. до края на 2001 г. В началото на 2002 г. той започва дейност на пекар като самостоятелно заето лице, която прекратява през октомври 2005 г., за да се върне отново на работа по трудово правоотношение в същия отрасъл до декември 2011 г.
11. Срокът на разрешението за пребиваване на г‑жа Ucar е удължен на 28 ноември 2002 г. за две години. На 29 ноември 2004 г. срокът отново е удължен за две години. И в двата случая, за да разреши продължаването на срока, Службата за чужденците се уверява, че средствата за издръжка на г‑жа Ucar са осигурени от доходите на съпруга ѝ от професионалната му дейност.
12. На 21 ноември 2006 г. Службата за чужденците издава на г‑жа Ucar разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството, като взема предвид, че г‑н Ucar отново работи по трудово правоотношение. Срокът на това разрешение бива многократно продължаван, като това става за последен път на 12 декември 2013 г.
13. На 16 август 2013 г. г‑жа Ucar подава молба до Службата за чужденците да ѝ бъде издадено разрешение за пребиваване по член 4, параграф 5 от AufenthG, което удостоверява нейното право на пребиване по Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция, като изтъква, че са изпълнени предпоставките по член 7, първа алинея от Решение № 1/80, като се има предвид по-специално фактът, че от ноември 2005 г. съпругът ѝ работи без прекъсване като наето лице.
14. С решение от 6 май 2014 г. Службата за чужденците отказва да уважи молбата ѝ и да продължи отново срока на разрешението ѝ за пребиваване. От една страна, Службата за чужденците счита, че вече не са осигурени средствата за издръжка на г‑жа Ucar. От друга страна, тази служба приема също така, че г‑жа Ucar не се ползва с никакво придобито право по силата на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, доколкото г‑н Ucar не е изпълнил условието за принадлежност към легалния пазар на труда през първите три години непосредствено след пристигането на съпругата му на територията на Германия и след издаването на първото разрешение за пребиваване, което ѝ е било предоставено с цел събиране на семейството със съпруга ѝ. Фактът, че г‑н Ucar е работил без прекъсване като наето лице от 1 ноември 2005 г. до м. декември 2011 г., по своето естество не може да породи право в полза на съпругата му. Накрая Службата за чужденците приема, че продължаването на срока на разрешението за пребиваване на г‑жа Ucar не може да бъде считано за разрешение за събиране на семейството с работника по смисъла на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, тъй като според Службата за чужденците това разрешение се отнася непременно за първото разрешение, издадено в момента на пристигане на територията на държава членка, а не за последващите разрешения.
15. Г‑жа Ucar оспорва тези изводи и подава жалба срещу решението на Службата за чужденците от 6 май 2014 г. до запитващата юрисдикция.
16. Тъй като среща затруднение във връзка с тълкуването на правото на Съюза, Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин) решава да спре производството по делото и с акт за преюдициално запитване, постъпил в секретариата на Съда на 24 септември 2015 г., да сезира Съда по дело C‑508/15, като отправи следните преюдициални въпроси:
„1. Трябва ли член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 [от 19 септември 1980 г. на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция] да се тълкува в смисъл, че фактическият състав на тази разпоредба е осъществен и когато тригодишният период на съжителство на законно основание на член на семейството с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, е предшестван от период от време, в който лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, е напуснало легалния пазар на труда на съответната държава членка след разрешеното по смисъла на тази разпоредба събиране с въпросния член на семейството?
2. Трябва ли член 7, първа алинея от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че продължаването на срока на разрешението за пребиваване може да се счита за предвиденото в тази разпоредба разрешение за събиране с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, когато въпросният член на семейството живее заедно с този работник без прекъсване от момента на разрешеното по смисъла на посочената разпоредба събиране на семейството, но турският работник, след като междувременно е напуснал легалния пазар на труда на съответната държава членка, отново се е завърнал на този пазар едва в момента на продължаването на срока на разрешението за пребиваване?“.
Б – Дело C‑509/15
17. Г‑н Recep Kilic е роден през 1993 г. в Турция по време на отпуск на живеещите му в Германия родители в страната им по произход. Г‑н Kilic влиза в Германия на 16 април 1994 г. По това време нито един от родителите му не работи.
18. През май 1996 г. родителите му се развеждат и г‑н Kilic остава изцяло на издръжка на майка си, която започва работа като наето лице на 30 юни 1998 г. и я упражнява почти без прекъсване до април 2003 г., когато излиза в отпуск по майчинство, след което в родителски отпуск.
19. На 5 май 1997 г., непосредствено след въвеждане в германското право на изискване за притежаване на разрешение за пребиваване, на г‑н Kilic е издадено такова разрешение с валидност две години. През 1999 г. въз основа на предоставеното от работодателя на майката на г‑н Kilic удостоверение и въпреки че тя получава социална помощ, разрешението за пребиваване на г‑н Kilic е удължено с една година. Впоследствие то бива удължавано многократно до 10 ноември 2011 г., когато г‑н Kilic разполага вече само с временни удостоверения.
20. Г‑н Kilic не успява да завърши училище и по отношение на него многократно са образувани наказателни производства и е осъждан на лишаване от свобода, като с последната присъда, постановена на 11 юни 2013 г., е осъден за престъпление, извършено като непълнолетен, на три години и три месеца лишаване от свобода за незаконен трафик на упойващи вещества в организирана група. Г‑н Kilic е освободен от затвора на 27 май 2015 г.
21. На 24 юли 2014 г. Службата за чужденците отхвърля молбата му за продължаване на разрешението за пребиваване и разпорежда експулсирането му на основание член 53, точки 1 и 2 и член 55 от AufenthG. От една страна, Службата за чужденците приема, че г‑н Kilic не може да се позовава на никакво право по силата на Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция или на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, поради това че родителите му не са изпълнили условието за принадлежност към легалния пазар на труда през първите три години, считано от законното влизане на г‑н Kilic на територията на Германия. От друга страна, Службата за чужденците счита, че с оглед на извършените вече повторни тежки престъпления, на риска от рецидив и на опасността за обществената сигурност и ред, които представлява, г‑н Kilic би трябвало да бъде експулсиран в Турция. Претеглянето на засегнатите интереси води Службата за чужденците до заключението, че тесните лични връзки, които г‑н Kilic поддържа с германската територия, при тези обстоятелства би трябвало да бъдат оставени на заден план.
22. На 1 септември 2014 г. г‑н Kilic подава жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция. Той поддържа, че трябва да му бъде признато право на пребиваване по силата на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, тъй като майка му е работила като наето лице без прекъсване почти пет години. Също така твърди, че може да се ползва с особена защита срещу експулсиране, която се предоставя на турските граждани по силата на член 14 от това решение.
23. С отделен акт за преюдициално запитване, постъпил на същия ден в секретариата на Съда, Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин) отправя до Съда само един въпрос по дело C‑509/15 със следния текст:
„Може ли продължаването на срока на разрешението за пребиваване на член на семейството — постановено, след като на последния е било разрешено да се присъедини към лицата, притежаващи правото да бъдат последвани от семействата си, но които не са принадлежали към пазара на труда — към момент, когато лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, при което членът на семейството пребивава на законно основание, е станало работник, да се счита за разрешение за събирането на семейство по смисъла на член 7 от Решение № 1/80?“.
В – Производството пред Съда
24. С решение от 27 октомври 2015 г. дела C‑508/15 и C‑509/15 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.
25. Писмени становища представят само г‑жа Ucar, Службата за чужденците и Европейската комисия.
III – Правен анализ
А – Встъпителни бележки
26. Следва да се припомни, че в съответствие с Решение № 1/80 турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, има право на подновяване на разрешителното му за работа при същия работодател, ако има свободно работно място, след една година легална заетост в тази държава членка. След три години легална заетост има право да отговори на други предложения за работа в същата професия на други работодатели. След четири години легална заетост същият работник се ползва със свободен достъп до всяка дейност като наето лице в тази държава членка. По отношение на правата, придобити по силата на член 6 от Решение № 1/80, се уточнява и че „годишните отпуски и отсъствия поради майчинство или трудова злополука или кратките периоди на болест се считат за периоди на легална заетост“(6). Що се отнася до периодите на принудителна безработица и продължителните отсъствия по болест, [те] „не се считат за периоди на легална заетост и не засягат правата, придобити по силата на предходния период на заетост“(7).
27. Едновременно с укрепването на правата за достъп до пазара на труда на турския работник, законно влязъл на територията на държава членка, се подобрява положението на членовете на семейството на същия работник. Ако им е било разрешено да последват този работник на територията на приемащата държава членка, членовете на семейството придобиват правото да отговарят на всяко предложение за работа, когато пребивават законно в същата държава от най-малко три години. След пет години законно пребиваване членовете на семейството се ползват в същата държава със свободен достъп до всяка дейност като наети лица. В тази връзка няма значение дали са заявили или не намерение да извършват ефективна дейност като наето лице(8).
28. Що се отнася до въпроса, свързан с достъпа на турския работник и на членовете на неговото семейство до пазара на труда на държава членка, Съдът е установил, че правото на пребиваване трябва да се признае за естествена последица от правото на достъп до посочения пазар. Възможността дадено лице да отговори на предложение за работа или да се ползва със свободата на достъп до всяка дейност като наето лице, очевидно изисква възможността това лице да пребивава на територията на държавата членка, където се осъществява въпросната дейност или където е направено предложението(9).
29. Всъщност именно въпросът за пребиваването на г‑жа Ucar и на г‑н Kilic се обсъжда в настоящите преюдициални запитвания. Ако са придобили право на достъп до пазара на труда в Германия на основание член 7, първа алинея от Решение № 1/80, Службата за чужденците би трябвало да им признае право на пребиваване, което вече не се основава само на разпоредбите от националното право, но и на посоченото решение. Трудността произтича от факта, че турският работник, когото са последвали, не е бил запазил или не е запазил качеството си на работник, принадлежащ към легалния пазар на труда през трите години непосредствено след пристигането им на територията на Германия. Съгласно възприетото от германските органи тълкуване на Решение № 1/80 и на Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция г‑жа Ucar е могла да придобие правата на основание на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 само ако съпругът ѝ е извършвал на законно основание дейност като наето лице без прекъсване от м. ноември 2001 г. — дата на влизането на г‑жа Ucar в Германия — до м. ноември 2004 г. По същия начин г‑н Kilic би придобил такива права само ако майка му е извършвала такава дейност от месец април 1994 г. — дата на пристигането на г‑н Kilic на територията на Германия — до м. април 1997 г. Такава е същността на първия преюдициален въпрос, отправен до Съда по дело C‑508/15(10).
30. Освен това, в случай че възприетото от Службата за чужденците тълкуване бъде потвърдено от Съда и че изведените от член 7, първа алинея от Решение № 1/80 права могат да се породят само ако турският работник, последван на територията на приемащата държава членка от член на семейството му, принадлежи, считано от пристигането на посочения член и за целия необходим за установяването на посочените права срок, към легалния пазар на труда, запитващата юрисдикция иска още Съдът да установи дали решението за продължаване на издаденото на същия член разрешение за пребиваване може да се счита за първоначалното решение, с което се разрешава събиране на семейството, така че срокът, през който турският работник трябва да принадлежи към легалния пазар на труда, би могъл успешно да тече и считано от датата на решението за продължаване, а не само считано от датата на първото влизане на члена на семейството на територията на приемащата държава членка. Това е предметът на втория въпрос, зададен по дело C‑508/15, и на единствения въпрос по дело C‑509/15. С оглед на отговора, който обаче ще препоръчам на Съда да даде на първия въпрос по дело C‑508/15, ще разгледам тази проблематика само при условията на евентуалност.
Б – По първия преюдициален въпрос, зададен по дело C‑508/15
31. С първия зададен по дело C‑508/15 въпрос запитващата юрисдикция иска по същество Съдът да установи дали член 7, първа алинея от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл че с тази разпоредба се предоставя право на пребиваване на члена на семейството на турски работник, установил се в Германия, когато посоченият работник принадлежи към легалния пазар на труда от три години без прекъсване и когато през този срок членът на семейството е съжителствал с работника без обстоятелството, че изтичането на този срок не следва непосредствено влизането на въпросния член на семейството на територията на Германия, да бъде пречка за това.
32. За да отговоря на този въпрос, следва най-напред да се върна за малко на общите съображения, развити от Съда в практиката му по член 7, първа алинея от Решение № 1/80, преди да разгледам по-специално понятието за принадлежност към легалния пазар на труда.
1. Член 7, първа алинея от Решение № 1/80 в практиката на Съда
33. Съгласно постоянната съдебна практика член 7, първа алинея от Решение № 1/80 има пряко действие, поради което турските граждани, за които се прилага тази разпоредба, имат право непосредствено да се позовават на нея пред юрисдикциите на държавите членки, за да не се прилагат спрямо тях нормите на вътрешното право, които ѝ противоречат(11). Освен това този член е част от социалните разпоредби на Решение № 1/80, което представлява следващ етап в осигуряването на свободно движение на работници на основание членове 45—47 ДФЕС, така че закрепените в тях принципи трябва, доколкото е възможно, да се прилагат за турските граждани, ползващи се от признати в рамките на посоченото решение права(12).
34. Освен това Съдът е постановил, че с член 7, първа алинея от Решение № 1/80 се въвежда „система на постепенно придобиване на права“, която преследва двойна цел(13). Така Съдът е приел, че „[н]а първо място, преди изтичането на първоначалния период от три години посочената разпоредба цели да позволи присъствието на членовете на семейството на работника мигрант при него, за да благоприятства по този начин, чрез събирането на семейството, работата и пребиваването на турския работник, който е вече законно интегриран в приемащата държава членка […]. След това същата разпоредба цели да засили трайното интегриране на семейството на турския работник мигрант в приемащата държава членка, като след три години пребиваване на законно основание дава на съответния член на семейството възможност самият той да получи достъп до пазара на труда. Така преследваната основна цел е да се стабилизира положението на посочения член на семейството, който на този етап е вече законно интегриран в приемащата държава членка, като му бъде дадена възможност да изкарва прехраната си във въпросната държава и следователно да си изгради в нея самостоятелно положение спрямо това на работника мигрант“(14). Следователно тълкуваната в светлината на общата цел, преследвана с Решение № 1/80, „система[…], установена по-специално с член 7, първа алинея от Решение № 1/80, цели да създаде благоприятни условия за събиране на семейството“(15).
35. Що се отнася до свободата на действие, с която разполагат държавите членки, същите в съответствие с постоянната съдебна практика са компетентни да регламентират условията на първото влизане на тяхната територия на турските граждани, както и условията, при които същите могат за първи път да получат достъп до пазара на труда(16), за сметка на което обаче, когато посочените граждани отговарят на условията, предвидени в една от разпоредбите на Решение № 1/80, и се ползват на това основание от предоставените им с него права, на същите тези държави членки не се разрешава да предвиждат правна уредба, която по естеството си да се отличава от произтичащата от Решение № 1/80, или да налага други условия освен предвидените в него(17).Следователно държавите членки нямат право да променят едностранно обхвата на системата за постепенно интегриране на турските граждани в приемащата държава членка(18).
36. Ето защо следва да се определи дали като за целите на признаването на правата, които се предоставят на основание член 7, първа алинея от Решение № 1/80, германските органи изискват турският работник, който е последван на територията на държава членка от член на семейството си, да принадлежи, считано от датата на пристигането на посочения член, към легалния пазар на труда за целия срок, необходим за придобиването на предвидените в тази разпоредба права, без да може да се отчитат периоди на принадлежност към посочения пазар със същата продължителност, но завършени след тази дата, тези органи не са променили едностранно споменатата от мен система.
2. Принадлежност към легалния пазар на труда и условия за придобиване на правата, предвидени в член 7, първа алинея от Решение № 1/80.
37. При какви точно условия член от семейството на турски работник може да придобие права на основание член 7, първа алинея от Решение № 1/80? Въпреки че Съдът вече частично е отговорил на този въпрос, той обаче никога не е заемал ясна позиция относно времевия порядък, в който посочените условия следва да са изпълнени.
38. Преди да се спра на тълкуването от Съда на посочените условия, следва да отбележа, че самият текст на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 не предвижда нищо, което expressis verbis може да бъде съпоставено с това, което изискват германските органи. От прочита на този член всъщност става просто ясно, че член на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, на когото е разрешено да го последва, по принцип има право да отговаря на всяко предложение за работа, когато пребивава законно в същата държава членка най-малко три години (член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80), след което се ползва в същата държава членка със свободен достъп до всяка дейност по свой избор като наето лице, когато пребивава законно в същата държава членка най-малко пет години (член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80).
39. Съдът тълкува член 7, първа алинея в смисъл че „придобиването на предвидените в тази разпоредба права зависи от наличието на две кумулативни условия, а именно, от една страна, съответното лице да бъде член на семейството на турски работник, който вече принадлежи към легалния пазар на труда в приемащата държава членка, и от друга страна, на това лице да е разрешено от компетентните органи на тази държава да последва посочения работник в същата държава. След като посочените условия са изпълнени, с оглед на прилагането на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 остава да се провери дали съответният турски гражданин е пребивавал през определен период от време на законно основание в приемащата държава членка с работника, от когото черпи правата си.“(19).
40. В практиката си, без да прави разграничение, Съдът се позовава на „първоначалния период“(20) от три години, на „срока“(21) от три години, на „определен период“(22) или на „тригодишния срок след влизането на съответния член на семейството на територията на приемащата държава членка“(23). Не мисля, че тези елементи имат определящ характер. От една страна, позоваването на „първоначалния“ период има просто за цел същият да бъде разграничен от последващия го период от две допълнителни години, които по силата на член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80 дават право на свободен достъп до всяка дейност като наето лице на члена на семейството на турския работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка. От друга страна, уточнението, което се съдържа в решението Pehlivan(24), е напълно изолирано и е направено по дело, в рамките на което не е имало никакъв проблем от времеви порядък като този, който трябва да разрешим понастоящем(25).
41. Що се отнася до г‑жа Ucar и до г‑н Kilic, е безспорно, че те отговарят на традиционно установените от Съда условия, за да им бъде признато правото да се ползват с признатите в член 7 от Решение № 1/80 права. И двамата са членове на семейството на турски работник и на законно основание им е било разрешено да последват въпросния турски работник на територията на приемащата държава членка. Безспорно е и, че двамата са отговорили на изискването за действително съжителство в общо домакинство(26).
42. И накрая, съдебната практика изисква последваният турски работник да принадлежи към легалния пазар на труда на държавата членка, в която пребивава „през целия период, който е необходим за придобиването от член на семейството на право на достъп до пазара на труда“(27) на посочената държава членка. Принадлежността към легалния пазар на труда е различно понятие от упражняването на легална заетост, което фигурира в член 6, параграф 1 от Решение № 1/80(28). Относно тази принадлежност всъщност Съдът приема, че „в това понятие се включват всички работници, които са изпълнили законовите и подзаконовите изисквания на приемащата държава членка и в резултат на това имат право да упражняват професионална дейност на нейната територия“(29). Временното прекъсване на трудовото правоотношение не може да доведе непременно до прекратяване на принадлежността на турския работник към легалния пазар на труда най-малкото в продължение на разумен период от време, който му е необходим, за да намери друга дейност като наето лице и доколкото това отсъствие е с временен характер(30). В крайна сметка „турски работник е изключен от легалния пазар на труда само ако обективно вече не разполага с никаква възможност за реинтеграция на пазара на труда или е надвишил разумния срок за намиране на нова дейност като наето лице след период на временна незаетост“(31).
43. Освен това, както отбелязва Комисията, придобиването на права на основание член 6 от Решение № 1/80 се приема, дори изискваната от този член принадлежност към легалния пазар на труда да не е реална още при пристигането на въпросния турски гражданин — който може дори в този момент все още да не притежава качеството на работник — на територията на приемащата държава членка(32). Като се има предвид обаче преследваната от член 7 от Решение № 1/80 цел, би било неуместно при прилагането му да се налага строгост, за която няма основание при прилагането на член 6 от това решение.
44. По отношение на тази цел не мога да се съглася с довода на Службата за чужденците, съгласно който вече не би имало съгласуваност между член 7 от Решение № 1/80 и преследваната от него цел, ако същият трябва да се тълкува в смисъл, че правата биха могли да се основават на него, дори когато периодът на принадлежност към легалния пазар на труда не е осъществен веднага след пристигането на члена от семейството, тъй като в такъв случай вече не би се налагало да се подпомага събирането на семейството. Всъщност съм на мнение, че за да се създадат благоприятни условия за събирането на семейството, член 7 от Решение № 1/80 не трябва да се тълкува по прекалено строг начин. Фактът, че по отношение на въпросния турски работник срокът на принадлежност към легалния пазар на труда на приемащата държава членка е изтекъл напълно едва след пристигането на члена от семейството, с който се е събрал, не прави по-малко релевантна идеята, че заетостта и пребиваването на вече интегрирания на законно основание турски работник стават по-поносими, ако той е в състояние да възстанови дълготрайно в тази държава членка семейната си единица.
45. Поради това следва да се констатира, че като за целите на признаване на членовете на семействата им на установените с член 7, първа алинея от Решение № 1/80 права изискват от турските работници да принадлежат към легалния пазар на труда за периода, който е необходим за възникването на посочените права, още при пристигането на тези членове, без да може да се отчитат последващи периоди на принадлежност към легалния пазар на труда със същата продължителност, германските органи са наложили непредвидено в Решение № 1/80 условие.
46. Доколкото убеждението ми се потвърждава и от факта, че — припомням — в Решение № 1/80 не се съдържат изрични разпоредби в обратния смисъл, съм склонен да приема по-конкретно, че г‑жа Ucar, която действително е съжителствала със съпруга си почти 14 години, е придобила права на основание на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 от момента, в който г‑н Ucar, принадлежащ към легалния пазар на труда, е работил без прекъсване три години в пълно съответствие с изискванията на член 6 от Решение № 1/80. Така, считано от м. ноември 2008 г., г‑жа Ucar се ползва с правата, произтичащи от член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80, и считано от м. ноември 2010 г. — с правата, произтичащи от член 7, първа алинея, второ тире от посоченото решение. Що се отнася до г‑н Kilic, той е придобил право на основание член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 от момента, в който майка му е станала част от легалния пазар на труда с достатъчна продължителност за пораждането на това право, тоест считано от м. юни 2001 г.(33)
47. Германските органи считат, че такова тълкуване би разширило значително приложното поле на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 спрямо лицата. Подобен риск, възникнал по различни причини, вече е бил изтъкнат в контекста на решение от 19 юли 2012 г., Dülger(34). Тогава Съдът напомня, че член 7, първа алинея от Решение № 1/80 „изрично обвързва събирането на семейството с разрешение за присъединяване към […] турски[я] работник [мигрант], което се дава съгласно съдържащите се в правната уредба на приемащата държава членка предписания. Това условие […] се обяснява със съображението, че в рамките на процеса на асоцииране ЕИО—Турция събирането на семейството не представлява право за членовете на семейството на […] турски[я] работник [мигрант], а напротив, зависи от решението на националните органи, взето при прилагане единствено на правото на съответната държава членка, при условие че са спазени основните права […]“(35). С други думи, член 7, първа алинея от Решение № 1/820 може да се прилага само защото приемащата държава членка разрешава събирането на семейството. Следователно националните правни уредби са тези, които преди всичко определят приложното поле на тази разпоредба по отношение на лицата.
48. Поради всички изложени дотук причини член 7, първа алинея от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, получил разрешение да влезе на територията на приемащата държава членка с цел събиране на семейството, може, ако изпълнява всички други посочени в него условия, да се позовава на предвидените в тази разпоредба права, ако периодът от три или пет години, през който турският работник, към който се е присъединил, трябва да принадлежи към легалния пазар на труда, не следва непосредствено пристигането на този член на семейството на територията на приемащата държава членка.
В – По втория преюдициален въпрос, зададен по дело C‑508/15, и по единствения преюдициален въпрос, зададен по дело C‑509/15
49. Както бе посочено, предвид отговора, който предлагам на Съда да даде на първия въпрос, зададен по дело C‑508/15, който освен това считам за полезен за изясняването на правното положение на г‑н Kilic, смятам, че не следва да се дава отговор на втория въпрос по дело C‑508/15 и на единствения въпрос по дело C‑509/15.
50. Бих желал обаче да припомня на запитващата юрисдикция, която се сблъсква със заповед за експулсиране по дело C‑509/15, няколко релевантни обстоятелства от практиката на Съда във връзка с член 14 от Решение № 1/80, като напълно осъзнавам, че отправеното до Съда преюдициално запитване по никакъв начин не се отнася до тази разпоредба. Представеното от Службата за чужденците становище по това дело обаче също се съсредоточава върху законосъобразността на решението за експулсиране на г‑н Kilic(36).
51. Поради това за всеки случай припомням, че при тълкуването на изключението по съображения, свързани с обществения ред, предвидено в член 14, параграф 1 от Решение № 1/80, следва да се прави позоваване на тълкуването на същото изключение в областта на свободното движение на работниците(37). Понятието за обществен ред „предполага, освен смущаването на обществения ред, каквото е всяко нарушение на закона, да е налице и действителна и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес“(38). С оглед на това, че изключението по съображения, свързани с обществения ред, следва да бъде тълкувано ограничително, „предишното осъждане може да оправдае експулсиране само доколкото обстоятелствата, които са довели до осъждането, показват наличие на лично поведение, представляващо действителна заплаха за обществения ред“(39). Турски гражданин „може да бъде лишен от правата, които извлича пряко от Решение № 1/80, поради експулсиране само ако тази мярка е обоснована от обстоятелството, че личното поведение на заинтересованото лице показва действителен риск от нови сериозни смущения на обществения ред“(40).
52. Следователно при необходимост запитващата юрисдикция трябва да провери дали тези условия са изпълнени по отношение на г‑н Kilic.
IV – Заключение
53. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин), както следва:
„Член 7, първа алинея от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, получил разрешение да влезе на територията на приемащата държава членка с цел събиране на семейството, може, ако изпълнява всички други посочени в него условия, да се позовава на предвидените в тази разпоредба права, ако периодът от три или пет години, през който турският работник, към който се е присъединил, трябва да принадлежи към легалния пазар на труда, не следва непосредствено пристигането на този член на семейството на територията на приемащата държава членка“.