Преюдициално запитване от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 18 декември 2019 г. — FMS и FNZ/Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság и Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság

(Дело C-924/19)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови спорове Сегед, Унгария)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: FMS и FNZ

Ответници: Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság (Национална генерална дирекция „Полиция по въпросите на чужденците“, Генерална дирекция „Dél-alföld“, Унгария) и Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság (Национална генерална дирекция „Полиция по въпросите на чужденците“, Унгария)

Преюдициални въпроси

1.    [ново основание за недопустимост]

Могат ли разпоредбите относно недопустимите молби на член 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година1 относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст) (наричана по-нататък „Директивата за процедурите“) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която молбата в процедура за предоставяне на убежище е недопустима, когато молителят е пристигнал в Унгария през държава, в която не е изложен на преследване или на опасност от тежки посегателства, или в която е гарантирана адекватна закрила?

2.    [провеждане на процедура за предоставяне на убежище]

a)    Трябва ли член 6 и член 38, параграф 4 от Директивата за процедурите, както и съображение 34 от нея, което възлага задължение за разглеждане на молбите за международна закрила, във връзка с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган в областта на убежището на дадена държава членка трябва да осигури на молителя възможност да инициира процедура за предоставяне на убежище, в случай че не е разгледал по същество молбата за убежище, изтъквайки основанието за недопустимост, посочено в първия преюдициален въпрос, и впоследствие е разпоредил връщането на молителя в трета държава, която обаче отказва да го приеме?

б)    При утвърдителен отговор на преюдициален въпрос 2а), какво е точното съдържание на това задължение? Предполага ли това задължение да се осигури възможност за подаване на нова молба за убежище изключване на неблагоприятните последици на последващите молби, уредени в член 33, параграф 2, буква г) и в член 40 от Директивата за процедурите, или означава служебно образуване или провеждане на процедура за предоставяне на убежище?

в)    При утвърдителен отговор на преюдициален въпрос 2а), имайки предвид също така член 38, параграф 4 от Директивата за процедурите, може ли държавата членка — без да има промяна във фактическото положение — отново да разгледа въпроса за недопустимостта на молбата в рамките на тази нова процедура (при което тя би могла да приложи всеки вид процедура, предвидена в глава III, например да се позове отново на основание за недопустимост), или трябва да разгледа молбата за убежище по същество по отношение на страната на произход?

г)    Следва ли от член 33, параграф 1 и параграф 2, букви б) и в), както и от членове 35 и 38 от Директивата за процедурите, във връзка с член 18 от Хартата, че обратното приемане от трета държава е едно от кумулативните условия за прилагането на основанието за недопустимост, тоест за приемането на решение на това основание, или е достатъчно да се провери дали това условие е изпълнено към момента на изпълнението на такова решение?

3.    [зоната за изчакване като място за задържане в рамките на процедурата за предоставяне на убежище]

Следните въпроси са релевантни, ако съгласно отговора на втория преюдициален въпрос следва да се проведе процедура за предоставяне на убежище.

a)    Трябва ли член 43 от Директивата за процедурите да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която разрешава задържането на молителя в зона за изчакване в продължение на повече от четири седмици?

б)    Трябва ли член 2, буква з) от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработен текст) (наричана по-нататък „Директивата за приемането“)2 , приложима по силата на член 26 от Директивата за процедурите, във връзка с член 6 и член 52, параграф 3 от Хартата да се тълкува в смисъл, че настаняването в зона за изчакване при обстоятелства като тези в главното производство (зона, която не може да бъде доброволно напусната по законосъобразен начин в никоя посока) за период, по-дълъг от четирите седмици, споменати в член 43 от Директивата за процедурите, съставлява „задържане“?

в)    Съвместимо ли е с член 8 от Директивата за приемането, приложима по силата на член 26 от Директивата за процедурите, обстоятелството, че молителят е задържан за период, по-дълъг от четирите седмици, споменати в член 43 от Директивата за процедурите, само защото не може да задоволява потребностите си (жилище и издръжка), тъй като не разполага с материални средства за това?

г)    Съвместимо ли е с членове 8 и 9 от Директивата за приемането, приложими по силата на член 26 от Директивата за процедурите, обстоятелството, че настаняването, съставляващо фактическо задържане за период, по-дълъг от четирите седмици, споменати в член 43 от Директивата за процедурите, не е било разпоредено чрез решение за задържане, че не е гарантирана възможност за оспорване на законосъобразността на задържането и на неговото продължаване, че фактическото задържане се осъществява, без да са анализирани необходимостта и пропорционалността му или възможни алтернативи, и че точната му продължителност е неопределена, като не е ясен и моментът на прекратяването му?

д)    Може ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато съд на държава членка е изправен пред очевиден случай на незаконно задържане, той може като временна мярка до приключване на съдебното производство да задължи съответния орган да определи за гражданина на трета страна място на оставане, което да се намира извън зоната за изчакване и което да не представлява място за задържане?

4.    [зоната за изчакване като място за задържане в рамките на процедурите от компетентността на полицейските служби по въпросите на чужденците]

Следните въпроси са релевантни, ако съгласно отговора на втория преюдициален въпрос не следва да се проведе процедура за предоставяне на убежище, а процедура от компетентността на полицейските служби по въпросите на чужденците.

a)    Трябва ли съображения 17 и 24, както и член 16 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (наричана по-нататък „Директивата за връщането“)3 , във връзка с член 6 и член 52, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че настаняването в зона за изчакване при обстоятелства като тези в главното производство (зона, която не може да бъде доброволно напусната по законосъобразен начин в никоя посока) представлява „лишаване от свобода“ по смисъла на тези разпоредби?

б)    Съвместимо ли е със съображение 16 и с член 15, параграф 1 от Директивата за връщането във връзка с член 6 и член 52, параграф 3 от Хартата обстоятелството, че молителят от трета страна е задържан само защото му е наложена мярка за връщане и защото не разполага с материални средства за задоволяване на потребностите си (жилище и издръжка)?

в)    Съвместимо ли е със съображение 16 и с член 15, параграф 2 от Директивата за връщането във връзка с член 6, член 47 и член 52, параграф 3 от Хартата обстоятелството, че настаняването, което съставлява фактическо задържане, не е било разпоредено чрез решение за задържане, че не е гарантирана възможност за оспорване на законосъобразността на задържането и на неговото продължаване и че фактическото задържане се осъществява, без да са анализирани необходимостта и пропорционалността му или възможни алтернативи?

г)    Може ли член 15, параграфи 1 и 4—6, както и съображение 16 от Директивата за връщането, във връзка с членове 1, 4, 6 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат задържането да се осъществява, без да са определени точната му продължителност и моментът на прекратяването му?

д)    Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че когато съд на държава членка е изправен пред очевиден случай на незаконно задържане, той може като временна мярка до приключване на съдебното производство да задължи съответния орган да определи за гражданина на трета страна място на оставане, което да се намира извън зоната за изчакване и което да не представлява място за задържане?

5.    [ефективна съдебна защита, що се отнася до решението за изменение на държавата на връщане]

Трябва ли член 13 от Директивата за връщането, съгласно който засегнатият гражданин на трета страна има право на ефективни средства за защита, които му позволяват да обжалва „решенията, свързани с връщане“, във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато предвиденото във вътрешното законодателство обжалване не е ефективно, съдебен орган трябва да осъществи контрол — поне веднъж — във връзка с жалбата срещу решението, с което се изменя държавата на връщане?

____________

1 OB L 180, 2013 г., стр. 60.

2 OB L 180, 2013 г., стр. 96.

3 ОВ L 348, 2008 г., стр. 98.