Дело C603/20 PPU

SS

срещу

MCP

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Family Division (Висш съд (Англия и Уелс), отделение по семейни дела, Обединено кралство)

 Решение на Съда (пети състав) от 24 март 2021 година

„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 10 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Отвличане на дете — Компетентност на съдилищата на държава членка — Териториален обхват — Отвеждане на дете в трета държава — Обичайно местопребиваване, придобито в тази трета държава“

1.        Преюдициални въпроси — Спешно преюдициално производство — Условия — Отделяне и отдалечаване на малко дете от родителите му — Риск да се навреди сериозно на техните отношения и на развитието на детето — Риск да се застраши интегрирането на детето в неговата семейна и социална среда в случай на връщане

(член 107 от Процедурния правилник на Съда; Регламент № 2201/2003 на Съвета)

(вж. т. 33—35)

2.        Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Компетентност в случай на отвличане на дете — Специална компетентност — Стриктно тълкуване

(член 8, параграф, и член 10 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

(вж. т. 43 и 47)

3.        Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Компетентност в случай на отвличане не дете — Компетентност на съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето преди неговото отвличане — Обхват — Отвличане на дете в трета държава — Дете, придобило обичайното си местопребиваване в тази трета държава към датата на подаване на иска относно родителската отговорност — Изключване — Определяне на компетентността въз основа на международни конвенции, на споразумение относно компетентността или на националните правила

(член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз; съображение 33, член 8, параграф 1, членове 10, 12 и 14 и член 60, буква д) от Регламент № 2201/2003)

(вж. т. 39, 40, 45, 46, 49—55 и 58—64 и диспозитива)

Резюме

SS и MCP, индийски граждани, които имат разрешение за пребиваване в Обединеното кралство, са родителите на Р, британска гражданка, родена през 2017 г. През октомври 2018 г. майката отива с детето си в Индия, което от този момент живее там с баба си по майчина линия и следователно обичайното му местопребиваване вече не е в Обединеното кралство. Именно на това основание майката оспорва компетентността на съдилищата на Англия и Уелс, които са сезирани да се произнесат по искането на бащата за връщане на детето в Обединеното кралство и при условията на евентуалност — за право на лични отношения, в рамките на иск, предявен до High Court of Justice (England & Wales), Family Division (Висш съд (Англия и Уелс), отделение по семейни дела, Обединено кралство).

Тази юрисдикция счита, че нейната компетентност следва да се прецени въз основа на Регламент „Брюксел IIа(1)“. В това отношение тя посочва, че към момента на сезирането ѝ от бащата обичайното местопребиваване на детето е в Индия, и че то е изцяло интегрирано в индийската социална и семейна среда, тъй като с изключение на гражданството липсват конкретни фактически връзки с Обединеното кралство.

Висшият съд посочва, че член 10 от Регламент „Брюксел IIа“ урежда правилата за компетентност в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, като същевременно уточнява, че има съмнения по-специално относно въпроса дали тази разпоредба може да се прилага към стълкновение на компетентност между юрисдикциите на държава членка и тези на трета държава. Ето защо тази юрисдикция иска от Съда да установи дали посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, в която дете обичайно е пребивавало непосредствено преди отвличането му, запазват компетентността си без ограничение във времето, когато детето е придобило обичайно местопребиваване в трета държава в резултат на отвличането в тази държава. Така това дело предоставя възможност на Съда да се произнесе по териториалния обхват на тази разпоредба.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът посочва, че що се отнася до компетентността в случай на отвличане на дете, член 10 от Регламент „Брюксел IIа“ предвижда критерии, отнасящи се до положение, което се ограничава до територията на държавите членки. Обстоятелството, че в посочения член се използва изразът „държава членка“, а не термините „държава“ или „трета държава“, предполага, че той урежда единствено компетентността в случай на отвличане на дете от една държава членка в друга.

На второ място, що се отнася до контекста на тази разпоредба, Съдът констатира, че член 10 от Регламент „Брюксел IIа“ представлява специално правило за компетентност спрямо общото правило(2), съгласно което по отношение на родителската отговорност компетентни по принцип са съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето. Това правило за специална компетентност неутрализира ефекта, който би имало прилагането на правилото за обща компетентност в случай на отвличане на дете, а именно прехвърляне на компетентността към държавата членка, в която детето е придобило ново обичайно местопребиваване. Когато обаче детето е придобило ново обичайно местопребиваване извън Европейския съюз, правилото за обща компетентност не се прилага. Поради това член 10 от този регламент губи основанието си и следователно също не се прилага.

Освен това Съдът посочва, че от подготвителните работи по Регламент „Брюксел IIа“ е видно, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да включи в обхвата на посочения член 10 хипотезата за отвличане на дете в трета държава, тъй като това отвличане трябва да бъде обхванато по-специално от международни конвенции като Хагските конвенции от 1980 г.(3) и 1996 г.(4). При определени условия (като съгласието или бездействието на един от носителите на правото на упражняване на родителските права) Хагската конвенция от 1996 г. всъщност предвижда прехвърляне на компетентност на съдилищата на държавата членка по новото обичайно местопребиваване на детето. Такова прехвърляне на компетентност обаче би било напълно обезсилено, ако съдилищата на държавите членки трябваше да запазят компетентността си без ограничение във времето.

На трето място, Съдът уточнява, че неограничено във времето запазване на компетентност не би съответствало на една от основните цели на Регламент „Брюксел IIа“, а именно да се отговори на висшия интерес на детето, като за тази цел се даде предимство на критерия за близост. Такова тълкуване на член 10 от Регламент „Брюксел IIа“ би противоречало и на логиката на механизма за незабавно връщане или задържане, установен с Хагската конвенция от 1980 г.

Съдът стига до заключението, че член 10 от Регламент „Брюксел IIа“ не се прилага към случай, в който към датата на подаване на иска относно родителската отговорност е установено, че дете е придобило обичайно местопребиваване в трета държава в резултат на отвличане в тази държава. В такъв случай компетентността на сезираната юрисдикция трябва да се определи в съответствие с приложимите международни конвенции, а при липса на такива — в съответствие с член 14 от Регламент „Брюксел IIа“.


1      Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIа“).


2      Посочено в член 8, параграф 1 от този регламент.


3      Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, подписана на 25 октомври 1980 г. в рамките на Хагската конференция по международно частно право.


4      Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, сключена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ОВ L 151, 2008 г., стр. 39—48).