РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

3 декември 2019 година(*)

„Дъмпинг — Внос на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китай и Тайван — Окончателно антидъмпингово мито — Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 — Член 2, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (понастоящем член 2, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036) — Член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1225/2009 (понастоящем член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/1036) — Изчисляване на нормалната стойност — Изчисляване на производствените разходи — Продажби на сходния продукт, предназначен за вътрешния пазар на държавата износител“

По дело T‑607/15

Yieh United Steel Corp., установено в Гаосюн Сити (Тайван), за което се явява D. Luff, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват J.‑F. Brakeland и A. Demeneix, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Eurofer, Association européenne de l’acier, ASBL, установено в Люксембург (Люксембург), за което се явяват J. Killick, G. Forwood и C. Van Haute, адвокати,

встъпила страна,

с предмет молба жалба по член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 година 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (OВ L 224, 2015 г., стр. 10),

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: E. Buttigieg (докладчик), изпълняващ функцията на председател, B. Berke и M. J. Costeira, съдии,

секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 юни 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят Yieh United Steel Corp. е дружество, установено в Тайван, осъществяващо дейност по производство и дистрибуция на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани (наричани по-нататък „съответният продукт“).

2        За производството на съответния продукт жалбоподателят използва като суровина горещовалцувани рулони, произведени пряко от него или закупени от Lianzhong Stainless Steel Co. Ltd (наричано по-нататък „LISCO“), свързано дружество производител на горещовалцувани рулони, установено в Китай. Съответният продукт се продава от жалбоподателя на клиенти от Европейския съюз и на клиенти на вътрешния пазар, които включват производители и последващи независими дистрибутори на съответния продукт и неговия свързан последващ производител, дружеството Yieh Mau.

3        Вследствие на жалба, подадена на 13 май 2014 г. от Eurofer, Association européenne de l’acier, ASBL (наричано по-нататък „Eurofer“), Европейската комисия публикува на 26 юни 2014 г. известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (OВ C 196, 2014 г., стр. 9) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22), заменен от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (OВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“).

4        Разследването, свързано с дъмпинга и вредата, покрива периода между 1 януари и 31 декември 2013 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, обхваща периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2013 г.

5        На 22 септември 2014 г. жалбоподателят и свързаните му дружества подават отговорите си на антидъмпинговия въпросник на Комисията. От 17 до 20 ноември 2014 г. е направено контролно посещение в сградите на жалбоподателя в Тайван.

6        На 24 март 2015 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/501 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 79, 2015 г., стр. 23, наричан по-нататък „временният регламент“). Временният регламент налага временно антидъмпингово мито от 10,9 % върху съответния продукт на жалбоподателя.

7        С писмо от 25 март 2015 г. Комисията съобщава на жалбоподателя предварителните си заключения, като посочва основните мотиви и факти, въз основа на които е приела решението си за налагане на временно антидъмпингово мито (наричано по-нататък „предварителните заключения“).

8        В предварителните заключения Комисията разглежда по-конкретно въпроса за отказа си да приспадне стойността на рециклирания скрап от производствените разходи за съответния продукт и въпроса за отказа си да отчете при определянето на нормалната стойност някои продажби на жалбоподателя в страната износител.

9        На 20 април 2015 г. жалбоподателят подава становището си по предварителните заключения.

10      На 23 юни 2015 г. Комисията изпраща на жалбоподателя окончателните си заключения. На 3 юли 2015 г. жалбоподателят представя становището си по тези заключения.

11      На 26 август 2015 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 224, 2015 г., стр. 10, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), който изменя временния регламент и налага антидъмпингово мито от 6,8 % върху вноса в Съюза на съответния продукт, произвеждан от жалбоподателя.

 Производството и исканията на страните

12      На 27 октомври 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

13      С решение от 23 декември 2015 г. настоящото дело е разпределено на първи състав на Общия съд.

14      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 март 2016 г., Eurofer отправя искане за встъпване по настоящото дело в подкрепа на исканията на Комисията.

15      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 април 2016 г., жалбоподателят отправя искане за поверително третиране на някои данни, съдържащи се в жалбата, писмената защита и репликата, по отношение на Eurofer, в случай че бъде допуснато то да встъпи.

16      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 19 май 2016 г., Комисията отправя искане за поверително третиране на някои данни, съдържащи се в дупликата, и прилага към молбата си неповерителна версия на дупликата.

17      С определение от 20 юли 2016 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска Eurofer да встъпи по делото. След като съгласно член 144, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят и Комисията отправят искания за поверително третиране на някои сведения, съдържащи се в писмените становища, посочени в точки 15 и 16 по-горе, посоченото определение предварително ограничава съобщаването на тези становища до неповерителните версии на жалбоподателя и на Комисията в очакване на евентуално становище на встъпилата страна по молбата за поверително третиране.

18      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 август 2016 г., жалбоподателят отправя искане за поверително третиране на някои сведения, съдържащи се в дупликата, по отношение на встъпилата страна и прилага към молбата си неповерителна версия на дупликата.

19      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 септември 2016 г., встъпилата страна оспорва частично молбата за поверително третиране на жалбата, на писмената защита и на репликата.

20      С решение от 6 октомври 2016 г. делото е разпределено на втори състав на Общия съд съгласно член 27, параграф 5 от Процедурния правилник.

21      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 9 януари 2017 г., жалбоподателят отправя искане за поверително третиране на някои сведения по отношение на встъпилата страна и прилага към молбата си неповерителна версия на становището си.

22      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 1 април 2017 г., встъпилата страна оспорва частично искането за поверително третиране на становището на жалбоподателя по становището при встъпване.

23      С определение от 27 септември 2017 г., Yieh United Steel/Комисия (T‑607/15, непубликувано, EU:T:2017:698), председателят на втори състав на Общия съд уважава частично исканията за поверително третиране, подадени от жалбоподателя и от Комисията.

24      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 март 2018 г., жалбоподателят отправя искане за поверително третиране на някои данни, съдържащи се в становището му по допълнителното становище при встъпване по отношение на встъпилата страна и прилага неповерителна версия на това становище към молбата си.

25      На 23 май 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд искане да бъде изслушан.

26      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени членове 1 и 2 от обжалвания регламент в частта, която го засяга,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

27      Комисията и встъпилата страна искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

28      Жалбоподателят посочва в жалбата си две основания, а именно нарушение на член 2, параграфи 3 и 5 от основния регламент (понастоящем член 2, параграфи 3 и 5 от Регламент 2016/1036) и нарушение на член 2, параграфи 1 и 2 от основния регламент (понастоящем член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/1036).

 По първото основание: нарушение на член 2, параграфи 3 и 5 от основния регламент и злоупотреба с власт

29      Жалбоподателят изтъква, че с отказа си да уважи искането му за приспадане на стойността на рециклирания скрап от производствените разходи за съответния продукт, Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите. Комисията неправилно отказала да разгледа счетоводните му регистри, както и метода на разпределение на разходите, а допуснатата грешка в изчисленията не попадали в обхвата на правото ѝ на преценка. Този отказ имал за последица увеличаване на производствените му разходи, както и дела на видовете стоки, за които нормалната стойност била конструирана поради извършените продажби на цени, по-ниски от разходите за производство, водещи по този начин до нормална стойност, която е глобално по-висока.

30      На първо място, Комисията е нарушила член 2, параграф 5 от основния регламент с отказа си да вземе предвид счетоводните регистри на жалбоподателя, както и метод за разпределяне на разходите, който приложила към констатираните липси на горещовалцувани рулони при производството на съответния продукт.

31      Жалбоподателят поддържа в това отношение, че противно на твърденията на Комисията, той е включил производствените загуби при изчисляването на производствените разходи за съответния продукт, представени пред Комисията. Жалбоподателят изтъква в писменото си становище по предварителните заключения от 20 април 2015 г. въз основа на счетоводните регистри, представени в отговора му на въпросника, че е включил надлежно в таблицата за производствените си разходи всички производствени загуби на всички стадии на производството, както що се отнася до произведените от самия него рулони, така и до купените от свързания му доставчик LISCO. Приложеният метод се състоял в идентифицирането на „загуба на единица продукция“ като съотношение за използваните във всички стадии на производството суровини, включени не в цената на материалите, а в производствените разходи на следващия стадий на производство, което се наричало „разходи за преобразуване“. Производствените загуби били също така осчетоводени не като разходи за материали, а като разходи за преобразуване. Този метод за разпределение на производствените разходи, наречен „система на себестойност в единно производство“, бил добре позната и широко приета счетоводна техника по света и в Тайван по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент, както жалбоподателят обяснил пред Комисията както при контролното посещение, така и в писменото си становище по предварителните заключения.

32      Игнорирайки проверените данни и метода за разпределяне на разходите на жалбоподателя и отказвайки да вземе предвид начина, по който жалбоподателят е осчетоводил производствените загуби в производствените си разходи, Комисията стигнала до явно погрешен извод относно производствените загуби.

33      Жалбоподателят изтъква, че трябва да бъде спазен балансът между задължението на Комисията да извърши своевременно проверка и легитимните права на икономическите оператори, така че действителните им данни да бъдат взети предвид в хода на неутрална и обективна проверка, и че органът, извършващ проверката, трябва да използва системата за осчетоводяване на разходите на проверявания производител, когато отразява „подходящо и достатъчно“ направените разходи за производството на съответния продукт.

34      Комисията обаче не оспорвала, че посочените от жалбоподателя счетоводни документи са били предмет на одит и че използвали обикновено метода на разпределение на разходите, наречен „система но себестойност в единно производство“. Комисията не доказвала по какъв начин разходите, свързани с производството и продажбата на съответния продукт, не били разумно отразени в счетоводните регистри, а се ограничавала да изрази съмнения относно факта, че този метод може би не отразявал в случая действителната стойност на всеки елемент от цената. Тези съмнения обаче произтичали от неадекватна формула за изчисляване и противоречивото използване на счетоводните регистри на жалбоподателя от Комисията, без тя да е доказала по какъв начин използваният от нея алтернативен метод е по-достоверен и отговаря по-добре на действителната стойност на всеки елемент от цената, нарушавайки по този начин член 2, параграф 5 от основния регламент.

35      Жалбоподателят изтъква по-точно, че в предварителните и окончателните си заключения, както и в обжалвания регламент Комисията се позовава на факта, че жалбоподателят не е осчетоводил производствените липси на горещовалцувани рулони, закупени от LISCO, в производствените разходи на съответния продукт, което само по себе си вече представлява явна грешка в преценката на фактите. Освен това дадените от Комисията обяснения в предварителните ѝ заключения и обжалвания регламент също били очевидно предубедени и погрешни.

36      В това отношение жалбоподателят отбелязва най-напред, че използваната от Комисията формула за изчисление в предварителните ѝ заключения за изчисляването на обема горещовалцувани рулони, използвани за производството на съответния продукт, според която този обем е равен на съвкупната цена на всички суровини на закупен горещовалцуван рулон, отчетени в покупната цена на горещовалцувани рулони, не е адекватна предвид метода ѝ на осчетоводяване на разходите. Тази констатация опровергавала погрешното заключение на Комисията, че обемът на използваните горещовалцувани рулони бил равен на обема на производство на съответния продукт, при положение че обемът на използваните суровини е трябвало да бъде по-висок от този на съответния продукт, ако производствената загуба е била правилно осчетоводена.

37      По-нататък, изтъкнатите от Комисията мотиви в окончателните ѝ заключения били също грешни. Първо, никое от сведенията, предоставени от жалбоподателя при излагането на счетоводния му метод не било ново за Комисията при съобщаването на предварителните заключения, тъй като всички разпределения на разходи, включително и тези във връзка с производствената загуба, следвали ясно от таблицата на производствените разходи, които жалбоподателят е представил в отговора си на антидъмпинговия въпросник, а именно таблицата в приложение 54 към този въпросник. В отговора си на предварителните заключения жалбоподателят също така бил представил нов работен лист, който правел разбивка на разходите за преобразуване, за да разкрие производствената загуба, лист, който е бил изготвен изключително въз основа на данните, фигуриращи във временните заключения.

38      Второ, производствената загуба на единица продукция, с която си служел за осчетоводяването на разходите за преобразуване, е била приложена, що се отнася до стойност на всички елементи от разхода за преобразуване, включително в общите разходи, гарантирайки по подходящ начин, че всички разходи, свързани с производствената загуба, включително загубата в резултат от използваните общи разходи за производството на „загубен“ материал, били правилно възпроизведени в системата му за осчетоводяване на разходите.

39      Трето, противно на твърдяното от Комисията, разходите на суровините, включени в производствената загуба, не били по-ниски от претендирания размер на приспадането на скрап, което следвало от обяснителния лист с изчисления, посочен в точка 37 по-горе. Комисията по този начин била явно пропуснала да вземе предвид действителните данни и метода за изчисляване на разходите на жалбоподателя относно производствената загуба. Към това се добавял фактът, че ако Комисията беше правилно взела предвид предоставените данни и ако беше следвала използвания метод в предварителните си заключения, тя щеше да може да определи реалното „количество“ на използвани суровини за производството на съответния продукт.

40      Най-сетне, в обжалвания регламент Комисията е можела лесно да изчисли действителното „количество“ горещовалцувани рулони, използвани в производството на съответния продукт, въз основа на наличните данни, използвайки метода, който самата тя е приложила на предварителния стадий, за разлика от твърдяното от Комисията в съображение 61 от обжалвания регламент.

41      Жалбоподателят отхвърля също упрека на Комисията, че е предоставил „фрагментирани и променливи“ сведения относно разходите за производство в хода на периода на разследване и след контролното посещение. Жалбоподателят отбелязва в това отношение, че е отговорил по всички тези точки в отговора си на въпросника, че впоследствие се е съобразил, в определените срокове, с всяко искане на Комисията, преди, по време и след проверката на място, че е обяснил защо производствените разходи са били променени, когато е предал по искане на Комисията втората таблица на производствените разходи, че е отговорил на всички въпроси от допълнителния въпросник на Комисията, връчен на 9 февруари 2015 г. след посещението за проверка, и че е обяснил отново метода си за разпределение на разходите в писменото си становище по окончателните заключения, които за първи път посочвали отказа да приеме приспадане на скрапа. Този метод правел излишна всякаква информация, свързана с количествата горещовалцувани рулони. Тази информация била все пак на разположение на Комисията.

42      Освен това твърдението на Комисията, че не е разполагала с достатъчно данни относно използваните „количества“ горещовалцувани рулони за производството на съответния продукт, „които са необходими за проверка на точността на твърденията на жалбоподателя“, били също погрешни.

43      Първо, сведенията относно количествата „черни“ рулони, а именно закупените за производството на съответния продукт, са били предоставени в документ 56, приложен към отговора на въпросника, при положение че той е посочил в таблицата в документ 6, озаглавен „Съвместяване на продажбите“ (лист, озаглавен „Признаване по видове стоки“), изготвен в резултат на проверката, количеството продадени „черни“ рулони, всички вътрешно производство, така че Комисията е можела да получи количеството закупени и използвани „черни“ рулони за производството на съответния продукт, извършвайки доста проста сметка, и следователно исканите сведения за обеми е можело да бъдат предоставени в хода на административното производство. Тя е можела също така да направи ясно разграничение между закупени и продадени „черни“ и „бели“ рулони (или „№ 1“). Второ, жалбоподателят винаги е отговарял на въпросите на Комисията в хода на разследването, а конкретни сведения относно количествата закупени и продадени горещовалцувани рулони за производството на съответния продукт не били поискани в отговора на въпросника, въпреки че документ 56, приложен към отговора на въпросника, предоставя сведения относно количеството „черни“ рулони. В хода на проверката жалбоподателят предоставил също така сведения относно количеството „черни“ рулони, продадени след допълнително обработване (таблица в документ 6, „Съвместяване на продажбите“), което е щяло да позволи да се определи количеството „черни“ рулони, използвани в последващо производство. След проверката Комисията му връчила допълнителен въпросник, в който не е поискала допълнителни сведения относно закупените или използвани количества горещовалцувани рулони. Трето, сведенията относно закупените обеми горещовалцувани рулони били без значение в случая, след като Комисията при всички положения е приела да не взема предвид цената на тези покупки и да ги замести с цената на горещовалцуваните рулони, вътрешно производство.

44      Жалбоподателят допълва, че всички данни и документи, които той е представил пред Комисията след проверката на място по нейно искане, както и в писменото си становище по заключенията на последната, се основавали на данни и таблици, които Комисията е получила преди контролното посещение на място или самата тя е представила и които не изисквали действителна проверка.

45      Комисията не можела да представи документ, удостоверяващ недвусмислено отправено от нея искане до жалбоподателя да представи липсващите по нейни твърдения данни относно закупените и използваните обеми горещовалцувани рулони и отказ да ги представи от страна на жалбоподателя, който в действителност е научил за първи път от документа, съдържащ окончателните заключения, че Комисията е считала за проблематично действителното количество използвани суровини за производството на съответния продукт.

46      По-общо, жалбоподателят отбелязва, че Комисията никога не е искала официално сведения относно количествата, че този въпрос не фигурира нито в стандартния, нито в допълнителния въпросник, че Комисията е поискала от него само веднъж по време на проверката да предостави сведения относно количествата, посочени в приложение 56 към въпросника, че Комисията все пак никога не се е върнала към този въпрос, когато в хода на проверката е изказала идеята, впоследствие окончателно приета, да замести цената на купените горещовалцувани рулони с тази на горещовалцуваните рулони вътрешно производство, и че след проверката Комисията е поискала от него само да представи нова таблица за производствените разходи, в която цената на купените горещовалцувани рулони е заместена с тази на рулоните вътрешно производство.

47      В заключение, твърденията на Комисията, че жалбоподателят не бил предоставили достатъчно данни или не бил изпълнил задължението си за сътрудничество, били неоснователни и не можели да аргументират отказа ѝ да приеме счетоводните му документи и обичайно прилаганата от нея методология за разпределяне на разходите, което нарушава явно член 2, параграф 5 от основния регламент.

48      На второ място, предвид посоченото нарушение Комисията достигнала до явно неправилния извод, че жалбоподателят не бил интегрирал напълно загубата на продукция на купените горещовалцувани рулони в производствените разходи на съответния продукт, така че в резултат на това Комисията неправилно отказала приспадането на рециклирания скрап от производствените разходи за съответния продукт, което изкуствено увеличило нормалната стойност в нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент.

49      В това отношение жалбоподателят отбелязва, че ако, както поддържа Комисията, разглежданото положение попадаше в приложното поле на член 2, параграф 4 от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 4 от Регламент 2016/1036), който дава обяснения относно параграф 3 от този член, последният параграф задължително е относим. Нещо повече, този параграф, доколкото поставя акцента върху цените, които са „изкуствено занижени“, се отнасял явно до продажбите, за които се твърди, че са извършени на загуба. Най-сетне, член 2, параграф 3 от основния регламент предвиждал изчисляване на нормалната стойност и грешката в изчисленията от страна на Комисията, което увеличавало изкуствено нормалната стойност и следователно нарушавало този член.

50      На трето място, с отказа си да приеме приспадането на рециклирания скрап, Комисията също така допуснала злоупотреба с власт, доколкото използвала антидъмпинговата правна уредба, за да защити промишлеността на Съюза отвъд договореното равновесие, постигнато от Световната търговска организация (СТО) за съответния продукт.

51      Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

52      Като начало следва да се припомни, както Съдът подчертава, че определянето на нормалната стойност на даден продукт представлява един от съществените етапи, които трябва да позволят да се установи наличието на евентуален дъмпинг. В това отношение както от текста, така и от структурата на член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 1, първа алинея от Регламент 2016/1036) следва, че при определянето на нормалната стойност трябва да се вземе предвид реално платената или подлежаща на плащане цена при обичайни търговски условия, и то по принцип приоритетно. Всъщност съгласно член 2, параграф 3, първа алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 3, първа алинея от Регламент 2016/1036), този принцип може да бъде дерогиран само когато не е била осъществена никаква продажба при „обичайни търговски условия“ или когато тези продажби са недостатъчни или позволяват валидно сравнение. Тези дерогации от методологията за определяне на нормалната стойност в зависимост от реалните цени са изчерпателни (вж. решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina, C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 20 и 21 и цитираната съдебна практика).

53      Съдът също така е отбелязал, че целта на понятието за сделка при обичайни търговски условия е да се гарантира, че нормалната стойност на даден продукт съответства във възможно най-висока степен на нормалната цена на сходния продукт на вътрешния пазар на износителя. Ако една продажба е сключена при условия и клаузи, които не отговарят на търговската практика по отношение на продажбите на сходния продукт на този пазар през релевантния за установяване на наличието или неналичието на дъмпинг момент, тя не представлява подходяща основа за определяне на нормалната стойност на сходния продукт на посочения пазар (решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina, C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 28).

54      Все пак нито Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (ГАТТ) (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение“), съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5), нито основният регламент съдържат определение на понятието „обичайни търговски условия“. Действително член 2 основният регламент изрично предвижда две хипотези на продажби, които при определени условия не могат да се считат за осъществени при обичайни пазарни условия. На първо място, в член 2, параграф 1, трета алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 1, трета алинея от Регламент 2016/1036) се уточнява, че цените по сделки между страни, които се явяват съдружници или които прилагат компенсационно споразумение помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако по изключение не се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни (вж. решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina, C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 23 и цитираната съдебна практика). На второ място, съгласно член 2, параграф 4, първа алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 4, първа алинея от Регламент 2016/1036) продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на износа или експортните продажби за трета страна на цени под разходите за производство на единица продукция могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия само ако е установено, че са реализирани за продължителен период от време в значителни количества и на цени, които не осигуряват покриването на всички разходи в разумен срок (вж. решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina, C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).

55      Член 2 от основния регламент обаче не съдържа изчерпателен списък на методите, с които може да се определи дали цените са практикувани при обичайни търговски условия. В това отношение Съдът вече е уточнил, че понятието „сделки при обичайни търговски условия“ се отнася до характера на разглежданите продажби сами по себе си. То има за цел при определяне на нормалната стойност да изключи положенията, при които продажбите на вътрешния пазар не са сключени при обичайни търговски условия, по-специално когато даден продукт се продава на цена, по-ниска от разходите за производство, или когато сделките се извършват между страни, които са съдружници или са сключили компенсационно споразумение (вж. решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina, C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 25 и цитираната съдебна практика).

56      В настоящия случай е безспорно, че за да се сравни нормалната стойност на съответния продукт с износните цени за този продукт, 784 вида от съответния продукт, произвеждан от жалбоподателя, идентифицирани чрез контролни номера на продуктите, са били използвани от Комисията в рамките на разследването. Последното е разкрило, че за 21 вида продукти обемът на продажбите на вътрешния пазар е бил под 5 % от изнесените обеми към Съюза, така че разглежданите продажби на вътрешния пазар не са били представителни по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Освен това изводът, че за малка част от продажбите на жалбоподателя на вътрешния пазар Комисията е приела, че противно на твърденията на жалбоподателя, продажната цена е била по-ниска от производствените разходи по смисъла на член 2, параграф 4 от същия регламент, е резултатът от отхвърлянето от Комисията на искането за приспадане на рециклирания скрап от разглежданите производствени разходи, което е поискал жалбоподателят в таблицата в приложение 54 към отговора на антидъмпинговия въпросник.

57      Както следва от точки 30, 48, и 50 по-горе, жалбоподателят изтъква в подкрепа на настоящото основание, че с отказа си да приспадне стойността на рециклирания скрап от производствения разход за съответния продукт, Комисията е нарушила член 2, параграфи 3 и 5 от основния регламент и е допуснала злоупотреба с власт.

58      Що се отнася, на първо място, до твърдяното нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент, следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба, когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за продажба, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни. Същата разпоредба уточнява, че може да се смята, че съществува специфична пазарна ситуация за съответния продукт по смисъла на предходното изречение inter alia когато цените са изкуствено занижени, когато има значителна бартерна търговия или когато съществуват нетърговски споразумения за преработка (решение от 15 септември 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, T‑80/14, непубликувано, EU:T:2016:504, т. 64).

59      Освен това, както беше отбелязано в точки 52—55 по-горе, понятието за обичайни търговски условия в член 2, параграф 3 от основния регламент цели да изключи при определянето на нормалната стойност положенията, при които продажбите на вътрешния пазар не се извършват при обичайни търговски условия и по-специално когато даден продукт се продава на цена, която е по-ниска от производствените разходи по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от същия регламент.

60      Обстоятелството, че нормалната стойност в настоящия случай е била конструирана за определен брой търговски операции, декларирани от жалбоподателя, не произтича от установяването на „специфична пазарна ситуация за съответния продукт“ по смисъла член 2, параграф 3 от основния регламент, противно на това, което твърди жалбоподателят, а е пряка последица от заключението на Комисията, според която съответният продукт е бил продаван на цени под разходите (постоянни и променливи) за производство на единица продукция плюс разходите за продажба, общите и административни разходи по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от основния регламент, след отхвърлянето от страна на Комисията на искането за приспадане на скрапа, направено от жалбоподателя.

61      Следователно нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент — доколкото в него се изброяват различните положения, определящи задължението на органа, извършващ разследването, да конструира нормалната стойност на съответния продукт на производителя износител — при всички положения не може да се установи, така че да доведе до отмяната на обжалвания регламент, независимо от установяването на нарушение на член 2, параграф 4 от същия регламент. Всъщност, както беше отбелязано в точка 60 по-горе, обжалваният регламент изключва някои продажби на вътрешния пазар при определянето на нормалната стойност с мотива, че не са донесли печалба по смисъла на член 2, параграф 4 от основния регламент, при положение че за останалата част жалбоподателят не оспорва в рамките на настоящата жалба приложената от Комисията методика за конструирането на нормалната стойност, така както е посочена в член 2, параграф 3 от основния регламент.

62      Що се отнася, на второ място, до твърдяното нарушение на член 2, параграф 5 от основния регламент, следва да се припомни, че констатацията, че продажбите на съответния продукт не са донесли печалба по смисъла на член 2, параграф 4 от основния регламент, е била последицата от отказа на Комисията да уважи, поради липсата на достатъчно доказателства, искането за приспадане от производствения разход за съответния продукт на стойността на рециклирания скрап въз основата на загубата на горещовалцувани рулони, която възниква в момента на производството на съответния продукт. Според жалбоподателя посоченият отказ нарушава освен член 2, параграф 3 от основния регламент, също и член 2, параграф 5 от този регламент, доколкото Комисията неправилно е отказала да вземе предвид счетоводните му регистри и приложената от него методика за разпределение на разходите към производствените загуби.

63      От член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 5, първа алинея от Регламент 2016/1036) следва, че производствените разходи се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваното лице, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че отразяват достоверно разходите, свързани с производството и реализацията на съответния продукт.

64      Съгласно член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 5, втора алинея от Регламент 2016/1036), ако разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, обект на разследването, не са добре отразени в документите на съответното лице, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата страна или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на базата на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари.

65      Член 2, параграф 5, трета алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 5, трета алинея от Регламент 2016/1036) допълва, че се вземат предвид всички предоставени доказателства за подходящо разпределение на разходите, при условие че е видно, че този вид разпределение е бил използван постоянно в миналото.

66      Така от текста на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент става ясно, че счетоводните книги, водени от разследваното лице, представляват привилегирован източник на сведения за определянето на производствените разходи за сходния продукт, както и че използването на данните, отразени във въпросните книги, представлява принципът, докато адаптирането или заместването им с друга разумна основа — изключението. Предвид принципа, че дерогациите или изключенията от общо правило трябва да се тълкуват ограничително, следва да се приеме, че изключителният режим, произтичащ от член 2, параграф 5 от основния регламент, трябва да се тълкува ограничително (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, T‑80/14, непубликувано, EU:T:2016:504, т. 68, 69 и 83).

67      Освен това, що се отнася до тежестта за доказване на съществуването на обстоятелства, обосноваващи прилагането на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, когато считат, че трябва да изключат посочените в счетоводните регистри на проверяваната страна производствени разходи, за да ги заместят с друга считана за разумна цена, институциите следва да се основават на доказателства или най-малкото на индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, въз основа на който е извършено коригирането (решение от 15 септември 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, T‑80/14, непубликувано, EU:T:2016:504, т. 82).

68      Най-сетне, следва да се припомни също така, че в областта на мерките за търговска защита институциите разполагат с широка свобода на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (вж. решение от 23 септември 2009 г., Dongguan Nanzha Leco Stationery/Съвет, T‑296/06, непубликувано, EU:T:2009:347, т. 40 и цитираната съдебна практика). Поради това съдебният контрол върху преценките на тези институции се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (вж. решения от 28 октомври 2004 г., Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, EU:T:2004:317, т. 48 и 49 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2006 г., Moser Baer India/Съвет, T‑300/03, EU:T:2006:289, т. 28 и цитираната съдебна практика). Този ограничен съдебен контрол обхваща по-специално избора между различните методологии за изчисляване на дъмпинговия марж и оценката на нормалната стойност на даден продукт (вж. решение от 23 септември 2009 г., Dongguan Nanzha Leco Stationery/Съвет, T‑296/06, непубликувано, EU:T:2009:347, т. 41 и цитираната съдебна практика).

69      Именно в светлината на тези съображения следва да се прецени дали отказът на Комисията да приеме приспадането на рециклирания скрап, както претендира жалбоподателят, от производствения разход за съответния продукт, нарушава член 2, параграф 5 от основния регламент.

70      Най-напред, от съдебната практика, припомнена в точки 66 и 67 по-горе, следва недвусмислено, че член 2, параграф 5 от основния регламент не задължава Комисията да приеме безусловно и без да извърши необходимите проверки информацията относно производствените разходи и приспадането на скрапа, съдържащи се в счетоводните регистри жалбоподателя.

71      Това заключение се потвърждава от член 6, параграф 8 от основния регламент (понастоящем член 6, параграф 8 от Регламент 2016/1036), който гласи, че с изключение на обстоятелствата, предвидени в член 18 от основния регламент (понастоящем член 18 от Регламент 2016/1036), предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите, се подлага на възможно най-задълбочена проверка за достоверност (вж. по аналогия решение от 15 юни 2017 г., T.KUP, C‑349/16, EU:C:2017:469, т. 32), и то независимо от твърдението на жалбоподателя, че от една страна, методиката за разпределение на разходите, наречена „Система на производствените разходи за единица продукция“, която той използвал за изчисляването на производствения разход за съответния продукт, била добре позната и приета, и от друга страна, счетоводните документи бил водени в съответствие с общоприетите счетоводни принципи в Тайван. По същия начин член 6.6 от антидъмпинговото споразумение предвижда, че освен при обстоятелствата, предвидени в член 6.8, органите проверяват при разследването „точността на предоставените от заинтересованите страни сведения, на които се основават техните констатации“. Това задължение за проверка е израз, в контекста на налагането на антидъмпингови мита, на по-общ принцип, който задължава всяка инстанция, независимо от широката ѝ свобода на преценка, да извърши точна проверка и да основе преценката си на доказателства с достатъчно качество (вж. по аналогия решение от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 101 (непубликувано).

72      В този контекст следва да се припомни по-специално че от член 6, параграф 2 от основния регламент (понастоящем член 6, параграф 2 от Регламент 2016/1036) произтича, че службите на Комисията подготвят и предават на заинтересованите страни въпросник с цел получаването на информацията, необходима за антидъмпинговото разследване, и че тези страни са длъжни да предоставят на службите на Комисията информацията, която ще ѝ позволи да доведе докрай антидъмпинговото разследване (решение от 14 декември 2017 г., EBMA/Giant (China), C‑61/16 P, EU:C:2017:968, т. 50 и 51).

73      Това заключение се потвърждава и от член 16, параграфи 1 и 3 от основния регламент (понастоящем член 16, параграфи 1 и 3 от Регламент 2016/1036), съгласно който, от една страна, Комисията има право да провежда контролни посещения с цел проверка на предоставената документация относно дъмпинга и вредата, и от друга страна, съответните дружествата се уведомяват за естеството на проверяваната информация по време на проверката на място и за всяка друга информация, която следва да бъде предоставена по време на такива посещения, без това да изключва възможността да се искат на място допълнителни уточнения предвид събраната информацията. От това следва по-специално, че съдържащата се в регистрите на съответното предприятие информация трябва да може да бъде предмет на кръстосани проверки.

74      Всъщност един от инструментите, с които разполага разследващият орган, за да изпълни задължението си съгласно член 6, параграф 8 от основния регламент, е контролното посещение на място, предвидено в член 16 от същия регламент, ако го счете за необходимо. Член 6.7 от антидъмпинговото споразумение предвижда, че „[з]а да проверят предоставените сведения или за да получ[ат] повече подробности, органите могат в зависимост от това дали ще бъде необходимо, да извършват проверки на територията на други [държави] членки, при условие че получат съгласието на съответните предприятия и уведомят за това представителите на правителството на съответната [държава] членка и при условие че тази [държава] не се противопоставя“.

75      Както Общият съд е постановил, отговорите на страните на въпросника по член 6, параграф 2 от основния регламент, както и последващата проверка, която Комисията може да извърши на място съгласно член 16 от същия регламент, са съществени за хода на антидъмпинговото производство (вж. решение от 30 април 2015 г., VTZ и др./Съвет, T‑432/12, непубликувано, EU:T:2015:248, т. 29 и цитираната съдебна практика).

76      Следва също така да се припомни, че съгласно член 18, параграф 3 от основния регламент (понастоящем член 18, параграф 3 от Регламент 2016/1036), „[а]ко предоставената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения и ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена, и ако страната е действала, полагайки всички усилия“. Освен това от член 18, параграфи 3 и 6 от основния регламент (понастоящем член 18, параграфи 3 и 6 от Регламент 2016/1036) произтича, че информацията, която заинтересованите страни са длъжни да предоставят на Комисията, трябва да бъде използвана от институциите на Съюза с цел установяването на заключенията от антидъмпинговото разследване и че същите страни не трябва да пропускат да представят релевантна информация. Необходимостта на даден елемент от информацията се преценява във всеки отделен случай (решение от 14 декември 2017 г., EBMA/Giant (China), C‑61/16 P, EU:C:2017:968, т. 52).

77      Освен това, както съдът на Съюза е отбелязал, действително Комисията е тази, която в качеството си на разследващ орган трябва да установи наличието на дъмпинг, на вреда и на причинно-следствена връзка между вноса, обект на дъмпинга, и вредата. Все пак, доколкото липсва разпоредба в основния регламент, която да предоставя на Комисията властта да задължи заинтересуваните страни да участват в разследването или да предоставят сведения, тази институция е зависима от доброволното сътрудничество на тези страни, за да ѝ предоставят необходимата информация (вж. по аналогия решение от 30 април 2015 г., VTZ и др./Съвет, T‑432/12, непубликувано, EU:T:2015:248, т. 29).

78      От изложените по-горе съображения следва, че проверката има за цел да позволи на Комисията да изпълни задачата си, а именно да разбере и да провери при какви условия са били изготвени данните, и по-общо, да се увери в „точността“ на сведенията, предоставени от проверяваното предприятие, което трябва да отговори по най-добрия възможен за него начин и изчерпателно на поставените от Комисията въпроси и не трябва да пропуска да предостави всички данни и необходимите обяснения, така че тя да може да направи необходимите разбивки, за да провери точността на предоставените данни и да достигне своевременно до правилните изводи, и то при всички положения преди края на проверката под страх те повече да не могат да бъдат взети предвид. Както правилно отбелязва встъпилата страна, така е когато, както е в настоящия случай, става въпрос за числа, чиято проверка е съществена, за да се обезпечи качеството на процеса, при положение че освен това не се спори, че жалбоподателят е обявил малка печалба [поверително](1) във връзка с продажбите на съответния продукт на вътрешния пазар.

79      В това отношение е важно да се припомни по-специално, че както беше посочено в точки 54 и 55 по-горе, съгласно член 2, параграф 4, първа алинея от основния регламент, продажбите на съответния продукт на вътрешния пазар на страната на износа на цени под разходите (постоянни и променливи) за производство на единица продукция плюс разходите за продажба, административни и други общи разходи, могат при определени условия да не се считат за сключени при обичайни търговски условия. Понятието за сделки при обичайни търговски условия има за цел при определяне на нормалната стойност да изключи положенията, при които продажбите на вътрешния пазар не са сключени при обичайни търговски условия, по-специално когато даден продукт се продава на цена, по-ниска от разходите за производство (вж. решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina, C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 25 и цитираната съдебна практика).

80      Проверката на рентабилността на продажбите на вътрешния пазар представлява следователно ключов елемент от антидъмпинговото разследване. За тази цел антидъмпинговият въпросник предвижда по-специално два раздела, озаглавени съответно „Производствен разход“ (раздел Е) и „Рентабилност“ (раздел Ж). Проверката на място позволява на Комисията да извърши и други проверки след получените в този период отговори от разследваното предприятие.

81      Според Комисията обаче разследването установило, че счетоводната техника, използвана от жалбоподателя за вписване на приспадането на съответния скрап, му е позволила да приспадне, на първо място, материалните загуби в процеса на производство и на второ място, онези материални загуби, които са били преобразувани в скрап, което е довело накрая до двойно приспадане на последните от производствения разход. Въпреки че жалбоподателят се опитал да обясни системата си за осчетоводяване на разходите при проверката на място, едва след приемането на временния регламент, в писменото му становище относно предварителните заключения от 20 април 2015 г. той обяснил, че в аналитичната му счетоводна система материалните загуби на скрап били в действителност част от общите разходи за производство, така че те не фигурирали в производствения разход.

82      Комисията изтъква в това отношение, че особено специфичната методика за разпределяне на разходите, използвана от жалбоподателя, основана „на себестойността“, доколкото според обясненията на самия жалбоподател приписва производствените загуби за единица производство на различните елементи на разхода за преобразуване, каквито са разходите за работна ръка, амортизациите, разходите за електричество или други разходи за преобразуване, води до смесване на ясно дефинирани данни относно производствените разходи и общи данни относно общи разходи, с риска от двойно приспадане на производствените загуби и от свързаното с това изкуствено занижаване на разходите, и не позволява да се провери с точност дали разходите във връзка с производството и с продажбата са правилно отразени в счетоводните регистри.

83      Освен това Комисията отбелязва, че във връзка с проверката на достоверността на твърденията на жалбоподателя, че производственият разход трябвало да бъде занижен поради претендираното приспадане на скрапа, тя се сблъскала и с други проблеми. От една страна, както също така е посочено в съображение 76 от временния регламент, чиито заключения са потвърдени в съображение 62 от обжалвания регламент, Комисията припомня, че не е могла да вземе предвид данните относно покупната цена на значителен обем горещовалцувани рулони, закупени от жалбоподателя от свързания с него доставчик LISCO, доколкото тези цени не са били установени съгласно принципа на сделката между несвързани лица, което не е оспорено от жалбоподателя. От друга страна и най-вече, както е посочено в съображение 61 от обжалвания регламент, жалбоподателят в никакъв момент в хода на административното производство не е предоставил достоверна и точна информация за действителните количества закупени горещовалцувани рулони, които са били конкретно употребени в процеса на производство на съответния продукт, а се е позовал на счетоводната си методика, при положение че било безспорно, че той също продавал горещовалцувани рулони и следователно те не били изцяло употребявани в този процес.

84      В това отношение Комисията твърди, първо, че таблицата относно производствените разходи, която е предмет на приложение 54, представено от жалбоподателя в отговор на антидъмпинговия въпросник, не сочи общото„количество“ горещовалцувани рулони, които са били „закупени и потребени“ в процеса на производство на съответния продукт, при положение че жалбоподателят продава също и горещовалцувани рулони.

85      Комисията твърди, второ, че ревизираната таблица относно производствените разходи за съответния продукт, която жалбоподателят е предоставил след проверката на място, на 17 ноември 2014 г., в отговор на направено в началото на посоченото посещение искане за предоставяне на сведения относно количеството на горещовалцуваните рулони, закупени от LISCO, доколкото, от една страна, в първоначалната таблица относно производствените разходи за съответния продукт липсвало разграничение между производствения разход за изработка на продукта от рулони, закупени от LISCO, и производствения разход за изработка на продукта от рулони вътрешно производство, и доколкото, от друга страна, жалбоподателят не бил декларирал поотделно производствения разход за горещовалцувани рулони и производствения разход за разглеждания продукт, изработен въз основа на тях, сочела единствено „придобивната стойност“ на закупените рулони, но не и тяхното количество, както е било поискано.

86      Комисията твърди, трето, че във втората ревизирана таблица на производствените разходи, предоставена от жалбоподателя след проверката на място, на 21 ноември 2014 г., в хода на която Комисията е поискала от жалбоподателя да ѝ посочи в таблицата в приложение 54 към отговора на антидъмпинговия въпросник къде точно се съдържа информацията относно реалния обем горещовалцувани рулони, „закупени и използвани за производството на съответния продукт“, обяснявайки, че е трябвало да замести данните относно покупката на рулони с тези относно вътрешното производство, разходите за единица производство са били по-ниски от посочените в антидъмпинговия въпросник и проверени на място и следователно не можело да бъдат използвани, доколкото не са могли да бъдат проверени.

87      В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва факта, че той в никакъв момент не е посочил точното количество горещовалцувани рулони, закупени от свързания с него доставчик LISCO, които са били използвани конкретно в производството на съответния продукт.

88      Както обаче беше отбелязано в точка 78 по-горе и дори да се приеме, че жалбоподателят е предоставил своевременно всички необходими обяснения относно използваната от него методика за разпределение на разходите и че тази методика може да се счита за широко приета и позната, Комисията при всички положения е имала право да поиска от жалбоподателя да предостави цялата съществена информация, която тя счита за необходима, за да разбере при какви условия са били изготвени разглежданите данни и да провери точността на исканото приспадане на скрапа, и по-специално информацията относно цялото количество горещовалцувани рулони, които са били използвани конкретно в производството на съответния продукт и които представляват основният фактор в производствения разход за съответния продукт, без която остойностените данни не са можели да бъдат проверени чрез разбивка и е било невъзможно да се извърши правилно съвместяване на продажбите. Всъщност, както Комисията и встъпилата страна правилно поддържат и както следва от съображение 61 от обжалвания регламент, информацията, посочена в стойности, предоставена в сметките, трябва да може да бъде проверена, доколкото е възможно, с помощта на достоверни количествени данни, за да се гарантира, че сметките представят вярна картина на положението на предприятието, и за да може да се провери в настоящия случай валидността на методиката за разпределение на разходите, прилагана от жалбоподателя.

89      Изтъкнатите от жалбоподателя доводи, за да обоснове липсата на предоставена информация относно точния обем на закупени горещовалцувани рулони, използвани конкретно в производството на съответния продукт, не могат да бъдат възприети.

90      Най-напред, противно на твърдението на жалбоподателя, от него е било поискано, в раздел Е, озаглавен „Производствени разходи“, точка 2, озаглавена „Производствен процес и производствен разход за продукта, предмет на разследването“, параграф 6 от антидъмпинговия въпросник, да предостави информация относно обема на „всички покупки на суровини, използвани в производството на продукта, предмет на разследването“, при положение че както следва от точка 102 по-горе, жалбоподателят е предоставил на това основание доказателство 56 относно обема на потребление на горещовалцувани рулони в сравнение с всички произвеждани продукти въз основа на тези рулони, без да я ограничава до рулоните, използвани за производството само на съответния продукт.

91      Освен това, доколкото, както беше посочено в точка 85 по-горе, жалбоподателят е прегрупирал в същата таблица в приложение 54, представена в отговор на антидъмпинговия въпросник, производствения разход за съответния продукт, който той е произвеждал от горещовалцувани рулони, „вътрешно“ производство, и производствения разход за съответния продукт, който е произвеждал от „закупени“ горещовалцувани рулони, и където той не е декларирал отделно производствения разход за съответния продукт, произведен от тях, Комисията е можела да приеме, без да допусне явна грешка, че е била в невъзможност да провери дали всички разходи са били правилно отразени в декларирания производствен разход и че е трябвало да бъде отделено по-специално внимание на точното разпределение на разходите, като се прибегне до информацията относно употребените обеми.

92      Противно на поддържаното от жалбоподателя, обстоятелството, изложено в предварителните заключения и в съображение 76 от временния регламент, че с оглед на съществуващите връзки между жалбоподателя и доставчика му LISCO, Комисията е трябвало да замести при определянето на производствения разход за съответния продукт, покупната цена на закупените от LISCO горещовалцувани рулони с производствения разход за горещовалцуваните рулони, вътрешно производство, по никакъв начин не е довело до освобождаване на жалбоподателя от необходимостта да предостави необходимите и достоверни сведения по изрично искане на Комисията относно обема на закупените и използвани за производството на съответния продукт горещовалцувани рулони.

93      Всъщност при липсата на посочената информация Комисията е трябвало да се довери на съотношението на количествата горещовалцувани рулони, независимо от използването им, за да оцени исканото приспадане на скрап и да замести неизвестните количества на покупките от LISCO, предназначени конкретно за производството на съответния продукт. Освен това заместването на стойността на покупките на горещовалцувани рулони от LISCO изисквало да се знае точният обем на разглежданите рулони, доколкото спрямо него се прилагал производственият разход за вътрешно производство. Най-сетне, както Комисията правилно отбелязва освен това, доколкото процесът на производство на студеновалцуван продукт и горещовалцувани рулони е един и същ, независимо дали последните са били закупени или вътрешно производство, и доколкото в резултат на това съотношението разходи/скрап би трябвало да бъде също идентично и в двата случая, от съществено значение е да се разполага с данните относно обема на закупените рулони за проверката, че двата производствени процеса водят до един и същ резултат, и да се потвърди по този начин валидността на данните относно обемите горещовалцувани рулони вътрешно производство.

94      Освен това доводът на жалбоподателя в отговор на писмения въпрос на Общия съд в хода на съдебното заседание, че издирването на сведенията относно точния обем горещовалцувани рулони, закупени именно за производството на съответния продукт, предполагало непропорционален обем работа и при липсата на настояване от страна Комисията той можел легитимно да счита, че тези сведения повече не са необходими, трябва да бъде отхвърлен, доколкото, от една страна, в никакъв момент Комисията не е изразила някакво намерение да се откаже да получи посочената информация и доколкото, от друга страна, жалбоподателят не се е постарал да запита посочената институция дали презумираният отказ от исканата информация действително съществува. Така Комисията отбелязва също с право, че не се е върнала към искането за информация в допълнителния си въпросник, изготвен след посещението за проверка на 9 февруари 2015 г., поради единствената причина, че последният се е отнасял само до продажбите за износ и не е засягал въпросното искане.

95      Комисията изтъква, че след като не е била в състояние да провери точността на исканото приспадане на скрап, при липсата на пълни и достоверни сведения относно исканите обеми, за да изпълни правилно задачата си за проверка на точността на предоставените сведения от жалбоподателя съгласно изискванията по-специално на член 6, параграф 8 от основния регламент, тя е изчислила по-точно въз основа на данните и на обясненията, предоставени от жалбоподателя, количеството на подлежащия на рециклиране скрап, образуван при производството на съответния продукт, изчислявайки най-напред общия размер на съответния продукт, произведен от горещовалцувани рулони, закупени или произведени вътрешно, за три категории от съответния продукт, представляващи общо 87,5 % от общия обем на производството. От обясненията на Комисията следва, че обемът на действително използваните в процеса на производство на съответния продукт горещовалцувани рулони е бил изчислен, като се раздели общата стойност на закупените и използваните в производствения процес на съответния продукт горещовалцувани рулони, съгласно посоченото от самия жалбоподател в приложение 54 към отговора на антидъмпинговия въпросник, със средната им претеглена цена в периода на разследването. Сравнението между двете числа обаче показвало според Комисията, че обемът на използваните горещовалцувани рулони е бил почти равен на обема на произведения съответен продукт, извод, който е бил приложим, що се отнася както до закупените, така и до вътрешно произведените рулони. Заключението, че с оглед на предоставените данни исканото приспадане на скрапа вече е било приложено и не е можело следователно да бъде прието повторно под страх от двойно приспадане на разглеждания размер на производствените разходи за различните видове от съответния продукт, е обяснено в съображение 77 от временния регламент и в приложение 2 към предварителните заключения.

96      В становището си относно предварителните заключения жалбоподателят е оспорил последните заключения, обяснявайки за първи път, че загубите за скрап, а именно стойността на горещовалцуваните рулони, преобразувани в скрап, са били осчетоводени като част от общите разходи за производство, и представяйки трети вариант на таблицата относно производствените разходи, разкриващи загубите за скрап в отделна колона, прехвърляща общите разходи в тази нова колона. Следователно, както следва от съображение 60 от обжалвания регламент, според обясненията на жалбоподателя производствената загуба се равнява на общата стойност на загубите, включително косвените производствени разходи, които се падат на тях.

97      В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че тези обяснения относно методиката на разпределение на производствените разходи на жалбоподателя са били предоставени за първи път едва в отговор на предварителните заключения, независимо дори от това дали посочената методика е, както поддържа жалбоподателят, „добре известна и широко приета“ и дали разглежданите счетоводни документи са водени „в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна“ по смисъла на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 5, първа алинея от Регламент 2016/1036). Именно жалбоподателят обаче е длъжен да предостави на Комисията, след началото на процедурата и действайки по-най добрия според възможностите си начин, всички сведения, необходими за доброто разбиране на посочената методика, така че да не рискува да възпрепятства доброто водене на антидъмпинговата процедура и за да позволи на Комисията да извърши своевременно необходимите проверки.

98      От друга страна, Комисията отбелязва, анализирайки предоставените данни след предварителните заключения, че освен факта, че декларираният размер на приспаданията на общите разходи за производство в новата таблица е бил равен на размера на декларираните загуби, стойността на декларирания скрап с оглед на приспадането на разходите, а именно сумата [поверително] TWD (нови тайвански долари), е била в действителност по-висока от стойността на суровините, включени в производствените загуби, а именно загубите за скрап, в размер на [поверително] TWD.

99      Следва да се приеме, че с оглед на данните и обясненията, с които Комисията е разполагала, преценката им, резюмирана в точки 95—98 по-горе, е била опорочена от явна грешка, така че Комисията е можела, без да допусне явна грешка, да счита, че предоставените в писменото становище по предварителните заключения сведения са били едновременно забавени и недостоверни.

100    Освен това и при всички положения в точки 83—87 по-горе беше посочено, че нито в становището относно предварителните заключения, нито в становищата относно окончателните заключения жалбоподателят е предоставил пряко исканата информация за действителните обеми горещовалцувани рулони, закупени и използвани за производството на съответния продукт, независимо от изричното искане в този смисъл, отправено от Комисията още в началото на посещението за проверка на място, и независимо от факта, че противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията го е уведомила в първия ден от посещението за проверка за последиците от липсата на тези сведения.

101    Доводът на жалбоподателя, че е предоставил всички необходими доказателства, за да може Комисията да определи сама достатъчно точно количеството горещовалцувани рулони, закупени и използвани конкретно в производството на съответния продукт, трябва също така да бъде отхвърлен.

102    Всъщност, противно на твърденията в репликата, нито приложение 56 към отговора на въпросника, което предоставя сведения за общия обем на закупените горещовалцувани рулони, нито таблицата в приложение 6, озаглавена „Съвместяване на продажбите“ и изготвена в резултат на проверката, не съдържат информация относно обема горещовалцувани рулони, които са „потребени в производството на съответния продукт“, при положение че е безспорно, че жалбоподателят произвежда и други продукти освен съответния продукт, и по-специално горещовалцувани рулони (19 000 тона на вътрешния пазар), и използва „черни“ горещовалцувани рулони за производството на „бели“ горещовалцувани рулони, а именно „черни“ рулони, които са били закалени и байцвани. В това отношение встъпилата страна правилно отбелязва, че от предоставените от жалбоподателя сведения следва, по-специално от приложение 10, изготвено в резултат на проверката, че жалбоподателят е произвел през периода на разследване 200 000 тона „бели“ рулони, значителен обем спрямо количествата студеновалцувани рулони от неръждаема стомана, произведени (550 000 тона) или продадени.

103    Даденото за първи път в репликата обяснение, че горещовалцуваните рулони, закупени от LISCO, са „черни рулони“, както е посочено в приложение 56 към отговора на антидъмпинговия въпросник, т.е. полуготови продукти, от които няколко продукта, които са били продадени и не са били употребени при производството на съответния продукт, са били вписани в таблицата в приложение 6, озаглавена „Съвместяване на продажбите“ и изготвена при проверката, така че всички останали „черни рулони“ са били използвани за производството на съответния продукт, при всички положения трябва да бъде отхвърлено като забавено, тъй като Комисията вече не е била в състояние да провери точността на съдържащите се в него данни, при положение че нищо не е пречело на жалбоподателя да направи тези уточнения в отговора на предварителните заключения или на окончателните заключения и на многократните искания от страна на Комисията да ѝ бъдат предоставени точни сведения относно различните горещовалцувани рулони, използвани в производството на съответния продукт. Към това Комисията допълва, че в таблиците в приложение 56 към отговора на антидъмпинговия въпросник не се посочват продажби на „черни рулони“, тъй като редовете „Продажби“, сочат стойност „0“ за четирите тримесечия на 2013 г., извод, който преработването на посочената по-горе таблица в приложение 6 в хода на проверката не може да опровергае, и че сближавайки данните относно общото потребление на горещовалцувани рулони от жалбоподателя през периода на разследване, съдържащи се в таблиците в приложение 56 посочено по-горе ([поверително] TWD), и тези за потреблението на горещовалцувани рулони, декларирани в посоченото по-горе приложение 54 ([поверително] TWD), посоченото потребление в първото е значително по-високо от това във второто, което показва, че потреблението на горещовалцувани рулони не се отнася единствено до производството на съответния продукт и дава още по-голямо основание на Комисията да иска сведения относно обемите на потребление, за да провери точността на предоставените от жалбоподателя сведения.

104    Следва да се отбележи, че формулирайки тези преценки в светлината на обясненията, с които е разполагала, Комисията не е допуснала явна грешка.

105    При всички положения от изложените по-горе съображения следва, че макар жалбоподателят да е предоставил допълнителни сведения, дори и след контролното посещение за проверка на място, и други допълнителни сведения след приемането на временния регламент, в нито един момент той не е посочил точното количество горещовалцувани рулони, използвани за производството на съответния продукт, което Комисията е можела да приеме за абсолютно необходимо за изпълнението на задачата си за проверка, доколкото именно въпросът за исканото приспадане на скрапа е свързан с обема на горещовалцуваните рулони, използвани в производството на съответния продукт. За да откаже да предостави въпросните сведения, жалбоподателят се ограничава да твърди, че освен че те не били необходими, Комисията можела сама да изчисли това количество въз основа на данните, с които е разполагала.

106    Член 6, параграф 2 от основния регламент обаче не може да се тълкува в смисъл, че допуска заинтересованите страни да не посочат веднага в отговорите си на антидъмпинговия въпросник всички сведения, придружени с всички необходими обяснения, така че Комисията да може да изпълни задачата си, състояща се в проверка на точността на предоставените данни, що се отнася както до обемите на употребените продукти, така и до използваните методики за разпределение на стойността на разходите, и да разкрият тези абсолютно необходими сведения или обяснения едва с оглед на развитието на разследването (вж. в този смисъл решение от 22 май 2014 г., Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет, T‑633/11, непубликувано, EU:T:2014:271, т. 61).

107    Макар от съдебната практика, припомнена в точка 77 по-горе, да следва, че в рамките на основния регламент Комисията като разследващ орган следва да прецени дали продуктът в антидъмпинговата процедура е бил предмет на дъмпинг и е причинил вреда при пускането му в свободно обращение в Съюза и следователно в такъв контекст тази институция не може да се освободи частично от възложената ѝ в това отношение доказателствена тежест, това не променя факта, че основният регламент не предоставя на Комисията никакво право на разследване, което да ѝ позволява да задължи производителите или износителите, срещу които е подадена жалба, да предоставят сведения. При тези условия Комисията зависи от доброволното съдействие на страните, за да получи необходимата информация в определените срокове. В този контекст отговорите на тези страни на въпросника, предвиден в член 6, параграф 2 от основния регламент, както и последващата проверка, която Комисията може да извърши на място, предвидена в член 16 от същия регламент, са съществени за хода на антидъмпинговата процедура. Опасността от това при неоказване на съдействие от предприятията, за които се отнася разследването, институциите да вземат предвид данни, различни от предоставените в отговор на въпросника, е присъща на антидъмпинговата процедура и цели да насърчи честното и надлежно съдействие на тези предприятия (решение от 30 април 2015 г., VTZ и др./Съвет,T‑432/12, непубликувано, EU:T:2015:248, т. 29).

108    Без съмнение съдът на Съюза следва да се увери, че институциите са взели предвид всички релевантни обстоятелства и че са оценили материалите по делото с дължимата грижа, която е необходима, за да се приеме, че нормалната стойност е определена по разумен начин (вж. решение от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, T‑249/06, EU:T:2009:62, т. 41 и цитираната съдебна практика).

109    Все пак в настоящия случай Комисията не е приложила член 18, параграф 1 от основния регламент (понастоящем член 18, параграф 1 от Регламент 2016/1036), а се е ограничила да отхвърли частите от отговора на жалбоподателя на антидъмпинговия въпросник, чиято точност не е могла да провери своевременно в светлината на предоставените от жалбоподателя обяснения. При тези условия Комисията е можела, без да допуска явна грешка в преценката, да заключи, че разглежданите данни разкриват противоречия и празноти, и въпреки демонстрираното от нейна страна старание при проверката на тези данни е останало съмнение относно тяхната достоверност, така че предвид обстоятелствата в настоящия случай тя е можела валидно да откаже да уважи искането за приспадане на скрапа от производствения разход за съответния продукт.

110    Най-сетне, следва да се добави, че видно от изложените по-горе съображения, жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства, за да постави под съмнение правдоподобността на преценките на фактите, възприети в обжалвания регламент относно отказа за приспадане на скрапа от производствените разходи за съответния продукт. Такива доказателства обаче са необходими, за да се установи, че институция на Съюза е допуснала явна грешка в преценката на фактите, с която може да се обоснове отмяната на акт (вж. по аналогия решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 62).

111    При тези условия следва да се направи изводът, че Комисията е можела, без да допусне явна грешка в преценката, нито грешка в тълкуването на член 2, параграф 5 от основния регламент, да отхвърли искането за приспадане на рециклирания скрап от производствения разход за съответния продукт, поради това че не е могла да провери точно дали разходите, свързани с производството и с продажбата на разглеждания продукт, са били правилно отразени в счетоводните регистри. Доколкото жалбоподателят поддържа, че нарушението член 2, параграф 5 от основния регламент води до нарушение и на член 2, параграф 3 от основния регламент, това оплакване трябва следователно също да бъде отхвърлено.

112    Що се отнася, на трето място, до упрека на жалбоподателя, че като е отказала да приеме исканото приспадане на стойността на рециклирания скрап от производствения разход за съответния продукт, Комисията е допуснала злоупотреба с власт, следва да се припомни, че даден акт е опорочен от злоупотреба с власт само когато въз основа на обективни, относими и съвпадащи индиции явно следва, че е бил приет с изключителния или най-малко решаващ мотив да бъдат постигнати цели, различни от изложените в него, или да се избегне специално предвидена процедура от Договора в отговор на конкретни обстоятелства (решение от 14 юли 2006 г., Endesa/Комисия, T‑417/05, EU:T:2006:219, т. 258). От изложените по-горе съображения не само следва, че с отказа си да приеме исканото приспадане Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито при преценка на фактите, но и че жалбоподателят не е успял да обясни твърдението си за злоупотреба с власт и да го подкрепи с каквото и да е конкретно доказателство.

113    С оглед на всички изложени по-горе съображения първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

 По второто основание: нарушение на член 2, параграфи 1 и 2 от основния регламент

114    Жалбоподателят изтъква, че продажбите му на съответния продукт на независим клиент, [поверително], също дистрибутор на съответния продукт, в размер на 120 000 тона през периода на разследване, които той не е бил предназначил за износ и чието крайно местоназначение не е знаел, са били продажби на вътрешния пазар, които Комисията е трябвало да вземе предвид при определянето нормалната стойност съгласно член 2, параграфи 1 и 2 от основния регламент.

115    Според жалбоподателя Комисията е нарушила член 2, параграф 1 от основния регламент, като е отказала, без да се е обосновала адекватно, да вземе предвид при определянето на нормалната стойност продажбите на съответния продукт на независимия му клиент в Тайван, осъществени при обичайни търговски условия.

116    Комисията освен това нарушила член 2, параграф 2 от основния регламент, доколкото не взела предвид текста на тази разпоредба, отхвърляйки разглежданите продажби с единствения мотив, че били изнесени от независим клиент след продажбата. Всъщност, дори да се приеме, че съображение 59 от обжалвания регламент може да се тълкува в смисъл, че отказът да се вземат предвид тези продажби на независимия му клиент на вътрешния пазар, се основава единствено на установяването на последващ износ на разглежданите продукти, такъв критерий противоречал член 2, параграф 2 от основния регламент, според който Комисията трябвало да докаже, че жалбоподателят е имал „намерение“ да не предназначава тези продажби за вътрешно потребление. Според жалбоподателя разглежданите продажби били предназначени за използване от независим търговец на вътрешния пазар и той не е имал никакво средство да провери дали тези продажби впоследствие ще бъдат изнесени.

117    Жалбоподателят поддържа в това отношение, че думата „intended“, съдържаща се в текста на член 2, параграф 2 от основния регламент на английски език, се позовава на намерението на продавача към момента, в който сключва договора за продажба и в който договаря продажната цена в зависимост от местоназначението на продукта. Според жалбоподателя намерението да предназначи продажбата за потребление на вътрешния пазар, може да се предполага, когато продуктът се продава на независим клиент на вътрешния пазар, без продавачът да е имал конкретно намерение или да е съществувала перспектива за износ, или когато продавачът не знае, че продаденият продукт е изнесен. Намерението или най-малкото субективното знание на продавача към момента на продажбата относно последващия износ представлявало също значим критерий в практиката на СТО.

118    Това тълкуване, което се основавало на индикатори, които могат да бъдат проверени обективно, било в съответствие и с вътрешната логика на функциониране на основния регламент, който целял да определи действителните разлики в цените на вътрешния пазар и на продажбите за износ.

119    Що се отнася по-специално до критерия за „перспективата“ или за „предположението“, последният бил използван по-специално при преценката за съществуването на субсидии на износа както в правото на СТО, така и в правото на Съюза. Преценката дали продажбата на даден продукт представлява продажба за износ или не, следвала сходна логика, която можела да бъде обективно проверена, по-специално в зависимост от това дали продажбата на независим клиент на вътрешния пазар е свързана с реален или предполаган износ или не. В това отношение от съществуването на политика на ориентирани за износ намаления на жалбоподателя не можело да се направи извод, че той е предполагал, че спорните продажби [поверително] ще бъдат реекспортирани, тъй като тази политика на ориентирани към износ намаления, наречена „намаления за последващо производство/износ“, не се отнасяла за съответния продукт, доколкото тя не се отнасяла до обикновената препродажба на съответния продукт и следователно не била от значение в настоящия случай, а насърчавала износа му след преработването. Нещо повече, жалбоподателят не знаел дали и как продажбите, ползващи се с този вид намаление, ще бъдат препродадени на който и да е пазар. Обстоятелствата в конкретния случай не предполагали, че жалбоподателят е трябвало да предвижда, че ориентираното му към износ намаление ще послужи за закупуването на продукти, които ще бъдат накрая изнесени непроменени, в противоречие на собствената му политика на намаления.

120    Що се отнася до критерия за „знание“, жалбоподателят изтъква, че от практиката на Комисията следвало, че тази институция прибягва до този критерий за идентифициране на продажбите по смисъла на член 2, параграф 8 от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 8 от Регламент 2016/1036), макар думата „intended“ да не присъства в тази разпоредба, така че този критерий може a fortiori да бъде от значение в случая на продажби, предназначени за вътрешно потребление. Посоченото потребление можело да бъде установено с помощта на обективни доказателства в зависимост от фактическите обстоятелства по делото. В настоящия случай не се спорело, че жалбоподателят не е знаел, че продуктите, които той е продавал на съответния купувач, ще бъдат реекспортирани, което обяснявало и фактурирането им на [поверително] с данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 5 %, за разлика от данъчната ставка по ДДС от 0 %, приложима към продажбите за износ.

121    Най-сетне, поддържаното от Комисията тълкуване ѝ позволявало да наложи на производител непредвидими антидъмпингови мита независимо от ценовата политика на последния, което противоречало на общата цел за предвидимост, преследвана от основния регламент и от правото на СТО.

122    Следователно, като посочила в съображение 56 от обжалвания регламент, че „непознаването на крайното местоназначение не е от решаващо значение“, и като не оспорила, че жалбоподателят не е знаел към момента на продажбата крайното местоназначение на продавания продукт от независимия му клиент, Комисията нарушила член 2, параграф 2 от основния регламент с отказа си да вземе предвид разглежданите продажби при определянето на нормалната стойност.

123    Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

124    Следва да се отбележи, най-напред, че съгласно член 2, параграф 1 от основния регламент нормалната стойност на съответния продукт се основава обикновено на „реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа“ и че съгласно член 2, параграф 2 за определяне на нормалната стойност обикновено се вземат предвид продажбите на сходния продукт, „предназначен за вътрешния пазар“, ако тези продажби съставляват 5 % или повече от обема на продажбите на разглеждания продукт в Съюза.

125    Освен това, както беше отбелязано в точка 53 по-горе, целта на понятието за сделка при обичайни търговски условия е да се гарантира, че нормалната стойност на даден продукт съответства във възможно най-висока степен на нормалната цена на сходния продукт на вътрешния пазар на износителя. Ако една продажба е сключена при условия и клаузи, които не отговарят на търговската практика по отношение на продажбите на сходния продукт на този пазар през релевантния за установяване на наличието или неналичието на дъмпинг момент, тя не представлява подходяща основа за определяне на нормалната стойност на сходния продукт на посочения пазар (решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina, C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 28).

126    Жалбоподателят изтъква по същество, че Комисията е нарушила член 2, параграфи 1 и 2 от основния регламент, като е приела, без да се обоснове адекватно, че някои продажби на съответния продукт на независими купувачи, осъществени при обичайни търговски условия в страната на износа, трябва да бъдат изключени при определянето на нормалната стойност с единствения мотив, че разглежданите продукти са били впоследствие изнесени. С оглед по-специално на текста на член 2, параграф 2 от основния регламент, съгласно който продажбите на съответния продукт, предназначен за вътрешния пазар, обикновено се използват за определяне на нормалната стойност, Комисията е могла да изключи валидно посочените продажби при изчисляването на нормалната стойност едва след като установи, че към момента на продажбата продавачът е знаел за износа на съответните продукти или е очаквал, че купувачът ще ги препродаде за износ.

127    Що се отнася до тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, от постоянната съдебна практика следва, че е важно да се вземе предвид не само техният текст, но и контекстът им и целите на правната уредба, от която те са част (решения от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, EU:C:2000:467, т. 50, от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 54 и от 26 юли 2017 г., Jafari, C‑646/16, EU:C:2017:586, т. 73).

128    Що се отнася по-специално до текста на разпоредба от правото на Съюза, съгласно установената практика на Съда формулировката, използвана в текста на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза тя трябва да бъде тълкувана в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (вж. решение от 1 март 2016 г., Alo и Osso, C‑443/14 и C‑444/14, EU:C:2016:127, т. 27 и цитираната съдебна практика).

129    На първо място, следва да се отбележи, че в настоящия случай съществуват различия между текстовете на различни езици на разглежданата разпоредба. Всъщност, докато в текста на член 2, параграф 2 от основния регламент на английски език продажбите на съответния продукт, които следва да бъдат взети предвид като продажби на вътрешния пазар при определянето на нормалната стойност, са тези, при които разглежданият продукт е „intended“ за потребление на вътрешния пазар на страната на износа — което би могло да се схваща като индикация, че намерението на продавача е значим критерий — текстовете на други езици, като например на френски, немски, нидерландски, испански, италиански, датски, фински или чешки език, използват съответно думите „destiné“, „zum Verbrauch“, „bestemde“, „destinado“, „destinato“, „bestemt“, „tarkoitetun“ и „ke“, които се отнасят до местоназначението на съответния продукт, без да се позовават на намерението на производителя по отношение на това местоназначение към момента на продажбата.

130    На второ място, следва да се отбележи, че подобно на текстовете на член 2, параграф 2 от основния регламент, посочени в точка 129 по-горе, които се позовават на местоназначението на продажбите, а не на намерението на продавача относно предназначението им, в член 2.1 от антидъмпинговото споразумение на трите му официални езика се използват съответно изразите „destined for consumption“ на английски, „destiné à la consommation“ на френски и „destinado al consumo“ на испански език. От съдебната практика обаче следва, че разпоредбите на основния регламент трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на съответстващите разпоредби от антидъмпинговото споразумение (решение от 22 май 2014.г, Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет, T‑633/11, непубликувано, EU:T:2014:271, т. 38, вж. също в този смисъл решение от 9 януари 2003 г., Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, EU:C:2003:4, т. 57).

131    Разбира се, както отбелязва жалбоподателят, специалната група на СТО отбелязва в бележка под линия № 339 от доклада си от 16 ноември 2007 г. по спора „Европейски общности — Антидъмпингови мерки, насочени към отглеждането на сьомга с произход от Норвегия“ (WT/DS 337/R), че „когато производител продава продукт на независим износител (или на търговец), знаейки, че този продукт ще бъде изнесен, тази продажба не може […] да бъде квалифицирана като продажба, предназначена за вътрешния пазар“. Все пак от тази единствена бележка не може да се направи извод, че както жалбоподателят твърди, липсата на действително знание за крайното местоназначение на съответния продукт за износ би довела задължително до това разглежданата продажба да се счита за предназначена за вътрешно потребление, при положение че съответният продукт е бил, както в настоящия случай, предмет на износ. Същите съображения са приложими впрочем и към довода на жалбоподателя във връзка със съображение 20 от Регламент (ЕО) № 1023/97 на Комисията от 6 юни 1997 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на обикновени дървени палети с произход от Полша и за приемане на предложените ангажименти от някои износители във връзка с този внос (ОВ L 150, 1997 г., стр. 4), в което се приема по отношение на определянето на износната цена, че „[т]ъй като производителят е знаел крайното им местоназначение, [разглежданите палети] са били разглеждани като продадени за износ към Общността от съответния производител“.

132    На трето място, тълкуването, че не е необходимо да се изследва конкретното намерение или знание на продавача относно крайното местоназначение на съответния продукт, се потвърждава от анализа на контекста на разглежданата разпоредба. Всъщност нито понятието „дъмпинг“ по смисъла на член 2 от основния регламент, нито понятието „вреда“, предвидено в член 3 от същия регламент (понастоящем член 3 от Регламент 2016/1036), нито понятието „заобикаляне“, което е предмет на член 13 от този регламент (понастоящем член 13 от Регламент 2016/1036), предполагат като условие за прилагане установяването на конкретно намерение от страна на заинтересованото лице, но изискват изпълнението на обективни условия, независимо от намерението или конкретното знание на това лице. Освен това член 2, параграф 2 от основния регламент, също както впрочем и член 2, параграф 8 от този регламент, отнасящ се до определянето на експортната цена, не съдържа никакво позоваване на критерия за „знание“ на заинтересованото лице за разлика от член 10, параграф 4 от основния регламент (понастоящем член 10, параграф 4 от Регламент 2016/1036), който за целите на обратното действие на антидъмпингово мито предвижда изрично, че „вносителят е знаел или е бил длъжен да знае за дъмпинга като степен на съществуване и на твърдяна или действителна вреда“.

133    На четвърто място, налага се да се отбележи, че това тълкуване съответства и на целта на антидъмпинговото разследване, която за институциите на Съюза се състои в това да издирят обективни доказателства чрез предоставените им от основния регламент средства и въз основа на доброволно сътрудничество от страна на икономическите оператори, а именно отговорите на антидъмпинговия въпросник, евентуалните контролни посещения за проверки на място и становищата на заинтересованите лица по отношение на документите с информация, както беше припомнено в точка 107 по-горе, за да установят наличието евентуално на дъмпинг, след като са определили нормалната стойност на съответния продукт съгласно член 2 от основния регламент.

134    В този контекст изключването на продажбите на продукти, които са били изнесени, при определянето на нормалната стойност на съответния продукт, да бъде поставено в зависимост от доказването на намерението или действителното знание на продавача към момента на продажбата относно крайното местоназначение на съответния продукт, доколкото съществува опасност това доказване се окаже често практически невъзможно, би означавало в крайна сметка да се допусне при определянето на нормалната стойност съгласно член 2 от основния регламент да се вземат предвид цените на изнесени продукти, които могат да изкривят или компрометират правилното определяне на посочената нормална стойност.

135    На пето място, важно е да се добави, че това тълкуване е в съответствие и с принципите на предвидимост и на правна сигурност, на които се позовава жалбоподателят, тъй като прилагането на критерий, основан на намерението или на конкретното знание на продавача, би поставило съобразяването на продажната цена на изнесени продукти при определянето на нормалната стойност в зависимост от един субективен елемент, чието съществуване би могло да се окаже на практика несигурно или дори, както току-що беше отбелязано, невъзможно да бъде установено.

136    В настоящия случай следва да се отбележи по-специално че на стадия на временния регламент, изхождайки от тълкуването, че не следва да се установява наличието на намерение или на конкретно знание на продавача относно крайното местоназначение на съответния продукт, Комисията изключва някои продажби, декларирани като продажби на вътрешния пазар при изчисляването на нормалната стойност, след като отбелязва в съображение 63 от този регламент, че изчислението въз основа на наличните данни за производството от петте дружества, оказали съдействие, и статистическите данни за вноса и износа на сходния продукт в Тайван в периода на разследване е потвърдило, че продажбите на вътрешния пазар, докладвани от оказалите съдействие производители износители, са включвали около 50 % непреки експортни продажби, които не са били за вътрешно потребление. По-специално, от данните, съдържащи се в предварителните заключения, следвало, че макар през периода на разследване декларираното равнище на производство от петимата оказали съдействие производители износители да е било в размер на [поверително] тона от съответния продукт и че официалните статистики относно износа да са сочели количество от 717 671 тона от същия продукт, количеството на продажбите на вътрешния пазар, декларирано от същите производители износители е било в размер на [поверително] тона, т.е. повече от два пъти разликата между първите две числа. За да се увери, че нормалната стойност е била основана единствено на установените цени за вътрешното потребление, на стадия на временния регламент Комисията е декларирала, че възприема предпазлив подход, изключвайки в резултат на това от изчисляването на нормалната стойност всички продажби на съответния продукт на „дистрибутори“, установени в Тайван, в размер на [поверително] тона, за разлика от продажбите на „крайни потребители в Тайван“, които са били взети предвид.

137    Впоследствие Комисията замества глобалния подход, основан на рисковете, като взема предвид големи категории купувачи на съответния продукт, с подход, основан на наличието на обективни доказателства за износа на съответния продукт от съответния дистрибутор. Всъщност съгласно съображение 59 от обжалвания регламент, вместо да изключи изцяло продажбите на дистрибуторите, Комисията изключва при изчисляването на нормалната стойност само продажбите на вътрешния пазар, за чийто реален износ разполага с достатъчно обективни доказателства. Така съгласно същото съображение Комисията разглежда въпросните декларирани продажби и ги класифицира като продажби на вътрешния пазар въз основа на конкретния случай и на данните за всеки от засегнатите производители износители. Накрая, от това съображение следва, че субективните елементи, като намерения, наличие или липса на информация, не са играли в настоящия случай никаква роля по отношение на обективната оценка на Комисията за разлика от наличието на ориентирани към износ намаления, които са били използвани като достоверно доказателство.

138    В това отношение следва да се отбележи, първо, че разследването установява, че определен брой продажби, декларирани от жалбоподателя като продажби на вътрешния пазар, в период от няколко месеца през разследвания период са били предмет на ориентирано към износа намаление съгласно прилагана от жалбоподателя система, предназначена да предостави стимул на местните центрове за услуги (дистрибутори), които са изнасяли металургичната си продукция, както отбелязва Комисията в съображение 64 от временния регламент.

139    Доводът на жалбоподателя, че посоченото намаление, озаглавено „Друго ориентирано към производство/износ намаление“, не е относимо доказателство именно защото не става въпрос за намаление, ориентирано към износа на съответния продукт, а се отнася до продажбите на полуготови продукти, изискващи преработване, преди да бъдат изнесени като преработени продукти, не може да бъде възприет.

140    Всъщност следва да се отбележи, подобно на Комисията и както следва по-специално от писмото на жалбоподателя от 9 февруари 2015 г. в отговор на въпрос, поставен от Комисията в хода на разследването, че това намаление се отнася до обемите от продажби на съответния продукт, който е бил предназначен за износ след преобразуване съгласно целта на разглежданата система на намаление, и което следователно не се отнася до обемите на съответния продукт, предназначени за вътрешно потребление в Тайван. Освен това посоченото преобразуване е съпътствано от износа на съответния продукт и както следва от съображение 14 от временния регламент, [поверително] извършва по отношение на посочените продукти само минимални операции като полиране или нарязване, без полученият в резултат на това продукт да се променя така, че вече да не попада в определението на съответния продукт.

141    Второ, жалбоподателят посочва в отговора си на антидъмпинговия въпросник, че е приложил такова ориентирано към износ намаление и доказателства за това са били установени в регистъра на жалбоподателя на продажбите на вътрешния пазар при контролната проверка на място. Освен това, както самият жалбоподател посочва в писмото си от 9 февруари 2015 г. в отговор на въпрос, поставен от Комисията в хода на разследването, посоченото намаление е засегнало например 40 % от продажбите на жалбоподателя на най-големия му клиент в Тайван, дистрибуторът [поверително], през декември 2013 г.

142    Трето и най-вече, както следва и от съображение 59 от обжалвания регламент, други обективни доказателства за реалния износ на продуктите от продажбите, декларирани като вътрешни, са могли да бъдат събрани. Комисията отбелязва в това отношение, че такъв е бил случаят с продажбите на [поверително], който е бил също и дистрибутор на съответния продукт, така че накрая тя изключва от преценката за ръста на продажбите на вътрешния пазар само 120 000 тона, продадени от жалбоподателя в течение на периода на проверката на клиента му [поверително], който съгласно разследването е продал само незначително количество от съответния продукт на вътрешния пазар.

143    Предвид изложените по-горе съображения следва да се заключи, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото или явна грешка при преценката на фактите, като е отказала да вземе предвид продажбите на жалбоподателя на клиента му [поверително] при определянето на нормалната стойност с мотива, че съществували обективни доказателства, че посочените продажби са били в действителност продажби за износ, и нещо повече, когато е установено, че част от разглежданите продажби са били предмет на система от ориентирани за износ намаления, каквато е прилаганата жалбоподателя, и следователно са били сключени на цени, по-ниски от цената на съответния продукт, предназначен за потребление на вътрешния пазар, знаейки, че тези цени насърчават износа на съответния продукт.

144    Следователно Комисията е действала законосъобразно и не е допуснала явна грешка в преценката, като е изключила разглежданите продажби при определянето на нормалната стойност в приложение на член 2, параграфи 1 и 2 от основния регламент.

145    С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърли и второто основание, а следователно и цялата жалба.

 По съдебните разноски

146    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията и на встъпилата страна в съответствие с исканията на последните.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Yieh United Steel Corp. понася собствените си разноски, както и тези на Европейската комисия и на Eurofer, Association européenne de l’acier, ASBL.

Buttigieg Berke Costeira

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 декември 2019 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.

1      Заличени поверителни данни.