РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

5 юли 2011 година(*)

„Публична служба — Договорно нает служител — Условия за наемане на работа — Физическа годност — Медицински преглед при наемане на работа — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Лекарска тайна — Прехвърляне на медицински данни между институции — Право на зачитане на личния живот“

По дело F‑46/09

с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,

V, кандидат за длъжност на договорно нает служител в Европейския парламент, с местожителство в Брюксел (Белгия), за която се явяват адв. É. Boigelot и адв. S. Woog, avocats,

жалбоподател,

подпомагана от

Европейски надзорен орган по защита на данните, за който се явяват г‑жа M. V. Pérez Asinari и г‑н H. Kranenborg, в качеството на представители,

встъпила страна,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват г‑жа K. Zejdová и г‑жа S. Seyr, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав),

състоящ се от: г‑н S. Gervasoni (докладчик), председател, г‑н H. Kreppel и г‑жа M. I. Rofes i Pujol, съдии,

секретар: г‑н R. Schiano, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 март 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        На 5 октомври 2009 г. V подава в секретариата на Съда на публичната служба настоящата жалба, с която главно иска отмяната, от една страна, на решението от 19 декември 2008 г., с което директорът на дирекция „Административно управление на персонала“ в Европейския парламент оттегля направеното ѝ на 10 декември 2008 г. предложение за работа поради непригодност за наемане на работа, и от друга страна, на становището на медицинското лице на Парламента от 18 декември 2008 г., както и възстановяване на вредите, които тя счита, че е претърпяла.

 Правна уредба

2        Член 82, параграф 3 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) гласи:

„Договорно наетият служител може да бъде нает на работа само при условие че:

[…]

г)      е физически годен да изпълнява служебните си задължения; […]“

3        Съгласно член 83 от УРДС:

„Преди да бъде назначен на работа, договорно наетият служител преминава през медицински преглед, извършен от едно от медицинските лица на съответната институция, с цел да се провери дали отговаря на изискванията на член 82, параграф 3, [буква] г).

Член 33, втора алинея от Правилника [на длъжностните лица на Европейския съюз] се прилага по аналогия.“

4        Член 33, втора алинея от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз, (наричан по-нататък „Правилникът“) предвижда:

„Ако в резултат на медицинския преглед по първа алинея бъде дадено отрицателно медицинско становище, кандидатът може в срок от 20 дни от [уведомяването му за него от страна на институцията] да поиска случаят му да бъде разгледан от лекарска комисия, съставена от трима лекари, посочени от органа по назначаването измежду медицинските лица на институциите; комисията изслушва медицинското лице, дало първоначалното отрицателно становище. Кандидатът може да представи на комисията мнението на избран от него лекар. Ако лекарската комисия потвърди заключенията от медицинския преглед по първа алинея, кандидатът заплаща 50 % от хонорарите и съпътстващите непредвидени разноски.“

5        Член 15 от Решение на Бюрото на Парламента от 3 май 2004 година за установяване на вътрешните правила относно назначаването на длъжностни лица и на други служители (наричано по-нататък „вътрешните правила“) гласи:

„Преди да бъде нает на работа, договорно наетият служител преминава медицински преглед в съответствие с член 83 от УРДС. Резултатът от този преглед важи една година, освен ако не е указано друго от медицинското лице на институцията, което ако са налице необходимите за това условия, може да установи за него по-кратък срок на валидност.“

6        В Ръководството за процедурите на медицинската служба на Европейската комисия се предвижда, че ако след удостоверяване на годността или непригодността не е налице встъпване в длъжност, преписката се класира в архива след шест месеца.

7        Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на [физическите] лица[…] по отношение на обработ[ването] на лични данни от институции и органи на [Съюза] и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) гласи:

„В съответствие с настоящия регламент институциите и органите, които са създадени от или въз основа на Договорите за създаване на [Европейския съюз], оттук нататък наричани „институции или органи [на Съюза]“, защитават основните права и свободи на физическите лица, и по-специално правото им на личен живот по отношение на обработ[ването] на лични данни, както и не ограничават или забраняват свободното движение на лични данни помежду си или до получатели, спрямо които се прилага националното право на държавите членки, [прието в изпълнение на] Директива 95/46/ЕО.“

8        Член 4 от Регламент № 45/2001 предвижда:

„1. Личните данни трябва да бъдат:

a)      безпристрастно и законно обработвани;

б)      събирани за конкретни, изрично указани и законни цели и да не бъдат впоследствие обработвани по несъвместим с тези цели начин. Последващ[ото] обработ[ване] за исторически, статистически или научни цели не се счита за несъвместим[о], при условие че [администриращият лични данни] орган предвиди подходящи защитни мерки, с които по-конкретно да се гарантира, че данните няма да бъдат обработвани за никакви други цели или няма да бъдат използвани в подкрепа на мерки или решения, засягащи конкретно физическо лице;

в)      [подходящи, относими] и не повече от необходимото предвид целите, за които се събират и/или обработват впоследствие;

г)      точни и при необходимост актуализирани; трябва да се предприемат всички разумни стъпки, за да се гарантира заличаването или коригирането на неточни или непълни данни предвид целите, за които те се събират или обработват впоследствие;

д)      съхранявани по начин, който позволява установяване на самоличността на субектите на данни в продължение на период, който не надвишава необходимото за [постигане на] целите, за които се събират или впоследствие обработват данните. Институцията или органът [на Съюза] регламентират съхраняването на лични данни, които трябва да се пазят за по-дълги периоди за исторически, статистически или научни цели да се извършва само в анонимна форма или, ако това не е възможно, само с кодиране на самоличността на субектите на данни. Във всички случаи данните не се използват за никакви други, освен исторически, статистически или научни цели.

2. [Администриращият лични данни] орган е длъжен да гарантира спазването на разпоредбите на параграф 1.“

9        Съгласно член 6 от Регламент № 45/2001:

„Без да се засягат разпоредбите на членове 4, 5 и 10:

1) Лични данни се обработват за цели, различни от тези, за които са били събрани, само ако промяната на целта е изрично разрешена от вътрешния правилник на институцията или органа [на Съюза].

[…]“

10      Член 7 от Регламент № 45/2001 предвижда:

„Без да се засягат разпоредбите на членове 4, 5, 6 и 10:

1) Лични данни се [прехвърлят] вътрешно или на други институции или органи на Общността само ако данните са необходими за законното изпълнение на задачи от компетенциите на получателя.

[…]“

11      Член 10 от Регламент № 45/2001 предвижда в параграфи 1?3 от същия:

„1. Забранява се обработ[ването] на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации, както и данни, свързани със здравето или сексуалния живот.

2. Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат, когато:

a)      субектът на данните е дал своето изрично съгласие за обработ[ване] на такива данни, освен в случаите, когато вътрешният правилник на институцията или органа [на Съюза] предвижда, че посочената в параграф 1 забрана не може да се отменя чрез даването на съгласие от страна на субекта на данните, или

б)      обработ[ването] е необходим[о] с цел съобразяване със специфични права и задължения на [администриращия лични данни] орган в областта на трудовото право дотолкова, доколкото това е разрешено от Договорите за създаване на [Европейския съюз] или други приети въз основа на тях [законодателни] актове или при необходимост дотолкова, доколкото това е съгласувано с Европейския надзорен орган по защита на данните при условията на осигуряване на [подходящи] мерки за защита […]

3. Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат, когато обработ[ването] на данните е необходим[о] за медицински цели, свързани с профилактика, диагностициране, осигуряване на здравна помощ или лечение или управление на здравни служби, и когато тези данни се обработват от здравен специалист, който е обвързан със задължение за опазване на професионална тайна, или от друго лице, което също е обвързано с равностойно задължение за опазване на тайна.“

 Обстоятелства в основата на спора

12      В периода февруари 1997?март 2006 г. жалбоподателката работи в няколко служби на Комисията като служител със спомагателни функции или като временно нает служител общо за период от около три години. Накрая, от септември 2005 г. до март 2006 г., тя по-специално изпълнява като временно нает служител длъжността асистент в отдел „Съвместни разследвания с други организации“ в Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

13      Със съобщение от 27 февруари 2006 г. жалбоподателката е уведомена, че е преминала успешно тестовете за подбор на договорно наети служители, наречени CAST 25, за 25‑те държави членки в областта на секретарската служба. Поради това името ѝ e записано в окончателната база данни на Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) на успешно представилите се кандидати, чиято валидност е три години.

14      През юни 2006 г. две генерални дирекции на Комисията изразяват желание да наемат жалбоподателката на работа.

15      Жалбоподателката е поканена да се яви на медицински преглед с цел преценка на годността ѝ да изпълнява служебните си задължения в съответствие с член 83 от УРДС.

16      Медицинският преглед при наемане на работа е проведен на 26 юни 2006 г. в помещенията на медицинската служба на Комисията в Брюксел (Белгия) и жалбоподателката е приета от доктор K.

17      На 29 юни 2006 г. жалбоподателката изпраща електронно писмо до г‑н F., ръководител на медицинската служба на Комисията, за да се оплаче от неуместното поведение на доктор K. спрямо нея по време на състоялия се на 26 юни 2006 г. медицински преглед при наемане на работа.

18      През юли 2006 г. г‑н F. извършва разследване във връзка с това оплакване, от една страна, като изслушва доктор K., който отрича действията, в които е упрекван, и от друга страна, като се среща с жалбоподателката.

19      В края на това разследване въпреки липсата на доказателство във връзка с действията, в които е упрекван доктор K., е взето решение обработването на досието на жалбоподателката да бъде поверено на друг лекар.

20      На 26 септември 2006 г. медицинското лице на Комисията издава медицинско становище за физическа непригодност на жалбоподателката.

21      Тогава, с писмо от 9 ноември 2006 г., г‑жа S., директор в генерална дирекция (ГД) „Персонал и администрация“, уведомява жалбоподателката, че тя не отговаря на условията за физическа годност, които се изискват за изпълнението на служебните ѝ задължения, и че може в двадесетдневен срок да поиска случаят ѝ да бъде разгледан от лекарска комисия в съответствие с член 33, втора алинея от Правилника.

22      С писмо от 18 ноември 2006 г. жалбоподателката иска случаят ѝ да бъде разгледан от лекарска комисия.

23      В становището си от 17 април 2007 г., прието с общо съгласие на тримата членове на комисията, след като преглежда всички документи от досието на заинтересованата страна и иска извършването на психиатрична експертиза, лекарската комисия посочва, че „по нейно мнение [жалбоподателката] не [притежава] способностите, които се изискват за изпълнението на нейните служебни задължения“. В края на становището се уточнява, че „медицинските съображения в заключението [били] предадени като лекарска тайна [на медицинската служба на Комисията]“.

24      С писмо от 15 май 2007 г. Комисията уведомява жалбоподателката, че „[с]поред становището на комисията, [копие от което е приложено към писмото], [тя] не отговар[я] на условията за физическа годност, които се изискват за изпълнението на [нейните] служебни задължения“. В това писмо се отбелязва, че „[м]eдицинските съображения в заключението [са] предадени като лекарска тайна на [р]ъководителя на [м]едицинската служба на Комисията в Брюксел, който ги [е] приложил към медицинското досие [на жалбоподателката]“.

25      На 9 май 2007 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу това решение.

26      С Решение от 12 юли 2007 г. Комисията отхвърля подадената по административен ред жалба.

27      На 4 март 2008 г. жалбоподателката подава жалба по-специално срещу решението от 15 май 2007 г. под номер F‑33/08. С решение от 21 октомври 2009 г. Съдът на публичната служба отхвърля тази жалба. Общият съд на Европейския съюз, пред който е подадена жалба, потвърждава това решение с Решение от 15 юни 2011 г. (по дело V/Комисия, T‑510/09 P).

28      След като с докладна записка от 9 декември 2008 г. медицинската служба на Парламента иска от службите на Комисията да ѝ бъде изпратено медицинското досие на жалбоподателката, с писмо от 10 декември 2008 г. Парламентът прави предложение за работа на жалбоподателката като договорно нает служител за длъжност, попадаща във функционална група II към общата секретарска служба за периода 2 февруари?2 август 2009 г. В писмото се уточнява, че това предложение е направено, при условие че са изпълнени предвидените в член 82 от УРДС условия за наемане на работа и при положителен резултат от медицинския преглед при наемане на работа. Жалбоподателката е приканена също да изпрати по факс в срок от не повече от две седмици необходимите документи, по-специално заверено копие от оригиналните документи за всички нейни предишни работодатели. С електронно писмо от същия ден лицето, което отговоря за обработването на досието за наемане на жалбоподателката на работа, по-специално я уведомява за реда и условията за провеждане на медицинския преглед при наемане на работа и я приканва да представи снимка за документ за самоличност „за изготвянето на [нейното] медицинско досие“.

29      С електронно писмо от 10 декември 2008 г. жалбоподателката приема предложението за работа на Парламента. С друго електронно писмо от същия ден тя уведомява Парламента, че поради пътуване в чужбина не е в състояние да изпрати по факс поисканите документи в срок от 15 дни и предвид периода около Коледа тя иска да ѝ бъде даден срок до януари.

30      С писмо от 10 декември 2008 г. жалбоподателката е поканена да се яви на 7 януари 2009 г. на медицински преглед при наемане на работа. В това писмо в бележка под линия се съдържат имената на шестимата лекари, членове на медицинската служба на Парламента в Брюксел. Писмото е подписано от доктор Б. Сред посочените лекари е и доктор K., който на 26 юни 2006 г. извършва медицинския преглед при наемане на работа на жалбоподателката в Комисията и чието поведение тя е оспорила.

31      С електронно писмо от 11 декември 2008 г. лицето, на което е възложено обработването на досието на жалбоподателката, ѝ отговаря, че няма проблем тя да изпрати поисканите документи през януари, тъй като наемането на работа е предвидено за 2 февруари 2009 г.

32      На 12 декември 2008 г. жалбоподателката по собствена инициатива се явява в клиниката „Parc Léopold“ в Брюксел, за да ѝ бъдат направени изследвания на кръвта.

33      На 12 декември 2008 г. медицинската служба на Парламента получава копие от медицинското досие за наемане на жалбоподателката на работа, оригиналът от което се съхранява в архивите на Комисията след отказа на тази институция да наеме заинтересованото лице.

34      Със становище от 18 декември 2008 г., след като се запознава с изпратените от Комисията данни, медицинското лице на Парламента стига до извода, че жалбоподателката не е физически годна да изпълнява „каквито и да е служебни задължения в която и да [е]вропейска институция“. Това становище, озаглавено „Резултат от извършения от Комисията в Брюксел на 26 [юни] 2006 г. медицински преглед“, се основава на констатацията, че на 26 септември 2006 г. жалбоподателката е призната за непригодна от медицинското лице на Комисията, като тази непригодност е потвърдена на 17 април 2007 г. от лекарската комисия по жалбите и „все още е валидна в този момент за каквито и да е служебни задължения в която и да е европейска институция“.

35      С писмо от 19 декември 2008 г. Парламентът уведомява жалбоподателката за посоченото по-горе становище от 18 декември 2008 г., с което се установява непригодност, и оттегля направеното ѝ на 10 декември 2008 г. предложение за работа (наричано по-нататък „спорното решение“). В това писмо Парламентът напомня, на първо място, задължението на жалбоподателката да го уведоми за всеки друг медицински преглед при наемане на работа, който е извършен в миналото в друга институция, за да се улесни процедурата по назначаване и да се даде възможност за прехвърляне на медицинското досие от съответната институция. На второ място, Парламентът посочва, че той е успял да получи прехвърлянето на медицинското досие на жалбоподателката от Комисията, след като чрез справка в базата данни CAST е узнал, че заинтересованото лице по-рано е работило за посочената институция.

36      С писмо от 5 януари 2009 г., на основание член 90, параграф 2 от Правилника, жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу спорното решение. Парламентът твърди, без това да се оспорва, че е получил подадената по административен ред жалба на 7 януари 2009 г.

37      С електронни писма от 26 януари и 13 март 2009 г. жалбоподателката допълва своята административна жалба. Освен това тя иска да ѝ бъдат предоставени резултатите от направените на 12 декември 2008 г. в клиника „Parc Léopold“ и на 26 юни 2006 г. от медицинската служба на Комисията изследвания на кръвта и обвинява доктор K., че е подправил резултатите от тези медицински изследвания.

38      На 18 февруари 2009 г. жалбоподателката прави ново изследване на кръвта, при което според цитираните от нея източници се установява „забележителна разлика, която първоначално е трудно да бъде обяснена с резултатите от изследванията на кръвта от 12 декември 2008 г.“

39      С писмо от 30 април 2009 г. Парламентът уведомява жалбоподателката, че отхвърля обвиненията, според които доктор K. подправил резултатите от посочените по-горе изследвания на кръвта.

40      Считано от 7 май 2009 г., е налице мълчаливо отхвърляне на подадената по административен ред жалба.

41      С писмо от 12 май 2009 г. Парламентът изпраща на жалбоподателката резултатите от изследванията на кръвта.

42      С писмо от 24 юни 2009 г., за което жалбоподателката е уведомена на 2 юли 2009 г., генералният секретар на Парламента изрично отхвърля подадената от нея по административен ред жалба.

 Искания на страните и производство

43      Жалбоподателката иска от Съда на публичната служба:

–        да задължи Парламента с определение, от една страна, да изтегли от медицинското ѝ досие резултатите от извършените на 12 декември 2008 г. в клиника „Parc Léopold“ изследвания на кръвта поради извършеното от доктор K. подправяне и от друга страна, да изтегли, замени или коригира съдържащите се в нейното медицинско досие неверни отговори, дадени от нея под натиска на доктор K. по време на прегледа при наемане на работа в Комисията,

–        да отмени спорното решение,

–        да отмени становището на медицинското лице от 18 декември 2008 г.,

–        да задължи Парламента да организира действителен медицински преглед при наемане на работа, който не е дискриминационен и отново да обяви за заемане предложената ѝ длъжност в ГД „Комуникации“ на Парламента,

–        да осъди Парламента да ѝ изплати сумата от 70 000 EUR като обезщетение за твърдените неимуществени и имуществени вреди, в това число и дължимите мораторни лихви,

–        да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

44      Парламентът иска от Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати всички съдебни разноски.

45      С писмо от 12 февруари 2010 г., в рамките на процесуално-организационно действие Съдът на публичната служба иска от Парламента да представи решението на Бюрото на Парламента от 3 май 2004 г. за установяване на вътрешните правила относно назначаването на длъжностни лица и на други служители. Парламентът изпълнява това искане.

46      С писмо от 12 април 2010 г. Съдът на публичната служба приема мярка по събиране на доказателства в приложение на член 58, параграф 2, втора алинея от Процедурния правилник, с която иска от Комисията да уточни по-специално какви са вътрешните правила в тази институция, приложими в областта на прехвърлянето на медицински данни в друга институция и при какви фактически обстоятелства медицинските данни на V са прехвърлени на Парламента. С писмо от 23 април 2010 г. Комисията изпълнява тази мярка.

47      С писмо от 12 април 2010 г. Съдът на публичната служба приканва Парламента, от една страна, в рамките на процесуално-организационни действия да уточни фактическите обстоятелства, при които са му прехвърлени медицинските данни на жалбоподателката, и от друга страна, в съответствие с член 111, параграф 1 от Процедурния правилник да представи становището си във връзка с възможността да се покани Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) да встъпи в производството. С писмо от 23 април 2010 г. Парламентът изпълнява процесуално-организационното действие и уведомява Съда на публичната служба, че няма да представя становище във връзка с възможността ЕНОЗД да бъде поканен да встъпи в производството.

48      С писмо от 12 април 2010 г. Съдът на публичната служба приканва жалбоподателката, в съответствие с член 111, параграф 1 от Процедурния правилник, да представи становището си относно възможността да покани ЕНОЗД да встъпи в производството. С писмо от 23 април 2010 г. жалбоподателката отговаря, че за нея такава покана за встъпване изглежда уместна.

49      Съдът на публичната служба счита, че Комисията не следва да бъде поканена да встъпи в настоящия спор, тъй като в рамките на посочената по-горе мярка по събиране на доказателства тази институция е представила на Съда на публичната служба необходимата допълнителна информация по преписката. Освен това в настоящия спор правата на Комисията не могат да бъдат пряко увредени, тъй като в исканията по жалбата не е посочен никакъв акт на тази институция.

50      С електронно писмо от 23 април 2010 г. жалбоподателката уведомява Съда на публичната служба, че временно е оттеглила пълномощното на своя адвокат, докато Съдът на Европейския съюз се произнесе по нейното искане за десезиране на Съда на публичната служба, което е изпратила до Съда на Европейския съюз.

51      След размяна на писма и електронна кореспонденция между Съда на публичната служба и жалбоподателката, по-специално писмо на секретаря от 21 май 2010 г. и писмо на председателя на Съда на публичната служба от 10 юни 2010 г., с писмо от 15 юни 2010 г., изпратено до председателя на Съда на публичната служба, жалбоподателката потвърждава, че поддържа жалбата си пред Съда на публичната служба и издаденото от нея пълномощно в полза на адв. Boigelot да я представлява по настоящото дело. Това писмо на жалбоподателката не е приложено към преписката. С писмо от 1 юли 2010 г. адв. Boigelot потвърждава, че все още е упълномощен да представлява жалбоподателката по това дело. Към това писмо е приложено писмото на жалбоподателката от 15 юни 2010 г.

52      С писмо от 8 юли 2010 г. Съдът на публичната служба приканва ЕНОЗД да го уведоми дали желае да встъпи в настоящия спор. В това писмо Съдът на публичната служба отбелязва по-специално, че жалбоподателката се позовава на нарушението на членове 6 и 7 от Регламент № 45/2001.

53      С писмо от 31 август 2010 г. ЕНОЗД отговаря, че би желал да встъпи по настоящото дело в подкрепа на исканията на жалбоподателката.

54      С писмо от 16 септември 2010 г. Съдът на публичната служба приканва страните в съответствие с член 111, параграф 2 от Процедурния правилник евентуално да му посочат доказателствата, които считат за секретни или поверителни и поради това не желаят да се съобщават на встъпилата страна. С писмо от 20 септември 2010 г. Парламентът отговаря на Съда на публичната служба, че нито едно приложено към преписката доказателство не е секретно или поверително. С писмо от 24 септември 2010 г. жалбоподателката иска нейните лични данни да бъдат третирани като поверителни във всички материали по настоящото дело, за да се избегне всякаква възможност за идентифициране, и изпраща на Съда на публичната служба неповерителен вариант на жалбата.

55      С писмо от 11 октомври 2010 г. страните са уведомени, че Съдът на публичната служба е предоставил поисканото от жалбоподателката поверително третиране. Парламентът е приканен да представи на Съда на публичната служба неповерителен вариант на писмената защита и на писмото от 23 април 2010 г., в което той по-специално отбелязва, че няма да представи становище във връзка с възможността за встъпване на ЕНОЗД в производството. Парламентът изпълнява това искане.

56      С определение от 10 ноември 2010 г. е допуснато встъпването на ЕНОЗД.

57      На 10 януари 2011 г. ЕНОЗД представя писменото си становище при встъпване. В това становище той уточнява, че встъпва в подкрепа на исканията на жалбоподателката само доколкото тя твърди, че поведението на медицинската служба на Парламента противоречи на правилата за защита на данните.

58      С писма от 3 февруари 2011 г. страните представят становищата си във връзка с това становище.

 От правна страна

1.     По исканията за отмяна на становището на медицинското лице от 18 декември 2008 г.

59      Съгласно постоянната съдебна практика актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като промени съществено правното му положение (Решение на Първоинстанционния съд [понастоящем Общия съд] от 15 юни 1994 г. по дело Pérez Jiménez/Комисия, T‑6/93, точка 34). Когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално в резултат на вътрешна процедура, по принцип само мерките, които определят окончателно становището на институцията в края на тази процедура, представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение (вж. по-специално, що се отнася до становище на лекарската комисия, Решение на Първоинстанционния съд от 11 април 2006 г. по дело Angeletti/Комисия, T‑394/03, точка 36; що се отнася до становище на комисията по инвалидност, Решение на Съда на публичната служба от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия, F‑41/06, точки 53 и 54).

60      Становището на медицинското лице от 18 декември 2008 г. представлява подготвителен акт за спорното решение и поради това не е допустимо жалбоподателката да го оспорва пряко. Следователно исканията, насочени срещу това становище, трябва да се отхвърлят като недопустими.

2.     По отправените до Съда на публичната служба искания за постановяване на определени мерки

61      Жалбоподателката иска от Съда на публичната служба да задължи Парламента, от една страна, да изтегли от нейното медицинско досие резултатите от направените на 12 декември 2008 г. изследвания на кръвта и от друга страна, да изтегли от нейното медицинско досие или да замени или коригира дадените от нея под натиска на доктор К. неверни отговори по време на медицинския преглед при наемане на работа в Комисията. Жалбоподателката иска от Съда на публичната служба също да задължи Парламента да организира медицински преглед при наемане на работа и отново да обяви за заемане предложената ѝ длъжност в ГД „Комуникации“ на Парламента.

62      Както отбелязва Парламентът, такива искания имат за цел да бъдат дадени задължителни указания.

63      Съгласно постоянната съдебна практика обаче съдът на Съюза не е компетентен да дава задължителни указания на институциите (Решение на Съда от 21 ноември 1989 г. по дело Becker и Starquit/Парламент, C‑41/88 и C‑178/88, резюме на решението, точка 6, Решение на Първоинстанционния съд от 9 юни 1994 г. по дело X/Комисия, T‑94/92, точка 33, Решение на Първоинстанционния съд от 9 юни 1998 г. по дело Chesi и др./Съвет, T‑172/95, точка 33 и Решение на Първоинстанционния съд от 15 декември 1999 г. по дело Latino/Комисия, T‑300/97, точка 28 и цитираната съдебна практика, Решение на Съда на публичната служба от 7 ноември 2007 г. по дело Hinderyckx/Съвет, F‑57/06, точка 65).

64      Ето защо посочените по-горе искания могат единствено да се отхвърлят като недопустими.

3.     По исканията за отмяна на спорното решение

65      Жалбоподателката сочи по същество четири правни основания:

–        първото — изведено от нередовността на становището на медицинското лице на Парламента, дадено въз основа на документи на медицинската служба на Комисията от преди повече от две години и без извършването на предварителен клиничен и психологически преглед на заинтересованото лице,

–        второто — изведено от нарушаването на предвидената в член 33, втора алинея от Правилника процедура и на принципа за зачитане на правото на защита, доколкото спорното решение е прието, без на жалбоподателката да е дадена възможност преди това да сезира лекарската комисия по жалбите,

–        третото — изведено от нарушаването на принципа на зачитане на личния живот и разпоредбите на членове 6 и 7 от Регламент № 45/2001,

–        четвъртото — изведено от наличието на психически тормоз.

 По първото правно основание, изведено от нередовността на становището на медицинското лице

 Доводи на страните

66      Жалбоподателката твърди, че становището на медицинското лице, въз основа на което е прието спорното решение, не е издадено редовно. Всъщност медицинското лице дало становището си, без да извърши медицински преглед на жалбоподателката и изключително въз основа на остаряло медицинско досие, което е изготвено от медицинската служба на Комисията, като съдържащата се в него информация е от преди повече от две години и което било оспорено по дело F‑33/08. Според съда на Съюза обаче медицинският преглед при наемане на работа трябва задължително да включва клиничен преглед, тъй като в противен случай е напълно безполезен. Освен това според правилата на Комисията становището за годност имало срок на валидност не повече от шест месеца.

67      Парламентът не оспорва, че неговото медицинско лице не е извършило клиничен преглед на жалбоподателката. В конкретния случай обаче той смята, че неговото медицинско лице не е било длъжно да извърши такъв преглед.

68      На първо място, още в самото начало Парламентът отбелязва, че приетото от Комисията по отношение на жалбоподателката решение за непригодност е прието за законосъобразно от Съда на публичната служба в Решение от 21 октомври 2009 г. (по дело V/Комисия, посочено по-горе). Поради това спорното решение и становището на медицинското лице се основавали на решение, което Комисията приела напълно законосъобразно.

69      На второ място, Парламентът твърди, че възможността за извършване на клиничен преглед на кандидата за наемане на работа е изцяло медицински въпрос, който не може да бъде предмет на съдебен контрол. В това отношение той напомня по аналогия практиката на съда на Съюза, която се отнася до възможността комисията по инвалидност да извърши медицински преглед на длъжностното лице.

70      На трето място, Парламентът посочва, че неговото медицинско лице разполагало с изпратеното от Комисията медицинско досие на жалбоподателката, което съдържало резултатите от няколко медицински прегледа и допълнителни експертизи. Включената в това досие информация обаче била достатъчно скорошна и относима, за да му позволи да даде становището си като се има предвид хроничният и траен характер на патологията на жалбоподателката.

71      На четвърто място, Парламентът отхвърля довода, изведен от ръководството за процедурите на медицинската служба на Комисията, тъй като този текст не се прилагал по отношение на Парламента. Единственото предвидено от Парламента вътрешно правило във връзка с валидността на преглед при наемане на работа се съдържало в член 15 от вътрешните правила, който предвижда едногодишен срок на валидност на становищата за годност. Това правило обаче се прилагало само по отношение на положителните становища и не можело да се противопостави на възможността медицинското лице на Парламента да се позове на становище за непригодност, издадено от медицинско лице на Комисията преди повече от една година, за да приеме спорното становище.

 Съображения на Съда на публичната служба

72      Въпреки че в рамките на контрола за законосъобразност на мотивиран с физическа непригодност отказ за наемане на работа съдът на Съюза не може да замести становище със специфичен медицински характер със собствената си преценка, той все пак може да провери дали процедурата за наемане е протекла законосъобразно, и по-специално да разгледа въпроса за това дали отказът за наемане на работа почива върху мотивирано медицинско становище, в което се установява понятна връзка между съдържащите се в него медицински констатации и извода, до който то стига (Решение на Първоинстанционния съд от 14 април 1994 г. по дело A/Комисия, T‑10/93, точка 61).

73      Възможно е медицинското лице на институция да основе становището си за физическа непригодност не само върху съществуващи настоящи физически или психически смущения, но и върху медицински обоснована прогноза за бъдещи смущения, които могат да поставят под съмнение в предвидимо бъдеще нормалното изпълнение на предвижданите служебни задължения (Решение по дело A/Комисия, посочено по-горе, точка 62).

74      Освен това следва да се напомни, че когато институция на Съюза разполага с широко право на преценка, проверката за спазването на гаранциите, предоставени от правния ред на Съюза в административните процедури, е от основополагащо значение. Съдът на Съюза е имал възможност да уточни, че сред тези гаранции попадат по-конкретно задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички материали, относими към случая, и задължението да изложи пълни мотиви в решението си (вж. Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, точка 14, Решение на Съда от 7 май 1992 г. по дело Pesquerias De Bermeo и Naviera Laida/Комисия, C‑258/90 и C‑259/90, точка 26, Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing, C‑525/04 P, точка 58, Решение на Първоинстанционния съд от 8 септември 2009 г. по дело ЕФО/Landgren, T‑404/06 P, точка 163).

75      В случая от самия текст на становището от 18 декември 2008 г. е видно, че за да го даде, медицинското лице на Парламента се основава изключително на събраните от Комисията през 2006 г. и 2007 г. медицински данни, повече от година и половина по-рано, в рамките на друга медицинска процедура при наемане на работа. Впрочем Парламентът не оспорва, че тези медицински данни са получени от Комисията, повече от година и половина преди медицинското лице на Парламента да приеме становището си на 18 декември 2008 г.

76      Следва обаче да се посочи най-напред, че член 15 от вътрешните правила, норми за поведение, които Парламентът си е наложил сам и от които не може да се отклони, без да уточни причините за това, като цяло ограничава до една година срока на валидност на резултата от медицински преглед, извършен в рамките на разпоредбите на член 83 от УРДС. В този смисъл, като се има предвид тази разпоредба, Парламентът е трябвало поне да има съмнения относно валидността на събраните от Комисията данни, тъй като, ако бяха получени в хода на проведена от него самия процедура за наемане на работа, той не би ги приел за валидни след изтичането на повече от година от прегледа при наемане на работа.

77      По-нататък, приема се, че за да не бъде напълно безполезен, медицинският преглед при наемане на работа трябва задължително да обхваща клиничен преглед и евентуално допълнителни биологични тестове по нареждане на медицинското лице (Решение по дело A/Комисия, посочено по-горе, точки 49?51).

78      Накрая, от посочената по-горе в точки 73 и 74 съдебна практика се установява, че за да бъде редовно становище за непригодност, то трябва да установява настоящи или бъдещи смущения и да е основано на относими документи.

79      Наистина, като се основава на съдебната практика в областта на констатирането на професионалния произход на инвалидност, Парламентът посочва, че въпросът дали при определени обстоятелства следва да бъде извършен клиничен преглед на съответното лице, попада в обхвата на предоставеното на членовете на комисията по инвалидност право на преценка (Решение на Първоинстанционния съд от 23 ноември 2004 г. по дело O/Комисия, T‑376/02, точка 44).

80      Тази съдебна практика обаче се отнася до пределите на съдебния контрол върху изцяло медицинските съображения и не може да обоснове освобождаването на медицинското лице от предвиденото в член 83 от УРДС задължение да извърши медицински преглед, за да се увери самото то в годността на заинтересованото лице да изпълнява служебните си задължения.

81      Освен това признатото на лекаря право на преценка в областта на медицината не забранява на съда, от една страна, да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и непротиворечиви и от друга страна, да провери дали тези доказателства включват всички относими данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 май 2004 г. по дело Hecq/Комисия, T‑191/01, точка 63).

82      Така в случая предвид обстоятелството, че изпратените от Комисията данни не са актуални, и възможността за междувременна промяна в тях в момента, в който дава становището си за непригодност, медицинското лице не разполага с всички относими данни във връзка със здравословното състояние на жалбоподателката.

83      Доводът на Парламента, изведен от патологията, обосновала констатацията на Комисията през 2007 г. за непригодност на жалбоподателката, може само да бъде отхвърлен. Всъщност прието е, че психологични разстройства, които по естеството си са променливи, не могат да обосноват окончателното отстраняване на страдащото от тях лице от длъжност, тъй като администрацията е длъжна периодично, на разумни интервали от време, да осигурява нов преглед на заинтересованото лице (вж. във връзка със служебен отпуск по болест на длъжностно лице Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2006 г. по дело de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, F‑17/05, точки 129 и 130, потвърдени с Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2009 г. по дело de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, T‑40/07 P и с Решение по дело Комисия/de Brito Sequeira Carvalho, T‑62/07 P, точки 231?240).

84      Що се отнася до обстоятелството, че взетото от Комисията през 2007 г. решение за непригодност на жалбоподателката е прието за законосъобразно от Съда на публичната служба, то не е от значение за преценката на обосноваността на настоящото правно основание предвид изложените в предходните точки съображения.

85      Освен това по време на съдебното заседание в отговор на въпроси на Съда на публичната служба представителите на Парламента посочват, че поради лекарската тайна и те като органа по назначаването, когато се произнася във връзка с подадената по административен ред жалба на жалбоподателката, не са имали по-голям достъп до документите, въз основа на които медицинското лице на Парламента е дало своето становище за непригодност. Поради това те не са могли да уточнят пред Съда на публичната служба естеството на тези документи, нито да потвърдят, че изпратеното от Комисията на Парламента досие е дало възможност на медицинското лице на Парламента да си изясни напълно особената обстановка, в която е протекла проведената от Комисията медицинска процедура при наемане на работа, и факта, че в миналото жалбоподателката е назначавана неколкократно на работа от Комисията. Освен това компетентният орган на Парламента не е бил в състояние да провери дали становището на медицинското лице е основано на всички относими данни.

86      Накрая Съдът на публичната служба установява, че медицинското лице на Парламента дава становище, което е формулирано категорично и общо, без да е прегледало жалбоподателката, при положение че в рамките на медицинската процедура при наемане на работа в Комисията назначените от лекарската комисия експерти са изложили по-нюансирано становище.

87      Поради това правното основание, изведено от нередовността на становището на медицинското лице, трябва да бъде уважено.

 По второто правно основание, изведено от неспазването на член 33, втора алинея от Правилника

 Доводи на страните

88      Жалбоподателката посочва, че Парламентът не е спазил разпоредбите на член 33 от Правилника и принципа за зачитане на правото на защита. Всъщност спорното решение било прието дори преди жалбоподателката да успее да сезира предвидената в тези разпоредби лекарска комисия по жалбите.

89      Парламентът твърди, на първо място, че в спорното решение се уточнява, че ако прецени това за необходимо, жалбоподателката е разполагала с възможността да сезира лекарската комисия, за да оспори становището на медицинското лице, възможност, от която тя не се е възползвала.

90      На второ място, Парламентът уточнява причините, поради които спорното решение е прието незабавно. Най–напред, като не уведомила медицинската служба за преминатите в Комисията медицински прегледи, жалбоподателката загубила доверието на институцията. По-нататък той счита, че предложената на жалбоподателката длъжност трябвало бързо да бъде заета, за да се замести длъжностно лице, ползващо отпуск по майчинство. Накрая, ако становището на медицинското лице бе оспорено от лекарската комисия, Парламентът посочва, че предвид характера на предложената длъжност той би могъл да предложи на жалбоподателката равностойна длъжност.

 Съображения на Съда на публичната служба

91      От разпоредбите на член 82 във връзка с член 83 от УРДС следва, че преди да бъде назначен на работа, кандидат за длъжност на договорно нает служител преминава през медицински преглед, извършен от медицинското лица на институцията, за да се провери дали е физически годен да изпълнява предложените му служебни задължения.

92      Член 33, втора алинея от Правилника, който се прилага по аналогия за договорно наетите служители, предвижда вътрешна процедура за обжалване на даденото от медицинското лице на институцията отрицателно становище.

93      Прието е, че с въвеждането на лекарска комисия по жалбите в член 33, втора алинея от Правилника законодателят е имал за цел да установи допълнителна гаранция за кандидатите и така да подобри защитата на правата им (Решение по дело A/Комисия, посочено по-горе, точка 23). Тази гаранция, която е свързана с принципа за зачитане на правото на защита (Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2007 г. по дело N/Комисия, F‑95/05, точки 69 и 76), представлява съществено процесуално изискване.

94      Освен това тази гаранция трябва задължително да бъде спазена преди приемането на решението, с което се отказва наемане на работа, а не на по-късен етап, тъй като в такъв случай тя би загубила смисъла си, а именно да гарантира правото на защита на кандидатите за наемане на работа (вж. по аналогия Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, точки 75?78, Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2008 г. по дело Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, точка 151). В това отношение текстът на член 33, втора алинея от Правилника е ясен: за да сезира лекарската комисия, кандидатът за работа разполага със срок от 20 дни, който започва да тече не от уведомяването му за решението, с което се отказва наемане на работа, а от момента, в който е уведомен за становището на медицинското лице.

95      В случая е безспорно, че Парламентът приема спорното решение, без преди това да е дал възможност на жалбоподателката да сезира лекарската комисия по жалбите. Действително при съобщаването на спорното решение Парламентът е уведомил заинтересованото лице за тази възможност. Това обстоятелство обаче е без значение за констатираното процесуално нарушение, тъй като посоченото решение вече е било взето, преди на жалбоподателката да бъде дадена възможност да сезира лекарската комисия по жалбите в срок от 20 дни от съобщаването на становището на медицинското лице.

96      Накрая, за да обоснове неспазването на разпоредбите на член 33 от Правилника, Парламентът посочва, че в интерес на службата е трябвало бързо да наеме служител, за да замести длъжностно лице, ползващо отпуск по майчинство, и поради това не е могъл да изчака преди приемането на спорното решение да изтече предвиденият в разпоредбите на член 33 от Правилника 20‑дневен срок и в случай на сезиране на лекарската комисия — становището на последната.

97      Такъв довод обаче не може да обоснове законосъобразно освобождаване на Парламента от посочени в член 33 от Правилника процесуални задължения. Във всички случаи излизането на длъжностно лице в отпуск по майчинство не е изключително събитие и Парламентът е този, който трябва да осигури заместването на излязлото в отпуск по майчинство лице с друг договорно нает служител, тоест да започне процедурата за наемане достатъчно рано, за да може да спази предвиденото в член 33, втора алинея от Правилника съществено процесуално изискване. В случая, при всички обстоятелства, предвид срока между становището на медицинското лице и предвидената за наемане дата, определена за 2 февруари 2009 г., a priori не е било невъзможно да се поиска становището на лекарската комисия.

98      Съгласно постоянната съдебна практика нарушаването на процесуална норма, по-специално на принципа за зачитане на правото на защита, може да доведе до отмяната на решението само доколкото това нарушение се е отразило върху съдържанието на окончателното решение. Случаят по настоящия спор обаче е точно такъв, тъй като не е изключена възможността, ако при приемането на спорното решение е разполагала с всички относими данни във връзка със здравословното състояние на жалбоподателката, лекарската комисия по жалбите да бе дала становище, различно от това на медицинското лице, или да бе поставила под съмнение възможността за основаване върху получените преди повече от година и половина от Комисията медицински данни.

99      От това следва, че правното основание, изведено от неспазването на член 33, втора алинея от Правилника, също трябва да бъде уважено.

 По третото правно основание, изведено от неспазването на правото на зачитане на личния живот и на членове 6 и 7 от Регламент № 45/2001

 Доводи на страните

100    Жалбоподателката смята, че Парламентът е нарушил правото на зачитане на личния живот и правилата относно защитата на личните данни, и по-специално правилата относно прехвърлянето на нейното медицинско досие. Медицинското лице на Парламента дало становището си, като се основало на документи на Комисията. От една страна, обаче по силата на ръководството за процедурите на медицинската служба на тази институция посочените документи трябвало да бъдат класирани в архивите на Комисията и вече да не представляват документи от медицинско досие, тъй като жалбоподателката не заемала никаква длъжност в Комисията. От друга страна, в членове 6 и 7 от Регламент № 45/2001 се забранявало прехвърлянето на отнасящи се до жалбоподателката медицински данни от Комисията на Парламента. Всъщност притежаваните от Комисията медицински данни били събрани изключително с оглед наемането на жалбоподателката в службите на тази институция. Освен това задачата на медицинското лице на Парламента била да извърши медицински преглед при наемане на работа, а не да разследва медицинската история на жалбоподателката.

101    Според Парламента спорното решение изобщо не нарушавало правилата относно защитата на личните данни. Всъщност член 7 от Регламент № 45/2001 предвиждал, че прехвърлянето на лични данни между институциите било възможно само ако то е необходимо за законното изпълнение на задачи от компетенциите на получателя. Спорното прехвърляне обаче било извършено с цел да позволи на Парламента да изпълни една от своите задачи — проверката на физическата годност на кандидат за наемане на работа. Освен това посоченото прехвърляне било обосновано от грижата да се избегнат безполезни медицински прегледи и да се даде възможност на администрацията да разполага с пълна информация.

102    ЕНОЗД счита, че прехвърлянето и последващото използване на събраните през 2006 г. и 2007 г. медицински данни относно здравословното състояние на жалбоподателката е извършено в нарушение на Регламент № 45/2001. Той уточнява в самото начало, че тези данни не са част от медицинското досие на жалбоподателката в качеството ѝ на бивш срочно нает служител и бивш договорно нает служител на Комисията и въпросът за законосъобразността на тяхното прехвърляне не се поставя по същия начин като този за прехвърлянето между институции на медицинско досие на наето от институция лице. В ръководството за процедурите на медицинската служба на Комисията не се указвало за какви цели събраните в рамките на процедура за наемане на работа медицински данни се съхраняват в архивите след изтичането на шест месеца, нито условията за предоставяне на достъп до тези данни. ЕНОЗД припомня, че в две становища, приети през 2007 г. и 2008 г., той препоръчва съответно на Парламента и на Комисията, що се отнася до кандидатите, обявени за физически непригодни за наемане на работа, събраните в рамките на процедурата за наемане на работа медицински данни да се съхраняват само за ограничен период от време, който би могъл да съответства на периода, през който е възможно оспорване на данните или на взетото въз основа на тях решение.

103    ЕНОЗД подчертава, че прехвърлянето на лични данни между институциите е уредено главно в член 7 от Регламент № 45/2001, но без да се засягат разпоредбите на членове 4, 5, 6 и 10 от посочения регламент. Поради това спазването на член 7 от Регламент № 45/2001 не означава, че прехвърлянето и последващото използване на данни съответствали изцяло на този регламент, обратно на онова, което изглежда твърди Парламентът, който ограничава писмената си защита до посочения член 7. ЕНОЗД припомня, че по силата на член 10, параграф 1 от Регламент № 45/2001 обработването на специални категории данни, като медицинските данни, е забранено и според Европейския съд по правата на човека защитата на тези данни е от основно значение за упражняването на правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано в член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана на 4 ноември 1950 г. в Рим (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Тъй като жалбоподателката не е дала съгласието си за обработването на спорните данни, предвиденото в член 10, параграф 2, буква a) от Регламент № 45/2001 изключение не било приложимо. Освен това Парламентът не доказал, че макар и законно от гледна точка на член 7 от Регламент № 45/2001, прехвърлянето на тези данни действително било необходимо с цел съобразяване с негови права и задължения в областта на трудовото право по смисъла на посоченото в член 10, параграф 2, буква б) от този регламент второ изключение. Всъщност Парламентът могъл да получи тази информация по друг начин, който засяга в по-малка степен личния живот, например като поиска от жалбоподателката да предостави тази информация или като организира извършването на медицински преглед от своите служби. В това отношение ЕНОЗД уточнява, че в становището си от 2007 г., посочено по-горе, той препоръчва на Парламента да премахне от формуляра за медицински преглед преди наемане на работа въпросите за това дали на кандидата вече му е отказвана длъжност по медицински причини или дали се е консултирал с невролог, психиатър, психоаналитик или психотерапевт. Парламентът се съобразил с тази препоръка.

104    От друга страна, ЕНОЗД твърди, че в момента, в който Парламентът получава от медицинската служба на Комисията отнасящите се до жалбоподателката медицински данни, притежаването на тези данни вече не съответства на първоначалната им цел, а именно проверка на годността на жалбоподателката от медицинска гледна точка да заема длъжност в Комисията. Освен това тези данни били класирани в архивите на Комисията, тъй като посоченият в ръководството за процедурите на медицинската служба на Комисията шестмесечен срок от приемането на решението за непригодност изтекъл. Следователно прехвърлянето и използването на тези данни били извършени в нарушение на член 4, параграф 1, букви б) и д) от Регламент № 45/2001. Освен това промяната на целта, с която се обработват тези данни, не могла да се обоснове с член 6 от този регламент. От друга страна, Парламентът, който е автор на искането за прехвърляне, бил длъжен съвместно с Комисията да следи за законността на прехвърлянето в неговата цялост.

105    Накрая ЕНОЗД уточнява, че дори да се предположи, че жалбоподателката съзнателно не е уведомила Парламента за предходните медицински прегледи, това обстоятелство не било от значение за правото на защита на тези данни, което заинтересованата страна извлича от Регламент № 45/2001.

106    В становището си по писменото становище при встъпване жалбоподателката заявява, че изцяло се присъединява към анализа на ЕНОЗД, според който Парламентът е нарушил член 4, параграф 1, букви б) и д) и член 10, параграф 2, буква б) от Регламент № 45/2001. Констатацията, че прехвърлянето на медицински данни не е било свързано с действителна необходимост по смисъла на член 10, параграф 1, буква б) от посочения регламент, се прилагала поради същите съображения, що се отнася до член 7, параграф 1 от същия текст, чиято последна разпоредба също била нарушена, тъй като спорното прехвърляне не могло да се разглежда като необходимо за законосъобразното изпълнение на задачите на Парламента. Тази институция нарушила принципа на ограничаване в рамките на целта, на точност и за актуализиране на данните, както и правилата за съхраняването им и поради това не спазила член 4, параграф 1, букви б), г) и д) от Регламент № 45/2001.

107    В становището си относно становището при встъпване Парламентът подчертава, че обработването на личните данни на жалбоподателката било необходимо, за да се изпълнят задълженията на институцията в областта на трудовото право, а именно да се провери физическата годност на жалбоподателката да изпълнява своите служебни задължения, както се предвижда в член 83 от УРДС и в член 33 от Правилника. Поради това обработването на тези данни било законосъобразно от гледна точка на член 10, параграф 2, буква б) от Регламент № 45/2001. Освен това обработването на тези данни единствено от членовете на медицинската служба на Парламента, които са обвързани със задължение за опазване на професионална тайна, за медицински цели, свързани с диагностициране на работоспособност от медицинското лице, било необходимо и следователно законосъобразно по смисъла на член 10, параграф 3 от посочения регламент. Това обработване също било част от легитимното упражняване на публична власт и следователно било законосъобразно от гледна точка на член 5, буква a) от този регламент.

108    Що се отнася до прехвърлянето на данните, Парламентът твърди, че то било необходимо за легитимното изпълнение на задачите на институцията. Всъщност без това прехвърляне Парламентът нямало да може да изпълни задачите си: от една страна, жалбоподателката не уведомила медицинската служба на Парламента в деня, в който влязла във връзка с нея, за обстоятелството, че по-рано е преминала медицински преглед в друга институция; от друга страна, практиката на Парламента, която се състои в искане за прехвърлянето на медицинското досие при наемане на работа на кандидат, в случай че заинтересованата страна вече е преминала медицински преглед при наемане на работа в друга институция, била в интерес както на институцията, така и на съответното лице, като давала възможност да се избегне повторното извършване на определени медицински прегледи. Изложената от ЕНОЗД възможност за извършване на нов медицински преглед в Парламента била изцяло въпрос на медицинска преценка, която зависела от инициативата на компетентния лекар въз основа на прехвърленото медицинско досие.

109    Що се отнася до качеството на данните, Парламентът счита, че не е нарушил член 4, параграф 1, букви б) и д) от Регламент № 45/2001. Той смята, че те са събрани с определена цел, а именно да се провери дали жалбоподателката е физически годна да изпълнява задължения в служба в Съюза, изрична и легитимна цел, тъй като тя е предвидена по-специално в член 33 от Правилника и тези данни са обработени по-късно със същата цел. Впрочем прегледът при наемане на работа се извършвал от всички институции на същото правно основание и протичал при същите условия. Условията за годност, които трябва да бъдат изпълнени, като цяло били същите във всички институции. Прехвърлянето на спорните данни било подобно на прехвърлянето на медицинското досие на длъжностно лице, прехвърлено в друга институция, прието за легитимно от ЕНОЗД в становището му от 14 юни 2007 г. Освен това събраните от Комисията данни не били съхранявани в период, надхвърлящ периода, необходим за постигане на целите на събирането и обработването. ЕНОЗД признало изрично в изготвените от него „Насоки относно операциите по обработване на данните в областта на наемане на персонал“, от октомври 2008 г., че личните данни на неодобрените кандидати могат да се съхраняват две години след края на процедурата, срок, който в случая не бил превишен. Накрая, предвиденият в член 15 от вътрешните правила на Парламента едногодишен срок се отнасял само до валидността на даден преглед.

 Съображения на Съда на публичната служба

–       Що се отнася до първата част на правното основание, изведена от нарушаването на правото на зачитане на личния живот

110    Страните обръщат внимание в писмените си изложения и по време на съдебното заседание върху втората част на правното основание относно нарушението на членове 6 и 7 от Регламент № 45/2001. Встъпването на ЕНОЗД допринася за съсредоточаване на разискванията върху тази втора част. Съдът на публичната служба обаче смята, че първата част на правното основание, изведена от нарушаването на правото на зачитане на личния живот, е изложена достатъчно точно в точки 14.1 и 16.12 от жалбата, развити по-нататък по време на съдебното заседание, за да бъдат предмет на отделен отговор.

111    Съгласно практиката на Съда правото на зачитане на личния живот, прогласено в член 8 от ЕКПЧ, което произтича от конституционните традиции, общи за държавите членки, представлява едно от основните права, защитавани от правния ред на Съюза. То обхваща по-специално правото на дадено лице да запази в тайна здравословното си състояние (вж. по-специално Решение на Съда от 5 октомври 1994 г. по дело X/Комисия, C‑404/92 P, точка 17, вж. също Решение на ЕСПЧ от 25 февруари 1997 г. по дело Z c/у Финландия, Recueil des arrêts et décisions 1997‑I, § 71 и Решение на ЕСПЧ от 4 декември 2008 г. по дело S. и Marper c/у Обединеното кралство, n°30562/04 и n°30566/04, § 66).

112    Прехвърлянето на трето лице, включително на друга институция, на събрани от институция лични данни за здравословното състояние на лице само по себе си може да представлява намеса в личния живот на заинтересованото лице, независимо от последващото използване на така предоставените данни (вж. по аналогия Решение на Съда от 20 май 2003 г. по дело Österreichischer Rundfunk и др., C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, точки 73?75).

113    Прието е обаче, че върху основните права могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на защитеното право (Решение от 5 октомври 1994 г. по дело X/Комисия, посочено по-горе, точка 18). В това отношение член 8, параграф 2 от ЕКПЧ следва да се приеме като отправна точка. Съгласно тази разпоредба намесата на държавните власти в личния живот може да бъде обоснована, доколкото i) става въпрос за „случаите, предвидени в закона“, ii) тя преследва една или повече от целите — лимитативно изброени, и iii) е „необходима“ за постигането на тази цел или тези цели.

114    Поради това в конкретния случай следва да се провери дали прехвърлянето на медицински данни от една институция на друга с цел улесняване работата на медицинското лице във връзка с преглед при наемане на работа може да се счита за законно с оглед посочените по-горе три условия.

115    На първо място, що се отнася до първото условие, разпоредбите на Регламент № 45/2001 позволяват прехвърлянето на лични данни от една институция на друга да се разглежда като извършено „в случаите, предвидени в закона“.

116    Всъщност разпоредбите на член 7 от Регламент № 45/2001 уреждат този вид обработване на лични данни.

117    Следва обаче да се установи дали този член е формулиран достатъчно точно, така че да даде възможност на адресатите на закона да съобразят поведението си и по този начин да съответства на поставеното от практиката на Европейския съд по правата на човека изискване за предвидимост (вж. по-специално Решение на ЕСПЧ по дело Rekvényi c/у Унгария от 20 май 1999 г. Recueil des arrêts et décisions, 1999‑III, § 34). Всъщност в член 7 от Регламент № 45/2001 се предвижда много общо, че прехвърлянето на данни между институциите е възможно само ако изпратените данни „са необходими за законното изпълнение на задачи от компетенциите на получателя“.

118    Освен това член 6 от Регламент № 45/2001 изрично предвижда, че „лични данни се обработват за цели, различни от тези, за които са били събрани, само ако промяната на целта е изрично разрешена от вътрешния правилник на институцията или органа на Съюза“.

119    Налага се обаче изводът, че Парламентът изобщо не се позовава на съществуването на каквото и да е писано правило, с което се предвижда прехвърлянето на медицински данни между институциите или обмен на медицинска информация между медицинските служби на институциите, отнасяща се не до заемащите длъжност в тези институции лица, а до кандидати за наемане на работа.

120    На второ място, Парламентът твърди, че прехвърлянето на медицински данни от една институция на друга имало за цел да позволи проверката дали даден кандидат отговаря на условията за физическа годност да изпълнява предложената му длъжност и дали при наемане на работа той действително ще може да изпълнява посочените служебни задължения. В това отношение Съдът е приел, че извършването на преглед при наемане на работа обслужва легитимен интерес на институциите на Съюза (Решение от 5 октомври 1994 г. по дело X/Комисия, посочено по-горе, точка 20). В този смисъл изложената цел може да обоснове намеса в правото на зачитане на личния живот по смисъла на член 8, параграф 2 от ЕКПЧ.

121    На трето място, следва да се провери дали разглежданата намеса е необходима в демократично общество за постигане на преследваната легитимна цел.

122    Според Европейския съд по правата на човека в едно демократично общество дадена намеса се разглежда като необходима за постигането на легитимна цел, ако тя съответства на императивна социална необходимост, и по-специално ако е пропорционална на преследваната легитимна цел и ако съображенията, на които се позовават националните органи, за да я обосноват, изглеждат относими и достатъчни. Националните органи разполагат с определена свобода на преценка в това отношение. Обхватът на тази свобода обаче е различен и зависи от определен брой фактори, сред които естеството на разглежданото право, гарантирано от ЕКПЧ, неговото значение за съответното лице, естеството на намесата и нейната цел. Тази свобода е толкова по-ограничена, колкото разглежданото право е важно с оглед гарантирането на лицето на действителното упражняване на признатите му основни права или права от „интимен“ порядък. Когато е заложен особено важен за съществуването или идентичността на дадено лице аспект, предоставената на държавата свобода на преценка е ограничена (Решение на ЕСПЧ от 10 април 2007 г. по дело Evans с/у Обединено кралство n°6339/05, § 77).

123    В случая, както беше посочено по-горе, защитата на личните данни играе основна роля за упражняването на прогласеното в член 8 от ЕКПЧ право на зачитане на личния и семейния живот. Спазването на поверителния характер на информацията относно здравето представлява едно от основните права, защитавани от правния ред на Съюза (вж. Решение на Съда от 8 април 1992 г. по дело Комисия/Германия, C‑62/90, точка 23 и Решение на Съда от 5 октомври 1994 г. по дело X/Комисия, посочено по-горе, точка 17). Този принцип е основополагащ не само за да защити личния живот на болните, но и за да запази тяхното доверие в медицинския персонал и медицинските служби като цяло (Решение на ЕСПЧ по дело Z с/у Финландия, посочено по-горе, § 95). Като се има предвид изключително интимния и чувствителен характер на медицинските данни, възможността за прехвърляне или съобщаване на такава информация на трето лице дори ако става въпрос за друга институция или друг орган на Съюза, без съгласието на съответното лице налага особено строга проверка (вж. по аналогия Решение на ЕСПЧ по дело Z с/у Финландия, § 95, посочено по-горе и Решение на ЕСПЧ по дело S. и Marper с/у Обединено кралство, § 103, посочено по-горе). В това отношение Регламент № 45/2001 гласи в член 10, параграф 1 от същия, че обработването на медицински данни по принцип е забранено освен при прилагане на посочените в параграф 2 от посочения член дерогации.

124    Ето защо следва да се претегли интересът, който Парламентът има да се увери, че наема на работа лице, годно да изпълнява служебните задължения, които ще му бъдат поверени, и тежестта на нарушението на правото на съответното лице на зачитане на личния му живот.

125    В случая обаче Съдът на публичната служба смята, че макар прегледът при наемане на работа да обслужва легитимния интерес на институциите на Съюза, които трябва да бъдат в състояние да изпълняват задачата си, този интерес не обосновава прехвърляне на медицински данни от институция на друга институция без съгласието на заинтересованото лице (вж. по аналогия Решение от 5 октомври 1994 г. по дело X/Комисия, посочено по-горе, точка 20). Всъщност най-напред следва да се посочи, че както вече беше отбелязано, медицинските данни представляват особено чувствителни данни. По-нататък, тези данни са събрани две години преди това с ясно определена цел от институция, с която, в резултат на процедурата за проверка на годността от медицинска гледна точка при наемане на работа, жалбоподателката не е влязла в трудово правоотношение. Накрая Парламентът е могъл да изпълни задачата си при условия, които не засягат в такава степен основните права на жалбоподателката. Така например той е могъл да извърши определения за 7 януари 2009 г. медицински преглед, евентуално да разпореди извършването на нови медицински прегледи или да поиска разрешение от жалбоподателката да му бъдат прехвърлени спорните медицински данни, или също да се основе на информацията, която жалбоподателката се е ангажирала да му изпрати през януари 2009 г.

126    Обратно на онова, което твърди Парламентът, решението, с което неговото медицинско лице е поискало прехвърлянето на събраните от Комисията медицински данни, не е акт с изцяло медицинско значение, който е освободен от контрола на съда. Всъщност прехвърлянето е поискано дори преди медицинското лице да е прегледало жалбоподателката и дори преди тя да е предала на медицинската служба поисканата от нея информация.

127    От всички изложени по-горе съображения следва, че становището на медицинското лице е дадено в нарушение на правото на зачитане на личния живот на жалбоподателката и поради това спорното решение също е опорочено от незаконосъобразност. Следователно първата част на правното основание трябва да се уважи.

–       Що се отнася до втората част на правното основание, изведена от нарушаването на членове 6 и 7 от Регламент № 45/2001

128    В самото начало следва да се припомни, че член 1 от Регламент № 45/2001 предвижда изрично, че институциите и органите на Съюза защитават в съответствие с посочения регламент основните права и свободи на физическите лица. Също така разпоредбите на този регламент не могат да се тълкуват в смисъл, че обосновават нарушаване на правото на зачитане на личния живот, гарантирано от член 8 от ЕКПЧ (вж. Решение по дело Österreichischer Rundfunk и др., посочено по-горе, точка 91).

129    От член 7 от Регламент № 45/2001 следва, че институция или орган на Съюза може да прехвърли лични данни на друга институция или друг орган на Съюза, ако те са необходими за законното изпълнение на задачи от компетенциите на получаващата ги институцията или получаващия ги орган на Съюза.

130    В случая не може да се оспори, че проверката на физическата годност на жалбоподателката за наемане на работа от службите на Парламента е част от законното изпълнение на задачите на тази институция.

131    Както обаче основателно посочва ЕНОЗД в писменото си становище при встъпване, тази констатация сама по себе си не позволява да се докаже, че спорното прехвърляне на медицинските данни на жалбоподателката било в съответствие с разпоредбите на Регламент № 45/2001. Всъщност, от една страна, прехвърлянето трябва да бъде „необходимо“ за законното изпълнение на задачите на институцията. Ето защо в настоящия спор трябва да се установи, че прехвърлянето е било абсолютно необходимо, за да могат службите на Парламента да преценят дали жалбоподателката е физически годна. От друга страна, член 7 от посочения регламент предвижда изрично, че той се прилага, „без да се засягат разпоредбите на членове 4, 5, 6 и 10“ от същия текст.

132    Ето защо, за да се произнесе по твърдението на жалбоподателката за нарушение на регламента, и по-специално на член 7 от него, Съдът на публичната служба следва да провери дали това прехвърляне е извършено при спазване на изложеното в този член изискване за необходимост и в съответствие с разпоредбите, към които препраща този член, по-специално член 6 от регламента. В настоящия спор най-напред следва да се пристъпи към разглеждането на членове 4, 6 и 10 от Регламент № 45/2001, за които жалбоподателката твърди, че са нарушени, преди да се провери дали посоченото в член 7 от същия регламент изискване за необходимост от прехвърлянето може да се приеме за изпълнено.

133    На първо място, що се отнася до членове 4 и 6 от Регламент № 45/2001, следва да се отбележи, че по силата на член 4, параграф 1 от този регламент, личните данни трябва да бъдат обработвани безпристрастно и законно и събирани за конкретни, изрично указани и законни цели и впоследствие да не бъдат обработвани по несъвместим с тези цели начин. Освен това член 6 от посочения регламент предвижда, че личните данни се обработват за цели, различни от тези, за които са били събрани, само ако промяната на целта е изрично разрешена от вътрешния правилник на институцията или органа на Съюза.

134    В случая, както основателно твърдят жалбоподателката и ЕНОЗД, е безспорно, че медицинските данни, събрани от Комисията в рамките на предвидения от разпоредбите на член 83 от УРДС медицински преглед при наемане на работа, които се отнасят до жалбоподателката, имат изключително за цел да позволят да се определи дали към момента на назначаването ѝ на работа заинтересованата страна е физически годна да изпълнява служебните си задължения в службите на Комисията.

135    Следва да се посочи обаче, от една страна, че последващото обработване на тези медицински данни, за да се провери способността на жалбоподателката да изпълнява служебни задължения в Парламента през декември 2008 г., представлява цел, различна от тази, за която първоначално са били събрани. В това отношение Парламентът не може валидно да се позовава на обстоятелството, че извършените от всички институции медицински прегледи почивали на същото правно основание, ставали при същия ред и условия и се основавали на идентични критерии за годност. Всъщност съдът на Съюза обръща внимание в няколко от своите решения на значението на автономията на всяка институция в качеството ѝ на работодател, като отхвърля доводите, изведени от единството на публичната служба на Съюза. В този смисъл е прието, че назначените от дадена институция длъжностни лица не могат да претендират за същото класиране като предоставеното на длъжностни лица от друга институция, въпреки че всички тези длъжностни лица са издържали успешно един и същ конкурс (Решение на Съда на публичната служба от 9 декември 2010 г. по дело Liljeberg и др./Комисия, F‑83/05, точка 58). Освен това, макар според принципа за единство на публичната служба, прогласен в член 9, параграф 3 от Договора от Амстердам, за всички длъжностни лица от всички институции на Съюза да се прилага единен правилник, такъв принцип не означава, че институциите трябва да си служат по идентичен начин с предоставеното им с Правилника право на преценка, при положение че обратно, при управлението на техния персонал последните се ползват от „принципа на автономия“, според използваната от Първоинстанционния съд на Европейските общности формулировка в Решение от 16 септември 1997 г. по дело Gimenez/Комитет на регионите (T‑220/95, точка 72).

136    От друга страна, при положение че по силата на член 6 от Регламент № 45/2001 промяна на целта, за която се събират данни, трябва изрично да е предвидена във вътрешен правилник на институцията, от писмените изложения и от съдебното заседание се установява, че промяната на целта, с която медицинските данни на жалбоподателката са събрани от Комисията през 2006 г. и 2007 г., не е предвидена в нито един приет от тази институция или от Парламента текст. Прехвърлянето на такива данни между съответните институции се основава само на обикновена практика, за която кандидатите за работа изобщо не са уведомени. Освен това ЕНОЗД твърди в съдебното заседание, без това да се оспорва, че не е уведомен за практиката на Парламента, състояща се в искане за прехвърляне на отнасящите се до кандидатите за работа медицински данни, въпреки че член 27 от Регламент № 45/2001 изисква такова уведомяване. Що се отнася до Комисията, ЕНОЗД уточнява, че в становище от 10 септември 2007 г., издадено в рамките на неговия предварителен контрол на досието на тази институция, озаглавено „Управление на дейностите на медицинската служба Брюксел-Люксембург, по-специално чрез компютърното приложение SERMED“, той е разгледал изключително съвместимостта с разпоредбите на Регламент № 45/2001 на прехвърлянето на медицински данни в изключителни случаи на правната служба на Комисията, на Съда на публичната служба или на Европейския омбудсман по негово искане. За сметка на това ЕНОЗД изобщо не разглежда в това становище въпроса за прехвърлянето на медицински данни, събрани от институция във връзка с медицински преглед при назначаване на работа, на друга институция или друг орган на Съюза, тъй като длъжностното лице за защита на данните към Комисията не е обявило този вид прехвърляне на данни. ЕНОЗД отбелязва, че в това становище препоръчва на Комисията събраните в рамките на процедурата за наемане на работа медицински данни за кандидатите, обявени за физически непригодни да бъдат наети на работа, да се съхраняват само за ограничен период от време, който би могъл да съответства на периода, през който е възможно да се оспорват данните или взетото въз основа на тях решение. В този смисъл е законосъобразно Комисията да съхранява събраните през 2006 г. и 2007 г. данни, отнасящи се до здравословното състояние на жалбоподателката, но само с оглед образуваните по нейна инициатива съдебни производства пред юрисдикциите на Съюза по дело F‑33/08 и T‑510/09 P в резултат на отказа на Комисията да я наеме на работа.

137    На второ място, що се отнася до член 10 от Регламент № 45/2001, трябва да се отбележи, че по силата на параграф 1 от този член обработването на медицински данни по принцип е забранено. В параграф 2 от посочения член 10 се предвижда по-специално, че параграф 1 не се прилага, ако субектът е дал съгласието си за обработването или ако обработването е необходимо с цел спазване на специфични права и задължения на администриращия лични данни орган в областта на трудовото право.

138    От една страна, обаче е безспорно, че жалбоподателката не е дала съгласието си за прехвърлянето на отнасящите се до нея медицински данни от Комисията на Парламента.

139    От друга страна, макар да е вярно, че спорното прехвърляне е извършено, за да се даде възможност на Парламента да провери дали жалбоподателката е физически годна да изпълнява служебните си задължения в тази институция, задължение, което произтича от членове 82 и 83 от УРДС и може да се разглежда като „задължение в областта на трудовото право“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква б) от Регламент № 45/2001, не е доказано, че това прехвърляне е било „необходимо“ с оглед спазването на това задължение. Както отбелязва ЕНОЗД и както беше посочено в точка 125, били са възможни други мерки, които не засягат в такава степен личния живот и позволяват на Парламента да осигури пълното прилагане на членове 82 и 83 от УРДС. По-специално, преди да поиска от Комисията да му прехвърли тези данни, Парламентът е могъл да прикани жалбоподателката да му предостави определена информация относно нейни предходни заболявания и да проведе необходимите медицински прегледи чрез собствените си служби. Освен това фактът, че прехвърлените данни са сравнително стари, събрани през 2006 г. и 2007 г., повече от година и половина преди приемането на спорното решение, не подкрепя тезата на Парламента, че това прехвърляне е било необходимо.

140    Както основателно посочва жалбоподателката, Парламентът не може да претендира и че спорното прехвърляне било извършено на основание член 10, параграф 3 от Регламент № 45/2001. Всъщност, макар този член да оправомощава членовете на медицинската служба на дадена институция да обработват данните, необходими за медицинско диагностициране във връзка с годността на лице да изпълнява служебните си задължения, той няма за цел, нито за последица да се разреши прехвърляне на медицински данни като оспорваното в настоящия спор прехвърляне, дори то да е извършено между членовете на съответните медицински служби на въпросните две институции.

141    На трето място, що се отнася до член 7 от Регламент № 45/2001, следва да се приеме за установено, както основателно твърди жалбоподателката, че прехвърляне, което не се счита за необходимо по смисъла на член 10 от регламента, не може да бъде такова и по смисъла на член 7 от същия текст, след като става въпрос за същата съответна задача, а именно проверката дали жалбоподателката е физически годна, за да бъде наета на работа.

142    От изложеното по-горе следва, че предвид особено чувствителния характер на медицинските данни на жалбоподателката и условията, при които те са получени, Съдът на публичната служба счита, че при обработването на тези данни Парламентът не е изпълнил законосъобразно поверената му по силата на разпоредбите на членове 82 и 83 от УРДС задача. За да направи това, той е трябвало да поиска съгласието на жалбоподателката за прехвърлянето на данните или да извърши специални медицински прегледи, а не без предварително разрешение от заинтересованото лице да се основава на получените в рамките на друга процедура от друга институция медицински данни.

143    Поради това жалбоподателката има основание да твърди, че като е поискало от Комисията прехвърлянето на тези медицински данни, медицинското лице на Парламента е нарушило разпоредбите на членове 6 и 7 от Регламент № 45/2001 и като се е основало на тези данни, е дало нередовно становище относно нейната физическа годност. Ето защо втората част на правното основание трябва бъде уважена.

144    В писменото си изложение Парламентът обаче посочва, че спорното решение се основавало не само на физическата непригодност, но и на загубата на доверие.

145    Следователно Съдът на публичната служба следва да провери дали този втори довод действително е изтъкнат и дали той може да обоснове спорното решение.

146    Въпреки че в спорното решение и в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, Парламентът изтъква обстоятелството, че жалбоподателката не е изпълнила наложеното ѝ задължение да обяви, че по-рано е преминала медицински преглед в друга европейска институция, той не извежда от него пряка правна последица, тъй като тези решения се основават юридически само на констатацията, че жалбоподателката не отговаря на условието за физическа годност за изпълнение на нейните служебни задължения. В този смисъл, обратно на онова, което твърди Парламентът, спорното решение не е основано на загубата на доверие.

147    Ако чрез доводите си Парламентът иска да представи пред Съда замяна на мотиви, следва да се отбележи, че позоваването на мотив в хода на съдебното производство, който би могъл законосъобразно да обоснове спорното решение, не може да бъде пречка за отмяната на посоченото решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 10 декември 2003 г. по дело Tomarchio/Комисия, T‑173/02, точка 86 и Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2006 г. по дело Leite Mateus/Комисия, T‑10/04, точка 43) освен при обвързана компетентност на администрацията в съответната област.

148    В случая обаче Парламентът не може да претендира, че в такава ситуация е била налице обвързана компетентност, тъй като, що се отнася до мотива относно загубата на доверие, той разполага с широка свобода на преценка (вж. в този смисъл Решение на Съда на публичната служба от 15 декември 2010 г. по дело Angulo Sánchez/Съвет, F‑67/09, точки 76?78).

149    Освен това във всеки случай към датата на спорното решение Парламентът не е в състояние да потвърди, че жалбоподателката съзнателно не го е уведомила, че е работила за Комисията или че вече е преминала медицински преглед в друга институция. Всъщност от точки 29 и 31 от настоящото решение се установява, че жалбоподателката и администрацията са се договорили през януари 2009 г. заинтересованото лице да изпрати на Парламента документите, необходими за съставянето на досието за наемане на работа. Ето защо не е била изключена възможността жалбоподателката да предостави тази информация на Парламента преди встъпването в длъжност или във връзка с медицинския преглед, за който тя е поканена, който трябвало да се състои на 7 януари 2009 г.

150    Оттук, без да е необходимо да се разглежда последното правно основание на жалбата, изведено от наличието на психически тормоз, следва, че спорното решение трябва да се отмени.

4.     По исканията за обезщетение

 Доводи на страните

151    Жалбоподателката твърди, че допуснатите нередности в медицинската процедура за наемане на работа представляват нарушения, които могат да ангажират отговорността на Парламента, тъй като, от една страна, те са ѝ причинили имуществена и неимуществена вреда и от друга страна, те се намират в пряка връзка с вредите, на които тя се позовава.

152    Що се отнася до имуществената вреда, жалбоподателката посочва, че в резултат на допуснатите от Парламента нарушения тя е загубила много сериозна възможност да заеме подлежаща на заемане длъжност в Парламента, която тя евентуално можела да заеме за неопределено време. Тя иска също да получи обезщетение, съответстващо на 95 % от разликата между възнаграждението, което би получавала в периода 2 февруари?2 август 2009 г., и обезщетенията за безработица, които действително е получила за този период. В това отношение тя иска „авансово“ обезщетение от 50 000 EUR.

153    Що се отнася до неимуществената вреда, жалбоподателката иска сумата от 20 000 EUR предвид чувството за несправедливост, което е изпитала поради осуетяването на нейното наемане на работа в Парламента и допуснатите множество незаконосъобразности, по-специално нарушаването на правото на зачитане на нейния личен живот.

154    Парламентът посочва, че исканията за обезщетение трябва да се отхвърлят. Всъщност жалбоподателката не доказала, че съществува нарушение.

155    Освен това, що се отнася до имуществената вреда, Парламентът счита, от една страна, че последната не е действителна и сигурна, тъй като не е доказано, че жалбоподателката щяла да бъде наета на работа, ако медицинският преглед беше извършен без прехвърлените от Комисията медицински данни. От друга страна, Парламентът счита, че тази вреда е надценена и в никакъв случай не може да съответства на сумата от 50 000 EUR. Според Парламента възнаграждението, което жалбоподателката би могла да получи в периода 2 февруари?2 август 2009 г. възлизало най-много на сумата от 15 600,60 EUR. Освен това от тази сума трябвало да се приспаднат получените за същия период обезщетения за безработица. Накрая така получената сума трябвало да се претегли с коефициент за намаляване, за да се вземе предвид фактът, че възможността жалбоподателката да бъде наета на работа, била малка.

156    Що се отнася до неимуществената вреда, Парламентът твърди, че жалбоподателката не доказва в достатъчна степен в какво се състои тази вреда и припомня постоянната съдебна практика, съгласно която отмяната на обжалваното решение по принцип представлява подходящо и достатъчно обезщетение на претърпяната неимуществена вреда.

 Съображения на Съда на публичната служба

157    Съгласно постоянната съдебна практика ангажирането на отговорността на администрацията предполага да са налице съвкупност от условия, що се отнася до неправомерното поведение, в което се упрекват институциите, наличието на вреда и на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда (Решение на Съда от 1 юни 1994 г. по дело Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, точка 42 и Решение на Съда от 21 февруари 2008 г. по дело Комисия/Girardot, C‑348/06 P, точка 52). Тези три условия са кумулативни. Липсата на едно от тях е достатъчна за отхвърлянето на исканията за обезщетение.

158    Що се отнася до причинно-следствената връзка, по принцип жалбоподателят трябва да докаже наличието на пряка и сигурна причинно-следствена връзка между допуснатото от институцията нарушение и претендираната вреда (Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 1999 г. по дело Hautem/ЕИБ, T‑140/97, точка 85).

159    Същевременно степента на сигурност на изискваната от съдебната практика причинно-следствена връзка е достигната, когато допуснатата от институция на Съюза незаконосъобразност по несъмнен начин е лишила едно лице не непременно от назначаване на работа, на което заинтересованото лице никога няма да може да докаже, че е имало право, а от сериозна възможност да бъде наето като длъжностно лице или служител, като последицата от това е имуществена вреда, изразяваща се в загуба на доход. Когато при конкретните обстоятелства изглежда в най-голяма степен вероятно, че ако бе спазила законосъобразността, съответната институция би наела на работа служителя, теоретичната несигурност, която се запазва, що се отнася до изхода от редовно проведена процедура, не може да бъде пречка за обезщетяване на претърпяната от заинтересованата страна действителна имуществена вреда поради неодобряването на нейната кандидатура за длъжността, на която тя е имала всички изгледи да бъде назначена (Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2004 г. по дело Sanders и др./Комисия, T‑45/01, точка 150, Решение на Съда на публичната служба от 22 октомври 2008 г. по дело Tzirani/Комисия, F‑46/07, точка 218).

160    Що се отнася до имуществената вреда, жалбоподателката има основание да твърди, че без допуснатата от Парламента незаконосъобразност, чието медицинско лице се основава на остарели медицински данни и не извършва лично предвидения в УРДС медицински преглед за годност, тя имала сериозни изгледи да бъде наета на работа.

161    Всъщност най-напред Парламентът вече уведомил жалбоподателката, че е назначена. Ето защо решението за наемане на работа не било изцяло евентуално, а действително и наемането на жалбоподателката било обусловено само от признаването, че е физически годна да изпълнява служебните си задължения.

162    По-нататък, обратно на онова, което претендира Парламентът, не е доказано, че в случай на редовно провеждане на медицинския преглед при наемане на работа само с оглед на събраната от медицинската служба на Парламента информация относно здравословното състояние на жалбоподателката през януари 2009 г. заинтересованото лице не би било наето на работа. Всъщност медицинските данни, които обосновават отказа за наемане на жалбоподателката на работа от Комисията през 2007 г., са могли да се променят и да обосноват признаването на годността ѝ да бъде наета от службите на Парламента.

163    Накрая, не може да се изисква от лице, кандидат за назначаване на работа, да разкрие на бъдещия си работодател всички свои предходни заболявания. Както е приел Съдът, правото на зачитане на личния живот, прогласено в член 8 от ЕКПЧ, което произтича от конституционните традиции, общи за държавите членки, представлява едно от основните права, защитавани от правния ред на Съюза (вж. Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 23). То обхваща по-специално правото на дадено лице да запази в тайна здравословното си състояние (Решение на Съда от 5 октомври 1994 г. по дело X/Комисия, посочено по-горе, точка 17).

164    Наистина работодателят може да проведе прегледите, даващи възможност за преценка на физическата годност на наеманото от него лице, и ако то откаже да премине такива прегледи, тъй като има право на това, работодателят може да стигне до подходящите според него предвид такъв отказ изводи, като не поеме риска да наеме заинтересованото лице (вж. в този смисъл Решение от 5 октомври 1994 г. по дело X/Комисия, посочено по-горе, точки 20 и 21).

165    В случая обаче не е сигурно, че при липсата на информацията, която получава от медицинската служба на Комисията, Парламентът щеше да има съмнения относно здравословното състояние на жалбоподателката и щеше да иска извършването на задълбочени прегледи, след като е знаел, че ѝ се предлага само краткосрочен договор. Дори да се предположи, че във връзка с медицинския преглед, който трябвало да се проведе през януари 2009 г., жалбоподателката, както тя, изглежда, твърди, е указала на Парламента, че е страдала от определени заболявания, обосноваващи консултирането на психиатри, не е сигурно, че такава информация щеше да доведе до отхвърляне на кандидатурата на заинтересованото лице от институцията. Ако самото знание за смущения, различни от психологическите разстройства, трябваше да обоснове в самото начало отказ на работодателя за наемане на работа, това би довело до сериозни затруднения за достъп до работа за множество лица, които в миналото са имали такива проблеми дори за кратки периоди от време.

166    При тези условия Съдът на публичната служба счита, че жалбоподателката е била лишена от действителна възможност да бъде наета на работа за определен срок и тази загуба на възможност може да се оцени ex aequo et bono, с оглед на всички доказателства, с които разполага Съдът на публичната служба, на 50 % (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 6 юни 2006 г. по дело Girardot/Комисия, T‑10/02, точки 118 и 119). Като се има предвид възнаграждението, което жалбоподателката можеше да получи за периода, в който би била договорно нает служител, оценено от Парламента на 15 600,60 EUR, и получените от заинтересованото лице доходи в разглеждания период, през който жалбоподателката е получавала месечно обезщетение за безработица от около 960 EUR, и при липсата на всякакво доказателство, което дава възможност да се приеме, че наемането на жалбоподателката би могло да бъде продължено след изтичането на шест месеца, Парламентът следва да бъде осъден ex aequo et bono да заплати на жалбоподателката сумата от 5 000 EUR като обезщетение за имуществени вреди.

167    Що се отнася до неимуществената вреда, следва да се напомни, че отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да представлява подходящо и по принцип достатъчно обезщетяване на тази вреда (Решение на Първоинстанционния съд от 26 януари 1995 г. по дело Pierrat/Съд, T‑60/94, точка 62, Решение на Първоинстанционния съд от 21 януари 2004 г. по дело Robinson/Парламент, T‑328/01, точка 79 и Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2007 г. по дело Sundholm/Комисия, F‑42/06, точка 44).

168    Съдът на Съюза обаче допуска определени изключения от това правило.

169    На първо място, отмяната на незаконосъобразния акт на администрацията не може да представлява пълно обезщетяване на неимуществената вреда, ако този акт съдържа преценка на способностите или поведението на заинтересованото лице, която може да го оскърби (вж. Решение на Съда от 7 февруари 1990 г. по дело Culin/Комисия, C‑343/87, точки 25?29 и Решение на Съда по дело Pierrat/Съд, посочено по-горе, точка 62).

170    В случая направената от Парламента преценка относно поведението на жалбоподателката в спорното решение и в отговора на подадената по административен ред жалба в определена степен могат да се разглеждат като оскърбителни за нея. Всъщност Парламентът я упреква недвусмислено за това, че съзнателно не е обявила, че вече е преминала медицински преглед при наемане на работа в Комисията и поради това не е изпълнила задълженията си. Като се изразява по този начин Парламентът открито поставя под съмнение добросъвестността на жалбоподателката, при положение че последната, от една страна, е уведомила Парламента за професионалния си опит в службите на Комисията и от друга страна, е могла да предаде тази информация и свързаната с тях обстановка във връзка с медицински преглед. По този начин преценката на Парламента, изложена в решение, което вече е квалифицирано по-горе като незаконосъобразно, е причинила пряко неимуществена вреда на жалбоподателката (Решение на Първоинстанционния съд от 23 март 2000 г. по дело Rudolph/Комисия, T‑197/98, точка 98).

171    На второ място, отмяната на незаконосъобразния акт на администрацията не може да представлява пълно обезщетяване на претърпяната неимуществена вреда, когато допуснатата незаконосъобразност е особено тежка (Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2004 г. по дело Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, точка 68, Решение на Съда на публичната служба от 7 юли 2009 г. по дело Bernard/Европол, F‑99/07 и F‑45/08, точка 106).

172    В случая допуснатите от Парламента незаконосъобразности, по-специално нарушаването на правото на зачитане на личния живот и на Регламент № 45/2001, са особено тежки и обосновават предоставянето на обезщетение за неимуществените вреди.

173    На трето място, прието е, че когато е лишена от всякакво полезно действие, отмяната на даден акт не може сама по себе си да представлява подходящо и достатъчно обезщетяване на всички неимуществени вреди, причинени от отменения акт (Решение по дело Tzirani/Комисия, посочено по-горе, точка 223).

174    В случая, дори все още да е възможно да се приемат мерки, позволяващи поправяне на допуснатите незаконосъобразности, например чрез провеждането на нов медицински преглед на жалбоподателката, има опасност отмяната на спорното решение да бъде лишена от каквото и да е конкретно действие. Всъщност въз основа на данните, отнасящи се до здравето на жалбоподателката, които Парламентът е узнал нередовно, може да се породят съмнения, затрудняващи извършването на обективен анализ на здравословното състояние на заинтересованото лице от медицинската служба на тази институция, и във всеки случай малко вероятно е Парламентът да възнамерява да наеме жалбоподателката, с която никога не е бил в трудово правоотношение в качеството на договорно нает служител в неговите служби.

175    В този смисъл неимуществената вреда на жалбоподателката не е изцяло обезщетена чрез отмяната на спорното решение. Справедливата оценка, с оглед по-специално на тежестта на констатираните незаконосъобразности и на последиците от тях, възлиза на сумата от 20 000 EUR.

176    От всичко изложено по-горе следва, че Парламентът е осъден да заплати на жалбоподателката сумата от 25 000 EUR като обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, в това число и всички лихви.

 По съдебните разноски

177    Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

178    Съгласно член 89, параграф 2 от Процедурния правилник, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, Съдът на публичната служба може да разпредели съдебните разноските или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски.

179    В случая, тъй като жалбата като цяло е уважена, с оглед на обстоятелствата по делото би било справедливо Парламентът да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателката.

180    В съответствие с член 89, параграф 4 от Процедурния правилник встъпителят понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

реши:

1)      Отменя решението от 19 декември 2008 г., с което Европейският парламент оттегля направеното предложение за работа на V.

2)      Осъжда Европейския парламент да заплати на V сумата от 25 000 EUR.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Освен направените от него съдебни разноски Европейският парламент понася и тези на жалбоподателката.

5)      Европейският надзорен орган по защита на данните, встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

Gervasoni

Kreppel

Rofes i Pujol

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 юли 2011 година.

Секретар

 

      Председател

W. Hakenberg

 

      S. Gervasoni

Текстът на настоящия съдебен акт, както и на цитираните в него актове на юрисдикциите на Европейския съюз са достъпни на уебсайта: www.curia.europa.eu и по принцип се публикуват в хронологичен ред съответно в Сборник съдебна практика на Съда и на Общия съд или в Сборник съдебна практика — Публична служба.


* Език на производството: френски.