ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


13 февруари 2012 година


Дело F‑123/11


Antonio Ayres de Abreu

срещу

Европейски икономически и социален комитет

„Публична служба — Явна недопустимост — Представителство от адвокат — Жалбоподател, който е и адвокат — Невъзможност жалбоподателят да бъде представляван от адвокат, който не е трето лице“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за Евратом съгласно член 106а от него, с която г‑н Ayres de Abreu иска по-специално отмяна на решението от 27 април 2011 г., с което Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) решава служебно да го изпрати в отпуск

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски.


Резюме


Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Жалба, подадена без посредничеството на адвокат — Жалбоподател, който е и адвокат, имащ право да практикува пред национална юрисдикция — Липса на последици — Недопустимост

(член 19, трета и четвърта алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 34, параграф 1, първа алинея и член 36 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Видно от член 19, трета алинея от Статута на Съда, и по-специално от израза „се представляват“, както и от член 34, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, за да сезира посочения съд, страната по смисъла на последната разпоредба трябва да ползва услугите на трето лице, което да има право да практикува пред съд на държава членка или на държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Съдът на публичната служба може да бъде надлежно сезиран само с искова молба или жалба, подписана от това трето лице. Тъй като в Статута на Съда и в посочения процедурен правилник не е предвидено никакво изключение от това правило, подаването на жалба, подписана само от жалбоподателя, макар той да е и адвокат, имащ право да практикува пред национален съд, не е достатъчно, за да се смята жалбата за надлежно подадена.

В случая не става въпрос за нередовност, която може да бъде отстранена по реда на член 36 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, и поради това жалбата е явно недопустима.

(вж. точки 11—13, 16 и 17)


Позоваване на:

Съд — 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, точки 8, 10 и 11; 27 ноември 2007 г., Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия, C‑163/07 P, точки 25 и 26

Първоинстанционен съд — 13 януари 2005 г., Sulvida/Комисия, T‑184/04, точки 4 и 8

Съд на публичната служба — 30 октомври 2008 г., Ortega Serrano/Комисия, F‑48/08, потвърдено след обжалване с Определение на Общия съд на Европейския съюз от 9 март 2010 г., Ortega Serrano/Комисия, T‑583/08 P