РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)

22 септември 2021 година (*)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ апарати и устройства за сигнализация — Предходен промишлен дизайн на Общността — Основание за обявяване на недействителност — Липса на оригиналност — Обявяване на предходния промишлен дизайн за недействителен — Липса на последици — Оповестяване на предходния промишлен дизайн — Информиран потребител — Степен на свобода на автора — Липса на различно общо впечатление — Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002“

По дело T‑503/20

„Т и Д Контролни системи“ ЕООД, установено във Варна (България), представлявано от П. Припърженски, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от A. Folliard-Monguiral,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

„Сигматрон“ ЕООД, установено в София (България), представлявано от A. Костов, адвокат,

с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 30 април 2020 г. (преписка R 956/2019‑3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни „Сигматрон“ и „Т и Д Контролни системи“,

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),

състоящ се от: Aл. Корнезов, председател, K. Kowalik-Bańczyk (докладчик) и G. Hesse, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 10 август 2020 г.,

предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 18 декември 2020 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 11 декември 2020 г.,

предвид факта, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 12 април 2016 г. жалбоподателят, „Т и Д контролни системи“ ЕООД, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността на основание на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

2        Промишленият дизайн, чиято регистрация е поискана и който е оспорен в конкретния случай (наричан по-нататък „оспореният промишлен дизайн“), е представен в следните изображения:

Image not foundImage not foundImage not foundImage not found

3        Стоките, за които се отнася оспореният промишлен дизайн, спадат към клас 10‑06 по смисъла на изменената Локарнска спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, и съответстват на следното описание: „апарати и устройства за сигнализация, устройства за сигнализация с алармени сигнални лампи, устройства за светлинна сигнализация“ (наричани по-нататък „устройствата за сигнализация“).

4        Оспореният промишлен дизайн е регистриран на 12 април 2016 г. под номер 3 065 887‑0001 и е публикуван в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 74/2016 от 21 април 2016 г.

5        На 8 март 2018 г. встъпилата страна, „Сигматрон“ ЕООД, подава на основание член 52 от Регламент № 6/2002 искане за обявяване на оспорения промишлен дизайн за недействителен.

6        В подкрепа на искането за обявяване на недействителност са посочени основанията по член 25, параграф 1, букви б) и г) от Регламент № 6/2002. По-специално встъпилата страна твърди, че оспореният промишлен дизайн не притежава новост и оригиналност по смисъла на членове 5 и 6 от този регламент.

7        В подкрепа на искането си за обявяване на недействителност встъпилата страна се основава на съществуването на предходен промишлен дизайн на Общността, регистриран на 31 юли 2015 г. под номер 2 747 527‑0001 (наричан по-нататък „предходният промишлен дизайн“) и публикуван в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 157/2015 от 21 август 2015 г., който е представен, както следва:

Image not foundImage not foundImage not foundImage not found

8        Успоредно с разглеждането на искането за обявяване на недействителност на оспорения промишлен дизайн, с решение от 26 юни 2018 г. (преписка R 184/2017‑3) трети апелативен състав на EUIPO потвърждава решение от 2 декември 2016 г. на отдела по отмяна, с което предходният промишлен дизайн е обявен за недействителен поради липса на оригиналност (наричано по-нататък „решението от 26 юни 2018 г.“).

9        С решение от 19 март 2019 г. отделът по отмяна уважава искането за обявяване на недействителност на оспорения промишлен дизайн, с мотива че последният не притежава оригиналност по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

10      На 1 май 2019 г. на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002 жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на отдела по отмяна.

11      С решение от 30 април 2020 г. (преписка R 956/2019‑3, наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. Накратко, апелативният състав приема, на първо място, че предходният промишлен дизайн е станал общодостъпен по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002, тъй като е публикуван след регистрацията си. На второ място, той приема, че поради липсата на достатъчно разлики между общото впечатление, създадено от разглежданите промишлени дизайни, оспореният промишлен дизайн не е оригинален по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

 Искания на страните

12      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски, включително направените от него разноски в производството пред EUIPO.

13      Освен това жалбоподателят иска от Общия съд да разпореди на EUIPO да представи всички доказателства, посочени в хода на производството пред отдела по отмяна и впоследствие пред апелативния състав.

14      EUIPO моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

15      Встъпилата страна моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да обяви оспорения промишлен дизайн за недействителен,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

16      В самото начало, досежно искането на жалбоподателя Общият съд да разпореди на EUIPO да представи всички доказателства, посочени в хода на производството пред отдела по отмяна и впоследствие пред апелативния състав, следва да се отбележи, че съгласно член 178, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд EUIPO е предоставила на Общия съд преписката по производството пред апелативния състав, която включва доказателствата, представени пред отдела по отмяна и пред апелативния състав. Ето защо искането на жалбоподателя е безпредметно и следователно няма основание за произнасяне по него.

17      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество излага две основания, като твърди, с първото — нарушение на член 28, параграф 1, буква б), подточки ii) и v) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент № 6/2002 (ОВ L 341, 2002 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14), а с второто — нарушение на член 6, параграф 1, буква б) и на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

 По първото основание, с което се твърди нарушение на член 28, параграф 1, буква б), подточки ii) и v) от Регламент № 2245/2002

18      С първото си основание жалбоподателят поддържа, че искането за обявяване на недействителност е недопустимо. Той изяснява, че след решението от 26 юни 2018 г., с което предходният промишлен дизайн е обявен за недействителен, последният е заличен с обратна сила от правния мир. Ето защо към датата на подаване на заявката за регистрация на оспорения промишлен дизайн встъпилата страна не притежавала никакъв предходен защитен и общодостъпен промишлен дизайн, на който следователно да може да се направи позоваване, за да се постави под въпрос новостта или оригиналността на оспорения промишлен дизайн. Поради това, тъй като не съдържало, от една страна, доказателства за правото на встъпилата страна да се позове на предходен промишлен дизайн като основание за обявяване на недействителност, и от друга страна, документи, доказващи съществуването на предходен промишлен дизайн, искането за обявяване на недействителност не отговаряло на условията по член 28, параграф 1, буква б), подточки ii) и v) от Регламент № 2245/2002, така че апелативният състав трябвало да го отхвърли като недопустимо.

19      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

20      В самото начало следва да се направи разграничение между два случая на обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността и да се уточни кой от тези два случая е релевантен по делото.

21      Първо, съгласно член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен, ако не отговаря на условията, определени от членове 4—9 от същия регламент.

22      Когато искането за обявяване на недействителност се основава на факта, че регистрираният промишлен дизайн на Общността не отговаря на изискванията по членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002, член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 предвижда, че това искане за обявяване на недействителност трябва да съдържа означението и изображението на предишните промишлени дизайни, които биха могли да станат пречка за новостта или оригиналния характер на регистрирания промишлен дизайн на Общността, както и документите, доказващи съществуването на тези по-ранни промишлени дизайни.

23      Второ, по силата на член 25, параграф 1, буква г) от Регламент 6/2002 промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен, ако е в противоречие с определен предходен дизайн, който е станал общодостъпен след датата на подаване на заявката или след датата на приоритета за дизайна на Общността, ако се претендира приоритет, и този дизайн е защитен от по-ранна дата чрез регистриран дизайн на Общността или със заявка за такъв дизайн, или чрез регистрация на правото на дизайн в държава членка, или чрез заявка за такова право.

24      Когато искането за обявяване на недействителност е подадено на основание на член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, член 28, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 2245/2002 предвижда, че това искане за обявяване на недействителност трябва да съдържа представянето и описание на предходния промишлен дизайн, на който се основава посоченото искане, и доказателства, че заявителят има право да се позовава на предходния промишлен дизайн като основание за недействителност съгласно член 25, параграф 3 от Регламент № 6/2002.

25      По настоящото дело от точки 17—57 от обжалваното решение следва, че то се основава само на случай на недействителност, попадащ в обхвата на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, а именно липсата на оригиналност на оспорения промишлен дизайн по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от същия регламент. Следователно апелативният състав е решил да изходи от първия случай на недействителност, посочен в точка 21 по-горе, поради което допустимостта на искането за обявяване на недействителност се урежда от разпоредбите на член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002, припомнени в точка 22 по-горе.

26      Ето защо апелативният състав е трябвало да се увери, че искането за обявяване на недействителност съдържа сведенията и документите, споменати в член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002. За разлика от това, с оглед на мотива за обявяване на недействителност, на който почива обжалваното решение, апелативният състав не е бил длъжен да провери дали искането за обявяване на недействителност съдържа наред с това и данните, посочени в член 28, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 2245/2002, които се изискват само когато искането за обявяване на недействителност се основава на член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, който се отнася до втория случай на недействителност, упоменат в точки 23 и 24 по-горе.

27      Оттук следва, че за да е допустимо, в съответствие с член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 искането за обявяване на недействителност трябва да съдържа, от една страна, означението и изображението на предходния промишлен дизайн, и от друга, документите, доказващи съществуването на този предходен промишлен дизайн.

28      Първо, в тази насока е безспорно, че искането за обявяване на недействителност съдържа означението и изображението на предходния промишлен дизайн.

29      Второ, обратно на твърденията на жалбоподателя, наличието на предходен промишлен дизайн по смисъла на член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 не е обусловено от регистрацията на промишления дизайн, на който се позовава подателят на искането за обявяване на недействителност.

30      Следва да се констатира, че всъщност нито в член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002, нито в членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002, към които препраща посоченият член, се споменава регистрацията на предходния промишлен дизайн. Напротив, в член 6 от Регламент № 6/2002 се говори за „всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично“, без въобще да изисква този промишлен дизайн да е „регистриран“.

31      Също така е уместно да се припомни, че по силата на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 промишлен дизайн е „видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“. Оттук определящият критерий за промишления дизайн по смисъла на Регламент № 6/2002 е само видимият външен вид на продукта сам по себе си, а не правната форма, под която този външен вид е защитен. Следователно обстоятелството, че предходният промишлен дизайн, регистриран по-рано, е бил обявен за недействителен с решението от 26 юни 2018 г., е ирелевантно в разглеждания случай, доколкото отговаря на характеристиките на промишлен дизайн, установени в член 3, буква a) от Регламент № 6/2002 (вж. по аналогия решение от 21 май 2015 г., Senz Technologies/СХВП — Impliva (Чадъри), T‑22/13 и T‑23/13, EU:T:2015:310, т. 24).

32      В случая обаче жалбоподателят изобщо не оспорва, че предходният промишлен дизайн отговаря на определението за промишлен дизайн по член 3, буква а) от Регламент № 6/2002. В тази насока следва да се констатира, че с предходния промишлен дизайн се определят особеностите на линиите, контурите, ъглите и формата на устройствата за сигнализация, така че той съответства на видимия външен вид на тези устройства. Освен това жалбоподателят не оспорва и че искането за обявяване на недействителност съдържа документи за предходния промишлен дизайн.

33      При тези условия, в искането си за обявяване на недействителност встъпилата страна е обосновала наличието на предходен промишлен дизайн, който би могъл да стане пречка за новостта или оригиналността на оспорения промишлен дизайн.

34      Ето защо искането за обявяване на недействителност съдържа всички сведения и документи, посочени в член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002. Следователно апелативният състав, който е уважил това искане, не е допуснал грешка, като имплицитно, но несъмнено е приел, че посоченото искане е допустимо.

35      Накрая, досежно довода на жалбоподателя за липса на оповестяване на предходен промишлен дизайн, следва да се припомни, че член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002 изрично посочва публикуването като един от начините за оповестяване на промишления дизайн, така че това публикуване може да представлява доказателство за наличието и за предходността на оповестяването на оспорения промишлен дизайн (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2015 г., Promarc Technics/СХВП — PIS (Част за врати), T‑251/14, непубликувано, EU:T:2015:780, т. 22).

36      В случая всъщност е безспорно, както бе посочено в точка 7 по-горе, че предходният промишлен дизайн е бил публикуван на 21 август 2015 г. след регистрацията му. Освен това жалбоподателят не оспорва, че е било логично това публикуване да стане известно на специализираните среди от съответния сектор. Оттук се налага изводът, че предходният промишлен дизайн е станал общодостъпен съгласно член 7 от Регламент № 6/2002, и то преди датата на подаване на заявката за регистрация на оспорения промишлен дизайн, а именно 12 април 2016 г., в съответствие с член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

37      При това положение доводът на жалбоподателя за липса на оповестяване на предходен промишлен дизайн не може да бъде приет.

38      Следователно първото основание трябва да бъде отхвърлено.

 По второто основание, с което се твърди нарушение на член 6, параграф 1, буква б) и на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002

39      С второто си основание жалбоподателят по същество поддържа, че като е приел, че оспореният промишлен дизайн не е оригинален, апелативният състав е нарушил член 6, параграф 1, буква б) и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

40      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

41      Както бе припомнено в точка 21 по-горе, от член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 следва, че промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен, ако не отговаря на условията, определени от членове 4—9 от същия регламент.

42      По силата на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 регистрираният промишлен дизайн на Общността се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета.

43      Член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002 освен това уточнява, че за да се определи тази оригиналност, трябва да се отчита степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн.

44      Преценката на оригиналността на промишлен дизайн на Общността се извършва най-общо в четири етапа. Тази преценка се състои в това да се определи, първо, секторът на изделията, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишленият дизайн, второ, информираният потребител на тези изделия предвид тяхното предназначение и, използвайки като отправна точка този информиран потребител, степента на познание за предходното развитие, както и степента на внимание към сходствата и различията при сравняването на промишлените дизайни, трето, степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн, чието влияние върху оригиналността е обратно пропорционално, и четвърто, като се има предвид това, резултатът от сравнението, по възможност пряко, на общото впечатление у информирания потребител, създавано поотделно от оспорения промишлен дизайн и от всеки друг промишлен дизайн, който е оповестен по-рано публично (вж. решение от 13 юни 2019 г., Visi/one/EUIPO — EasyFix (Джоб за информационна табела за превозни средства), T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 66 и цитираната съдебна практика).

45      Именно в светлината на тези съображения следва да се провери дали оспореният промишлен дизайн е оригинален.

 Относно съответния сектор и естеството на разглежданите продукти

46      В точка 26 от обжалваното решение апелативният състав приема, че съответният сектор е секторът на промишлените и енергийните инсталации, включващи електрически подстанции с високо или средно напрежение. Той констатира също, че разглежданите продукти са устройства за светлинна сигнализация, които могат да известят дежурните оператори при смущения в нормалната работа на тези инсталации.

47      Жалбоподателят не оспорва това определение на съответния сектор и естеството на разглежданите продукти.

 Относно информирания потребител

48      По отношение на тълкуването на понятието за информиран потребител следва да се приеме, че качеството „потребител“ предполага, че съответното лице използва продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за която е предназначен същият продукт. Определението „информиран“ освен това подсказва, че без да бъде изобретател или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва (решение от 22 юни 2010 г., Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (Комуникационно оборудване), T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 46 и 47; вж. и решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 59).

49      Ето защо понятието за информиран потребител следва да се разбира като междинно понятие между приложимото в правото на марките понятие за среден потребител, от когото не се изискват никакви специални познания и който по принцип не извършва пряко сравнение между конфликтните марки, и това за специалист, приложимо в областта на патентите, експерт със задълбочени технически умения и проявяващ много висока степен на внимание. В този смисъл понятието за информиран потребител може да се разбира като обозначаващо потребител, който не е със средна степен на внимание, а е особено бдителен било поради личния си опит, било поради по-широките си познания в съответната област (вж. в този смисъл решения от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Proer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 53 и от 7 ноември 2013 г., Budziewska/СХВП — Puma (Котка в скок), T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 32).

50      В настоящия случай в точка 46 от обжалваното решение апелативният състав определя информирания потребител като лице, което познава устройствата за сигнализация, предназначени за операционни зали, и техните характеристики, и именно знае, че те имат преден панел, снабден с превключватели и алармена сигнализация, и заден панел с контактни гнезда.

51      Освен това в точки 47—51 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че вниманието на информирания потребител ще бъде привлечено от предния панел, който е единствената видима част при нормалното използване на устройствата за сигнализация, без вътрешната част, задния панел и страничните панели на тези устройства. Оттук апелативният състав приема, че сравнението на общото впечатление, създадено от разглежданите промишлени дизайни, трябва да се извърши от гледна точка на лицевото изображение на устройствата за сигнализация.

52      Жалбоподателят обаче упреква апелативния състав, че не се е произнесъл по въпроса дали информираният потребител в случая е „среден потребител“, който няма специални знания, или специалист по електроника, т.е. експерт, който има технически умения и проявява „много висока“ степен на внимание. Той счита, че информираният потребител на устройствата за сигнализация е специалист по електроника и проявява много висока степен на внимание. От това той заключава, че вниманието на този потребител ще се насочи по-скоро към техническите характеристики на задния панел с контактни гнезда, отколкото към общия външен вид на устройствата за сигнализация. Ето защо според него апелативният състав неправилно е приел, че вниманието на информирания потребител ще бъде привлечено от предния панел.

53      В тази насока следва да се отбележи, първо, че видно от цитираната в точка 49 по-горе съдебна практика, информираният потребител не може да бъде приравнен нито на среден потребител, нито на експерт. Следователно жалбоподателят няма основание да упреква апелативния състав, че не е определил дали в разглеждания случай информираният потребител е „среден потребител“ или специалист по електроника. По същите причини той няма как да поддържа, че информираният потребител на устройствата за сигнализация е специалист или експерт по електроника.

54      Второ, пак от цитираната в точки 48 и 49 по-горе съдебна практика следва, че информираният потребител е особено бдителен било поради личния си опит, било поради по-широките си познания в съответната област, така че степента на внимание на този потребител по естеството си вече е относително висока (вж. и решение от 29 април 2020 г., Bergslagernas Järnvaru/EUIPO — Scheppach Fabrikation von Holzbearbeitungsmaschinen (Инструмент за цепене на дърва), T‑73/19, непубликувано, EU:T:2020:157, т. 75). Доколкото обаче в настоящия случай информираният потребител е оператор, който по време на дежурството си е пред устройствата за сигнализация, монтирани в контролните табла на електрически подстанции с високо напрежение, той не проявява непременно „много висока“ степен на внимание, подобно на експерт.

55      Трето, следва да се припомни, че в рамките на системата, установена с Регламент № 6/2002, външният вид представлява определящият елемент на промишления дизайн (решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 62) и че правото на промишлените дизайни има за цел да защити видимия външен вид на продукта, а не неговото проектиране или характеристиките му (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., El Hogar Perfecto del Siglo XXI/СХВП — Wenf International Advisers (Тирбушон), T‑337/12, EU:T:2013:601, т. 52). Ето защо оригиналността на промишления дизайн трябва да се преценява от гледна точка на видимия външен вид на представения от този промишлен дизайн продукт, а не от гледна точка на самите технически характеристики на продукта. Поради това жалбоподателят няма основание да поддържа, че вниманието на информирания потребител би се насочило по-скоро към техническите характеристики на устройствата за сигнализация, отколкото към външния вид на тези устройства.

56      Четвърто, уместно е да се припомни, че споменатото в член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 общо впечатление, създадено от промишлен дизайн, се отнася до визуалното общо впечатление, създадено от видимите характеристики на посочения промишлен дизайн (решение от 13 юни 2017 г., Ball Beverage Packaging Europe/EUIPO — Crown Hellas Can (Кутийки за напитки), T‑9/15, EU:T:2017:386, т. 76). Следователно характеристиките на продукта, които не са видими и не се отнасят до видимия му външен вид, не могат да бъдат взети предвид при преценката дали оспореният промишлен дизайн може да бъде обект на закрила (решение от 9 септември 2014 г., Biscuits Poult/СХВП — Banketbakkerij Merba (Бисквита), T‑494/12, EU:T:2014:757, т. 29). Също така частите на продукта, представен от промишлен дизайн, които са извън непосредственото зрително поле на потребителя, като елементите, които се намират върху страничните или задните части на продукта, по принцип нямат голямо влияние върху възприятието на информирания потребител (вж. в този смисъл решения от 22 юни 2010 г., Комуникационно оборудване, T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 65 и от 6 октомври 2011 г., Industrias Francisco Ivars/СХВП — Motive (Скоростни регулатори), T‑246/10, непубликувано, EU:T:2011:578, т. 26).

57      Всъщност в случая жалбоподателят не оспорва, че нито вътрешната част на устройствата за сигнализация, нито техният заден панел, нито страничните им панели са видими за информирания потребител, когато той използва тези устройства в съответствие с предназначението им. Както бе отбелязано в точка 54 по-горе, всъщност информираният потребител се намира пред устройствата за сигнализация, монтирани в контролните табла на електрически подстанции с високо напрежение. Така информираният потребител на устройство за сигнализация може да види само предния панел, тъй като, от една страна, вътрешната част на това устройство е покрита от този панел и от друга, задният панел и страничните панели са скрити поради вграждането на посоченото устройство в контролни табла.

58      Ето защо апелативният състав правилно е приел, че единствено предният панел ще привлече вниманието на информирания потребител при използването на устройствата за сигнализация и че следователно сравнението на общото впечатление, създадено от разглежданите промишлени дизайни, трябва да се извърши от гледна точка на лицевото изображение на устройствата за сигнализация.

59      Следователно апелативният състав не е допуснал грешка при определянето на информирания потребител и неговото възприемане на разглежданите промишлени дизайни.

 Относно степента на свобода на автора

60      Съгласно съдебната практика степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн се определя по-конкретно като се изхожда от изискванията, свързани с наложените от техническата функция на продукта или на елемент от продукта характеристики или от приложимите спрямо продукта законови разпоредби. Тези изисквания водят до стандартизиране на някои характеристики, които по този начин стават общи за няколко промишлени дизайна, прилагани към съответния продукт (решение от 18 март 2010 г., Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 67).

61      В този контекст свободата на автора е фактор, който по-скоро позволява да се нюансира преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, а не самостоятелен фактор, определящ изискуемата дистанция между два промишлени дизайна, за да може единият от тях да претендира, че е оригинален. С други думи, факторът относно степента на свобода на автора може да подсили или, a contrario, да нюансира извода относно цялостното впечатление, създавано у информирания потребител от всеки от разглежданите промишлени дизайни (вж. решение от 6 юни 2019 г., Porsche/EUIPO — Autec (Моторни превозни средства), T‑209/18, EU:T:2019:377, т. 48 и цитираната съдебна практика).

62      Ето защо колкото по-голяма е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, толкова по-недостатъчни ще бъдат минималните разлики между сравняваните промишлени дизайни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Обратно, колкото по-ограничена е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, в толкова по-голяма степен минималните разлики между сравняваните промишлени дизайни ще бъдат достатъчни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Така високата степен на свобода на автора при разработването на даден промишлен дизайн подсилва извода, че сравняваните промишлени дизайни, между които няма съществени различия, създават еднакво цялостно впечатление у информирания потребител (вж. решение от 10 септември 2015 г., H&M Hennes & Mauritz/СХВП — Yves Saint Laurent (Ръчни чанти), T‑525/13, EU:T:2015:617, т. 29 и цитираната съдебна практика).

63      Освен това степента на свобода на автора е висока или много висока, когато е възможно да се измислят различни конфигурации за един и същ продукт, когато продуктът може да бъде реализиран в много голямо разнообразие от форми, цветове или материали или когато функционалните изисквания относно наличието на определени съществени елементи не се отразяват в значителна степен върху формата и цялостния външен вид на продукта, а последният може да има различна форма и да изглежда по различен начин (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 79 и цитираната съдебна практика).

64      В настоящия случай в точка 40 от обжалваното решение апелативният състав приема, че степента на свобода на автора е висока, доколкото устройствата за сигнализация могат да бъдат проектирани по различни начини и за външния им вид няма никакво друго техническо ограничение, освен че те се състоят, отпред, от панел с превключватели и устройство за предупреждение, а отзад — от панел с контактни гнезда. Апелативният състав отбелязва, че устройствата за сигнализация могат да имат различен външен вид, по-специално що се отнася до тяхната форма, техния размер, разположението на техните елементи и използваните орнаменти.

65      Жалбоподателят обаче поддържа, че степента на свобода на автора е значително ограничена. Всъщност размерите на устройствата за сигнализация били стандартизирани, а обозначената с оспорвания промишлен дизайн кутия — с размер от 96 mm на 96 mm с отвор от 90 mm на 90 mm — имала общоприет стандартен размер. Освен това външният вид на предния и задния панел, и по-специално формата на светлинните полета, се определял от законови изисквания и от специфични ограничения, произтичащи от техническата функция на устройствата за сигнализация.

66      За да докаже наличието на ограничения на свободата на автора, жалбоподателят се основава на различни документи, които е представил пред EUIPO, а след това пред Общия съд. При тези условия следва да се провери дали с оглед на обясненията на жалбоподателя и на представените доказателства е установено наличието на такива ограничения на свободата на автора.

67      На първо място, жалбоподателят се позовава на международен стандарт IEC 61554:1999, озаглавен „Оборудване, което подлежи на монтиране в табло (панел) — Електрически измервателни инструменти — Размери за монтиране в табло“ Той твърди, че този стандарт налага задължителни стандартни размери за външната кутия на разглежданите устройства за сигнализация.

68      В тази насока най-напред следва да се отбележи, че съгласно представения в преписката документ от жалбоподателя международният стандарт IEC 61554:1999 по принцип е валиден само до 2010 г. По-нататък, в този стандарт се уточнява, че той има формата на международна препоръка. Накрая, както отбелязва апелативният състав в точка 33 от обжалваното решение, дори да се предположи, че той обикновено се спазва и на практика е задължителен за авторите, посоченият стандарт при всички положения позволява да се използват различни размери за външната кутия на устройствата за сигнализация.

69      На второ място, жалбоподателят цитира извадка от спецификацията в процедура за възлагане на обществена поръчка, обявена от българското дружество „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Той изтъква, че тази спецификация налага габаритни размери, които са по-малки или равни на 100 mm/100 mm за устройствата за сигнализация, както и разпределяне на предния панел на шест индикаторни полета, което отразявало техническите изисквания, с които търговците на тези устройства трябвало да се съобразяват в България.

70      В това отношение следва да се констатира, че както обяснява EUIPO пред Общия съд, тази спецификация предвижда само минимална площ за всяко светлинно поле, както и максималните размери на кутията на устройствата за сигнализация (височина —по-малка или равна на 100 mm; ширина — по-малка или равна на 100 mm; дълбочина — по-малка или равна на 150 mm). Ето защо апелативният състав правилно отбелязва в точка 36 от обжалваното решение, че в посочената спецификация се установяват само минималните технически изисквания, наложени от дружество „Електроенергиен системен оператор“, без да се налага конкретна форма на кутията. Освен това следва да се добави, че тази спецификация не предвижда и разделяне на предния панел на шест индикаторни полета.

71      На трето място, жалбоподателят представя извадка от продуктовия каталог на германското дружество Bopla Gehause Systeme GmbH. От този каталог личало, че това дружество предлагало на пазара от повече от двадесет години кутии, външният вид на които бил идентичен с оспорения промишлен дизайн, което свидетелствало за стандартизацията на характеристиките на устройствата за сигнализация.

72      В това отношение следва да се отбележи, както изтъква апелативният състав в точки 34 и 35 от обжалваното решение, че в тази впрочем недатирана извадка от каталог са представени различни кутии с разни форми, без нито една от тях да съдържа преден панел, разделен на шест части, подобно на предния панел на кутиите, представени от разглежданите промишлени дизайни. Така EUIPO уместно изтъква като примери следните продукти:

Image not foundImage not found

73      На четвърто място, жалбоподателят посочва европейския стандарт EN 60073:2002, озаглавен „Основни принципи и принципи за безопасност при взаимодействие човек-машина, маркировка и идентификация. Принципи за кодиране на индикатори и органи на задействане“, транспониращ международния стандарт IEC 60073:2002 и самият той възприет като български стандарт БДС EN 60073:2002. Жалбоподателят изяснява, че тези стандарти въвеждат изисквания за вида и формата (правоъгълна или квадратна) на светлинните полета на предния панел на устройствата за сигнализация, както и технически изисквания за свързването на светлинните индикатори.

74      В тази насока се налага изводът, както посочва апелативният състав в точка 37 от обжалваното решение, че и международен стандарт EN 60073:2002 има формата на препоръка и по принцип е валиден само до 2007 г.

75      Освен това, дори да се предположи, че европейският стандарт EN 60073:2002 по принцип се спазва и е на практика задължителен за авторите, следва да се отбележи, че този стандарт действително установява общи принципи относно значението на някои визуални индикатори в зависимост от техните форма и цвят, но при обстоятелствата в конкретния случай все пак не води до значително ограничаване на свободата на автора. Всъщност, от една страна, както по същество отбелязва апелативният състав в точка 38 от обжалваното решение, разглежданите промишлени дизайни, така както са представени, определят формата и цвета (бял или светлосив) на индикаторните полета, когато последните са изключени, но не предопределят цвета на тези полета, когато те са активирани и излъчват светлинен сигнал. От друга страна, както изяснява EUIPO пред Общия съд, с европейския стандарт EN 60073:2002 не се въвеждат конкретни препоръки за размера и разположението на светлинните индикатори, и по-специално не се изисква тези светлинни индикатори да имат еднакъв размер или да са разпределени в шест части върху предния панел и да са оградени с тънка рамка. Оттук следва, че посоченият стандарт позволява използването на различни светлинни индикатори, без оглед на формата или разположението на предния панел на устройствата за сигнализация.

76      На пето място, жалбоподателят посочва конкретни технически изисквания. От една страна, що се отнася до предния панел, той изяснява, че предупредителната и известяващата функция на устройствата за сигнализация, по-специално при възникване на аварии, налага бързо прочитане на светлинния сигнал от потребителя, а след това — бърза реакция от негова страна посредством видим и леснодостъпен алармен бутон. От друга страна, що се отнася до задния панел, той посочва, че последният трябва да включва контактни гнезда, които позволяват свързването на устройството за сигнализация с други устройства.

77      В тази насока най-напред следва да се отбележи, че предвид направения в точка 58 по-горе извод, за преценката на степента на свобода на автора значение има единствено външният вид на предните панели на устройствата за сигнализация. Както обаче отбелязва EUIPO, жалбоподателят не доказва, че необходимостта информираният потребител бързо да чете излъчвания от устройствата за сигнализация светлинен сигнал при настъпването на аварии и бързо да реагира на този сигнал, определя формата, цвета, разположението или орнаментите на предните панели на тези устройства. Напротив, различните примери на промишлени дизайни, които се съдържат в преписката, свидетелстват за възможността за вариации по отношение на формата, цвета, разположението и орнаментите на елементите, съставляващи устройствата за сигнализация.

78      При тези условия, с оглед на припомнената в точка 63 по-горе съдебна практика, апелативният състав правилно е посочил в точка 40 от обжалваното решение, че характеристиките на устройствата за сигнализация не са наложени единствено от техническата им функция и че следователно степента на свобода на автора е висока.

 Относно сравнението на общото впечатление, създавано от разглежданите промишлени дизайни

79      Съгласно постоянната съдебна практика промишленият дизайн е оригинален, когато общото впечатление на информирания потребител е за нещо различно, а не за „дежавю“ при съпоставяне с всички предходни промишлени дизайни, като не се отчитат разлики, които макар да са нещо повече от незначителни детайли, не са достатъчно изразени, за да се отразят върху посоченото общо впечатление, но се отчитат разлики, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления (вж. решение от 16 февруари 2017 г., Antrax It/EUIPO — Vasco Group (Термосифони за радиатори), T‑828/14 и T‑829/14, EU:T:2017:87, т. 53 и цитираната съдебна практика).

80      В настоящия случай апелативният състав констатира в точки 51—56 от обжалваното решение, че предните панели на разглежданите промишлени дизайни имат само някои малки или неочебийни разлики и че поради това разглежданите промишлени дизайни не се различават значително в най-видимата си част. Оттам в точка 57 от обжалваното решение той стига до извода, че оспореният промишлен дизайн не е оригинален.

81      Жалбоподателят обаче изтъква, че между разглежданите промишлени дизайни има известни разлики, що се отнася до предните им панели, страничните им панели и задните им панели и че поради това те създават различно общо впечатление у информирания потребител.

82      Досежно задните и страничните панели, най-напред следва да се отбележи, че предвид заключението, направено в точка 58 по-горе, тези панели са ирелевантни за преценката на общото впечатление, създавано у информирания потребител от разглежданите промишлени дизайни.

83      Относно предните панели, следва да се припомнят съответните изображения на разглежданите промишлени дизайни:

Оспорен промишлен дизайн

Предходен промишлен дизайн

Image not found

Image not found


84      Налага се изводът, че предната част на всеки от разглежданите промишлени дизайни, от една страна, е разделена на шест части, отделени от пресичането на една вертикална и две хоризонтални линии, и от друга страна, съдържа малки словни и фигуративни елементи, поставени в долната част.

85      Предвид тези сходства апелативният състав приема в точка 56 от обжалваното решение, че веднъж след като устройството за сигнализация е монтирано в контролното табло, ако информираният потребител попадне пред единия или другия от разглежданите промишлени дизайни, за него предният панел би бил един и същ.

86      Жалбоподателят обаче възразява, първо, че констатираните сходства, като правоъгълната форма на предния панел и разделянето му на шест части чрез една вертикална и две хоризонтални линии, са резултат от технически изисквания и законови разпоредби, ограничаващи свободата на автора.

87      В това отношение от точки 65—78 по-горе следва, че жалбоподателят не е доказал, че разположението на предния панел е било обвързано от технически изисквания или от законови разпоредби. Следователно констатираните сходства между спорните промишлени дизайни не произтичат от ограничение на свободата на автора.

88      Второ, жалбоподателят отбелязва, че хоризонталните и вертикалните линии, разделящи всеки от промишлените дизайни, нямат еднаква широчина. По-специално, двете хоризонтални линии били по-тесни в предходния промишлен дизайн, отколкото в оспорения промишлен дизайн. Освен това рамките на предните панели имали различни цветове.

89      В тази насока апелативният състав правилно отбелязва в точка 52 от обжалваното решение, че разликата в широчината между хоризонталните линии на разглежданите промишлени дизайни не е значителна и не допринася за създаването на различно общо впечатление. Уместно е да се добави, че същото важи и за разликите в цветовете на рамките на предните панели, които в точка 53 от обжалваното решение апелативният състав приема за неочебийни.

90      Трето, жалбоподателят посочва, че словните и фигуративни елементи, поставени в долните леви и десни ъгли на предните панели на разглежданите промишлени дизайни, не са идентични. Така, оспореният промишлен дизайн съдържал надписите „IP supply“, „UP supply“, „Ackn“ и „LSB 6“, както и стилизирано изображение на сочеща наляво стрелка. За разлика от това предходният промишлен дизайн съдържал надписи, като „T&D Engineering“ и „T&D“, „ACK“ и „Engineering“, и знаци, по-специално овали и цветни кръгове.

91      В това отношение следва да се констатира, както правилно посочва апелативният състав в точка 54 от обжалваното решение, че словните и фигуративни елементи в предните панели са едва видими дребни детайли.

92      Четвърто, според жалбоподателя наличието на логото и на наименованието на притежателя на всеки от разглежданите промишлени дизайни изключва всякаква вероятност от объркване в съзнанието на информирания потребител.

93      В този аспект следва да се отбележи, че за разлика от марката, промишленият дизайн няма функцията да указва търговския произход на стоката. Освен това информираният потребител съзнава, че производителите обикновено използват марките, за да укажат търговския произход на своите стоки. Ето защо апелативният състав правилно е приел в точка 55 от обжалваното решение, че наличието на логата и на наименованията на притежателите на разглежданите промишлени дизайни не представлява съществено различие (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2011 г., Sphere Time/СХВП — Punch (Прикрепен към каишка часовник), T‑68/10, EU:T:2011:269, т. 82).

94      Пето, жалбоподателят по същество изтъква, че дори да се предположи, че разликите между разглежданите промишлени дизайни могат да се квалифицират като незначителни, техническите познания и високата степен на внимание на информирания потребител също биха му позволили да направи разграничение между разглежданите промишлени дизайни.

95      В това отношение е важно да се припомни, че когато, както в случая, е налице висока степен на свобода на автора, съществуващите незначителни разлики между конфликтните промишлени дизайни не са достатъчни, за да създадат различно общо впечатление за посочените промишлени дизайни (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., Sata/EUIPO — Zhejiang Auarita Pneumatic Tools (Пистолет за боядисване), T‑651/17, непубликувано, EU:T:2018:855, т. 45).

96      Шесто, жалбоподателят изтъква, че представените от разглежданите промишлени дизайни продукти се конкурират на българския пазар, който е много ограничен, и че са съобразени с техническите изисквания на потребителите, а именно петте предприятия за продажба и пренос на електроенергия, присъстващи на този пазар.

97      В тази насока е достатъчно да се отговори, че при проверката на оригиналността на промишлен дизайн жалбоподателят не може надлежно да се позовава на обща тенденция в дизайна (решение от 29 октомври 2015 г., Roca Sanitario/СХВП — Villeroy & Boch (Едноръкохватков смесител за умивалник), T‑334/14, непубликувано, EU:T:2015:817, т. 48 и 49), a fortiori когато, както в настоящия случай, твърдяната тенденция се свежда до само една държава членка.

98      При това положение следва да се направи извод, че обратно на поддържаното от жалбоподателя, общото впечатление, създавано у информирания потребител от оспорения промишлен дизайн, не се различава от общото впечатление, създавано от предходния промишлен дизайн.

99      Следователно апелативният състав правилно е приел, че оспореният промишлен дизайн не е оригинален по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

100    Освен това доводът на жалбоподателя, че оспореният промишлен дизайн е нов по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, трябва да се отхвърли като неотносим, тъй като условията за новост и за оригиналност са отделни и кумулативни и неспазването на едно от тях може само по себе си да доведе до недействителност на разглеждания промишлен дизайн (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2020 г., L. Oliva Torras/EUIPO — Mecánica del Frío (Навесни устройства за моторни превозни средства), T‑100/19, EU:T:2020:255, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

101    Следователно второто основание трябва да бъде отхвърлено.

102    От изложеното дотук следва, че жалбата трябва да се отхвърли.

103    При това положение, тъй като в обжалваното решение апелативният състав вече е обявил оспорения промишлен дизайн за недействителен, не е необходимо произнасяне по второто искане на встъпилата страна — Общият съд да обяви този промишлен дизайн за недействителен (вж. по аналогия решение от 26 февруари 2016 г., Mederer/СХВП — Cadbury Netherlands International Holdings (Gummi Bear-Rings), T‑210/14, непубликувано, EU:T:2016:105, т. 14, 92 и 93).

 По съдебните разноски

104    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, в съответствие с исканията на EUIPO и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда „Т и Д Контролни системи“ ЕООД да заплати съдебните разноски.

Корнезов

Kowalik-Bańczyk

Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 септември 2021 година.

Секретар

 

Председател

E. Coulon

 

      M. van der Woude


*      Език на производството: български.