РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)

13 декември 2012 година

Дело F‑42/11

Stephanie Honnefelder

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Отмяна на решение на конкурсната комисия — Изпълнение на решение, което има сила на присъдено нещо — Принцип на законност — Възражение за незаконосъобразност срещу решение за възобновяване на процедура по конкурс на общо основание“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑жа Honnefelder иска да се отмени решение на комисията по конкурс на общо основание EPSO/AD/26/05 от 11 февруари 2011 г. да не се включи името ѝ в списъка с резервите

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася две трети от направените от нея съдебни разноски. Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и една трета от съдебните разноски, направени от г‑жа Honnefelder.

Резюме

1.      Искове, предявени от длъжностни лица — Жалба срещу акт с неблагоприятни последици, постановен в хода на процедура за назначаване — Основание, изведено от нередовността на предходен акт с неблагоприятни последици, постановен по същата процедура — Допустимост — Условия

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове, предявени от длъжностни лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват — Съобразяване както на мотивите, така и на диспозитива на съдебното решение — Отмяна на решението на конкурсната комисия да не се включи името на кандидат в списъка с резерви — Възобновяване на конкурса само по отношение на жалбоподателя — Начин за подходящо изпълнение

(член 266 ДФЕС, член 27 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Искове, предявени от длъжностни лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Право на преценка на администрацията — Възможност за установяване на диалог с жертвата

(член 266 ДФЕС)

4.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Неизпълнение на задължението да се предостави информация — Служебна грешка, която не води до отмяна на акта

1.      Жалбоподателят има право да се позовава на пропуски относно начина на организиране на даден конкурс по повод на жалба срещу индивидуалното решение, с което се отхвърля кандидатурата му, при това без да може да бъде упрекнат, че не е подал административна жалба, нито жалба по съдебен ред в съответните срокове срещу решението, в което се уточнява начинът на организиране на конкурса.

Всъщност нито една разпоредба от Правилника не предвижда жалбоподател, който желае да оспори законосъобразността на административен акт чрез възражение, да трябва да подаде административна жалба именно срещу този акт, при положение че жалбата по съдебен ред отговаря на условията за допустимост. Освен това възражението за незаконосъобразност не е недопустимо единствено поради факта че не е било повдигнато преди това в административна жалба.

(вж. точки 34 и 37)

Позоваване на:

Съд — 11 август 1995 г., Комисия/Noonan, C‑448/93 P, точки 17—19

Първоинстанционен съд — 16 септември 1993 г., Noonan/Комисия, T‑60/92, точка 21

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 121

2.      След постановяването на отменително решение съответната институция е длъжна по силата на член 266 ДФЕС да вземе необходимите мерки, за да обезсили действието на констатираната незаконосъобразност, което в хипотезата на акт, който вече е бил изпълнен, включва възстановяване на жалбоподателя в правното положение, в което се е намирал преди този акт.

За да се съобрази със задължението си по силата на член 266 ДФЕС, институцията трябва да приеме конкретни мерки, които могат да отстранят незаконосъобразността, извършена по отношение на съответното лице. Така, за да изпълни това задължение, тя не може да се позове на практически трудности, които може да включва възстановяването на жалбоподателя в правното положение, в което се е намирал преди приемането на отменения акт. Единствено при условията на евентуалност, когато изпълнението на решение за отмяна създава особени затруднения, съответната институция може да вземе всяко решение, което би компенсирало справедливо неблагоприятните последици, произтичащи за заинтересуваното лице от отмененото решение.

В това отношение, ако съответната институция следва да определи какви са необходимите мерки, за да изпълни отменителното решение на Съда на публичната служба, правото на преценка, с което разполага, е ограничено от необходимостта да се съобрази с диспозитива и мотивите към решението, което е длъжна да изпълни, както и с разпоредбите на правото на Съюза. Така институцията ответник по-специално трябва да избягва приетите мерки да не бъдат опорочени от същата нередовност като мерките, определени в отменителното решение.

Когато обаче става въпрос за конкурс на общо основание, организиран за съставяне на списък с резерви за назначаване, администрацията може да потърси справедливо разрешение за особения случай на незаконосъобразно отстранен кандидат. Така, когато става въпрос за конкурс на общо основание, организиран за съставяне на списък с резерви за назначаване, чиито изпити са били опорочени, правата на кандидата са защитени в достатъчна степен, ако органът по назначаването възобнови по отношение на него конкурса, предназначен за съставянето на списък с резерви, като подобно възобновяване включва възстановяване на положението преди възникването на обстоятелствата, които съдът е разкритикувал. За разлика от това, разрешение, състоящо се във вписване на името на жалбоподателя в списъка с резерви, без да трябва да се положи опороченият изпит, не може да се приеме, тъй като се нарушава не само принципът на равно третиране, но и принципът на обективност на оценката и обявлението за конкурса, а също и член 27 от Правилника.

(вж. точки 44—46, 49 и 52)

Позоваване на:

Съд — 14 юли 1983 г., Detti/Съд, 144/82, точка 33; 6 юли 1993 г., Комисия/Albani и др., C‑242/90 P, точка 13

Първоинстанционен съд — 8 октомври 1992 г., Meskens/Парламент, T‑84/91, точка 78; 26 юни 1996 г., De Nil и Impens/Съвет, T‑91/95, точка 34; 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, точка 109 и цитираната съдебна практика; 5 декември 2002 г., Hoyer/Комисия, T‑119/99, точка 37; 13 септември 2005 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑283/03, точки 50 и 51

Съд на публичната служба — 24 юни 2008 г., Andres и др./ЕЦБ, F‑15/05, точка 132 и цитираната съдебна практика

3.      При едностранно упражнено действие на администрацията същата следва да определи какви са необходимите мерки, за да изпълни отменително решение. Следователно администрацията има възможността, а не задължението да установи диалог с жертвата на дадена незаконосъобразност, за да стигне до споразумение, което предоставя на последната справедливо компенсиране.

(вж. точка 53)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Meskens/Парламент, посочено по-горе, точка 80; De Nil и Impens/Съвет, посочено по-горе, точка 34

4.      Довод, с който администрацията се упреква, че не е изпълнила задължението си за предоставяне на информация, ако е основателен, не може да доведе до отмяната на обжалвания акт, а единствено до ангажирането на извъндоговорната отговорност на администрацията поради служебна грешка.

(вж. точка 62)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 9 декември 2010 г., Ezerniece Liljeberg и др./Комисия, F‑83/05, точка 105 и сл.