Дело C‑741/19
Република Молдова
срещу
Komstroy LLC, правоприемник на Energoalians
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Paris)
Решение на Съда (голям състав) от 2 септември 2021 година
„Преюдициално запитване — Договор за Енергийната харта — Член 26 — Неприложимост между държави членки — Арбитражно решение — Съдебен контрол — Компетентност на юрисдикция на държава членка — Спор между оператор от трета държава и трета държава — Компетентност на Съда — Член 1, точка 6 от Договора за Енергийната харта — Понятие за инвестиция“
1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Тълкуване на международно споразумение, сключено от Съюза и от държавите членки по силата на споделена компетентност — Договор за Енергийната харта — Спор между оператор от трета държава и трета държава — Интерес на Съюза от еднакво тълкуване на разпоредба от това споразумение — Компетентност на Съда да даде такова тълкуване
(член 19 ДЕС; член 267 ДФЕС, член 1, точка 6 и член 26, параграф 1 от Договора за Енергийната харта от 1994 г.)
(вж. т. 22—38)
2. Международни споразумения — Договор за Енергийната харта — Отнасяне на спор до арбитражен съд, предвиден от този договор — Съд, който не е част от системата за правораздаване на Съюза, но е учреден в съответствие с Правилника за арбитраж на Комисията по международно търговско право на Организацията на Обединените нации (Унситрал) — Спор между държава членка и инвеститор от друга държава членка във връзка с инвестиция, направена от последния в първата държава членка — Изключване
(член 1, точка 6 и член 26 от Договора за Енергийната харта от 1994 г.)
(вж. т. 48—66)
3. Международни споразумения — Договор за Енергийната харта — Инвестиция — Понятие — Извършено от предприятие на страна по договора придобиване на произтичащо от договор за доставка на електроенергия вземане, което не е свързано с инвестиция, притежавано от предприятие на трета държава, която не е страна по този договор, и насочено срещу публично предприятие на друга договаряща страна по същия договор — Изключване
(член 1, точка 6 и член 26, параграф 1 от Договора за Енергийната харта от 1994 г.)
(вж. т. 67—85 и диспозитива)
Резюме
В изпълнение на поредица от договори, сключени през 1999 г., Ukrenergo, украински производител, продава електроенергия на Energoalians, украински дистрибутор, който препродава тази електроенергия на Derimen — дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови, което на свой ред препродава посочената електроенергия на Moldtranselectro, публично молдовско дружество, с цел износа ѝ към Молдова. Количествата електроенергия, които следва да се доставят, са определени всеки месец пряко между Moldtranselectro и Ukrenergo.
Derimen заплаща изцяло на Energoalians сумите, дължими за така закупената електроенергия, докато Moldtranselectro е заплатило дължимите за тази електроенергия суми само частично на Derimen. На 30 май 2000 г. Derimen прехвърля на Energoalians вземането, което има към Moldtranselectro. Последното погасява само частично задължението си към Energoalians, като му прехвърля свои вземания. Energoalians се опитва без успех да получи плащането на остатъка от този дълг, в размер на 16 287 185,94 USD (щатски долара) (приблизително13 735 000 EUR), като сезира молдовските съдилища, а след това и украинските съдилища
Energolians преценява, че някои действия на Република Молдова в този контекст представляват съществени нарушения на задълженията, произтичащи от Договора за енергийната харта(1) (наричан по-нататък „ДЕХ“), чиято основна цел е подобряване на икономическия растеж посредством мерки за либерализиране на инвестициите и търговията в енергетиката.
Energoalians, чийто правоприемник е Komstroy LLC, започва арбитражно производство, предвидено в ДЕХ(2). Арбитражният съд ad hoc със седалище в Париж (Франция), учреден за разрешаването на този спор, се признава за компетентен и осъжда Република Молдова да заплати парична сума на Energoalians на основание на ДЕХ. Вследствие на жалба за отмяна на решението на арбитражния съд и на решение на Cour de cassation (Касационен съд, Франция) Република Молдова оспорва компетентността на този арбитражен съд пред Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) с мотива, че вземането, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, не представлява „инвестиция“ по смисъла на ДЕХ(3). В това отношение запитващата юрисдикция поставя три въпроса относно понятието „инвестиция“.
С решението си Съдът, голям състав, постановява, че извършеното от предприятие на страна по ДЕХ придобиване на произтичащо от договор за доставка на електроенергия вземане, което не е свързано с инвестиция, притежавано от предприятие на трета държава, която не е страна по този договор, и насочено срещу публично предприятие на друга договаряща страна по същия договор, не представлява „инвестиция“ по смисъла на ДЕХ(4).
Съображения на Съда
Най-напред Съдът проверява собствената си компетентност да отговори на поставените преюдициални въпроси, тъй като няколко страни, сред които Komstroy, твърдят, че правото на Съюза не е приложимо към разглеждания спор, доколкото страните по този спор са външни за Европейския съюз.
Съдът потвърждава компетентността си да се произнася преюдициално относно тълкуването на ДЕХ, който представлява смесено споразумение, а именно сключено от Съюза и от голям брой държави членки. По-специално Съдът е компетентен да отговори на поставените въпроси, тъй като те се отнасят до понятието „инвестиция“ по смисъла на ДЕХ, а след влизането в сила на Договора от Лисабон Съюзът разполага с изключителна компетентност по отношение на преките чуждестранни инвестиции, а що се отнася до инвестициите, които не са преки, той има споделена компетентност(5).
Този извод не се поставя под въпрос от обстоятелството, че спорът в главното производство е между инвеститор от трета държава и друга трета държава. Наистина по принцип Съдът не е компетентен да тълкува международно споразумение, що се отнася до неговото прилагане в рамките на спор, който не попада в приложното поле на правото на Съюза. Това е така по-специално когато такъв спор противопоставя инвеститор от трета държава и друга трета държава. Съюзът обаче има интерес, за да се избегнат в бъдеще различия при тълкуването, понятието „инвестиция“ от ДЕХ да получи еднакво тълкуване, независимо от условията, при които се прилага съответната разпоредба. Това важи за разпоредбите, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция. По-специално, ако дадено дело попада в обхвата на правото на Съюза, тази юрисдикция ще трябва евентуално да се произнесе по тълкуването на същите разпоредби на ДЕХ, било то в рамките на искане за отмяна на арбитражно решение, или в рамките на обикновен съдебен спор.
Във всеки случай страните по спора са решили да го отнесат до арбитражен съд ad hoc, учреден в съответствие с Правилника за арбитраж на Комисията по международно търговско право на Организацията на Обединените нации (Унситрал)(6), и са приели, в съответствие със същия правилник, че седалището на този арбитраж е установено в Париж, тоест на територията на държава членка, в случая Франция, в която ДЕХ е приложим като акт на правото на Съюза. Следователно за целите на производството, образувано на територията на тази държава членка, така определеното седалище на арбитража води до прилагане на правото на Съюза, чието спазване сезираната юрисдикция е длъжна да осигури в съответствие с член 19 ДЕС.
За да отговори на първия въпрос на запитващата юрисдикция относно понятието „инвестиция“ по смисъла на ДЕХ, предвид че това тълкуване е необходимо, за да се провери компетентността на арбитражния съд ad hoc, Съдът разглежда най-напред споровете, които могат да бъдат отнесени до арбитражен съд в приложение на член 26 ДЕХ. Всъщност няколко държави членки, участвали в писмената и устната фаза на производството, приканват Съда да уточни дали при спазване на принципа на самостоятелност на системата за правораздаване на Съюза такъв съд може да се произнесе по спор между оператор от една държава членка и друга държава членка(7).
В това отношение Съдът уточнява, на първо място, че арбитражният съд се произнася в съответствие с ДЕХ, който е акт на правото на Съюза, както и с международното право, поради което може да се наложи този арбитражен съд да тълкува и прилага правото на Съюза.
На второ място, арбитражният съд не е част от правораздавателната система на държава членка, в случая Франция. От това следва, че този арбитражен съд не може да се окачестви като юрисдикция „на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС и съответно няма правомощие да отправя преюдициални запитвания до Съда(8).
На трето място, за да се осигури съвместимост с принципа на самостоятелност на системата за правораздаване на Съюза, арбитражното решение трябва да подлежи на контрол от юрисдикция на държава членка, който да може да осигури пълното спазване на правото на Съюза, като гарантира, че въпросите от правото на Съюза могат евентуално да се отправят до Съда чрез преюдициално запитване. В случая страните по спора са избрали арбитражен съд въз основа на Правилника на Унситрал и са приели седалището на арбитража да бъде установено в Париж, така че това прави френското право приложимо към производството, което има за предмет съдебен контрол върху арбитражното решение. Съответната национална юрисдикция обаче може да упражни такъв съдебен контрол само доколкото вътрешното право на нейната държава го позволява. Френското право предвижда само ограничен контрол, който се отнася по-специално до компетентността на арбитражния съд. Освен това разглежданото арбитражно производство се отличава от производствата за търговски арбитраж, които се основават на автономията на волята на съответните страни. Всъщност то се основава на договор, с който някои държави членки се съгласяват да изключат определени спорове, които може да се отнасят до прилагането или тълкуването на правото на Съюза, от системата от способи за съдебна защита, която са длъжни да установят.
От всички тези характеристики на арбитражния съд следва, че ако спорът противопоставя държави членки, механизъм за разрешаването му не може да гарантира, че споровете ще бъдат разрешение от юрисдикция от системата за правораздаване на Съюза, като се има предвид, че само такава юрисдикция може да гарантира пълната ефективност на правото на Съюза(9). Ето защо разглежданата разпоредба от ДЕХ(10) не е приложима към споровете между държава членка и инвеститор от друга държава членка във връзка с инвестиция, направена от последния в първата държава членка.
По-нататък Съдът уточнява понятието „инвестиция“ по смисъла на ДЕХ. В това отношение Съдът приема, че безспорно вземане, произтичащо от договор за доставка на електроенергия, представлява актив, притежаван пряко от инвеститор, с уточнението, че терминът „инвеститор“, определен в ДЕХ и използван по-специално в член 26, параграф 1 от ДЕХ, означава по-специално, що се отнася до договаряща страна като Украйна, всяко предприятие, което е учредено в съответствие с приложимото законодателство на територията на тази договаряща страна. Въпреки това вземане, произтичащо от обикновен договор за продажба на електроенергия, не може да се счита за предоставено за упражняването на икономическа дейност в енергийния сектор. От това следва, че обикновен договор за доставка на електроенергия, в случая произведена от други оператори, е търговска сделка, която сама по себе си не може да представлява инвестиция. Това тълкуване съответства на ясното разграничение, което ДЕХ прави между търговията и инвестициите.