РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

30 март 2022 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на въздушния превоз на товари — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Координиране на елементи от цената на услугите по въздушен превоз на товари (допълнителна такса за гориво, допълнителна такса за сигурност, плащане на комисиона върху допълнителните такси) — Обмен на информация — Териториална компетентност на Комисията — Член 266 ДФЕС — Погасителна давност — Право на защита — Недопускане на дискриминация — Единно продължено нарушение — Размер на глобата — Стойност на продажбите — Тежест на нарушението — Допълнителен размер — Смекчаващи обстоятелства — Насърчаване на антиконкурентното поведение от публичните органи — Крайно ограничено участие — Пропорционалност —Правомощие за пълен съдебен контрол“

По дело T‑340/17

Japan Airlines Co. Ltd, установено в Токио (Япония), представлявано от J.‑F. Bellis и K. Van Hove, avocats, и R. Burton, solicitor,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от A. Dawes, Г. Колева и M. C. Urraca Caviedes, подпомагани от J. Holmes, QC,

ответник,

с предмет искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2017) 1742 final на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари) в частта, засягаща жалбоподателя, и при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложената му глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, J. Schwarcz, C. Iliopoulos, D. Spielmann и I. Reine, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юли 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят, Japan Airlines Co. Ltd, по-рано Japan Airlines International Co. Ltd, е компания за въздушен транспорт. Към момента на настъпване на фактите жалбоподателят е дъщерно дружество на дружеството Japan Airlines Corp., което се влива в жалбоподателя и той става негов правоприемник. Жалбоподателят извършва дейност на пазара на услугите по въздушен превоз на товари (наричан по-нататък „превозът на товари“) чрез едно от своите подразделения, носещо наименованието JAL Cargo.

2        В сектора на превоза на товари авиокомпании осигуряват транспортирането на стоки по въздушен път (наричани по-нататък „превозвачите“). Превозвачите обикновено предоставят услуги по превоз на товари на спедиторите, които организират придвижването на стоките от името на изпращачите. За това спедиторите заплащат на превозвачите цена, формирана, от една страна, от тарифи, които се изчисляват на килограм и се договарят за дълъг период (обикновено за сезон, тоест шест месеца) или за конкретен случай, и от друга страна, от различни допълнителни такси, предназначени за покриване на някои разходи.

3        Разграничават се четири вида превозвачи: първо, експлоатиращите само товарни самолети, второ, заделящите при пътническите си полети част от товарното отделение на самолета за превоз на стоки, трето, разполагащите както с товарни самолети, така и с пространство, заделено за превоз на товари в товарното отделение на самолети за превоз на пътници (смесени авиокомпании), и четвърто, интеграторите, които разполагат с товарни самолети, предоставящи едновременно интегрирани услуги по експресна доставка и общи услуги по превоз на товари.

4        Тъй като никой превозвач не е в състояние да обслужва по света всички големи направления за превоз на товари с достатъчна честота, сключването на споразумения между превозвачите за увеличаване на покритието им на мрежата или за подобряване на разписанията им се е развило, включително чрез по-широки търговски обединения между превозвачи. Сред тези обединения към момента на настъпване на фактите по-специално са обединението WOW, включващо Deutsche Lufthansa AG (наричано по-нататък „Lufthansa“), SAS Cargo Group A/S (наричано по-нататък „SAS Cargo“), Singapore Airlines Cargo Pte Ltd (наричано по-нататък „SAC“) и жалбоподателят.

А.      Административното производство

5        На 7 декември 2005 г. въз основа на нейното Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3) Комисията на Европейските общности получава искане за освобождаване от глоби, подадено от Lufthansa и неговите дъщерни дружества, Lufthansa Cargo AG и Swiss International Air Lines AG (наричано по-нататък „Swiss“). В искането се посочва, че между редица превозвачи съществуват интензивни антиконкурентни контакти, по-специално относно:

–        допълнителната такса за гориво (наричана по-нататък „ДТГ“), която била въведена за справяне с нарастващия разход за гориво;

–        допълнителната такса за сигурност (наричана по-нататък „ДТС“), която била въведена за справяне с разхода за някои мерки за сигурност, наложени след терористичните атаки от 11 септември 2001 г.

6        На 14 и 15 февруари 2006 г. Комисията извършва внезапни проверки в помещенията на редица превозвачи на основание член 20 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

7        След проверките редица превозвачи, включително жалбоподателя, подават искане въз основа на известието от 2002 г., посочено в точка 5 по-горе.

8        На 19 декември 2007 г., след като е изпратила няколко искания за предоставяне на информация, Комисията адресира изложение на възраженията до 27 превозвачи, след които е жалбоподателят (наричано по-нататък „изложението на възраженията“). Според нея тези превозвачи са нарушили член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (наричано по-нататък „Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт“), участвайки в картел, свързан по-специално с ДТГ, ДТС и отказ да се плащат комисиони върху допълнителните такси (наричан по-нататък „отказът да се плащат комисиони“).

9        В отговор на изложението на възраженията неговите адресати представят писмени становища.

10      На 30 юни и 4 юли 2008 г. се провежда изслушване.

Б.      Решението от 9 ноември 2010 г.

11      На 9 ноември 2010 г. Комисията приема Решение C(2010) 7694 окончателен относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] (преписка COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „решението от 9 ноември 2010 г.“). Адресати на това решение са 21 превозвачи (наричани по-нататък „уличените превозвачи с решението от 9 ноември 2010 г.“), а именно:

–        Air Canada,

–        Air France-KLM (наричано по-нататък „AF-KLM“),

–        Société Air France (наричано по-нататък „AF“),

–        Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (наричано по-нататък „KLM“),

–        British Airways plc,

–        Cargolux Airlines International SA (наричано по-нататък „Cargolux“),

–        Cathay Pacific Airways Ltd (наричано по-нататък „CPA“),

–        Japan Airlines Corp.,

–        жалбоподателят;

–        Lan Airlines SA (наричано по-нататък „Lan“),

–        Lan Cargo SA,

–        Lufthansa Cargo,

–        Lufthansa,

–        Swiss,

–        Martinair Holland NV (наричано по-нататък „Martinair“),

–        Qantas Airways Ltd (наричано по-нататък „Qantas“),

–        SAS AB,

–        SAS Cargo,

–        Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden (наричано по-нататък „SAS Consortium“),

–        SAC,

–        Singapore Airlines Ltd (наричано по-нататък „SIA“).

12      Възраженията, повдигнати временно срещу другите адресати на изложението на възраженията, са оттеглени (наричани по-нататък „неуличените превозвачи“).

13      В мотивите на решението от 9 ноември 2010 г. се описва обхващащо територията на ЕИП и Швейцария единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, чрез което превозвачите, уличени с решението от 9 ноември 2010 г., са координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари.

14      В частта, засягаща жалбоподателя, диспозитивът на решението от 9 ноември 2010 г. гласи следното:

Член 2

Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС, участвайки в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, чрез които те са координирали различни ценови елементи, отчитани при услуги по [превоз на товари] по маршрути между летища, намиращи се вътре в Европейския съюз, и летища, намиращи се извън ЕИП, през следните периоди:

[…]

з)      [Japan Airlines Corp.], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;

и)      [жалбоподателя], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…]

Член 3

Следните предприятия са нарушили член 53 от Споразумението за ЕИП, участвайки в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, чрез които те са координирали различни ценови елементи, отчитани при услуги по [превоз на товари] по маршрути между летища, намиращи се в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и трети страни, през следните периоди:

[…]

з)      [Japan Airlines Corp.], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;

и)      [жалбоподателя], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…]

Член 5

За нарушенията, посочени в членове 1—4 [от решението от 9 ноември 2010 г.], се налагат следните глоби:

[…]

з)      [Japan Airlines Corp.] и [жалбоподателя] поотделно и солидарно: 35 700 000 EUR;

[…]

Член 6

Посочените в членове 1—4 предприятия трябва да преустановят незабавно посочените в тези членове нарушения, ако все още не са го направили.

Занапред тези предприятия трябва да се въздържат от всяко действие или поведение, посочено в членове 1—4, и от всяко действие или поведение, имащо същата или подобна цел или резултат“.

В.      Обжалване на решението от 9 ноември 2010 г. пред Общия съд

15      На 24 януари 2011 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на решението от 9 ноември 2010 г. в засягащата го част и, при условията на евентуалност, за намаляване на размера на глобата, която е наложена на него и на Japan Airlines Corp. Другите превозвачи, уличени с решението от 9 ноември 2010 г., с изключение на Qantas, също подават жалби до Общия съд срещу това решение.

16      С решения от 16 декември 2015 г., Air Canada/Комисия (T‑9/11, непубликувано, EU:T:2015:994), Koninklijke Luchtvaart Maatschappij/Комисия (T‑28/11, непубликувано, EU:T:2015:995), Japan Airlines/Комисия (T‑36/11, непубликувано, EU:T:2015:992), Cathay Pacific Airways/Комисия (T‑38/11, непубликувано, EU:T:2015:985), Cargolux Airlines/Комисия (T‑39/11, непубликувано, EU:T:2015:991), Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия (T‑40/11, непубликувано, EU:T:2015:986), Singapore Airlines и Singapore Airlines Cargo Pte/Комисия (T‑43/11, непубликувано, EU:T:2015:989), Deutsche Lufthansa и др./Комисия (T‑46/11, непубликувано, EU:T:2015:987), British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑56/11, непубликувано, EU:T:2015:990), Air France-KLM/Комисия (T‑62/11, непубликувано, EU:T:2015:996), Air France/Комисия (T‑63/11, непубликувано, EU:T:2015:993) и Martinair Holland/Комисия (T‑67/11, EU:T:2015:984), Общият съд отменя решението от 9 ноември 2010 г. изцяло или отчасти, доколкото засяга съответно Air Canada, KLM, жалбоподателя и Japan Airlines Corp., CPA, Cargolux, Latam Airlines Group SA (по-рано Lan Airlines) и Lan Cargo, SAC и SIA, Lufthansa, Lufthansa Cargo и Swiss, British Airways, SAS Cargo, SAS Consortium и SAS, AF-KLM, AF и Martinair. Според Общия съд в мотивите на това решение е допуснат порок.

17      В това отношение, на първо място, Общият съд установява, че решението от 9 ноември 2010 г. е опорочено поради противоречия между мотивите и диспозитива. В мотивите на това решение се описвало само едно единно продължено нарушение, свързано с всички обхванати от картела маршрути, в което участвали превозвачите, уличени с решението от 9 ноември 2010 г. В диспозитива на същото решение обаче се посочвали или четири отделни единни продължени нарушения или само едно единно продължено нарушение, като за отговорни били счетени само превозвачите, които при посочените в членове 1—4 от същото решение маршрути пряко участвали в неправомерните деяния, отбелязани във всеки от тези членове, или знаели за наличието на тайно договаряне при тези маршрути, приемайки свързания с това риск. Никой от тези два прочита на диспозитива на въпросното решение обаче не отговарял на мотивите му.

18      Общият съд също така отхвърля като несъвместим с мотивите на решението от 9 ноември 2010 г. предложения от Комисията алтернативен прочит на диспозитива му, предполагащ да се приеме, че неотбелязването на някои от превозвачите, уличени с решението от 9 ноември 2010 г., в членове 1, 3 и 4 от това решение може да се обясни — без да е нужно да се приема, че в тези членове се установяват отделни единни продължени нарушения — с факта, че въпросните превозвачи не обслужват маршрутите, обхванати от тези разпоредби.

19      На второ място, според Общия съд мотивите на решението от 9 ноември 2010 г. съдържат значителни вътрешни противоречия.

20      На трето място, след като отбелязва, че никой от двата възможни прочита на диспозитива на решението от 9 ноември 2010 г. не отговаря на мотивите към него, Общият съд проверява дали поне при един от тези два възможни прочита вътрешните противоречия в това решение са могли да накърнят правото на защита на жалбоподателя и да попречат на Общия съд да упражни своя контрол. Що се отнася до първия прочит, съгласно който са налице четири отделни единни продължени нарушения, първо, Общият съд приема, че жалбоподателят не е бил в състояние да разбере в каква степен с изложените в мотивите доказателства, свързани с наличието на единно продължено нарушение, може да се констатира наличието на четири отделни нарушения, установени в диспозитива, и той съответно не е бил в състояние да оспори тяхната достатъчност. Второ, според Общият съд жалбоподателят се е оказал в невъзможност да разбере логиката, която е следвала Комисията, за да го счете за отговорен за нарушение, включително за маршрути, които не са обслужвани вътре в зададения периметър с всеки член от решението от 9 ноември 2010 г.

Г.      Обжалваното решение

21      На 20 май 2016 г. вследствие на постановената от Общия съд отмяна Комисията изпраща писмо до превозвачите, уличени с решението от 9 ноември 2010 г. и обжалвали същото пред Общия съд, с което ги уведомява, че нейната генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ възнамерява да ѝ предложи приемане на ново решение, в което се заключава, че те са участвали в единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт при всички посочени в това решение маршрути.

22      Адресатите на писмото на Комисията, посочено в точка 21 по-горе, са приканени да изразят вижданията си по предложението на ГД „Конкуренция“ на Комисията в едномесечен срок. Всички, включително жалбоподателят, се възползват от тази възможност.

23      На 17 март 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 1742 final относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Адресати на това решение са 19 превозвачи (наричани по-нататък „уличените превозвачи“), а именно:

–        Air Canada,

–        AF-KLM,

–        AF,

–        KLM,

–        British Airways,

–        Cargolux,

–        CPA,

–        жалбоподателят,

–        Latam Airlines Group,

–        Lan Cargo,

–        Lufthansa Cargo,

–        Lufthansa,

–        Swiss,

–        Martinair,

–        SAS,

–        SAS Cargo,

–        SAS Consortium,

–        SAC,

–        SIA.

24      В обжалваното решение не се повдигат възражения срещу другите адресати на изложението на възраженията.

25      В мотивите на обжалваното решение се описва единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, чрез което уличените превозвачи координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари по целия свят посредством ДТГ, ДТС и плащането на комисиона върху допълнителните такси.

26      На първо място, в точка 4.1 от обжалваното решение Комисията описва „[о]сновните принципи и структура[та] на картела“. В съображения 107 и 108 от това решение тя посочва, че разследването е разкрило картел в световен мащаб, основан на мрежа от двустранни и многостранни контакти, поддържани през дълъг период между конкурентите, относно поведението, което те са решили, предвиждали или възнамерявали да възприемат за различни елементи от цената на услугите по превоз на товари, а именно ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони. Тя подчертава, че общата цел на тази мрежа от контакти е била да се координира поведението на конкурентите при таксуването или да се намали несигурността при тяхната ценова политика (наричан по-нататък „спорният картел“).

27      Съгласно съображение 109 от обжалваното решение целта на координираното прилагане на ДТГ е била да се гарантира, че превозвачите от целия свят налагат фиксирана допълнителна такса на килограм за всички обхванати пратки. Създадена била сложна мрежа от контакти, главно двустранни, между превозвачи с цел координация и надзор на прилагането на ДТГ, като точната дата на прилагане според Комисията често е решавана на местно равнище, като основният местен превозвач обикновено поема водачеството, а другите следват. Този координиран подход бил отнесен и към ДТС, както и към отказа да се плащат комисиони, така че последните станали нетни приходи за превозвачите и били допълнителна стимулираща мярка, за да бъдат те накарани да следват координирането на допълнителните такси.

28      Съгласно съображение 110 от обжалваното решение висшето ръководство в седалището на редица превозвачи било или директно замесено в контактите с конкурентите или редовно информирано за тях. При допълнителните такси отговарящите за тях служители от седалището били в контакт помежду си, когато предстояла промяна на размера на допълнителната такса. Отказът да се плащат комисиони също бил потвърждаван многократно в хода на контактите, осъществявани на равнище централно ръководство. На местно равнище също имало чести контакти с цел, от една страна, по-добро изпълнение на даваните от централните ръководства указания и адаптирането им към местните пазарни условия и от друга страна, координиране и задействане на местните инициативи. В последната хипотеза седалищата на превозвачите обикновено разрешавали предложената инициатива или били уведомявани за нея.

29      Съгласно съображение 111 от обжалваното решение превозвачите влезли в контакт едни с други било двустранно, било на малки групи, било на големи многостранни форуми в някои случаи. Местните сдружения на представители на превозвачи били използвани, по-специално в Хонконг и Швейцария, за обсъждане на мерки за подобряване на ефективността и за координиране на допълнителните такси. Срещите на обединения, като например обединението WOW, също били използвани за тези цели.

30      На второ място, в точки 4.3, 4.4 и 4.5 от обжалваното решение, Комисията описва контактите, свързани съответно с ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони (наричани по-нататък „спорните контакти“).

31      Така, първо, в съображения 118—120 от обжалваното решение, Комисията обобщава контактите, свързани с ДТГ, по следния начин:

„(118) В края на 1999 г. и началото на 2000 г. е създадена мрежа от двустранни контакти с участието на редица авиокомпании, позволяваща обмен на информация за действията на предприятията от участниците между всички членове на мрежата. Превозвачите редовно са влизали в контакт едни с други, за да обсъдят всеки възникнал въпрос във връзка с ДТГ, по-специално измененията в механизма, промените на равнището на ДТГ, последователното прилагане на механизма и случаите, в които някои авиокомпании не следват системата.

(119) Що се отнася до въвеждането на ДТГ на местно равнище, често е прилагана система, чрез която доминиращите авиокомпании — при някои маршрути или в някои страни — първи обявяват промяната и после се следват от другите […]

(120) Антиконкурентното координиране на ДТГ по принцип се извършва в четири контекста: във връзка с въвеждането на ДТГ в началото на 2000 г., повторното въвеждане на механизъм за ДТГ след отмяната на механизма, предвиден от [Асоциацията за международен въздушен транспорт (IATA)], въвеждането на нови прагове на задействане (увеличаване на максималното равнище на ДТГ) и най-вече момента, в който показателите за горивото приближат прага, при който ще се задейства увеличаване или намаляване на ДТГ“.

32      Второ, в съображение 579 от обжалваното решение Комисията обобщава контактите, свързани с ДТС, по следния начин:

„Редица от [уличените превозвачи] наред с останалото са обсъждали намеренията си за въвеждане на ДТС […]. Обсъждани са също размерът на допълнителна такса и графикът за въвеждане. [Уличените превозвачи] освен това са споделяли идеи за оправданието, което да се даде на техните клиенти. През целия период 2002—2006 г. е имало специални контакти относно въвеждането на ДТС. Незаконосъобразното координиране е провеждано както на равнище централни ръководства, така и на местно равнище“.

33      Трето, в съображение 676 от обжалваното решение Комисията посочва, че уличените превозвачи са „продължили да отказват да плащат комисиона върху допълнителните такси и взаимно са потвърдили своето намерение в тази област в хода на многобройни контакти“.

34      На трето място, в точка 4.6 от обжалваното решение Комисията извършва преценка на спорните контакти. Преценката на използваните срещу жалбоподателя се съдържа в съображения 760—764 от това решение.

35      В съображение 765 от обжалваното решение Комисията добавя, че жалбоподателят не оспорва фактите, представени в изложението на възраженията.

36      На четвъртото място, в точка 5 от обжалваното решение Комисията прилага член 101 ДФЕС към фактите в разглеждания случай, уточнявайки същевременно в бележка под линия 1289 от това решение, че изложените виждания се отнасят и за член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт. Така, първо, в съображение 846 от посоченото решение, тя приема, че уличените превозвачи са координирали своето поведение или са повлияли на таксуването, „а това в крайна сметка е равносилно на фиксиране на цени във връзка с“ ДТГ, ДТС и плащането на комисиона върху допълнителните такси. В съображение 861 от същото решение тя квалифицира „общата система за координиране на поведението при таксуване на услуги по превоз на товари“, чието съществуване е разкрито с нейното разследване, като „сложно нарушение, състоящо се от различни действия, които [могат] да се квалифицират било като споразумение, било като съгласувана практика, в рамките на които конкурентите съзнателно са заменили рисковете от конкуренцията с практическо сътрудничество между тях“.

37      Второ, в съображение 869 от обжалваното решение Комисията приема, че „разглежданото поведение съставлява единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС“. Тя съответно приема, че разглежданите уговорки преследват единна антиконкурентна цел, а именно да се възпрепятства конкуренцията в сектора на превоза на товари в ЕИП, включително когато координирането протича на местно равнище и в него се правят местни изменения (съображения 872—876); засягат „само една [с]тока/услуга“, а именно „доставката на услуги по превоз на товари […] и таксуването им“ (съображение 877); засягат едни и същи предприятия (съображение 878); имат единно естество (съображение 879) и се отнасят за три съставни части, а именно ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони, които части „често са обсъждани заедно в хода на един и същ контакт с конкурентите“ (съображение 880).

38      В съображение 881 от обжалваното решение Комисията добавя, че „повечето от страните“, включително жалбоподателят, са участвали в трите съставни части на единното нарушение.

39      Трето, в съображение 884 от обжалваното решение Комисията заключава, че разглежданото нарушение е продължено.

40      Четвърто, в съображения 885—890 от обжалваното решение Комисията обсъжда релевантността на контактите, осъществени в трети страни, и контактите относно маршрути, които превозвачите никога не са обслужвали или не са могли законосъобразно да обслужват. Според нея предвид световния характер на спорния картел тези контакти са релевантни, за да се докаже наличието на единното продължено нарушение. По-специално, от една страна, тя посочва, че допълнителните такси са били мерки с общо приложение, които не са били специфични за даден маршрут, а целта им е била да се прилагат за всички маршрути на световно равнище, включително за маршрутите от и към ЕИП и Швейцария. Тя отбелязва, че отказът да се плащат комисиони също е с общ характер. От друга страна, тя приема, че никаква непреодолима бариера не е възпрепятствала превозвачите да предоставят услуги по превоз на товари по маршрутите, които никога не са били обслужвани от тях или които те не са могли законосъобразно да обслужват, по-специално благодарение на споразуменията, които са могли да сключат помежду си.

41      Пето, в съображение 903 от обжалваното решение Комисията приема, че целта на спорното поведение е била ограничаване на конкуренцията „поне в [Съюза], ЕИП и Швейцария“. В съображение 917 от посоченото решение тя добавя по същество, че поради това не е необходимо да се отчитат „конкретните последици“ от това поведение.

42      Шесто, в съображения 922—971 от обжалваното решение Комисията разглежда обединението WOW. В съображение 971 от това решение тя заключава следното:

„Предвид обхвата на споразумението за обединение WOW и задействането му, според Комисията координирането на допълнителните такси между членовете на [обединението] WOW е протекло извън законосъобразната рамка на обединението, която не го обосновава. Членовете в действителност са знаели, че такова координиране е незаконосъобразно. Те освен това са били в течение, че координирането на допълнителните такси засяга редица [превозвачи], които не участват в [обединението] WOW. Ето защо според Комисията с доказателствата за контактите между членовете на [обединение] WOW […] се доказва тяхното участие в нарушението на член 101 ДФЕС, описано в настоящото решение“.

43      Седмо, в съображения 972—1021 от обжалваното решение Комисията разглежда правната уредба на седем трети страни, за която редица уличени превозвачи твърдят, че им е налагала съгласуване между тях по допълнителните такси, възпрепятствайки по този начин прилагането на релевантните правила за конкуренция. Според Комисията тези превозвачи не са доказали, че са действали под принудата на въпросните трети страни.

44      Осмо, в съображения 1024—1035 от обжалваното решение Комисията приема, че единното продължено нарушение е можело чувствително да засегне търговията между държави членки, между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП и между договарящите се страни по Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.

45      Девето, Комисията разглежда границите на своята териториална и времева компетентност, за да констатира и санкционира нарушение на правилата за конкуренция в разглеждания случай. От една страна, в съображения 822—832 от обжалваното решение в частта му, озаглавена „Компетентност на Комисията“, тя по същество приема, че няма да прилага, най-напред, член 101 ДФЕС за споразуменията и практиките преди 1 май 2004 г., засягащи маршрутите между летища в Европейския съюз и летища, намиращи се извън ЕИП (наричани по-нататък „маршрутите „ЕС—трета страна“), след това, член 53 от Споразумението за ЕИП за споразуменията и практиките преди 19 май 2005 г., засягащи маршрутите „ЕС—трета страна“ и маршрутите между летища, намиращи в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП и не са членки на Европейския съюз, и летища, намиращи се в трети страни (наричани по-нататък „маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“, а заедно с маршрутите „ЕС—трета страна“ — „маршрутите „ЕИП—трета страна“), и накрая, член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт за споразуменията и практиките преди 1 юни 2002 г., засягащи маршрутите между летища в Съюза и швейцарски летища (наричани по-нататък „маршрутите „ЕС—Швейцария“). Тя също така уточнява, че с обжалваното решение „изобщо не се цели установяване на каквото и да било нарушение на член 8 от Споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] при услугите по превоз на товари [между] Швейцария [и] трети страни]“.

46      От друга страна, в съображения 1036—1046 от обжалваното решение в частта му, озаглавена „Приложимостта на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП за входящите маршрути“, Комисията отхвърля твърденията на различни уличени превозвачи, че надхвърля границите на своята териториална компетентност предвид правилата от международното публично право, констатирайки и санкционирайки нарушение на тези две разпоредби при маршрутите от трети страни към ЕИП (наричани по-нататък „входящите маршрути“, а предлаганите услуги по превоз на товари по тези маршрути — „входящите услуги по превоз на товари“). По-специално, в съображение 1042 от това решение тя припомня критериите, които счита за приложими, така:

„Що се отнася до извънтериториалното прилагане на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тези разпоредби са приложими към споразуменията, които са задействани в [Съюза] (теория за задействането) или имат непосредствени, съществени и предвидими последици в [Съюза] (теория за последиците)“.

47      В съображения 1043—1046 от обжалваното решение Комисията прилага въпросните критерии към фактите по случая:

„(1043) При [входящите] услуги по превоз на товари член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП са приложими, тъй като самата услуга, която е предметът на нарушението при фиксирането на цени, трябва да бъде извършена и на практика се извършва частично на територията на ЕИП. Освен това множество контакти, с които адресатите са координирали допълнителните такси и [отказа да се] плащат комисиони, са осъществени вътре в ЕИП или в тях е имало участници, намиращи се в ЕИП.

(1044) […] примерът, посочен в [Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (EО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 95, 2008 г., стр. 1)], не е релевантен в случая. Това известие се отнася за географското разпределение на оборота между предприятията, за да се определи дали са достигнати праговете на оборота по член 1 от Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия [(ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201)].

(1045) Освен това антиконкурентните практики в трети страни, що се отнася до превоза на товари […] към Съюза и ЕИП, могат да имат непосредствени, съществени и предвидими последици вътре в Съюза и ЕИП, тъй като повишените разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради самото си естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП. В разглеждания случай антиконкурентните практики, елиминиращи конкуренцията между превозвачите, които предлагат [входящи] услуги по превоз на товари, могат да имат такива последици и за доставката на услуги по [превоз на товари] от други превозвачи вътре в ЕИП между транспортните възли („hubs“) в ЕИП, използвани от превозвачите от трети страни, и летищата на пристигане на тези пратки в ЕИП, които не се обслужват от превозвача от третата страна.

(1046) Накрая, трябва да се подчертае, че Комисията разкрива картел на световно равнище. Картелът е прилаган по целия свят и уговорките в него относно входящите маршрути са съставна част на единното продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП. Уговорките в картела в много случаи са организирани на централно равнище и местният персонал само ги прилага. Еднаквото прилагане на допълнителните такси в световен мащаб е ключов елемент на картела“.

48      На пето място, в съображение 1146 от обжалваното решение Комисията приема, че началото на спорния картел е поставено на 7 декември 1999 г. и той е съществувал до 14 февруари 2006 г. В същото съображение тя уточнява, че с картела са нарушавани:

–        член 101 ДФЕС: от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт между летища в Съюза,

–        член 101 ДФЕС: от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт по маршрутите „ЕС—трета страна“,

–        член 53 от Споразумението за ЕИП: от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт между летищата в ЕИП (наричани по-нататък „маршрутите „intra ЕИП“),

–        член 53 от Споразумението за ЕИП: от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт по маршрутите „ЕИП (без ЕС) —трета страна“,

–        член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт: от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт по маршрутите „ЕС—Швейцария“.

49      Що се отнася до жалбоподателя, според Комисията продължителността на нарушението обхваща периода от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г.

50      На шесто място, в точка 8 от обжалваното решение Комисията обсъжда поправителните мерки, които трябва да се вземат, и глобите, които трябва да се наложат.

51      Що се отнася по-специално до определянето на размера на глобите, Комисията посочва, че е взела предвид тежестта и продължителността на единното продължено нарушение, както и евентуалните отегчаващи или смекчаващи обстоятелства. В това отношение тя се позовава на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“).

52      В съображения 1184 и 1185 от обжалваното решение Комисията посочва, че основният размер на глобата се формира от дял, който може да достигне до 30 %, от стойността на продажбите на предприятието, определян според тежестта на нарушението и умножаван по броя на годините на участие на предприятието в нарушението, към който дял се добавя допълнителен размер между 15 % и 25 % от стойността на продажбите (наричан по-нататък „допълнителният размер“).

53      В съображение 1197 от обжалваното решение Комисията определя стойността на продажбите, събирайки за 2005 г., която е последната пълна година преди преустановяването на единното продължено нарушение, оборота, свързан с полетите в двете посоки по маршрутите „intra ЕИП“, маршрутите „ЕС—трета страна“, маршрутите „ЕС—Швейцария“ и маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“. Тя взема предвид и присъединяването към Съюза на нови държави членки през 2004 г.

54      В съображения 1198—1212 от обжалваното решение, отчитайки естеството на нарушението (хоризонтални споразумения за фиксиране на цени), общия пазарен дял на уличените превозвачи (34 % на световно равнище и поне толкова при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕИП—трета страна“), географския обхват на спорния (световен) картел и действителното му задействане, Комисията определя коефициента за тежест на 16 %.

55      В съображения 1214—1217 от обжалваното решение Комисията определя продължителността на участието на жалбоподателя в единното продължено нарушение по следния начин според засегнатите маршрути:

–        при маршрутите „intra ЕИП“: от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г., определена като брой години и месеци на шест години и два месеца, и коефициент на умножение 6 цяло и 2/12,

–        при маршрутите „ЕС—трета страна“: от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г., определена като брой години и месеци на една година и девет месеца, и коефициент на умножение 1 цяло и 9/12,

–        при маршрутите „ЕС—Швейцария“: от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г., определена като брой години и месеци на три години и осем месеца, и коефициент на умножение 3 цяло и 8/12,

–        при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“: от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г., определена като месеци на осем месеца, и коефициент на умножение 8/12.

56      В съображение 1219 от обжалваното решение Комисията приема, че предвид конкретните обстоятелства в случая и изложените в точка 55 по-горе критерии, допълнителният размер трябва да съответства на 16 % от стойността на продажбите.

57      Поради това в съображения 1240—1242 от обжалваното решение основният размер, изчислен за жалбоподателя на 113 000 000 EUR, е определен на 56 000 000 EUR след прилагане на намаляване с 50 % въз основа на точка 37 от Насоките от 2006 г. (наричано по-нататък „общото намаляване с 50 %“) и поради факта че част от услугите, свързани с входящите маршрути и с маршрутите от ЕИП към трети страни (наричани по-нататък „изходящите маршрути“), е предоставяна извън територията, обхваната от Споразумението за ЕИП, поради което е възможно част от вредата да е настъпила извън тази територия.

58      В съображения 1264 и 1265 от обжалваното решение въз основа на точка 29 от Насоките от 2006 г. Комисията предоставя на уличените превозвачи допълнително намаляване на основния размер на глобата с 15 % (наричано по-нататък „общото намаляване с 15 %“), тъй като някои регулаторни режими са насърчавали спорния картел.

59      Поради това в съображение 1293 от обжалваното решение Комисията определя основния размер на глобата на жалбоподателя след коригиране на 47 600 000 EUR.

60      В съображения 1314—1322 от обжалваното решение Комисията отчита приноса на жалбоподателя в контекста на неговото искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, намалявайки с 25 % размера на глобата, поради което, както се посочва в съображение 1404 от обжалваното решение, размерът на наложената на жалбоподателя глоба е определен на 35 700 000 EUR.

61      В частта, засягаща настоящия спор, диспозитивът на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Координирайки поведението си при таксуването на доставката на услуги по [превоз на товари] по целия свят, що се отнася до [ДТГ], [ДТС] и плащането на комисиона върху допълнителните такси, следните предприятия са извършили следното единно продължено нарушение на член 101 [ДФЕС], член 53 от [Споразумението за ЕИП] и член 8 от [Споразумението ЕО-Швейцария за въздушния транспорт] при следните маршрути и през следните периоди.

1)      Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите [„intra ЕИП“] през следните периоди:

[…]

з)      [жалбоподателят], от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…]

2)      Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС при маршрутите [„ЕС—трета страна“] през следните периоди:

[…]

з)      [жалбоподателят], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…]

3)      Следните предприятия са нарушили член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите [„ЕИП (без ЕС)—трета страна“] през следните периоди:

[…]

з)      [жалбоподателят], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…]

4)      Следните предприятия са нарушили член 8 от Споразумението [ЕО-Швейцария] по въпроси на въздушния транспорт при маршрутите [„ЕС-Швейцария“] през следните периоди:

[…]

з)      [жалбоподателят], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…]

Член 2

Решението […] от 9 ноември 2010 г. се изменя както следва:

в член 5 се отменят [букви] й), к) и л).

Член 3

Следните глоби се налагат за единното продължено нарушение, посочено в член 1 от настоящото решение, а що се отнася до British Airways […] и за частите от членове 1—4 от решението […] от 9 ноември 2010 г., които са станали окончателни:

[…]

з)      на [жалбоподателя]: 35 700 000 EUR;

[…]

Член 4

Упоменатите в член 1 предприятия трябва да преустановят незабавно посоченото в този член единно продължено нарушение, ако все още не са го направили.

Те трябва да се въздържат и от всяко действие или поведение, имащо същата или подобна цел или резултат.

Член 5

Адресати на настоящото решение са:

[…]

[жалбоподателят]

[…]“.

II.    Производство и искания на страните

62      На 30 май 2017 г. жалбоподателят подава разглежданата жалба в секретариата на Общия съд.

63      На 29 септември 2017 г. Комисията подава писмената защита в секретариата на Общия съд.

64      На 2 януари 2018 г. жалбоподателят подава писмената реплика в секретариата на Общия съд.

65      На 8 март 2018 г. Комисията подава писмената дуплика в секретариата на Общия съд.

66      На 24 април 2019 г., по предложение на четвърти състав, на основание член 28 от процедурния си правилник Общият съд решава да преразпредели делото на разширен съдебен състав.

67      На 17 юни 2019 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд поставя писмено въпроси на страните. Те отговарят в определения срок.

68      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 3 юли 2019 г.

69      С определение от 19 юни 2020 г. на основание член 113 от Процедурния правилник Общият съд (четвърти разширен състав) разпорежда възобновяване на устната фаза на производството, тъй като счита, че делото не е напълно изяснено и че страните трябва да бъдат приканени да представят становищата си по необсъден от тях довод.

70      В определения срок страните отговарят на поредица въпроси, поставени от Общия съд на 22 юни 2020 г., а след това представят становища по отговорите на насрещната страна.

71      С решение от 4 август 2020 г. Общият съд отново приключва устната фаза на производството.

72      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в засягащата го част,

–        при условията на евентуалност, да намали размера на наложената му глоба в обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

73      Комисията по същество иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да измени размера на наложената глоба на жалбоподателя, като му отнеме предоставените му общо намаляване с 50 % и общо намаляване с 15 %, ако Общият съд реши, че оборотът от продажбата на входящи услуги по превоз на товари не може да се включи в стойността на продажбите,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

74      В жалбата си жалбоподателят прави както искане за отмяна на обжалваното решение, така и искане за намаляване на размера на наложената му глоба. Комисията от своя страна прави едно искане — по същество за изменение на размера на наложената глоба на жалбоподателя, ако Общият съд реши, че оборотът от продажбата на входящи услуги по превоз на товари не може да се включи в стойността на продажбите.

А.      Искането за отмяна

75      Жалбоподателя изтъква десет основания в подкрепа на искането си за отмяна. Тези основания са следните:

–        първото: нарушение на принципа ne bis in idem и член 266 ДФЕС, както и неспазване на давностния срок,

–        второто: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация,

–        третото: нарушение на член 101 ДФЕС, нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП и неизпълнение на задължението за мотивиране, от една страна, тъй като бил счетен за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“ за периода преди 1 май 2004 г. и от друга страна, предвид определянето на началната дата на участието му в това нарушение,

–        четвъртото: нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като бил счетен за отговорен за единното продължено нарушение при маршрути, при които не бил реален или потенциален конкурент,

–        петото: липса на компетентност на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари,

–        шестото: нарушение на правото на защита, на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на пропорционалност, тъй като за различни превозвачи били приложени различни доказателствени изисквания,

–        седмото: нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на пропорционалност, от една страна, при определянето на стойността на продажбите и от друга страна, при определянето на коефициента за тежест и на допълнителния размер,

–        осмото: нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като в стойността на продажбите бил включен оборотът от продажбата към клиенти, установени извън ЕИП, на входящи услуги по превоз на товари,

–        деветото: нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като общото намаляване с 15 % било недостатъчно, и

–        десетото: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, нарушение на принципа на пропорционалност и по същество неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като Комисията отказала да намали с 10 % размера на глобата му поради ограниченото му участие в единното продължено нарушение.

76      Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред петото основание, след това изтъкнатото по служебен ред основание, засягащо липсата на компетентност на Комисията, предвид Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, да констатира и санкционира нарушение при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“, и накрая последователно първото, второто, третото, четвъртото, шестото, седмото, осмото, деветото и десетото основание.

1.      Петото основание: липса на компетентност на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари

77      Жалбоподателят твърди, че Комисията не е компетентна да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари, което тя оспорва.

78      В хипотезата на поведение, следвано извън територията на ЕИП, трябва да се припомни, че компетентността на Комисията с оглед на международното публично право да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС или член 53 от Споразумението за ЕИП може да бъде установена по критерия за задействането или по критерия за квалифицираните последици (вж. в този смисъл решения от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 40—47 и от 12 юли 2018 г., Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия, T‑441/14, EU:T:2018:453, т. 95—97).

79      Тези критерии са алтернативни, а не кумулативни (решение от 12 юли 2018 г., Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия, T‑441/14, EU:T:2018:453, т. 98; в този смисъл вж. също решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 62—64).

80      В съображения 1043—1046 от обжалваното решение, както признава жалбоподателят, Комисията се позовава както на критерия за задействането, така и на критерия за квалифицираните последици, за да установи с оглед на международното публично право своята компетентност да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути.

81      Тъй като според жалбоподателя е допусната грешка при прилагането на всеки от тези два критерия, Общият съд счита, че най-напред трябва да провери дали Комисията правилно се е позовала на критерия за квалифицираните последици. Както следва от посочената в точка 80 по-горе съдебна практика, само ако отговорът е отрицателен трябва да се провери дали Комисията е могла да се позове на критерия за задействането.

82      Жалбоподателят твърди, че предполагаемите последици от спорното поведение не могат да обосноват прилагането на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари. Комисията, която носела тежестта на доказване, не доказала, че това поведение е имало непосредствена, съществена и предвидима последица на територията на ЕИП.

83      Жалбоподателят се позовава на Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] от Договора (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 149) и твърди, че сочените от Комисията последици в съображение 1045 от обжалваното решение в най-добрия случай са спекулативни и при всички положения са твърде далечни, за да се обоснове мотивът, че спорното поведение е ограничило конкуренцията в ЕИП.

84      По-специално Комисията не представила никакво доказателство в подкрепа на твърдението си, че цената на продаваните стоки в ЕИП е засегната от цените на входящите услуги по превоз на товари. Такава последица впрочем не можела да бъде съществена, тъй като допълнителните такси представлявали само част от общата стойност на услугите по превоз на товари, а стойността на последните от своя страна представлявала само част от стойността на внасяните стоки в ЕИП. Такава последица по дефиниция било невъзможно да е също така непосредствена, тъй като клиентите можели да решат дали да отразят, или не, евентуално увеличаване на цените на входящите услуги по превоз на товари върху цената на внасяните стоки и при необходимост да определят пропорциите, в които да го отразят. Накрая, такава последица не била предвидима, тъй като жалбоподателят не извършвал дейност на засегнатите пазари надолу по веригата и тъй като допълнителните такси представлявали само много малка част от разхода за превоз на стоки.

85      Освен това последицата от увеличаването на цената на внасяните стоки в ЕИП засягала пазар, който е различен от разглеждания в случая, а именно пазара на услугите по превоз на товари, и съответно с нея не можело да се обоснове мотивът, че спорното поведение е ограничило конкуренцията в ЕИП.

86      Освен това, за да се установи компетентността на Комисията да констатира и санкционира нарушение на правилата за конкуренция, не било достатъчно дадено поведение да се квалифицира като единно продължено нарушение, без да се анализират неговите антиконкурентни последици.

87      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

88      В обжалваното решение Комисията по същество се позовава на три самостоятелни мотива, за да приеме, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай.

89      Първите два мотива се съдържат в съображение 1045 от обжалваното решение. Както потвърждава Комисията в отговор на писмено и устно поставените въпроси от Общия съд, тези мотиви се отнасят за последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно. Съгласно първия мотив „нарасналите разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради своето естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП“. Вторият мотив се отнася за последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари „също за доставката на услуги по [превоз на товари] от други превозвачи в ЕИП между транспортните възли („hubs“) в ЕИП, използвани от превозвачите от трети страни, и летищата на пристигане на тези пратки в ЕИП, които не се обслужват от превозвача от третата страна“.

90      Третият мотив се съдържа в съображение 1046 от обжалваното решение и както следва от отговорите на Комисията на писмено и устно поставените от Общия съд въпроси, се отнася за последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно.

91      Според Общия съд трябва да се разгледат както последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно, така и последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно, като се започне с първите.

а)      Последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно

92      Най-напред трябва да се провери основателността на първия мотив, на който се основава заключението на Комисията, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай (наричани по-нататък „разглежданата последица“).

93      В това отношение трябва да се припомни, както следва от съображение 1042 от обжалваното решение, че критерият за квалифицираните последици позволява прилагането на правилата за конкуренция на Съюза и на ЕИП да се обоснове с оглед на международното публично право, когато може да се предвиди, че спорното поведение поражда непосредствена и съществена последица на вътрешния пазар или в ЕИП (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 49; в този смисъл вж. също решение от 25 март 1999 г., Gencor/Комисия, T‑102/96, EU:T:1999:65, т. 90).

94      В разглеждания случай жалбоподателят оспорва както релевантността на разглежданата последица (вж. т. 95—114 по-долу), така и нейните предвидимост (вж. т. 116—131 по-долу), същественост (вж. т. 132—142 по-долу) и непосредственост (вж. т. 143—153 по-долу).

1)      Релевантността на разглежданата последица

95      Според съдебната практика обстоятелството, че участващо в споразумение или съгласувана практика предприятие се намира в трета държава, не възпрепятства прилагането на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, стига това споразумение или тази практика да поражда своите последици съответно на вътрешния пазар или в ЕИП (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 1971 г., Béguelin Import, 22/71, EU:C:1971:113, т. 11).

96      С прилагането на критерия за квалифицираните последици се цели именно да се преустановят деяния, които наистина не се извършват на територията на ЕИП, но чиито антиконкурентни последици могат да се усетят на вътрешния пазар или в ЕИП (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 45).

97      Противно на твърденията на жалбоподателя, този критерий не изисква да се доказва, че спорното поведение „действително е имало антиконкурентни последици“ на вътрешния пазар или в ЕИП. Напротив, според съдебната практика е достатъчно да се вземат предвид вероятните последици от това поведение за конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 51).

98      Комисията всъщност трябва да осигури защитата на конкуренцията на вътрешния пазар или в ЕИП срещу заплахите за ефективното ѝ функциониране.

99      При наличие на поведение, считано както в разглеждания случай от Комисията за толкова вредно за конкуренцията на вътрешния пазар или в ЕИП, че може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, прилагането на критерия за квалифицираните последици също не може да изисква доказване на конкретните последици, каквото предполага квалифицирането на дадено поведение като ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на тези разпоредби.

100    В това отношение трябва да се припомни, както прави жалбоподателят, че критерият за квалифицираните последици е залегнал във формулировката на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, целящи да се преустановят споразуменията и практиките, които ограничават конкуренцията, съответно на вътрешния пазар и в ЕИП. Тези разпоредби всъщност забраняват споразуменията и практиките на предприятията, които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията съответно „на вътрешния пазар“ и „в рамките на територията, на която действа [Споразумението за ЕИП]“ (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 42).

101    Съгласно постоянната съдебна практика антиконкурентната цел и антиконкурентният резултат впрочем са не кумулативни, а алтернативни условия, за да се прецени дали дадено поведение попада в обхвата на забраните по членове 101 ДФЕС и 53 от Споразумението за ЕИП (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 28 и цитираната съдебна практика).

102    Следователно, както посочва Комисията в съображение 917 от обжалваното решение, отчитането на конкретните последици от спорното поведение е излишно, щом като антиконкурентната му цел е установена (вж. в този смисъл решения от 13 юли 1966 г., Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, EU:C:1966:41, стр. 496 и от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 55).

103    При това положение тълкуване на критерия за квалифицираните последици по начина, който, изглежда, препоръчва жалбоподателят — в смисъл, че изисква да се докажат конкретните последици от спорното поведение дори да е налице ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ — би означавало компетентността на Комисията да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП да се постави в зависимост от условие, за което няма основание в текста на тези разпоредби.

104    Ето защо няма причина жалбоподателят да упреква Комисията, че е допуснала грешка, приемайки, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен, при положение че в съображения 917, 1190 и 1277 от обжалваното решение тя е посочила, че не е длъжна да извършва преценка на антиконкурентните последици от спорното поведение предвид антиконкурентната цел на последното. От тези съображения той също така не може да заключи, че Комисията не е извършила никакъв анализ на последиците, породени от посоченото поведение на вътрешния пазар или в ЕИП, за целите на прилагането на този критерий.

105    Всъщност в съображение 1045 от обжалваното решение Комисията по същество приема, че единното продължено нарушение при входящите маршрути е можело да увеличи размера на допълнителните такси, а съответно и общата цена на входящите услуги по превоз на товари, и че спедиторите са начислили този допълнителен разход на базираните в ЕИП изпращачи, които е трябвало да заплащат за купените от тях стоки по-висока цена от онази, която е щяла да им бъде фактурирана, ако нарушението не бе извършено.

106    Никой от доводите на жалбоподателя не позволява да се приеме, че разглежданата последица не е сред породените от спорното поведение последици, които Комисията има основание да отчете за целите на прилагането на критерия за квалифицираните последици.

107    На първо място, противно на твърденията на жалбоподателя, нищо в текста, структурата или целта на член 101 ДФЕС не позволява да се приеме, че отчетените последици за целите на прилагането на критерия за квалифицираните последици трябва да се породят на същия пазар като засегнатия от съответното нарушение, а не на пазар надолу по веригата, както в разглеждания случай (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2015 г., Toshiba/Комисия, T‑104/13, EU:T:2015:610, т. 159 и 161).

108    На второ място, жалбоподателят погрешно твърди, че спорното поведение при входящите маршрути не е можело да ограничи конкуренцията в ЕИП, тъй като то се следва само в третите страни, където са установени спедиторите, получавали входящи услуги по превоз на товари от уличените превозвачи.

109    В това отношение следва да се отбележи, че прилагането на критерия за квалифицираните последици трябва да се извършва предвид икономическия и правен контекст, в който се вписва съответното поведение (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 1971 г., Béguelin Import, 22/71, EU:C:1971:113, т. 13).

110    В разглеждания случай, видно от съображения 14, 17 и 70 от обжалваното решение и от отговорите на страните на процесуално-организационните действия, разпоредени от Общия съд, превозвачите изцяло или почти изцяло продават своите услуги по превоз на товари на спедитори. Що се отнася до входящите услуги по превоз на товари, почти всички от тези продажби впрочем се извършват в отправната точка на съответните маршрути извън ЕИП, където са установени спедиторите. От жалбата всъщност следва, че между 1 май 2004 г. и 14 февруари 2006 г. жалбоподателят е реализирал само пренебрежим дял от своите продажби на входящи услуги по превоз на товари към клиенти, базирани в ЕИП.

111    Трябва обаче да се отбележи, че макар спедиторите да купуват тези услуги, те правят това именно в качеството на посредници, за да ги обединят в пакет услуги, чиято цел по дефиниция е да се организира интегриран транспорт на стоки към територията на ЕИП от името на изпращачи. Както следва от съображение 70 от обжалваното решение, последните по-специално могат да бъдат купувачите или собствениците на превозваните стоки. Ето защо най-малкото е вероятно те да са установени в ЕИП.

112    Следователно, стига спедиторите да отразяват в цената на своите пакети с услуги евентуалния допълнителен разход, дължащ се на спорния картел, единното продължено нарушение при входящите маршрути може да има отражение именно върху конкуренцията, извършвана между спедиторите за привличане на тези изпращачи като клиенти, и разглежданата последица съответно може да се материализира именно на вътрешния пазар или в ЕИП.

113    На трето място, що се отнася до точка 43 от насоките, посочени в точка 83 по-горе, достатъчно е да се отбележи, че тя засяга хипотеза, различна от обсъжданата в случая и че при всички положения се отнася за понятието за засягане на търговията между държави членки по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, а не за въпроса за териториалната компетентност на Комисията въз основа на критерия за квалифицираните последици. Това всъщност са отделни въпроси — първият се отнася за определянето на сферата на конкурентното право на Съюза спрямо това на държавите членки (решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 41), докато вторият се отнася за обосноваването на компетентността на Комисията с оглед на международното публично право (вж. т. 78 по-горе).

114    Ето защо допълнителният разход, който е възможно изпращачите да е трябвало да платят, и поскъпването на внасяните стоки в ЕИП, което е възможно да е произтекло от това, са сред породените последици от спорното поведение, на които Комисията има основание да се позове за целите на прилагането на критерия за квалифицираните последици.

115    Както следва от цитираната съдебна практика в точка 93 по-горе, въпросът съответно е дали тази последица е предвидима, съществена и непосредствена, както се изисква.

2)      Предвидимостта на разглежданата последица

116    Целта на изискването за предвидимост е да се осигури правна сигурност като се гарантира, че съответните предприятия няма да бъдат санкционирани за последици, които наистина се дължат на тяхното поведение, но чието настъпване не са можели разумно да очакват (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Kokott по дело Otis Gesellschaft и др., C‑435/18, EU:C:2019:651, т. 83).

117    Поради това на изискването за предвидимост съответстват последиците, настъпването на които участниците в картела трябва да очакват в разумна степен с оглед на общия практически опит, за разлика от последиците, които се дължат на изцяло необичайно стечение на обстоятелства и следователно на нетипично развитие на причинно-следствената връзка (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Kokott по дело Kone и др., C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 42).

118    Същевременно от съображения 846, 909, 1199 и 1208 от обжалваното решение следва, че в разглеждания случай става въпрос за действия по тайно договаряне на хоризонтално фиксиране на цени, за което опитът показва, че води именно до ценови увеличения, при които се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 51).

119    От съображения 846, 909, 1199 и 1208 от обжалваното решение също така следва, че тези действия са се отнасяли за ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони.

120    Следователно в разглеждания случай уличените превозвачи са можели да предвидят, че хоризонталното фиксиране на ДТГ и на ДТС ще доведе на увеличаване на размера им. Както следва от съображения 874, 879 и 899 от обжалваното решение, отказът да се плащат комисиони е можел да засили такова увеличаване. Той всъщност е представлявал съгласуван отказ да се предоставят отстъпки на спедиторите върху допълнителните такси и така с него се е целяло на уличените превозвачи да се позволи да „държат под контрол несигурността при таксуването, която конкуренцията при плащането на комисиони [в рамките на преговорите със спедиторите] би могла да създаде“ (съображение 874 от посоченото решение) и така да се премахне конкуренцията при допълнителните такси (съображение 879 от това решение).

121    От съображение 17 от обжалваното решение впрочем следва, че цената на услугите по превоз на товари се формира от тарифите и допълнителни такси, включително ДТГ и ДТС. Освен ако не се приеме, че посредством достатъчно вероятен ефект на скачените съдове увеличаването на ДТГ и на ДТС би било компенсирано със съответстващо намаляване на тарифите и на други допълнителни такси, такова увеличаване по принцип е могло да доведе до увеличаване на общата цена на входящите услуги по превоз на товари. Жалбоподателят обаче не доказва, че такъв ефект на скачените съдове е толкова вероятен, че прави непредвидима разглежданата последица.

122    При това положение участниците в спорния картел разумно са можели да предвидят, че единното продължено нарушение при входящите услуги по превоз на товари ще доведе до увеличаване на цената на услугите по превоз на товари по входящите маршрути.

123    Въпросът съответно е дали уличените превозвачи са можели да предвидят, че спедиторите ще начислят такъв допълнителен разход на собствените си клиенти, а именно изпращачите.

124    В това отношение съгласно съображения 14 и 70 от обжалваното решение за спедиторите цената на услугите по превоз на товари представлява „вложена съставка“. Това е променлив разход, чието нарастване по принцип води до увеличаване на пределния разход, спрямо който спедиторите определят собствените си цени.

125    Жалбоподателят не представя нищо, което да доказва, че обстоятелства в случая е нямало до доведат до начисляване надолу по веригата на допълнителния разход, дължащ се на единното продължено нарушение при входящите маршрути, на изпращачите.

126    При това положение уличените превозвачи разумно са можели да предвидят, че спедиторите биха начислили такъв допълнителен разход на изпращачите посредством увеличаване на цената на транзитните услуги.

127    Както впрочем следва от съображения 70 и 1031 от обжалваното решение, в стойността на стоките, на които спедиторите обикновено организират интегрирания транспорт от името на изпращачите, е включена цената на транзитните услуги, и по-специално тази на услугите по превоз на товари, които са съставна част от тях.

128    С оглед на гореизложеното уличените превозвачи са можели да предвидят, че единното продължено нарушение при входящите маршрути би довело до увеличаване на цената на внасяните стоки.

129    Поради причините, изложени в точка 111 по-горе, уличените превозвачи също така са можели да предвидят, както следва от съображение 1045 от обжалваното решение, че тази последица ще настъпи в ЕИП.

130    Тъй като разглежданата последица е била част от нормалния ход на събитията и икономически рационална, противно на твърденията на жалбоподателя, изобщо не е било необходимо той да извършва дейност на пазара на вноса на стоки или на тяхната препродажба надолу по веригата, за да може да я предвиди.

131    Поради това се налага изводът, че Комисията е доказала надлежно, че разглежданата последица е била предвидима, както се изисква.

3)      Съществеността на разглежданата последица

132    Преценката дали породените от спорното поведение последици са съществени трябва да се извърши предвид всички релевантни обстоятелства в случая. Сред тези обстоятелства по-специално са продължителността, естеството и обхвата на нарушението. Други обстоятелства, като например големината на участвалите в деянието предприятия, също могат да се окажат релевантни (вж. в този смисъл решения от 9 септември 2015 г., Toshiba/Комисия, T‑104/13, EU:T:2015:610, т. 159 и от 12 юли 2018 г., Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия, T‑441/14, EU:T:2018:453, т. 112).

133    Когато проверяваната последица се дължи на увеличаване на цената на крайна стока или услуга, която е производна на обхваната от картела услуга или я съдържа, делът на обхванатата от картела услуга в цената на крайната стока или услуга също може да се вземе предвид.

134    В разглеждания случай с оглед на всички релевантни обстоятелства се налага изводът, че разглежданата последица, дължаща се нарастването на цената на внасяните стоки в ЕИП, е съществена.

135    Всъщност, на първо място, от съображение 1146 от обжалваното решение е видно, че продължителността на единното продължено нарушение е 21 месеца при маршрутите „ЕС—трета страна“ и 8 месеца при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“. Съгласно съображения 1215 и 1217 от същото решение такава е била и продължителността на участието на всички уличени превозвачи с изключение на Lufthansa Cargo и Swiss.

136    На второ място, що се отнася до обхвата на нарушението, от съображение 889 от обжалваното решение следва, че ДТГ и ДТС са били „мерки с общо приложение, които не са [били] специфични за даден маршрут“, и „целта им е била да се прилагат за всички маршрути на световно равнище, включително за маршрутите […] към ЕИП“.

137    На трето място, що се отнася до естеството на нарушението, от съображение 1030 от обжалваното решение следва, че целта на единното продължено нарушение е била да се ограничи конкуренцията между уличените превозвачи, по-специално при маршрутите „ЕИП—трета страна“. В съображение 1208 от посоченото решение Комисията заключава, че „фиксирането на различни елементи на цената, включително някои допълнителни такси, съставлява едно от най-вредните ограничения на конкуренцията“, поради което приема, че за единното продължено нарушение трябва да се приложи коефициент за тежест, намиращ се „в горния край на скàлата“, предвидена в Насоките от 2006 г.

138    За изчерпателност, що се отнася до дела на цената на обхванатата от картела услуга в стоката или услугата, която е нейна производна или я съдържа, трябва да се отбележи, противно на твърденията на жалбоподателя, че в периода на извършване на нарушението допълнителните такси са представлявали съществен дял от общата цена на услугите по превоз на товари.

139    От писмо от 8 юли 2005 г. на Hong Kong Association of Freight Forwarding & Logistics (Хонконгско сдружение за спедиция и логистика) до председателя на подкомитета по карго (наричан по-нататък „ПКК“) на Board of Airline Representatives (Сдружение на представителите на авиокомпании, наричано по-нататък „BAR“) на Хонконг е видно, че допълнителните такси представляват „много съществена част“ от общата цена по въздушните товарителници, подлежаща на заплащане от спедиторите. Освен това в таблицата, представена в точка 135 от жалбата, се посочва, че допълнителните такси представляват 11,87 % от цената на услугите по превоз на товари по маршрутите „ЕИП—трета страна“ на жалбоподателя през финансовата 2004/2005 г.

140    Както впрочем следва от съображение 1031 от обжалваното решение, цената на услугите по превоз на товари сама по себе си е била „важен елемент от стойността на превозваните стоки, който се отразява на продажбата им“. Жалбоподателят наистина го оспорва, но излага само твърдения.

141    Отново за изчерпателност, що се отнася до големината на участвалите в спорното деяние предприятия, от съображение 1209 от обжалваното решение е видно, че общият пазарен дял на уличените превозвачи на „световния пазар“ възлиза на 34 % през 2005 г. и е „поне също толкова голям при услугите по превоз на товари […], предоставяни […] по маршрути [ЕИП—трета страна]“, които включват както изходящите, така и входящите маршрути. През периода на извършване на нарушението самият жалбоподател впрочем реализира значителен оборот при входящите маршрути, възлизащ на над 140 000 000 EUR през 2005 г.

142    Следователно Комисията е доказала надлежно, че разглежданата последица е съществена, както се изисква.

4)      Непосредствеността на разглежданата последица

143    Изискването за непосредственост на последиците, породени от спорното поведение, се отнася за причинно-следствената връзка между разглежданото поведение и проверяваната последица. Целта на това изискване е да се гарантира, че за да обоснове компетентността си да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП Комисията няма да може се позовава на всякакви възможни последици, нито на твърде отдалечените последици, които биха могли да произтекат от това поведение по смисъла на conditio sine qua non (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Kokott по дело Kone и др., C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 33 и 34).

144    Непосредствената причинно-следствената връзка не може обаче да се приравнява на единствена причинно-следствена връзка, която би изисквала системно и категорично да се констатира, че причинно-следствената връзка се прекъсва, когато трето лице е допринесло за настъпването на съответните последици (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Kokott по дело Kone и др., C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 36 и 37).

145    В разглеждания случай намесата на спедиторите, за които е било предвидимо, че напълно самостоятелно ще начислят подлежащия на заплащане от тях допълнителен разход на изпращачите, наистина може да е допринесла за настъпването на разглежданата последица. Тази намеса обаче сама по себе си не може да прекъсне причинно-следствената верига между спорното поведение и последицата, като съответно ѝ отнеме непосредствеността.

146    Напротив, когато не е неоправдана, а произтича обективно от съответния картел при нормалното функциониране на пазара, такава намеса не прекъсва причинно-следствената верига (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2005 г., CD Cartondruck/Съвет и Комисия, T‑320/00, непубликувано, EU:T:2005:452, т. 172—182), а я продължава (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Kokott по дело Kone и др., C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 37).

147    В разглеждания случай жалбоподателят обаче не доказва, нито дори твърди, че предвидимото начисляване на допълнителния разход на базираните в ЕИП изпращачи е неоправдано или необичайно за нормалното функциониране на пазара.

148    Следователно разглежданата последица е непосредствена, както се изисква.

149    Този извод не може да се обори с твърдението на жалбоподателя, че за да засегне „потребителите в ЕИП“, които Комисията отбелязва в съображение 1045 от обжалваното решение, „евентуалното увеличаване на цените [е трябвало] да се начисли от спедитора на изпращача, след това от изпращача на вносителя, после евентуално от вносителя на търговеца на едро, от търговеца на едро на този на дребно и накрая от последния на потребителя“. В основата на това твърдение стоят две погрешни отправни точки.

150    Първата от тези отправни точки е виждането, че „потребителите в ЕИП“, посочени в съображение 1045 от обжалваното решение, са крайните потребители, тоест физически лица, действащи за цели, несвързани с тяхната професионална или търговска дейност. Понятието за потребител в конкурентното право обхваща не само крайните потребители, а всички преки или непреки ползватели на стоките или услугите, които са предмета на спорното поведение (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:42, т. 156).

151    От съображение 70 от обжалваното решение, чиято основателност жалбоподателят не оспорва ефективно, следва че „изпращачите могат да са купувачите или продавачите на търгувани стоки или собствениците на стоки, които трябва да се придвижат бързо на относително дълги разстояния“. В писмените си изявления Комисията уточнява, че е можело стоките да се внасят за прякото им потребление или като влагани материали за производството на други стоки. Що се отнася до входящите услуги по превоз на товари, тези изпращачи обаче могат, както правилно отбелязва Комисията, да бъдат базирани в ЕИП. Отбелязването на „потребителите в ЕИП“, съдържащо се в съображение 1045 от обжалваното решение, съответно трябва да се тълкува в смисъл, че включва изпращачи.

152    Втората от тези отправни точки е виждането, че дори отбелязването на „потребителите в ЕИП“ в съображение 1045 от обжалваното решение да обхваща само крайните потребители, последните биха могли да придобият внасяните стоки само от търговец на дребно, който от своя страна може да ги придобие само от търговец на едро, който на свой ред може да ги придобие само от вносител и така нататък. Крайните потребители обаче също могат да придобиват тези стоки пряко от изпращача.

153    От гореизложеното следва, че разглежданата последица е предвидима, съществена и непосредствена, както се изисква, и че първият мотив, въз основа на който Комисията заключава, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен, е основателен. Трябва съответно да се констатира, че без да допуска грешка, Комисията е можела да счете посочения критерий за изпълнен, що се отнася до координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно, без да е необходимо да се проверява основателността на втория мотив, изложен в съображение 1045 от обжалваното решение.

б)      Последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно

154    В самото начало трябва да се припомни, противно на намекваното от жалбоподателя в писмената реплика, че нищо не забранява да се прецени дали Комисията разполага с необходимата компетентност да приложи във всеки отделен случай правото на Съюза в областта на конкуренцията с оглед на поведението на съответното предприятие или предприятия, разгледано цялостно (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 50).

155    Според съдебната практика член 101 ДФЕС може да се прилага към практики и споразумения, обслужващи една и съща антиконкурентна цел, когато може да се предвиди, че взети заедно, ще породят непосредствени и съществени последици на вътрешния пазар. Всъщност не може да се позволи на предприятията да се отклоняват от прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, като съчетават редица деяния, преследващи една и съща цел, всяко от които, взето поотделно, не може да породи непосредствена и съществена последица на този пазар, но които, взети заедно, могат да породят такава последица (решение от 12 юли 2018 г., Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия, T‑441/14, EU:T:2018:453, т. 106).

156    Комисията съответно може да обоснове своята компетентност да приложи член 101 ДФЕС към единно продължено нарушение, така както е установено в спорното решение, с неговите предвидими, непосредствени и съществени последици на вътрешния пазар (решение от 12 юли 2018 г., Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия, T‑441/14, EU:T:2018:453, т. 105).

157    Тези виждания се отнасят mutatis mutandis за член 53 от Споразумението за ЕИП.

158    В съображение 869 от обжалваното решение Комисията квалифицира спорното поведение като единно продължено нарушение, включително при входящите услуги по превоз на товари. Жалбоподателят не оспорва нито тази квалификация като цяло, нито констатацията за наличието на единна антиконкурентна цел да се възпрепятства конкуренцията в ЕИП, на което квалификацията се основава. Максималното, което той оспорва с третото основание, е възможността собствените му постъпки да са част от такова нарушение.

159    Както следва от отговорите на Комисията на писмено и устно зададените въпроси от Общия съд, в съображение 1046 от обжалваното решение тя обсъжда последиците от това нарушение, разглеждано цялостно. Тя по-специално приема, че разследването ѝ е разкрило „картел, приведен в изпълнение в световен мащаб“, чиито „уговорки […] относно входящите маршрути са неразделна част от единното продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП“. Тя добавя, че „еднаквото прилагане на допълнителните такси в световен мащаб е ключов елемент на [спорния] картел“. Както посочва Комисията в отговор на писмените въпроси на Общия съд, еднаквото прилагането на допълнителните такси се вписва в цялостна стратегия по неутрализиране на риска спедиторите да заобиколят последиците от този картел, избирайки непреки маршрути, за които не се прилагат допълнителни координирани такси, за да придвижват стоки от отправната до крайната точка. Както следва от съображение 72 от обжалваното решение, причината за това е, че „факторът време е по-маловажен за превоза на [товари] отколкото за превоза на пътници“, поради което товарът „може да се придвижи с по-голям брой междинни спирания“ и съответно е възможно непреките маршрути да заместят преките.

160    Доводите, с които жалбоподателят оспорва наличието на такава заменяемост, не могат да се приемат. От една страна, възможността товарният превоз да бъде предпочитаният начин за придвижване на стоките, при които изтичащото време има значение, не означава, че всички стоки, придвижвани чрез товарен превоз, са такива, нито впрочем че само стоки, при които изтичащото време има значение, се превозват чрез товарен превоз. Само от това обстоятелство съответно не може да се заключи, че непреките маршрути като цяло не са подходящи за товарен превоз. От друга страна, трябва да се отбележи, че жалбоподателят не представя каквото и да било доказателство в подкрепа на твърденията си. Напротив, Комисията се позовава на споразумение, с което членовете на обединението WOW организират превоза на вино от ЕИП за Япония чрез междинни спирания през Съединените щати и азиатски страни, различни от Япония.

161    При това положение Комисията правилно твърди, че ако ѝ се забрани да прилага критерия за квалифицираните последици към спорното поведение, разгледано цялостно, има опасност да се стигне до изкуствено разделяне на цялостно антиконкурентно поведение, което може да засегне структурата на пазара в ЕИП, на поредица от отделни деяния, които могат да се окажат изцяло или частично извън обхвата на компетентността на Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 57).

162    Налага се съответно изводът, че в съображение 1046 от обжалваното решение Комисията е могла да обсъди последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно.

163    При споразумения и практики, първо, целящи да се ограничи конкуренцията поне в Съюза, ЕИП и Швейцария (съображение 903 от това решение), второ, обединяващи превозвачи със значителни пазарни дялове (съображение 1209 от посоченото решение) и трето, значителна част от които се отнася за маршрути „intra ЕИП“ в период над шест години (съображение 1146 от същото решение), впрочем няма никакво съмнение, че пораждането на непосредствени и съществени последици на вътрешния пазар или в ЕИП от единното продължено нарушение, разгледано цялостно, е предвидимо.

164    Следователно Комисията също така основателно е приела в съображение 1046 от обжалваното решение, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен по отношение на единното продължено нарушение, разгледано цялостно.

165    Тъй като по този начин Комисията надлежно доказва, че пораждането на непосредствена и съществена последица от спорното поведение в ЕИП е предвидимо, това оплакване и съответно цялото настоящо основание трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се разглежда оплакването, че са допуснати грешки при прилагането на критерия за задействането.

2.      Разгледаното по служебен ред основание: липса на компетентност на Комисията, предвид Споразумението ЕОШвейцария за въздушния транспорт, да констатира и санкционира нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите „ЕИП (без ЕС)Швейцария“

166    В самото начало трябва да се припомни, че съдът на Съюза трябва да разгледа служебно абсолютното основание за отмяна, а именно липсата на компетентност на издателя на обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2000 г., Salzgitter/Комисия, C‑210/98 P, EU:C:2000:397, т. 56).

167    Съгласно постоянната съдебна практика съдът на Съюза по принцип не може да основе решението си на правно основание, разгледано служебно, дори да е абсолютно основание за отмяна, без предварително да прикани страните да представят становищата си в това отношение (вж. решение от 17 декември 2009 г., Преразглеждане M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, EU:C:2009:804, т. 57 и цитираната съдебна практика).

168    В разглеждания случай Общият съд счита, че трябва да провери служебно дали Комисията е надхвърлила границите на собствената си компетентност по Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, що се отнася до маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“, установявайки в член 1, параграф 3 от обжалваното решение, че е извършено нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“, и приканва страните да представят становищата си в това отношение в рамките на процесуално-организационните действия.

169    Жалбоподателят твърди, че посочването на „третите страни“ в член 1, параграф 3 от обжалваното решение обхваща Конфедерация Швейцария. Последната всъщност била трета страна по смисъла на Споразумението за ЕИП, чието нарушаване е установено в посочения член. От това жалбоподателят заключава, че в същия член Комисията установя нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“. Той добавя, че по този начин Комисията е нарушила, от една страна, член 11, параграф 2 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт и от друга страна, международното договорно право, налагайки задължение на Конфедерация Швейцария, без предварително да е получила съгласието ѝ. Според него тези нарушения обосновават намаляване на коефициента за тежест и съответно на размера на наложената му глоба.

170    Комисията отговаря, че посочването в член 1, параграф 3 от обжалваното решение на „маршрутите между летища, намиращи се в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и летища, намиращи се в трети страни“ не може да се тълкува в смисъл, че обхваща маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“. Според нея понятието „трети страни“ по смисъла на този член изключва Конфедерация Швейцария.

171    В допълнение според Комисията, ако се приеме, че в член 1, параграф 3 от обжалваното решение е счела жалбоподателя за отговорен за нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“, тя би надхвърлила границите на своята компетентност, очертани с член 11, параграф 2 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.

172    Трябва да се определи дали, както твърди жалбоподателят, в член 1, параграф 3 от обжалваното решение Комисията установява нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“ и съответно дали така надхвърля границите на компетентността, която ѝ е предоставена със Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.

173    В това отношение трябва да се припомни, че принципът на ефективна съдебна защита е основен принцип на правото на Съюза, понастоящем закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Този принцип, който в правото на Съюза съответства на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., изисква диспозитивът на решение, с което Комисията установява нарушения на правилата за конкуренция, да бъде особено ясен и точен, а счетените за отговорни и санкционирани предприятия да могат да разберат и оспорят възлагането на отговорността и налагането на санкцията, както следват от текста на същия диспозитив (вж. решение от 16 декември 2015 г., Martinair Holland/Комисия, T‑67/11, EU:T:2015:984, т. 31 и цитираната съдебна практика).

174    Всъщност именно в диспозитива на решенията си Комисията посочва естеството и обсега на санкционираните от нея нарушения. Именно по отношение на обхвата и естеството на санкционираните нарушения по принцип е важен диспозитивът, а не мотивите. Само ако използваните в диспозитива изрази не са ясни той следва да се тълкува чрез прибягване до мотивите на решението (вж. решение от 16 декември 2015 г., Martinair Holland/Комисия, T‑67/11, EU:T:2015:984, т. 32 и цитираната съдебна практика).

175    В член 1, параграф 3 от обжалваното решение Комисията установява, че от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г. жалбоподателят е „нарушавал[…] член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите между летища, намиращи се в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и летища, намиращи се в трети страни“. Тя не включва изрично в тези маршрути маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“, нито ги изключва изрично от тях.

176    Трябва съответно да се провери дали Конфедерация Швейцария спада към „третите страни“, които се имат предвид в член 1, параграф 3 от обжалваното решение.

177    В това отношение трябва да се отбележи, че в член 1, параграф 3 от обжалваното решение се прави разграничение между „страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки“, и третите страни. Действително, както отбелязва жалбоподателят, Конфедерация Швейцария не е страна по Споразумението за ЕИП и следователно е сред третите страни по него.

178    Следва обаче да се припомни, че предвид изискванията за единство и последователност на правния ред на Съюза едни и същи изрази, употребени в един и същ акт, трябва да се презумират за имащи едно и също значение.

179    В член 1, параграф 2 от обжалваното решение Комисията впрочем приема, че е извършено нарушение на член 101 ДФЕС при „маршрути[те] между летища, намиращи се вътре в Европейския съюз, и летища, намиращи се извън ЕИП“. Това понятие не включва летищата, намиращи се в Швейцария, макар Конфедерация Швейцария да не е страна по Споразумението за ЕИП и поради това летищата ѝ да трябва формално да се считат за „намиращи се извън ЕИП“ или, с други думи, в трета страна по това споразумение. За тези летища се отнася член 1, параграф 4 от обжалваното решение, където се установява нарушение на член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт при „маршрути[те] между летища, намиращи се вътре в Европейския съюз, и летища, намиращи се в Швейцария“.

180    Поради това в съответствие с припомнения в точка 177 по-горе принцип трябва да се презумира, че изразът „летища, намиращи се в трети страни“, употребен в член 1, параграф 3 от обжалваното решение, има същото значение като израза „летища, намиращи се извън ЕИП“, употребен в параграф 2 на същия член, и съответно изключва летищата, намиращи се в Швейцария.

181    При липса на каквато и да било индикация в диспозитива на обжалваното решение, че Комисията е възнамерявала да придаде различно значение на понятието „трети страни“, съдържащо се в член 1, параграф 3 от обжалваното решение, се налага изводът, че понятието „трети страни“, съдържащо се в член 1, параграф 3 от това решение, изключва Конфедерация Швейцария.

182    Поради това не може да се приеме, че в член 1, параграф 3 от обжалваното решение Комисията е счела жалбоподателя за отговорен за нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“.

183    Тъй като диспозитивът на обжалваното решение не поражда съмнения, Общият съд само за изчерпателност добавя, че мотивите към него не противоречат на този извод.

184    В съображение 1146 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че с описаните от нея „антиконкурентни уговорки“ от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г. е нарушаван член 101 ДФЕС „при въздушния транспорт между летища в [Съюза] и летища, намиращи се извън ЕИП“. В бележката под линия към него (1514) Комисията прави следното уточнение: „За целите на настоящото решение „летищата, намиращи се извън ЕИП“ са летищата, намиращи се в страни, различни от [Конфедерация] Швейцария и договарящите се страни по Споразумението за ЕИП“.

185    Когато описва обхвата на нарушението на член 53 от Споразумението за ЕИП в съображение 1146 от обжалваното решение Комисията действително не използва понятието „летища, намиращи се извън ЕИП“, а понятието „летища, намиращи се в трети страни“. От това обаче не може да се заключи, че Комисията е възнамерявала да придаде различно значение на понятието „летища, намиращи се извън ЕИП“ при прилагането на член 101 ДФЕС и на понятието „летища, намиращи се в трети страни“ при прилагането на член 53 от Споразумението за ЕИП. Напротив, Комисията използва тези два израза взаимозаменяемо в обжалваното решение. Така в съображение 824 от обжалваното решение Комисията посочва, че „няма да прилага член 101 ДФЕС за антиконкурентните споразумения и практики относно въздушния транспорт между летищата на [Съюза] и летищата на трети страни, предхождащи 1 май 2004 г.“. Освен това в съображение 1222 от това решение, във връзка с преустановяването на участието на SAS Consortium в единното продължено нарушение, Комисията се позовава на своята компетентност по силата на тези разпоредби „за маршрутите между [Съюза] и третите страни, както и маршрутите между Исландия, Норвегия и Лихтенщайн и страните, намиращи се извън ЕИП“.

186    Следователно мотивите на обжалваното решение потвърждават, че понятията „летища, намиращи се в трети страни“ и „летища, намиращи се извън ЕИП“ имат едно и също значение. Поради това в съответствие с даденото определение в бележка под линия 1514 се налага изводът, че и двете изключват летищата, намиращи се в Швейцария.

187    Противно на твърденията на жалбоподателя, съображения 1194 и 1241 от обжалваното решение не подкрепят друг подход. В съображение 1194 от това решение Комисията наистина отбелязва „маршрутите между ЕИП и третите страни, с изключение на маршрутите между [Съюза] и Швейцария“. Освен това в съображение 1241 от това решение при „определянето на стойността на продажбите при маршрутите с третите страни“ Комисията намалява с 50 % основния размер за „маршрутите ЕИП—трета страна, с изключение на маршрутите между [Съюза] и Швейцария, по отношение на които [тя] действа по силата на споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт]“. Може впрочем да се приеме, както по същество твърди жалбоподателят, че след като Комисията се е погрижила да вмъкне в тези съображения израза „с изключение на маршрутите между Съюза и Швейцария“, тя е считала, че Конфедерация Швейцария попада в обхвата на понятието „трети страни“, доколкото става въпрос за маршрутите „ЕИП—трета страна“.

188    Комисията впрочем признава, че е възможно „по невнимание“ да е включила в стойността на продажбите оборота, който някои уличени превозвачи са реализирали при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“ в съответния период. Според нея причината за това е, че в искане за предоставяне на информация от 26 януари 2009 г. относно някои обороти не е предупредила съответните превозвачи, че трябва да изключат реализирания оборот при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“, от стойността на продажбите, реализирани при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“.

189    Трябва обаче да се констатира, както прави Комисията, че тези обстоятелства засягат единствено постъпленията, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на основния размер на глобата, а не обсъжданото тук определяне на географския периметър на единното продължено нарушение.

190    Поради това настоящото основание трябва да се отхвърли.

3.      Първото основание: нарушение на принципа ne bis in idem и член 266 ДФЕС, както и неспазване на давностния срок

191    Жалбоподателят развива това основание в две части, а именно, от една страна, нарушение на принципа ne bis in idem и член 266 ДФЕС и от друга страна, неспазване на давностния срок и липса на законен интерес от формално установяване на нарушение.

192    Според Общия съд най-напред трябва да се разгледа втората част, посветена на неспазването на давностния срок.

а)      Втората част: неспазване на давностния срок и липса на законен интерес от формално установяване на нарушение 

193    Жалбоподателят твърди, че давностният срок не е спазен и че липсва законен интерес от формално установяване на нарушение.

194    Що се отнася до давностния срок, жалбоподателят твърди, че член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003, съгласно който този срок спира да тече при наличие на висяща жалба, е неприложим, тъй като с жалбата си срещу решението от 9 ноември 2010 г. не е искал отмяна на констатациите за извършено нарушение, засягащи маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Следователно Комисията не спазила този срок, налагайки на жалбоподателя глоба за тези маршрути в обжалваното решение.

195    Що се отнася до законния интерес от установяване на нарушението за маршрутите „intra ЕИП“ и маршрутите „ЕС—Швейцария“, жалбоподателят твърди, че Комисията трябва да докаже, че има такъв интерес. Тя обаче не представила нищо, което да удостоверява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението за незабавно преустановяване на нарушението, както се е изисквало в решението от 9 ноември 2010 г. Освен това нищо не позволявало на Комисията да презумира, както направила в съображение 1171 от обжалваното решение, че е възможно жалбоподателят да не е преустановил нарушението към датата на приемане на обжалваното решение. Също така, както в обжалваното решение, така и в решението от 9 ноември 2010 г. се посочвала липсата на доказателства, че тайните уговорки са продължили след първия ден на проверките, а именно 14 февруари 2006 г. Жалбоподателят също така счита, че съгласно съдебната практика недоказването от Комисията на законен интерес е достатъчно, за да се обоснове отмяната на обжалваното решение изцяло в засягащата го част.

196    Накрая, ако Общият съд уважи настоящата част, но счете, че обжалваното решение не трябва да се отмени изцяло, неспазването на давностния срок трябвало да се вземе предвид при изчисляването на размера на глобата. Според жалбоподателя приложимите за него коефициент за тежест и допълнителен размер съответно трябвало да се определят в размер под 16 %. Той твърди, че в противен случай ще се създаде необоснована дискриминация между него и превозвачите, счетени за отговорни за единното продължено нарушение при всички маршрути, и ще се изпразни от съдържанието му десетгодишният давностен срок, определен в член 25 от Регламент № 1/2003.

197    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

198    Според Комисията десетгодишният давностен срок е бил спрян между 24 януари 2011 г., когато жалбоподателят подава жалбата си срещу решението от 9 ноември 2010 г., и 16 декември 2015 г., когато Общият съд постановява решение Japan Airlines/Комисия (T‑36/11, непубликувано, EU:T:2015:992). При отчитане на това спиране изтеклият срок между 14 февруари 2006 г., когато нарушението е преустановено, и 17 март 2017 г., а именно датата на обжалваното решение, бил едва 6 години, 2 месеца и 26 дни.

199    Комисията подчертава, че в решението от 9 ноември 2010 г. е описано единно продължено нарушение, обхващащо всички засегнати маршрути, и че с жалбата си срещу това решение жалбоподателят е искал то да бъде отменено, а това обосновава спирането на давностния срок.

200    Комисията добавя, че коефициентът за тежест и допълнителният размер не трябва да се коригират. Коефициентът за тежест останал един и същ за всички адресати на обжалваното решение, а географският обхват на поведението на всеки адресат бил отчетен при оборотите, използвани за изчисляването на размера на глобата.

201    Трябва да се припомни, че съгласно член 25, параграф 1, буква б) и параграфи 2, 3 и 5 от Регламент № 1/2003 правомощието за налагане на глоба се погасява по давност, когато:

–        Комисията не е наложила глоба пет години, считано от деня, в който нарушението е преустановено (параграф 1, буква б), без междувременно да е извършвано действие, водещо до прекъсване (параграф 3),

–        или най-късно десет години, считано от деня, в който нарушението е преустановено, ако са извършвани действия, водещи до прекъсване (параграф 5).

202    Освен това в член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 се предвижда, че погасителна давност спира да тече през времето, през което решението на Комисията е предмет на производство, образувано пред Съда на Европейския съюз. Съгласно параграф 5 от същия член десетгодишният давностен срок се удължава със срока, през който давността е спряна по реда на параграф 6.

203    Съгласно член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 погасителната давност се прекъсва с всяко действие на Комисията с цел извършване на проучване или провеждане на производство във връзка с нарушението, за което действие е уведомено поне едно предприятие, участвало в нарушението. Съгласно член 25, параграф 4 от същия регламент, прекъсването на погасителната давност се прилага за всички предприятия, участвали в съответното нарушение.

204    Следователно обстоятелството, че дадено предприятие не е посочено като участвало в нарушението в един или няколко акта, приети с цел извършване на проучване или провеждане на производство във връзка с нарушението в хода на административното производство, не е пречка прекъсването на погасителна давност да се приложи и спрямо него, стига съответното предприятие впоследствие да бъде идентифицирано като участвало в нарушението (решение от 31 март 2009 г., ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, T‑405/06, EU:T:2009:90, т. 143 и 144).

205    Съдът обаче е постановил, че за разлика от действието erga omnes на действията по член 25, параграфи 3 и 4 от Регламент № 1/2003, водещи по прекъсване на погасителната давност, суспензивното действие на погасителната давност, предвидено в член 25, параграф 6 от същия регламент за съдебните производства, действа само inter partes (решение от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 148).

206    Следователно по отношение на предприятия, които не са подали жалба срещу окончателно решение на Комисията, жалбата, подадена от друго предприятие срещу същото окончателно решение, не може да има никакво суспензивно действие (решение от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 145).

207    Накрая, обстоятелството, че Комисията вече няма правомощие да наложи глоби на извършителите на нарушение поради изтичането на давностния срок, само по себе си не възпрепятства приемането на решение, с което извършването на това нарушение се установява, стига в такава хипотеза Комисията да докаже, че е налице законен интерес от вземане на решение за установяване на такова нарушение (вж. по аналогия решение от 6 октомври 2005 г., Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, EU:T:2005:349, т. 131 и 132).

208    В разглеждания случай е безспорно, че давностният срок започва да тече от датата на преустановяване на единното продължено нарушение, а именно 14 февруари 2006 г., в съответствие с член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

209    Освен това жалбоподателят твърди единствено че не е спазен десетгодишният давностен срок по член 25, параграф 5 от посочения регламент, без да претендира, че петгодишният давностен срок също не е бил спазен. Безспорно е впрочем, че към датата на приемане на обжалваното решение са били изтекли над десет години от преустановяването на единното продължено нарушение.

210    За разлика от жалбоподателя Комисията счита, че давностният срок е бил спрян в съответствие с член 25, параграф 6 от този регламент, докато производството по делото, по което е постановено решение от 16 декември 2015 г., Japan Airlines/Комисия (T‑36/11, непубликувано, EU:T:2015:992), е било висящо, поради което към датата на приемане на обжалваното решение давността не е била изтекла.

211    Следователно трябва да се определи дали жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението от 9 ноември 2010 г., е довела до удължаване на десетгодишния давностен срок, що се отнася до противоправното му поведение, установено в член 1, параграфи 1 и 4 от обжалваното решение, съответно при маршрутите „intra ЕИП“ и маршрутите „ЕС—Швейцария“.

212    В това отношение трябва да се отбележи, че за да установи естеството inter partes на спирането на давността поради обжалване на санкциониращо решение на Комисията (т. 205 по-горе), Съдът по-специално се основава на очертанията на предмета на спора, подлежащ на разрешаване от съда на Съюза, до който е подадена жалбата за отмяна, припомняйки, че този съд е сезиран само с части от решението, засягащи искащия отмяната (вж. в този смисъл решение от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 142). Следователно е необходима последователност между обхвата на жалбата за отмяна и обхвата на отражението върху произтичащата от нея давност по силата на член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003.

213    Ето защо е важно да се определи обхватът на жалбата на жалбоподателя срещу решението от 9 ноември 2010 г., и по-специално дали в рамките на отнесения до него спор от жалбоподателя Общият съд е бил сезиран за деянията, свързани с маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“.

214    В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че направените в мотивите към решение преценки сами по себе си не могат да се обжалват с цел отмяна и подлежат на контрол за законосъобразност от съда на Съюза само доколкото като мотиви към акт с неблагоприятни последици представляват необходимата основа за разпоредителната му част (вж. решение от 11 юни 2015 г., Laboratoires CTRS/Комисия, T‑452/14, непубликувано, EU:T:2015:373, т. 51 и цитираната съдебна практика).

215    Освен това Съдът приема, че решение, прието в областта на конкуренцията за няколко предприятия, макар да е съставено и публикувано под формата само на едно решение, трябва да се разглежда като съвкупност от индивидуални решения, с които се установява, че всяко от предприятията адресати е извършило нарушението или нарушенията, за които му се търси отговорност, и евентуално му се налага глоба (решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 100). Той също така приема, че ако адресат на решение реши да подаде жалба за отмяна, съдът на Съюза е сезиран само с елементите от решението, засягащи този адресат, а елементите от решението, засягащи други адресати, не са част от предмета на спора, който съдът на Съюза следва да разреши, освен ако няма особени обстоятелства (решение от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 66).

216    Следователно предметът на жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението от 9 ноември 2010 г., трябва да се сведе до диспозитива на посоченото решение в засягащата го част и до мотивите, съставляващи необходимата основа за нея. На мястото в диспозитива, където се установява участието на предприятията адресати на това решение в посочените там неправомерни деяния, такава констатация впрочем се извършва по отношение на жалбоподателя само за маршрутите „ЕС—трета страна“ (член 2) и маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“ (член 3). След като обаче във въпросния диспозитив жалбоподателят не се упоменава в частта на членове 1 и 4, той не е счетен за отговорен за деянията, свързани с маршрутите „intra ЕИП“ и маршрутите „ЕС—Швейцария“, поради което тази част от диспозитива не е засягащ го елемент от решението, който може да се подложи на проверка от Общия съд.

217    Тази констатация не може да се оспори с изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че в исканията си жалбоподателят е посочил отмяната на решението от 9 ноември 2010 г. изцяло.

218    Всъщност, тъй като посоченото решение е трябвало да се разглежда като съвкупност от индивидуални решения, с които се установява, че всеки от уличените с него превозвачи е извършил нарушението или нарушенията, за които му се търси отговорност, искайки отмяната на това решение изцяло жалбоподателят е поискал отмяна на индивидуалното решение, на което е адресат и в което не е счетен за отговорен за деянията, извършени при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Това се потвърждава от диспозитива на решението от 16 декември 2015 г., Japan Airlines/Комисия (T‑36/11, непубликувано, EU:T:2015:992), където се уточнява, че решението от 9 ноември 2010 г. се отменя в частта, засягаща жалбоподателя.

219    С оглед на гореизложеното се налага изводът, че жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението от 9 ноември 2010 г., не е можела да доведе до удължаване на давностния срок, предвиден в член 25, параграф 5 от Регламент № 1/2003, що се отнася до неправомерните деяния, свързани с маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“.

220    Поради това, при липса на удължаване на давностния срок, упражняването от Комисията на правомощието ѝ да наложи санкции за разглежданите деяния е погасено по давност, считано от 14 февруари 2016 г., тоест на дата, предхождаща датата на приемане на обжалваното решение.

221    Следователно, санкционирайки жалбоподателя в обжалваното решение за единното продължено нарушение, що се отнася до маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“, Комисията е нарушила правилата относно погасителна давност, установени в член 25 от Регламент № 1/2003.

222    Освен това, дори да се допусне, както Комисията изглежда предлага в отговор на писмено поставен от Общия съд въпрос в рамките на процесуално-организационните действия, че налагането на глобата на жалбоподателя не е станало поради неправомерните деяния, засягащи маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“, трябва да се отбележи, че нито в обжалваното решение, нито пред Общия съд Комисията твърди, че има законен интерес да констатира, че въпросните неправомерни деяния са извършени, въпреки погасяването по давност на правомощието да наложи глоба за тях (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2005 г., Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, EU:T:2005:349, т. 136 и от 16 ноември 2011 г., Stempher и Koninklijke Verpakkingsindustrie Stempher/Комисия, T‑68/06, непубликувано, EU:T:2011:670, т. 44).

223    Поради това втората част от първото основание следва да бъде уважена, а член 1, параграф 1, буква з) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение да бъде отменен.

224    От това обаче не следва, противно на твърденията на жалбоподателя, че обжалваното решение трябва да бъде отменено изцяло (вж. т. 195 по-горе). От една страна, за разлика от случая, по който е постановено решение от 6 октомври 2005 г., Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия (T‑22/02 и T‑23/02, EU:T:2005:349), и на който жалбоподателят иска да се позове, в разглеждания случай погасителната давност е настъпила само за част от констатациите за нарушение, съдържащи се в обжалваното решение, а именно тези относно маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. От друга страна, противно на твърденията на жалбоподателя в хода на съдебното заседание и както се потвърждава от извършения по-долу анализ на останалите основания в подкрепа на разглежданата жалба, уважаването на настоящата част не възпрепятства жалбоподателя надлежно да обсъди, а Общия съд да провери, законосъобразността на останалата част от обжалваното решение.

225    Що се отнася до първата част от член 4 от обжалваното решение, тя не трябва да се отменя, защото в нея на уличените превозвачи се разпорежда единствено да преустановят единното продължено нарушение, „ако все още не са го направили“.

226    Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че отмяната на член 1, параграф 1, буква з) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение трябва да бъде отчетена на етапа на изчисляване на глобата, доводите му ще бъдат разгледани при анализа на искането за изменение на размера на глобата.

б)      Първата част: нарушение на принципа ne bis in idem и член 266 ДФЕС

227    Жалбоподателят най-напред твърди, че Комисията е нарушила принцип ne bis in idem, залегнал в член 50 от Хартата, и член 266 ДФЕС, тъй като го е счела за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ между 7 декември 1999 г. и 14 февруари 2006 г. и при маршрутите „ЕС—Швейцария“ между 1 юни 2002 г. и 14 февруари 2006 г., при положение че в решението от 9 ноември 2010 г. бил освободен от всякаква отговорност за тези маршрути и бил счетен за отговорен за единното нарушение само при маршрутите „ЕС—трета страна“ между 1 май 2004 г. и 14 февруари 2006 г. и при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“ между 19 май 2005 г. и 14 февруари 2006 г.

228    Комисията освен това нарушила принципа на равно третиране, тъй като не адресирала обжалваното решение до Qantas с довода, че то не е оспорило решението от 9 ноември 2010 г., при положение че жалбоподателят, който не оспорил това решение в частта, в която е освободен от отговорност за маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“, понастоящем се счита за отговорен за тях.

229    В писмената реплика жалбоподателят добавя, че тъй като не организирала ново изслушване и не изпратила ново изложение на възраженията преди да измени съществено диспозитива на решението от 9 ноември 2010 г., приемайки, че той носи отговорност за маршрутите „intra ЕИП“ между 7 декември 1999 г. и 14 февруари 2006 г. и за маршрутите „ЕС—Швейцария“ между 1 юни 2002 г. и 14 февруари 2006 г., Комисията допуснала незаконосъобразност, която сама по себе си обосновавала отмяната на обжалваното решение.

230    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

231    С различните оплаквания, направени в рамките на настоящата част, жалбоподателят по същество упреква Комисията, че незаконосъобразно го е счела за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Уважавайки втората част от първото основание и отменяйки вследствие на това член 1, параграф 1, буква з) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение Общият съд обаче направи ненужно разглеждането на тази част.

4.      Второто основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация; и третото основание: нарушение на член 101 ДФЕС, нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП и неизпълнение на задължението за мотивиране, от една страна, тъй като жалбоподателят бил счетен за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕСШвейцария“ за периода преди 1 май 2004 г. и от друга страна, предвид определянето на началната дата на участието му в това нарушение

232    В рамките на второто основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация, тъй като го е счела за отговорен за нарушение, чийто обхват е по-широк и продължителността по-дълга спрямо тези на нарушенията, за които Qantas е обявено за отговорно в решението от 9 ноември 2010 г.

233    Жалбоподателят твърди, че се намира в същото положение като Qantas, тъй като също не обслужва маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Освен това той твърди, че също като Qantas никога не е оспорвал частите от решението от 9 ноември 2010 г., засягащи маршрутите „intra ЕИП“ и маршрутите „ЕС—Швейцария“, за които понастоящем се счита за отговорен съгласно обжалваното решение.

234    В рамките на третото основание жалбоподателят се оплаква, че Комисията не е изпълнила задължението за мотивиране и е нарушила член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като го е счела за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“ за периода преди 1 май 2004 г. Той припомня, че преди 1 май 2004 г. Комисията е можела да прилага член 101 ДФЕС само за маршрутите между летища в Съюза и поради това той не се е прилагал за маршрутите „ЕС—трета страна“. Според него преди 19 май 2005 г. същото се е отнасяло за член 53 от Споразумението за ЕИП, който Комисията съответно не е можела да прилага за въздушните превози по маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“. От това той заключава, че участието му в контакти по повод маршрутите „ЕС—Япония“ с други превозвачи преди 1 май 2004 г. е било законосъобразно. Тъй като тези контакти не били от компетентността на Комисията и съответно били законосъобразни, те по дефиниция не можели да се впишат в „съвместната незаконосъобразна дейност“, която Комисията отбелязва в съображение 865 от обжалваното решение. Ето защо според жалбоподателя не може да се приеме, че с участието си в посочените контакти е допринесъл за единното продължено нарушение.

235    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

236    Трябва да се констатира, че с второто си основание жалбоподателят по същество упреква Комисията в нарушаване на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като го е счела за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“, при положение че от Qantas не се търси отговорност за никакво нарушение по тези маршрути. Освен това с третото основание жалбоподателят по същество упреква Комисията, че е нарушила член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като го счита за отговорен за единното продължено нарушение при същите маршрути.

237    Общият съд обаче уважи втората част от първото основание, вследствие на което вече отмени член 1, параграф 1, буква з) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение, където Комисията приема, че жалбоподателят е отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Ето защо разглеждането на второто и третото основание се оказва ненужно.

5.      Четвъртото основание: нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като жалбоподателят бил счетен за отговорен за единното продължено нарушение при маршрути, при които не бил реален или потенциален конкурент

238    Жалбоподателя твърди, че Комисията е нарушила член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като го е счела за отговорен за единното продължено нарушение при маршрути, които той не обслужва и които не би могъл законосъобразно да обслужва по силата на приложимите международни споразумения за въздушни услуги (наричани по-нататък „СВУ“). Жалбоподателят изтъква три довода в подкрепа на това виждане.

239    На първо място, жалбоподателят твърди, че прилагането на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП предполага наличие на реална или поне потенциална конкуренция между съответните предприятия. Той впрочем посочва, че от правна гледна точка не е можел да предоставя услуги по превоз на товари по маршрутите, посочени в член 1 от обжалваното решение, различни от маршрутите „ЕИП—Япония“.

240    Жалбоподателят добавя, че макар за него да е било възможно да сключи с превозвачите споразумения като посочените в съображение 890 от обжалваното решение, за да обслужва непряко посочените в член 1 от същото решение маршрути, различни от маршрутите „ЕИП—Япония“, той не би могъл да се конкурира ефективно при последните.

241    Твърденията, изложени от Комисията в съображение 890 от обжалваното решение, впрочем били напълно нови и не се съдържали в изложението на възраженията. От това жалбоподателят заключава, че Комисията не му е предоставила правото да бъде изслушан по повод тези твърдения и така е нарушила правото му на защита.

242    На второ място, жалбоподателя твърди, че Комисията не може да се позовава на решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717), за да го счете за отговорен за единното продължено нарушение на пазари, на които той не е реален или потенциален конкурент.

243    Всъщност, от една страна, Комисията не отбелязала решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717), в обжалваното решение, а да го изтъква пред Общия съд означавало незаконосъобразно да измени правното основание, на което е счетен за отговорен за единното продължено нарушение.

244    Жалбоподателят добавя, че обжалваното решение е опорочено поради противоречие в мотивите, заради което не може да разбере мотивите, поради които е счетен за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите, различни от маршрутите „ЕИП—Япония“. Комисията всъщност го държала отговорен за единното продължено нарушение при тези маршрути поради два мотива, които се изключвали взаимно: единият предполагал поне потенциалното присъствие на жалбоподателя на засегнатия пазар, докато другият предполагал неговото отсъствие от същия пазар.

245    От друга страна, обхватът на решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717), се свеждал до хипотезите, в които съответното предприятие допринася активно за ограничаване на конкуренция и играе съществена роля в разглежданото нарушение. Жалбоподателят обаче нямал активен принос в единното продължено нарушение, нито пък изиграл съществена роля в него.

246    На трето място, жалбоподателят твърди, че не е можел да допринесе за задействането на антиконкурентно координиране при маршрутите, различни от маршрутите „ЕИП—Япония“, и че контактите, които поддържал с действащи по тези други маршрути уличени превозвачи, съответно не можели да имат за цел да ограничат конкуренцията в ЕИП. Той добавя, че на местните пазари е възприел подражателски подход и че е определял размера на допълнителните такси на местно равнище според маршрутите, поради което Комисията няма основание да приеме в съображение 889 от обжалваното решение, че допълнителните такси не са специфични за никои маршрут.

247    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

248    В самото начало трябва да се отбележи, че с настоящото основание жалбоподателят по същество упреква Комисията, че го държи отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“, „ЕС—Швейцария“ и „ЕИП—трета страна, различни от ЕИП—Япония“ (наричани по-нататък „маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“). Поради причини, които са аналогични на изложените в точки 231 и 237 по-горе, разглеждането на това основание се оказва ненужно, доколкото се отнася за маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Ето защо Общият съд ще разгледа основанието само доколкото се отнася за маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“.

249    След като това бе изяснено, за да се даде отговор на настоящото основание, на първо място, трябва да се припомнят приложимите принципи (вж. т. 250—264 по-долу), на второ място, трябва да се установят мотивите, въз основа на които Комисията приема, че жалбоподателят е отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“ (вж. т. 265—277 по-долу), и на трето място, трябва да се провери тяхната основателност (вж. т. 278—284 по-долу).

а)      Приложимите принципи

250    Трябва се припомни, както следва от точка 100 по-горе, че с член 101, параграф 1 ДФЕС се забраняват всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

251    Следователно, за да се окаже в обхвата на принципната забрана, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС, съответното поведение на предприятия трябва не само да разкрива наличието на тайно договаряне между тях — а именно споразумение между предприятия, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика — но това тайно договаряне трябва също да засяга неблагоприятно и чувствително конкуренцията на вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2012 г., Expedia, C‑226/11, EU:C:2012:795, т. 16 и 17).

252    Следователно при споразумения или съгласувани практики между предприятия, които извършват дейност на едно и също равнище от веригата на производство или дистрибуция, както посочва жалбоподателят, е необходимо такова тайно договаряне да се реализира между предприятия, които са в конкуренция помежду си, ако не настояща, то поне потенциална.

253    Трябва обаче да се припомни, както приема Съдът в точка 34 от решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717), че член 101, параграф 1 ДФЕС не се отнася единствено до предприятията с дейност на пазара, засегнат от ограниченията на конкуренцията. Неговият обхват не се свежда и до предприятията с дейност на пазарите, които спрямо него се намират нагоре или надолу по веригата или са съседни, или до предприятията, които ограничават самостоятелността на поведението си на даден пазар по силата на споразумение или съгласувана практика.

254    Текстът на член 101, параграф 1 ДФЕС всъщност се отнася общо до всички споразумения и съгласувани практики, които в рамките на хоризонтални или вертикални отношения нарушават конкуренцията на вътрешния пазар, независимо от това на кой пазар извършват дейност участниците, както и от това, че условията на съответните уговорки засягат само търговското поведение на един от тези участници (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 35).

255    Следователно предприятие може да наруши принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС, когато с поведението си, координирано с това на други предприятия, цели да ограничи конкуренцията на пазар, на който то не е нито реален, нито потенциален конкурент.

256    Тези виждания се отнасят mutatis mutandis за член 53 от Споразумението за ЕИП.

257    Противно на твърденията на жалбоподателя, от точка 37 от решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717), не може да се заключи че обхватът на това съдебно решение се свежда до хипотезите, в които засегнатото предприятие е имало „основна роля“ в съответния картел. В това решение Съдът всъщност избягва за ангажиране на отговорността на съответното предприятие да въведе условие ролята му да е основна. В точки 37—39 от посоченото решение той само възпроизвежда от свое име фактическа констатация, извършена от Общият съд в първоинстанционното производство, за да отговори на твърдението, че действията на жалбоподателя по делото, по което е постановено същото решение, са съставлявали просто периферни услуги без връзка с уговорените между производителите задължения и произтичащите от тях ограничения за конкуренцията.

258    Логическият анализ на Съда се основава по-специално на съдебната практика относно понятието за единно продължено нарушение (решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 30). Според тази съдебната практика нарушение на принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП може да бъде извършено не само с отделно деяние, но и с поредица от деяния или пък с непрекъснато поведение, дори когато един или няколко елемента от тази поредица деяния или от това непрекъснато поведение също биха могли сами по себе си и разглеждани самостоятелно да съставляват нарушение на тези разпоредби. Така, когато различните дейности се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар или на територията на ЕИП, Комисията има право да търси отговорност за тези дейности в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 41 и цитираната съдебна практика).

259    Следователно предприятието, участвало в такова единно комплексно нарушение със свои собствени деяния, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС или член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и които целят да допринесат за извършването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за деянията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в нарушението. Такъв е случаят, когато е доказано, че предприятието е възнамерявало да допринесе със собствените си деяния за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или извършени от други предприятия неправомерни деяния в преследване на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да поеме съответния риск (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42 и цитираната съдебна практика).

260    Предприятието съответно може да е участвало пряко във всички антиконкурентни деяния, съставляващи единното продължено нарушение, като в този случай Комисията има право да търси от него отговорност за всички деяния и следователно за нарушението в неговата цялост. Предприятието може да е участвало пряко и само в част от антиконкурентните деяния, съставляващи единното продължено нарушение, но да е знаело за всички други предвиждани или извършени от останалите участници в картела неправомерни деяния в преследване на същите цели или да е можело разумно да ги предвиди и да е било готово да поеме съответния риск. В този случай Комисията също има право да търси от това предприятие отговорност за всички антиконкурентни деяния, съставляващи това нарушение, и следователно за нарушението в неговата цялост (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 43).

261    Следователно, за да се установи участието в единно продължено нарушение, трябва да са изпълнени три условия, а именно наличие на цялостен план, преследващ обща цел, умишлен принос на предприятието към този план и негово (доказано или презумирано) знание за неправомерните деяния на другите участници, в които то не е участвало пряко (решение от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия, T‑211/08, EU:T:2011:289, т. 35, вж. също решение от 13 юли 2018 г., Stührk Delikatessen Import/Комисия, T‑58/14, непубликувано, EU:T:2018:474, т. 118 и цитираната съдебна практика).

262    Дори подчиненият, второстепенният или пасивният принос на предприятие за привеждането в изпълнение на картел е достатъчен, за да му се потърси отговорност за антиконкурентните деяния, извършени или предвиждани от други предприятия в преследване на една и съща антиконкурентна цел и за които то действително знае или това може да се презумира (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2008 г., AC-Treuhand/Комисия, T‑99/04, EU:T:2008:256, т. 133 и 134 и от 8 септември 2010 г., Deltafina/Комисия, T‑29/05, EU:T:2010:355, т. 55 и 56).

263    Наличието на конкурентни отношения между съответните предприятия обаче не е условие за квалифициране на антиконкурентни машинации като единно продължено нарушение, нито пък за вменяване на тази отговорност. Противното тълкуване би лишило понятието „единно продължено нарушение“, от една страна, от неговия смисъл, тъй като би оневинило тези предприятия от каквато и да е непряка отговорност поради машинациите на неконкурентните предприятия, които обаче чрез поведението си биха допринесли за изпълнението на общия план, който е специфичен за единното продължено нарушение (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г. Duravit и др./Комисия, C‑609/13 P, EU:C:2017:46, т. 124, 137 и 138).

264    Ето защо в случая Комисията е имала право да счете жалбоподателя за отговорен за съставни части на единното продължено нарушение, чиято цел е била да се ограничи конкуренцията по маршрути, които той не е можел да обслужва, стига да се докаже, че е възнамерявал да допринесе със собственото си поведение за постигането на общите цели, преследвани от всички уличени превозвачи, и че е знаел за неправомерните деяния, които са предвиждани или извършени от тях в преследване на същите цели и в които той не е участвал пряко, или че разумно е могъл да ги предвиди и е бил готов да поеме съответния риск.

б)      Мотивите, въз основа на които Комисията приема, че жалбоподателят е отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИПтрета страна (без Япония)“

265    В съображения 862—868 от обжалваното решение Комисията излага съдебната практика относно понятието „единно продължено нарушение“. По-специално в съображения 865—868 от това решение тя припомня, че при определени условия предприятието може да се счете за отговорно за цялото единно продължено нарушение, въпреки че не е участвало пряко във „всички негови съставни елементи“. В съображение 895 от посоченото решение Комисията повторно отбелязва този принцип в отговор на довод на British Airways и Air Canada, които твърдят, че не са били в течение на съществуването на „по-голям заговор“.

266    В съображения 869—902 и член 1 от обжалваното решение Комисията заключава, че е налице единно продължено нарушение, обхващащо всички спорни контакти, независимо дали са осъществени вътре в ЕИП, и засегнати маршрути, независимо дали са входящи, изходящи или вътрешни за ЕИП. В съображение 879 от това решение тя по-специално заключава, че спорните контакти са служили за „реализирането на единната цел, преследвана от отговорните лица, в рамките на цялостен план“.

267    В съображение 878 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че всички уличени превозвачи са „участвали в комуникации и съгласуването за ДТГ и [че] редица от тях са го правили за ДТС и [отказа] да се плащат комисиони“. В съображение 881 от това решение тя добавя, че „повечето от участниците“, включително жалбоподателя, са взели участие в трите съставни части на единното продължено нарушение (вж. също съображение 761). От съображения 882 и 883 от посоченото решение следва, че Комисията съответно възнамерява да приеме, че жалбоподателят пряко е участвал във всяка от тези съставни части, а не че пряко е участвал само в някои от тях, но е знаел за всички други неправомерни деяния, предвиждани или извършени от другите уличени превозвачи в преследване на единната антиконкурентна цел, или разумно е можел да ги предвиди и е бил готов да поеме съответния риск.

268    Съгласно отговорите на Комисията на доводите на Air Canada и British Airways в съображения 894—897 от обжалваното решение това обаче не означава, че според нея жалбоподателят е участвал пряко във всички антиконкурентни дейности, спадащи към тези съставни части.

269    Следователно именно поради намерението на жалбоподателя, независимо от качеството му на потенциален конкурент при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, да допринесе за цялостния план, с който се преследва описаната в съображения 872—876 от обжалваното решение обща антиконкурентна цел, и поради неговото (доказано или презумирано) знание за неправомерните деяния на другите уличени превозвачи, в които не е участвал пряко, Комисията приема, че той носи отговорност за единното продължено нарушение, включително доколкото то засяга маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“.

1)      Твърдените противоречия в мотивите

270    Противно на твърденията на жалбоподателя, от обжалваното решение не може да се заключи, че Комисията в същото време е възнамерявала да го счете за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“ въз основа на качеството му на потенциален конкурент по тези маршрути, изпадайки по този начин в противоречие.

271    На първо място, от съображение 890 от обжалваното решение не може да се заключи, че Комисията се позовава на евентуалното качество на потенциален конкурент на жалбоподателя при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, за да приеме че носи отговорност при последните. Посоченото съображение е единственото, в което Комисията по същество се позовава на наличието на потенциална конкуренция между уличените превозвачи при маршрутите, които те не обслужват, нито пък са можели пряко да обслужват. Противно на твърденията на жалбоподателя, както от текста, така и от целта и контекста, в който се вписва посоченото съображение, впрочем следва, че то не се отнася за отговорността на различните уличени превозвачи за единното продължено нарушение, а за неговото наличие, което жалбоподателят не оспорва в рамките на настоящото основание. Всъщност в посоченото съображение изрично се отбелязва „наличието на единното продължено нарушение“. Що се отнася до съображения 112 и 885—887 от обжалваното решение, в тях се посочва, че Комисията е трябвало да докаже, че контактите, осъществени в третите страни, или контакти за маршрути, които уличените превозвачи не са обслужвали и не са можели пряко да обслужват, са релевантни, за да се докаже наличието на единното продължено нарушение или на „световния картел“.

272    На второ място, противно на твърденията на жалбоподателя, отбелязванията в обжалваното решение на „ограничаване на конкуренцията“ (съображения 1028 и 1277), „обмени на информация между конкуренти“ (съображение 908), „уговорки между конкуренти, целящи да координират своето поведение, за да се отстрани съществуващата несигурност на пазара при таксуването“ (съображение 909) и „контакти между конкуренти“ (съображение 920) също не означават, че Комисията се е позовала на евентуалното качество на потенциален конкурент на жалбоподателя при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, за да го счете за отговорен за единното продължено нарушение при последните. Тези позовавания всъщност се свеждат до препращане към наличието на споразумения или съгласувани практики между предприятия, които се конкурират на един или няколко пазара, като в противен случай Комисията е нямало да може да заключи, че има ограничаване на конкуренция (вж. т. 252 по-горе).

273    Ето защо жалбоподателят не може да твърди, че има противоречия в мотивите, въз основа на които Комисията го е счела за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“.

2)      Твърдяната новост на изтъкнатото правно основание, въз основа на което се приема, че жалбоподателят носи отговорност за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“

274    Жалбоподателят също така няма причина да упреква Комисията, че на етапа на съдебното производство се опитва да приведе в съответствие липсващите според него мотиви на обжалваното решение, препращайки в писмената защита към акт, който нито цитирала, нито a fortiori отбелязала в обжалваното решение, а именно решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717). Всъщност, противно на твърденията на жалбоподателя, препратката към това съдебно решение изобщо не променя „правното основание за отговорността, посочено в [обжалваното] решение“. Както следва от точки 253—263 по-горе, в посоченото съдебно решение нито се признава, нито се въвежда ново основание, на което Комисията би могла да се позове, за да счете предприятие за отговорно за нарушение на правилата за конкуренция. В него само се изясняват и уточняват значението и обхватът на член 101 ДФЕС (и по аналогия член 53 от Споразумението за ЕИП), така както те трябва или би трябвало да се разбират след влизането му в сила, и той само се прилага в конкретна хипотеза, а именно тази на помагач.

275    Както впрочем следва от точки 250—269 по-горе, правните основания, на които Комисията се позовава в обжалваното решение, за да счете жалбоподателя за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, са член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, както и произтичащото от тях понятие за единно продължено нарушение.

276    Противно на другите твърдения на жалбоподателя, в изложението на възраженията също се посочват тези правни основания. В това изложение, също като в обжалваното решение, Комисията всъщност се позовава именно на посочените правни основания. Така, най-напред, в точка 3 от изложението тя посочва, че съответните предприятия са „взели участие в единно продължено нарушение […] на член [101, параграф 1 ДФЕС], член 53[, параграф 1 от Споразумението за ЕИП] и член 8 от Споразумението [ЕО-Швейцария за въздушния транспорт] […], чрез което са координирали своето поведение при таксуването на доставката на услуги по [превоз на товари] в целия свят, що се отнася до различните допълнителни такси, тарифите за превоз на товари и плащането на комисиона върху допълнителните такси“. По-нататък, в точка 129 от същото изложение, тя уточнява, че единното продължено нарушение „е обхващало услугите по превоз на товари […] в [Съюза]/ЕИП и в Швейцария, както и по маршрутите между летищата на [Съюза]/ЕИП и третите страни по целия свят, в двете посоки“. Накрая, в точки 1412—1432 от въпросното изложение тя излага съдебната практика относно понятието за единно продължено нарушение и обяснява как възнамерява да я приложи към фактите по случая.

277    При това положение, в съответствие с отбелязаното в точка 261 по-горе, след като наличието на общ план не се оспорва, трябва да се определи дали Комисията правилно приема, че независимо от качеството му на реален или потенциален конкурент при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“ жалбоподателят е можел да се счете за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, тъй като е възнамерявал да допринесе със собственото си поведение за общите цели, преследвани от всички уличени превозвачи, и е знаел за неправомерните деяния, които са предвиждани или извършени от тях при тези маршрути в преследване на същите цели и в които не е участвал пряко, или е можел разумно да ги предвиди и е бил готов да поеме съответния риск.

в)      Основателността на мотивите, въз основа на които Комисията приема, че жалбоподателят е отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИПтрета страна (без Япония)“

278    В съображения 762—764 от обжалваното решение Комисията описва „множество контакти“, поддържани от жалбоподателя с конкуренти през целия период, през който той участва в единното продължено нарушение, за „да се координират цените в сектора на превоза на товари“. От тези съображения впрочем следва, че жалбоподателят е участвал в съгласуването за маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“. Налага се всъщност изводът, че редица контакти, в които жалбоподателят е участвал, са засягали поне частично такива маршрути.

279    Така, що се отнася до ДТГ, между изложените данни в обжалваното решение трябва да се отбележи „дружеската среща“, проведена на 22 януари 2001 г. в помещенията на Lufthansa в Германия (съображение 174), редица обмени на електронни съобщения вътре в Air Cargo Council Switzerland (Съвет за въздушен превоз на товари на Швейцария, наричан по-нататък „ACCS“) (съображения 203, 204, 286, 364, 426, 502, 535, 561 и 574), обсъждания в обединението WOW (съображение 517) или пък срещите на ПКК на BAR в Хонконг (съображения 394 и 503) и в Сингапур (съображение 295). Що се отнася до ДТС, в това решение трябва да се направи препратка по-специално към „срещата WOW за Европа“ (съображение 630) и към срещата на ПКК на BAR в Хонконг от 15 март 2004 г., в рамките на която е „договорено, че превозвачите трябва да прилагат ДТС при тръгване от Хонконг“ (съображение 665). Що се отнася до отказа да се плащат комисиони, в същото решение по-специално се отбелязва проведена на 12 май 2005 г. в Италия многостранна среща, по време на която превозвачите, представляващи „над 50 % от пазара“, включително жалбоподателя, „потвърдили всички [своето] желание да не приемат възнаграждение ДТГ/ДТС“ (съображение 695), както и електронно съобщение от 13 юни 2005 г., с което председателят на ACCS изпраща на неговите членове „проект на общ отговор [на писмо на швейцарското сдружение на спедиторите], който е изготвен от името на ACCS и с който се отхвърлят исканията на [спедиторите]“ (съображение 693).

280    Що се отнася до антиконкурентните дейности, свързани с маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, в които жалбоподателя не участва пряко, достатъчно е да се отбележи липсата на оспорване от негова страна, че е имал необходимата осведоменост за тях.

281    Жалбоподателят обаче не е съгласен, че съзнателно е допринесъл за задействането на антиконкурентно координиране при маршрутите, различни от маршрутите „ЕИП—Япония“.

282    В разглеждания случай трябва да се констатира, както следва от съображения 872—876 от обжалваното решение, че единното продължено нарушение е преследвало единната антиконкурентна цел за ограничаване на конкуренцията между уличените превозвачи при допълнителните такси поне в Съюза, ЕИП и Швейцария.

283    От обжалваното решение впрочем следва, че жалбоподателят е възнамерявал да допринесе за реализирането на тази цел със своето собствено поведение. Жалбоподателят всъщност не само насърчава продължаването на единното продължено нарушение и възпрепятства разкриването му — въздържайки се да се разграничи публично от съдържанието на контактите за маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, в които е участвал, или да ги разкрие пред компетентните административни субекти — но също така, координирайки допълнителните такси и отказа да се плащат комисиони при маршрутите „ЕИП—Япония“, допринася за създаването на невъзможност спедиторите да заобиколят плащането на допълнителни такси при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, като изберат алтернативни маршрути през Япония, и впоследствие за постигането на общата антиконкурентна цел, посочена в съображения 872—876 от обжалваното решение (вж. т. 159 по-горе).

284    Следователно Комисията не е допуснала грешка, считайки жалбоподателя за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, независимо от евентуалното му качество на потенциален конкурент при тези маршрути. Поради това настоящото основание трябва да се отхвърли.

6.      Шестото основание: нарушение на правото на защита, на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на пропорционалност, тъй като за различни превозвачи били приложени различни доказателствени изисквания

285    Жалбоподателят упреква Комисията, че не е изпълнила задължението за мотивиране и е нарушила принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, тъй като за различни превозвачи приложила различни доказателствени изисквания. Първо, той твърди, че Комисията не мотивира по подходящ начин решението си да счете, че отговорност носи той, а не други неуличени превозвачи, за които Комисията разполагала с доказателства, аналогични на използваните спрямо него.

286    Второ, според жалбоподателя Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация, тъй като заключила, че поведението на дадено предприятие съставлява нарушение, решавайки в същото време, че твърде сходно поведение на друго предприятие не съставлява нарушение, и по този начин приложила различни степени на доказване за двете засегнати предприятия.

287    Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като му наложила глоба за нарушение, което било тежко, решавайки същевременно да не санкционира сходното поведение на други превозвачи. Приложеният коефициент за тежест от 16 % бил непропорционален, тъй като Комисията не счела разглежданото нарушение за достатъчно тежко, за да обоснове мерки срещу някои неуличени превозвачи.

288    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

289    В самото начало трябва да се отбележи, дори ако се допусне, че Комисията е действала незаконосъобразно, тъй като не е счела за отговорни неуличени превозвачи, че такава незаконосъобразност, за която Общият съд не е сезиран в настоящото производство по обжалване, в никакъв случай не може до го накара да установи, че спрямо жалбоподателя е извършена дискриминация и съответно незаконосъобразност, тъй като съгласно съдебната практика принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на законността, което означава, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (решение от 17 септември 2015 г., Total Marketing Services/Комисия, C‑634/13 P, EU:C:2015:614, т. 55).

290    В допълнение трябва да се припомни, че принципът на равно третиране, който е основен принцип на правото на Съюза, залегнал в член 20 от Хартата, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 51 и цитираната съдебна практика).

291    Нарушението на принципа на равно третиране поради диференцирано третиране съответно предполага, че разглежданите положения са сходни по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Елементите, които характеризират различни положения, а по този начин и сходния им характер, трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява въпросното разграничение (вж. решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 202 и цитираната съдебна практика).

292    В разглеждания случай жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, тъй като го е санкционирала, без същевременно да счете за отговорни някои неуличени превозвачи и без съответно да ги санкционира.

293    Жалбоподателят обаче изобщо не доказва, че тези превозвачи са се намирали в сходно на неговото положение. Той посочва, че поведението им е било сходно, но не доказва, че съвкупността от улики, с която Комисията е разполагала срещу някои превозвачи, е била сходна с тази, с която е разполагала за него.

294    Поради това оплакването, че принципът на равно третиране е нарушен, трябва да се отхвърли.

295    Що се отнася до твърдяното неизпълнение на задължението за мотивиране и твърдяното нарушение на правото на защита, трябва да се припомни, че Комисията изобщо не е длъжна да излага в решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС, причините, поради които срещу други предприятия не са водени производства или те не са санкционирани. Задължението за мотивиране на акт всъщност не може да включва задължение издалата го институция да излага мотиви за неприемането на други сходни актове, адресирани до трети страни (решение от 8 юли 2004 г., JFE Engineering/Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, EU:T:2004:221, т. 414).

296    Поради това оплакването, че липсват мотиви и че е нарушено правото на защита, трябва да бъде отхвърлено

297    Що се отнася до оплакването, че е нарушен принципът на пропорционалност, трябва да се отбележи, че отправната точка в него е погрешното виждане, че срещу жалбоподателя и някои неуличени превозвачи Комисията е разполагала със сходна съвкупност от улики.

298    С оглед на гореизложеното третото оплакване на жалбоподателя и съответно цялото основание трябва да се отхвърлят.

7.      Седмото основание: нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на пропорционалност

299    Седмото основание, в чиито рамки жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила Насоките от 2006 г. и принципа на пропорционалност при определянето на размера на глобата, по същество е развито в две части. Те са посветени, първата, на определянето на стойността на продажбите, а втората, на определянето на коефициента за тежест и на допълнителния размер.

а)      Първата част: определянето на стойността на продажбите 

300    Жалбоподателят твърди, че Комисията е определила стойността на продажбите, вземайки предвид оборота от продажбата на услуги по превоз на товари като цяло, а не предвид конкретните приходи, извлечени от ДТГ и ДТС, с които е свързано единното продължено нарушение. Той прави две оплаквания, първото, че е нарушена точка 13 от Насоките от 2006 г., а второто, че е нарушен принципът на пропорционалност.

1)      Първото оплакване: нарушение на точка 13 от Насоките от 2006 г.

301    Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила точка 13 от Насоките от 2006 г., тъй като приела, че единното продължено нарушение е свързано с тарифите и съответно включила получените постъпления по тарифите в стойността на продажбите. Според него това нарушение засяга единствено ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони, а не тарифите, които били изключени от обхвата му „поради недостатъчно доказателства“.

302    Решения от 6 май 2009 г., KME Germany и др./Комисия (T‑127/04, EU:T:2009:142), и от 19 май 2010 г., KME Germany и др./Комисия (T‑25/05, непубликувано, EU:T:2010:206), не били от никаква полза за Комисията. Тези решения всъщност се отнасяли за изчисляването на глобите не по Насоките от 2006 г., а по Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69), в които се предвиждал твърде различен метод за изчисляване. Освен това съществували явни фактически различия между разглеждания случай и тези, по които са постановени тези решения. Последните всъщност се отнасяли за отчитането на производствените разходи при определянето на размера на глобата. Тарифите обаче не можели да се приравнят на производствени разходи, а наподобявали отделен ценови елемент, за който Комисията не установила никакво нарушение. На етапа на писмената реплика жалбоподателят добавя, че изключването на тарифите от стойността на продажбите нямало да доведе до „неразрешимите спорове“, за които става въпрос по делото, по което е постановено решение от 8 декември 2011 г., KME Germany и др./Комисия (C‑272/09 P, EU:C:2011:810).

303    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

304    Трябва да се припомни, че понятието „стойност на продажбите“ по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г. отразява цената без данъците, фактурирана на клиента за стоката или услугата, която е обектът на съответното нарушение (вж. в този смисъл решения от 6 май 2009 г., KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, EU:T:2009:142, т. 91 и от 18 юни 2013 г., ICF/Комисия, T‑406/08, EU:T:2013:322, т. 176 и цитираната съдебна практика). Предвид преследваната с тази точка цел, възпроизведена в точка 6 от същите насоки — а именно като отправна точка за изчисляване на размера на налаганата на предприятие глоба да се използва сума, която отразява икономическото значение на нарушението и относителната тежест на това предприятие в него — понятието „стойност на продажбите“ съответно трябва да се разбира като отнасящо се за продажбите, реализирани на засегнатия от нарушението пазар (вж. решение от 1 февруари 2018 г., Kühne + Nagel International и др./Комисия, C‑261/16 P, непубликувано, EU:C:2018:56, т. 65 и цитираната съдебна практика).

305    Поради това, за да определи стойността на продажбите, Комисията може да използва общата цена, фактурирана от предприятието на неговите клиенти на засегнатия пазар на стоки или услуги, без да е необходимо да се разграничават или изваждат различни елементи на тази цена според това дали са били обект на координиране (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 2018 г., Kühne + Nagel International и др./Комисия, C‑261/16 P, непубликувано, EU:C:2018:56, т. 66 и 67). Противно на твърденията на жалбоподателя, това е така, дори обхватът на нарушението съгласно изложението на възраженията да е по-широк от установения в окончателното решение, тъй като това обстоятелство е ирелевантно при прилагането на точка 13 от Насоките от 2006 г.

306    Както впрочем Комисията отбелязва по същество, ДТГ и ДТС не са отделни стоки или услуги, които могат да бъдат обект на нарушение на членове 101 ДФЕС или 102 ДФЕС. Напротив, както следва от съображения 17, 108 и 1187 от обжалваното решение, ДТГ и ДТС са само два елементи от цената на разглежданите услуги.

307    Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, точка 13 от Насоките от 2006 г. не възпрепятства вземането предвид от Комисията на цялата сума на продажбите, свързани с разглежданите услуги, без да я разделя на съставящите я елементи.

308    В допълнение трябва да се отбележи, че застъпваният от жалбоподателя подход означава да се приеме, че елементите на цената, които не са били конкретно предмет на координиране между уличените превозвачи, трябва да се изключат от стойността на продажбите.

309    В това отношение трябва да се припомни, че няма основателна причина от стойността на продажбите да се изключват влаганите материали, разходът за които е извън контрола на участниците в твърдяното нарушение (вж. в този смисъл решение от 6 май 2009 г., KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, EU:T:2009:142, т. 91). Противно на твърденията на жалбоподателя, същото се отнася за ценовите елементи, като например тарифите, които конкретно не са били предмет на координиране, но са неразделна част от продажната цена на съответната стока или услуга (вж. в този смисъл решение от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T 39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, EU:T:2000:77, т. 5030).

310    Иначе би се стигнало до задължаване на Комисията да не взема предвид брутния оборот в някои случаи, но да го взема предвид в други случаи, в зависимост от праг, който би се прилагал трудно и би създал условия за безкрайни и неразрешими спорове, включително за твърдения за дискриминация (решение от 8 декември 2011 г., KME Germany и др./Комисия, C‑272/09 P, EU:C:2011:810, т. 53).

311    Жалбоподателят действително оспорва това, но само твърди, че при прилагане в конкретните обстоятелства трудности няма, без да обяснява как би бил отчетен отказът да се плащат комисиони, нито пък да оспорва възможността да се стигне до твърдения за дискриминация.

312    Следователно Комисията не е нарушила точка 13 от Насоките от 2006 г., заключавайки в съображение 1190 от обжалваното решение, че трябва да се вземе предвид цялата сума на продажбите, свързани с услугите по превоз на товари, без да е необходимо да я разделя на съставящите я елементи.

313    Поради това настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

2)      Второто оплакване: нарушение на принципа на пропорционалност

314    Жалбоподателят твърди, че подходът на Комисията противоречи на принципа на пропорционалност. Този подход не отразявал икономическото значение на разглежданото нарушение. През финансовата 2004/2005 г. постъпленията на жалбоподателя, свързани с ДТГ и ДТС, всъщност съставлявали само „малък“ процент от общите му постъпления, свързани с продажбата на услуги по превоз на товари по маршрутите „ЕИП—трета страна“, за посочената финансова година (около 12 %).

315    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

316    Важно е да се припомни, че принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на онова, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваната законна цел (решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, EU:C:1990:391, т. 13 и от 12 септември 2007 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, T‑30/05, непубликувано, EU:T:2007:267, т. 223).

317    В производствата, образувани от Комисията за санкциониране на нарушенията на правилата за конкуренция, прилагането на принципа на пропорционалност изисква глобите да не бъдат несъразмерни спрямо набелязаните цели, тоест спрямо спазването на тези правила, и размерът на глобата, налагана на предприятие за нарушение в областта на конкуренцията, да бъде пропорционален на нарушението, преценено в неговата цялост, при отчитане по-специално на неговата тежест и продължителността му (вж. решение от 29 февруари 2016 г., Panalpina World Transport (Holding) и др./Комисия, T‑270/12, непубликувано, EU:T:2016:109, т. 103 и цитираната съдебна практика).

318    При преценката на тежестта на нарушение на правилата за конкуренция Комисията трябва да вземе предвид голям брой фактори, чийто характер и значение варират според вида на нарушението и конкретните обстоятелства около него. Сред тези фактори според случая може да се окажат обемът и стойността на стоките, които са предмет на нарушението, а също големината и икономическата мощ на предприятието, както съответно и влиянието, което то е могло да оказва върху пазара (решение от 3 септември 2009 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, EU:C:2009:505, т. 96).

319    Според съдебната практика частта от общия оборот, формирана от продажбата на стоките, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на нарушението (решение от 29 февруари 2016 г., Panalpina World Transport (Holding) и др./Комисия, T‑270/12, непубликувано, EU:T:2016:109, т. 106).

320    Стойността на продажбите също така има предимството, че е лесен за прилагане обективен критерий. Тя съответно прави действията на Комисията по-предвидими за предприятията и в преследването на цел за общо възпиране им позволява да преценят значението на размера на глоба, която може да им се наложи, ако решат да участват в незаконосъобразен картел (вж. в този смисъл решение от 29 февруари 2016 г., Panalpina World Transport (Holding) и др./Комисия, T‑270/12, непубликувано, EU:T:2016:109, т. 159).

321    В точка 6 от Насоките от 2006 г. тези принципи са възпроизведени по следния начин:

„Счита се, че комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението. [Отчитането] на тези фактори осигурява добър показател за порядъка на степента на глобата и не следва да бъде разглеждано като основа на метод за автоматично и аритметично изчисление“.

322    В съображение 1190 от обжалваното решение Комисията впрочем заключава именно че предвид трябва да се вземе общият оборот от продажбата на услуги по превоз на товари, а не само елементите от цената им, които конкретно са били предмет на координиране между уличените превозвачи, тоест допълнителните такси.

323    Противно на твърденията на жалбоподателя, единствено с обстоятелството, че допълнителните такси съставляват само „малък“ процент от общите му постъпления, свързани с продажбата на услуги по превоз на товари по маршрутите „ЕИП—трета страна“, за финансовата 2004/2005 г., не може да се докаже, че този подход е непропорционален с оглед на икономическото значение на единното продължено нарушение.

324    Всъщност самото извършване от предприятие на продажби на цени, един или няколко елемента от които са били фиксирани или са били предмет на незаконосъобразни обмени на информация, води до нарушаване на конкуренцията, засягащо целия релевантен пазар (вж. в този смисъл решение от 23 април 2015 г., LG Display и LG Display Taiwan/Комисия, C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 62).

325    Що се отнася до отражението на единното продължено нарушение върху пазара на ЕИП, трябва да се припомни, че при определянето на стойността на продажбите не се отчитат критерии като конкретното отражение на нарушението върху пазара или причинената вреда (вж. в този смисъл решения от 29 февруари 2016 г., UTi Worldwide и др./Комисия, T‑264/12, непубликувано, EU:T:2016:112, т. 259 и от 12 юли 2018 г., Viscas/Комисия, T‑422/14, непубликувано, EU:T:2018:446, т. 193).

326    Комисията може при необходимост да вземе предвид критерий от такова естество едва на отделния и по-късен етап на определяне на коефициента за тежест, на който етап е посветена втората част от настоящото основание (вж. в този смисъл решение от 29 февруари 2016 г., Panalpina World Transport (Holding) и др./Комисия, T‑270/12, непубликувано, EU:T:2016:109, т. 94).

327    Ето защо следваният в съображение 1190 от обжалваното решение подход, изразяващ се в отчитане на общия оборот от продажбата на услуги по превоз на товари, може да допринесе за реализирането на първата цел по точка 6 от Насоките от 2006 г., а именно икономическото значение на единното продължено нарушение да бъде отразено по подходящ начин. Освен това жалбоподателят не доказва, че този подход не може да допринесе за реализирането на втората цел по тази точка, а именно икономическата тежест на всеки уличен превозвач да бъде отразена по подходящ начин.

328    Жалбоподателят също така не може да твърди, че Комисията го санкционира сякаш спорният картел е засягал и тарифите. Всъщност съгласно предвидения в Насоките от 2006 г. общ метод естеството на нарушението се взема предвид на по-късен етап на изчисляването на глобата, а именно при определянето на коефициента за тежест, който по силата на точка 20 от същите насоки се преценява поотделно за всеки вид нарушение, като се отчитат всички релевантни обстоятелства в случая (решение от 29 февруари 2016 г., Schenker/Комисия, T‑265/12, EU:T:2016:111, т. 296 и 297).

329    Следователно Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, заключавайки в съображение 1190 от обжалваното решение, че трябва да се вземе предвид цялата сума на продажбите, свързани с разглежданите услуги, без да е необходимо да я разделя на съставящите я елементи.

330    Поради това разглежданото оплакване, както и цялата настояща част трябва да се отхвърлят.

б)      Втората част: определянето на коефициента за тежест и на допълнителния размер

331    Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като определила коефициента за тежест на 16 % и приложила спрямо него допълнителен размер от 16 %, при положение че обхватът на единното продължено нарушение бил по-малък от този, за който е упрекнат в изложението на възраженията. Той добавя, че обжалваното решение не съдържа никакви насоки за това как същественото ограничаване на обхвата на посоченото нарушение спрямо обхвата, посочен в изложението, се е отразило на изчисляването на размера на глобата.

332    В хода на съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че настоящата част трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не само за нарушение на принципа на пропорционалност, но и за липса на мотиви.

333    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

334    Според член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, за да се определи размерът на глобата, предвид по-специално трябва да се вземе тежестта на нарушението.

335    В точки 19—23 от Насоките от 2006 г. се предвижда следното:

„19.      Основният размер на глобата ще се обвързва с [дял от] стойността на продажбите, [зависещ] от степента на тежест[…] на нарушението, умножен[…] по броя на годините на нарушението.

20.      Оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая.

21.      Като общо правило делът [от] стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите.

22.      За да се прецени дали делът [от] стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [приведено в изпълнение] или не.

23.      Хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията. С оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. Поради това делът [от] стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата“.

336    Според съдебната практика хоризонтално споразумение, с което съответните предприятия се споразумяват не за общата цена, а за елемент от нея, съставлява хоризонтално споразумение за фиксиране на цени по смисъла на точка 23 от Насоките от 2006 г., поради което е сред най-вредните ограничения на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 29 февруари 2016 г., UTi Worldwide и др./Комисия, T‑264/12, непубликувано, EU:T:2016:112, т. 277 и 278).

337    Следователно, както Комисията припомня в съображение 1208 от обжалваното решение, такова споразумение по принцип заслужава коефициент за тежест, който се намира в горния край на скàлата от 0 % до 30 %, посочена в точка 21 от Насоките от 2006 г.

338    Според съдебната практика коефициент за тежест, който е значително по-малък спрямо горната граница на тази скàла, е много благоприятен за предприятие, което е страна по такова споразумение (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 125), и може дори да се обоснове предвид самото естество на нарушението (вж. решение от 26 септември 2018 г., Philips и Philips France/Комисия, C‑98/17 P, непубликувано, EU:C:2018:774, т. 103 и цитираната съдебна практика).

339    В съображение 1199 от обжалваното решение Комисията впрочем приема именно че „споразуменията и/или съгласуваните практики, за които се отнася […] [обжалваното] решение, засягат фиксирането на различни ценови елементи“.

340    Следователно в съображения 1199, 1200 и 1208 от обжалваното решение Комисията правилно квалифицира спорното поведение като споразумение или хоризонтална практика за цени, въпреки че „не обхваща цялата цена за въпросните услуги“.

341    Ето защо Комисията основателно заключава в съображение 1208 от обжалваното решение, че спорните споразумения и практики са сред най-вредните ограничения на конкуренцията, поради което заслужават коефициент за тежест „в горния край на скàлата“.

342    Коефициентът за тежест от 16 %, който Комисията определя в съображение 1212 от обжалваното решение и е значително по-малък спрямо горната граница на скàлата, посочена в точка 21 от Насоките от 2006 г., съответно може да се обоснове предвид самото естество на единното продължено нарушение.

343    Трябва обаче да се отбележи, както следва от съображения 1209—1212 от обжалваното решение, че Комисията не се позовава само на естеството на единното продължено нарушение, за да определи коефициента за тежест на 16 %. В това решение Комисията се позовава на общите пазарни дялове на уличените превозвачи на световно равнище и при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕИП—трета страна“ (съображение 1209), на географския обхват на спорния картел (съображение 1210) и на привеждането в изпълнение на спорните споразумения и практики (съображение 1211).

344    Жалбоподателят обаче не оспорва основателността на тези фактори за целите на определянето на коефициента за тежест.

345    При това положение жалбоподателят не може да твърди, че коефициент за тежест от 16 % е незаконосъобразен.

346    Що се отнася до допълнителния размер, трябва да се припомни, че в точка 25 от Насоките от 2006 г. се предвижда, че независимо от продължителността на участието на предприятие в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цени, подялба на пазара и ограничаване на производство. В тази точка се уточнява, че за да реши какъв да бъде делът от стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид в конкретен случай, Комисията ще отчита редица фактори, по-специално посочените в точка 22 от същите насоки. Тези фактори са онези, които Комисията отчита при определянето на коефициента за тежест, и те включват естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички засегнати участници, географския обхват на нарушението и привеждането или непривеждането на нарушението в изпълнение.

347    От това съдът на Съюза заключава, че дори ако Комисията не излага конкретни мотиви относно дела от стойността на продажбите, използван във връзка с допълнителния размер, самото препращане към анализа на факторите, използвани за преценката на тежестта, е достатъчно в това отношение (решение от 15 юли 2015 г., SLM и Ori Martin/Комисия, T‑389/10 и T‑419/10, EU:T:2015:513, т. 264).

348    В съображение 1219 от обжалваното решение Комисията приема, че „ставката, която трябва да се приложи за допълнителния размер, трябва да бъде 16 %“ предвид „конкретните обстоятелства в случая“ и критериите, използвани за определянето на коефициента за тежест.

349    Доводите, които жалбоподателят излага във връзка с допълнителния размер, впрочем се припокриват с изложените от него във връзка с коефициента за тежест, които Общият съд вече отхвърли. Ето защо тези доводи не могат да се приемат.

350    Твърдението, че между обжалваното решение и изложението на възраженията има разлика, която не е мотивирана в достатъчна степен, що се отнася до определянето на коефициента за тежест и на допълнителния размер, не се потвърждава нито от правна, нито от фактическа страна.

351    От правна страна е достатъчно да се отбележи, че Комисията не е длъжна да обяснява евентуалните различия, съществуващи между окончателните преценки, които се съдържат в окончателното решение, и временните преценки, които е посочила в изложението на възраженията (вж. решение от 27 февруари 2014 г., InnoLux/Комисия, T‑91/11, EU:T:2014:92, т. 96 и цитираната съдебна практика).

352    Трябва всъщност да се отбележи, че в точки 1567—1581 от изложението на възраженията Комисията посочва, че възнамерява да наложи глоба на съответните превозвачи и определя основните фактически и правни фактори, които предвижда да вземе предвид за тази цел. Тъй като обаче според постоянната съдебна практика други фактори не се изискват (вж. решение от 19 май 2010 г., Wieland-Werke и др./Комисия, T‑11/05, непубликувано, EU:T:2010:201, т. 129 и цитираната съдебна практика), в изложението Комисията не посочва на какъв дял от стойността на продажбите възнамерява да определи коефициента за тежест и допълнителния размер.

353    Следователно в изложение на възраженията и обжалваното решение няма никакво несъответствие, що се отнася до процента, в който са определени коефициентът за тежест и допълнителният размер.

354    Поради това настоящата част и съответно цялото седмо основание трябва да се отхвърлят.

8.      Осмото основание: нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като в стойността на продажбите бил включен оборотът от продажбите към клиенти, установени извън ЕИП, на входящи услуги по превоз на товари 

355    Жалбоподателят упреква Комисията, че е нарушила Насоките от 2006 г. и принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като включила в стойността на продажбите постъпленията от продавани към клиенти, установени извън ЕИП, входящи услуги по превоз на товари.

356    Според жалбоподателя единствено продажбите, реализирани на територията на ЕИП, могат да се включат в стойността на продажбите. Реализираните извън ЕИП продажби можели да се вземат предвид на основание точка 18 от Насоките от 2006 г. само в изключителната хипотеза, в която „съответните продажби на предприятията в ЕИП може да не отразят правилно тежестта на всяко предприятие в нарушението“. Тези изключителни обстоятелства обаче не били налице в разглеждания случай и при всички положения Комисията не твърдяла, че това е така.

357    Жалбоподателят добавя, че подходът на Комисията се различава от общото правило, включено в Регламент № 139/2004, според което трябва да се използва оборотът по местоположението на клиента. Що се отнася до прилагането на този принцип към превоза на стоки, той твърди, че съгласно направеното уточнение в Консолидираното юрисдикционно известие „[с]лучаите, които се отнасят до превоза на продукти, са различни […], тъй като клиентът, за когото са предназначени услугите, не пътува, а услугата по превоза се предоставя на клиента според неговото местоположение“, поради което „местоположението на клиента е съответният критерий за разпределяне на оборота“.

358    Жалбоподателят се позовава и на Решение на Комисията от 28 януари 2009 г. по преписка COMP/39.406 — Морски маркучи, от което било видно, че следваният метод, за да се извърши географското разпределяне на оборота в приложение на Насоките от 2006 г., съответства на подхода, зададен в Консолидираното юрисдикционно известие.

359    Жалбоподателят също така подчертава, че конкуренцията при входящите услуги по превоз на товари се извършва в третата страна, за да се привлекат клиенти, които се намират в тази страна и купуват услуги там. Поради това евентуалните последици за конкуренцията от единното продължено нарушение при входящите услуги по превоз на товари щели да се усетят в третите страни.

360    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

361    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. включването в стойността на продажбите на оборота, формиран от стоките или услугите на съответното предприятие, зависи от условието да става въпрос за „[реализираните] продажби[…], с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден[ия] географски район в ЕИП“.

362    Следователно в точка 13 от Насоките от 2006 г. не става въпрос нито за „договорени продажби“, нито за „фактурирани продажби“ в ЕИП, а само за „реализираните продажби“ в ЕИП. Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, тази точка не възпрепятства Комисията да отчете реализираните продажби към клиенти, установени извън ЕИП, нито пък изисква да се отчитат договорените или фактурираните продажби в ЕИП. Иначе би било достатъчно участващо в нарушение предприятие да договори продажбите си с дъщерните дружества на своите намиращи се извън ЕИП клиенти или да им ги фактурира, за да си осигури неотчитането на тези продажби при изчисляването на размера на евентуална глоба, която съответно би се оказала много по-малка (вж. в този смисъл решение от 9 март 2017 г., Samsung SDI и Samsung SDI (Malaysia)/Комисия, C‑615/15 P, непубликувано, EU:C:2017:190, т. 55).

363    Противно и на другите твърденията на жалбоподателя, при прилагането на точка 13 от Насоките от 2006 г. Комисията също така не е длъжна да избере критериите, които евентуално са счетени за релевантни за контрола върху концентрациите, и по-специално отбелязаните в известието, посочено в точка 357 по-горе. Целта на последното всъщност е да се дадат насоки по въпросите за компетентността, които възникват в контекста на контрола върху концентрациите. Ето защо то не обвързва Комисията по отношение на метода, който трябва да се възприеме за изчисляване на размера на глобите в случаите на картел и който почива на собствени цели (решение от 29 февруари 2016 г., Kühne + Nagel International и др./Комисия, T‑254/12, непубликувано, EU:T:2016:113, т. 252; в този смисъл вж. също решение от 9 септември 2015 г., Samsung SDI и др./Комисия, T‑84/13, непубликувано, EU:T:2015:611, т. 206).

364    Що се отнася до тълкуването на понятието „[реализирани] продажби[…] в ЕИП“, което жалбоподателят иска да изведе по-специално от Решение на Комисията по преписка COMP/39.406 — Морски тръби, достатъчно е да се припомни, че по-ранната практика на Комисията при вземане на решения не служи сама по себе си за правна рамка на глобите в областта на конкуренцията, тъй като тази рамка е определена единствено в Регламент № 1/2003 и в Насоките от 2006 г. (вж. решение от 9 септември 2011 г., Alliance One International/Комисия, T‑25/06, EU:T:2011:442, т. 242 и цитираната съдебна практика), и че при всички положения не е доказано, че фактическите обстоятелства, свързани с този случай, каквито са пазарите, стоките, страните, предприятията и съответните периоди, са сравними с тези в разглеждания случай (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 262 и цитираната съдебна практика).

365    Посоченото понятие трябва да се тълкува предвид целта на точка 13 от Насоките от 2006 г. Тази цел, както е видно от точки 304 и 319—321 по-горе, е като отправна точка за изчисляването на глобите да се използва размер, който отразява по-специално икономическото значение на нарушението на засегнатия пазар, като реализираният оборот от стоките или услугите, предмет на нарушението, представлява обективен фактор, който дава точна мярка за вредността му за нормалната конкуренция (вж. решение от 28 юни 2016 г., Portugal Telecom/Комисия, T‑208/13, EU:T:2016:368, т. 236 и цитираната съдебна практика).

366    За да определи дали продажби са „[реализирани] в ЕИП“ по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г., Комисията съответно трябва да избере критерий, който да е отражение на реалността на пазара, тоест най-добре да може да очертае последиците от картела за конкуренцията в ЕИП.

367    В съображения 1186 и 1197 от обжалваното решение Комисията посочва, че за да изчисли стойността на продажбите, е взела предвид оборота от продажбата на услуги по превоз на товари по маршрутите „intra ЕИП“, маршрутите „ЕС—трета страна“, маршрутите „ЕС—Швейцария“ и маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“. Както следва от съображение 1194 от посоченото решение, продажбите, свързани с маршрутите „ЕС—трета страна“ и „ЕИП (без ЕС)—трета страна“, са обхващали както продажбите на услуги по превоз на товари по изходящите маршрути, така и продажбите на входящи услуги по превоз на товари.

368    В същото съображение, за да обоснове включването на оборота от продажбата на тези услуги в стойността на продажбите, Комисията се позовава на необходимостта да отчете техните „особености“. Така тя по-специално отбелязва, че единното продължено нарушение се отнася за посочените услуги и че „антиконкурентните уговорки могат да имат отрицателно отражение върху вътрешния пазар, що се отнася до [тях]“.

369    Както впрочем следва от точки 77—165 по-горе и противно на твърденията на жалбоподателя, можело е да се предвиди, че единното продължено нарушение, включително при входящите маршрути, ще има съществени и непосредствени последици за вътрешния пазар или в ЕИП, поради което може да навреди на нормалната конкуренция на територията на ЕИП. В съображения 1194 и 1241 от обжалваното решение Комисията обаче признава, че част от „вредата“, произтичаща от спорното поведение при маршрутите „ЕИП—трета страна“, може да се материализира извън ЕИП. Тя също така подчертава, че част от тези услуги е извършена извън ЕИП. Поради това въз основа на точка 37 от Насоките от 2006 г. за маршрутите „ЕИП—трета страна“ тя намалява с 50 % основния размер на глобата на уличените превозвачи, чиято основателност жалбоподателят не оспорва.

370    При това положение, да се приеме, че Комисията не е можела да включи в стойността на продажбите 50 % от реализирания оборот при тези маршрути, би означавало да ѝ се забрани при изчисляването на размера на глобата да отчете продажбите, които попадат в обхвата на единното продължено нарушение и които могат да навредят на конкуренцията в ЕИП.

371    Следователно Комисията е могла да използва 50 % от реализирания оборот при маршрутите „ЕИП—трета страна“ като обективен елемент, който дава точна мярка за вредността на участието на жалбоподателя в спорният картел за нормалната конкуренция, стига той да е формиран от продажби, които имат връзка с ЕИП (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., InnoLux/Комисия, T‑91/11, EU:T:2014:92, т. 47).

372    Такава връзка впрочем съществува в разглеждания случай за входящите маршрути, тъй като, както следва от съображения 1194 и 1241 от обжалваното решение и както твърди Комисията в писмените си изявления, входящите услуги по превоз на товари се предоставят частично вътре в ЕИП. Всъщност, както бе отбелязано в точка 111 по-горе, с посочените услуги се цели именно да стане възможно придвижването на стоки от трети страни към ЕИП. Както правилно отбелязва Комисията, част от тяхното „физическо“ извършване по дефиниция става в ЕИП, където се осъществява част от превоза на тези стоки и където каца товарният самолет.

373    При това положение, Комисията основателно приема, че продажбите на входящи услуги по превоз на товари са били реализирани в ЕИП по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г. Следователно точка 18 от тези насоки, която не е приложена в обжалваното решение и чиято неприложимост в случая жалбоподателят признава, е ирелевантна.

374    Ето защо настоящото основание трябва да се отхвърли, като се заключи, че Комисията правилно и без да нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания е включила продажбите на входящи услуги по превоз на товари в стойността на продажбите.

9.      Деветото основание: нарушение на принципа на пропорционалност при общото намаляване с 15 % 

375    Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа пропорционалност, тъй като определила на прекомерно ниско равнище общото намаляване с 15 %.

376    На първо място жалбоподателят твърди, че Комисията не е отчела в достатъчна степен японския регулаторен режим. Всички СВУ, уреждащи маршрутите между Япония, от една страна, и Франция, Германия, Италия и Нидерландия, от друга, съдържали разпоредби, които изискват от определените превозвачи да сключат по между си споразумения за тарифите. Освен това японският закон задължавал местните и чуждестранните компании да поискат одобрението на Японската служба за гражданска авиация (ЯСГВ) при установяването на тарифите или таксите, които прилагат за услугите по превоз на товари при полетите от или към Япония, като в противен случай се налагали санкции. Ето защо одобрените споразумения по принцип се ползвали с имунитет по отношение на японското конкурентно право. Жалбоподателят твърди, че този регулаторен режим силно го е насърчила да се споразумее с други превозвачи и че поради тази причина Комисията трябвало да намали размера на глобата му с над 15 %.

377    На второ място, жалбоподателят се позовава на две решения, в които Комисията намалява размера на наложената от нея глоба на съответните предприятия с 30 % или 40 %, приемайки, че приложимият регулаторен режим ги е насърчил да приемат антиконкурентни споразумения.

378    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

379    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 27 от Насоките от 2006 г. при определянето на размера на глобата, Комисията може да вземе предвид обстоятелства, които водят до увеличаване или намаляване на основния размер, въз основа на обща преценка, отчитайки всички релевантни обстоятелства.

380    Съгласно точка 29 от Насоките от 2006 г. основният размер на глобата може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства. В тази точка примерно и неизчерпателно се посочват пет вида смекчаващи обстоятелства, които е възможно да се вземат предвид, сред които са разрешаването или насърчаването на съответното антиконкурентно поведение от публичните органи или от правната уредба.

381    В съображение 1263 от обжалваното решение Комисията установява, че никакъв регулаторен режим не е задължавал уличените превозвачи да се споразумяват за своите тарифи. В съображения 1264 и 1265 от посоченото решение тя обаче приема, че е възможно някои регулаторни режими, включително този в Япония, да са насърчили уличените превозвачи да възприемат антиконкурентно поведение, поради което им предоставя общото намаляване с 15 % в съответствие с точка 29 от Насоките от 2006 г.

382    В писмените си изявления жалбоподателят впрочем само твърди, че СВУ и приложимите законодателни разпоредби в Япония са могли да го насърчат да се споразумее с други превозвачи. Той обаче не сочи никакво правно или фактическо обстоятелство, което Комисията да е пропуснала да вземе предвид в обжалваното решение и което да позволява да се подкрепи оплакването, че общото намаляване с 15 % е недостатъчно. Ето защо се налага изводът, че жалбоподателят не е доказал недостатъчността на това намаляване и съответно нарушаването на принципа на пропорционалност.

383    Освен това, дори да се допусне възможността с твърденията си, че сключените от Япония СВУ „изискват“ съгласуване на цените между определените превозвачи, жалбоподателят да възнамерява да оспори съдържащия се в съображение 1263 от обжалваното решение анализ на Комисията, съгласно който посочените СВУ само са насърчили или улеснили възприемането на антиконкурентно поведение, доводите му отново трябва да се отхвърлят. На първо място, трябва да се отбележи, че СВУ или са насърчили спорното поведение при маршрутите „ЕИП-Япония“, в която хипотеза намаляването на размера на глобата може да се обоснове с точка 29 от Насоките от 2006 г., или са го изисквали, в която хипотеза не може да се установи никакво нарушение на правилата за конкуренция, нито пък да се наложи каквато и да било санкция за посоченото поведение (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 1997 г., Комисия и France/Ladbroke Racing, C‑359/95 P и C‑379/95 P, EU:C:1997:531, т. 33 и цитираната съдебна практика).

384    Доколкото впрочем жалбоподателят по същество твърди в настоящата част, че сключените от Япония СБУ са изисквали координиране, неговите доводи трябва да се отхвърлят като неотносими, тъй като, ако се допусне, че са основателни, би имало грешка при констатирането на нарушение, а не при прилагането на точка 29 от Насоките от 2006 г., за което става въпрос в настоящата част.

385    В отговор на въпросите на Общия съд в хода на съдебното заседание жалбоподателят впрочем не изяснява дали твърди, че е налице задължаване или просто насърчаване. Той съответно посочва, че релевантната правна уредба е „изисква[ла] координиране“, че е „има[ло] насърчаване“ и накрая, че е съществувала „система, целяща да насърчи хората да спазват една или друга разпоредба“.

386    На второ място, при всички положения трябва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя почиват на погрешен анализ на разглежданите СВУ. Съгласно релевантната клауза от тези СВУ споразумение на равнище IATA трябва да се постигне „доколкото е възможно“, а това не доказва наличието на задължение. В същата клауза се предвижда, че ако споразумение не е възможно, приложимите тарифи „за всеки маршрут“ ще трябва да се определят по общо съгласие „между съответните определени авиокомпании“. Посочената клауза обаче не може да се тълкува в смисъл, че се изискват многостранни обсъждания по приложимите тарифи за различни маршрути.

387    Що се отнася до позоваванията на по-ранните решения на Комисията, достатъчно е да се припомни, че предоставянето от Комисията в по-ранната ѝ практика по вземане на решения на определена ставка на намаляване за определено поведение, само по себе си не означава, че е длъжна да предостави същото намаляване при преценката на сходно поведение в последващо административно производство (вж. решение от 6 май 2009 г., KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, EU:T:2009:142, т. 140 и цитираната съдебна практика). Поради това жалбоподателят не може да се позовава на намаляването на размера на глобите, предоставено в тези други случаи.

388    Доколкото жалбоподателят иска от Общия съд да се произнесе дали общото намаляване с 15 % е подходящо, достатъчно е да се отбележи, че това спада към упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол, поради което ще се извърши в неговите рамки (вж. т. 448 по-долу).

389    От гореизложеното следва, че деветото основание трябва да се отхвърли по същество.

10.    Десетото основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, нарушение на принципа на пропорционалност и по същество неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като Комисията отказала да намали размера на глобата поради ограниченото участие на жалбоподателя в единното продължено нарушение

390    Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно не е намалила с 10 % на основния размер на глобата му, както направила с Air Canada, Latam, SAS и Qantas, поради ограниченото участие на тези превозвачи в единното продължено нарушение. Той счита, че се намира в същото положение като тях, поради което отказът на Комисията да намали глобата му бил дискриминационен.

391    В това отношение жалбоподателят твърди, че е действал по „периферията“ на нарушението, описано в обжалваното решение, и е поддържал ограничени на брой контакти за ограничен брой маршрути, при това пасивно. Ролята на SAS и Qantas вътре в спорния картел била твърде сходна с неговата.

392    Жалбоподателят освен това твърди, че участието му в отказа да се плащат комисиони със сигурност не е било по-тясно от това на SAS или Qantas и това според него било видно от поредица електронни съобщения на Qantas относно плащането на комисиона върху допълнителните такси.

393    Според жалбоподателя извършеното от Комисията разграничение между него и тези двама превозвачи не е обективно обосновано и при всички положения не е достатъчно мотивирано. Тя освен това не разгледала конкретно положението му предвид точка 29 от Насоките от 2006 г.

394    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

395    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 29 от Насоките от 2006 г. сред видовете смекчаващи обстоятелства, които е възможно да се вземат предвид, за да се намали основният размер на глобата, е крайно ограниченият характер на участието на съответното предприятие в нарушението.

396    Най-напред, що се отнася до критиката на жалбоподателя, че спрямо него не е приложен критерият за крайно ограниченото участие, посочен в точка 29 от Насоките от 2006 г., трябва да се припомни, че критерият за крайно ограниченото участие изисква повече от този за последователската или изключително пасивната роля на наказваното предприятие: той отразява избора на Комисията при замяната на Насоките от 1998 г., посочени в точка 302 по-горе, с Насоките от 2006 г. повече да не „насърчава“ пасивното поведение на участниците в нарушение на правилата за конкуренция (решение от 12 юли 2018 г., Sumitomo Electric Industries и J-Power Systems/Комисия, T‑450/14, непубликувано, EU:T:2018:455, т. 114).

397    Прилагането на критерия за крайно ограниченото участие предполага да е изпълнена съвкупност от условия, някои от които споделят с критерия за изключително пасивната роля едни и същи фактори за преценка: това по-специално се отнася за честотата на участието в срещите в сравнение с другите членове на картела или възприемането от другите участници в картела на ролята, която е играло съответното предприятие в него (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2014 г., Eni/Комисия, T‑558/08, EU:T:2014:1080, т. 190 и 191 и от 12 юли 2018 г., Sumitomo Electric Industries и J-Power Systems/Комисия, T‑450/14, непубликувано, EU:T:2018:455, т. 117—119).

398    В съображение 1257 от обжалваното решение Комисията впрочем приема, че жалбоподателят не е играл пасивна или незначителна роля в единното продължено нарушение, нито пък участието му в нарушението е било крайно ограничено. В същото решение тя се позовава в това отношение, от една страна, на честотата и естеството на контактите, поддържани от жалбоподателя с другите превозвачи през целия период на нарушението (съображение 1253), и от друга страна, на непредставянето от жалбоподателя на каквото и да било доказателство, спомагащо да се установи, че не е имал антиконкурентно намерение (съображение 1254). Поради това тя изключва възможността поради тази причина да намали основния размер на глобата на жалбоподателя.

399    Следователно не е доказано, че Комисията е допуснала грешка, отказвайки да признае наличието на смекчаващо обстоятелство в полза на жалбоподателя, изразяващо се в крайно ограниченото му участие в единното продължено нарушение.

400    В случай че жалбоподателят има предвид и другите примери за смекчаващи обстоятелства, посочени в точка 29 от Насоките от 2006 г., той не се позовава конкретно на никой от тях и a fortiori не посочва никакво обстоятелство, което може да обоснове намаляване на глобата му в това отношение. Предвид липсата на конкретни данни в подкрепа на тези твърдения, Общият съд трябва да ги отхвърли.

401    По-нататък, що се отнася до твърдяното дискриминационно третиране, на което бил подложен жалбоподателят в сравнение с превозвачите, чийто основен размер на глобата е намален с 10 %, трябва да се припомни, че в съображения 1258 и 1259 от обжалваното решение Комисията приема, че Latam, Air Canada и SAS са имали ограниченото участие в единното продължено нарушение, тъй като са действали в периферията на спорния картел, поддържали са ограничен брой контакти с други превозвачи и не са участвали във всички съставни части на нарушението. Поради това тя намалява с 10 % основния размер на глобите им. В решението от 9 ноември 2010 г. на същото основание и поради същите причини тя намалява и глобата на Qantas. Според Комисията обаче не трябва да се приеме, че участието на жалбоподателя в единното продължено нарушение е ограничено, поради което тя не намалява основния размер на неговата глоба на това основание.

402    В точка 399 по-горе Общият съд счете за недоказано, че жалбоподателят е играл пасивна роля в единното продължено нарушение или е участвал крайно ограничено в него. При това положение, ако се допусне възможността жалбоподателят да докаже, че е бил в сходно положение с това на превозвачите, чийто основен размер на глобата е намален с 10 %, това по същество би означавало, че той се позовава на допуснати нарушения при определянето на размера на глобата, наложена на тези други превозвачи, а това той не може да направи (вж. т. 289 по-горе).

403    При всички положения в рамките на настоящото основание трябва да се констатира, че положението на жалбоподателя не е сравнимо с това на другите превозвачи, посочени в точка 401 по-горе, за целите на прилагането на смекчаващото обстоятелство, произтичащо от ограниченото участие в нарушението.

404    Трябва всъщност да се отбележи, че за разлика от тези превозвачи жалбоподателят пряко е участвал в трите съставни части на единното продължено нарушение (съображения 881—883 от обжалваното решение) и той не го оспорва. Впрочем, от гледна точка на приноса му към тежестта на спорният картел, считането на предприятие за отговорно за някои съставни части на единно продължено нарушение, предвид прякото му участие в спорното поведение, съставлява релевантно обстоятелство, което може да разграничи неговото положение от това на предприятията, счетени за отговорени само поради тяхното предполагаемо или доказано знание за това поведение.

405    Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, що се отнася конкретно до SAS и Qantas, данните по делото показват, че степента му на участие в отказа да се плащат комисиони не е сравнима с тази на последните. Всъщност, както следва от обжалваното решение, жалбоподателят е участвал в редица многостранни обсъждания, свързани с тази съставна част на единното продължено нарушение, в рамките на ACCS в Швейцария (съображения 692 и 693) и в Италия в рамките на Italian Board of Airline Representatives (Италиански съвет на представителите на авиокомпании, наричана по-нататък „IBAR“) (съображение 694), в помещенията на Lufthansa в Италия (съображение 695) и в Милано (съображение 696). Това положение контрастира най-напред с положението на Qantas, за което само един двустранен обмен с British Airways евентуално подкрепя констатацията, че е участвало в тази съставна част на нарушението (съображение 685). По-нататък, това положение контрастира с положението на SAS. В това отношение, противно на твърденията на жалбоподателя, членството на SAS в ACCS е без значение, тъй като участието му във въпросните обмени, посочени в съображения 692 и 693 от това решение, не се изтъква. Жалбоподателят се позовава и на два многостранни контакта, отбелязани съответно в съображения 503 и 686 от посоченото решение, в които са участвали както SAS, така и жалбоподателят. Същевременно, от една страна, жалбоподателят погрешно посочва, че Комисията се е позовала на първия, за да докаже участието му в отказа да се плащат комисиони, тъй като това доказателство е използвано единствено във връзка с частта относно ДТГ. От друга страна, макар SAS действително да е участвало в обмена, посочен в съображение 686 от същото решение, този контакт трябва да се преценява с оглед на другите контакти с участието на жалбоподателя, които току-що бяха припомнени. Всъщност тези контакти си остават по-многобройни и по-разнообразни от тези с участието на SAS, включително след като се отчетат изтъкнатите от жалбоподателя контакти, посочени в преписката, които обаче не са отбелязани във въпросното решение и в рамките на които SAS е обсъдило с редица превозвачи конкуренти искането на спедитор за получаване на комисиона върху допълнителните такси.

406    Освен това, отново предвид ограничените контакти с други превозвачи Комисията приема, че участието на SAS е било по-ограничено в нарушението, както следва от точка 401 по-горе. Жалбоподателят впрочем не представя никакви доказателства, с които може да се обори констатацията, че е участвал в по-голям брой контакти с по-голям брой превозвачи.

407    Следователно, тъй като положението на жалбоподателя се различава от това на превозвачите, на които глобата е намалена поради тяхното ограничено участие в единното продължено нарушение, той не може да се оплаква, че е третиран дискриминационно. Поради това трябва да се отхвърли и твърдението на жалбоподателя, че обективно обоснованият характер на извършеното разграничение не е недостатъчно мотивиран, тъй като в основата на това твърдение стои погрешна отправна точка, а именно че неговото положение е сравнимо с това на другите разглеждани превозвачи.

408    Накрая, със своето оплакване, че е допуснато нарушение на принципа на пропорционалност, жалбоподателят по същество твърди, че размерът на глобата е непропорционален с оглед на ограниченото му, според него, участие.

409    Същевременно в разглеждания случай, първо, както следва най-напред от обжалваното решение, жалбоподателят е участвал пряко в трите съставни части на единното продължено нарушение (вж. т. 404 и 405 по-горе). Тази констатация не може да се обори с твърдението му, че целта на неговото участие в съставната част на това нарушение, свързана с отказа да се плащат комисиони, е била единствено да се реагира на съгласуваните усилия на спедиторите и с него не се е целяло тарифно координиране. Трябва всъщност да се констатира, че това твърдение почива на две погрешни отправни точки — едната от правна, а другата от фактическа страна.

410    От съображения 675—702 от обжалваното решение, включително от конкретно изтъкнатите срещу жалбоподателя, наистина следва, че въпросът за плащането на комисиона върху допълнителните такси е бил обект на противоречиви правни тълкувания между превозвачите и спедиторите. Уличените превозвачи обаче не са се ограничили с формирането на обща позиция по този въпрос, за да я защитават координирано пред компетентните правораздавателни органи или да я популяризират колективно пред публичните органи и други професионални сдружения. Напротив, уличените превозвачи са се споразумели, договаряйки се — на многостранно равнище — да отказват да преговарят за плащане на комисиони със спедиторите и да им предоставят отстъпки върху допълнителните такси. Така в съображение 695 от обжалваното решение Комисията се позовава на електронно съобщение от 19 май 2005 г., в което регионален ръководител на Swiss в Италия посочва, че „всички [участници в среща, проведена на 12 май 2005 г.] потвърдиха волята [си] да не приемат възнаграждение ДТГ/ДТС“. В съображение 696 от обжалваното решение се посочва вътрешно електронно съобщение от 14 юли 2005 г., в което CPA отбелязва, че „всички [участници в среща, проведена в навечерието, включително жалбоподателя] потвърдиха отново твърдото си намерение да не приемат водене на преговори относно“ плащането на комисиони. Освен това в съображение 700 от същото решение Комисията се позовава на вътрешно електронно съобщение, с което служителка на Cargolux уведомява централното си ръководство за провеждането на среща „с всички [превозвачи] с дейност на летището на [Барселона]“ и посочва, че „по общо мнение не би трябвало да плащаме комисиони върху допълнителните такси“.

411    От обжалваното решение също така следва, че редица превозвачи са обменяли информация — на двустранно равнище — за да се уверят взаимно, че непрестанно се придържат към отказа да се плащат комисиони, както са се договорили по-рано. Например в съображение 688 от това решение се описва телефонен разговор от 9 февруари 2006 г., по време на който Lufthansa пита AF дали позицията му по отказа да се плащат комисиони остава непроменена.

412    От правна страна, доколкото жалбоподателят твърди, че отказът да се плащат комисиони е легитимен отговор на евентуалното незаконосъобразно поведение на спедиторите, трябва да се припомни, че предприятие не може да се позовава на поведението на други предприятия, дори да е незаконосъобразно или нелоялно, за да оправдае нарушение на правилата за конкуренция (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2004 г., Dalmine/Комисия, T‑50/00, EU:T:2004:220, т. 333 и от 12 юли 2018 г., LS Cable & System/Комисия, T‑439/14, непубликувано, EU:T:2018:451, т. 53).

413    Всъщност публичните органи, а не частни предприятия или сдружения на предприятия са тези, които трябва да гарантират спазването на правните разпоредби (решение от 7 февруари 2013 г., Slovenská sporiteľňa, C‑68/12, EU:C:2013:71, т. 20). Предприятията не могат сами да си осигуряват правосъдие, като заместват тези органи, за да санкционират евентуални нарушения на конкурентното право на Европейския съюз, и като нарушават конкуренцията на вътрешния пазар чрез вземани по тяхна собствена инициатива мерки. Това в още по-голяма степен е така, когато съществуват правни средства, чрез които те могат да предявят правата си пред тези органи (вж. в този смисъл решение от 12 декември 1991 г., Hilti/Комисия, T‑30/89, EU:T:1991:70, т. 117 и 118).

414    В случая жалбоподателят обаче нито доказва, нито дори твърди, че такива правни средства липсват.

415    Второ, както Комисията правилно отбелязва, нито броят на установените в обжалваното решение антиконкурентни контакти, в които е участвал жалбоподателят и които са близо 75, нито броят на други участвали в тези контакти превозвачи, а именно общо девет уличени превозвачи, не могат да се квалифицират като ограничени от гледна точка на броя и интензивността им.

416    Трето, противно на твърденията на жалбоподателя, неговото участие в спорния картел не се е изразявало главно в пасивно получаване на уведомленията, изпращани от другите превозвачи. Достатъчно е всъщност да се отбележи, че в обжалваното решение са отбелязани множество срещи, двустранни и многостранни обсъждания, които надхвърлят простото получаване на тарифни уведомления с електронно съобщение (вж. съображения 762—764).

417    Следователно настоящото основание трябва да се отхвърли.

418    С оглед на всички изложени съображения втората част от първото основание трябва да бъде уважена. Поради това член 1, параграф 1, буква з) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение трябва да бъде отменен.

419    Не може обаче да се приеме, че това нарушение може да доведе до отмяна на обжалваното решение изцяло. Всъщност, макар Комисията да е нарушила правилата за давността, санкционирайки жалбоподателя за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“, трябва да се констатира, че в настоящото производство по обжалване жалбоподателят не доказва, че Комисията е допуснала грешка, установявайки, че е участвал в това нарушение.

420    Искането за отмяна трябва да бъде отхвърлено в останалата му част.

Б.      Искането за изменение на размера на глобата, наложена на жалбоподателя

421    В подкрепа на искането си за намаляване на размера на наложената му глоба, жалбоподателят изтъква само едно основание. То се отнася за неадекватността на размера на тази глоба и се подразделя на единадесет довода.

422    Първите четири довода, които жалбоподателят излага в подкрепа на настоящото искане, по същество се отнасят за изчисляването на стойността на продажбите:

–        първи довод: жалбоподателят твърди, че погасителната давност възпрепятства санкционирането му за деянията, свързани с маршрути „intra ЕИП“ и маршрутите „ЕС-Швейцария“,

–        втори довод: според жалбоподателя, ако Общият съд уважи петото или осмото основание и отмени обжалваното решение в частта относно входящите услуги по превоз на товари, при изчисляването на размера на глобата трябва да се изключат постъпленията, реализирани от него при тези услуги, или размерът на глобата съответно да бъде намален при условия, които Общия съд счете за подходящи,

–        трети довод: жалбоподателят упреква Комисията, че е нарушила Насоките от 2006 г. и принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като включила в стойността на продажбите постъпленията от входящи услуги по превоз на товари,

–        четвърти довод: жалбоподателят твърди, че тъй като Комисията изключила тарифите от обхвата на единното продължено нарушение, реализираните от него постъпления от тях трябва да се изключат от стойността на продажбите или размерът на глобата да бъде намален като бъде сведен до равнище, което Общият съд счете за подходящо.

423    Петият и шестият довод, изложени от жалбоподателя в подкрепа на настоящото искане, по същество засягат коефициента за тежест и допълнителния размер:

–        пети довод: в отговор на процесуално-организационните действия, разпоредени от Общия съд, жалбоподателят твърди, че изключването на маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“ от географския обхват на единното продължено нарушение, може да обоснове намаляване на коефициента за тежест,

–        шести довод: жалбоподателят твърди, че тъй като единното продължено нарушение не е имало чувствителни последици за конкуренцията, размерът на глобата му трябва да се намали значително.

424    Седмият, осмият, деветият, десетият и единадесетият довод, изложени от жалбоподателя в подкрепа на настоящото искане, по същество се отнасят за корекциите, които трябва да се нанесат в основния размер:

–        седми довод: според жалбоподателя Комисията не е отчела в достатъчна степен японския регулаторен режим при определянето на размера на глобата, поради което общото намаляване с 15 % трябва значително да се увеличи и да се определи в по-голям размер, който Общият съд счете за подходящ,

–        осми довод: според жалбоподателя, ако Общият съд отмени обжалваното решение в частта относно отказа да се плащат комисиони, който бил само отговор на съгласуването на спедиторите, трябва съответно да се намали размерът на глобата и тя да бъде сведена на равнище, което Общият съд счете за подходящо,

–        девети довод: жалбоподателят се оплаква, че Комисията е нарушила правото му на защита и принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, тъй като в негов ущърб е приложила различни степени на доказване за различни превозвачи,

–        десети довод: жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, тъй като го третирала различно спрямо Air Canada, Latam, SAS и Qantas при определянето на размера на глобата, при положение че неговото участие в единното продължено нарушение било обективно сходно с това на SAS и Qantas по-специално,

–        единадесети довод: според жалбоподателя, тъй като в предходната си практика Комисията е счела за по-малко тежки нарушенията, които засягат само част от таксуването, единното продължено нарушение, което засяга само допълнителните такси, а не цялата цена на услугите по превоз на товари, обосновава чувствително намаляване на размера на глобата поради смекчаващи обстоятелства.

425    Комисията иска искането на жалбоподателя да се отхвърли, а общото намаляване с 50 % и това с 15 % да му бъдат отнети, ако Общият съд счете, че оборотът от продажбата на входящи услуги по превоз на товари не може да се включи в стойността на продажбите.

426    В конкурентното право на Съюза контролът за законосъобразност се допълва от правомощието за пълен съдебен контрол, признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Това правомощие позволява на Съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или периодична имуществена санкция (вж. решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 63 и цитираната съдебна практика).

427    Това съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 означава за всяко санкционирано предприятие да се вземе предвид тежестта и продължителност на разглежданото нарушение при спазване по-специално на принципите на мотивиране, на пропорционалност, на индивидуализиране на санкциите и на равно третиране, без съдът на Съюза да е обвързан с насочващите правила, зададени от Комисията в нейните насоки (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 90). Важно е обаче да се подчертае, че упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол, предвидено в член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, не е равнозначно на служебен контрол и че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на абсолютните основания за отмяна, които съдът е длъжен да разглежда служебно, именно жалбоподателят трябва да изложи основанията срещу оспорваното решението и да представи доказателства в тяхна подкрепа (решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 64).

428    Жалбоподателят трябва да посочи оспорваните части от обжалваното решение, да изложи оплаквания в това отношение и да представи доказателства, които могат да се състоят от сериозни улики, чрез които да се установи, че оплакванията му са основателни (решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 65).

429    За да изпълни изискванията за пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата, що се отнася до глобата, съдът на Съюза от своя страна е длъжен при упражняване на предвидените в членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС правомощия да разгледа всяко правно или фактическо оплакване, с което се цели да се докаже, че размерът на глобата не съответства на тежестта и продължителността на нарушението (вж. решение от 18 декември 2014 г., Комисия/Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin, C‑434/13 P, EU:C:2014:2456, т. 75 и цитираната съдебна практика; решение от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch Austria/Комисия, C‑626/13 P, EU:C:2017:54, т. 82).

430    Накрая, за определянето на размера на глобите съдът на Съюза следва сам да прецени обстоятелствата по случая и вида на разглежданото нарушение (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 89) и да вземе предвид всички фактически обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2009 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, EU:C:2009:505, т. 86), включително, при необходимост, допълнителна информация, която не е посочена в решението на Комисията, с което се налага глоба (вж. в този смисъл решения от 16 ноември 2000 г., Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, EU:C:2000:630, т. 57 и от 12 юли 2011 г., Fuji Electric/Комисия, T‑132/07, EU:T:2011:344, т. 209).

431    В случая при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол, отчитайки изложените от страните доводи в подкрепа на настоящото искане, Общият съд трябва да определи най-подходящия според него размер на глобата с оглед по-специално на направените констатации при анализа на основанията, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна, и на основанието, разгледано служебно, и като вземе предвид всички релевантни фактически обстоятелства.

432    Според Общия съд, за да се определи размерът на глобата, която трябва да се наложи на жалбоподателя, не е уместно отклоняване от метода за изчисляване, който е следван от Комисията в обжалваното решение и за който той предварително не е установил, че е опорочено поради незаконосъобразност, както следва от анализа на осмото, деветото и десетото основание по-горе. Всъщност макар в рамките на правомощието му за пълен съдебен контрол съдът да трябва сам да прецени обстоятелствата по случая и вида на въпросното нарушение, за да определи размера на глобата, упражняването на правомощие за пълен съдебен контрол не може при определянето на размера на наложените глоби да води до дискриминация между предприятията, участвали в споразумение или в съгласувана практика, които противоречат на член 101 ДФЕС, на член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт. Ето защо указанията, които могат да бъдат изведени от насоките, в общия случай могат да ръководят съдилищата на Съюза при упражняването на посоченото правомощие, при положение че Комисията е приложила тези насоки, за да изчисли размера на глобите, наложени на другите санкционирани предприятия с решението, което тези съдилища трябва да разгледат (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 80 и цитираната съдебна практика).

433    При това положение, най-напред, трябва да се отбележи, че общата стойност на продажбите, реализирани от жалбоподателя през 2005 г. възлиза на 259 640 939 EUR. В тази стойност не е включено никакво постъпление, реализирано при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“, за които в точки 166—190 по-горе Общият съд прие, че не попадат в обхвата на единното продължено нарушение. От отговорите на жалбоподателя на процесуално-организационните действия, разпоредени от Общия съд, всъщност следва, че той не е реализирал никакъв оборот при тези маршрути през 2005 г.

434    Що се отнася до първия довод, изложен в подкрепа на настоящото искане и засягащ давността, трябва да се отбележи, че в него се прави препратка към втората част от първото основание. Общият съд уважи това основание в точки 193—224 по-горе, поради което отмени член 1, параграф 1, буква з) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение. Тези параграфи се отнасят съответно за маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Жалбоподателят обаче не е реализирал никакъв оборот при тези маршрутите през релевантния период. Поради това настоящият довод трябва да се отхвърли.

435    Що се отнася до втория и третия довод, които се отнасят за включването в стойността на продажбите на оборота от продажбата на входящи услуги по превоз на товари, трябва да се отбележи, че в тях се прави препратка към петото и осмото основание, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна. Общият съд обаче разгледа и отхвърли тези основания съответно в точки 77—165 и 355—374 по-горе и нищо в изложените в тяхна подкрепа доводи не позволява да се приеме, че включването в стойността на продажбите на оборота от продажбата на входящи услуги по превоз на товари може да доведе до определяне на неподходяща стойност на продажбите. Напротив, изключването от стойността на продажбите на оборота от продажбата на входящи услуги по превоз на товари би било пречка на жалбоподателя да се наложи глоба, която да е точна мярка за вредността на неговото участие в спорният картел за нормалната конкуренция (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2016 г., Portugal Telecom/Комисия, T‑208/13, EU:T:2016:368, т. 236).

436    Що се отнася до четвъртия довод, изложен в подкрепа на настоящото искане и засягащ по същество включването в стойността на продажбите на цялата цена на услугите по превоз на товари, трябва да се отбележи, че в него се прави препратка към първата част от седмото основание, изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна. Общият съд обаче разгледа и отхвърли тази част в точки 300—330 по-горе и нищо в доводите, които изложи жалбоподателят в нейна подкрепа, не позволява да се приеме, че включването в стойността на продажбите на цялата цена на услугите по превоз на товари може да доведе до определяне на неподходяща стойност на продажбите. Напротив, изключването от стойността на продажбите на елементите от цената на услугите по превоз на товари, различни от допълнителните такси, би означавало изкуствено минимизиране на икономическото значение на единното продължено нарушение.

437    По-нататък трябва да се отбележи, че поради причините, посочени в съображения 1198—1212 от обжалваното решение, единното продължено нарушение заслужава коефициент за тежест от 16 %.

438    Петият и шестият довод не доказват противното. Петият довод всъщност означава Общият съд да приеме служебно разгледаното основание. Тъй като то бе отхвърлено, петият довод не може бъде уважен.

439    Що се отнася до липсата на чувствителни последици от единното продължено нарушение за конкуренцията, на която липса е посветен шестият довод, достатъчно е да се припомни, че размерът на съответната глоба не може да се счита за неподходящ единствено поради това, че не отразява икономическата вреда, която е била или е можела да бъде причинена от твърдяното нарушение (решение от 29 февруари 2016 г., Schenker/Комисия, T‑265/12, EU:T:2016:111, т. 287). Следователно този довод не обосновава намаляване на коефициента за тежест.

440    Що се отнася до довода, изложен в рамките на втората част от първото основание — а именно че отмяната на член 1, параграф 1, буква з) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение обосновава намаляване на коефициента за тежест — трябва да се отбележи, че той засяга не единното продължено нарушение като такова, а степента на участие на жалбоподателя в него. Съгласно съдебната практика тази отмяна съответно може да се вземе предвид при смекчаващите обстоятелства, а не на етапа на определяне на коефициента за тежест (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г., Roca/Комисия, C‑638/13 P, EU:C:2017:53, т. 67 и цитираната съдебна практика).

441    Що се отнася до допълнителния размер, поради същите причини като изложените в съображения 1198—1212 от обжалваното решение и предвид изводите, направени в точки 346—349 по-горе, Общият съд счита, че допълнителен размер от 16 % е подходящ.

442    Трябва освен това да се отбележи, че тъй като участието на жалбоподателя в единното продължено нарушение не е можело да се докаже от правна гледна точка за маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“, коефициентите на умножение, използвани в съображения 1214 и 1216 от обжалваното решение, не могат да се вземат предвид при изчисляването на размера на глобата.

443    Трябва обаче да се има предвид, че при липса на реализиран от жалбоподателя оборот при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“ и предвид използвания от Комисията метод в обжалваното решение — изразяващ се в определяне за всяка засегната категория маршрути на конкретна стойност на продажбите, изчислена според реализирания оборот от предприятието при тази категория маршрути (вж. т. 53 по-горе) — определената стойност на продажбите, съответно за маршрутите „intra ЕИП“ и за маршрутите „ЕС—Швейцария“, за жалбоподателя е равна на нула. Следователно коефициентът на умножение, свързан с продължителността на участието на жалбоподателя в единното продължено нарушение, се начислява върху нулева основа за маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Поради това фактът, че Общият съд, без да се отклонява от така описания метод, същевременно не отчита коефициентите на умножение, определени в съображения 1214 и 1216 от обжалваното решение, не може да намали размера на глобата, наложена на жалбоподателя. С други думи, чрез метода, който Комисията използва, за да изчисли размера на наложената на жалбоподателя глоба, той в съществена част вече избягва налагането на глоба за отговорността му за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“.

444    Що се отнася до коефициентите на умножение, свързани с маршрутите „ЕС—трета страна“ и „ЕИП (без ЕС)—трета страна“, които не се оспорват, те трябва да останат фиксирани съответно на 1 цяло и 9/12 и на 8/12.

445    Поради това основният размер на глобата трябва да се определи на 111 331 780 EUR.

446    Що се отнася до общото намаляване с 50 %, искането на Комисията то да се отнеме от жалбоподателя не може да се уважи. Както следва от писмената защита, това искане предполага Общият съд да приеме, че оборотът от продажбата на входящи услуги по превоз на товари не може да бъде включен в стойността на продажбите. В точка 436 по-горе Общият съд обаче отказа да направи това.

447    Поради това основният размер на глобата, след прилагане на общото намаляване с 50 %, което е приложимо само за основния размер при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“ и „ЕС—трета страна“ (вж. съображение 1241 от обжалваното решение), което жалбоподателят не оспорва в рамките на искането за отмяна и което не е неподходящо, след като бъде закръглен, трябва да се определи на 55 000 000 EUR. В това отношение Общият съд счита за уместно този основен размер да се закръглява надолу до първите две цифри, освен в случаите, при които това понижение представлява повече от 2 % от размера преди закръглянето, в който случай този размер се закръглява до първите три цифри. Този метод е обективен, позволява на всички уличени превозвачи, подали жалба срещу обжалваното решение, да получат намаляване и с него се избягва неравно третиране (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., InnoLux/Комисия, T‑91/11, EU:T:2014:92, т. 166).

448    Накрая, що се отнася до корекциите на основния размер на глобата, трябва да се припомни, че жалбоподателят се е ползвал от общото намаляване с 15 %, чиято достатъчност оспорва в рамките на деветото основание, изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна, и на седмия довод. Поради причини, аналогични на изложените в точки 382—386 по-горе, не може да се приеме, че Комисията не е отчела в достатъчна степен японския регулаторен режим. От друга страна, искането на Комисията това намаляване да се отнеме не може да се уважи поради причини, аналогични на изложените в точка 446 по-горе.

449    Освен това в съображение 1257 от обжалваното решение Комисията приема, че жалбоподателят не е играл пасивна или незначителна роля в единното продължено нарушение и че неговото участие в последното не е било крайно ограничено, поради което тя отказва да намали размера на глобата му на това основание. Трябва обаче да се припомни, че Комисията неправилно счита жалбоподателя за отговорен за единното продължено при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“ (т. 221—223 по-горе). Следователно жалбоподателят е можел да се счита за отговорен за това нарушение само при маршрутите „ЕС—трета страна“ и маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“.

450    Следователно участието на жалбоподателя в единното продължено нарушение е било значително по-малко от това на повечето от другите уличени превозвачи. Според Общия съд ограничеността на това участие може да обоснове намаляване на размера на глобата над това, което е предоставено на Air Canada, Lan Cargo и SAS в съображение 1258 от обжалваното решение с довода, че „са оперирали в периферията на [спорния] картел, че са поддържали ограничен брой контакти с други превозвачи и че не са участвали във всички елементи на [единното продължено] нарушение“.

451    При това положение според Общия съд размерът на глобата на жалбоподателя трябва да се намали с 15 % поради неговото ограничено участие в единното продължено нарушение, като този размер на намаляване отчита особеностите в случая, припомнени в точка 443 по-горе.

452    Общият съд обаче не счита, че осмият довод обосновава допълнително намаляване на размера на глобата на жалбоподателя. Този довод предполага Общият съд да е уважил десетото основание в частта относно участието на жалбоподателя в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони. Видно от точки 331—354 по-горе, Общият съд обаче отхвърли това основание изцяло.

453    Трябва също така да се отбележи, че деветият и десетият довод предполагат наличие на неравно третиране между жалбоподателя и други уличени превозвачи. Както обаче бе прието при разглеждането на искането за отмяна, наличието на такава дискриминация не е доказано.

454    Що се отнася до единадесетия довод, изложен в подкрепа на настоящото искане и засягащ наличието на несъответствие с практиката на Комисията при вземане на решения, достатъчно е да се отбележи, че Съдът отхвърля аналогичен довод в решение от 23 април 2015 г., LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (C‑227/14 P, EU:C:2015:258, т. 67), посочвайки, че по-ранната практика на Комисията при вземане на решения не служи за правна уредба, приложима за глобите в областта на конкурентното право.

455    Трябва освен да се припомни, че по искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер жалбоподателят е получил намаляване с 25 %, чиято адекватност не оспорва.

456    С оглед на гореизложените съображения размерът на глобата, наложена на жалбоподателя, трябва да се изчисли по следния начин: най-напред, основният размер се определя чрез прилагане, предвид тежестта на единното продължено нарушение, на ставка от 16 % към стойността на продажбите, реализирани от жалбоподателя през 2005 г. при маршрутите „ЕС—трета страна“ и „ЕИП (без ЕС)—трета страна“, след това за продължителността на нарушението се прилагат коефициентите на умножение съответно от 1 цяло и 9/12 и от 8/12, и накрая се прилага допълнителният размер от 16 %, което води до междинен размер от 111 331 780. След като се приложи общото намаляване с 50 % този размер, като се закръгли, трябва да се определи на 55 000 000 EUR. По-нататък, след прилагане на общото намаляване с 15 % и на допълнително намаляване с 15 % поради ограниченото участие на жалбоподателя в единното продължено нарушение, този размер трябва да се определи на 38 500 000 EUR. Накрая, последният размер трябва да се намали с 25 % предвид искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и така се стига до глоба в окончателен размер от 28 875 000 EUR.

IV.    По съдебните разноски

457    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

458    В разглеждания случай съществена част от исканията на жалбоподателя са удовлетворени. При това положение с оглед на обстоятелствата по делото е справедливо жалбоподателят да понесе една трета от направените от него съдебни разноски, а Комисията да понесе собствените си съдебни разноски и две трети от тези на жалбоподателя.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отменя член 1, параграф 1, буква з) и параграф 4, буква з) от Решение C(2017) 1742 final на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари).

2)      Определя на 28 875 000 EUR размера на глобата, наложена на Japan Airlines Co. Ltd. в член 3, буква з) от посоченото решение.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Japan Airlines понася една трета от направените от него съдебни разноски.

5)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и две трети от съдебните разноски на Japan Airlines.

Kanninen

Schwarcz

Iliopoulos

Spielmann

 

      Reine

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 март 2022 година.

Подписи


Съдържание


I. Обстоятелствата по спора

А. Административното производство

Б. Решението от 9 ноември 2010 г.

В. Обжалване на решението от 9 ноември 2010 г. пред Общия съд

Г. Обжалваното решение

II. Производство и искания на страните

III. От правна страна

А. Искането за отмяна

1. Петото основание: липса на компетентност на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари

а) Последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно

1) Релевантността на разглежданата последица

2) Предвидимостта на разглежданата последица

3) Съществеността на разглежданата последица

4) Непосредствеността на разглежданата последица

б) Последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно

2. Разгледаното по служебен ред основание: липса на компетентност на Комисията, предвид Споразумението ЕО-Швейцария за въздушния транспорт, да констатира и санкционира нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите „ЕИП (без ЕС)-Швейцария“

3. Първото основание: нарушение на принципа ne bis in idem и член 266 ДФЕС, както и неспазване на давностния срок

а) Втората част: неспазване на давностния срок и липса на законен интерес от формално установяване на нарушение

б) Първата част: нарушение на принципа ne bis in idem и член 266 ДФЕС

4. Второто основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация; и третото основание: нарушение на член 101 ДФЕС, нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП и неизпълнение на задължението за мотивиране, от една страна, тъй като жалбоподателят бил счетен за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС-Швейцария“ за периода преди 1 май 2004 г. и от друга страна, предвид определянето на началната дата на участието му в това нарушение

5. Четвъртото основание: нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като жалбоподателят бил счетен за отговорен за единното продължено нарушение при маршрути, при които не бил реален или потенциален конкурент

а) Приложимите принципи

б) Мотивите, въз основа на които Комисията приема, че жалбоподателят е отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП-трета страна (без Япония)“

1) Твърдените противоречия в мотивите

2) Твърдяната новост на изтъкнатото правно основание, въз основа на което се приема, че жалбоподателят носи отговорност за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП-трета страна (без Япония)“

в) Основателността на мотивите, въз основа на които Комисията приема, че жалбоподателят е отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП-трета страна (без Япония)“

6. Шестото основание: нарушение на правото на защита, на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на пропорционалност, тъй като за различни превозвачи били приложени различни доказателствени изисквания

7. Седмото основание: нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на пропорционалност

а) Първата част: определянето на стойността на продажбите

1) Първото оплакване: нарушение на точка 13 от Насоките от 2006 г.

2) Второто оплакване: нарушение на принципа на пропорционалност

б) Втората част: определянето на коефициента за тежест и на допълнителния размер

8. Осмото основание: нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като в стойността на продажбите бил включен оборотът от продажбите към клиенти, установени извън ЕИП, на входящи услуги по превоз на товари

9. Деветото основание: нарушение на принципа на пропорционалност при общото намаляване с 15 %

10. Десетото основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, нарушение на принципа на пропорционалност и по същество неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като Комисията отказала да намали размера на глобата поради ограниченото участие на жалбоподателя в единното продължено нарушение

Б. Искането за изменение на размера на глобата, наложена на жалбоподателя

IV. По съдебните разноски


*      Език на производството: английски.