РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

1 октомври 2014 година

Дело F‑91/13

DF

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Пътни разноски — Командироване на жалбоподателя в държавата на гражданството му — Условие, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която DF иска по-конкретно да бъде отменено решението на Европейската комисия от 20 декември 2012 г., с което се разпорежда възстановяване на надбавката за експатриране и пътните разноски, получени от него по време на командироването му в Германия за периода от 1 септември 2009 г. до 31 август 2012 г., да му бъдат възстановени вече събраните суми, както и да му бъде изплатено обезщетение за вреди

Решение:      Осъжда Европейската комисия да плати на DF сумата от 1500 EUR като обезщетение за неимуществени вреди. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и една четвърт от разноските, направени от DF. Осъжда DF да понесе три четвърти от направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за изплащане — Обичайно местопребиваване извън държавата членка по местоназначение през референтния период — Референтен период — Определяне на датата на изтичане при командироване на длъжностно лице — Първоначална дата на постъпване на служба

(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия — Явна неправомерност на плащането — Критерии

(член 85 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Задължение за изслушване на заинтересованото лице преди приемането на неблагоприятен за него акт — Обхват — Нарушаване — Последици

(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      Що се отнася до условията за изплащане на надбавка за експатриране при командироване на длъжностно лице, десетгодишният срок, посочен в член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, изтича винаги на датата на първоначалното постъпване на служба.

(вж. точка 17)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Magdalena Fernández/Комисия, T‑90/92, EU:T:1993:78, т. 32

Съд на публичната служба — решения B/Комисия, F‑7/06, EU:F:2007:129, т. 39; Cavallaro/Комисия, F‑108/05, EU:F:2007:164, т. 71, и Blais/ЕЦБ, F‑6/08, EU:F:2008:160, т. 67

2.      Що се отнася до условията за възстановяване на неоснователно платени суми, изразът „толкова явно“, който характеризира надплащането по смисъла на член 85 от Правилника, не означава, че получателят на неоснователно платените суми изобщо не е длъжен да направи преценка или проверка, а че възстановяване се дължи винаги когато става въпрос за грешка, която длъжностно лице, полагащо дължимата грижа и за което се предполага, че познава правилата, уреждащи възнаграждението му, не може да не забележи.

Следователно длъжностно лице, полагащо дължимата грижа, с висока степен и солиден опит не може да не знае, че изплащането на надбавка за експатриране е свързано с експатриране по смисъла на член 4 от приложение VII към Правилника, обстоятелство, което не е налице при командироване на длъжностно лице за изпълнение на функции в държавата, чийто гражданин е то.

По същия начин предвид отказа на администрацията да потвърди писмено заявеното от нея само в устна форма, длъжностно лице, полагащо дължимата грижа, с висока степен и солиден опит, е длъжно да провери точността на подобни устни изявления, например като отправи писмено искане до администрацията съгласно член 90, параграф 1 от Правилника.

(вж. точки 35, 37 и 38)

Позоваване на:

Съд — решение Stempels/Комисия, 310/87, EU:C:1989:9, т. 10, и определение Gouvras/Комисия, C‑420/04 P, EU:C:2005:482, т. 59

Първоинстанционен съд — решения Maslias/Парламент, T‑92/94, EU:T:1996:70, т. 60, Jensen/Комисия, T‑156/96, EU:T:1998:174, т. 63, Barth/Комисия, T‑348/00, EU:T:2001:144, т. 29, и Gussetti/Комисия, T‑312/02, EU:T:2004:102, т. 82

3.      Съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз всяко лице има право да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

Въпреки това, за да може нарушаването на правото на изслушване да доведе до отмяна на решение, е необходимо и да се изследва дали без допускането на това нарушение изходът от производството би бил различен.

Следователно, когато обстоятелството, че заинтересованото лице не е получило възможност да представи забележките си и да даде обяснения преди приемането на решение за възстановяване на неоснователно получени суми, не оказва въздействие върху съдържанието на посоченото решение, нарушаването на правото на изслушване на заинтересованото лице самó по себе си не може да обоснове отмяната му. При всички положения по този начин администрацията е допуснала незаконосъобразност, представляваща грешка при изпълнение на служебните задължения, която може да е основание за обезщетение.

(вж. точки 41—47)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 33 и 38