РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

27 април 2022 година(*)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ отходен душ канал — По-ранен промишлен дизайн, представен след подаването на искането за обявяване на недействителност — Член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 — Правомощие за преценка на апелативния състав — Приложно поле — Член 63, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Устно производство и действия по събиране на доказателства — Членове 64 и 65 от Регламент № 6/2002 — Основание за недействителност — Оригиналност — Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Установяване на по-ранния промишлен дизайн — Компактен по-ранен промишлен дизайн — Определяне на характеристиките на оспорения промишлен дизайн — Цялостно сравнение“

По дело T‑327/20

Group Nivelles NV, установено в Гингелом (Белгия), представлявано от J. Jonkhout, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от A. Folliard-Monguiral и G. Predonzani,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Easy Sanitary Solutions BV, установено в Олдензал (Нидерландия), представлявано от F. Eijsvogels, адвокат,

с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 17 март 2020 г. (преписка R 2664/2017‑3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Group Nivelles и Easy Sanitairy Solutions,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, M. Кънчева (докладчик) и T. Perišin, съдии,

секретар: A. Juhász-Tóth, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 28 май 2020 г.,

предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 29 септември 2020 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 2 октомври 2020 г.,

предвид определянето на друг съдия за попълване на състава, поради това че един от неговите членове е възпрепятстван да изпълнява функциите си,

след съдебното заседание от 13 октомври 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 28 ноември 2003 г. встъпилата страна, Easy Sanitairy Solutions BV, подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

2        Промишленият дизайн на Общността, чиято регистрация е поискана и който е оспорен в настоящия случай, е представен в следните изображения:

25,1                  25,2                  25,3

3        Продуктите, в които оспореният промишлен дизайн е предназначен да бъде включен, спадат към клас 23‑02 по смисъла на изменената Локарнска спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща Международна класификация на промишлените дизайни, и отговарят на следното описание: „Отходни душ канали“ (shower drains).

4        Оспореният промишлен дизайн е регистриран на 9 март 2004 г. като промишлен дизайн на Общността под номер 107834‑0025 и е публикуван същия ден в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 19/2004. Той е подновяван няколко пъти, включително на 16 юни 2018 г.

5        На 3 септември 2009 г. I‑Drain BVBA, чийто правоприемник е жалбоподателят Group Nivelles NV, подава на основание член 52 от Регламент № 6/2002 искане за обявяване на недействителност на оспорения промишлен дизайн.

6        В подкрепа на искането за обявяване на недействителност са посочени основанията по член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с членове 4—9 от същия регламент.

7        I‑Drain прилага към искането си за обявяване на недействителност копие от международна регистрация DM/059828 (наричана по-нататък „международна регистрация DM/059828“ или „промишлен дизайн DM/059828“), заявена и регистрирана на 2 април 2002 г. от встъпилата страна и публикувана на 30 юни 2002 г., както следва:

8        На 2 април 2010 г. в отговора си на становището на встъпилата страна след подаването на искането му за обявяване на недействителност, I‑Drain представя нови документи относно други промишлени дизайни, сред които по-специално извадки от два каталога на продукти Blücher от 1998 г. и от 2000 г., всеки от които на страница 33 съдържа следното изображение, в центъра на което е поставена покривна плоча (наричана по-нататък „покривната плоча от каталозите Blücher“).

9        На 30 август 2010 г. вследствие на вливане жалбоподателят встъпва в правата и задълженията на I‑Drain, което престава да съществува като юридическо лице.

10      С решение от 23 септември 2010 г. отделът по отмяна уважава искането за обявяване на недействителност и обявява оспорения промишлен дизайн за недействителен на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, с мотива че не е нов по смисъла на член 5 от същия регламент, като се има предвид покривната плоча от каталозите Blücher.

11      На 15 октомври 2010 г. встъпилата страна обжалва пред EUIPO решението на отдела по отмяна на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002.

12      С решение от 4 октомври 2012 г. (наричано по-нататък „първото решение“) трети апелативен състав на EUIPO уважава жалбата и отменя решението на отдела по отмяна в частта му, основана на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 4, параграф 1 и член 5 от същия регламент, тоест в частта, в която се приема, че оспореният промишлен дизайн не е нов. Апелативният състав връща делото на отдела по отмяна, за да преразгледа искането за обявяване на недействителност в частта му, която се основава на член 25, параграф 1, буква б) от този регламент във връзка с член 4, параграф 1 и член 6 от посочения регламент, тоест поради липсата на оригиналност на оспорения промишлен дизайн.

13      На 7 януари 2013 г. жалбоподателят подава пред Общия съд жалба срещу първото решение на основание член 61 от Регламент № 6/2002.

14      С решение от 13 май 2015 г., Group Nivelles/СХВП — Easy Sanitary Solutions (Отходен душ канал) (T‑15/13, наричано по-нататък „първото решение на Общия съд“, EU:T:2015:281) Общият съд отменя първото решение и отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Също както EUIPO до този момент, Общият съд взема предвид като (част от) по-ранен дизайн покривната плоча от каталозите Blücher, но не и промишлен дизайн DM/059828.

15      На 11 и 24 юли 2015 г. съответно встъпилата страна и EUIPO подават жалби пред Съда срещу първото решение на Общия съд.

16      С решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles (C‑361/15 P и C‑405/15 P, наричано по-нататък „съдебното решение по жалбата“, EU:C:2017:720) Съдът отхвърля жалбите, след като в точки 72 и 134 от това решение все пак установява две грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд. На първо място, Съдът постановява, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 77—79 и 84 от първото свое решение, като е изискал от EUIPO да съчетае — в рамките на преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов — отделните елементи на един или на няколко по-ранни промишлени дизайна, фигуриращи в различни извадки от каталозите Blücher, приложени към искането за обявяване на недействителност, въпреки че молителят не е възпроизвел изцяло промишления дизайн, който сочи като по-ранен. На второ място, Съдът приема, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 132 от първото свое решение, като в рамките на преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн е изискал информираният потребител на този промишлен дизайн да познава продукта, в който е включен или към който е приложен по-ранният промишлен дизайн. Тъй като обаче жалбите са отхвърлени, отмяната на първото решение с диспозитива на първото решение на Общия съд придобива сила на пресъдено нещо и делото е върнато на EUIPO.

17      На 19 декември 2017 г. страните пред EUIPO са уведомени, че жалбата срещу решението на отдела по отмяна е изпратена на трети апелативен състав, който се произнася в нов състав под номер R 2664/2017‑3.

18      На 24 юли 2018 г. докладчикът на апелативния състав изпраща на страните пред EUIPO известие, с което ги уведомява, че представеният на апелативния състав по-ранен промишлен дизайн е промишлен дизайн DM/059828, който е единственият споменат в искането за обявяване на недействителност, за разлика от покривната плоча от каталозите Blücher. Всъщност, като разглежда отново преписката след връщането на делото от Съда, докладчикът констатира, че по-ранният промишлен дизайн, разгледан от произнеслите се по-рано инстанции, не фигурира в искането за обявяване на недействителност и че нито един друг промишлен дизайн не е споменат в посоченото искане. На страните е предоставен срок от два месеца, за да представят становищата си.

19      На 21 септември 2018 г. жалбоподателят представя своето становище.

20      С решение от 17 март 2020 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на EUIPO уважава жалбата на встъпилата страна, отменя решението на отдела по отмяна и отхвърля искането за обявяване на недействителност. В самото начало той констатира, че в искането за обявяване на недействителност жалбоподателят е посочил като по-ранен промишлен дизайн само промишлен дизайн DM/059828 и че другите промишлени дизайни като този от каталозите Blücher са изтъкнати впоследствие в допълнително становище. Той обаче припомня, че член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не позволява на заявителя да разширява предмета на производството, като основе искането си на нови по-ранни промишлени дизайни.

21      Що се отнася до оспорения промишлен дизайн и до неговите видими характеристики, апелативният състав приема, че той е регистриран за отходни душ канали, състоящи се от сифон, колекторна вана и покривна плоча, и по-специално че изобразеният в оспорения промишлен дизайн продукт е снабден със странични жлебове от двете страни и с фини външни ръбове, докато покривната плоча е украсена с точки по цялата си повърхност. Апелативният състав припомня, че съгласно първото решение на Общия съд в точка 49, след монтирането на „[отходния] душ канал (shower drain)“, за който се отнася оспореният промишлен дизайн, тоест след неговото вграждане в пода на душ кабината, видима остава не само горната част на плочата, но също така двата странични жлеба и горната част на ръба на колекторната вана.

22      Що се отнася до по-ранния промишлен дизайн, апелативният състав приема, че трябва да извърши цялостна преценка на представените доказателства, за да установи точно в какво се състоят този дизайн, тъй като след съдебното решение по жалбата и първото решение на Общия съд не можело да става въпрос за покривната плоча в средата на изображението на страница 33 от каталозите Blücher, която не представлява цялостно устройство за отвеждане на течности. След като припомня, че искането за обявяване на недействителност определя предмета на производството, който произтича, от една страна, от оспорения промишлен дизайн и от друга страна, от посочените по-ранни промишлени дизайни, апелативният състав приема, че в случая жалбоподателят е основал искането си за обявяване на недействителност на промишлен дизайн DM/059828 (възпроизведен в точка 7 по-горе).

23      Що се отнася до техническата функция на оспорения промишлен дизайн, апелативният състав приема, че нито една от характеристиките му не е наложена изключително от техническата му функция и следователно не трябва да бъде изключена от закрилата, нито да ѝ се придава значително по-малка роля при въздействието ѝ върху цялостното сравнение. Той посочва също, че проектирането в тази област има силен естетически компонент.

24      Що се отнася до оригиналността на оспорения промишлен дизайн, на първо място, апелативният състав приема, че информираният потребител е лице, което познава основните характеристики и конфигурации на каналите за изтичане, налични в рамките на обичайната търговска дейност, и е част едновременно от потребители специалисти (съставени например от търговци на дребно, които продават канали за изтичане на трети лица, водопроводчици, които ги инсталират, или интериорни архитекти, които проучват и избират канализационни тръби за своите клиенти, като вземат предвид естетическия им вид) и потребителите неспециалисти, които следователно включват крайните потребители, които сами ги избират и купуват, за да бъдат инсталирани и използвани в какъвто и да е сектор или среда. Второ, апелативният състав приема, че свободата на автора е относително голяма, тъй като дори информираният потребител сам по себе си да е знаел, че за да изпълняват функцията си за отвеждане, каналите за изтичане трябва да бъдат снабдени с колекторна вана със странични стени и краища, със сифон, свързан с канализацията, както и с решетки или решетка, или със затворена плоча с процепи или отвори, през които да се оттича водата, все пак специфичният външен вид на тези характеристики по отношение на формата, материала, размера и пропорциите може да бъде различен, тъй като няма други специфични изисквания освен тези, чрез които може да се осигури отвеждането на водата. Трето, след като установява характеристиките на оспорения промишлен дизайн и на разгласените по-ранни дизайни, взети поотделно, и след това сравнява цялостното им впечатление (вж. т. 117—127 по-долу), апелативният състав заключава, че оспореният промишлен дизайн е оригинален и a fortiori не може да не е нов, поради което е действителен.

 Искания на страните

25      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да се произнесе отново и да обяви оспорения промишлен дизайн за недействителен, като поправи основанията,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

26      EUIPO иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

27      Встъпилата страна иска от Общия съд:

–        да отхвърли твърденията за нарушения, изложени в подкрепа на първото, второто, четвъртото, петото и шестото основание,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

28      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания, изведени по същество от допуснати от апелативния състав грешки в преценката, първо — в точка 24 от обжалваното решение (както и в първите две алинеи от втората страница от известието на докладчика от 24 юли 2018 г., на които се позовава тази точка), второ — в точка 26 от същото решение, трето — в точки 38 и 39 от това решение във връзка с точки 58 и 62—65 от него, четвърто — в точки 98—110 и 112 от обжалваното решение, пето — в точка 111 от същото решение във връзка с точки 29 и 30 от него и шесто — в точки 114—117 от това решение.

29      Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред третото и първото основание, които се отнасят до установяването на по-ранния промишлен дизайн, след това второто основание, което се отнася до определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн, и накрая четвъртото, петото и шестото основание, които се отнасят до сравнението на конфликтните промишлени дизайни и преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн.

 По първото и третото основание, отнасящи се до установяването на по-ранния промишлен дизайн

 По третото основание

30      В третото основание жалбоподателят твърди, че в точки 38 и 39 от обжалваното решение във връзка с точки 58 и 62—65 от същото решение апелативният състав е допуснал грешка и е нарушил член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, като е приел, че само доказателствата — представени в рамките на искането за обявяване на недействителност пред отдела по отмяна, в случая искането от 3 септември 2009 г. на дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят — са били допуснати и са могли да бъдат взети предвид при преценката на недействителността. От правна гледна точка той счита, че EUIPO разполага с такова правомощие при преценката на фактите и доказателствата, представени в рамките на производството за обявяване на недействителност, ако и доколкото EUIPO трябва да вземе решение в същото това производство. За сметка на това според жалбоподателя не може да се прави позоваване на това правомощие по отношение на факти и доказателства, представени в производство, в което EUIPO вече се е произнесла и по което вече е постановила предходно окончателно решение.

31      В случая според жалбоподателя вече били образувани производства, по които е постановено предходно окончателно решение, а именно производството пред отдела по отмяна на EUIPO, приключило с решението на отдела по отмяна от 23 септември 2010 г., и производството пред апелативния състав на EUIPO, приключило с първото решение от 4 октомври 2012 г. Тези две производства довели до извода, че всички факти и доказателства са могли да бъдат взети предвид. В последващите производства пред Общия съд и пред Съда въпросът за допустимостта на фактите и доказателствата, представени от страните в рамките на предходните производства пред отдела по отмяна и апелативния състав, не бил повдиган, нито поставен под съмнение, служебно или по друг начин. По-специално изводът, който в известието си от 24 юли 2018 г. докладчикът смятал, че може да направи от съдебното решение по жалбата, а именно че било невъзможно да се представи намиращата се на страница 33 от каталозите Blücher снимка, също бил неточен. Встъпилата страна и EUIPO никога не били оспорвали в това отношение посочените констатации на отдела по отмяна и на апелативния състав нито пред Общия съд, нито пред Съда.

32      Ето защо жалбоподателят твърди, че като е направил тази констатация в съответните точки от обжалваното решение, апелативният състав е променил предходни окончателни решения. Това противоречало на общите принципи на добра администрация и на уреждане на спорове, предвидени в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на полагане на дължимата в процеса грижа. Той заключава, че апелативният състав не може да упражнява с обратна сила правомощието, предоставено с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

33      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

34      Встъпилата страна оставя на Общия съд да вземе решение по отношение на твърдението за нарушение при прилагане на правото, изтъкнато от жалбоподателя в рамките на това основание.

35      В точки 38 и 39 от обжалваното решение апелативният състав приема, че след като в решението по жалбата Съдът е приел, че в първото решение апелативният състав е взел предвид неподходящ по-ранен промишлен дизайн, следва да се разгледат други изтъкнати от жалбоподателя по-ранни промишлени дизайни. В искането за обявяване на недействителност последният е посочил като по-ранен такъв промишлен дизайн DM/059828 и никакъв друг. Впоследствие в допълнителното си становище дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, се е позовало на другите промишлени дизайни. В това отношение апелативният състав добавя, че следва да се вземе предвид фактът, че член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не разрешава на подалото искането лице да разшири предмета на производството, като основе искането си си на нови по-ранни промишлени дизайни, тъй като подобен подход би довел до продължаване на производството и до промяна на неговия предмет. Новите промишлени дизайни, представени в допълнителното му становище от дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, а именно съдържащите се в каталозите Blücher, обаче не са посочени като по-ранни промишлени дизайни в искането за обявяване на недействителност.

36      В точка 58 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че както вече е решил в няколко предходни решения, искането за обявяване на недействителност определя предмета на производството, който произтича, от една страна, от оспорения промишлен дизайн и от друга страна, от посочените по-ранни промишлени дизайни, и поради това след подаване на искането вече не е възможно в производството да се въвеждат други по-ранни промишлени дизайни, които могат да бъдат пречка пред новостта или оригиналността на оспорения промишлен дизайн.

37      В точка 62 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че покривната плоча в средата на изображението на страница 33 от каталозите Blücher, посочена от дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, като по-ранния или един от по-ранните промишлени дизайни, за които се твърди, че доказват липсата на новост и оригиналност на оспорения промишлен дизайн, е представена едва в отговор на становището на встъпилата страна. Той уточнява, че приемането на посочената плоча за допустим по-ранен промишлен дизайн от страна на произнеслите се преди това инстанции противоречи на горепосочените принципи, съгласно които предметът на производството за обявяване на недействителност се определя в искането, и не е позволено други по-ранни промишлени дизайни да се въвеждат в това производство след подаването на искането за обявяване на недействителност.

38      От съображения за изчерпателност в точка 63 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че допустимостта на фактите, доказателствата и допълнителните документи, свързани с по-ранни промишлени дизайни или права, които вече са посочени в искането за обявяване на недействителност, зависи от дискреционните правомощия, предоставени на отдела по отмяна по силата на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Тази разпоредба обаче не позволява на лицето, подало искане за обявяване на недействителност, да разширява предмета на производството, като основава искането на нови по-ранни промишлени дизайни, тъй като подобен подход би довел до удължаване на производството и до промяна на неговия предмет. Ето защо, като се има предвид, че промишлените дизайни, цитирани по-специално в приложения 3a и 3b, а именно в каталозите Blücher, не са били посочени в искането за обявяване на недействителност, нито отделът по отмяна, нито апелативният състав са разполагали с право на преценка в това отношение. Следователно промишлените дизайни, които се съдържат в тези документи, не могат да се считат за допустимо предходно развитие на постиженията в съответната област за целите на настоящото производство за обявяване на недействителност. В точка 64 от същото решение апелативният състав констатира, че по същите причини документите и снимките, посочени от жалбоподателя в неговото становище в отговор на известието на докладчика, които се отнасят до други промишлени дизайни, различни от съдържащите се в промишлен дизайн DM/059828, не могат да представляват допустимо предходно развитие на постиженията в съответната област.

39      Ето защо в точка 65 от обжалваното решение апелативният състав стига до заключението, че в съответствие с известието на докладчика единственият по-ранен промишлен дизайн в случая е промишлен дизайн DM/059828.

40      В третото основание жалбоподателят счита по същество, че апелативният състав е допуснал грешка и е нарушил член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, като е основал решението си само на по-ранните промишлени дизайни, представени в искането за обявяване на недействителност, без оглед на доказателствата като каталозите Blücher, представени след подаването на това искане за обявяване на недействителност, на които апелативният състав се е основал единствено в първото си решение, станало окончателно.

41      В това отношение в самото начало се налага изводът, че въпросът за установяването на по-ранните промишлени дизайни, които трябва да се сравнят с оспорения промишлен дизайн, никога не е бил решен окончателно в хода на по-ранните производства пред EUIPO, Общия съд и Съда.

42      Всъщност, от една страна, първото решение на апелативния състав, в което впрочем няма изрично произнасяне по допустимостта на документите, представени от жалбоподателя след подаването на искането му за обявяване на недействителност, е отменено с първото решение на Общия съд, чийто диспозитив е влязъл в сила (вж. т. 14 и 16 по-горе). Съгласно постоянната съдебна практика обаче съдебното решение за отмяна има действие ex tunc и следователно има за последица премахването с обратна сила на отменения акт от правния ред (вж. решения от 27 юни 2013 г., Beifa Group/СХВП — Schwan-Stabilo Schwanhäußer (Пособия за писане), T‑608/11, непубликувано, EU:T:2013:334, т. 32 и цитираната съдебна практика и от 23 септември 2020 г., CEDC International/EUIPO — Underberg (Форма на стръкче трева в бутилка), T‑796/16, EU:T:2020:439, т. 72 (непубликувано) и цитираната съдебна практика). Следователно първото решение е изчезнало от правния ред на Европейския съюз и изобщо не е станало окончателно.

43      От друга страна, в първото решение на Общия съд (вж. т. 14 по-горе) последният не се е произнесъл и по допустимостта на посочените документи, а още по-малко по предмета на по-ранните промишлени дизайни, които трябва да се сравнят с оспорения промишлен дизайн. Всъщност този въпрос не е повдигнат нито от страните, нито дори служебно от Общия съд. Освен това съдебното решение по жалбата (вж. т. 16 по-горе) се ограничава само до правните въпроси, повдигнати в жалбите. Следователно въпросът за установяването на по-ранните промишлени дизайни, на който се основава искането за обявяване на недействителност, както и въпросът за релевантността на документите, представени впоследствие, за да се определи кои са по-ранните промишлени дизайни, не са били нито повдигнати, нито уредени в първото решение на Общия съд, нито в съдебното решение по жалбата.

44      На следващо място се налага изводът, че настоящото основание почива на схващането, че член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 е приложим при обстоятелства като тези по настоящото дело. Следователно трябва да се провери дали тази разпоредба е приложима в настоящия случай поне по отношение на въпроса за установяването на по-ранния промишлен дизайн, по-специално с оглед на член 28, параграф 1, буква б), подточки v) и vi) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент № 6/2002 (ОВ L 341, 2002 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14).

45      В това отношение следва да се припомни, че в съответствие с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 EUIPO може да не вземе предвид обстоятелства, на които страните не са се позовали, или доказателства, които те не са представили в надлежния срок. Така тази разпоредба предоставя право на преценка както на отдела по отмяна, така и на апелативния състав на EUIPO.

46      Съгласно постоянната съдебна практика от текста на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 следва, че по общо правило и при липса на разпоредба в обратния смисъл представянето на факти и доказателства от страните е възможно след изтичане на сроковете, в които те следва да бъдат представени съгласно разпоредбите на Регламент № 6/2002, и че в никакъв случай не е забранено EUIPO да вземе предвид такива късно посочени факти и късно представени доказателства. Като уточнява, че EUIPO „може“ в подобен случай да реши да пренебрегне такива доказателства, посочената разпоредба всъщност ѝ предоставя широко право на преценка, за да реши дали следва да ги вземе предвид, или да ги пренебрегне, като мотивира решението си по този въпрос (вж. решение от 5 юли 2017 г., Gamet/EUIPO — „Metal‑Bud II“ Robert Gubała (Дръжка на врата), T‑306/16, непубликувано, EU:T:2017:466, т. 15 и 16 и цитираната съдебна практика).

47      Що се отнася до упражняването на правото на преценка на EUIPO, за да се вземат предвид късно представени доказателства, подобно отчитане от страна на EUIPO, когато последната трябва да се произнесе в производство за обявяване на недействителност, може да бъде оправдано в частност ако тя счита, от една страна, че късно представените доказателства могат на пръв поглед да бъдат от действително значение за изхода на висящото пред нея искане за обявяване на недействителност, а от друга — че стадият на процедурата, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат отчитането на тези доказателства. От това следва, че Общият съд трябва да прецени дали апелативният състав е упражнил ефективно широкото право на преценка, с което разполага, за да реши мотивирано и при надлежно отчитане на всички релевантни обстоятелства дали трябва да вземе предвид представените за първи път пред него доказателства, за да постанови решението, което следва да вземе. Освен това той трябва да провери дали апелативният състав е упражнил надлежно правото си на преценка, предоставено му с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 (вж. решение от 5 юли 2017 г., Дръжка на врата, T‑306/16, непубликувано, EU:T:2017:466, т. 17 и 18 и цитираната съдебна практика).

48      От съдебната практика следва също, че представянето на доказателства в допълнение към доказателства, представени в определения от EUIPO за тази цел срок, е възможно след изтичането на този срок и че изобщо не е забранено EUIPO да вземе предвид такива късно представени допълнителни доказателства (вж. решение от 14 март 2018 г., Crocs/EUIPO — Gifi Diffusion (Обувки), T‑651/16, непубликувано, EU:T:2018:137, т. 33 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл и по аналогия решение от 26 септември 2013 г., Centrotherm Systemtechnik/СХВП и centrotherm Clean Solutions, C‑610/11 P, EU:C:2013:593, т. 88).

49      При това положение е важно също така да се припомни, че съгласно член 52, параграф 2 от Регламент № 6/2002 искането за обявяване на недействителност трябва да се подаде в писмен вид и да се мотивира. Член 28, параграф 1, буква б), подточки i) и vi) от Регламент № 2245/2002 уточнява, че искането за обявяване на недействителност трябва да съдържа декларация, уточняваща основанията за недействителност, както и фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на това искане. Член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от последния регламент предвижда освен това, че когато искането за обявяване на недействителност се основава на липсата на новост или оригиналност на регистрирания промишлен дизайн на Общността, в него трябва да се посочат и възпроизведат по-ранните промишлени дизайни, които могат да станат пречка за новостта или оригиналния характер на регистрирания промишлен дизайн на Общността, както и документите, доказващи съществуването на тези по-ранни промишлени дизайни.

50      Според съдебната практика страната, която е подала искането за обявяване на недействителност, трябва да представи на EUIPO необходимата информация, и в частност точни и пълни данни за предполагаемия по-ранен промишлен дизайн и негово точно и цялостно изображение, за да докаже, че оспореният промишлен дизайн не може да бъде регистриран надлежно. В този смисъл не върху EUIPO, а върху лицето, което иска обявяване на недействителността, пада тежестта да представи доказателствата за наличието на това основание (решение по жалбата, т. 59 и 65; вж. също решение от 17 септември 2019 г., Aroma Essence/EUIPO — Refan България (Гъба за баня), T‑532/18, непубликувано, EU:T:2019:609, т. 25 и цитираната съдебна практика).

51      Следва да се уточни, че доказателствата за съществуването и установяването на по-ранен(нни) промишлен(и) дизайн(и) трябва да бъдат представени за всяко от основанията за недействителност, изтъкнати от лицето, което иска обявяване на недействителността. В това отношение Общият съд е постановил, че нито EUIPO, нито поискалото обявяване на недействителност лице могат — в подкрепа на довода за липса на оригиналност (член 6 от Регламент № 6/2002) — да се основават на някои от по-ранните промишлени дизайни, ако от искането за обявяване на недействителност следва, че тези по-ранни промишлени дизайни са били изтъкнати единствено в подкрепа на друго основание за недействителност, като например липсата на новост (член 5 от същия регламент) (вж. в този смисъл решение от 14 март 2018 г., Gifi Diffusion/EUIPO — Crocs (Обувки), T‑424/16, непубликувано, EU:T:2018:136, т. 46—48).

52      Освен това съгласно член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002 в рамките на производство за обявяване на недействителност проверката на EUIPO се ограничава до разглеждане на основанията и исканията, представени от страните. Жалбоподателят трябва да се увери, че всички посочени по-ранни промишлени дизайни са ясно установени и възпроизведени, доколкото производството за обявяване на недействителност е част от производствата inter partes. Ето защо при разглеждането на искането за обявяване на недействителност EUIPO трябва да вземе предвид единствено промишлените дизайни, изрично посочени от жалбоподателя в искането за обявяване на недействителност, а не в последващ документ (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2019 г., Гъба за баня, T‑532/18, непубликувано, EU:T:2019:609, т. 30 и 36).

53      Така член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 (вж. т. 49 по-горе) предполага, че по-ранния или по-ранните промишлени дизайни са установени от момента на подаване на искането за обявяване на недействителност, тъй като това искане определя предмета на спора и за да може притежателят на оспорения промишлен дизайн да изрази становище по основателността на искането. Всъщност правилното протичане на производството и запазването на законния интерес на притежателя на оспорения промишлен дизайн да не бъде изложен на спор, чийто предмет се променя непрекъснато, не допускат възможността лицето, което иска обявяване на недействителността, да се позовава по свое усмотрение на други по-ранни промишлени дизайни в хода на производството за обявяване на недействителност. По тази причина спазването на тази разпоредба представлява условие за допустимост на искането за обявяване на недействителност по силата на член 30, параграф 1 от същия регламент.

54      Ето защо следва да се приеме, подобно на EUIPO, че логиката, следвана от член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002, е да се наложи „предварително определен“ или преклузивен срок, тоест срок, чието неспазване представлява основание за недопустимост на представянето на доказателства относно съществените елементи на искането за обявяване на недействителност, които определят и очертават правната рамка на искането. Освен ако EUIPO не изиска отстраняване на нередностите в искането съгласно член 30, параграф 1 от същия регламент, нови доказателства относно посочването и възпроизвеждането на по-ранните промишлени дизайни вече не могат да бъдат представяни, тъй като това би разширило правната рамка на искането за обявяване на недействителност.

55      Така от член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 следва, че искането за обявяване на недействителност определя предмета на спора, който произтича, от една страна, от оспорения промишлен дизайн и от друга страна, от посочените по-ранни промишлени дизайни. При това положение, след като е направено искането за обявяване на недействителност, вече не е възможно в производството да се въвеждат други по-ранни промишлени дизайни, които могат да станат пречка за новостта или оригиналния характер на оспорения промишлен дизайн.

56      Ето защо с оглед на член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 следва да се заключи, че в производство за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността EUIPO трябва да разгледа само по-ранните промишлени дизайни, посочени в искането за обявяване на недействителност, а не други промишлени дизайни, на които впоследствие е направено позоваване като по-ранни промишлени дизайни.

57      Освен това следва да се уточни приложното поле на член 28, параграф 1, буква б), подточка vi) от Регламент № 2245/2002, който гласи, че искането за обявяване на недействителност трябва да включва „фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на това искане“, и следователно приложното поле на правото на преценка, предоставено на EUIPO с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

58      В това отношение е важно да се подчертае, подобно на EUIPO, че член 28, параграф 1, буква б), подточки v) и vi) от Регламент № 2245/2002 прави съществено разграничение между доказателствата относно „[посочването] и възпроизвеждането на [по-ранните] промишлени дизайни“, изисквани по силата на член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от посочения регламент, и другите „факти и доказателства“, посочени в член 28, параграф 1, буква б), подточка vi) от същия регламент, например фактите и доказателствата относно оповестяването на по-ранен промишлен дизайн (член 7 от Регламент № 6/2002) или доказателства относно функционалността на оспорения промишлен дизайн (член 8 от Регламент № 6/2002).  

59      От това следва, че предоставеното на EUIPO с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 право на преценка, за да „вземе предвид обстоятелства, на които страните не са се позовали, или доказателства, които [те] не са представили в надлежния срок“, може да се прилага само към „фактите и доказателствата“, посочени в член 28, параграф 1, буква б), подточка vi) от Регламент № 2245/2002, а не към „[посочването] и възпроизвеждането на [по-ранните] промишлени дизайни“, изисквани от член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от същия регламент. По-специално член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не се прилага по отношение на въпроса за установяването на по-ранния промишлен дизайн.

60      Така, макар да позволява да бъдат взети предвид допълнителни доказателства (вж. т. 48 по-горе), например по-точно изображение или доказателство за публикуването на промишлен дизайн, на който вече е направено позоваване в искането за обявяване на недействителност, член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 обаче не позволява да се разшири правната рамка на това искане чрез представяне на напълно нови доказателства, като се разреши на направилото искането за обявяване на недействителност лице да основе това искане на други по-ранни промишлени дизайни, тъй като такъв начин на действие би изменил предмета на спора, освен че би удължил продължителността на производството.

61      Поради това апелативният състав правилно е приел в точка 39 от обжалваното решение по-специално че член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не позволява на лицето, което иска обявяване на недействителността, да разширява предмета на производството, като основава искането си на нови по-ранни промишлени дизайни.

62      В случая е безспорно, както апелативният състав по същество констатира в точка 61 от обжалваното решение, след като е приканил страните да представят становищата си, че възпроизведеният в каталозите Blücher промишлен дизайн не е бил изтъкнат, нито представен в рамките на искането за обявяване на недействителност от 3 септември 2009 г., а само в отговора на становището на встъпилата страна от 2 април 2010 г. (вж. т. 7 и 8 по-горе).

63      Този промишлен дизайн обаче не е идентичен на първоначално изтъкнатия в искането за обявяване на недействителност промишлен дизайн, доколкото покривната плоча, която се съдържа в него, се различава от по-ранните промишлени дизайни, предмет на регистрация DM/059828. Следователно по никакъв начин не става въпрос за „изображения на един и същ по-ранен промишлен дизайн“ по смисъла на практиката на Общия съд (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2010 г., Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (Комуникационно оборудване), T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 25). Впрочем не е било необходимо отстраняване на нередностите по силата на член 30, параграф 1 от Регламент № 2245/2002, тъй като дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, правилно е установило по-ранните промишлени дизайни, посочени в подкрепа на искането му за обявяване на недействителност, а именно тези, които се съдържат в регистрация DM/059828.

64      При тези условия следва да се приеме, подобно на EUIPO, че евентуално отчитане по силата на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на доказателствата, представени след подаване на искането за обявяване на недействителност, е можело да бъде допуснато само за да се онагледят начините за използване на конкретните продукти, в които са включени сравняваните промишлени дизайни, или да се подкрепят всякакви други факти или твърдения, вече изтъкнати в искането за обявяване на недействителност. В този смисъл, разбира се, апелативният състав не е изключил стриктно допустимостта на споменатите доказателства, доколкото те са предназначени да допълнят вече представени доводи относно по-ранния промишлен дизайн, установен в искането за обявяване на недействителност.

65      Формалната допустимост на такива доказателства обаче не може да позволи добавянето на нов промишлен дизайн, предхождащ първоначално посочените в искането за обявяване на недействителност, като се има предвид член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002. Всъщност от тази гледна точка представянето на каталозите Blücher след подаването на искането за обявяване на недействителност е равносилно на представяне на изцяло „ново“ доказателство, за разлика от „допълнителното“ доказателство по смисъла на практиката на Съда и на Общия съд по член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 (вж. т. 48 по-горе).

66      Следователно в точка 63 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел по същество, че макар отчитането на допълнителни доказателства действително да може да доведе до разширяване на фактическата рамка на искането за обявяване на недействителност, като се добави към други доказателства относно вече посочените по-ранни промишлени дизайни, то все пак не може да разшири правната рамка на това искане до новопосочени по-ранни промишлени дизайни, тъй като обхватът на споменатото искане за обявяване на недействителност е бил окончателно определен от дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят, към датата на неговото подаване чрез установяване на по-ранните промишлени дизайни, на които това дружество се е позовало в подкрепа на въпросното искане.

67      Също така в точки 65 и 66 от обжалваното решение апелативният състав правилно е заключил, че единственият по-ранен промишлен дизайн, на който надлежно е направено позоваване в настоящия случай, е промишлен дизайн DM/059828, който е публично разгласен по смисъла на член 7 от Регламент № 6/2002 преди датата на подаване на заявката за регистрация на оспорения промишлен дизайн. Впрочем съществуването и предходността на това разгласяване не се оспорват.

68      Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателя, се стига до извода най-напред, че апелативният състав изобщо не e преразгледал предходни окончателни решения и не е нарушил никой от общите принципи, посочени в точка 32 по-горе, и на следващо място, че апелативният състав не е нарушил член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, а надлежно е приложил член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002.

69      Поради това третото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По първото основание

70      В първото основание, разделено на три части, жалбоподателят твърди, че апелативният състав е допуснал различни грешки в преценката в точка 24 от обжалваното решение във връзка с известието на докладчика от 24 юли 2018 г.

71      В първата част жалбоподателят упреква апелативния състав, че неправилно е приел, че според посоченото от докладчика в известието му по-ранният промишлен дизайн, който следва да се вземе предвид, е само промишлен дизайн DM/059828, тъй като той е единственият споменат в искането за обявяване на недействителност. Съдържащият се в тази точка мотив, а именно че само този промишлен дизайн е приложен към искането за обявяване на недействителност, обаче не се извеждал от известието на докладчика и също не бил обоснован в обжалваното решение.

72      Във втората част жалбоподателят упреква апелативния състав за това, че неправилно е приел, че снимката на страница 33 от каталозите Blücher не може да се вземе предвид, тъй като съдебното решение по жалбата било пречка тя да се представи като по-ранен промишлен дизайн в производството за обявяване на недействителност. Според него апелативният състав е извел от това съдебно решение извод, който не бил подкрепен с доказателства. Освен това EUIPO не предприела действия по събиране на доказателства, противно на точка 71 от съдебното решение по жалбата.

73      В третата част жалбоподателят твърди, че апелативният състав неправилно е приел, че само промишлен дизайн DM/059828, както е представен от жалбоподателя в искането за обявяване на недействителност, може да бъде разгледан като по-ранен промишлен дизайн, тъй като докладчикът е констатирал, че „по-ранният промишлен дизайн, разгледан от произнеслите се преди това инстанции“, не фигурира в искането за обявяване на недействителност от 3 септември 2009 г. на дружеството, чийто правоприемник е жалбоподателят. Този извод бил по-широк от този в известието на докладчика, в което изобщо не се посочвало, че в искането за обявяване на недействителност не е посочен по-ранният промишлен дизайн, разгледан от произнеслите се преди това инстанции.

74      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

75      В точка 24 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че на 24 юли 2018 г. докладчикът е изпратил на страните известие, с което ги уведомява, че по-ранният промишлен дизайн, който му е представен, е промишлен дизайн DM/059828, който единствен е споменат в искането за обявяване на недействителност. Според апелативния състав, когато разглежда отново преписката след връщането на делото от Съда, докладчикът е констатирал, че по-ранният промишлен дизайн, разгледан от произнеслите се преди това инстанции, не фигурира в искането за обявяване на недействителност и че нито един друг промишлен дизайн не е споменат в посоченото искане.

76      В първата част жалбоподателят по същество упреква, от една страна, докладчика, че в своето известие от 24 юли 2018 г., а от друга страна, апелативния състав, че в точка 24 от обжалваното решение не са представили мотиви относно причината, поради която само промишлените дизайни, предмет на регистрация DM/059828 (вж. т. 7 по-горе), трябва да се вземат предвид, като се изключи изображението, възпроизведено в точка 8 по-горе.

77      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002 решенията на EUIPO трябва да бъдат мотивирани. Това задължение за мотивиране е със същия обхват като произтичащото от член 296 ДФЕС задължение, съгласно което съображенията на автора на акта трябва да бъдат изложени по ясен и недвусмислен начин. Това задължение има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението. Въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания, следва да се преценява с оглед не само на текста му, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 13 юни 2019 г., Visi/one/EUIPO — EasyFix (Джоб за информационна табела за превозни средства), T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 57 и цитираната съдебна практика).

78      В настоящия случай най-напред следва да се отбележи, че задължението за мотивиране се отнася само до обжалваното решение, а не до известието на докладчика по делото, което не подлежи на обжалване. Всъщност от съдебната практика следва, че решение на апелативния състав подлежи на обжалване пред съда на Съюза, ако поражда „задължителни правни последици“ за страната в производството пред EUIPO (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 17 март 2009 г., Laytoncrest/СХВП — Erico (TRENTON), T‑171/06, EU:T:2009:70, т. 21). Това не се отнася за известието на докладчика пред апелативния състав.

79      По-нататък, от анализа на третото основание (вж. т. 30—69 по-горе) следва, че: в точки 38 и 39 и 53—67 от обжалваното решение апелативният състав ясно е обяснил причините, поради които само по-ранен промишлен дизайн, чието изображение е приложено в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, може да бъде взет предвид при проверката на изискванията, предвидени в членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002. По-специално апелативният състав се е основал на тълкуване на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 с оглед на член 28, параграф 1, буква б), подточки i), v) и vi) от Регламент № 2245/2002, което впрочем не е погрешно, както бе установено при разглеждането на третото основание. Тези съображения напълно отговарят на задължението за мотивиране, посочено в член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002.

80      Ето защо първата част от настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.

81      Във втората част жалбоподателят по същество упреква апелативния състав, че не е взел предвид изображенията в каталозите Blücher, и по-специално възпроизведеното в точка 8 по-горе, въпреки че допустимостта и релевантността на това последно изображение били обхванати от силата на пресъдено нещо след постановяване на съдебното решение по жалбата.

82      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 61, параграф 6 от Регламент № 6/2002 EUIPO е длъжна е длъжна да предприеме съответните мерки по изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.

83      Съгласно установената съдебна практика, за да се съобрази с отменителното решение и да го изпълни в неговата цялост, институцията, автор на отменения акт, е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Всъщност именно тези мотиви, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга страна, разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт (вж. решение от 27 юни 2013 г., Пособия за писане, T‑608/11, непубликувано, EU:T:2013:334, т. 33 и цитираната съдебна практика).

84      В случая следва да се отбележи, че в точки 69—71 от решението си по жалбата Съдът е постановил следното:

„69      От EUIPO обаче не бива да се изисква, когато преценява дали оспореният промишлен дизайн е нов, да съчетава отделните елементи на по-ранния промишлен дизайн [а именно колекторната вана и покривната плоча, възпроизведени в точка 8 по-горе], тъй като задача на молителя е да представи цялостно изображение на този по-ранен промишлен дизайн. Освен това всяко евентуално съчетание би било, както отбелязва генералният адвокат в точка 152 от заключението си, несъвършено, тъй като неминуемо ще е само приблизително.

70      При това положение, както правилно поддържа EUIPO и противно на приетото от Общия съд в точка 78 от обжалваното съдебно решение, обстоятелството, че оспореният промишления дизайн представлява само комбинация на вече публично разгласени промишлени дизайни, по отношение на които вече е било посочено, че са предназначени да бъдат използвани заедно, не може — при липсата точно означение и точно изображение на промишления дизайн, за който се твърди, че е по-ранен — да е от значение за целите на преценката на признака „новост“ по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002.

71      В това отношение следва да се допълни, че обстоятелството, отбелязано от Общия съд в точка 68 от обжалваното съдебно решение, че ESS, встъпила страна пред Общия съд, е представило извадки от каталог на предприятието Blücher, различни от представените от Group Nivelles в искането за обявяване на недействителност, които съдържат изображение на покривна плоча като тази в центъра на възпроизведеното в точка 23 от настоящото решение изображение, която е поставена върху колекторна вана с отходен сифон под нея, не може да санира липсата на точно означение и точно изображение на по-ранния промишлен дизайн, посочен от Group Nivelles. EUIPO действително може да вземе предвид подобно обстоятелство, за да предприеме действия по събиране на доказателства на основание член 65, параграф 1 от Регламент № 6/2002, но за сметка на това не може да съчетава отделните елементи на един или на няколко промишлени дизайна, поотделно публично разгласени в различни извадки от каталози, приложени към искането за обявяване на недействителност, за да получи завършения външен вид на посочения по-ранен промишлен дизайн. Всъщност, без да е нужно да се разглежда доводът на EUIPO, че в точки 68 и 76 от обжалваното съдебно решение били изопачени фактите, достатъчно е да се отбележи, че в това решение Общият съд изобщо не посочва, че представеното от ESS изображение е цялостно изображение на конкретния по-ранен промишлен дизайн, за който Group Nivelles твърди, че е по-ранен“.

85      В това отношение най-напред следва да се припомни, че при разглеждането на третото основание вече бе констатирано, че въпросът за установяването на по-ранните промишлени дизайни, които трябва да се сравнят с оспорения промишлен дизайн, никога не е бил решен окончателно в хода на предшестващите производства пред EUIPO, Общия съд и Съда (вж. т. 41—43 по-горе). Следователно задължението за зачитане на силата на пресъдено нещо не се прилага по отношение на този конкретен въпрос.

86      По-нататък следва да се отбележи, че частта от съдебното решение по жалбата, цитирана от жалбоподателя, се отнася само до задължението за представяне на „цялостни изображения“ на по-ранен промишлен дизайн. За сметка на това Съдът не се е произнесъл по възможността да се представи такова „цялостно изображение“ след подаване на искането за обявяване на недействителност. Следователно задължението за зачитане на силата на пресъдено нещо не се прилага по отношение на този конкретен въпрос.

87      Освен това, доколкото жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е разпоредил извършването на действия по събиране на доказателства на основание член 65 от Регламент № 6/2002, тази критика е неоснователна. Жалбоподателят действително е поискал изслушването на свидетели в становището си от 21 септември 2018 г., но не уточнява по какъв начин непредприемането на такива действия по събиране на доказателства представлява грешка в преценката. Такива свидетели несъмнено биха могли да подкрепят твърдението, че към датата на подаване на заявката за регистриране на оспорения промишлен дизайн вече са били известни близки до него дизайни. Подобен принос обаче би бил безпредметен, тъй като основният въпрос, решен от апелативния състав, а именно установяването на по-ранните промишлени дизайни, които е трябвало да бъдат взети предвид, за да се прецени новостта и оригиналността на оспорения промишлен дизайн, е могъл да бъде разрешен от правна страна въз основа на тълкуване на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 с оглед на член 28, параграф 1, буква б), подточки i), v) и vi) от Регламент № 2245/2002. Поради това показанията на експерти относно фактическата обстановка във всички случаи са щели да бъдат напълно ирелевантни в този контекст.

88      Накрая следва да се подчертае, че нито Общият съд, нито Съдът са изразили позиция относно необходимостта от тези поискани действия по събиране на доказателства и че освен това нито Общият съд, нито Съдът са компетентни да отправят разпореждания до EUIPO, по-специално за да предприеме такива действия по събиране на доказателства (вж. в този смисъл решение от 9 февруари 2017 г., Mast-Jägermeister/EUIPO (Чаши), T‑16/16, EU:T:2017:68, т. 27).

89      Следователно втората част от настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.

90      В третата част жалбоподателят отправя различни критики към известието на докладчика от 24 юли 2018 г.

91      В това отношение е достатъчно да се констатира, че тази трета част е недопустима, доколкото изложените в жалбата основания за отмяна могат да се отнасят само до обжалваното решение, а не до предходен процесуален акт, който сам по себе си не произвежда никакви правни последици и представлява акт, който не подлежи на обжалване (вж. т. 77 по-горе), какъвто е известието на докладчика.

92      Освен това тази трета част е неоснователна, доколкото се отнася до силата на пресъдено нещо, с която се ползват решенията на Съда и на Общия съд, поради вече изложените в точки 41—43 и 84—89 по-горе причини.

93      Следователно третата част от настоящото основание трябва да се отхвърли като недопустима и освен това като неоснователна.

94      Поради това първото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание, свързано с определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн

95      Във второто основание жалбоподателят твърди, че в точка 26 от обжалваното решение апелативният състав е допуснал грешка при определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн. Като се позовава отново на точка 69 от съдебното решение по жалбата (вж. т. 84 по-горе), той изтъква, че от EUIPO не може да се изисква да комбинира различни елементи при преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов (в случая колекторна вана и покривна плоча), за да получи цялостния външен вид на този промишлен дизайн. Според него релевантният въпрос е този за „отличителната характеристика“ на оспорения промишлен дизайн. От становището на встъпилата страна от 8 декември 2009 г. обаче било видно, че тя всъщност не е искала да регистрира външния вид на отходен душ канал, а само външния вид на покривна плоча, предназначена да бъде използвана върху правоъгълни и продълговати отходни канали. От две решения, постановени от нидерландските юрисдикции, следвало също, че единствената „отличителна характеристика“ на оспорения промишлен дизайн е „затворената покривна плоча“ или „[така наречената] „подова“ решетка“, а именно „решетка без отвори, през която водата може да се оттича чрез жлебовете от двете страни на решетката“. Освен това отделът по отмяна на EUIPO приел, че единствената видима характеристика на оспорения промишлен дизайн при обичайна употреба е горната част на плочата.

96      Според жалбоподателя било напълно логично, че след като е достигнал до това заключение, отделът по отмяна е основал съображенията си на сравнение само между външния вид на „подовата“ покривна плоча на оспорения промишлен дизайн и външния вид на всички други по-ранни покриващи плочи, и по-специално на съдържащата се на страница 33 от каталозите Blücher. Обстоятелството, че тези покриващи плочи са предназначени евентуално за използване заедно с правоъгълна и продълговата колекторна вана, образувайки по този начин отходен душ канал, имало твърде малко значение в това отношение, тъй като според встъпилата страна техните характеристики не трябвало да се считат за отличителни, нови или оригинални и че правоъгълната и продълговата колекторна вана, както и свързаните с нея характеристики, не били видими при обичайна употреба на отходния канал.

97      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

98      В точка 26 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че на 21 септември 2018 г. жалбоподателят е направил искане за изслушване и е представил становището си, основано по същество на различни доводи, изброени от апелативния състав. По-специално жалбоподателят препраща към изявленията, представени в хода на предходното производство, които според него доказвали, че специализираните среди са знаели за съществуването на промишлени дизайни на отходни душ канали, чийто външен вид се състои от правоъгълно корито или вана с продълговата форма със същата затворена покривна плоча. Жалбоподателят препраща по-специално към приложения 5—7 и е поискал от състава да изслуша тези свидетели.

99      Във второто основание жалбоподателят твърди по същество, че апелативният състав е допуснал грешка при определянето на характеристиките на оспорения промишлен дизайн. Апелативният състав допуснал грешката да вземе предвид някои характеристики на оспорения промишлен дизайн, като например страничните жлебове, докато встъпилата страна претендирала изключителни права само върху „външния вид на покривна плоча на отходен канал, предназначена за използване с правоъгълни и продълговати отходни (душ) канали“. С други думи, правоъгълната и продълговата форма на отходен канал и страничните жлебове не спадали към предмета на закрила на оспорения промишлен дизайн. Единствено формата на покривната плоча на душ канала можела да разграничи този промишлен дизайн от по-ранните промишлени дизайни.

100    В самото начало следва да се отбележи, че точка 26 от обжалваното решение не фигурира сред „мотивите на [посоченото] решение“ (т. 27—116), а в „резюмето на фактите“ (т. 1—26), тъй като става въпрос за обобщение на доводите на жалбоподателя, а не за преценка на апелативния състав.

101    Съгласно съдебната практика обаче основания, които не са насочени към оспорване на мотивите, поради които апелативният състав е отхвърлил подадената пред него жалба, трябва да се считат за неотносими (вж. определение от 16 октомври 2020 г., L. Oliva Torras/EUIPO — Mecánica del Frío (Навесни устройства за моторни превозни средства), T‑629/19, непубликувано, EU:T:2020:506, т. 26 и цитираната съдебна практика). Това е така и в настоящия случай.

102    Освен това следва да се припомни, както прави EUIPO, че предметът на оспорeн промишлен дизайн и неговите характеристики трябва да се определят изключително въз основа на изображенията, представени в подкрепа на заявката за регистрация.

103    Всъщност при преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов или оригинален, той трябва да се сравни с по-ранните промишлени дизайни във формата, в която е регистриран (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 8 декември 2005 г., Castellblanch/СХВП — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, EU:T:2005:438, т. 57 и от 21 април 2021 г., Chanel/EUIPO — Huawei Technologies (Изображение на кръг, съдържащ две преплетени криви), T‑44/20, непубликувано, EU:T:2021:207, т. 25).

104    Освен това изводите относно предмета и характеристиките на оспорения промишлен дизайн не могат да бъдат оставени на преценката на страните и в крайна сметка на тяхната свобода (вж. в този смисъл, относно правната квалификация на акта на разгласяване, решение от 23 октомври 2018 г., Mamas and Papas/EUIPO — Wall-Budden (Обиколник за детско легло), T‑672/17, непубликувано, EU:T:2018:707, т. 60).

105    Ето защо второто основание трябва да се отхвърли като неотносимо и неоснователно.

 По четвъртото, петото и шестото основание, свързани със сравнението на конфликтните промишлени дизайни и с преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн

 Припомняне на законодателството и на съдебната практика

106    По силата на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен, ако не отговаря на условията, определени в членове 4—9 от посочения регламент, сред които по-специално са новостта и оригиналността.

107    Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 регистрираният промишлен дизайн на Общността се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава у такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявка за регистрация или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета. Член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002 освен това уточнява, че за да се определи тази оригиналност, трябва да се отчита степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн.

108    Преценката на оригиналността на промишлен дизайн на Общността се извършва по същество в четири етапа. Тази проверка се състои в това да се определи, първо, секторът на продуктите, към които промишленият дизайн е предназначен да се прилага или да бъде включен, второ, информираният потребител на тези продукти в зависимост от предназначението им и използвайки като отправна точка този информиран потребител, степента на познание за предходното развитие на постиженията в съответната област, както и степента на внимание към сходствата и различията при сравняването на промишлените дизайни, трето, степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн, чието влияние върху оригиналността е обратно пропорционално, и четвърто, като се има предвид това, резултатът от сравнението, по възможност пряко, на общото впечатление у информирания потребител, създавано поотделно от оспорения промишлен дизайн и от всеки друг по-ранен промишлен дизайн, който е разгласен публично (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 66 и цитираната съдебна практика).

109    Що се отнася до по-ранния или по-ранните промишлени дизайни, преценката дали даден промишлен дизайн е оригинален, се извършва от гледна точка на един или повече по-ранни дизайни, взети поотделно, измежду съвкупността от по-рано разгласените публично дизайни, а не от гледна точка на съчетание на изолирани елементи от множество по-ранни промишлени дизайни (решения от 19 юни 2014 г., Karen Millen Fashions, C‑345/13, EU:C:2014:2013, т. 25 и 35 и от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 84; вж. също в този смисъл съдебното решение по жалбата, т. 61). Така по-ранният промишлен дизайн трябва да е съществувал като „компактен“ или „завършен“ по-ранен промишлен дизайн и не може да бъде резултат от комбинация.

110    От съществено значение е инстанциите на EUIPO да разполагат с изображение на по-ранния промишлен дизайн, което да позволи да се схване външният вид на продукта, в който е включен промишленият дизайн, и да се установи по ясен и недвусмислен начин по-ранният промишлен дизайн, за да се извърши в съответствие с членове 5—7 от Регламент № 6/2002 преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов и оригинален и сравнението на разглежданите промишлени дизайни, което тя предполага. Всъщност проверката дали оспореният промишлен дизайн действително не е нов или оригинален, изисква да е налице конкретен и определен по-ранен промишлен дизайн. Освен това страната, която е подала искането за обявяване на недействителност, трябва да представи на EUIPO необходимата информация, и в частност точни и пълни данни за предполагаемия по-ранен промишлен дизайн и негово точно и цялостно изображение, за да докаже, че оспореният промишлен дизайн не може да бъде регистриран надлежно. От EUIPO обаче не може да се изисква, когато преценява дали оспореният промишлен дизайн е нов, да съчетава отделните елементи на по-ранния промишлен дизайн, тъй като задача на поискалото обявяване на недействителността лице е да представи цялостно изображение на този по-ранен промишлен дизайн (вж. в този смисъл съдебното решение по жалбата, т. 64, 65 и 69).

111    Освен това следва да се подчертае, че е без значение какъв е секторът на продуктите, посочени в заявката за регистрация, що се отнася до позоваването на по-ранния промишлен дизайн в производство за обявяване на недействителност, също както впрочем, що се отнася до обхвата на закрила на промишления дизайн в производство за нарушение, като се има предвид член 36, параграф 6 от Регламент № 6/2002. Така съгласно практиката на Съда не се изисква информираният потребител на оспорения промишлен дизайн да познава продукта, в който е включен или към който е приложен по-ранният промишлен дизайн (вж. в този смисъл съдебното решение по жалбата, т. 134). С други думи, по-ранен промишлен дизайн, включен в продукт, различен от този, за който се отнася оспореният промишлен дизайн, по принцип представлява по-ранен промишлен дизайн, релевантен за преценката дали оспореният промишлен дизайн е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002.

112    Що се отнася до оспорения промишлен дизайн, характеристиките на продукта, които не са видими и не се отнасят до външния му вид, не могат да бъдат взети предвид при преценката дали оспореният промишлен дизайн може да бъде обект на закрила (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2014 г., Biscuits Poult/СХВП — Banketbakkerij Merba (Бисквита), T‑494/12, EU:T:2014:757, т. 29).

113    Що се отнася до сравнението на конфликтните промишлени дизайни, съгласно постоянната съдебна практика промишленият дизайн е оригинален, когато цялостното впечатление на информирания потребител е за нещо различно, а не за „дежавю“ при съпоставяне с всички предходни промишлени дизайни, като не се отчитат разлики, които, макар да са нещо повече от незначителни детайли, не са достатъчно изразени, за да се отразят върху посоченото цялостно впечатление, но се отчитат разлики, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 83 и цитираната съдебна практика).

114    Сравняването на цялостните впечатления, създадени от конфликтните промишлени дизайни, трябва да бъде синтезирано и не може да се свежда до аналитично сравняване на изброени прилики и разлики. Това сравнение трябва да се извърши въз основа на разгласените характеристики на оспорения промишлен дизайн и да се отнася само до защитените характеристики, като не се вземат предвид характеристики, по-конкретно технически, които не са обхванати от закрилата. По принцип трябва да се сравняват промишлените дизайни, така както са регистрирани, като от лицето, което иска обявяването на недействителност, не може да се изисква да представи графично изображение на промишления дизайн, на който се позовава, сходно с изображението, което се съдържа в заявката за регистрация на оспорения промишлен дизайн (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 84 и цитираната съдебна практика).

115    Именно в светлината на тази съдебна практика трябва да се разгледат четвъртото, петото и шестото основание на жалбоподателя, след като се възпроизведат поотделно конфликтните промишлени дизайни и се припомнят съображенията на апелативния състав в точки 98—112 от обжалваното решение.

 Поотделно възпроизвеждане на конфликтните промишлени дизайни и припомняне на обжалваното решение

116    Конфликтните промишлени дизайни са представени по следния начин, като шестте — предмет на регистрация DM/059828, трябва да бъдат взети поотделно, доколкото, като се има предвид анализът на четвъртото основание (вж. т. 128—147 по-долу), всеки от тях е съществувал като компактен по-ранен промишлен дизайн (вж. т. 109 по-горе):

25.1 25.2 25.3