РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

17 юни 2008 година

Дело F-97/07

Chantal De Fays

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Отпуск по болест — Неразрешено отсъствие — Процедура за отнасяне на въпроса до независим лекар за становище“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която г‑жа De Fays иска по-специално отмяна на решението на Комисията от 21 юни 2007 г., с което се отхвърля жалбата , подадена по административен ред срещу решението от 21 ноември 2006 г., което установява, че от 19 октомври 2006  г. тя е отсъствала от работа без разрешение и че поради това няма да получи заплата за периода на неразрешено отсъствие, който надвишава годишния ѝ отпуск

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Условия

(член 35, параграф 1, букви г) и д) и член 43 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Отпуск по болест — Медицински преглед — Оспорване на заключението от медицинския преглед

(член 59, параграф 1, пета алинея и член 60, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Отпуск по болест — Медицински преглед — Установяване, че отсъствието е неразрешено

(член 59, параграф 1, четвърта и пета алинеи и член 6, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)

1.      От разпоредбите на член 35, параграф 1, буква г) във връзка с буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба следва, че жалбата трябва да съдържа предмета на спора, основанията и изложените от жалбоподателя фактически и правни доводи и че в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Правно основание обаче, което представлява допълнение към основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в жалбата и което е в тясна връзка с последното, трябва да се обяви за допустимо

(вж. точка 53)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 26 април 2006 г., Falcione/Комисия, F‑16/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑3 и II‑A‑1‑7, точка 6 ; 30 юни 2006 г., Ott и др./Комисия, F‑87/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑73 и II‑A‑1‑263, точка 74

2.      Процедурата по член 59, параграф 1, пета алинея от Правилника за отнасяне на въпрос пред независим лекар, с която разполага длъжностното лице, възнамеряващо да оспори заключението от медицинския си преглед, отразява желанието на общностния законодател да изясни процедурите за контрол на отсъствията и за представяне на медицински свидетелства. Би било в противоречие с тази цел, ако длъжностното лице може основателно да критикува заключението от медицински преглед извън специално предвидената за тази цел процедура, дори в подкрепа на жалба срещу такъв акт като мярка, приета на основание член 60, първа алинея от Правилника, в случай на неразрешено отсъствие.

(вж. точка 56)

3.      От текста на член 59, параграф 1, четвърта алинея и член 60, първа алинея от Правилника ясно следва, че когато административното ръководство е адресат на заключение от медицински преглед, което показва, че длъжностното лице е в състояние да изпълнява служебните си задължения, това ръководство е длъжно да установи, че считано от деня на прегледа, длъжностното лице отсъства неоснователно, да приспадне това отсъствие от годишния отпуск на съответното лице, а в случай че годишният отпуск е изчерпан, да го лиши от правото му на заплата за съответния период от време. След като сезираният орган е проверил, че няма искане медицинският преглед да бъде отнесен за становище до независим лекар по реда, предвиден в член 59, параграф 1, пета алинея от Правилника, този орган е в условията на обвързана компетентност да предприеме посочените мерки. Следователно отмяната на такива мерки поради липса на компетентност на органа, който ги е взел, след като това нарушение вече е отстранено на датата, на която е допуснато, може да доведе само до приемане на по същество идентично решение.

(вж. точка 70)

Позоваване на:

Съд — 29 април 2004 г., Парламент/Reynolds, C‑111/02 P, Recueil, стp. I‑5475, точки 59—61