Жалба, подадена на 29 март 2021 г. от Giacomo Santini и др. срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 10 февруари 2021 г. по съединени дела T-345/19, T-346/19, T-364/19 – T-366/19, T-372/19 – T-375/19, T-385/19, Santini и др./Парламент

(Дело C-198/21 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Giacomo Santini, Marco Cellai, Domenico Ceravolo, Natalino Gatti, Antonio Mazzone, Luigi Moretti, Gabriele Sboarina, Lina Wuhrer, Patrizia Capraro, Luciana Meneghini (представител: M. Paniz, avvocato)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат да бъде отменено обжалваното съдебно решение поради грешка, допусната при прилагането на общите принципи на правна сигурност, на оправданите прави очаквания и на пропорционалност, както и на гарантираните от Хартата права с оглед на необоснованото и непропорционално засягане на правото на собственост, тъй като в него неправилно се приема, че обжалваните актове законосъобразно могат да се основават на приложение III към Правилника за разноски и надбавки, тъй като неправилно са включени към актовете на текущо управление делегирани и/или които могат да бъдат делегирани на началника на отдела; поради сериозна неточност, непълнота и измамност на мотивите относно нарушаването на задължението за мотивиране поради това да бъдат отмени всички обжалвани актове, съобщения и/или решения, да бъде осъден Европейският парламент да заплати разноските за двете съдебни инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите излагат шест основания за отмяна в подкрепа на жалбата.

1.    Първо основание: Грешка при прилагане на правото и/или фактическа грешка, тъй като се приема, че обжалваното решение се е отразило само на размера на пенсията, а не на правото на пенсия и на етапа на неговото възникване, като неправилно се приема, че то е в съответствие с общите принципи на Съюза и на Хартата на основните права. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в него се смесва правото на пенсия с правото на сумата на пенсионното плащане, като се изключва прилагането на принципа на неизменност на правото на пенсия действително приложим, тъй като неправилно не взема предвид, че изменението на пожизнените плащания на жалбоподателите не се е конкретизирало в просто намаляване на съответната сума, а ставало въпрос за комплексна реформа на системата, която се е отразила ретроактивно и трайно на етапа на възникването на правото на пожизнени плащания вече предоставени и придобити от години и окончателно влезли в патримониума на заинтересованите лица; за това че неправилно не взема предвид, че Парламентът не е направил никаква проверка за съответствието на обжалваните актове с правото на Съюза и че по този въпрос няма никакви мотиви.

2.    Второ основание: Грешки при прилагане на правото при тълкуването на член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, на член 28 от Устава на членовете на Европейския парламент, на приложения I, II и III към Правилника за разноски и надбавки. Нарушаване на правото на пенсия, на общите принципи и на Хартата на основните права. Жалбоподателите се позовават на незаконосъобразността на обжалваното решение, тъй като в него референтните норми се тълкуват неправилно, като се придава на приложение III към Правилника за разноски и надбавки постоянна валидност и ефективност въпреки изричната му отмяна и въпреки че никоя изрична норма не предвижда запазването му ultra valenza; тъй като неправомерно пренебрегва факта, че в случая са изменени предпоставките за възникване на правото на пенсия освен член 2 от приложение III както и в нарушение на общите принципи на Съюза и Хартата на основните права.

3.    Трето основание: Грешка при прилагане на правото и/или фактическа грешка тъй като в него се приема, че обжалваното решение е в съответствие с общите принципи на Съюза и с Хартата на основните права, с оправданите правни очаквания и с принципите на пропорционалност и на равно третиране, с правото на собственост. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в него не е оценено конкретното имуществено измерение на конкретния случай и неправилно се тълкуват референтните норми, приема се, че обжалваните решения са в съответствие с общите принципи на Съюза и с Хартата на основните права; тъй като в него не са взети предвид дори документи, доказващи многобройните уверения, предоставени на жалбоподателите относно запазването на придобитото право и неговата неизменност; тъй като не отчита че обжалваните решения не са мотивирани и са необосновани и че те се изразяват в една очевидно непропорционална и напълно неоправдана намеса.

4.    Четвърто основание: Грешка при прилагане на правото при тълкуването на членове 74 и 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент както и на приложение III към Правилника за разноски и надбавки. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в него неправилно се приема, че обжалваното решение може законосъобразно да се основе на приложение III към Правилника за разноски и надбавки, когато посоченото приложение вече не е било в сила, тъй като междувременно е било отменено.

5.    Пето основание: Грешка при прилагане на правото при преценката на нарушенията на процесуалните норми: компетентност. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в него неправилно се приема, че началникът на отдел „Възнаграждения и социални права на членовете на ЕП“ е компетентен да приеме обжалваните решения въпреки че става въпрос за актове, които не могат да бъдат делегирани тъй като това са актове на извънредно управление от компетентността на Бюрото на Европейския парламент.

6.    Шесто основание: Грешка при прилагане на правото при преценката на нарушенията на процесуалните норми: мотивиране. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в него неправилно се приема че са налице адекватни мотиви, каквито в действителност не съществуват, не е взет предвид фактът, че Европейският парламент е трябвало да осъществи проверка на съответствието, която да отрази с подходящи мотиви и че тази проверка и тези мотиви са били пропуснати; прави се позоваване на член 1, параграф 7 от решение 14/2018 като гаранция, когато става въпрос за норма, която вече не съществува, тъй като е отменена от самата Камара на депутатите с решение № 2/2020, приложено по делото.

____________