РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)

15 декември 2021 година(*)

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) — Регламент (ЕС) № 1290/2013 — Документи относно научноизследователския проект „iBorderCtrl“: Intelligent Portable Border Control System“ — Изключение във връзка със защитата на търговските интереси на трето лице — Частичен отказ да се предостави достъп — По-висш обществен интерес“

По дело T‑158/19

Patrick Breyer, с местожителство в Кийл (Германия), представляван от J. Breyer, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), представлявана от S. Payan-Lagrou и V. Canetti, подпомагани от R. van der Hout и C. Wagner, адвокати,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на REA от 17 януари 2019 г. (ARES (2019) 266593) относно частичния достъп до документи,

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, E. Buttigieg (докладчик) и G. Hesse, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 февруари 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        На 19 април 2016 г. Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) сключва споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 700626 (наричано по-нататък „споразумението за отпускане на безвъзмездни средства“) с членовете на консорциум за финансиране на проекта „iBorderCtrl: Intelligent Portable Control System“ (наричан по-нататък „проектът iBorderCtrl“) по рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-нататък „програмата Хоризонт 2020“) за период от 36 месеца, считано от 1 септември 2016 г.

2        REA описва проекта iBorderCtrl като насочен към тестване на нови технологии в случаите на контролирано управление на границите („controlled border management scenarios“), които биха могли да увеличат ефективността на управлението на външните граници на Европейския съюз и да осигурят по-бързо управление на законните пътници, както и по-бързо откриване на незаконни дейности. REA обаче отбелязва, че проектът не се отнася до разработването на технология, насочена към ефективно изпълнение на функционална система с реални клиенти.

3        В рамките на финансирането и изпълнението на проекта REA получава от членовете на консорциума, в съответствие със споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, някои документи относно различните етапи от разработването на проекта iBorderCtrl.

4        На 5 ноември 2018 г. на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) жалбоподателят Patrick Breyer подава до Европейската комисия заявление за достъп (наричано по-нататък „първоначалното заявление“) до няколко документа, от една страна, документите относно разрешението на проекта iBorderCtrl и от друга страна, до документите, изготвени в хода на този проект. Посочената заявка е заведена в същия ден под номер ARES (2018) 5639117 и е препратена на REA на 7 ноември 2018 г.

5        С писмо от 23 ноември 2018 г. (наричано по-нататък „първоначалното решение“) REA уведомява жалбоподателя, че един от поисканите документи е публично достъпен, че му предоставя частичен достъп до друг поискан документ и че отхвърля заявлението му за достъп, що се отнася до други документи, изготвени в хода на проекта, като обосновава отказа за достъп с прилагането на изключенията, свързани със защитата, от една страна, на личния живот и личната неприкосновеност по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, тъй като поисканите документи съдържали лични данни на лицата, участващи в проекти, които не са публични, и от друга страна — търговските интереси на членовете на консорциума по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от посочения регламент.

6        На 26 ноември 2018 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление за достъп до Комисията, регистрирано под номер ARES (2018) 6073379 (наричано по-нататък „потвърдителното заявление“), като същевременно приема, че имената на участващите в проекта физически лица ще бъдат заличени в разглежданите документи.

7        С решение от 17 януари 2019 г. [ARES (2019) 266593] REA предоставя на жалбоподателя частичен достъп до други поискани документи и отхвърля заявлението му за достъп в останалата му част, като се позовава на защитата на търговските интереси на членовете на консорциума по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 и като се позовава по-специално на член 3 от Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 81) и на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

8        Следната таблица обобщава позицията на REA по отношение на различните поискани документи, изготвени в хода на проекта iBorderCtrl (наричани по-нататък „исканите документи“):

Документи/резултати

Позиция на REA

Поверителна информация

От 1.1 Първи доклад на съветника по етика (Ethics advisor’s first report)

Отказ за предоставяне на достъп

Етична и правна оценка на разработените в проекта инструменти, технически компоненти и методи

D 1.2 Етика на профилирането, риск от стигматизирането на лица и план за смекчаване (Ethics of profiling, the risk of stigmatization of individuals and mitigation plan)

Отказ за предоставяне на достъп

Етична и правна оценка на разработените в проекта инструменти, технически компоненти и методи

D 1.3 Съветник по етика (Ethics Advisor)

Отказ за предоставяне на достъп

Данни на съветника по етика

D 2.1 Доклад от анализа на изискванията (Requirement Analysis Report)

Отказ за предоставяне на достъп

Технологични разрешения и описание на цялостната системна архитектура

D 2.2 Референтна архитектура и спецификация на компонентните (Reference Architecture and components specification)

Отказ за предоставяне на достъп

Технологични разрешения и описание на цялостната системна архитектура

D 2.3 Доклад за правна и етична оценка на равнището на ЕС (EU wide legal and ethical review report)

Отказ за предоставяне на достъп

Етична и правна оценка на разработените в проекта инструменти, технически компоненти и методи

D 3.1 Устройства за събиране на данни — спецификации (Data Collection Devices — specifications)

Частичен достъп

Заличените части от документа съдържали информация, която засяга търговските интереси

D 7.3 План за разпространение и комуникация (Dissemination and communication plan)

Частичен достъп

Заличените части от документа съдържали информация, която засяга търговските интереси

D 7.6 Годишен доклад за съобщения, включително комуникационен материал (Yearly communication report including communication material)

Указание: публично достъпен документ

липсва

D 7.8 План за разпространение и комуникация 2 (Dissemination and communication plan 2)

Частичен достъп

Заличените части от документа съдържали информация, която засяга търговските интереси

D 8.1 План за управление на качеството (Quality Management Plan)

Отказ за предоставяне на достъп

Поверителна информация на консорциума относно управлението на проекта, планирането на техническите мерки и относно постигането на резултати

D 8.3 Доклад за периодичния напредък (Periodic Progress Report)

Отказ за предоставяне на достъп

Описание на техническия прогрес по отношение на различните работни позиции

D 8.4 Годишен доклад (Annual Report)

Отказ за предоставяне на достъп

Описание на техническия прогрес по отношение на различните работни позиции

D 8.5 Доклад за периодичния напредък 2 (Periodic Progress Report 2)

Отказ за предоставяне на достъп

Описание на техническия прогрес по отношение на различните работни позиции

D 8.7 Годишен доклад 2 (Annual Report 2)

Отказ за предоставяне на достъп

Описание на техническия прогрес по отношение на различните работни позиции


II.    Производството и исканията на страните

9        На 15 март 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба, в която Комисията формално е посочена като ответник.

10      С отделен акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 18 юни 2019 г., Комисията повдига възражение за недопустимост съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. С определение от 12 ноември 2019 г. Общият съд приема, че следва да се приеме, че страната, срещу която е подадена настоящата жалба, не е Комисията, а REA, поради което няма основание за произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост.

11      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 20 юни 2020 г., жалбоподателят прави нови доказателствени искания и представя нови доказателства. REA представя становището си по тях в определения срок.

12      В рамките на процесуално-организационно действие, предприето на 17 ноември 2020 г. на основание член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва жалбоподателя да представи приложение 1 към първоначалното решение, както и да отговори на писмен въпрос. Това искане е изпълнено от жалбоподателя в определения срок. Въпреки неспазването на посочения срок с решение от 10 декември 2021 г., на основание член 62 от Процедурния правилник председателят на десети състав на Общия съд решава, че събирането на доказателства по настоящото дело ще бъде улеснено от присъединяването на късно представените документи към преписката. Така отговорът на жалбоподателя и исканият документ са приложени към преписката по делото.

13      С определение от 26 ноември 2020 г., прието на основание член 91, буква в) от Процедурния правилник, Общият съд разпорежда на REA да представи копия от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и на поверителните варианти на всички документи, свързани с потвърдителното заявление, до които е отказан пълен или частичен достъп. Това искане е изпълнено от REA в определения срок. На основание член 104 от Процедурния правилник тези документи не са предадени на жалбоподателя.

14      На 17 февруари 2021 г. приключва устната фаза на производството.

15      С писмо от 23 март 2021 г. жалбоподателят представя в секретариата на Общия съд документи. С определение от 21 април 2021 г. Общият съд решава да възобнови устната фаза на производството в съответствие с член 113, параграф 2, буква а) от Процедурния правилник и с решение от същия ден решава да приложи към преписката по делото документите, представени от жалбоподателя на 23 март 2021 г., както и да покани REA да представи становището си по тях. Последната представя становището си в определения срок.

16      С решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. устната фаза на производството отново приключва.

17      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди REA да заплати съдебните разноски.

18      REA моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително разноските, свързани с направените нови доказателствени искания и представянето на нови доказателства.

III. От правна страна

19      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания: първото — нарушение на член 4, параграф 2, първо тире и последна част от изречението от Регламент № 1049/2001, а второто — нарушение на член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от същия регламент.

20      Доколкото второто основание се отнася до самото приложно поле на заявлението за достъп, то следва да се разгледа най-напред.

А.      По второто правно основание: нарушение на член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001

21      Жалбоподателят твърди, че REA е нарушила член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001, тъй като първоначалното решение и обжалваното решение се отнасяли само до исканите документи, изготвени по време на проекта iBorderCtrl, с изключение на документите относно самото разрешаване на разглеждания проект, които обаче също били посочени в заявлението за достъп.

22      В това отношение жалбоподателят уточнява, че потвърдителното заявление изрично се позовава на първоначалното заявление, в което той е споменал документите, свързани с разрешаването на разглеждания проект, поради което е излишно в потвърдителното заявление отново да се изброява всеки от документите, до които е поискан достъп. Той изтъква, че при липса на каквото и да било частично оттегляне на заявлението за достъп REA не е можела да предположи, че потвърдителното заявление вече не се отнася до всички посочени в първоначалното заявление документи.

23      REA отбелязва, че съгласно член 8 от Регламент № 1049/2001 обжалваното решение се отнася до всички документи, до които жалбоподателят е поискал достъп в потвърдителното си заявление. Тъй като обаче жалбоподателят не се е позовал на документите, свързани с разрешаването на разглеждания проект, които вече не са били посочени нито в първоначалното решение, нито са обхванати от мотивите към него и тъй като посочените документи не били споменати, дори косвено, в мотивите на потвърдителното заявление, REA предположила, че тези документи не са предмет на потвърдителното заявление. Ако жалбоподателят е искал да включи и тези документи в потвърдителното си заявление, той е трябвало изрично да се позове на тях в потвърдителното си заявление. Въпреки това няма пречки жалбоподателят да подаде заявление за достъп до тези документи в бъдеще.

24      С второто основание жалбоподателят по същество твърди, че REA не е разгледала цялостно заявлението за достъп, тъй като не е изразила становище по него в частта относно документите, свързани с разрешението на проекта iBorderCtrl.

25      Страните не спорят, че в първоначалното заявление жалбоподателят е поискал достъп по-специално до всички документи, свързани с разрешението на проекта iBorderCtrl. Също така е безспорно, че тези документи не са споменати в първоначалното решение. Всъщност те не са сред документите, изброени в раздел А от първоначалното решение, като включени в обхвата на първоначалното заявление. Също така в раздел B от първоначалното решение, посветен на разглеждането на заявлението за достъп, REA уточнява, че счита, че документите, изброени в приложение 1 към него, са част от първоначалното заявление. Документите, свързани с разрешаването на проекта iBorderCtrl, обаче не са споменати в посоченото приложение. Освен това мотивите на първоначалното решение не се отнасят до тези документи, като това се признава изрично от REA. Всъщност това решение се позовава систематично на поисканите документи, определени предварително в същото решение, като документите, свързани с разрешението на проекта iBorderCtrl, не са част от тях.

26      В това отношение следва да се припомни, че както се посочва в съображение 4 и в член 1 от Регламент № 1049/2001, целта на този регламент е да предостави на обществеността възможно най-широк достъп до документите на институциите, като това право съгласно член 6, параграф 1 от този регламент не зависи от мотивирането на заявлението.

27      Когато от дадена институция, орган или служба се иска оповестяване на документ, същите са длъжни да преценят за всеки конкретен случай дали този документ се обхваща от изключенията от правото на достъп на обществеността до документите на институциите, изброени в член 4 от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 35).

28      Освен това, както е видно от текста на съображение 13 от Регламент № 1049/2001, е предвидено прилагането на двуетапна административна процедура, съчетана с допълнителна възможност за обжалване пред съда или подаване на жалба пред Европейския омбудсман с цел гарантиране на пълното спазване на правото на достъп до документите на институциите на Съюза.

29      Също така съгласно съдебната практика, като предвиждат двуетапна процедура, членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 имат за цел да позволят, от една страна, бързото и лесно обработване на заявленията за достъп до документите на съответните институции, както и, от друга, приоритетно доброволно уреждане на спорове, които евентуално могат да възникнат (решение от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 53).

30      От точки 25—29 по-горе следва, че съответната институция, орган, служба или агенция са длъжни да извършат пълен преглед на всички посочени в заявлението за оповестяване документи. Подобно изискване по принцип се прилага не само при обработването на потвърдително заявление по смисъла на член 8 от Регламент № 1049/2001, но и при обработването на първоначално заявление по смисъла на член 7 от посочения регламент (решение от 22 май 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑300/10, EU:T:2012:247, т. 69).

31      От обстоятелствата, изтъкнати в точка 25 по-горе, обаче е видно, че в разглеждания случай REA не се е произнесла по първоначалното заявление за достъп, доколкото се отнася до документите, свързани с разрешаването на проекта iBorderCtrl в нарушение на задължението ѝ за цялостно разглеждане на посоченото заявление. Подобно бездействие от страна на агенцията явно засяга преследваните от Регламент № 1049/2001 цели за бързо и лесно обработване на заявленията за достъп и за доброволно уреждане на спорове, припомнени в точка 29 по-горе. (вж. в този смисъл решение от 22 май 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑300/10, EU:T:2012:247, т. 73).

32      REA изтъква, че жалбоподателят е трябвало изрично да посочи документите относно разрешението на проекта iBorderCtrl в потвърдителното си заявление, тъй като в противен случай агенцията можела да предположи, че тези документи не са включени в посоченото заявление.

33      В това отношение, от една страна, е важно да се подчертае, че в потвърдителното заявление за достъп жалбоподателят изрично посочва, че то е продължение на първоначалното му заявление за достъп. От нито една част от потвърдителното заявление не личи жалбоподателят да е оттеглил заявлението си за достъп до документите, свързани с разрешението на проекта iBorderCtrl. Намерението на жалбоподателя да потвърди заявлението си за достъп до всички документи, включени в първоначалното заявление ясно следва и от обстоятелството, изтъкнато от жалбоподателя, че изрично се е съгласил на допълнителни отстъпки след първоначалното решение, а именно че се е съгласил да бъдат заличени личните данни, съдържащи във въпросните документи. При тези обстоятелства REA не може да предполага, че в рамките на потвърдителното си заявление жалбоподателят се е отказал да поиска достъп до документите, свързани с разрешението на проекта iBorderCtrl.

34      От друга страна, доколкото с този довод REA поддържа по същество, че в рамките на потвърждението на заявлението жалбоподателят е трябвало изрично да оспори липсата на произнасяне в първоначалното решение по заявлението му за достъп в частта относно документите, свързани с разрешаването на проекта iBorderCtrl, подобен довод не може да се приеме. Всъщност липсата на произнасяне от страна на агенцията в първоначалното решение по част от първоначалното заявление за достъп e довело до това, че вторият етап на производството по отношение на засегнатите от този пропуск документи не е започнало. Защитаваният от REA обратен подход противоречал на целите, посочени в членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001, припомнени в точка 29 по-горе.

35      На последно място, както поддържа REA, несъмнено дадено лице може да подаде ново заявление за достъп до документи, до които по-рано е бил отказан достъп, като подобно заявление задължава съответната институция да провери дали предишният отказ на достъп продължава да бъде обоснован с оглед на междувременно настъпила промяна в правното или фактическото положение (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 56 и 57).

36      Както обаче следва от съдебната практика, липсата на произнасяне по част от заявление за достъп не може да се приравни на отказ за предоставяне на достъп (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 122 и 123). Следователно подобна възможност за подаване на ново заявление за достъп не може да послужи за поправяне на липсата на пълно разглеждане от страна на съответната институция на първото заявление за достъп или да представлява довод за лишаване на заявителя от възможност за обжалване, с която разполага по силата на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело Strack/Комисия, C‑127/13 P, EU:C:2014:455, т. 40).

37      От всички гореизложени съображения следва, че второто основание трябва да бъде уважено и да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която REA не се е произнесла по заявлението на жалбоподателя за достъп до документите относно разрешението на проекта iBorderCtrl.

Б.      По първото основание: нарушение на член 4, параграф 2, първо тире и на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001

38      Първото основание се състои от две части, първата — липса на засягане на защитата на търговските интереси по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, а втората — от наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването на разглежданите документи по смисъла на член 4, параграф 2, последна част от изречението от този регламент.

39      В самото начало следва да се разгледа оспорваната от REA допустимост на новите доказателства и новите доказателствени искания, представени от жалбоподателя в писмото му от 20 юни 2020 г., както и на твърдението за нарушение, с което той твърди, че REA е трябвало да му предостави поне частичен достъп до поисканите документи.

1.      По допустимостта на новите доказателства и новите доказателствени искания

40      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 20 юни 2020 г., жалбоподателят представя няколко извадки от уебсайтове като нови доказателства и прави нови доказателствени искания, изразяващи се в позоваване на тези уебсайтове. В становището си от 9 юли 2020 г. по тези доказателства REA поддържа, от една страна, че тези доказателства и доказателствени искания са недопустими, тъй като са представени късно, без късното им представяне да е било надлежно мотивирано от жалбоподателя. От друга страна, REA оспорва представянето на фактите, предложено от жалбоподателя въз основа на тези доказателства.

41      Съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник по изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано. От съдебната практика обаче е видно, че при представянето на насрещни доказателства и допълването на доказателствените искания вследствие на представяне на насрещни доказателства от противната страна в дупликата не се прилага правилото за преклузивния срок, предвидено в посочената разпоредба. Всъщност тази разпоредба се отнася за привеждането на нови доказателства и трябва да се чете в светлината на член 92, параграф 7 от посочения правилник, който предвижда изрично, че е възможно представянето на насрещни доказателства и допълване на доказателствените искания (вж. в този смисъл решение от 21 април 2004 г., M/Съд, T‑172/01, EU:T:2004:108, т. 44; в този смисъл и по аналогия вж. също решение от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия, T‑691/14, обжалвано, EU:T:2018:922, т. 1460 и цитираната съдебна практика). Освен това вече е постановено, че късното представяне от някоя от страните на доказателства или доказателствени искания може да бъде обосновано по-специално ако късното представяне на доказателства от противната страна обосновава допълването на преписката, за да се гарантира спазването на принципа на състезателност (решение от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, непубликувано, EU:C:2005:238, т. 32).

42      В случая доказателствата и доказателствените искания, направени от жалбоподателя в писмото му от 20 юни 2020 г. не могат да бъдат обявени за недопустими поради това, че били представени с дупликата в нарушение на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник. Всъщност, както посочва жалбоподателят в писмото си от 20 юни 2020 г., тези доказателства и доказателствени искания имат за цел да отговорят на довода на REA в точка 17 от дупликата, според която само граничната охрана и сътрудниците на проекта iBorderCtrl са могли да участват в пилотните изпитвания на този проект.

43      Този извод не може да бъде опроверган с довода, който REA извежда от факта, че жалбоподателят вече е поддържал в репликата, че всеки е можел да участва в пилотните изпитвания и че по този начин още на този етап е можел да представи доказателства или да направи доказателствени искания в подкрепа на това твърдение.

44      Всъщност позицията, изразена от REA в точка 17 от дупликата, не произтича от първоначалното решение, от обжалваното решение или от писмената защита, поради което жалбоподателят, който се е запознал с него едва с дупликата, не е бил длъжен да подкрепи довода си, изтъкнат в репликата, с насрещни доказателства.

45      Ето защо правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграф 3 от Процедурния правилник, не се прилага по отношение на доказателствата и доказателствените искания, направени от жалбоподателя в писмото му от 20 юни 202 г., поради което последните са допустими.

2.      По допустимостта на твърдението за нарушение, изведено от непредоставянето на частичен достъп

46      REA поддържа, че предметът на първото основание, формулиран в жалбата, се свежда до нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Следователно твърдението за нарушение, изведено от неспазването на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, доколкото REA не предоставила поне частичен достъп до поисканите документи, изтъкнато за първи път на етапа на репликата, било недопустимо.

47      Жалбоподателят изтъква, че твърдението за нарушение, че REA е трябвало да обяви поне част от поисканите документи, не е ново. От една страна, не било необходимо член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 да бъде „цитиран отделно“, доколкото самата REA е оповестила разглежданите частично заличени документи. От друга страна, въпросът за поне частично оповестяване на поисканите документи вече е бил повдигнат на етапа на жалбата.

48      В това отношение следва да се отбележи, че макар несъмнено да не е абсолютно необходимо за допустимостта на твърдение за нарушение да се посочва изрично разпоредба, чието нарушение се твърди, все пак от доводите, представени още на етапа на жалбата, трябва ясно да личи, че жалбоподателят е възнамерявал да изтъкне такова нарушение.

49      В случая, както поддържа жалбоподателят, няколко пасажа от жалбата трябва да се разбират като част от твърдение за нарушение, изведено имплицитно, но еднозначно от нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001.

50      Всъщност в точка 26 от жалбата жалбоподателят изтъква, че различни части от документите, до които е поискал достъп, могат да бъдат оповестени, без да бъдат засегнати търговските интереси на консорциума. Освен това, като изтъква в точка 28 от жалбата, позовавайки се на съдебната практика, че REA не е разгледала подробно поисканите документи, за да провери доколко те съдържат нова съществена информация, която все още е била известна, жалбоподателят имплицитно, но еднозначно е имал предвид задължение на REA да провери дали може да се предостави частичен достъп до посочените документи, поради това че съдържали обществено достъпна информация, която не представлява компилация от подлежащи на защита сведения съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

51      При тези условия следва да се приеме, че изложените в репликата по-подробни доводи допълват твърдението за нарушение, изведено от отказ да се предостави поне частичен достъп до исканите документи, изтъкнато на етапа на жалбата. Следователно доводът на REA, че това твърдение за нарушение е недопустимо, трябва да се отхвърли.

3.      По първата част от първото основание: липса на засягане на защитата на търговските интереси

52      В рамките на доводите си относно първата част от първото основание страните спорят по-специално по въпроса за прилагането в случая на Регламент № 1290/2013, на клаузите на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и на член 339 ДФЕС, въпрос, който следва да се разгледа предварително.

а)      По прилагането в случая на Регламент № 1290/2013, на клаузите от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и на член 339 ДФЕС

53      Жалбоподателят твърди, че правното основание за проверката на законосъобразността на обжалваното решение трябва да бъде Регламент № 1049/2001, а не Регламент № 1290/2013, клаузите на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства или член 339 ДФЕС, на които REA също се позовава в обжалваното решение в подкрепа на отказа за достъп. Във всеки случай според жалбоподателя Регламент № 1290/2013 не можел да има предимство пред Регламент № 1049/2001 и не можело да се дерогира прилагането на посочения регламент с договор като споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

54      REA поддържа, че жалбоподателят неправилно твърди, че нито Регламент № 1290/2013, нито член 339 ДФЕС са релевантни за преценката на заявлението му за достъп до разглежданите документи. Според REA, макар по-новите разпоредби на Регламент № 1290/2013 да не са изрично посочени като по-специфични по отношение на Регламент № 1049/2001, двата регламента трябва да се спазват и съгласуват с последователно прилагане, тъй като Регламент № 1290/2013, и по-специално член 3 от него, предоставя в това отношение допълнителна и засилена защита на достъпа до документите, попадащи в обхвата на тази разпоредба. Освен това споразумението за отпускане на безвъзмездни средства съдържало разпоредби относно поверителността и достъпа до документи, създадени в рамките на проекта iBorderCtrl по смисъла на член 3 от Регламент № 1290/2013. Така съгласно член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства поисканите документи, които са определени като „поверителни“, не могат да бъдат разпространявани.

55      Разглеждането на този въпрос изисква да се припомни, че съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 разпоредбите относно публичния достъп до документите на REA се прилагат за всички документи, държани от тази агенция, тоест за всички документи, които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейността ѝ. Освен това, макар че целта на посочения регламент е да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите, това право все пак се подчинява на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (вж. в този смисъл решения от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 88 и от 5 февруари 2018 г., Pari Pharma/EMA, T‑235/15, EU:T:2018:65, т. 39 и цитираната съдебна практика).

56      Режимът на изключения по член 4 от Регламент № 1049/2001 се основава на претегляне на интересите, които в даден случай се противопоставят, а именно, от една страна, интересите, които биха били облагодетелствани от оповестяването на съответните документи, и от друга страна, тези, които това оповестяване би застрашило. Решението, което се взема по искане за достъп, зависи от отговора на въпроса на кой интерес трябва да се отдаде предимство в конкретния случай (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 63 и цитираната съдебна практика).

57      Макар съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза да трябва да даде обяснения по въпроса по какъв начин достъпът до документ, чието оповестяване е поискано, може конкретно и действително да засегне интереса, защитен от предвидено в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключение, Съдът е признал, че институцията, органът, службата или агенцията на Съюза могат да се позоват в това отношение на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като за заявленията за оповестяване на документи от едно и също естество могат да се приложат сходни съображения от общ характер (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 64 и 65 и цитираната съдебна практика).

58      В обжалваното решение, за да обоснове частичния отказ на достъп до поисканите документи, REA се позовава на защитата на търговските интереси на членовете на консорциума по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, но като приема, че последната разпоредба трябва да се тълкува в съответствие с разпоредбите относно поверителността, съдържащи се в член 3 от Регламент № 1290/2013 и в член 36 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства във връзка с проекта iBorderCtrl. Като се основава на практиката на юрисдикциите на Съюза, REA приема, че Регламент № 1049/2001 и Регламент № 1290/2013 следователно трябва да се прилагат така, че да се осигури прилагане на всеки от посочените регламенти, което да е съвместимо с прилагането на другия и по този начин би позволило тяхното съгласувано прилагане.

59      Член 3 от Регламент № 1290/2013, озаглавен „Поверителност“, предвижда, при спазване на условията, установени в изпълнителните споразумения, решения или договори, че данните, научните знания и информацията, обменени като поверителни в рамките на съответната дейност, се съхраняват като поверителни, като се взема предвид правото на Съюза относно защитата на класифицираната информация и достъпа до нея. Поверителността на документите, представени на REA в рамките на проекта iBorderCtrl, зависи по-специално от условията, определени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, като член 36.1 от него предвижда, че в хода на изпълнението на проекта и четири години след 36‑месечния период, считано от началото на дейността, страните трябва да гарантират поверителността на всички данни, документи или други материали, определени като поверителни към момента на тяхното оповестяване. Този срок не е изтекъл към момента на първоначалното заявление на жалбоподателя.

60      Следва да се отбележи, че в рамките на настоящата жалба REA поддържа, че тъй като конкретната цел на член 3 от Регламент № 1290/2013 е да се ограничи достъпът на трети лица до документите, обхванати от тази разпоредба, документите, определени като „поверителни“ съгласно член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, не могат да бъдат оповестявани на трети лица. Всъщност според REA, когато се прилага защита на основание Регламент № 1290/2013 и споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, въведената „допълнителна“ или „засилена“ защита трябва да бъде гарантирана с риск да се засегне успехът на финансираните проекти, който се основава на готовността на изследователите да участват в проектите, като тази готовност може да бъде застрашена, ако представените документи, които често съдържат иновативни решения и чувствителна търговска информация, рискуват да бъдат оповестени на основание Регламент № 1049/2001. Духът и разпоредбите на Регламент № 1290/2013 и на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, уреждащи такава „допълнителна“ защита, биха били лишени от смисъл, ако обществеността имаше достъп до документи, свързани с разглеждания проект, определени като поверителни. Следователно REA посочва, че е „предположила“, че документите на консорциума, квалифицирани като поверителни съгласно член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, съдържат чувствителна информация, чието оповестяване би засегнало търговските интереси на членовете на консорциума.

61      С тези доводи REA имплицитно, но еднозначно подкрепя въвеждането на обща презумпция, че предоставените на REA документи от участник в дейност, обменена като поверителна по смисъла на член 3 от Регламент № 1290/2013 и на член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства не би трябвало да бъдат оповестявани на трето лице, без да е необходимо да се проверява конкретно дали към посочените документи се прилага някое от изключенията от принципа на прозрачност, предвидени в Регламент № 1049/2001.

62      Освен това, като се основава на съдебната практика относно общите презумпции за неоповестяване, REA приканва Общия съд да разгледа прилагането в случая на такава обща презумпция, основана на Регламент № 1290/2013.

63      В това отношение следва да се припомни, че прилагането на общата презумпция за поверителност е факултативно за институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, до които е подадено заявление за достъп до документи (вж. решение от 22 януари 2020 г., MSD Animal Health Innovation и Intervet international/EMA, C‑178/18 P, EU:C:2020:24, т. 59 и цитираната съдебна практика).

64      Следователно, дори да се предположи, че в случая е приложима такава обща презумпция, се налага констатацията, че в обжалваното решение REA не е отговорила на заявлението за достъп до разглежданите документи, като се е позовала на такава обща презумпция за поверителност, но е разгледала конкретно и индивидуално въпроса дали, по-специално с оглед на защитата, предоставена на посочените документи съгласно член 3 от Регламент № 1290/2013 и с член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, изключението, посочено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, трябва да се приложи спрямо тях. Освен това REA изрично признава както в писмените си становища, така и в съдебното заседание, в отговор на въпрос на Общия съд, че е извършила конкретна и индивидуална проверка на възможността да се предостави достъп до поисканите документи.

65      Следователно всички доводи, с които REA имплицитно, но еднозначно изтъква наличието на обща презумпция за неоповестяване на исканите документи, основана на поверителния им характер по силата на член 3 от Регламент № 1290/2013 и на член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, са неотносими.

66      Този извод обаче, обратно на поддържаното от жалбоподателя, не води до това, че в случая се прилага единствено Регламент № 1049/2001. В действителност от съдебната практика е видно, че тъй като двата регламента не съдържат разпоредби, изрично предвиждащи приоритета на единия спрямо другия, трябва да се осигури прилагане на всеки от тези регламенти, което да е съвместимо с прилагането на другия и да се позволи тяхното съгласувано прилагане (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 84 и цитираната съдебна практика).

67      В случая член 3 от Регламент № 1290/2013 и член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства въвеждат и прилагат правилото за поверителност на информацията и документите, свързани с разглеждания проект, определени като „поверителни“, в случая в приложение I към посоченото споразумение. Макар посоченият регламент и споразумението за отпускане на безвъзмездни средства да въвеждат някои изключения, по-специално що се отнася до предоставянето на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки на информация съгласно член 4 от посочения регламент и член 36.1 от посоченото споразумение, или във връзка със задължението за оповестяване на резултатите съгласно член 43, параграф 2 от същия регламент, както и членове 29.1 и 29.2 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, те все пак запазват принципа на поверителност на информацията по отношение на обществеността през целия период на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

68      Освен това, както следва от член 38.2.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, правото на REA да използва оборудването, документите и информацията на бенефициерите включва предоставянето на достъп в отговор на индивидуални заявления съгласно Регламент № 1049/2001. Съгласно тази разпоредба обаче това право няма действие по-специално по отношение на задълженията за поверителност, предвидени в член 36 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, които продължават да се прилагат.

69      От това следва, че REA правилно е взела предвид в обжалваното решение защитата на поверителността, предвидена по отношение на исканите документи по силата на член 3 от Регламент № 1290/2013 и на член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства при конкретната и индивидуална проверка на поисканите документи с оглед на изключението, посочено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

70      Обратно на защитаваната от жалбоподателя теза, член 36.1, буква e) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, съгласно който по същество задълженията за поверителност, гарантирани по силата на член 3 от Регламент № 1290/2013, престават да се прилагат, ако оповестяването на информацията се изисква съгласно законодателството на Съюза или националното законодателство, не може да се тълкува в смисъл, че принципът на достъп до документи, произтичащ от Регламент № 1049/2001, по необходимост има предимство пред защитата на поверителността на документите, установена с Регламент № 1290/2013. Всъщност, ако се приеме тезата на жалбоподателя, тя би обезсмислила по същество общото задължение, предвидено в член 3 от този регламент, да гарантира поверителното третиране на документите, определени като такива, които съгласно член 18, параграф 3 от същия регламент, като посоченото споразумение трябва да зачита правата и задълженията на страните, като ги определя. При това положение член 36.1, буква e) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства отразява припомнената в точка 66 по-горе необходимост да се осигури прилагане на Регламенти № 1290/2013 и № 1049/2001, което да е съвместимо с другия и да позволи тяхното съгласувано прилагане.

71      Така обстоятелството, че документите, представени на REA от участник в дейност както в случая членовете на консорциума, са квалифицирани от страните по споразумението като поверителни, е указание за REA, когато разглежда заявлението за достъп на трето лице до тези документи, че тяхното съдържание е чувствително от гледна точка на интересите на този участник. Квалифицирането на предоставените на REA документи като поверителни в рамките на проект обаче не може да бъде достатъчно, за да обоснове прилагането на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 и не освобождава REA при конкретното и индивидуално разглеждане на заявлението за достъп до тези документи, определени като „поверителни“, от задължението ѝ да провери дали те попадат частично или изцяло в обхвата на това изключение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 4 май 2012 г., In ’t Veld /Съвет, T‑529/09, EU:T:2012:215, т. 21 и цитираната съдебна практика).

72      Освен това надлежното разглеждане от институцията, органа, службата или агенцията на Съюза на всяко заявление на трето лице за достъп до документи на основание Регламент № 1049/2001, и по-специално прилагането на изключенията, посочени в член 4 от този регламент, има за цел да гарантира претеглянето между, от една страна, правото на обществеността на достъп до тези документи и от друга страна, защитата на законните интереси на засегнатите лица, поради което не са основателни опасенията на REA, че прилагането на Регламент № 1049/2001 към предоставените ѝ документи, определени като поверителни би разубедило изследователите да участват в дейности, финансирани съгласно Регламент № 1290/2013, тъй като се страхували от оповестяване на поверителна информация на трети лица.

73      На последно, обратно на поддържаното от жалбоподателя, REA също така основателно е разгледала въпроса дали съдържащата се в поисканите документи информация съдържа по-специално информация, която може да попадне в обхвата на професионалната тайна по смисъла на член 339 ДФЕС, за да откаже нейното евентуално оповестяване съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

74      Първото основание на жалбата следва да се прецени именно с оглед на тези уточнения.

б)      По прилагането в случая на изключението, целящо защитата на търговските интереси на трети лица, и възможността да се предостави най-малко частичен достъп

75      Жалбоподателят посочва, че обратно на приетото от REA в обжалваното решение, поисканите документи можели да бъдат оповестени, изцяло или отчасти, без да се засягат търговските интереси на членовете на консорциума.

76      REA поддържа, че в обжалваното решение е проверила поотделно всички съответни документи и е обяснила, че те съдържат вътрешна информация на членовете на консорциума относно интелектуалната собственост, провежданите проучвания, ноу-хау, методи, техники и стратегии на консорциума, чието разпространение щяло да накърни търговските интереси на консорциума, тъй като би предоставило предимство на потенциалните конкуренти на членовете на консорциума. По този начин тя действала в съответствие с Регламент № 1049/2001, с приложимата съдебна практика и с дял III от Регламент № 1290/2013 и правилно взела предвид защитата на поверителността на информацията, предоставена в рамките на проекта iBorderCtrl съгласно член 3 от последния регламент. Жалбоподателят не доказал, че оценката ѝ е неправилна.

77      В това отношение е важно е да се припомни, че съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при спазване на принципите и условията, определени в съответствие с обикновената законодателна процедура. Правото на достъп до документи е закрепено в член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

78      Целта на Регламент № 1049/2001, както е посочено в съображение 4 и в член 1 от него, е да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите (вж. решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 40 и цитираната съдебна практика).

79      Въпреки това за принципа на възможно най-широк достъп на обществеността до документи съществуват определени ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес. Действително, Регламент № 1049/2001, по-специално в съображение 11 и в член 4, предвижда режим на изключения, който задължава институциите, службите и агенциите да не оповестяват документи, в случай че оповестяването би засегнало някой от тези интереси (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 40 и цитираната съдебна практика и от 13 януари 2017 г., Deza/ECHA, T‑189/14, EU:T:2017:4, т. 51).

80      Тъй като дерогират принципа на възможно най-широк достъп на обществеността до документи, изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, трябва да се тълкуват и прилагат ограничително (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 75).

81      Както следва от припомнената в точка 56 по-горе съдебна практика, режимът на изключения по член 4 от Регламент № 1049/2001 се основава на претегляне на интересите, които в даден случай се противопоставят, а именно, от една страна, интересите, които биха били облагодетелствани от оповестяването на съответните документи, и от друга страна, тези, които това оповестяване би застрашило. Решението, което се взема по искане за достъп, зависи от отговора на въпроса на кой интерес трябва да се отдаде предимство в конкретния случай (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 63 и цитираната съдебна практика).

82      За да се обоснове отказът на достъп до документ, по принцип не е достатъчно документът да спада към дейност или интерес, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001, тъй като съответната институция трябва също така да обясни по какъв начин достъпът до този документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен от предвидено в този член изключение (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 64 и цитираната съдебна практика).

83      Що се отнася до понятието за търговски интереси, от съдебната практика следва, че не всяка информация за дружеството или за търговските му отношения попада в обхвата на защитата на търговските интереси, която трябва да бъде гарантирана съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, тъй като в противен случай би се попречило на прилагането на общия принцип за предоставяне на възможно най-широк публичен достъп до документите, държани от институциите (вж. решение от 13 януари 2017 г., Deza/ECHA, T‑189/14, EU:T:2017:4, т. 55 и цитираната съдебна практика).

84      Поради това, за да се приложи предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение, е необходимо да се докаже, че спорните документи, съдържат данни, чието оповестяване може да засегне търговските интереси на юридическо лице. Това е така по-специално в случай че заявените документи съдържат чувствителна търговска информация, отнасяща се по-специално до търговските стратегии на съответните предприятия или до търговските им отношения и методи на работа, или когато съдържат специфични за предприятието данни, открояващи неговата област на специализация (вж. решение от 9 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, T‑516/11, непубликувано, EU:T:2014:759, т. 82—84 и цитираната съдебна практика; вж. също решение от 13 януари 2017 г., Deza/ECHA, T‑189/14, EU:T:2017:4, т. 56).

85      Съгласно съдебната практика разглеждането на частичния достъп до документ на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза трябва да се извършва в светлината на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2001 г., Съвет/Hautala, C‑353/99 P, EU:C:2001:661, т. 27 и 28).

86      От самия текст на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 следва, че институциите, органите, службите или агенциите на Съюза трябва да проверят дали следва да се предостави частичен достъп до посочените в заявлението за достъп документи, като ограничи евентуалния отказ само до данните, обхванати от изключенията, посочени в споменатия член. Институцията трябва да предостави такъв частичен достъп, ако преследваната от тази институция с отказа за достъп до документ цел може да бъде постигната, когато институцията се ограничи до това да заличи частите, които могат да засегнат защитения обществен интерес (решение от 25 април 2007 г., WWF European Policy Programme/Съвет, EU:T:2007:114, т. 50; в този смисъл вж. също решение от 6 декември 2001 г., Съвет/Hautala, C‑353/99 P, EU:C:2001:661, т. 29).

87      Следователно институцията, органът, службата или агенцията на Съюза има задача да провери, първо, дали документът — предмет на заявлението за достъп, попада в приложното поле на едно от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, второ, дали оповестяването на този документ би засегнало конкретно и действително защитения интерес и трето, ако това е така, дали необходимостта от защита се прилага към целия документ (решение от 30 януари 2008 г., Terezakis/Комисия, T‑380/04, непубликувано, EU:T:2008:19, т. 88 и от 22 май 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑300/10, EU:T:2012:247, т. 93)

88      В обжалваното решение, за да обоснове отказа на достъп до въпросните документи, REA се позовава на защитата на търговските интереси на членовете на консорциума по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, но като приема, както беше припомнено в точки 58 и 73 по-горе, че последната разпоредба трябва да се тълкува в съответствие с разпоредбите относно поверителността, съдържащи се в член 3 от Регламент № 1290/2013 и в член 36 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства във връзка с проекта iBorderCtrl и предвид предоставената с член 339 ДФЕС защита по отношение на информацията, която по естеството си представлява професионална тайна.

89      В това отношение в обжалваното решение се уточнява, че разглежданата информация представлява вътрешни познания („inside knowledge“) на консорциума и отразява специфичната интелектуална собственост, текущите проучвания, ноу-хау, методологии, техники и стратегии, принадлежащи на консорциума. Публикуването на тази информация засягало конкурентното положение на консорциума на пазара и в крайна сметка засягало чувствително търговските му интереси, включително по отношение на интелектуалната собственост, като предоставяло предимство на потенциалните конкуренти на разглеждания проект, които неоснователно извеждали от тях следните предимства. Първо, конкурентите можели да предвидят стратегиите и слабостите на членовете на консорциума, по-специално при участието им в процедури за възлагане на обществени поръчки. Второ, те можели да копират или използват интелектуалната собственост, ноу-хау, методи, техники и стратегии на консорциума за подобряване на собствените си продукти или конкурентни услуги или да се ползват от нелоялно предимство при подаването на заявки за патенти, за одобрение или разрешение за техните продукти или услуги. Трето, оповестяването би компрометирало възможностите на членовете на консорциума да получат финансиране от страна на инвеститори в силно конкурентен контекст, в който единствено поверителността позволява да се запази търговската стойност на разглежданата информация. Четвърто, предвид чувствителния характер на последните оповестяването им би могло да навреди на доброто име на членовете на консорциума и на свързаните с тях лица.

90      От това REA стига до извода, че съществува опасност достъпът до поисканите документи да засегне търговските интереси на консорциума, включително що се отнася до интелектуалната собственост.

91      Въз основа на тези съображения в обжалваното решение REA предоставя частичен достъп до документи D 3.1, D 7.3 и D 7.8 и отказва пълен достъп до другите поискани документи, изготвени в хода на проекта iBorderCtrl, както следва от точка 8 по-горе.

92      Ето защо следва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, REA неправилно е приела, че исканите документи, разглеждани поотделно и конкретно, съдържат информация, която може да обоснове прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, поради което съществува реална, а не хипотетична опасност оповестяването им действително да засегне търговските интереси на членовете на консорциума и евентуално дали е можело да бъде предоставен пълен или частичен достъп. Този преглед трябва да се извърши в светлината на изводите, направени в точки 64, 69 и 73 по-горе.

93      В подкрепа на твърденията си жалбоподателят изтъква доводи с хоризонтален характер, както и по-специфични доводи относно индивидуалната оценка на всеки от тези документи или документи от същото естество.

1)      По хоризонталните доводи

94      Най-напред, що се отнася до хоризонталните доводи, жалбоподателят поддържа, първо, че REA допуска грешка, като се позовава на търговските интереси на „консорциума“, който не съществува като юридическо лице и чиито многобройни членове впрочем са и научни институции или университет, които „a priori“ нямат търговски интереси.

95      В това отношение, от една страна, дори да се предположи, както изтъква жалбоподателят, че при проверката на прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, трябва да бъдат разгледани търговските интереси не на консорциума, а поотделно или колективно тези на неговите членове, това не променя факта, че независимо от няколкократните позовавания на търговските интереси на консорциума, в обжалваното решение REA е разгледала въпроса дали оповестяването на въпросните документи би увредило търговските интереси на членовете на посочения консорциум. Във всеки случай е важно да се отбележи, че жалбоподателят не извежда никакви последици от довода си относно законосъобразността на обжалваното решение. От друга страна, жалбоподателят неправилно поддържа, че научни институции или университет не могат да извършват дейности, свързани с търговски интереси (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2010 г., Agapiou Joséphidès/Комисия и EACEA, T‑439/08, непубликувано, EU:T:2010:442, т. 124—128).

96      Второ, следва да се отбележи, че нито моментът на изготвяне на даден документ, на който се позовава жалбоподателят, когато твърди, че документите, изготвени в началото на проекта, не могат да съдържат търговска тайна, нито времето, необходимо за изготвянето им, изтъкнато от REA, са релевантни, за да се установи дали документ, до който се иска достъп, съдържа информация, свързана с търговските интереси на дадено предприятие. Следователно тези доводи на страните са неотносими.

97      Трето, жалбоподателят поддържа, че резултатите от проучванията, финансирани с публични средства, трябва да са в полза на обществеността, включително конкурентите на търговските членове на консорциума, по-специално доколкото ефикасната конкуренция по отношение на най-добрата технология е от полза за обществеността, в случай че Съюзът трябва да реши дали да използва такава технология и да провежда процедури за възлагане на обществени поръчки по отношение на нея.

98      В това отношение следва да се констатира, че въпросът дали търговските интереси на членовете на консорциума, и по-специално свързаните с резултатите от проекта, заслужават защита, по-специално с оглед на евентуален интерес на конкурентите и обществеността да получат общ достъп до финансираните от бюджета на Съюза проекти, попада в обхвата на преценката за наличие на по-висш обществен интерес от оповестяването на исканите документи въпреки евентуалното съществуване на легитимни търговски интереси и следователно ще бъде разгледан евентуално в рамките на втората част от първото основание.

99      Освен това според жалбоподателя твърдението на REA, че разработваната система би имала „търговска стойност“ само ако начинът на функционирането ѝ остане в тайна, е неточно, както по съображения за сигурност, тъй като информационните технологии могат да се използват достатъчно сигурно само когато начинът им на функциониране и кодът им са публично достъпни и по този начин могат да бъдат контролирани от обществото и проверени по отношение на слабостите им, така и по търговски съображения, доколкото начинът на функциониране на дадена технология трябва да може да бъде проверен и потвърден от независими лица (например учени), преди публичен орган да изразходва средства за нейното закупуване.

100    Доколкото тези доводи на жалбоподателя трябва да се разбират в смисъл, че той поддържа по същество, че членовете на консорциума нямат подлежащи на защита търговски интереси, свързани с проект като iBorderCtrl, следва да се отбележи, подобно на REA, че съгласно член 41 от Регламент № 1290/2013, който попада в обхвата на дял III от този регламент, съдържащ правила, уреждащи експлоатацията и разпространението на резултатите, „резултатите“ от даден проект са или собственост на участника в проекта, който ги е генерирал, или обща собственост на участниците в проекта. Освен това член 42 от същия регламент предвижда, че когато резултатите могат да доведат до промишлено или търговско използване, участникът, който е техен собственик, проучва възможностите да ги защити и ако това се окаже възможно, разумно и оправдано с оглед на обстоятелствата, той осигурява подходящата им защита, като отчита надлежно законните си интереси, както и законните интереси на останалите участници в дейността, по-специално търговските им интереси.

101    От това следва, че резултатите от проектите, които са собственост на участниците в проекта, могат да имат търговска и финансова стойност за тях и поради това тяхната индустриална и търговска експлоатация може да бъде защитена. Следователно участниците в такъв проект, както в случая членовете на консорциума, могат да имат законни търговски интереси, свързани с резултатите от посочения проект, които могат да попаднат в обхвата на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

102    В този контекст жалбоподателят също неправилно твърди, че предоставената с член 41 от Регламент № 1290/2013 закрила се свежда до собствеността върху произвеждани „материални“ вещи. В действителност, от член 2, параграф 1, точка 19 от Регламент № 1290/2013 следва, че „резултати“ означава всички осезаеми и неосезаеми продукти от дейността, например данни, знания или информация, създадена в рамките на съответната дейност, независимо от нейната форма или характер и от това дали може или не може да бъде защитена, както и свързаните с нея права, включително правата върху интелектуална собственост.

103    Аналогията, направена в този контекст от жалбоподателя с търговска изключителност, изключваща пускането на пазара на други лекарствени продукти за десет години, както е посочено в решение от 5 февруари 2018 г., PTC Therapeutics International/EMA (T‑718/15, EU:T:2018:66, т. 91), не може да постави под въпрос този извод. Всъщност, от една страна, от точки 100 и 102 по-горе следва, че дадено действие може да доведе както до резултати, подлежащи на защита, така и до резултати, които не подлежат на защита, или за които не е разумно или оправдано с оглед на обстоятелствата да се осигури тяхната защита. От друга страна, що се отнася до резултатите от проекта, които могат да бъдат защитени по-специално с правата на интелектуална или индустриална собственост, като патенти, макар тези права, обратно на поддържаното по същество от REA, да са в състояние да защитят резултатите от необоснована индустриална и търговска експлоатация, и по-специално от пускане в продажба на подобни стоки, този факт сам по себе си не води до необоснованост на решение, с което се отказва достъп до исканите документи на основание изключение, целящо защитата на законните търговски интереси, които включват по-специално права на интелектуална собственост.

104    Ето защо този довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

2)      По индивидуалната оценка на разглежданите документи

105    Както бе припомнено в точка 91 по-горе, с обжалваното решение REA предоставя частичен достъп до документите D 3.1, D 7.3 и D 7.8 и отказва пълен достъп до другите поискани документи.

106    В самото начало, на първо място, следва да се уточни обхватът на твърденията за нарушение на жалбоподателя, с които той оспорва отказа за предоставяне на достъп до исканите документи. Първо, що се отнася до документ D 7.6, следва да се отбележи, подобно на REA, че тя е отговорила на първоначалното заявление в частта му относно достъпа до този документ, че той е бил публично достъпен, като това не се оспорва от жалбоподателя в рамките на настоящата жалба. От това следва да се заключи, че настоящият спор не се отнася до документ D 7.6. Второ, тъй като в рамките на потвърдителното си заявление жалбоподателят се е съгласил личните данни на участниците в проекта, да бъдат скрити и освен това не е представил никакъв довод, за да оспори това обстоятелство в рамките на настоящото производство по обжалване, следва да се заключи, че отказът на достъп до поисканите документи не се оспорва по отношение на тези данни.

107    На второ място, следва да се отбележи, че в приложение I към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства всички поискани документи, с изключение на документи D 3.1 и D 8.7, са определени като поверителни с отметка „поверително, запазено за членовете на консорциума (включително службите на Комисията и/или службите на REA)“ („confidential, only for members of the consortium (including the Commission Services and/or REA Services)“).

108    Що се отнася до документите D 3.1 и D 8.7, следва да се отбележи, че статутът на даден документ може да се промени в хода на проекта, поради което, като се има предвид, че статутът на даден документ като „поверителен“ или „публичен“ се решава към момента на подписване на споразумението, както в случая, в приложение I към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, е необходима промяна на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства съгласно член 55 от него. Следователно, от една страна, документ D 3.1 е бил включен в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства като част от документите, за които е необходима оценка на „чувствителния“ им характер преди тяхното разпространение съгласно вътрешния механизъм на консорциума. Процедурата за изменение на статута му в „поверителен“ е била в ход към момента на подаване на първоначалното заявление за достъп. От друга страна, що се отнася до документ D 8.7, той е определен като поверителен към момента на представянето му, което личи от отбелязването, направено на първата му страница.

109    REA е имала право да вземе предвид припомнените в точки 107 и 108 по-горе обстоятелства при разглеждането на заявлението на жалбоподателя за достъп (вж. т. 69 по-горе).

i)      По документи D 1.1 (Първи доклад на съветника по етика), D 1.2 (Етика на профилирането, риска от стигматизация на хората и плана за смекчаване) и D 2.3 (Доклад за правен и етичен анализ на равнището на Съюза)

110    Жалбоподателят изтъква, че обхватът на защитата на законните търговски интереси не може да се разширява в смисъл, който включва несвързана с предприятието информация, която не представлява „търговска тайна“, като например в случая, по-специално, етичната преценка и прегледа на правната уредба, които не се отнасят до конкретна технология, а разглеждат общи въпроси на етичната и правната преценка, възникнали независимо от конкретната концепция на системата и конкретния проект на консорциума. Според жалбоподателя REA неправилно поддържа, че всяка полезна информация за конкурентите на партньорите на консорциума представлява търговска тайна и трябва да бъде защитена. Той отбелязва, че конкурентите на предприятията, които са част от консорциума, участват в теста за системата, която последният разработва.

111    Следователно, оповестяването на документи D 1.1, D 1.2 и D 2.3, които според жалбоподателя не отразяват научното ноу-хау и не съдържа информация относно методи на производство и анализ, не можело да засегне търговските интереси на членовете на консорциума. При всички положения, дори тези документи да съдържат данни, свързани с научното ноу-хау на членовете на консорциума, оповестяването чрез откъси от тези документи би трябвало да е възможно.

112    REA поддържа, че етичните и правните оценки, съдържащи се в документи D 1.1, D 1.2 и D 2.3, са специално адаптирани към проекта iBorderCtrl, доколкото разглеждат и анализират начините, по които различните опасения се отчитат конкретно в неговата методология. Те представляват и защитни мерки по отношение на рисковете и изискванията, конкретно идентифицирани в проекта. Освен това компилацията на съдържащата се в документ D 2.3 информация означавала „интелектуален труд“, който не е достъпен за лица, които не са част от консорциума, и следователно съдържал специфично ноу-хау на неговите членове. Етичните оценки, съдържащи се в документи D 1.1 и D 1.2, съдържали чувствителна информация, чието разпространение би могло да навреди на доброто име на членовете на консорциума, на партньорите и на лицата, свързани с проекта. Ето защо, оповестяването на тази информация би засегнало търговските интереси на членовете на консорциума и би представлявало неправомерно предимство за конкурентите.

113    След като се запознава с документи D 1.1, D 1.2 и D 2.3, Общият съд констатира, че те съдържат по-специално етични и правни оценки на инструментите, технологичните компоненти и методите, разработени в рамките на проекта iBorderCtrl.

114    Всъщност, както посочва REA, документ D 1.1 съдържа по-специално описание на начина, по който етичните и правните опасения, установени в документи D 1.2 и D 2.3, трябва конкретно да бъдат взети предвид при разработването на различните технологични компоненти и методите, разработени в рамките на проекта iBorderCtrl както за фазата на изследване, така и за евентуална фаза на експлоатация, за да се осигури спазването на посочените етични принципи и основните права, на които е направено позоваване. В рамките на формулираните препоръки документът съдържа препратки към елементите на ноу-хау, методологиите, техниките и стратегиите, разработени от членовете на консорциума за нуждите на проекта или информация, позволяваща идентифицирането им.

115    Що се отнася до документ D 1.2, в който се посочва, че съществува връзка и частично се припокрива с правоотношението, съставляващо документ D 2.3, той представя, както отбелязва REA методологията, според която проектът iBorderCtrl засяга конкретно профилирането и риска от стигматизация както на физическите лица, така и на групите, анализа на проблема с фалшивата информация („false positives“, „false negatives“) на компютърните инструменти и първоначално описание на рисковете на проекта и съответните мерки за защита. Този преглед, който е специфичен за проекта, използва информация относно технологичните компоненти и методите, разработени в рамките на проекта, и по този начин съдържа посочване на елементите на ноу-хау, на методологиите, техниките и стратегиите, разработени от членовете на консорциума за нуждите на проекта, или на информацията, позволяваща идентифицирането на тези елементи.

116    Документ D 2.3, съставен от участващ университет, подробно обяснява как изискванията на правото на Съюза и на националното право се прилагат в различните подобласти на технологиите, разработени в проекта. Следователно този анализ, който подробно разглежда инфраструктурата на проекта iBorderCtrl, се отнася отчасти конкретно до технологиите, функционалностите и инструментите, използвани в този проект, и позволява да се установи следваната стратегия с оглед на установената правна уредба.

117    Следователно информацията, посочена в точки 114—116 по-горе, е част от търговските интереси на членовете на консорциума по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. REA не е допуснала грешка, като е приела в обжалваното решение, че оповестяването им може да засегне конкретно и действително търговските интереси на членовете на консорциума, включително по отношение на интелектуалната собственост, доколкото би позволило на конкурентите да извлекат неоснователно полза от своето ноу-хау, което има търговска стойност.

118    Въпреки това прочитът на документи D 1.1, D 1.2 и D 2.3 показва, че те съдържат и информация, различна от оценки на конкретните юридически и етични последици на проекта iBorderCtrl или на разрешенията, предвидени конкретно за разработването на технологиите или функционалностите му.

119    Всъщност тези документи съдържат и описание на политиката на Съюза в областта на контрола на границите му и състоянието на правото на Съюза във връзка с тази политика, както и разяснения по въпроса за целесъобразността на засилването на тези проверки чрез прилагането на иновационни технологични средства. Те съдържат и подробно обобщение на релевантната международноправна уредба, на правото на Съюза и националните правни системи, и по-специално резюме относно защитата на личните данни, принципите на правото и основните права. Тази информация, която се основава по-специално на публично достъпни източници, идентифицирани с посочване на уебсайтове, не се отнасят до конкретно използваните инструменти и технологии в рамките на проекта iBorderCtrl, а както посочва жалбоподателя, разглеждат общи въпроси относно етичната и правната преценка на системата, използваща иновационни технологични средства като „автоматично разпознаване на измами“ или автоматизирана „оценка на риска“, които могат за възникнат независимо от конкретната концепция на системите и от проекта, изработен от членовете на консорциума.

120    Освен това, макар REA да твърди, че е проверила дали разглежданите документи съдържат публично достъпни сведения, в обжалваното решение тя не е посочила, че посочените в точка 119 по-горе сведения имат добавена стойност спрямо публично достъпните сведения, на които те се основават по смисъла на съдебната практика, произтичаща от решение от 13 януари 2017 г., Deza/ECHA (T‑189/14, EU:T:2017:4, т. 60 и цитираната съдебна практика).

121    В хода на настоящото производство тя поддържа единствено че компилацията на съдържащата се в документ D 2.3 информация означава „интелектуален труд“, който не е достъпен за лица, които не са част от консорциума, и следователно съдържа специфично ноу-хау на неговите членове. В това отношение, следва да се отбележи, че несъмнено работата по систематизиране на публично достъпна информация, би могла да има известна търговска стойност, трябва да се докаже, че систематизирането на тази информация е било съпътствано от преценки, водещи до нови научни изводи или съображения, свързани с изобретателска стратегия, годна да осигури на предприятието търговско предимство пред конкурентите му, която поради това очевидно би била поверителна (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2017 г., Deza/ECHA, T‑189/14, EU:T:2017:4, т. 67). REA обаче не е доказала, че този интелектуален труд на компилация има добавена стойност спрямо публично достъпните сведения по смисъла на припомнената в точка 120 по-горе съдебна практика и че простата задача по компилация на тази информация изисквала специфично ноу-хау от страна на членовете на консорциума, представляващо за тях подлежащ на защита търговски интерес на основание член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2017 г., Deza/ECHA, T‑189/14, EU:T:2017:4, т. 65).

122    Следователно трябва да се заключи, че REA е допуснала грешка, като е приела в обжалваното решение, че отказът на достъп до информацията, съдържаща се в документи D 1.1, D 1.2 и D 2.3, посочени в точка 119 по-горе, е обоснован със защитата на търговските интереси на членовете на консорциума.

123    Съдържащият се в обжалваното решение довод на REA, че конкурентите на членовете на консорциума биха могли да извлекат полза от оповестяването на тези документи, по-специално като предвидят слабости и стратегии във връзка с разглеждания проект в рамките на разработването на сходни проекти или да използват тяхното ноу-хау, не може да обоснове отказа на достъп до идентифицираната в точка 119 по-горе информация. Всъщност тази информация не е част от ноу-хау или собствен експертен опит на членовете на консорциума и доколкото не се отнася до конкретно прилагане на правните и етичните принципи към разглеждания проект, тя не представлява чувствителна търговска информация, поради което разкриването ѝ не може да предостави предимство на конкурентите на членовете на консорциума. Следователно тази информация не попада в обхвата на защитата на търговските интереси, гарантирана от член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

124    Освен това трябва да се констатира, както прави жалбоподателят, че REA не обяснява как оповестяването на документи D 1.1, D 1.2 и D 2.3 би могло, по-специално що се отнася до идентифицираните в точка 119 по-горе сведения, да засегне конкретно и действително репутацията на членовете на консорциума. Във всеки случай, макар доводът на REA да трябва да се разбира в смисъл, че фактът, че разглежданият проект поражда опасения от етично и правно естество, може сам по себе си да накърни репутацията на членовете на консорциума, които са го замислили, този довод не може да бъде приет. Всъщност от предмета и целта на проекта iBorderCtrl, които са публично известни, както отбелязва жалбоподателят, като се позовава на информацията, разпространена на уебсайта, посветен на посочения проект, може да се заключи, че той се основава на използването на иновативни технологични средства, основани по-специално на събирането на информация, поради което не представлява търговска тайна или чувствителна търговска информация фактът, че система като iBorderCtrl, както всяка друга система, основана на подобни иновативни средства, може да постави определени етични и правни опасения.

125    От гореизложеното следва, че REA неправилно е приела, че цялата информация, съдържаща се в документи D 1.1, D 1.2 и D 2.3, е част от търговските интереси на членовете на консорциума, и е отказала достъп до всички документи. Следователно настоящото твърдение за нарушение е частично основателно.

ii)    По документ D 1.3 (Съветник по етика)

126    Според жалбоподателя анонимизираното публикуване, в което са заличени личните данни, на искания документ D 1.3 относно назначаването на външния съветник по етика не би могло да засегне търговските интереси на членовете на консорциума.

127    REA изтъква, че разпространяването на данни, съдържащи се в документ D 1.3, които могат да бъдат използвани за идентифициране на етичния съветник и които се отнасят почти изцяло до документа, като подробното описание на неговия експертен опит или автобиографията, може да накърни неговата независимост и търговските му интереси.

128    В това отношение следва да се отбележи, че REA е посочила в обжалваното решение, че документ D 1.3, подобно на документи D 1.1, D 1.2 и D 2.3, съдържа етични и правни оценки на инструментите, технологичните компоненти и методиките, развити в рамките на проекта. Прочитът на посочения документ обаче показва, че случаят очевидно не е такъв. Всъщност, както посочва REA в рамките на настоящото дело, документ D 1.3 съдържа подробна автобиография на външния съветник по етика, както и писмото му за приемане на възложените от консорциума задачи.

129    В обжалваното решение не са изложени никакви други мотиви относно отказа за предоставяне на достъп до документ D 1.3, и по-специално не е изтъкнато никакво основание в подкрепа на твърдението, че оповестяването на посочения документ, в който са заличени личните данни, с което жалбоподателят се е съгласил в потвърдителното си заявление, не било възможно. Мотивът, изтъкнат в това отношение от REA в хода на настоящото производство, че оповестяването на данните, позволяващи идентифицирането на съветника по етика, би засегнало неговата независимост и търговските му интереси, не се съдържа в обжалваното решение, което се отнася единствено до търговските интереси на членовете на консорциума. Както обаче следва от документ D 1.3, въпросният съветник по етика не е назначен от никой от членовете на консорциума и е независимо лице по отношение на този консорциум. Следователно търговските му интереси не следва да се смесват с търговските интереси на членовете на консорциума.

130    Освен това е важно да се отбележи, че в отговор на потвърдителното заявление, в което жалбоподателят се съгласява личните данни да бъдат заличени в исканите документи, в обжалваното решение не се посочва, че документ D 1.3 в неговата цялост попада в обхвата на изключението по член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001. Всъщност обжалваното решение се позовава единствено на изключението, посочено в член 4, параграф 2, първо тире от този регламент. Освен това в обжалваното решение изобщо не се споменава невъзможността да се предостави частичен достъп, тъй като документ, в който са заличени личните данни, изобщо не е от полза за жалбоподателя. При всички положения, дори да се предположи, че такъв е случаят с цялата информация, съдържаща се в автобиографията на съветника по етика, REA не обяснява по-специално как това обстоятелство би се отнесло към други сведения, съдържащи се в документ D 1.3, по-специално към описанието на задачите, възложени на съветника по етика от членовете на консорциума.

131    От това следва, че изложените в обжалваното решение мотиви не позволяват отказът на достъп до документ D 1.3 да се основава единствено на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Ето защо настоящото твърдение за нарушение е основателно.

iii) По документ D 2.1 (Доклад за анализ на изискванията)

132    Жалбоподателят твърди, че процедурите по наблюдение на границите в държавите членки, както и техните изисквания, описани в документ D 2.1, не са търговска тайна, а обществен въпрос. REA неправилно приела като търговска тайна всяка информация, която би могла да бъде полезна на конкурентите на упражняващите търговска дейност партньори на консорциума, при положение че тя не твърди, че този анализ отразява научното ноу-хау на дадено лице или че този анализ съдържа информация за производствени и аналитични методи, чието публикуване непременно щяло да доведе до сериозно засягане на интересите на член на консорциума. При всички положения това обосновавало единствено заличаването на съответните части.

133    REA изтъква, че изготвеният през 2016 г. документ D 2.1 представя подробно процедурите по наблюдение на границите в пилотните държави членки и обобщава изискванията относно ползвателите за периода, предхождащ пристигането им на територията на Съюза, и етапите на цялостни проверки и граничен контрол. Той съдържал метода за оценяване на разследването и изводите. Компилацията на информацията съдържала специфично ноу-хау на членовете на консорциума. Конкурентите извличали полза от оповестяването на такива сведения, включително защото смятали какъв подход се използвал от някой от членовете на консорциума. Противно на твърденията на жалбоподателя, предоставената с Регламент № 1049/2001 защита далеч надхвърля чисто „търговската тайна“.

134    След като се запознава с въпросния документ, Общият съд констатира, че видно от обжалваното решение, той представя по-специално технологични разрешения (например биометрични идентификатори) и определение на цялостната архитектура на проекта iBorderCtrl, като по този начин предоставя общата рамка за различните модули, включително функционалностите на хардуера и софтуера, от които се състои окончателната интегрирана система.

135    Тази информация е свързана с ноу-хау на членовете на консорциума и се отнася до методологии, техники и стратегии, разработени от тях за нуждите на проекта. Следователно REA не е допуснала грешка, като е приела в обжалваното решение, че оповестяването им може да засегне конкретно и действително търговските интереси на членовете на консорциума, доколкото би позволило на конкурентите да извлекат неоснователно полза от тяхното ноу-хау с търговска стойност.

136    Прочитът на този документ обаче показва, че той съдържа и информация, различна от отнасящата се до методологиите, техниките и стратегиите, специфични за проекта iBorderCtrl.

137    Всъщност, видно от самия документ, съдържащият се в него анализ се извършва на три етапа, първият от които е описание и анализ на понятията, стоящи в основата на управлението на границите, и дава поглед върху оперативните проблеми на крайните потребители в техния географски контекст. В този контекст са подробно определени по-специално процедурите за наблюдение на границите в държавите членки, включени в изследователската фаза на проекта. Както изтъква жалбоподателят, тези процедури, както и техните изисквания, не са търговска тайна на членовете на консорциума, а са обществен въпрос. Вторият етап е преглед на „актуалното състояние“ на различните технологии, част от което е представянето на актуалната ситуация на развитие на технологиите в съответните области, включени в проекта, както показва заглавието на тази част от документа.

138    Макар тези анализи да са предварителни етапи за целите на проверката на конкретните изисквания по отношение на проекта iBorderCtrl, като се имат предвид по-специално така установените понятия и в сравнение с вече съществуващи технологии и безспорно са предпоставка за осъществяването на анализ на архитектурата на тази система, методологиите и инструментите ѝ, посочени в точки 134 и 135 по-горе, основните части от тези анализи не съдържат информация, свързана със собствено ноу-хау на членовете на консорциума, с техните вътрешни познания или експертен опит. Само по себе си обстоятелството, че тези данни евентуално биха позволили да се определи кои са съществуващите преди това технологии, чието прилагане или развитие се взема предвид при размисъла относно концепцията на системата в рамките на проекта iBorderCtrl, не доказва, че тези данни са част от ноу-хау на членовете на консорциума. Освен това жалбоподателят посочва, че използваният в проекта „подход“ вече може да се изведе от публично достъпната информация, като това се признава от REA, когато потвърждава, че публично достъпните сведения чрез съобщение на консорциума относно функционирането на системата позволяват да се разбере как трябва да функционира пилотната система.

139    Обстоятелството, че информацията, съдържаща се в документ D 2.1, посочена в точка 137 по-горе, не са част от научното ноу-хау на членовете на консорциума или на вътрешните им познания, се потвърждава от факта, че тези части от анализи се основават на публично достъпни източници, сред които академичните публикации и разпространяваната в интернет информация, изброени в частта „Позовавания“ на документа.

140    Освен това безспорно, както поддържа REA, изготвянето на методологията на разследванията или оценката на така получените данни и изводите, направени въз основа на тях във връзка с разработването на проекта iBorderCtrl, съдържат специфичното ноу-хау на членовете на консорциума. Не е такъв обаче случаят с информацията, посочена в точка 137 по-горе, доколкото в обжалваното решение не е посочена никаква конкретна методология за компилацията ѝ, нито може да се изведе от самия документ. В хода на настоящото производство REA изтъква, че компилацията на съдържащата се в документ D 2.1 информация съдържа специфичното ноу-хау на членовете на консорциума. Макар несъмнено да е вярно, както бе припомнено в точка 121 по-горе, че работата по систематизирането на публично достъпна информация би могла да има определена търговска стойност, REA не е доказала, че в случая компилацията на публично достъпна информация би имало добавена стойност по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 120 по-горе и че простата задача по компилиране на тази информация изисква специфично ноу-хау от страна на членовете на консорциума, представляващи за тях подлежащ на защита търговски интерес съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

141    На последно място, трябва да се констатира, че както посочва самата REA в рамките на частичния достъп до документ D 3.1, сходна по естеството си информация, а именно информацията относно общо описание на съществуващите техники и технологии (например биометрични сензори) във връзка с устройствата за събиране на данни, е била оповестена на жалбоподателя.

142    От гореизложеното следва, че REA неправилно е приела, че цялата информация, съдържаща се в документ D 2.1, е част от търговските интереси на членовете на консорциума, и е отказала достъп до целия документ. Следователно настоящото твърдение за нарушение е частично основателно.

iv)    По документ D 2.2 (Референтна архитектура и спецификация на компонентите)

143    Според жалбоподателя обжалваното решение не е обосновано, що се отнася до отказа за оповестяване на документ D 2.2, доколкото от „техническото естество“ на даден документ не може да се направи извод, че той непременно съдържа „чувствителна информация“. Следователно REA не посочила никакво фактическо обстоятелство, от което да следва, че оповестяването на този документ би засегнало търговските интереси на член на консорциума.

144    REA отбелязва, че документ D 2.2 описва подробно начина, по който техническите изисквания са изпълнени в седем технологии, разработени от проекта. Освен това цялостната функционална архитектура на хардуера и софтуера била представена подробно. На последно място, случаите на използване на различни видове пътници се определяли за целите на бъдещи процедури за изпитване. Поради техническия си характер този документ съдържал чувствителна информация, тъй като конкурентите, които не разполагали с такива сведения, извличали изгода от тяхното оповестяване. Макар жалбоподателят правилно да констатира, че публично достъпната информация чрез съобщение на консорциума за функционирането на системата позволява да се установи как се очаква да функционира пилотната система, тази информация все пак не обхваща техническите изисквания, включително спецификациите, както и архитектурата и свързаните с нея методологии, които представляват търговски интерес.

145    След като се запознава с въпросния документ, Общият съд установява, че както отбелязва REA в обжалваното решение, той представя, подобно на документ D 2.1, технологични разрешения и определение на цялостната архитектура на проекта iBorderCtrl, като по този начин предоставя общата рамка за различните модули, включително функционалностите на хардуера и софтуера, включени в окончателната интегрирана система.

146    Тази информация е свързана с ноу-хау на членовете на консорциума и се отнася до методологии, техники и стратегии, разработени от тях за нуждите на проекта. Следователно REA не е допуснала грешка, като е приела в обжалваното решение, че оповестяването им може да засегне конкретно и действително търговските интереси на членовете на консорциума, доколкото би позволило на конкурентите да извлекат неоснователно полза от тяхното ноу-хау с търговска стойност.

147    Въпреки това от посочения документ следва, че в рамките на прегледа, който съдържа, е бил отчетен анализът, направен във връзка с проекта, представляващ документ D 2.1 и определени правни оценки, предмет на документ D 2.3. Вследствие на това отказът на частичен достъп до информацията, съдържаща се в документи D 2.1 и D 2.3, посочени в точки 137 и 119 по-горе, възпроизведени или обобщени за нуждите на документ D 2.2, или до информация със същия обхват или същото естество, не е обосновано от защитата на търговските интереси на членовете на консорциума. Следователно настоящото твърдение за нарушение е частично основателно.

v)      По документ D 3.1 (Устройства за събиране на данни — спецификации)

148    Документ D 3.1 е оповестен в частта за общото описание на техниките и технологиите (например биометрични сензори) във връзка с устройствата за събиране на данни (вж. и точка 141 по-горе). Документът е оповестен на жалбоподателя с частично заличен текст.

149    Според жалбоподателя обжалваното решение не е обосновано, що се отнася до отказа за оповестяване на документ D 3.1 в неговата цялост, доколкото от „техническото естество“ на даден документ не може да се направи извод, че той непременно съдържа „чувствителна информация“. Следователно REA не посочила никакво фактическо обстоятелство, от което да следва, че оповестяването на документа би засегнало търговските интереси на член на консорциума.

150    REA поддържа, че до частите от документ D 3.1, описващи подробно използваните в проекта техники и технологии, не е даден достъп, тъй като поради техническия им характер те се отнасят до чувствителна информация, от която конкурентите, неразполагащи с такава информация, биха получили предимство в случай на оповестяване.

151    След като се запознава с неоповестените части от документ D 3.1, Общият съд констатира, че те съдържат подробно описание на различните техники и технологии, както изтъква REA. От една страна обаче, както поддържа жалбоподателят, повече или по-малко техническият характер на разглежданата информация, изтъкнат от REA в подкрепа на основателността на отказа за достъп до нея, сам по себе си не е решаващ за преценката дали тя спада към търговските интереси по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

152    От друга страна, от информацията, съдържаща се в заличените части от документ D 3.1, не следва, че всички описани в него техники и технологии са действително използваните в проекта iBorderCtrl, обратно на поддържаното от REA. Всъщност те съдържат описания на наличните на пазара техники и технологии, които могат да бъдат полезни в архитектурата на системата iBorderCtrl. Освен това заличените части съдържат и препоръки относно избора на наличните технологии и техники, които биха били оптимални в архитектурата на системата iBorderCtrl с оглед на разглежданите технически изисквания. Макар последните оценки да отразяват ноу-хау на членовете на консорциума, по-специално доколкото, както е посочено в документа, опитът им е съчетан със събраната публична информация или, че критериите за оценка са специално разработени от членовете, така че оповестяването им може конкретно и действително да засегне търговските интереси на членовете на консорциума, не така стоят нещата при обективните описания на наличните на пазара техники и технологии.

153    Впрочем тези описания поне отчасти се основават на общодостъпни източници, по-специално на научни публикации или на разпространяваната в интернет информация. REA не твърди, че компилирането на тези публично достъпни сведения има добавена стойност по смисъла на припомнената в точки 120 и 121 по-горе съдебна практика.

154    От това следва, че REA неправилно е приела, че цялата информация, съдържаща се в заличените части от документ D 3.1, е част от търговските интереси на членовете на консорциума и е отказала достъп до нея. Следователно настоящото твърдение за нарушение, с което жалбоподателят оспорва отказа за достъп до заличените части от документ D 3.1, е частично основателно.

vi)    По документи D 7.3 (План за разпространение и комуникация) и D 7.8 (План за разпространение и комуникация 2)

155    В обжалваното решение е предоставен частичен достъп до документи D 7.3 и D 7.8, които следователно са били предоставени на жалбоподателя с частично заличен текст.

156    В самото начало е важно да се отбележи, че с писмо от 23 март 2021 г. жалбоподателят е уведомил Общия съд, че със собствени средства е „премахнал“ заличаванията на документ D 7.3, приложен по този начин към писмото му. Въз основа на така получения текст той излага някои съображения в подкрепа на първото основание и потвърждава довода си, че при всички положения е налице по-висш обществен интерес от пълното оповестяване на този документ.

157    С писмо от 20 май 2021 г. REA представя становището си по доводите на жалбоподателя, в рамките на които по-специално отбелязва, че жалбоподателят е разпространил на своя уебсайт пълния текст на документ D 7.3, произтичащ от извършеното от самия жалбоподател премахване на заличаванията.

158    В това отношение следва да се подчертае, че фактът, че жалбоподателят е получил със собствени средства достъп до заличените части от документ D 7.3 и по този начин се е запознал с информацията, до която REA му е отказала достъп в обжалваното решение, и че е разпространил посочения документ на своя уебсайт, не позволява да се приеме, че той няма или е престанал да има интерес да иска отмяната на обжалваното решение в това отношение. Наистина, действайки по този начин, жалбоподателят не е спазил предвидените в правото на Съюза процедури в областта на достъпа до документи и не е изчакал изхода от настоящия спор, за да разбере дали е могъл законно да получи достъп до пълния текст на разглеждания документ. Само по себе си това обстоятелство обаче, колкото и да подлежи на критика, не поставя под въпрос интереса на жалбоподателя от отмяна на обжалваното решение по този въпрос, като се има предвид, че авторът на оповестяването на спорната информация не е REA, която по този начин би признала обществения интерес от разкриването на такава информация. Ето защо жалбоподателят има право да поиска от Общия съд да се произнесе по законосъобразността на това увреждащо го решение, доколкото REA не го е оттеглила официално или не му е предоставила частичен достъп до искания документ въз основа на едно от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Поведението на жалбоподателя по отношение на разглеждания документ е без значение за преценката на интереса му от отмяната на такова решение (вж. в този смисъл решения от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 45 и цитираната съдебна практика, от 21 януари 2021 г., Leino-Sandberg/Парламент, C‑761/18 P, EU:C:2021:52, т. 33 и 45—48, и от 22 март 2011 г., Access Info Europe/Съвет, T‑233/09, EU:T:2011:105, т. 33—36 и цитираната съдебна практика).

159    От гореизложеното следва, че макар да е могъл да се запознае с информацията, достъпът до която му е бил отказан от REA, жалбоподателят има интерес от отмяната на обжалваното решение, доколкото REA му е отказала достъп до заличените части от документ D 7.3.

160    Следва обаче да се подчертае също, че фактът, че жалбоподателят е успял със собствени средства да „премахне“ заличаванията, съдържащи се в документ D 7.3, е без значение за законосъобразността на обжалваното решение по този въпрос и за съдебния контрол на Общия съд в това отношение.

161    За да оспори отказа за предоставяне на достъп до заличените части от документи D 7.3 и D 7.8, жалбоподателят изтъква, че обхватът на законната защита на търговските интереси не може да се разшири дотолкова, че да обхване информация, която не е свързана с предприятието и която не би представлява „търговска тайна“, като например комуникационната стратегия. Следователно самите обсъждания с цел популяризиране, включително дискусиите с публичните институции и депутатите, съдържащи се в заличените части на документи D 7.3 и D 7.8, не представлявали търговска тайна.

162    Според REA документ D 7.3, чиято цел е да се определи как проектът се оповестява и съобщава на обществеността, до голяма степен е бил оповестен. Само някои части от документа, в които членовете на консорциума са предоставили подробна информация за специфичните отношения, които поддържат с избрани търговски или академични партньори, са били заличени, доколкото представляват чувствителна информация, която конкурентите биха могли да използват в своя полза (например като осъществят контакт с тези партньори).

163    Тъй като документ D 7.8, до който също е предоставен частичен достъп, е преработен вариант на документ D 7.3, изготвен една година по-късно, причините за неразпространението на разглежданата информация били същите като приложимите към документ D 7.3.

164    След като се запознава със заличените части от документи D 7.3 и D 7.8, Общият съд установява, от една страна, че те съдържат стратегия за съобщаване на търговските партньори с оглед на евентуално бъдещо сътрудничество. Тази информация е свързана с търговските интереси на членовете на консорциума, доколкото се отнася до търговската им стратегия и позволява освен това да се направи извод какви инструменти или технологии се предвиждат конкретно в рамките на проекта iBorderCtrl. REA не е допуснала грешка, като в обжалваното решение е приела, че оповестяването им би могло конкретно и действително да засегне търговските интереси на членовете на консорциума.

165    От друга страна, заличената информация се отнася до разпространението и популяризирането на самия проект iBorderCtrl и на резултатите от него до заинтересованите страни, различни от потенциални търговски партньори. В това отношение следва да се отбележи, че REA не обяснява по какъв начин тези заличени сведения от документи D 7.3 и D 7.8 са „по-чувствителни“ от оповестените на жалбоподателя сведения от същото естество. REA не обяснява и по какъв начин този „чувствителен“ характер на разглежданата информация, ако се предположи, че е установен, би могъл да обоснове, че тя е част от търговските интереси на членовете на консорциума, въпреки че признава, че отношенията, обхванати от разглежданите дейности за популяризиране и информиране, не се отнасят до преговори във връзка с продажбата или предоставянето на лицензи. От друга страна, след като се е запознал с въпросните заличени части, Общият съд констатира, че дейностите за популяризиране и информиране, посочени в оповестените части и в повечето заличени части, изглежда преследват една и съща цел, а именно разпространението на информацията относно проекта и технологичните разрешения, които той предлага в по-разширен обхват. Сам по себе си фактът, изтъкнат от REA, че като вземат предвид така оповестената информация, конкурентите можели да рекламират своите системи пред същите заинтересовани страни, не е достатъчен, за да се направи изводът, че тази информация е част от търговските интереси на членовете на консорциума.

166    От друга страна, Общият съд констатира, че част от сведенията, съдържащи се в заличените части от документи D 7.3 и D 7.8, са следствие от етичната и правната оценка, формулирана в документи D 1.2 и D 2.3. Следователно, доколкото посочените заличени части възпроизвеждат или обобщават информацията, посочена в точка 119 по-горе, те не попадат в обхвата на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

167    От това следва изводът, че REA неправилно е приела, че цялата информация, съдържаща се в заличените части от документи D 7.3 и D 7.8, е част от търговските интереси на членовете на консорциума и е отказала достъп до нея. Следователно настоящото твърдение за нарушение, с което жалбоподателят оспорва отказа за достъп до заличените части от документи D 7.3 и D 7.8, е частично основателно.

vii) По документ D 8.1 (План за управление на качеството)

168    Жалбоподателят изтъква, че REA не твърди, че документ D 8.1 съдържа търговска тайна на партньор на консорциума, че той отразява научното ноу-хау на дадено лице или че съдържа информация за методи на производство и анализ, чието публикуване непременно би довело до сериозно засягане на интересите на член на консорциума. Ето защо посоченият документ е трябвало да бъде оповестен най-малкото чрез откъси.

169    REA поддържа, че документ D 8.1 съдържа информация относно вътрешната организация на консорциума и начина му на действие по време на проекта, а именно по-специално организацията на проекта и отговорностите, процедурата за контрол на качеството, процеса на вземане на решения и комуникационния поток между партньорите. В него се уточнявали и информационните технологии, използвани за управление на проекта. Накрая, документът съдържал в приложени документи моделите на документи, използвани от консорциума за резултатите от работите, междинните доклади, дневния ред на срещата и протоколите. Оповестяването на тази информация щяло да засегне защитата на търговските интереси на съответните лица и предоставяло предимство на конкурентите, които желаят да въведат подобен проект в бъдеще, тъй като биха се ползвали от резултатите от работите на членовете на консорциума.

170    След като се запознава с документ D 8.1, Общият съд установява, че той съдържа, както се посочва в обжалваното решение, информацията относно структурата на управление на проекта, както и планирането на техническите дейности за окончателно предоставяне на резултатите и определя процедурите за контрол на качеството на проекта, ролята и отговорностите за разработването на всеки технологичен елемент.

171    За да се представи планът за управление на качеството, в разглеждания документ подробно са описани по-специално структурата на управление на качеството на проекта и разпределението на отговорностите между различни лица и органи на консорциума, методологиите, критериите и процедурите, разработени за оценка на качеството на резултатите от проекта по отношение на различните съставни части на проекта, като ключовите показатели за изпълнение, както и управлението на рисковете. Цялата тази информация е част от ноу-хау на членовете на консорциума и изтъква техния експертен опит относно управлението на качеството на проекта. Освен това описанията на различните научни и технологични постижения включват препратки към техники и функции, конкретно посочени в рамките на визирания проект, и по този начин отразяват общата архитектура на системата, замислена от членовете на консорциума. Следователно тази информация попада в обхвата на научното им ноу-хау.

172    От това следва, че цялата информация, съдържаща се в документ D 8.1, е част от търговските интереси на членовете на консорциума по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. REA не е допуснала грешка, като в обжалваното решение е приела, че оповестяването им може да засегне конкретно и действително търговските интереси на членовете на консорциума, доколкото би позволило на конкурентите да извлекат неоснователно полза от тяхното ноу-хау с търговска стойност.

173    Следователно настоящото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено.

viii) По документи D 8.3 (Периодичен доклад за напредъка), D 8.4 (Годишен доклад), D 8.5 (Периодичен доклад за напредъка 2) и D 8.7 (Годишен доклад 2)

174    Жалбоподателят изтъква, че REA не твърди, че „описателни“ документи D 8.3, D 8.4, D 8.5 и D 8.7 съдържат търговска тайна на партньор на консорциума, че отразяват научното ноу-хау на дадено лице или че съдържат информация за методи на производство и анализ, чието публикуване непременно би довело до сериозно засягане на интересите на член на консорциума. Ето защо посочените документи е трябвало да бъдат оповестени най-малкото чрез откъси.

175    REA поддържа, че документи D 8.3, D 8.4, D 8.5 и D 8.7 съдържат информация относно напредъка на проекта спрямо съответните работни позиции, като техническите резултати били описани във връзка със специфичните показатели за изпълнение на проекта. Освен това са представени рисковете от проекта и мерките за защита и са обобщени бъдещите технически етапи. На последно място, тези документи съдържат много подробна справка за използването на ресурсите от партньор и работната позиция, в която са посочени и приключените задачи. Накратко, тези документи имали техническо и финансово съдържание и конкурентите извличали полза от достъпа до тях, тъй като можели да извлекат поуки от предприетите мерки и да избегнат етапите, които са се оказали ирелевантни или излишни, а това им позволявало да оценят инвестиционните разходи, да намалят разходите и да ускорят изпитванията или разработването на съпоставима технология.

176    След като се запознава с документи D 8.3, D 8.4, D 8.5 и D 8.7, Общият съд констатира, че те описват, както е видно от обжалваното решение, техническия напредък на проекта спрямо съответните работни позиции след 6, 12, 18 и 24 месеца в зависимост от различните научни и технологични постижения на посочения проект.

177    За да се представи това състояние на напредък на разглеждания проект, въпросните документи описват подробно стратегията, разработена от членовете на консорциума за осъществяването на въпросния проект, включително подробното описание на задачите, изпълнявани през съответния период, и разпределението на задачите между членовете, както и методологиите, които да следват това състояние на напредък, което е част от тяхното ноу-хау. Освен това описанията на различните научни и технологични постижения включват препратки към техники, инструменти и функции, конкретно посочени в рамките на визирания проект, като по този начин отразяват общата архитектура на системата, замислена от членовете на консорциума. Следователно тази информация попада в обхвата на научното им ноу-хау.

178    Следователно цялата информация, съдържаща се в документи D 8.3, D 8.4, D 8.5 и D 8.7, е част от търговските интереси на членовете на консорциума по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. REA не е допуснала грешка, като в обжалваното решение е приела, че оповестяването им може да засегне конкретно и действително търговските интереси на членовете на консорциума, доколкото би позволило на конкурентите да извлекат неоснователно полза от тяхното ноу-хау с търговска стойност.

179    Следователно настоящото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено.

3)      Заключение по първата част от първото основание

180    С оглед на гореизложеното, следва да се уважи първата част от първото основание в частта относно отказа на пълен достъп до документ D 1.3, отказа на частичен достъп до документи D 1.1, D 1.2, D 2.1, D 2.2 и D 2.3, както и по-широк достъп до документи 3.1, D 7.3 и D 7.8, и да се отхвърли в частта относно отказа на достъп до документи D 8.1, D 8.3, D 8.4, D 8.5 и D 8.7. Следва обаче да се припомни, че Общият съд няма компетентност да замести REA и да укаже конкретно частите от документите, до които е трябвало да бъде предоставен частичен достъп, тъй като при изпълнението на настоящото решение институцията е длъжна да се съобрази с мотивите, изложени в решението в това отношение (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, T‑516/11, непубликувано, EU:T:2014:759, т. 95 и цитираната съдебна практика).

В.      По втората част на първото правно основание: наличие на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на въпросните документи

181    Жалбоподателят изтъква наличието на множество обществени интереси от оповестяването в тяхната цялост на поисканите документи. Първо, следвало да се гарантира общ достъп на обществеността до резултатите от научни изследвания, финансирани с публични средства. Второ, налице бил научен интерес от оповестяване, като само резултатите от научните изследвания, които са предмет на дискусия, критика, изпитване и могат да бъдат възпроизведени от други, могат да бъдат квалифицирани като научни. Трето, налице бил и обществен интерес от оповестяването, доколкото от етична гледна точка и от гледна точка на основните права проектът iBorderCtrl бил особено спорен. Четвърто, съществувал медиен интерес от оповестяването на документите, за което свидетелствал големият брой репортажи, свързани с проекта iBorderCtrl. Пето, съществувал политически и демократичен интерес от оповестяването на документите от проекта iBorderCtrl, чието практическо използване изисквало на следващ етап създаването на подходящо правно основание. Шесто, съществувал бюджетен интерес да не се инвестират никакви средства в научните изследвания в техника, чието използване било незаконно при сегашното състояние на правото и което поради политически съображения не трябвало да се използва.

182    Що се отнася до претеглянето на наличните интереси, жалбоподателят изтъква, от една страна, че търговските интереси на членовете на консорциума „не натежавали особено“: първо, голяма част от информацията относно проекта iBorderCtrl вече била известна на обществеността или била оповестена; второ, съмнително било, че исканите документи съдържат изобщо търговска тайна, освен поради начина, по който е създадена системата iBorderCtrl, тъй като целта на проекта изглежда е по-скоро изпитване и комбиниране на съществуващи технологии, отколкото разработване на нова технология; трето, оповестяването на документите по проекта не засягало правната закрила на компонентите на използваната система или на системата като цяло, която вече е защитена с патенти, и законодателството в областта на интелектуалната собственост на програмни кодове, които могат да бъдат разработени в хода на проекта, не се засяга от оповестяването на докладите по проекта, така че тяхното оповестяване не би обезценило изобретенията им, макар да е възможно да влоши конкурентното положение и перспективите за печалба на някои членове на консорциума. От друга страна, интересът от прозрачност на обществеността „за сметка на това натежавал значително“ при оценката на конфликтните интереси, доколкото, първо, проектът се финансира изцяло с публични средства, и второ, това е особено съмнително, спорно и следователно възникват принципни въпроси относно използването на изкуствен интелект.

183    При всички положения, взети заедно различните обществени интереси от оповестяване на документите „натежавали в по-голяма степен“ в сравнение с търговските интереси от запазване на поверителност.

184    REA оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че не е доказал наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването.

185    В съответствие с член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001 институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването би накърнило, по-специално защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице, „освен ако по-висш обществен интерес не обосновава оповестяването на посочения документ“. От това следва, че институциите на Съюза не отказват достъп до документ, когато оповестяването му е обосновано от по-висш обществен интерес, дори ако то би могло да засегне защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице.

186    В този контекст следва да се претегли, от една страна, особеният интерес, чиято защита трябва да се осигури, като не се оповести съответният документ, и от друга страна, по-специално общия интерес от предоставяне на достъп до този документ, като се имат предвид предимствата, които, както се посочва в съображение 2 от Регламент № 1049/2001, произтичат от по-голямата прозрачност, а именно по-голяма възможност за гражданите да участват в процеса на вземане на решения и по-голяма законност, ефективност и отговорност на администрацията по отношение на гражданите в демократичната система (вж. решение от 21 октомври 2010 г., Agapiou Joséphidès/Комисия и EACEA, T‑439/08, непубликувано, EU:T:2010:442, т. 136 и цитираната съдебна практика; вж. също решение от 5 февруари 2018 г., PTC Therapeutics International/EMA, T‑718/15, EU:T:2018:66, т. 107).

187    Заявителят е този, който трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които са в основата на наличието на по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването на съответните документи (вж. решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 94 и цитираната съдебна практика и от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/13 P, EU:C:2015:486, т. 90 и цитираната съдебна практика). Всъщност наличието на по-висш обществен интерес по смисъла на последната част от изречението на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 трябва да се докаже от лицата, които го изтъкват (решение от 25 септември 2014 г., Spirlea/Комисия, T‑306/12, EU:T:2014:816, т. 97).

188    По-висшият обществен интерес, който може да обоснове оповестяването на документ, не трябва непременно да бъде различен от принципите, които са в основата на Регламент № 1049/2001. При все това не могат да се приемат общи съображения за обосноваване на достъпа до поисканите документи, който изисква в конкретния случай принципът на прозрачност да има особена острота, която има предимство пред съображенията, обосноваващи отказа за оповестяване на въпросните документи (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 92 и 93 и цитираната съдебна практика, и от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/13 P, EU:C:2015:486, т. 92 и 93).

189    В потвърдителното заявление жалбоподателят се позовава на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на исканите документи, който се състои, от една страна, в легитимния интерес на обществеността от достъп до резултатите от научни изследвания, финансирано с публични средства, и от друга страна, в правото на обществеността да разбере дали разработването на проект, съдържащ евентуално неетична или незаконна намеса в правото на зачитане на личния живот на гражданите, се финансира с публични средства, за да се даде възможност за информиран обществен и демократичен дебат относно въвеждането на оспорвани нови системи за масов контрол като предлагания в рамките на проекта iBorderCtrl.

190    В отговор на тези доводи REA посочва в обжалваното решение, от една страна, че интересът на обществеността от разпространение на резултатите от разглеждания проект се осигурява чрез въвеждането на съгласувана съвкупност от стратегии и инструменти за разпространение на резултатите от финализирани проекти, обикновено чрез одобрени от REA резюмета, които спазват правата на интелектуална собственост на консорциума, както и другите търговски интереси на съответните лица, включително що се отнася до документите, свързани с правната и етична оценка на разглеждания проект, които се отнасят конкретно до технологични и научни разработки, до методите и резултатите от проекта. От друга страна, проектът iBorderCtrl бил текущ научноизследователски проект, който имал за цел да експериментира нови технологии в областта на граничния контрол на Съюза, а не да приложи тези технологии пряко на място, като се има предвид, че опасенията в областта на защитата на основните права били надлежно включени в проекта. От това в обжалваното решение REA заключава, че изтъкнатите от жалбоподателя обществени интереси не надделяват над интересите на третите лица спрямо защитата на търговските им интереси.

191    В самото начало следва да се припомни, че разглеждането на втората част от първото основание се отнася само до поисканите документи или до частите от тези документи, по отношение на които REA правилно е заключила, че попадат в обхвата на изключението, посочено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, в съответствие с извода, възпроизведен в точка 180 по-горе.

192    В това отношение следва да се припомни, че макар, както основателно твърди жалбоподателят, да е налице обществен интерес от разпространение на резултатите от проектите, получили финансиране от фондовете на Съюза, законодателят на Съюза е въвел правила, за да гарантира разпространение на резултатите от проектите, финансирани по програма „Хоризонт 2020“.

193    Както отбелязва REA, Регламент № 1290/2013 и споразумението за отпускане на безвъзмездни средства предвиждат балансиран подход, който се стреми да отчита, от една страна, интересите на обществеността, научния свят и медиите от оповестяването на резултатите и от друга страна, интересите на членовете на консорциума от защитата на търговските им интереси, включително в областта на интелектуалната собственост.

194    Всъщност, от една страна, член 43, параграф 2 от Регламент № 1290/2013, на който впрочем се позовава жалбоподателят, и член 29.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства предвиждат задължение за участниците да разпространяват с подходящи средства, по-специално чрез научни публикации, резултатите от проекта, при спазване на евентуални ограничения, наложени по-специално от закрилата на интелектуалната собственост, правилата за сигурност или законните интереси. Освен това член 29.2 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства предвижда, че трябва да се гарантира свободен достъп до рецензирани научни публикации. Освен това член 38.2.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства предвижда, че при спазване на поверителността на информацията REA може да използва информацията относно проекта, документите, по-специално предвидените за публикуване резюмета, и услугите, предназначени за обществеността, за своите дейности по комуникация и реклама.

195    Освен това съгласно член 20.3, буква а), подточка iii) и член 20.4, буква а) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства участниците трябва да представят на REA, заедно с периодичните технически и финансови доклади, резюмета, съдържащи по-специално преглед на резултатите и разпространението им, предназначени за публикуване от REA.

196    От друга страна, член 4 от Регламент № 1290/2013 и член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства предвиждат, при посочените в него условия, достъп на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки до информация за резултатите, генерирани от участник, получил финансиране от Съюза. Освен това член 49 от Регламент № 1290/2013 осигурява на същите институции, органи, служби и агенции, както и на държавите членки право на достъп с цел разработване, изпълнение и проследяване на политики или програми на Съюза, до резултатите, генерирани от участник, ползвал финансиране от Съюза.

197    От това следва, че общественият интерес от разпространение на резултатите от изследванията, финансирани от публичните фондове в рамките на програма „Хоризонт 2020“, се осигурява от релевантните разпоредби на Регламент № 1290/2013 и от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Жалбоподателят не е доказал, че тази система за разпространение на резултатите не може да удовлетвори напълно научния, медиен и обществен интерес като цяло да разполага с достъп до резултатите от финансираните от Съюза проекти и че освен това е необходимо да се оповести и информацията, съдържаща се в поисканите документи, дори ако подобно оповестяване би засегнало законните търговски интереси на членовете на консорциума, защитени от член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

198    Второ, доколкото жалбоподателят поддържа, че задължението за оповестяване на всички поискани документи произтичало от спорния характер на разглеждания проект от етична гледна точка и от гледна точка на основните права, е важно да се отбележи, от една страна, че тъй като релевантните разпоредби, приложими към проектите за научни изследвания и иновации, финансирани по програма „Хоризонт 2020“, сред които по-специално член 19 от Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (ОВ L 347, 2013 г., стр. 104), член 14 от Регламент № 1290/2013, тълкуван в светлината на съображение 9 от него, както и член 34 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства имат за цел да наложат на участниците задължението за зачитане на основните права и признатите принципи, по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, а на Комисията — задължение да следи за зачитането на тези права и принципи и това всъщност е отразено във факта, че правните и етичните оценки за проекта iBorderCtrl, като последните подлежат на оценка от независим съветник по етика, са изрично включени в задължителните етапи на разработването му.

199    От друга страна, както отбелязва REA, без това да се оспорва от жалбоподателя, разглежданият проект е текущ научноизследователски проект, чиято единствена цел е експериментирането на технологии. Жалбоподателят не твърди, че основните права на лицата, участващи в пилотните изпитвания в рамките на проекта iBorderCtrl, не са били спазени. Изтъкнатият от жалбоподателя обществен интерес всъщност се отнася до евентуално бъдещо внедряване в реални условия на системите, основани на техники и технологии, разработени в рамките на проекта iBorderCtrl. Такъв интерес ще бъде удовлетворен от разпространението на резултатите при условията, определени в Регламент № 1290/2013 и уточнени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства (вж. т. 194—196 по-горе).

200    Също така, подобно на жалбоподателя, Общият съд счита, че е налице обществен интерес от участие в информирана и демократична обществена дискусия по въпроса дали технологии за контрол като разглежданите са желателни и дали трябва да бъдат финансирани с публични средства и че този интерес трябва да бъде надлежно защитен. Предвид факта, че проектът iBorderCtrl обаче е само проект за изследвания в процес на разработка, е напълно възможно да се проведе такова информирано обществено обсъждане относно различните аспекти, които са предмет на разглежданото изследване въз основа на резултатите от тези проучвания, оповестени в съответствие с правилата, установени в Регламент № 1290/2013 и в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, припомнени в точки 194—196 по-горе.

201    Накрая, в този контекст следва да се припомни, че съгласно съдебната практика общественият интерес от прозрачност няма същата тежест, когато става въпрос за административната дейност на съответната институция, в рамките на която в случая се вписват исканите документи, както когато става въпрос за законодателната ѝ дейност (вж. в този смисъл решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, EU:C:2010:376, т. 60 и от 25 октомври 2013 г., Beninca/Комисия, T‑561/12, непубликувано, EU:T:2013:558, т. 64).

202    От това следва, че жалбоподателят не е доказал, че в случая принципът на прозрачност има особено значение, което надделява над законния интерес от защита на търговските интереси на членовете на консорциума, що се отнася до документите или частите от документи, за които REA е имала основание да приеме, че попадат в обхвата на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, изброени в точка 180 по-горе. REA е можела да приеме, без да допусне грешка, че наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването не е могло да се установи въз основа на изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства с оглед по-специално на режима на разпространение и достъп до резултатите от изследванията, въведен с Регламент № 1290/2013 и със споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

203    С оглед на гореизложените съображения следва да се заключи, че жалбоподателят не е доказал наличието на по-висш обществен интерес, произтичащ от отчитането на различните твърдени интереси, поотделно или взети заедно, което би обосновало публичното оповестяване по силата на член 4, параграф 2, последната част от изречението от Регламент № 1049/2001 на информацията, обхваната от изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от този регламент.

204    Ето защо втората част от първото основание следва да се отхвърли.

205    От гореизложеното следва, че обжалваното решение трябва да се отмени в частта, в която REA не се е произнесла по заявлението на жалбоподателя за достъп до документите, свързани с разрешаването на проекта iBorderCtrl, и в частта, с която се отказва пълен достъп до документ D 1.3 и частичен или по-широк достъп до документи D 1.1, D 1.2, D 2.1, D 2.2, D 2.3, D 3.1, D 7.3 и D 7.8, и да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.

IV.    По съдебните разноски

206    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

207    В случая жалбоподателят е получил удовлетворение, що се отнася до второто основание, както и до голяма част от първата част на първото основание. Следователно би било правилно съобразно обстоятелствата по случая да се прецени, че жалбоподателят трябва да понесе половината от направените от него съдебни разноски, а REA да понесе направените от нея съдебни разноски, както и половината от разноските, направени от жалбоподателя.

208    Освен това съгласно член 135, параграф 2 от същия процедурен правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на тази страна, включително преди образуване на съдебното производство, по-специално ако прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разноски на другата страна.

209    В случая, както следва от точки 156 и 157 по-горе, жалбоподателят е получил със собствени средства достъп до заличените части от документ D 7.3, узнал е информацията, до която му е отказан достъп с обжалваното решение и е разгласил по този начин пълния текст на документ D 7.3 на своя уебсайт. Като е действал по този начин, жалбоподателят не е спазил предвидените в правото на Съюза процедури относно достъпа до документи и не е изчакал изхода от настоящия спор, за да разбере дали е могъл законно да получи достъп до пълния текст на разглеждания документ. Общият съд счита, че това поведение на жалбоподателя трябва да се вземе предвид при разпределянето на съдебните разноски. Всъщност, като се има предвид, че представянето на посочения документ от жалбоподателя в писмото му от 23 март 2021 г. е напълно ирелевантно за разрешаването на настоящия спор, по този начин той необосновано е причинил разноски за REA, изразяващи се в подготовката на писмено становище по това представяне, които е можело да бъдат избегнати, ако жалбоподателят беше действал при спазване на настоящото съдебно производство, докато изчаква изхода от него и евентуално законно получи достъп до посочената информация или до част от нея в съответствие с решението на Общия съд. Следователно съгласно член 135, параграф 2 от Процедурния правилник съдебните разноски, свързани с подаването на писмото му от 23 март 2021 г., както и разноските, свързани с представянето на писменото становище на REA от 20 май 2021 г., следва да бъдат възложени на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) от 17 януари 2019 г. [ARES (2019) 266593], първо, в частта, в която REA не се е произнесла по заявлението на гн Patrick Breyer за достъп до документи относно разрешенията на проекта iBorderCtrl и, на второ място, в частта, в която REA е отказала пълен достъп до документ D 1.3, частичен достъп до документи D 1.1, D 1.2, D 2.1, D 2.2 и D 2.3, както и по-широк достъп до документи D 3.1, D 7.3 и D 7.8, доколкото тези документи съдържат информация, която не попада в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Гн Breyer понася направените от него разноски, свързани с подаването на писмото му от 23 март 2021 г. и направените от REA разноски, свързани с подаването на становището от 20 май 2021 г.

4)      Гн Breyer понася половината от направените от него разноски, различни от свързаните с подаването на писмото му от 23 март 2021 г.

5)      REA понася направените от нея разноски с изключение на свързаните с подаването на становището ѝ от 20 май 2021 г., както и половината от разноските, направени от гн Breyer, различни от свързаните с подаването на писмото на гн Breyer от 23 март 2021 г.

Корнезов

Buttigieg

Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 декември 2021 година.

Подписи


Съдържание


I. Обстоятелствата по спора

II. Производството и исканията на страните

III. От правна страна

А. По второто правно основание: нарушение на член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001

Б. По първото основание: нарушение на член 4, параграф 2, първо тире и на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001

1. По допустимостта на новите доказателства и новите доказателствени искания

2. По допустимостта на твърдението за нарушение, изведено от непредоставянето на частичен достъп

3. По първата част от първото основание: липса на засягане на защитата на търговските интереси

а) По прилагането в случая на Регламент № 1290/2013, на клаузите от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и на член 339 ДФЕС

б) По прилагането в случая на изключението, целящо защитата на търговските интереси на трети лица, и възможността да се предостави най-малко частичен достъп

1) По хоризонталните доводи

2) По индивидуалната оценка на разглежданите документи

i) По документи D 1.1 (Първи доклад на съветника по етика), D 1.2 (Етика на профилирането, риска от стигматизация на хората и плана за смекчаване) и D 2.3 (Доклад за правен и етичен анализ на равнището на Съюза)

ii) По документ D 1.3 (Съветник по етика)

iii) По документ D 2.1 (Доклад за анализ на изискванията)

iv) По документ D 2.2 (Референтна архитектура и спецификация на компонентите)

v) По документ D 3.1 (Устройства за събиране на данни — спецификации)

vi) По документи D 7.3 (План за разпространение и комуникация) и D 7.8 (План за разпространение и комуникация 2)

vii) По документ D 8.1 (План за управление на качеството)

viii) По документи D 8.3 (Периодичен доклад за напредъка), D 8.4 (Годишен доклад), D 8.5 (Периодичен доклад за напредъка 2) и D 8.7 (Годишен доклад 2)

3) Заключение по първата част от първото основание

В. По втората част на първото правно основание: наличие на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на въпросните документи

IV. По съдебните разноски


*      Език на производството: немски.