РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
17 октомври 2019 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Словна марка „AXICORP ALLIANCE“ — По-ранни словни и фигуративни марки на Европейския съюз „ALLIANCE“ — Относителни основания за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Доказване на реалното използване на по-ранните марки — Член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001 — Тълкуване на описанието на стоките, включени в приложения към Ницската класификация азбучен списък“
По дело T‑279/18
Alliance Pharmaceuticals Ltd, установено в Чипънам (Обединеното кралство), за което се явява M. Edenborough, QC,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват J. Crespo Carrillo и H. O’Neill, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е
AxiCorp GmbH, установено във Фридрихсдорф (Германия),
с предмет жалба срещу решение на пети апелативен състав на EUIPO от 7 февруари 2018 г. (преписка R 1473/2017‑5) относно производство по възражение между Alliance Pharmaceuticals и AxiCorp,
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: S. Gervasoni, председател, K. Kowalik-Bańczyk и C. Mac Eochaidh (докладчик), съдии,
секретар: E. Hendrix, администратор,
предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 30 април 2018 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 26 юли 2018 г.,
предвид процесуално-организационните действия, разпоредени на 31 януари 2019 г.,
след съдебното заседание от 28 март 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 17 януари 2011 г. AxiCorp GmbH получава от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) международна регистрация № 1072913, посочваща Европейския съюз, на словната марка „AXICORP ALLIANCE“. На 28 април 2011 г. тази регистрация е нотифицирана на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Стоките и услугите, за които е поискана защита, са от класове 3, 5, 10 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 3: „Препарати за избелване и пране; препарати за почистване, полиране, обезмасляване и шлифоване; сапуни; парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса; средства за почистване на зъби“,
– клас 5: „Фармацевтични и ветеринарни препарати, лекарствени средства; хигиенни препарати за медицински цели; диетични вещества за медицински цели, бебешки храни; пластири, превързочни материали; материали за пломбиране на зъби и за зъбни отливки; дезинфектанти, препарати за унищожаване на паразити; фунгициди, хербициди; лекарствени средства“,
– клас 10: „Хирургически, медицински, стоматологични и ветеринарни апарати и инструменти, изкуствени крайници, очи и зъби; ортопедични изделия; хирургични материали за шиене; апликатори за фармацевтични препарати; спринцовки за медицински цели; инхалатори“,
– клас 35: „Рекламиране и рекламни услуги; стопанско управление; търговска администрация; канцеларски услуги; търговия на едро и дребно с лекарствени продукти, козметични средства и медицински продукти“.
3 Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 2011/082 от 29 април 2011 г.
4 На 30 януари 2012 г. жалбоподателят, Alliance Pharmaceuticals Ltd, подава възражение на основание член 41 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 46 от Регламент 2017/1001) срещу регистрацията на заявената марка за посочените в точка 2 по-горе стоки и услуги.
5 Възражението се основава на следните по-ранни права:
– по-ранна словна марка на Европейския съюз „ALLIANCE“, заявена на 29 юли 2002 г. и регистрирана на 11 август 2006 г. под номер 2816098, обозначаваща стоки от клас 5, отговарящи на следното описание: „фармацевтични продукти, но с изключение на храни за деца и за хората с увреждания и химически препарати за фармацевтични цели“,
– по-ранна фигуративна марка на Европейския съюз, заявена на 29 юли 2002 г. и регистрирана на 17 декември 2003 г. под номер 2816064, обозначаваща стоки от клас 5, отговарящи на следното описание: „фармацевтични продукти, но с изключение на храни за деца и за хората с увреждания и химически препарати за фармацевтични цели“, изобразена по-долу:
– по-ранна нерегистрирана марка „ALLIANCE“, която се използва в търговската дейност за „фармацевтични препарати и вещества“, в Обединеното кралство.
6 В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и параграфи 4 и 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграфи 4 и 5 от Регламент 2017/1001).
7 В подкрепа изтъкнатите основания за възражението, посочени в член 8, параграфи 4 и 5 от Регламент № 207/2009, жалбоподателят представя извлечение от годишния отчет за 2009 г. на неговото дружество майка Alliance Pharma plc.
8 По искане на AxiCorp EUIPO приканва жалбоподателя да представи доказателства за използването на по-ранните си марки в съответствие с член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001) за стоките, на които се основава възражението.
9 На 22 юли 2016 г. жалбоподателят представя доказателства за използването на по-ранните си марки в определения от EUIPO срок.
10 На 11 май 2017 г. отделът по споровете отхвърля възражението в неговата цялост поради липса на доказателства за реалното използване на по-ранните марки на Европейския съюз и поради липса на доказателства за използване в търговската дейност на по-ранната нерегистрирана марка.
11 На 7 юли 2017 г. жалбоподателят обжалва пред EUIPO решението на отдела по споровете на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001).
12 С решение от 7 февруари 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) пети апелативен състав на EUIPO отменя частично решението на отдела по споровете и връща преписката на отдела по споровете.
13 От една страна, що се отнася до по-ранните марки на Европейския съюз, апелативният състав приема, че възражението е било отхвърлено правилно, доколкото се основава на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001. В това отношение апелативният състав отбелязва, първо, че спецификацията на посочените марки, сочеща „фармацевтични препарати, с изключение на храни за деца и за хората с увреждания и химически препарати за фармацевтични цели“, не е ясна. На второ място апелативният състав приема, че не е лишено от логика, нито противоречи на граматическите правила тълкуване на спецификацията като обхващаща фармацевтични продукти, „с изключение на онези, които са предназначени да послужат като храна за деца и хора с увреждания и използват химически фармацевтични препарати“. На трето място, апелативният състав счита, че макар да не може да се изключи различно тълкуване, стоките и услугите трябва да бъдат описани в регистъра достатъчно ясно и точно, така че обхватът на търсената защита да може да бъде определен само въз основа на това описание. Освен това според апелативния състав двусмислена спецификация не би могла да се тълкува благоприятно за притежателя на правото. Поради това апелативният състав приема, че отделът по споровете правилно е тълкувал спецификацията стриктно в смисъл, че изключва химическите препарати за фармацевтични цели. На следващо място апелативният състав отбелязва, че дори ако се приеме, че спецификацията включва определени фармацевтични продукти с растителен произход, жалбоподателят не е доказал, че марката „ALLIANCE“ е била използвана за тези фармацевтични продукти, тъй като представените доказателства за използването се отнасят единствено до синтетични съставки.
14 От друга страна, що се отнася до по-ранната нерегистрирана марка и до основанието за възражение по член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001, апелативният състав приема за явно погрешно заключението на отдела по споровете, че жалбоподателят не е представил в определения срок нито едно доказателство за използването на тази марка в подкрепа на възражението. Апелативният състав счита, че делото трябва да се върне на отдела по споровете за цялостно преразглеждане на посоченото по-горе основание за възражение при отчитане на всички доказателства за използването, представени от жалбоподателя в хода на производството, включително представените на 22 юли 2016 г.
Искания на страните
15 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да измени обжалваното решение, като върне възражението на отдела по споровете, който да го преразгледа с оглед на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001, както и с оглед на член 8, параграф 4 от посочения регламент,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски във връзка с настоящото производство, както и разноските, направени в производството пред апелативния състав, а при условията на евентуалност, ако другата страна в производството пред апелативния състав встъпи в производството по обжалване, да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят солидарно направените от жалбоподателя съдебни разноски.
16 EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По обхвата на искането за отмяна на обжалваното решение
17 В отговор на въпросите на Общия съд, поставени в рамките на процесуално-организационните действия, страните потвърждават в съдебното заседание, както бе отбелязано в протокола от съдебното заседание, че подадената от жалбоподателя жалба трябва да се разбира като насочена към частичната отмяна на обжалваното решение, доколкото апелативният състав е отхвърлил подадената пред него жалба по отношение на основанията за възражение, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001. От друга страна, жалбоподателят не иска от Общия съд да отмени обжалваното решение в частта, в която апелативният състав е върнал преписката на отдела по споровете за пълно преразглеждане на основанието за възражение по член 8, параграф 4 от посочения регламент.
По същество
18 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, а именно че апелативният състав е тълкувал неправилно спецификацията на по-ранните марки на Европейския съюз, за да стигне до извода, че представените доказателства за използването не доказват реалното използване на тези марки за стоките, включени в посочената спецификация, което представлява нарушение на съществени процесуални правила по Регламент 2017/1001 или на правна норма, свързана с неговото прилагане по смисъла на член 72 от Регламент 2017/1001.
19 По-конкретно, жалбоподателят оспорва стриктното тълкуване на спецификацията, възприето от отдела по споровете и потвърдено от апелативния състав, според което „химическите препарати за фармацевтични цели“ са изключени от „фармацевтичните препарати“.
20 От една страна, жалбоподателят твърди, че стриктното тълкуване на приетата спецификация било неправилно, тъй като противоречало на насоките на EUIPO за разглеждане на преписките и по-специално с оглед на начина, по който изключенията трябва да се формулират в спецификациите. Ако целта е да се изключат видове стоки, трябвало да се използва съотносителният съюз „или“, а не съединителният съюз „и“. Следователно в конкретния случай думите „но с изключение на храни за деца и за хората с увреждания и химически препарати за фармацевтични цели“ трябвало да се тълкуват в смисъл, че изключват единствено първата категория стоки, а именно храни за деца и за хората с увреждания, и включват втората категория стоки — химическите препарати за фармацевтични цели. При прилагане на това тълкуване, доказателствата, представени от жалбоподателя за доказване на реалното използване на по-ранните марки на Европейския съюз за „химически препарати за фармацевтични цели“, биха били приети. Поради това преписката трябвало да се върне на отдела по споровете, за да разгледа възражението и по отношение на основанията за възражение, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001. Освен това жалбоподателят отбелязва, че AxiCorp не представя нито един довод относно обхвата на спецификацията преди решението на отдела по споровете.
21 От друга страна, жалбоподателят твърди, че стриктното тълкуване на приетата спецификация било неправилно, тъй като би довело до лишена от търговски смисъл спецификация, което противоречало на обичайните правила за тълкуване на правните текстове. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че ако се изключат „химическите препарати за фармацевтични цели“, те ще следва да се тълкуват стриктно, в смисъл че обозначават само синтетичните химически прекурсори в чистия им вид, които могат да бъдат комбинирани за фармацевтични цели, а именно за да образуват самите крайни фармацевтични препарати. По този начин в чистия им вид съставките на фармацевтичния препарат били изключени от приложното поле на регистрацията, въпреки че получената комбинация, съставляваща самия краен фармацевтичен препарат, била включена. Следователно представените доказателства за използване били достатъчни за доказване на реалното използване на по-ранните марки на Европейския съюз.
22 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя. На първо място, EUIPO счита, че изведен от Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките пример за редактиране на изключение не може да представлява основа за правило за определяне на съюза, който следва да се използва при посочване на изключение в дадена спецификация. Задължение на заявителя на марка на Европейския съюз било да изготви ясно и точно спецификацията на стоките и услугите, за които се иска защита. На второ място, EUIPO счита, че спецификацията е двусмислена. Освен това тълкуването на спецификацията, направено от отдела по споровете и апелативния състав, не било лишено от смисъл, нито противоречало на граматическите правила, въпреки че не могат да се изключат други тълкувания. На трето място, EUIPO напомня, че обхватът на исканата защита трябва да може да се определи единствено въз основа на регистъра. Когато наименованието на стоките или услугите не е достатъчно ясно и точно, приложното поле на марката трябва да се тълкува стриктно, тъй като притежателят на марката не би трябвало да извлича облага от нарушението на задължението си да посочи ясно и точно списъка на стоки и услуги.
Предварителни бележки
23 Както жалбоподателят потвърждава в съдебното заседание, следва да се приеме, че последният имплицитно упреква апелативния състав в нарушение на член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001.
24 В това отношение, веднъж повдигнат от заявителя на марката, въпросът за реалното използване на по-ранната марка трябва да бъде разгледан, преди да се вземе решение по самото възражение (вж. решение от 22 март 2007 г., Saint-Gobain Pam/СХВП — Propamsa (PAM PLUVIAL), T‑364/05, EU:T:2007:96, т. 37 и цитираната съдебна практика).
25 Така жалбоподателят е бил длъжен, преди EUIPO да разгледа основанията за възражение, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001, да представи доказателства за реалното използване на по-ранните марки на Европейския съюз, а при липса на такива доказателства възражението следва да бъде отхвърлено съгласно член 47, параграф 2 от този регламент. Освен това посоченото използване трябва да се отнася до стоките, за които са регистрирани по-ранните марки на Европейския съюз и на които се основава възражението, а именно стоките от клас 5, посочени в точка 5 по-горе. Ако по-ранните марки на Европейския съюз са били използвани само за част от стоките, за които са били регистрирани, за целите на разглеждането на възражението те се считат за регистрирани само за тази част от стоките в съответствие с член 47, параграф 2 от посочения регламент.
26 Съгласно съдебната практика, развита с оглед на тълкуването на термините, съставящи заглавията на класовете на стоки и услуги, обхватът на заявката за регистрация трябва да се преценява към датата на подаването ѝ (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2018 г., Edison/EUIPO (EDISON), T‑471/17, непубликувано, обжалвано, EU:T:2018:887, т. 34; в този смисъл и по аналогия вж. също решение от 11 октомври 2017 г., EUIPO/Cactus, C‑501/15 P, EU:C:2017:750, т. 44—49).
27 В случая заявките за регистрация на по-ранните марки на Европейския съюз са подадени от жалбоподателя и са регистрирани в момент, когато все още се прилага Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1) (заменен от Регламент № 207/2009, на свой ред заменен от Регламент 2017/1001) (вж. т. 5 по-горе). Регламент № 40/94 не съдържа толкова подробни разпоредби като посочените в член 33, параграфи 2 и 5 от Регламент 2017/1001, които са били в сила към датата на обжалваното решение.
28 Все пак член 26, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, в редакцията му, приложима към датата на подаване на заявките относно по-ранните марки на Европейския съюз и към датата на регистрацията им, предвижда, че заявката за марка трябва да съдържа списък на стоките или услугите, за които е поискана регистрацията. Освен това правило 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) (възпроизведено по същество в член 33, параграф 2 от Регламент 2017/1001), в сила към този момент, предвижда, че списъкът на стоките и услугите трябва да бъде съставен така, че „ясно да посочва тяхното естество“.
29 От горепосочените разпоредби следва, че този, който иска регистрация на даден знак като марка, трябва да посочи в заявката си списъка на стоки или услуги, за които се иска регистрацията, и да предостави за всяка от посочените стоки или услуги описание, което ясно да показва тяхното естество (решение от 9 юли 2008 г., Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, непубликувано, EU:T:2008:268, т. 23).
30 Съгласно съдебната практика тези разпоредби изискват от заявителя да опише достатъчно ясно и точно стоките, за които се иска защита, за да се позволи на EUIPO и на икономическите оператори да определят обхвата на търсената защитата само въз основа на това описание (решение от 3 юни 2015 г., Lithomex/СХВП — Glaubrecht Stingel (LITHOFIX), T‑273/14, непубликувано, EU:T:2015:352, т.27; вж. също по аналогия решения от 12 декември 2002 г., Sieckmann, C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 49—51 и от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 49).
31 На следващо място трябва да се отбележи, че за да се прецени идентичността или сходството на разглежданите стоки и услуги, инстанциите на EUIPO трябва винаги да установят стоките и услугите, които са посочени от конфликтните марки, и в този контекст да извършат евентуално тълкуване на списъка на стоките и услугите, за които е регистрирана дадена марка (вж. решение от 6 април 2017 г., Nanu-Nana Joachim Hoepp/EUIPO — Fink (NANA FINK), T‑39/16, EU:T:2017:263, т. 26 и цитираната съдебна практика).
32 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се провери дали апелативният състав е нарушил член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001, като е приел, че отделът по споровете правилно е тълкувал стриктно списъка с обхванатите от по-ранните марки на Европейския съюз стоки в смисъл, че изключва химическите препарати за фармацевтична употреба, а именно фармацевтичните продукти, при които се използват химически фармацевтични продукти (т. 19 и 22 от обжалваното решение), и правилно е отхвърлил възражението, доколкото то се основава на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001, поради липса на доказателства за реалното използване на посочените марки (т. 23 и 24 от обжалваното решение).
По релевантността на насоките на EUIPO за разглеждане на преписките
33 В самото начало следва да се отбележи, че доводите, с които жалбоподателят изтъква, че приетото от апелативния състав стриктно тълкуване на спецификация е неправилно, тъй като противоречи на Насоките на EUIPO за разглеждане преписките, за да докаже евентуалното нарушение на разпоредбите на Регламент 2017/1001, трябва да се отхвърлят като неотносими.
34 Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките не са актове със задължителна правна сила за тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза (решение от 19 декември 2012 г., Leno Merken, C‑149/11, EU:C:2012:816, т. 48). Сами по себе си указанията на Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките не могат да имат предимство над разпоредбите на Регламент 2017/1001 и на Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 г. година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1), нито дори да повлияят на тълкуването им от съда на Съюза. Напротив, техният прочит трябва да бъде съобразен с разпоредбите на тези регламенти (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2012 г., Interkobo/СХВП — XXXLutz Marken (my baby), T‑523/10, EU:T:2012:326, т. 29).
35 Във всички случаи посочените от жалбоподателя Насоки на EUIPO за разглеждане на преписките не предполагат, с оглед да се приеме, че защитата обхваща „химически препарати за фармацевтични цели“, използване на формулировка на спецификацията като тази в настоящия случай, а именно категория стоки, за която се иска закрила, следвана от категория изключени стоки, предшествана от израза „но с изключение на“, следвана — без препинателни знаци — от съюза „и“ и от една категория стоки, за която се счита, че е включена в обхвата на защита.
По тълкуването на спецификацията на по-ранните марки на Европейския съюз
36 В случая следва да се констатира, че текстът на спецификацията на английски език, на който са подадени заявките за регистрация на по-ранните марки на Европейския съюз, дава две възможности за буквално тълкуване.
37 Така при липсата на пунктуационни знаци, в частност на точка и запетая, които да разделят „храни за деца и за хора с увреждания“ от „химически препарати за фармацевтични цели“, или на допълнителни уточнения едната възможност за буквално тълкуване на спецификацията е в смисъл, че както „храни за деца и за хора с увреждания“, така и „химически препарати за фармацевтични цели“ се обхващат от ограничението „но с изключение на“. Това тълкуване е възприето от отдела по споровете и апелативния състав.
38 При все това предложеното от жалбоподателя друго възможно буквално тълкуване не изключва „химическите препарати за фармацевтични цели“ от спецификацията.
39 В това отношение, първо, трябва да се отбележи, че EUIPO е приела тази възможност в съдебното заседание. Освен това в точки 19 и 20 от обжалваното решение апелативният състав признава, че са възможни тълкувания, различни от възприетото от него.
40 Второ, Общият съд отбелязва, подобно на жалбоподателя, че както личи от преписката на EUIPO, и по-специално от становищата на AxiCorp от 16 март и 20 октомври 2016 г. и от 10 ноември 2017 г., едва на етапа на обжалването пред апелативния състав AxiCorp излага твърдението, че спецификацията не обхваща „химическите препарати за фармацевтични цели“ и че жалбоподателят не е доказал реалното използване на своите марки по отношение на фармацевтичните или химични препарати като такива.
41 Както обаче бе припомнено в точка 30 по-горе, регистърът има за цел по-специално да информира икономическите оператори, включително настоящите или потенциалните конкуренти на притежатели на марка или на заявители на марка, за правата на трети лица.
42 Ето защо е показателно обстоятелството, че AxiCorp не е тълкувало спецификацията по ограничителен начин пред отдела по споровете. Доколкото AxiCorp не изразява пред този отдел съмнения относно тълкуването, което следва да се даде на спецификацията във връзка с обхвата на категориите стоки, покрити от по-ранните марки на Европейския съюз, или относно твърдените слабости в доказателствата за използване в това отношение, следва да се приеме, от една страна, че възприетото от отдела по споровете и потвърдено от апелативния състав тълкуване на спецификацията съвсем не е очевидно, и от друга страна, че изискването за яснота и точност, припомнено в точка 30 по-горе, е спазено.
43 Трето, следва да се отбележи, че макар даденото от апелативния състав тълкуване на спецификацията в смисъл, че се изключват „химическите препарати за фармацевтични цели“, да е възможно с оглед на текста на последната, това тълкуване не отчита надлежно други обстоятелства, съществени, за да се разбере обхватът на посочената спецификация, а именно действителната воля на притежателя на съответните марки и необходимостта да се изведе полезен смисъл на текста на спецификацията, като се изключи тълкуване, което води до безсмислен резултат за притежателя.
44 Така, най-напред, Общият съд отбелязва, че според съдебната практика действителната воля на заявителя за регистрация на марка на Европейския съюз не е без значение. Всъщност, макар това наблюдение да е направено при анализа на обхвата на защитата на национална марка, произтичаща от използването на всички общи термини от заглавието на даден клас, Съдът отбелязва, че ако обхватът на предоставената от марката защита зависи от възприетия от компетентния орган тълкувателен подход, а не от действителната воля на заявителя, ще е налице опасност да бъде засегната правната сигурност по отношение както на заявителя, така и на трети икономически оператори (решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 60).
45 Ако се допусне, че възприетият от апелативния състав подход е правилен, и че регистрациите на по-ранните марки на Европейския съюз обхващат фармацевтични препарати, с изключение на тези, които „използват химически фармацевтични препарати“, тоест че се отнасят само до така наречените „естествени“ препарати или препарати „с растителен произход“, които не съдържат химични вещества или синтетични съставки, разглежданите регистрации ще обхващат само стоки, които не са били предвидени от жалбоподателя и които не са били изрично посочени в спецификацията на посочените марки. Както следва от точка 44 по-горе, подобна хипотеза е несъвместима с изискванията за предвидимост и правна сигурност.
46 По-нататък, макар да е вярно, че следва да се даде предимство на буквалното тълкуване на спецификацията на марка, този принцип не е от полза, когато са налице две възможности за буквално тълкуване.
47 В такъв случай сред възможните тълкувания на текстовете на правото на Съюза трябва да се предпочете това, което не води до безсмислен резултат. Всъщност тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза се извършва въз основа преди всичко на текста, като този подход отразява основните принципи на предвидимост и на правна сигурност. Когато обаче текстът е двусмислен или буквалното тълкуване води до безсмислен резултат, съответната разпоредба следва да бъде поставена в нейния контекст и да се тълкува в светлината на разпоредбите на правото на Съюза, на неговите цели и на етапа от развитието му към датата, на която тази разпоредба следва да бъде приложена (заключение на генералния адвокат Bobek по дело European Federation for Cosmetic Ingredients, C‑592/14, EU:C:2016:179, т. 36 и 37; вж. също в този смисъл заключението на генералния адвокат Mayras по дело Fellinger, 67/79, EU:C:1980:23, стр. 550).
48 Следователно Съдът вече е изключил тълкуването на правото на Съюза, което въди до безсмислен резултат (вж. в този смисъл, в областта на свободното движение на работници, решение от 10 декември 2009 г., Peśla, C‑345/08, EU:C:2009:771, т. 46 и 48 и в областта на промишления дизайн, решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 96).
49 Общият съд счита, че изложените в точки 46—48 по-горе съображения следва да се приложат по аналогия към случаи като настоящия, свързан с тълкуването на спецификацията на по-ранна марка на Европейския съюз.
50 Всъщност отделът по споровете и съответно апелативният състав трябва да тълкуват списъка на стоки и услуги, за които е регистрирана по-ранната марка на Европейския съюз и за които е било поискано доказателство за реалното използване с оглед да се определи обхватът на защитата на посочената марка и да се провери нейното реално използване, преди да се вземе решение по самото възражение. При това обаче те са длъжни да тълкуват текста на списъка на обхванатите от марката стоки и услуги по възможно най-последователен начин, като отчитат не само буквалното му значение и граматическия му строеж, но и — в случай на риск от безсмислен резултат — неговия контекст и действителната воля на притежателя на тази марка по отношение на нейния обхват.
51 Така Общият съд счита, че предвид член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001, ако при определянето на обхвата на защита на по-ранната марка на Европейския съюз и при преценката на доказателствата за реалното ѝ използване са налице две възможни буквални тълкувания на спецификацията на тази марка, но едно от тях би довело до безсмислен резултат с оглед на защитата на марката, апелативният състав трябва да разреши трудността, като избере най-вероятното и предвидимо тълкуване на посочената спецификация. Общият съд констатира, че би било безсмислено да се възприеме тълкуване на спецификацията, което да води до изключване на всички стоки на жалбоподателя, като оставя в обхвата на предоставената защита с по-ранните марки на Европейския съюз само стоки, за които жалбоподателят не е поискал защита на своите марки.
52 В конкретния случай обаче апелативният състав по същество е приравнил „химическите препарати за фармацевтични цели“ на крайни химически или синтетични фармацевтични препарати. Следователно всички доказателства за използване на по-ранните марки на Европейския съюз са били отхвърлени, въпреки че основната дейност на жалбоподателя е била търговията с фармацевтични препарати и че посочените марки всъщност са били регистрирани за „фармацевтични препарати“. Както изтъква жалбоподателят, би било безсмислено да се предполага, че той е искал регистрацията на марка на Европейския съюз за дадена категория от стоки, която впоследствие е ограничил чрез една категория от много равностойни стоки.
53 Това тълкуване не се опровергава от съдебната практика, изтъкната в точка 21 от обжалваното решение, както и от EUIPO, в точка 27 от писмената защита и в съдебното заседание, от една страна, за да се отхвърли благоприятно за жалбоподателя тълкуване на спецификацията, и от друга страна, за да се обоснове необходимостта от стриктно тълкуване на посочената спецификация, а именно точка 67 от определение от 6 февруари 2014 г., El Corte Inglés/СХВП (C‑301/13 P, непубликувано, EU:C:2014:235), точка 31 от решение от 11 ноември 2009 г., Frag Comercio Internacional/СХВП — Tinkerbell Modas (GREEN by missako) (T‑162/08, непубликувано, EU:T:2009:432), точка 62 от решение от 6 април 2017 г., NANA FINK (T‑39/16, EU:T:2017:263), и точка 62 от решение от 18 октомври 2018 г., Next design+produktion/EUIPO — Nanu-Nana Joachim Hoepp (nuuna) (T‑533/17, непубликувано, EU:T:2018:698).
54 В това отношение е вярно, от една страна, що се отнася до посочената в точка 21 от обжалваното решение съдебна практика, че съдът на Съюза е признал, в рамките на производства по възражения и при сравняването на стоки и услуги, че описанието на стоките и услугите, посочени в по-ранна марка, може да не позволява сравняването им с посочените такива в заявка за марка (вж. в този смисъл определение от 6 февруари 2014 г., El Corte Inglés/СХВП, C‑301/13 P, непубликувано, EU:C:2014:235, т. 67 и решение от 11 ноември 2009 г., GREEN by missako, T‑162/08, непубликувано, EU:T:2009:432, т. 31). От друга страна, що се отнася до съдебната практика, посочена от EUIPO в точка 27 от писмената защита и в съдебното заседание, Общият съд установява, че притежателят на марката не може да се възползва от нарушение на собственото си задължение да посочи списъка на стоките ясно и точно (вж. в този смисъл решения от 6 април 2017 г., NANA FINK, T‑39/16, EU:T:2017:263, т. 48 и от 18 октомври 2018 г., nuuna, T‑533/17, непубликувано, EU:T:2018:698, т. 62).
55 Фактическата обстановка и етапът на производството по посочените по-горе дела обаче се различават от тези в конкретния случай.
56 Първо, в делото, по което е постановено определение от 6 февруари 2014 г., El Corte Inglés/СХВП (C‑301/13 P, непубликувано, EU:C:2014:235), от една страна, нито текстът на описанието на услугите, обозначени с разглежданата в посоченото дело по-ранна марка, нито обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на производството пред EUIPO, показват, че защитата на въпросната марка обхваща стоки или услуги, различни от тези от клас 35 по смисъла на Ницската спогодба. От друга страна, доводите и доказателствата относно особеностите на националното право, за които се твърди, че позволяват да се уточни смисълът на описанието на услугите, обозначени с разглежданата в посоченото дело по-ранна марка, не могат да бъдат взети предвид, тъй като са били представени за първи път пред Общия съд. Именно при тези особени обстоятелства Съдът приема за правилно решението на Общия съд, че описанието на услугите, обозначени с по-ранната марка, предмет на посоченото дело, не позволява те да бъдат сравнени със стоките, обозначени с марката, чиято регистрация е била поискана.
57 На второ място, по делото, по което е постановено решение от 11 ноември 2009 г., GREEN by missako (T‑162/08, непубликувано, EU:T:2009:432), услугите, обхванати от разглежданата в посоченото дело по-ранна марка, са твърде неясни, за да може да се направи сравнение с тези по заявената марка, но разликите между разглежданите знаци представлява достатъчно основание, за да се изключи вероятността от объркване, въпреки идентичността и сходството на някои стоки, за които се отнасят разглежданите марки.
58 Трето, по делото, по което е постановено решение от 6 април 2017 г., NANA FINK (T‑39/16, EU:T:2017:263), описанието на някои стоки, обхванати от разглежданата в посоченото дело по-ранна марка, може да се разбира по два различни начина (или като обхващащо само готовите продукти от кожа и от имитации на кожа, или като включваща и „имитации на кожа“), но и двете тълкувания са допустими и не водят до безсмислена спецификация.
59 Четвърто, по делото, по което е постановено решение от 18 октомври 2018 г., nuuna (T‑533/17, непубликувано, EU:T:2018:698), Общият съд отбелязва, че стоките, за които се отнасят разглежданите по-ранни марки, са били предмет на определено уточнение, което не е взето предвид от апелативния състав, и Общият съд е могъл да ги сравни със стоките, обхванати от заявената марка по това дело. Следователно посоченото дело не се отнася нито до неизпълнение на задължението за яснота и точност, нито до евентуално безсмислие на спецификацията на въпросните стоки.
60 При тези обстоятелства Общият съд счита, че само когато и двете възможни буквални тълкувания на списъка на стоките и услугите, обозначени с по-ранна марка на Европейския съюз, са еднакво допустими и предвидими, при определянето на обхвата на защитата на посочената марка и при преценката на представените доказателства за реално използване следва да се приложи принципът, изведен от точка 48 от решение от 6 април 2017 г., NANA FINK (T‑39/16, EU:T:2017:263), съгласно който притежателят на марка на Европейския съюз не може да извлече полза от нарушение на задължението си за посочване на стоките и услугите по ясен и точен начин.
61 Този извод не се обезсилва и от довода на EUIPO, че след изключването на синтетичните химични вещества спецификацията съдържа много други стоки и услуги като например лекарства на билкова основа. Всъщност този подход разкрива същите недостатъци като посочените в точка 45 по-горе, а именно че така регистрацията на по-ранните марки на Европейския съюз ще обхваща само стоки, които не са били предвидени от жалбоподателя и които не са били изрично посочени в спецификацията, което противоречи на изискванията за предвидимост и правна сигурност.
62 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се заключи, че апелативният състав приема неправилно тълкуване на спецификацията в смисъл, че са изключени „химическите препарати за фармацевтични цели“ и че по-ранните марки на Европейския съюз обхващат фармацевтичните продукти, с изключение на тези, които „използват химически фармацевтични препарати“. Всъщност разглежданата спецификация може да се тълкува в смисъл, че включва, от една страна, „фармацевтичните препарати“ и от друга страна, „химическите препарати за фармацевтични цели“, а именно синтетичните химически вещества в чист вид, които могат да бъдат комбинирани за фармацевтични цели и по-специално да образуват самите крайни фармацевтични препарати.
63 Ето защо следва да се уважи единственото правно основание, изведено от нарушение на член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001, и да се отмени обжалваното решение в частта, в която апелативният състав е отхвърлил подадената пред него жалба по отношение на основанията за възражение, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001.
64 Що се отнася до второто искане на жалбоподателя, направено при условията на евентуалност, с което жалбоподателят по същество иска от Общия съд да упражни правомощието за изменение, което му е предоставено по силата на член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001, следва да се напомни, че посоченото правомощие не предоставя на Общия съд правото да извърши преценка по въпрос, по който апелативният състав все още не е изразил становище. Поради това упражняването на правомощието за изменение по принцип е допустимо само в случаите, при които, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, Общият съд е в състояние да определи, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства, какво решение е трябвало да вземе апелативният състав (решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 72).
65 Следва да се констатира, че апелативният състав неправилно не е разгледал всички представени доказателства за установяване на реалното използване на по-ранните марки.
66 Общият съд не може да разгледа посочените по-горе доказателства за първи път при преценката на искането за изменение на обжалваното решение, представено по същество от жалбоподателя в рамките на второто му искане.
67 Ето защо апелативният състав следва да се произнесе в това отношение в решението си по жалбата, с която е сезиран (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., CEDC International/СХВП — Underberg (форма на стръкче трева в бутилка), T‑235/12, EU:T:2014:1058, т. 101 и 102 и цитираната съдебна практика).
68 Тъй като Общият съд не може да упражни правомощието си за изменение на обжалваното решение, това второ искане следва да се отхвърли.
По съдебните разноски
69 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като EUIPO по същество е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските в съответствие с исканията на жалбоподателя.
70 Освен това жалбоподателят е направил искане EUIPO да бъде осъдена да заплати разноските, които е направил в хода на производство по обжалване пред апелативния състав на EUIPO. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 190, параграф 2 от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните за целите на производството пред апелативния състав, се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски. Поради това EUIPO също така следва да бъде осъдена да заплати необходимите разноски, направени от жалбоподателя във връзка с производството пред апелативния състав.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
реши:
1) Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 7 февруари 2018 г. (преписка R 1473/2017‑5) относно производство по възражение между Alliance Pharmaceuticals Ltd и AxiCorp GmbH в частта, в която апелативният състав е отхвърлил подадената пред него жалба по отношение на основанията за възражение, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски, включително необходимите разноски, направени от Alliance Pharmaceuticals във връзка с производството пред апелативния състав на EUIPO.
Gervasoni | Kowalik-Bańczyk | Mac Eochaidh |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 октомври 2019 година.
Подписи