ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)


14 март 2013 година


Дело F‑63/08


Eugen Christoph

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Временен персонал — Членове 2, 3а и 3б от УРДС — Срочно наети служители — Договорно наети служители — Договорно наети служители със спомагателни функции — Срок на договора — Членове 8 и 88 от УРДС — Решение на Комисията от 28 април 2004 година относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в службите на Комисията — Директива 1999/70/ЕО — Приложимост за институциите“

Предмет:      Жалба на основание членове 263 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Christoph и още девет други жалбоподатели искат отмяна на решенията на Европейската комисия за определяне на условията за назначаването им, тъй като с тях се предвижда сключване на договорите им или продължаване на действието им за определен срок

Решение: Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. Осъжда жалбоподателите да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят съдебните разноски на Комисията. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.



Резюме


1.      Съдебно производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба — Обхват

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Актове на институциите — Директиви — Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Пряко налагане на задължения на институциите на Съюза в отношенията им с техния персонал — Изключване — Възможност за позоваване — Обхват

(член 288 ДФЕС; членове 8 и 88 от Условията за работа на другите служители; клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

3.      Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Стабилна заетост — Обхват — Право на подновяване на договор — Липса

(член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 1999/70 на Съвета)

4.      Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Договорно нает служител със спомагателни функции — Възможност за подновяване в зависимост от нуждите на съответната институция

(член 88 от Условията за работа на другите служители)

1.      Съгласно член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, когато жалбата изцяло или отчасти е явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание, Съдът на публичната служба може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.

Втората уредена в същата разпоредба хипотеза обхваща също и жалбите, които очевидно трябва да бъдат отхвърлени по съображения, свързани със съществото на спора. Отхвърлянето на такава жалба с мотивирано определение на основание член 76 от Процедурния правилник не само допринася за намаляване на продължителността на производството, по-специално когато тя е необикновено дълга, но и спестява на страните разходите, с които задължително е свързано провеждането на съдебно заседание. Едно такова разрешение е обосновано a fortiori в случаите, когато фактическото положение на жалбоподател, както и изтъкнатите основания и правни доводи не се различават от тези по друго дело, по което жалбата вече е отхвърлена от съда на Съюза.

(вж. точки 30 и 31)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 27 септември 2011 г., Lübking и др./Комисия, F‑105/06, точка 41

2.      Адресати на директивите са държавите членки, а не институциите на Съюза. Не може да се приеме, че разпоредбите на Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), като такива налагат задължения на институциите в отношенията им с техния персонал. Следователно сами по себе си разпоредбите на Директива 1999/70 не могат да бъдат основание за предявяване на възражение за незаконосъобразност на членове 8 и 88 от Условията за работа на другите служители.

Това обстоятелство обаче не може да изключи възможността за позоваване на разпоредбите на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение в спор между институция и работещите в нея длъжностни лица и служители, тъй като посочените разпоредби представляват израз на общ принцип на правото.

Не е такъв случаят с минималните изисквания с оглед на предотвратяване на злоупотребата със срочните трудови договори, предвидени в клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение. Тези изисквания безспорно представляват особено важни норми на социалното право на Съюза, но все пак не установяват общи правни принципи.

Въпреки това на разпоредбите на Директива 1999/70 и Рамковото споразумение може да се направи позоваване в спор с институция с цел тълкуване, доколкото е възможно, дали нормите на Условията за работа на другите служители съответстват на целите и минималните изисквания на Рамковото споразумение.

(вж. точки 44, 46, 49 и 75)


Позоваване на:

Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P (наричано по-нататък „Решение по дело Adjemian II“), точки 52 и 56

Съд на публичната служба — 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 (наричано по-нататък „Решение по дело Adjemian I“), точки 87, 96, 97 и 117; 11 юли 2012 г., AI/Съд, F‑85/10, точка 133


3.      Макар да е замислена като основен елемент на закрилата на работниците, стабилността на заетостта не представлява общ принцип на правото, с оглед на който би могло да се преценява законосъобразността на акт на институция. В частност от Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), както и от самото рамково споразумение по никакъв начин не произтича стабилността на заетостта да е била издигната до равнището на обвързваща правна норма. Освен това съображения 6 и 7 от Директивата, както и първа алинея от преамбюла и съображение 5 от Рамковото споразумение поставят ударението върху необходимостта да се постигне баланс между гъвкавост и сигурност. Рамковото споразумение не създава също и общо задължение след определен брой подновявания на срочните договори или след навършването на определен стаж да се предвиди преобразуването на трудовите договори в трудови договори за неопределено време.

За сметка на това стабилната заетост представлява цел на страните по Рамковото споразумение, клауза 1, буква б) от което гласи, че целта му е да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

Освен това, макар да предвижда, че всеки работник има право на защита срещу всяка форма на неоснователно уволнение, член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз не е пречка за верижните срочни договори. Нещо повече, прекратяването на срочния трудов договор със самия факт на изтичането на неговия срок, строго погледнато, не представлява уволнение, което трябва да бъде конкретно мотивирано с оглед на качествата или поведението на съответното лице или пък с оглед на нуждите на институцията.

(вж. точки 51, 52 и 55)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 април 2009 г., Aayhan и др./Парламент, F‑65/07, точка 115; Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „Решение по дело Adjemian I“), посочено по-горе, точки 98 и 99

4.      Всяко назначаване на договорно нает служител със спомагателни функции трябва да отговаря на временни или периодични нужди. Основната характеристика на договорите за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции е тяхната несигурност във времето, която съответства на самата цел на тези договори, състояща се в осъществяването от временно нает персонал на непостоянни по естество или поради липсата на титуляря задачи. В администрация с голям персонал подобни нужди неизбежно се повтарят, по-специално вследствие на невъзможност на длъжностните лица да изпълняват служебните си задължения, вследствие на допълнителна работа поради обстоятелствата или вследствие на необходимостта за всяка генерална дирекция нерегулярно да ангажира лица със специални квалификации или познания. Тези обстоятелства представляват обективни причини, обосноваващи както срочните договори на служителите със спомагателни функции, така и тяхното подновяване в зависимост от възникването на посочените нужди.

(вж. точка 69)


Позоваване на:

Общ съд — Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „Решение по дело Adjemian II“), посочено по-горе, точка 86

Съд на публичната служба — Adjemian и др./Комисия (наричано по-нататък „Решение по дело Adjemian I“), посочено по-горе, точка 132