Съединени дела T‑415/05, T‑416/05 и T‑423/05
Република Гърция и др.
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Сектор на въздушния транспорт — Помощи, свързани с преструктурирането и приватизацията на гръцката национална авиокомпания — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването им — Икономическа приемственост между две дружества — Установяване на действителния получател на помощта с оглед на възстановяването ѝ — Критерий за частния оператор — Съвместимост на помощта с общия пазар — Задължение за мотивиране“
Резюме на решението
1. Производство — Встъпване — Условия за допустимост — Интерес от уреждане на спора — Понятие
(член 40, втора алинея от Статута на Съда)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Определяне на длъжника в случай на прехвърляне на активи — Критерий, наречен „икономическа приемственост“ на предприятието
(член 88, параграф 2 ЕО)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Изчисляване на подлежащата на възстановяване сума и определяне на адресатите на разпорежданията за възстановяване — Затруднения, които държавата членка среща — Задължение за сътрудничество между Комисията и държавата членка
(член 10 ЕО и член 88, параграф 2 ЕО)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Преценка на спорната сделка с оглед на всички релевантни фактори и на нейния контекст
(член 87, параграф 1 ЕО)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предимство, предоставено на получателите на държавна помощ — Необходимост да се вземат предвид последиците на мярка, за да се определи предимството на получателя
(член 87, параграф 1 ЕО)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Прилагане на критерия за частния инвеститор — Помощи, които се изразяват в плащането на наеми за пренаемане на самолети, които наеми са по-ниски от плащаните по основните договори
(член 87, параграф 1 ЕО)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Нови помощи — Тежест на доказване — Разпределяне между Комисията и държавата членка — Условие — Изпълнение на съответните процесуални задължения
(член 10 ЕО, член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Надлежно и безпристрастно разглеждане — Възможност да се приеме решение въз основа на наличната информация — Условия
(член 10 ЕО, член 87, параграф 1 ЕО и член 88 ЕО)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Нарушаване на конкуренцията — Засягане на търговията между държавите членки — Либерализация на даден икономически сектор на общностно равнище
(член 87, параграф 1 ЕО)
10. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Евентуални оправдани правни очаквания на третото заинтересовано лице — Защита — Условия и граници
(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)
11. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимост на дадена помощ с общия пазар и се разпорежда нейното връщане — Задължение за мотивиране на начина за изчисляване на сумата за възстановяване
12. Общностно право — Принципи — Право на защита — Прилагане към образуваните от Комисията административни производства — Обхват
1. В областта на държавните помощи, когато на встъпилата страна се признава пряк и все още съществуващ интерес от разрешаването на спора по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда, поради това че от една страна, се е оказала в конкурентно положение с получателите на помощите и от друга страна, е участвала активно в официалната процедура по разследване, довела до приемането на благоприятното за нея решение, установяващо несъвместимостта на тези помощи с общия пазар, тя запазва този си пряк и все още съществуващ интерес, докато на получателите на помощите се признава интерес да искат отмяната на това решение. Всъщност встъпилата страна запазва своя корелативен интерес да встъпи в подкрепа на Комисията, за да защити законосъобразността на това решение, било и само с цел да отправи искания за обезщетение, евентуално последвани от искове или жалби, основаващи се на незаконосъобразното предоставяне на помощи, които са я увредили.
(вж. точка 64)
2. В случаите, когато е предоставена помощ на дружество в затруднено положение, което е прехвърлило определени активи на ново дружество, създадено в резултат на отделяне от активите му, това ново дружество може да се счита за действителен получател на помощите, ако между двете дружества има икономическа приемственост. Напротив, при липсата на икономическо единство между двете дружества спорните помощи, предоставени на първото дружество след отделянето, не биха могли да се искат да бъдат възстановени от новото дружество единствено поради това че то би могло да се възползва непряко от тях.
За да прецени дали задължението за възстановяване на изплатената на дружество в затруднено положение помощ може да се разпростре върху ново дружество, на което посоченото предходно дружество е прехвърлило определени активи, когато прехвърлянето позволява да се констатира икономическа приемственост между двете дружества, под внимание могат да се вземат следните елементи: предметът на прехвърлянето (активи и пасиви, запазване на работната сила, групи активи), цената на прехвърлянето, идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и на предприятието прехвърлител, моментът на извършване на прехвърлянето (след началото на проучването, откриването на процедурата или окончателното решение) или пък икономическата логика на сделката. Във всички случаи критериите за установяване на действителния получател на помощ имат обективен характер.
Целта на задължението за възстановяване на помощ е да се възстанови конкурентното положение в съответния икономически сектор, а не да се даде възможност на публичния орган да събере своите вземания. В този смисъл икономическата логика на сделка по прехвърляне на активи трябва да се разглежда предвид възстановяването на конкурентното положение в съответния сектор.
(вж. точки 104—106, 135, 146 и 148)
3. В решение, което установява несъвместимостта на помощ с общия пазар и налага нейното събиране, Комисията не е длъжна да уточнява в каква степен всяко предприятие получател се е възползвало от сумата на разглежданата помощ. Съответната държава членка следва да определи сумата за възстановяване от всяко предприятие в рамките на възстановяването на помощта. Достатъчно е решението на Комисията да съдържа указания, които да позволяват на неговия адресат сам да определи този размер без прекомерни затруднения. В случай на непредвидени затруднения тази държава може да изложи проблемите си за преценка от Комисията, като тя и държавата трябва да си сътрудничат добросъвестно в съответствие със задължението за лоялно сътрудничество, залегнало по-специално в член 10 ЕО, за да преодолеят тези трудности при пълно спазване на разпоредбите на Договора, и по-специално на тези относно държавните помощи.
(вж. точки 126, 315—318)
4. С оглед на разпоредбите на член 87 ЕО Комисията трябва винаги да разглежда всички релевантни фактори на спорната сделка и нейния контекст, по-специално при прилагането на критерия за частния инвеститор. Комисията е длъжна да провери с оглед на всички релевантни фактори дали са изпълнени условията за прилагане на член 87, параграф 1 ЕО.
Това, че има право да отчете контекста на спорните мерки, като например факта, че помощите са предоставени в рамките на преструктуриране и на приватизация, не освобождава Комисията от задължението ѝ да разгледа дали предвид критерия за частния инвеститор спорните мерки съответстват на обичайните търговски сделки в условията на пазарна икономика.
Дори когато дадена мярка е продължение на мерки от същото естество, квалифицирани като държавни помощи, това обстоятелство не изключва a priori възможността споменатата мярка да удовлетворява критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика. При всички случаи съдът на Съюза следва да провери дали с оглед на релевантните фактори тази мярка може с основание да се отдели от предходните мерки за помощи и за целите на прилагането на критерия за частния инвеститор да се разглежда като самостоятелна мярка.
(вж. точки 172—177)
5. От член 87, параграф 1 ЕО следва, че понятието за помощ е обективно и зависи единствено от въпроса дали държавната мярка предоставя или не предимство на определено предприятие или на някои предприятия. По-специално, за да се определи дали дадена мярка може да съставлява държавна помощ, следва под внимание да се вземат последиците от съответната мярка по отношение на ползващите се предприятия, а не положението на предоставящите помощта публични или частни организации.
(вж. точки 211 и 212)
6. За целите на прилагането на критерия за частния инвеститор следва да се определи дали разглежданите мерки осигуряват на предприятието получател икономическо предимство, което то не би получило при нормални пазарни условия. Обстоятелството, че за публичните органи или за публичното предприятие, предоставящи помощта, сделката е разумна, не е достатъчно, за да приведе това поведение в съответствие с критерия за частния инвеститор.
Що се отнася до помощта, предоставена под формата на наеми за пренаемането на самолети, които наеми са по-ниски от заплащаните в рамките на основните договори, за целите на прилагането на критерия за частния инвеститор е необходимо да се сравнят спорните наеми с пазарните наеми. Съгласно критерия за частния инвеститор Комисията е длъжна да провери дали наемите наистина са по-ниски от тези, които предприятието пренаемател би заплащало при нормални пазарни условия.
(вж. точки 213 и 214)
7. Комисията следва да приведе доказателства за предоставянето на нови помощи. Всъщност от разпоредбите на член 88, параграфи 2 и 3 ЕО следва, че при липсата на такива доказателства разглежданите нови мерки не могат да се считат за държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
Същевременно прилагането на това правило относно доказателствената тежест зависи от спазването от Комисията и от съответната държава членка на респективните им процесуални задължения в рамките на упражняването на правомощията, с които тази институция разполага, за да принуди държавата членка да ѝ предостави цялата необходима информация.
От друга страна, тежестта на доказване на съвместимостта на помощ с общия пазар, в отклонение от предвиденото в разпоредбите на член 87, параграф 1 ЕО, по принцип е възложена на засегнатата държава членка, която трябва да установи, че са налице условията за прилагане на това изключение.
(вж. точки 224, 225 и 329)
8. Комисията е оправомощена да приеме решение въз основа на наличната информация, ако в нарушение на задължението си за сътрудничество, произтичащо от член 10 ЕО, държавата членка не ѝ предостави информацията, която тя е поискала, за да проучи квалификацията и съвместимостта с общия пазар на нова или изменена помощ или за да провери дали по-рано одобрена помощ се прилага правомерно. Все пак, преди да вземе такова решение, Комисията трябва да разпореди на държавата членка да ѝ предостави в определен срок всички документи и данни, необходими за упражняване на контрол. Само ако държавата членка не предостави поисканите сведения въпреки разпореждането на Комисията, последната има право да прекрати производството и въз основа на доказателствата, с които разполага, да вземе решение. Тези процесуални задължения се налагат на съответната държава членка и на Комисията, за да може последната да упражни контрол въз основа на достатъчно ясни и точни данни, като едновременно с това се гарантира правото на засегнатата държава членка да бъде изслушана. Всъщност във всяко производство срещу лице, което може да завърши с увреждащ го акт, спазването на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори когато липсва специална правна уредба.
Не би могло държава членка да се упреква, че не е предоставила достатъчно информация на Комисията, след като решението за откриване на официална процедура по разследване не съдържа предварителна оценка на спорните наеми, за да се определи дали те съдържат елемент на помощ, и след като в хода на административното производство, от една страна, посочените мерки не се поставят изрично под каквото и да било съмнение и от друга страна, липсва всякакво искане за информация относно съответствието на тези мерки с пазарните условия.
В такъв случай Комисията следва в съответствие със задължението си за надлежно и безпристрастно разглеждане в интерес на правилното прилагане на основните правила по Договора относно държавните помощи да продължи действията си по разследване и да задълбочи проучването си, за да установи, наред с другото, дали разглежданите мерки са в съответствие с критерия за частния оператор. За целта тя следва да изпрати до държавата членка разпореждане за предоставяне на допълнителна информация, в което да уточни естеството на изискваната информация, или да възложи допълнителна експертиза.
(вж. точки 226, 229, 240, 246, 248 и 249)
9. За да обоснове квалифицирането на мярка като държавна помощ, Комисията е длъжна по силата на член 87, параграф 1 ЕО да установи заплаха от нарушение на конкуренцията, какъвто е случаят, когато посочената мярка укрепва позицията на получаващото я предприятие спрямо други предприятия, които се конкурират с него в един и същи сектор, предмет на либерализация на общностно равнище.
(вж. точка 312)
10. Предоставянето на държавни помощи, дори под формата на гаранции, не би могло да породи оправдани правни очаквания у трети лица относно редовността на тези гаранции, ако са били предоставени в нарушение на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО. Всъщност третите заинтересувани лица трябва да покажат необходимата предпазливост и грижа и да се уверят, че правилата на общностното право в областта на държавните помощи са били спазени.
(вж. точка 354)
11. Решение, установяващо несъвместимост на помощ с общия пазар, което не съдържа подробно описание на разглежданите помощи, но което все пак позволява — въз основа на достатъчно точни указания, съдържащи се в мотивите му, които не могат да бъдат отделени от диспозитива му — количественото определяне на спорните помощи, не би могло да се счита за недостатъчно мотивирано. Всъщност във всички случаи количественото определяне трябва да се направи от органите на държавата членка в рамките на изпълнението на решението, установяващо несъвместимостта на помощта, при лоялно сътрудничество с Комисията.
(вж. точка 388)
12. Във всяко производство, което е насочено срещу определено лице и което би могло да завърши с увреждащ го акт, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство. В областта на държавните помощи за целите на преценката на дадена мярка от гледна точка на разпоредбите на член 87 ЕО Комисията може да се основе на доказателства, събрани от трети лица, само след като даде възможност на съответната държава да представи становището си относно посочените доказателства.
Само по себе си не може да накърни правото на защита на държава членка неизпращането ѝ на доклад, който се основава изключително на данни, събрани от получателите на държавни помощи по време на проучването на място на експертите на Комисията, и който не съдържа каквото и да било фактическо обстоятелство, с което предприятията — които са получатели по спорните мерки и са притежавани изцяло от държавата членка — не са били запознати.
(вж. точки 399—401)