Съдебна статистика на Съда

Вж. подробните статистически данни за Съда PDF 

Кратък преглед на основните статистически тенденции през изминалата година

От Marc-André Gaudissart, заместник-секретар на Съда

Настоящото изложение, което преди беше включено в самия текст на Годишния доклад на Съда на Европейския съюз І Съдебна дейност, има за цел, както всяка година, да направи обобщен преглед на основните тенденции, които се очертават при разглеждането на съдебната статистика за изминалата година. То се отнася до предмета, произхода и вида на делата, отнесени до Съда през 2022 г., и дава някои насоки как да се тълкуват данните, свързани с приключените от юрисдикцията дела.

Макар в това отношение да завърши с по-скоро положителна равносметка — тъй като броят на приключените дела надхвърли броя на образуваните дела, с лек спад в сравнение с предходната година — изминалата година бе белязана и от увеличаване на средната продължителност за разглеждане на преюдициалните дела, които повдигат все по-сложни и понякога много чувствителни въпроси. Именно в този контекст следва да се разглежда направеното от Съда на 30 ноември 2022 г. законодателно искане за разширяване на материалното приложно поле на механизма за предварително допускане на обжалване и за прехвърляне на част от преюдициалната компетентност на Съда към Общия съд, който да се произнася по въпроси, отправени от националните юрисдикции по силата на член 267 ДФЕС в специфични сфери, определени от Статута.

Образуваните дела

Както току-що бе отбелязано, броят на делата, отнесени до Съда през 2022 г. (806 дела), леко намаля в сравнение с предходната година, когато в секретариата бяха заведени 838 нови дела. Това намаление се отнася както до преюдициалните запитвания, така и до жалбите срещу съдебни актове на Общия съд, но то е ограничено по обхват и най-вече не засяга съществено разпределението на съдебните спорове по видове дела, тъй като само преюдициалните запитвания и жалбите срещу актове на Общия съд все още съставляват над 90 % от всички дела, отнесени до Съда (съответно с 546 нови преюдициални запитвания и 209 жалби срещу актове на Общия съд, всички категории взети заедно, този дял дори достигна 93 % през 2022 г.).

На фона на тези числа делът на преките производства, образувани през 2022 г. (4,60 %), изглежда относително ограничен, въпреки че през миналата година техният брой (37) леко се увеличи в сравнение с предходната, когато достигнаха исторически минимум (само 29 нови дела). Сред исковете за установяване на неизпълнение на задължения, предявени през 2022 г., следва да се отбележи по-конкретно първият иск, предявен срещу трета държава — Обединеното кралство — на основание член 87, параграф 1 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия[1],[2].

Независимо дали става въпрос за преюдициални запитвания, преки производства, или жалби срещу актове на Общия съд, делата, заведени пред Съда през 2022 г., отново обхващат изключително широк кръг от области. С малко под сто дела (95) пространството на свобода, сигурност и правосъдие продължава да заема видно място в дейността на юрисдикцията, наред със споровете, свързани с данъчното облагане, защитата на потребителите и защитата на личните данни, като в последната област до Съда бяха отправени няколко преюдициални запитвания с цел да се доизясни обхватът на практиката на Съда по тълкуването на Общия регламент относно защитата на данните[3]. От друга страна, броят на делата в областта на интелектуалната собственост, който преди беше доста висок, намалява доста отчетливо през изминалата година: от 83 нови дела през 2021 г. до само 49 дела през 2022 г., докато в други, по-традиционни области, обратно, се наблюдава увеличение на броя на новите дела. Такъв е случаят по-специално с делата относно четирите основни свободи, но също така и с делата, образувани в областта на селското стопанство, конкуренцията и обществените поръчки, както и в областта на публичната служба.

Може да се отбележи, че географският произход на преюдициалните запитвания, отправени до Съда през изминалата година, остава относително стабилен в сравнение с предходната година. Както и през 2021 г., Германия, Италия и България продължават да водят в „географската“ класация на запитванията (съответно с 98, 63 и 43 преюдициални запитвания, отправени до Съда през 2022 г.), но България е плътно следвана от Испания и Полша, чиито съдилища са сезирали Съда с 41 и 39 дела през същата година. С 34 дела броят на преюдициалните запитвания, отправени от австрийските съдилища, е доста близко до равнището от предходната година (37 запитвания през 2021 г.), докато със съответно 28, 29 или 30 запитвания нидерландските, румънските и белгийските съдилища продължават да са редовни податели на преюдициални запитвания до Съда. Освен това значително се увеличи броят на запитванията от португалските съдилища, които сезираха Съда по 28 дела през 2022 г. (в сравнение с 20 през 2021 г.).

Накрая, по отношение на спешните съдебни дела се наблюдава значително намаляване на броя на исканията за прилагане на бързото или на спешното производство. След като този брой достигна своя връх през 2021 г. (с цели 90 искания), през изминалата година той спадна до 54 искания. През 2022 г. нито едно искане за бързо производство не доведе до реалното му прилагане, докато спешно преюдициално производство бе образувано по седем дела, свързани както с тълкуването на правилата за предоставяне или отнемане на международна закрила, така и относно съдебното сътрудничество по гражданскоправни или наказателноправни въпроси, и по-специално правото на устен и писмен превод в наказателното производство или прилагането на принципа ne bis in idem, залегнал в член 54 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.

Приключените дела

Въпреки че броят на образуваните през 2022 г. дела леко намаля, броят на приключените от Съда дела през изминалата година показва обратна тенденция: от 772 дела през 2021 г. броят на приключените от него дела се увеличи до 808 дела през 2022 г. Това несъмнено е отличен резултат, тъй като с изключение на 2019 г. — през която Съдът се произнесе по цели 865 дела — границата от 800 приключени в рамките на една година дела никога не е била преминавана.

Тъй като представляват по-голямата част от делата, отнесени пред Съда, не е изненадващо, че преюдициалните запитвания и жалбите срещу актове на Общия съд са и по-голямата част от приключените от Съда дела, който през 2022 г. се произнесе по цели 564 преюдициални запитвания и 196 такива жалби. През изминалата година обаче Съдът беше сезиран и с няколко важни иска за установяване на неизпълнение на задължения или с жалби за отмяна, включително жалбите, подадени съответно от Унгария и Република Полша срещу Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза[4]. Като заседава в пленум, Съдът отхвърли изтъкнатите от тези две държави основания срещу посочения по-горе регламент и така потвърди установената от него връзка между зачитането на принципите на правовата държава и правилното изпълнение на бюджета на Съюза в съответствие с принципите на доброто финансово управление[5].

От друга страна, следва да се отбележи и че Съдът се произнесе по искането за становище, подадено от Кралство Белгия, относно съвместимостта с Договорите — и по-специално с член 19 ДЕС и член 344 ДФЕС — на проекта за модернизиран Договор за Енергийната харта. В становището си, представено на 16 юни 2022 г., Съдът (четвърти състав) обяви, че искането е недопустимо, по съображението че е преждевременно, тъй като Съдът не разполага с достатъчно данни за съдържанието на предвидения договор — и по-конкретно, за приложното поле на член 26, свързан с уреждането на спорове между инвеститор и договаряща се страна — за да се произнесе относно съвместимостта му с Договорите[6].

Въпреки че общият брой на решенията, становищата и определенията, приети от Съда през изминалата година (732), е малко по-голям от този през предходната година (708), впечатление прави още по-значителният дял на определенията с правораздавателен характер, особено при делата, образувани по жалби срещу актове на Общия съд. Докато този дял възлиза на 37 % от общия брой такива дела, приключени през 2020 г., и на 47 % през 2021 г., през 2022 г. той нарасна до почти 57 %, което е много повече от процента на обжалванията, по които е постановено съдебно решение. Няколко фактора обясняват това увеличение. То се дължи, от една страна, на интензивната дейност на състава по допускането на обжалване, който отново се произнесе по голям брой жалби срещу съдебни актове на Общия съд, свързани с решения на апелативните състави на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост[7], и от друга страна, на по-широкото използване на възможностите, предоставени от членове 181 и 182 от Процедурния правилник. Докато преди това последният член бе приложен само веднъж, през 2019 г., през 2022 г. на практика цели шест дела бяха приключени на основание член 182[8].

Независимо дали става въпрос за преюдициални дела, или за производства по обжалване, по-широкото използване на определенията отчасти обяснява друга характерна особеност на изминалата година, свързана с големия брой приключени дела от съставите от трима съдии. През 2022 г. тези дела всъщност съставляват повече от 50 % от всички дела, приключени от Съда (в сравнение с 36 % за делата, приключени от съставите от петима съдии). За сравнение, през предходната година тези числа са 45 % от общия брой за съставите от трима съдии и 40 % за съставите от петима съдии.

Подобна тенденция може да се отчете и при делата, приключени от заместник-председателя на Съда. Тъй като през 2022 г. бяха подадени много жалби срещу съдебни актове на Общия съд, с които се отхвърля молба за встъпване, или срещу актове, постановени от Общия съд на основание членове 278 или 279 ДФЕС, заместник-председателят, чиято задача е да разглежда тези жалби, през 2022 г. трябваше да постанови множество актове. Така броят на постановените от него определения е два пъти по-голям в сравнение с предходната година.

От друга страна, броят на приключените от големия състав дела през изминалата година е много стабилен. Със 77 дела, приключени от този състав през 2022 г., Съдът остава на средното равнище от предходните четири години, като броят на делата, приключени от големия състав с решение или с определение, варира между 70 и 83 дела.

Намаляването на средната продължителност на производствата е друга логична последица от по-широкото използване на определенията, тъй като така Съдът може да се произнася по делата, с които е сезиран, без да се провежда устна или дори писмена фаза на производството. Така през 2022 г. средната продължителност на производствата, общо за всички видове дела, е 16,4 месеца, което е леко намаление в сравнение с предходната година (16,6 месеца през 2021 г.).

Един по-прецизен анализ на статистическите данни обаче разкрива по-контрастна картина, тъй като средната продължителност на производствата по жалби срещу решения на Общия съд спадна рязко — от 15,1 месеца през 2021 г. на 11,9 месеца през 2022 г. — но продължава да се увеличава при преките производства и най-вече при преюдициалните запитвания. Докато средната продължителност на производствата по преюдициални запитвания е 15 месеца през 2016 г. и 15,5 месеца през 2019 г., тя постепенно се увеличава до 15,9 месеца през 2020 г., 16,7 месеца през 2021 г. и 17,3 месеца през 2022 г. Подобно увеличение се дължи на факта, че делата, с които е сезиран Съдът, стават все по-сложни и изискват все по-задълбочено разглеждане на въпросите, поставени от запитващите юрисдикции, но то е и повод за безпокойство за юрисдикцията, тъй като продължителността на делата пред нея се добавя към тази на националните производства. Следователно всяко увеличаване на продължителността на производствата пред Съда незабавно се отразява на общата продължителност на делото пред запитващата юрисдикция и нейната способност да се произнесе по спора, с който е сезирана. Този фактор, наред с другото, е в основата на законодателното искане, обсъдено в следващите редове.

Висящите дела

Към 31 декември 2022 г. в Съда са висящи 1111 дела, само с две по-малко от делата, с които е сезиран към 31 декември на предходната година (1113 дела). Повечето от тях са, от една страна, по преюдициални запитвания (774 дела), а от друга, по жалби срещу съдебни актове на Общия съд (259 дела).

Ето защо, за да може да продължи да разглежда тези дела задоволително и в разумни срокове, на 30 ноември 2022 г. Съдът отправи искане към законодателя на ЕС за изменение на Протокол (№ 3) относно Статута на Съда на Европейския съюз. Това искане е достъпно на всички официални езици на уебсайта на Съда[9] и има две цели.

Целта му, от една страна, е да разшири приложното поле на механизма за предварително допускане на обжалване, посочен в член 58а от Статута, като включи както жалбите срещу съдебните актове на Общия съд, свързани с решения на независимите апелативни състави на шест органа, служби или агенции на Съюза, които са съществували при влизането в сила на посочения по-горе механизъм на 1 май 2019 г., но още не са упоменати в член 58а от Статута[10], така и жалбите срещу съдебните актове на Общия съд, постановени съгласно член 272 от ДФЕС.

То цели, от друга страна, да използва предоставената от член 256, параграф 3 ДФЕС възможност преюдициалната компетентност на Съда да се прехвърли частично на Общия съд в шест специфични сфери, посочени поименно: общата система на данъка върху добавената стойност, акцизите, Митническия кодекс и тарифното класиране на стоките в Комбинираната номенклатура, обезщетяването и оказването на помощ на пътниците и схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Разбира се, това прехвърляне на компетентност не засяга възможността Общият съд да препрати делото към Съда, ако прецени, че то изисква принципно решение, което може да засегне единството или съгласуваността на правото на Съюза, както впрочем изрично предвижда член 256, параграф 3, втора алинея ДФЕС, но все пак то следва да доведе до значително облекчаване на работната натовареност на Съда (и да му даде възможност да се съсредоточи върху другите си дела), доколкото делата, отнесени пред юрисдикцията по горепосочените сфери, понастоящем представляват около 20 % от всички преюдициални дела.


[1]     ОВ L 29 от 31 януари 2020 г., стр. 7.

[2]     Дело C‑516/22, Комисия/Обединено кралство, в което Комисията по същество твърди, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по Договорите и по Споразумението за оттегляне, тъй като решение на Върховния съд на тази държава разпорежда изпълнението на арбитражното решение, което Комисията, а впоследствие и Съдът са счели за противоречащо на правото на Съюза. Според ищеца Върховният съд на Обединеното кралство е трябвало да спре изпълнението на арбитражното решение до приключване на висящото пред юрисдикциите на Съюза производство или да отправи преюдициално запитване относно валидността до Съда съгласно член 267 ДФЕС във връзка с член 127, параграф 1 от Споразумението за оттегляне.

[3]     Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (OВ L 119 от 4 май 2016 г., стр. 1).

[4]     ОВ L 433, 2020 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 373, 2021 г., стр. 94.

[5]     Решения от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет (C‑156/21, EU:C:2022:97) и Полша/Парламент и Съвет (C‑157/21, EU:C:2022:98).

[6]     Становище 1/20 (Модернизиран договор за Енергийната харта) от 16 юни 2022 г. (EU:C:2022:485).

[7]     Така през 2022 г. 41 определения са приети от състав по допускането на обжалване. В две дела (C‑801/21 P, EUIPO/Indo European Foods и C‑337/22 P, EUIPO/Nowhere) е допуснато обжалването и следователно производството продължава съгласно съответните разпоредби на дял V от Процедурния правилник на Съда.

[8]     Става въпрос съответно за дела C‑663/20 P, CRU/Hypo Vorarlberg Bank и C‑664/20 P, CRU/Portigon и Комисия, приключени с определения от 3 март 2022 г. (EU:C:2022:162 и EU:C:2022:161), съединени дела C‑313/21 P и C‑314/21 P, Съвет/FI и Комисия/FI, приключени с определения от 22 декември 2022 г. (EU:C:2022:1045), както и за съединени дела C‑341/21 P и C‑357/21 P, Комисия/KM и Съвет/KM, също приключени с определение от 22 декември 2022 г. (EU:C:2022:1042).

[9]     https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2022‑12/demande_transfert_ddp_tribunal_bg.pdf.

[10]   Става ъпрос съответно за Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия, Единния съвет за преструктуриране, Европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз.


Съдебната статистика за няколко предходни години също може да се прегледа на сайта Curia, в частта „Исторически преглед".