За Съда

Кой работи в Съда?

Съдиите

В Съда има 27 съдии, по един от всяка държава — членка на ЕС.

Всяка държава членка определя свой съдия. Няма правила относно начина на избор на съдията и всяка държава членка може да следва собствена процедура. Избраният за съдия обаче трябва да е независим и да отговаря на изискванията за заемане на висшата съдебна длъжност в държавата членка, която го определя, или да е признат специалист по право на ЕС. Специален комитет проверява кандидатите, за да се увери, че са годни да изпълняват длъжността съдия или генерален адвокат. Това е т.нар. Комитет по член 255, кръстен на член 255 oт Договора за функционирането на ЕС, с който е създаден. След това съдиите се назначават официално от всички държави членки, които действат по общо съгласие.

Съдиите се назначават за срок от шест години, който може да се подновява.

Знаете ли, че…?

Съдията с най-дълъг стаж в Съда е настоящият председател Koen Lenaerts, който за първи път е назначен през 2003 г.

Съдиите избират председател и заместник-председател за срок от три години.

Настоящият председател Koen Lenaerts е избран за първи път през 2015 г.

Колко съдии разглеждат едно дело?

Не всички съдии разглеждат всички дела. Всяко дело се разпределя на състав, а броят на съдиите в състава зависи от това колко важно или сложно е делото.

Съставите в Съда са от

• 15 съдии, т.нар. голям състав
• 5 съдии
• 3 съдии

Съдът може да заседава и в пленум от 27 съдии. Това се случва само при изключително важни дела.

Големият състав се председателства от председателя на Съда. В него участва и заместник-председателят, както и 3-ма председатели на състави от 5-има съдии. Останалите 10 съдии се избират по точно определена ротационна система, за да се осигури балансирано разпределяне на делата.

Големият състав заседава по дела, които са особено сложни или важни за развитието на правото на ЕС, или по молба на държава членка или институция на ЕС.

Останалите дела се разглеждат от състави от трима или от петима съдии. Председателите на съставите от петима съдии се избират за срок от три години, а на съставите от трима съдии — за срок от една година.

Около 45 % от делата се разглеждат от състави от 3-ма съдии; около 40 % — от 5-има съдии, а около 10 % — от големия състав.

Генералните адвокати

11 генерални адвокати помагат в работата на Съда. Те се назначават по същия начин като съдиите.

Знаете ли, че…?

Тъй като генералните адвокати са по-малко от държавите членки, не е възможно всички държави едновременно да назначат генерален адвокат. Всяка от петте най-големи държави членки — Испания, Германия, Франция, Италия и Полша — има постоянно право да назначава генерален адвокат. Останалите шест позиции се заемат на ротационен принцип от другите 22 държави членки. Всяка държава членка назначава генерален адвокат за срок от шест години. След това правото да назначи генерален адвокат преминава към следващата в списъка държава членка. Този ред се определя по азбучен ред на името на държавата членка на собствения ѝ език.

Ролята на генералните адвокати е много специална, тъй като за разлика от съдиите те не решават делото.

Преди съдиите да се произнесат по дадено дело, генералният адвокат им представя независимо „заключение“, в което анализира делото и предлага възможно решение на повдигнатите в него проблеми.

Генералните адвокати не участват във всички дела, а само в тези, които повдигат нови правни въпроси и заключението би било полезно.

Съдиите са свободни да решат делото по свое усмотрение — те не са длъжни да го решат така както предлага в заключението си генералният адвокат.

Така или иначе заключението на генералния адвокат помага на Съда в процеса на вземане на решения, като му дава възможност да се запознае с още една, независима гледна точка.

Секретарят на Съда

Секретарят на Съда има двойна роля. Той отговаря за гладкото протичане на производството, но действа и като генерален секретар на институцията.

Като генерален секретар той отговаря, под ръководството на председателя, за извършването на дейности в различни области.

Секретарят отговаря и за изготвянето и договарянето на годишния бюджет на Съда на ЕС и следи за правилното изразходване на средствата.

Той представлява институцията в сътрудничеството ѝ с различни институции и органи на ЕС и взаимодейства с редица други външни заинтересовани лица.

Секретарят се избира от съдиите и генералните адвокати за срок от шест години, който може да бъде подновен.

Знаете ли, че…?

Най-дълго изпълнявалият длъжността секретар на Съда е бил първият секретар — Albert van Houtte, който е бил на служба почти 29 години — от март 1953 г. до февруари 1982 г. Съвсем в началото, когато институцията все още е била сравнително малка, основната дейност на секретаря е била да подпомага съдебната дейност. С разрастването на институцията се променя и ролята на секретаря, който постепенно поема повече отговорности като генерален секретар.

Настоящият секретар на Съда е Alfredo Calot Escobar, който заема тази позиция от 2010 г.

Персоналът

Понастоящем в Съда работят малко над 2300 служители.

Повечето от тях са длъжностни лица на ЕС, избрани чрез строга процедура за подбор. В Съда работят служители от всяка държава — членка на ЕС.

Около половината от целия персонал на Съда работи в Генерална дирекция „Многоезичие“, чиято задача е да гарантира, че работата на Съда е достъпна на всички 24 официални езика на ЕС.

За повече информация за работата на персонала на Съда вижте нашите страници, посветени на всяка от службите на Съда.

Ако се интересувате от работа в Съда, вижте как да кандидатствате на нашите кариерни страници.

Какви видове дела разглежда Съдът?

Задачата на Съда е да гарантира, че правото на ЕС се тълкува и прилага по един и същ начин в целия ЕС. Това се постига чрез разглеждане на дела, при които страните имат различни виждания за тълкуването на правото или за това как то трябва да се прилага. Повечето от делата се отнасят до Съда от националните съдилища. Тези дела се наричат преюдициални запитвания. Някои дела обаче се отнасят директно до Съда; в този случай говорим за „преки производства“.

Преюдициални запитвания

Правото на ЕС е част от националното право на всяка държава — членка на ЕС. Това означава, че на правото на ЕС може да се прави директно позоваване пред националните съдилища в ЕС, които пък могат да го прилагат директно. Това е т.нар. „директен ефект“ на правото на ЕС.

Ако не е ясно как точно трябва да се тълкува правото на ЕС в конкретен случай, националните съдии могат да зададат въпроси на Съда. По този начин те могат да си изяснят как да тълкуват дадена разпоредба от правото на ЕС и дори дали тя е валидна. Това им позволява да прилагат правото на ЕС и да решат дали националното законодателство и практики са в съответствие с него.

Всяка независима юрисдикция в ЕС може да зададе такива въпроси, ако е необходимо.

Националните съдилища, чиито решения не могат да се обжалват, трябва да зададат тези въпроси, ако отговорът не е ясен, а е необходим за решаване на делото.

След това Съдът разглежда тези въпроси.

Той изслушва становищата на:

• страните по делото пред националния съд
• всяка държава — членка на ЕС, която иска да участва в делото — такава често е държавата, от която идва делото
• Комисията и други институции на ЕС, които искат да изразят становище

След това Съдът се произнася с решение. Решението дава на националния съдия отговори на зададените от него въпроси, което от своя страна му позволява да постанови окончателно решение по делото.

Решението на Съда по правото на ЕС е окончателно и задължително. Националният съд е длъжен да се съобрази с отговора на Съда, но и другите национални съдилища в ЕС трябва да се съобразят с това решение във всички подобни случаи.

По този начин Съдът и националните съдилища работят заедно, за да гарантират, че в ЕС се прилага само едно тълкуване на правото на ЕС.

Много от най-важните принципи на правото на ЕС са изведени в този вид дела. Преюдициалните запитвания представляват повечето (над 60 %) от делата пред Съда.

Повечето преюдициални дела се разглеждат от Съда. Делата относно ДДС, системата за търговия с емисии на парникови газове, митата, акцизите или тарифното класиране на стоки, както и обезщетенията на пътниците във въздушния транспорт обаче се разглеждат от Общия съд.

Преки производства

Преките производства се завеждат директно в Съда. Само институциите на ЕС и държавите членки могат да заведат директно такива дела пред Съда.

При някои обстоятелства обаче е възможно и граждани или юридически лица да заведат дела пред Общия съд. За повече информация по този въпрос вижте страницата ни за Общия съд.

Има различни видове преки производства. Най-често срещаните са по искове за установяване на неизпълнение на задължения и по жалби за отмяна.

Искове за установяване на неизпълнение на задължения

Тези дела, които често се наричат още процедури за нарушения, се завеждат срещу държава — членка на ЕС, за неспазване на правото на ЕС.

Възможно е една държава членка да заведе дело срещу друга, но такива случаи са редки.

Повечето от тези дела завежда Комисията.

Тя постоянно следи дали държавите членки спазват правото на ЕС. Комисията прави това директно сама, но освен това тя може да действа и по получени жалби от граждани.

Ако счете, че дадена държава членка не е спазила правото на ЕС, Комисията започва срещу нея официално производство, което се състои от три етапа. През първите два етапа Комисията уведомява държавата членка за евентуалното нарушение и ѝ дава възможност да се поправи. Ако държавата членка не направи това или ако Комисията не е съгласна с отговора, тя завежда дело в Съда.

След това Съдът решава дали държавата членка е нарушила правото на ЕС.

В последните години тези дела са по-малко от 5 % от общия брой на делата пред  Съда.

В някои случаи, когато не е приела национално законодателство, за да приложи определени нормативни актове на ЕС, които се наричат директиви, дадена държава членка може да бъде глобена незабавно.

В други случаи, ако Съдът установи, че държава членка е нарушила правото на ЕС, тя трябва да предприеме действия, за да изпълни решението на Съда.

Ако държава членка не се съобрази с решението на Съда, Комисията може да заведе второ дело. Ако се произнесе за втори път срещу държава членка, Съдът може да ѝ наложи глоба. Това може да е както еднократна сума за минало действие, така и глоба, която се натрупва периодично, докато държавата членка не прекрати нарушението.

Жалби за отмяна

По тези дела се иска отмяна на нормативен акт или решение на ЕС. Делото се води срещу институцията, агенцията или друг орган на ЕС, който е взел решението или е приел нормативния акт.

Ако жалбата е подадена от държава членка срещу нормативни актове, приети от Европейския парламент и/или от Съвета, делото се разглежда от Съда. Изключение от това правило е предвидено, когато държава членка оспорва решение на Съвета относно държавна помощ, антидъмпингови мерки и изпълнителни правомощия. По тези жалби е компетентен Общият съд.

Съдът разглежда и жалбите на една институция срещу друга.

Всички други жалби, и по-точно подадените от граждани, дружества или други организации, се разглеждат от Общия съд. За повече информация по този въпрос вижте страницата ни за Общия съд.

Искове за установяване на неправомерно бездействие

Тези дела са сходни с делата по жалби за отмяна. Такива искове обаче се предявяват не когато дадена институция е взела решение, а когато институция, агенция или орган не са взели решение. Такива искове могат да се предявяват само когато институцията е била поканена да действа и е била длъжна да го направи.

Такива дела са много редки.

Подобно на жалбите за отмяна, и тук Съдът е компетентен по исковете, предявени от държавите членки и институциите. Общият съд е компетентен да разглежда исковете, предявени от частни лица.

Трябва да се има предвид, че макар гражданите да могат да подават до Комисията сигнали за евентуални нарушения на правото на ЕС от страна на държава членка, Комисията не е длъжна да предяви иск срещу нея. В такъв случай не е възможно да се заведе дело срещу Комисията за бездействие.

Обжалване

Както във всички правни системи, и тук съществува механизъм за обжалване пред Съда на някои актове на Общия съд.

Жалби могат да се подават само по правни въпроси, а не срещу това как Общият съд е установил и преценил фактите по делото.

По някои видове дела Общият съд вече действа като апелативна инстанция. Много агенции и органи на ЕС, които вземат решения, например Службата на ЕС за интелектуална собственост или Агенцията на ЕС за химикалите, имат независими апелативни състави. В такива случаи апелативният състав на съответната агенция вече е разгледал първоначалното решение, преди делото да бъде внесено в Общия съд. Така тези актове на Общия съд могат да се обжалват само ако Съдът разреши това по специална процедура. Обжалването се допуска, когато жалбата повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на ЕС.

Жалбите се подават в срок от два месеца от акта на Общия съд.

Ако Съдът уважи жалбата, той може или сам да се произнесе по делото, или да го върне на Общия съд за ново разглеждане. Жалбата се уважава в около 25 % от случаите.

Около една четвърт от всички дела в Съда са заведени по жалби срещу решения на Общия съд.

Как протича производството?

Производството пред Съда е уредено в Статута на Съда и в неговия Процедурен правилник.

То се състои от две основни части, които се наричат писмена фаза и устна фаза.

Страните представят доводите си пред Съда в писмен вид. Държавите членки и институциите на ЕС също могат да представят писмени становища до Съда. Това е писмената фаза на производството.

По много от делата се провежда и съдебно заседание. Съдебните заседания са публични, а най-важните от тях се излъчват на живо на нашия уебсайт. Повече информация как да се гледат съдебните заседания има на нашите страници за стрийминг и как да присъстваме на съдебно заседание. Няколко месеца след съдебното заседание генералният адвокат представя своето заключение, ако такова е било поискано. Това е устната фаза на производството.

След като тя приключи, съдиите провеждат разисквания и вземат решение.

След това решението се обявява в открито съдебно заседание.

От начало до край делата продължават средно между 16 и 18 месеца.

За повече информация вижте нашата страница за Производството пред Съда.