Име на делото и цитиране на съдебната практика

Как се съставя име на делото?

Номер на делото

Всяко дело има уникален номер, който се състои от следните елементи:

• буква, обозначаваща съда, който разглежда делото:
  • „C“ за Съда,
  • „Т“ за Общия съд (от думата „Tribunal“ — наименованието на френски език на Общия съд),
  • „F“ за Съда на публичната служба, действал от 2005 г. до 2016 г. (от израза „Fonction publique“, „публична служба“ на френски език ).
• тире,
• число, което обозначава номера на делото през съответната година в този съд,
• наклонена черта,
• две цифри, обозначаващи годината на делото.

Така дело C-250/25 е 250-то дело, образувано в Съда през 2025 г.

Отбелязвания за особени производства

Някои особени производства са обозначени с буква непосредствено след номера, като най-често използваните са:

• P — обжалване (от френската дума „pourvoi“),
• PPU — спешно преюдициално производство (на френски език то се нарича „procédure préjudicielle d’urgence“),
• AJ — молба за правна помощ (на френски език „aide juridictionnelle“),
• R — молба за допускане на обезпечение (на френски език „procédure de référé“),
• DEP — производство за определяне на съдебните разноски (на френски език „dépens“).

Пълен списък с тези обозначения има в приложение I към Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник на Общия съд.

Име на делото

След номера се поставя името на делото. При преките производства и производствата по обжалване се използват имената на страните, освен ако не е поискано делото да бъде анонимизирано или някои лични данни да не бъдат разкривани.

Понастоящем по преюдициалните запитвания Съдът прилага от януари 2023 г. система от измислени имена при дела, които включват физически лица.

Целта на тази инициатива е да се улесни цитирането на анонимизираните дела, имената на делата да бъдат запомняни по-лесно, а цитирането им в съдебната практика и други препратки да е по-удобно.

Измислени имена се дават на:

• дела, свързани с производства между физически лица (чиито имена от 1 юли 2018 г. се заменят с инициали поради съображения за защита на данните),
• дела, свързани с производства между физически лица и юридически лица, като например дружества, които нямат отличително наименование.

Измислени имена не се дават при преюдициални запитвания, при които наименованието на юридическото лице е достатъчно отличително. В този случай неговото наименование служи за име на делото.

Измисленото име не съвпада с истинското име на страните в производството, нито с което и да е съществуващо име. То се предлага от компютърно приложение за автоматично генериране на имена, което разделя думите на срички и ги комбинира на случаен принцип.

Цитиране на съдебната практика на съдилищата на ЕС

Съдът цитира съдебната практика по следния начин:

• дата на съдебния акт,
• име на делото,
• номер на делото, определен от Съда,
•  
• ECLI (вж. по-долу).

Този начин на цитиране:

• прави съдебните актове по-прегледни: всяко цитиране съдържа цялата информация, която е необходима, за да се идентифицира съдебният акт,
• е по-неутрален в езиково отношение: форматът е идентичен на всички езици, съответно по-малко елементи за превод,
• улеснява автоматичното въвеждане на хипервръзки както към ECLI на съдебния акт, така и към съответната точка от него.

ECLI

Съдът използва европейски идентификатор за съдебна практика („ECLI“) при цитиране на съдебните си актове. Той определя ECLI на всички съдебни актове, постановени от съдилищата на ЕС от 1954 г. насам, включително на заключенията на генералния адвокат.

Системата за ECLI осигурява ясни и последователни препратки както към националната, така и към европейската съдебна практика. Това улеснява търсенето и цитирането на правни актове в целия ЕС.

ECLI съдържа съкращението „ECLI“, както и четири задължителни елемента:

1. код на юрисдикцията: кода на държавата членка на съответната юрисдикция или — когато става дума за съд на ЕС — кода на ЕС,
2. съкращение на съда: юрисдикцията, постановила съдебния акт,
3. година: годината на постановяване на съдебния акт,
4. пореден номер: уникален идентификатор с максимална дължина от 25 букви и цифри, представен във формат, определен за всяка държава членка или за съда на ЕС.

Отделните компоненти на ECLI са разделени с двоеточие („:“).

Например форматът ECLI за решение на Съда от 12 юли 2005 г., Schempp (C-403/03) е следният: EU:C:2005:446. Идентификаторът се състои от следните елементи:

1. „EU“ показва, че става дума за съдебен акт, постановен от съдилищата на ЕС,
2. „C“ показва, че актът е постановен от Съда,
3. „2005“ показва, че съдебният акт е постановен през 2005 г.,
4. „446“ показва, че става дума за 446-ия ECLI за съответната година.

Когато се цитират актове на Съда, Общия съд или Съда на публичната служба, съкращението ECLI преди тези 4 елемента може да се пропусне.