За Общия съд

Кой работи в Общия съд?

Съдиите

Общият съд се състои от 54 съдии, по двама от всяка държава членка.

Всяка държава членка определя свои съдии. Няма правила относно начина на избор на съдиите и всяка държава членка може да следва собствена процедура. Избраният за съдия обаче трябва да е независим и да отговаря на изискванията за заемане на висша съдебна длъжност. Специален комитет проверява кандидатите, за да се увери, че са годни да изпълняват ролята на съдия. Това е т.нар. Комитет по член 255, кръстен на член 255 oт Договора за функционирането на ЕС, с който е създаден. След това съдиите се назначават официално от всички държави членки, които действат по общо съгласие.

Съдиите се назначават за срок от шест години, който може да се подновява.

Знаете ли, че…?

Съдията с най-дълъг стаж в Общия съд е Marc Jaeger от Люксембург, който за първи път е назначен през 1996 г. Той е бил и председател на Общия съд в продължение на 12 години — от септември 2007 г. до септември 2019 г.

Съдиите избират председател и заместник-председател за срок от три години.

Настоящият председател Marc van der Woude е избран за първи път през 2019 г.

Генерални адвокати

За разлика от Съда, в Общия съд няма постоянни генерални адвокати. Възможно е обаче съдия да поеме ролята на генерален адвокат.

За преюдициалните запитвания съдиите избират двама от тях, които да изпълняват функциите на генерален адвокат. Те се избират за срок от три години. Когато разглежда преюдициално запитване, Общият съд винаги изслушва генералния адвокат, който обаче изготвя заключение само когато делото повдига нови правни проблеми и заключението би било полезно.

При преки производства задачата на генерален адвокат може в изключителни случаи да бъде възложена и на съдия. Това обаче се случва рядко. Тази възможност е използвана само в няколко случая, в началото на историята на Общия съд, в началото на 90-те години на миналия век.

Колко съдии разглеждат едно дело?

Не всички съдии разглеждат всички дела. Всяко дело се разпределя на състав.

В Общия съд има 10 състава, които заседават с трима или петима съдии. Общият съд може да заседава и в голям състав от 15 съдии и в междинен състав от 9 съдии.

Броят на съдиите зависи от това колко важно или сложно е делото.

Повечето дела се разглеждат от състави от трима съдии. В редки случаи дела, разпределени на състав, заседаващ с трима съдии, могат да бъдат решени от съдията докладчик, действащ като състав от един съдия.

Председателите на съставите се избират между съдиите за срок от три години.

Всички състави могат да разглеждат жалби за отмяна. Делата в областта на интелектуалната собственост обаче се разпределят на специални състави, както и делата в областта на публичната служба. Специализираното разпределяне спомага делата да се разглеждат най-ефективно.

Има и два специализирани състава, които разглеждат преюдициалните запитвания, прехвърлени на Общия съд. Всеки състав включва шестима съдии, един от които е избран за генерален адвокат. Заключението се дава от генералния адвокат от другия специализиран състав.

Секретарят на Общия съд и секретариатът

Общият съд има собствен секретариат, който отговаря за деловодството.

Секретарят отговаря за дейността на секретариата и се назначава от съдиите в Общия съд за срок от шест години. Както при съдиите, и този срок може да се подновява. Действащият секретар е Vittorio Di Bucci, който за първи път е назначен през 2023 г.

Общият съд използва и останалите служби на институцията.

Какви дела разглежда Общият съд?

Общият съд е компетентен да разглежда много различни видове дела. Повечето дела пред него се завеждат от частни лица и дружества срещу решения и актове на институции, органи, служби или агенции на ЕС.

Жалби за отмяна от частни лица

Общият съд разглежда всички дела, по които частни лица, дружества или организации оспорват актове или решения на органи на ЕС. За да бъде допустимо обжалването, актът, който се оспорва, трябва да:

1. е адресиран пряко до лицето. Такъв е случаят например с решение за замразяване на нечии активи или решение в областта на конкуренцията, което налага глоба на дружество; или да
2. е подзаконов акт, който пряко засяга това лице и не се нуждае от допълнителни мерки за изпълнение, за да влезе в сила; или да
3. засяга пряко и лично правното положение на лицето, което завежда делото.

Изразът „пряко и лично засягане“ има много специфично значение в правото на ЕС. Той означава, че макар актът да не назовава пряко лицето, той засяга правното му положение поради определени характеристики, които го отличават от всички останали лица.

Ако установи, че решението е неправилно, Общият съд може да го отмени. Това означава, че решението никога е съществувало. След това институцията или органът, който го е взел, трябва да предприеме всички необходими действия, за да се съобрази с постановеното в съдебното решение.

По дела, в които се оспорва глоба, например дела за защита на конкуренцията, Общият съд има право на „пълен съдебен контрол“. Това означава, че ако установи грешки в решението, но не до такава степен, че да го отмени изцяло, той може да коригира размера на глобата. Той може да реши и да увеличи глобата.

Жалби за отмяна от държави членки

Общият съд разглежда жалби на държави членки срещу Комисията.

При определени обстоятелства той разглежда и жалби на държави членки срещу Съвета. Това са случаите, в които се оспорват актове, свързани със

• държавни помощи
• търговски въпроси и антидъмпингови мита
• други актове, в които Съветът упражнява изпълнителни правомощия.

Преюдициални запитвания

Правото на ЕС е част от националното право на всяка страна от ЕС. Това означава, че на правото на ЕС може да се прави директно позоваване пред националните съдилища в ЕС, които пък могат да го прилагат директно. Това е т.нар. „директен ефект“ на правото на ЕС.

Ако не е ясно как точно трябва да се тълкува правото на ЕС в конкретен случай, националните съдии могат да зададат въпроси на Съда. По този начин те могат да си изяснят как да тълкуват дадена разпоредба от правото на ЕС и дори дали тя е валидна. Това им позволява да прилагат правото на ЕС и да решат дали националното законодателство и практики са в съответствие с него.

Всяка независима юрисдикция в ЕС може да зададе такива въпроси, ако е необходимо.

Националните съдилища, чиито решения не могат да се обжалват, трябва да зададат тези въпроси, ако отговорът не е ясен, а е необходим за решаване на делото.

Първоначално всички преюдициални запитвания се отправят до Съда, като той разглежда повечето от тях. На Общия съд обаче се прехвърлят дела, които се отнасят до

• ДДС
• мита, акцизи или тарифното класиране на стоки
• търговия с емисии на парникови газове
• обезщетение на пътниците

освен ако в тези дела не се повдига принципен въпрос, който може да засегне единството или съгласуваността на правото на ЕС.

След като се отговори на въпросите, делото се връща в националния съд, който се произнася окончателно по случая.

Постановеното от Общия съд относно правото на ЕС може да се преразгледа от Съда, когато той установи, че решението на Общия съд засяга единството или съгласуваността на правото на ЕС. В противен случай постановеното решение е окончателно и задължително. Националният съд е длъжен да се съобрази с отговора на Общия съд, но и другите национални съдилища в ЕС трябва да се съобразят с това решение във всички подобни случаи.

Искове за установяване на неправомерно бездействие

Тези дела са сходни с делата по жалби за отмяна. Такива искове обаче се предявяват не когато даден орган на ЕС е взел решение, а когато орган на ЕС не е взел решение. Такива искове могат да се предявяват само когато органът на ЕС е бил поканен да действа и е бил длъжен да го направи.

Такива дела са рядкост.

Подобно на жалбите за отмяна, и тук Общият съд е компетентен по исковете, предявени от частни субекти. Съдът е компетентен да разглежда исковете, предявени от държавите членки и институциите на ЕС.

Трябва да се има предвид, че макар гражданите да могат да подават до Комисията сигнали за евентуални нарушения на правото на ЕС от страна на държава членка, Комисията не е длъжна да предяви иск срещу нея. В такъв случай не е възможно да се заведе дело срещу Комисията за бездействие.

Дела за интелектуална собственост

ЕС има собствена система за марки и дизайни. Те съществуват паралелно с националните марки, но марката на ЕС е валидна в целия ЕС.

Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) управлява тази система и решава дали марките и дизайните на ЕС могат да бъдат регистрирани. EUIPO разполага със собствена вътрешна процедура за обжалване и апелативен състав, който разглежда жалбите срещу тези първоначални решения.

Жалбите срещу решенията, взети от апелативния състав на EUIPO, се разглеждат от Общия съд.

Приблизително 25% от всички дела в Общия съд са свързани с интелектуална собственост.

Дела относно публичната служба

Ако служител на ЕС има трудов спор със своя работодател (институция, агенция на ЕС и т.н.), Общият съд разглежда жалбата срещу окончателното административно решение.

В такива случаи той действа подобно на съдилищата по трудови дела в националните правни системи.

Искове за обезщетение

Общият съд разглежда искания за обезщетение на вреди, причинени от незаконни действия на институциите и други органи на ЕС.

Специфични договори

Понякога договорите между ЕС и дружества или частни лица включват специални клаузи, които предвиждат, че Съдът на ЕС ще разглежда всички дела, произтичащи от спор по договора. Такива клаузи са обичайни в този вид договори.

Делата по тях се разглеждат от Общия съд.

Обжалване на актове на Общия съд

Както във всички правни системи, и тук съществува механизъм за обжалване пред Съда на актове на Общия съд.

Жалби могат да се подават само по правни въпроси, а не срещу това как Общият съд е установил и преценил фактите по делото.

По някои видове дела Общият съд вече действа като апелативна инстанция. Много агенции и органи на ЕС, които вземат решения, например Службата на ЕС за интелектуална собственост или Агенцията на ЕС за химикалите, имат независими апелативни състави. В такива случаи апелативният състав на съответната агенция вече е разгледал първоначалното решение, преди делото да бъде внесено в Общия съд. Така тези актове на Общия съд могат да се обжалват само ако Съдът разреши това по специална процедура. Обжалването се допуска, когато жалбата повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на ЕС.

Жалбите се подават в срок от два месеца от акта на Общия съд.

Ако Съдът уважи жалбата и отмени акта на Общия съд, той може или сам да се произнесе по делото, или да му го върне за ново разглеждане.

Обжалват се около 25 % от всички актове. Съдът отменя само 25 % от тях. Така, в крайна сметка, само 6 % от решенията на Общия съд се отменят от Съда.

Решенията по преюдициални запитвания не могат да се обжалват. Съдът обаче може да преразгледа делото, когато установи, че решението на Общия съд засяга единството или съгласуваността на правото на ЕС.

Как протича производството?

Производството пред Общия съд е уредено в Статута на Съда на Европейския съюз и в Процедурния правилник на Общия съд.

То се състои от две основни части, които се наричат писмена фаза и устна фаза.

Производството при преюдициалните запитвания е същото като това пред Съда. Другите дела започват с подаване на искова молба или жалба в секретариата на Общия съд. Тя трябва да бъде подписана от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка.

Страните представят доводите си пред Общия съд в писмен вид. Държавите членки, институциите на ЕС и други лица, които имат пряк интерес от изхода на спора, също могат да встъпят, за да подкрепят една или друга страна. Това е писмената фаза на производството.

По много от делата се провежда и съдебно заседание. Съдебните заседания са публични, а най-важните могат да бъдат излъчени на нашия уебсайт. Повече информация как да се гледат съдебните заседания има на нашите страници за стрийминг и как да присъстваме на съдебно заседание. Това е устната фаза на производството.

По искане на Общия съд генералният адвокат изготвя заключение. Заключенията се представят в открито съдебно заседание, а някои от тях  се излъчват на живо на нашия уебсайт.

След като устната фаза приключи, съдиите провеждат разисквания и вземат решение.

След това решението се обявява в открито съдебно заседание, а някои от тези заседания се излъчват на живо на нашия уебсайт.

От начало до край делата продължават средно около 20 месеца.

За повече информация вижте нашата страница за Производството пред Общия съд.