Официалните езици на Съюза и официалните езици на държавите членки

Двадесет и четирите официални езика на Съюза, изброени в Регламент 1/58, не съвпадат с официалните езици на държавите членки. Действително някои езици, като например люксембургският (официален език в Люксембург заедно с немския и френския), не са официални езици на Съюза.

Преди да се присъедини към Съюза, всяка бъдеща държава членка определя езика, който желае да използва като официален в рамките на Съюза. Следователно списъкът на официалните езици подлежи на промени. Езиците се добавят в резултат на ново присъединяване и могат да отпаднат в случай, че държава членка се оттегли от Европейския съюз. Клаузата за оттегляне е използвана досега само веднъж, от Обединеното кралство, чийто официален език в Съюза беше английският. Този език обаче остана сред официалните езици на Съюза, защото е официален език на национално равнище в две други държави членки (Ирландия и Малта) и освен това често се използва като универсален език от европейските институции или в международните контакти: не бе планирано гласуване с единодушно одобрение от всички държави членки в Съвета, необходимо за такова премахване.

Всеки официален език на Съюза се свързва с код ISO (International Organization for Standardization), който се използва по-специално за обозначаване на редакциите на различните езици на един и същ документ: