Съдебна статистика на Общия съд - 2025 г.

Интензивна и продуктивна година

В много отношения 2025-а беше интензивна година за Общия съд.

Най-напред, тя беше година на обновяване: през юни двама нови съдии се присъединиха към Общия съд, за да заемат длъжности, които бяха свободни от октомври 2024 г., а след това, през септември, четирима съдии напуснаха Общия съд и трима нови съдии встъпиха в длъжност за шестгодишни мандати. Така към съдийските длъжности, останали свободни от октомври 2024 г., се добави още една. Общият съд, който на теория трябва да се състои от 54 съдии, в нито един момент не беше в пълен състав — той наброяваше само 51 членове до юни, 53 от юни до септември и 52 от септември досега.

По-нататък, макар и в намален състав, Общият съд приключи най-големия брой дела за една календарна година в историята си. Въпреки рекордния брой образувани дела Общият съд намали броя на нерешените дела до най-ниското им равнище за последните 18 години. Ако се внесе съответната статистическа корекция за това, че по 404 съединени дела беше постановено едно общо решение, се установява значително намаление на средната продължителност на производството.

Накрая, що се отнася до онези преюдициални запитвания, които от октомври 2024 г. са от компетентността на Общия съд, през изминалата година той постанови първите си решения по такива дела, а генералните адвокати представиха първите си заключения. В Общия съд постъпиха голям брой нови преюдициални запитвания и той адаптира организацията си в тази област, като създаде два специализирани състава на мястото на преюдициалния състав, който съществуваше като преходна мярка до септември 2025 г.

Нека сега да разгледаме по-подробно тази година с всичките ѝ рекорди.

Образуваните дела: голям ръст

Статистиката за 2025 г. сочи, че историческият спад в броя на образуваните дела през 2024 г. (786 нови дела) се е дължал на конюнктурни обстоятелства.

При 989 образувани дела и ръст от 26 % спрямо предходната година броят на новите дела пред Общия съд достигна най-високото си равнище в историята на този съд. Дори ако не се вземат предвид 65‑те дела по преюдициални запитвания от сферите, в които компетентността беше прехвърлена на Общия съд, образуваните 924 преки и особени производства пак са повече, отколкото през последните пет години[1].

2025-а е първата пълна година след реформата в Статута на Съда на Европейския съюз, с която преюдициалната компетентност на Съда в някои специфични сфери беше прехвърлена на Общия съд.

До Общия съд бяха отправени 65 преюдициални запитвания в сферите от неговата компетентност: 24 от тях се отнасят до общата система на данъка върху добавената стойност, 18 — до обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда, закъснение или отмяна на транспортни услуги, осем — до Митническия кодекс, седем — до акцизите, седем — до тарифното класиране на стоките по Комбинираната номенклатура, и едно — до схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Броят им е по-малък от прогнозните оценки, които бяха направени към момента на законодателното предложение, въпреки че съвсем малко от запитванията в специфичните сфери бяха задържани в крайна сметка за разглеждане от Съда поради това, че се отнасят до една или повече други сфери извън обхванатите от член 50б, първа алинея от Статута или повдигат самостоятелни въпроси за тълкуването на първичното право, международното публично право, общите принципи на правото на Съюза или Хартата на основните права на Европейския съюз. Нека припомним, че през 2025 г. само девет от общо 76‑те дела, които постъпиха по механизма на „едно гише“, останаха за разглеждане от Съда, а по две от тях производството беше прекратено.

Преюдициалните запитвания бяха от 17 различни държави членки, най-много от Германия — 21, а след това от Австрия и Полша — по седем, и шест от България. Важно е да се отбележи, че цели 13 върховни съдилища от 13 различни държави членки отправиха запитвания от компетентността на Общия съд.

Що се отнася до преките производства, забелязва се лек спад в броя на образуваните дела в областта на интелектуалната собственост (257 спрямо 268 през 2024, тоест –4 %). Следва да се отбележи, че броят на жалбите до апелативните състави на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) нараства (+4,6 %), но ръстът им е практически неутрализиран от спада в броя на решенията, постановени от тези състави (–4,9 %). Делът на жалбите до Общия съд срещу решенията на апелативните състави на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) е около 10 % и е стабилен спрямо предходните години. Следва да се отбележи, че тази област — поверена от 22 септември 2025 г. на седем конкретни състава на Общия съд — обхваща близо 26 % от образуваните през 2025 г. дела. Сред тези дела 236 се отнасят до областта на марките, а 19 — до промишлените дизайни. Има и две образувани дела в областта на сортовете растения — по жалби срещу решения на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO). Най-голямата част (82 %) от тези дела са спорове между страните по производството пред апелативните състави (дела inter partes).

Делата в областта на публичната служба, образувани през 2025 г. на основание член 270 ДФЕС, бележат значителен ръст (109 спрямо 76 през 2024 г., тоест +43 %). Тази област — поверена от 22 септември 2025 г. на три конкретни състава на Общия съд — обхваща 11 % от всички образувани през 2025 г. дела. Към тези 109 дела следва да се добавят и още 15 дела, които също са разпределени на посочените състави, доколкото спадат към областта „Публична служба +“ въз основа на новата дефиниция за делата в областта на публичната служба[2], която вече не ги свежда само до делата на основание член 270 ДФЕС.

В областта на държавните помощи броят на образуваните през 2025 г. дела се увеличава с четири в сравнение с 2024 г. (27 дела), но остава доста под високите равнища, които е наблюдавал Общият съд в миналото. Накрая, също както през 2023 г. и 2024 г., делата в областта на конкуренцията са съвсем малобройни — през 2025 г. такива са само 12 нови дела.

Съдебните спорове в областта на ограничителните мерки продължават да занимават дейността на Общия съд — през 2025 г. са образувани 105 нови такива дела (спрямо 63 през 2024 г.). Делът на този вид спорове е още по-значим, ако се вземе предвид обстоятелството, че в някои случаи жалбоподателите не подават нови жалби, а оспорват новите си ограничителни мерки чрез молби за изменение на жалбите по вече висящи дела на основание член 86 от Процедурния правилник на Общия съд. Новите дела в тази област се отнасят в голямата си част (84 от 105 дела) до поредицата от ограничителни мерки, приети от Съюза заради войната на Руската федерация срещу Украйна, включително заради участието на Беларус, заради положението в Република Молдова, заради военната подкрепа на Иран за Русия и заради дестабилизиращите ѝ действия спрямо Европейския съюз и неговите държави членки. Останалите дела в тази област са свързани с положението в Сирийската арабска република (12 жалби), в Република Тунис (2 жалби), в Демократична република Конго (6 жалби) и в Либия (една жалба). Голямата част от тези жалби са подадени на английски и на френски език (съответно 57 и 37 жалби).

Делата в областта на икономическата и паричната политика — която обхваща по-конкретно банковото право — запазват тенденцията си към силен спад (12 образувани и едно върнато дело пред 2025 г. спрямо 33 образувани дела през 2024 г. и 56 през 2023 г.). Четири дела са свързани с повторното приемане на решението за предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2021 г., три нови дела и върнатото дело се отнасят до решения в областта на пруденциалния надзор, две дела са насочени срещу решения на Единния съвет за преструктуриране за започване на производства по преструктуриране, а едно дело — срещу твърдяно бездействие на Комисията да изпълни задължението си да следи за съвместимостта на националното законодателство с паричното право на Европейския съюз. Последно, постъпиха и две жалби против решението на Съвета за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. и свързаните с това регламенти, включително за обменния курс между еврото и българския лев.

Регулацията на цифровите пазари и услуги е предмет на седем от образуваните през 2025 г. дела. Три от тези дела са свързани с Регламент (ЕС) 2022/2065 за цифровите услуги (наричан още „Актът за цифровите услуги“, или на английски Digital Services Act, DSA) и се отнасят до размера на таксата за надзор. Четири дела са свързани с Регламент (ЕС) 2022/1925 за цифровите пазари (наричан още „Актът за цифровите пазари“, или на английски Digital Markets Act, DMA). По две от тях се иска отмяна на решенията, с които Комисията определя какви мерки трябва да вземат операторите, които се явяват контролиращи достъпа предприятия, докато по другите две се иска отмяна на решения, с които се установява неспазване на задълженията на такива контролиращи достъпа предприятия.

Накрая, що се отнася до спешните производства, през 2025 г. броят на молбите за допускане на временни и обезпечителни мерки остава стабилен — подадени са 40 такива молби, което е около средното равнище за последните десет години.

Дейността на Общия съд: рекордна година

Брутният брой на приключените през 2025 г. дела е 1527, а дори ако споменатите 404 по същество еднакви дела, образувани през октомври 2023 г. и приключени през декември 2025 г. (T‑620/23—T‑1023/23), се броят само за едно, този показател се установява на 1124. Това е най-високото му равнище в историята на Общия съд, осезаемо по-високо от предишния рекорд от 1009 приключени дела през 2018 г. На тази база увеличението спрямо приключените през 2024 г. 922 дела е от порядъка на 22 %.

По този начин, въпреки безпрецедентния приток на нови дела, Общият съд успя да намали броя на натрупаните висящи дела до 1167, което е най-ниското им равнище от 2007 г. досега. Темпът на изчистване, тоест приключване на натрупаните дела (т.нар. на английски „clearance rate“), който отразява процентния дял на приключваните спрямо постъпващите дела, възлиза брутно на 154, а ако се изключат споменатите 404 дела — на 114. Със същата статистическа корекция теоретичното време за разглеждане на висящите дела (т.нар. на английски „disposition time“), базирано на съотношението между висящите и приключваните дела, е 379 дни, което е най-малката му стойност в цялата история на Общия съд. Като се има предвид продължителността на писмените производства, а в много случаи — и необходимото време за превод на процесуалните документи, това означава, че Общият съд вече е в състояние да решава по-голямата част от делата веднага щом достигнат този етап, без да се налага първо да разглежда натрупани предходни дела. Това също така означава, че при постоянен поток на работата ще е трудно да бъдат приключени също толкова дела и през 2026 г.

Положените усилия от членовете и персонала на Общия съд с подкрепата на службите на институцията дадоха възможност за значително намаляване на продължителността на делата. Брутният показател от 18,9 месеца не отразява това подобрение поради статистическата тежест на споменатите 404 по същество еднакви дела, чиято продължителност е над средната, но ако тези дела се броят за едно, средната продължителност на производството пада от 18,5 на 16 месеца.

Следва да се отбележи, че:

• процентният дял на делата, решени от петчленни съдебни състави, включително от преюдициалния състав, е брутно 35,6 %, но след статистическата корекция за 404‑те еднакви дела възлиза на 12,5 %, което представлява намаление спрямо 2024 г. (20,2 %) и 2023 г. (13,6 %),

• 60,8 % от делата са приключени от тричленни съдебни състави, като с корекцията делът им се покачва на 82,7 % спрямо 75,4 % през 2024 г.,

• две дела са приключени от големия състав, който се състои от 15 съдии, а други две — от междинния деветчленен състав, който се произнася за първи път от създаването си през 2024 г. досега,

• няма дела, решени от състави от един съдия, докато през 2024 г. е имало четири, а през 2023 г. — девет такива дела,

• приключените през 2025 г. обезпечителни производства са 39, на близко равнище до това от предходните години (42 през 2024 г. и 40 през 2023 г.),

• 60,4 % от приключените през 2025 г. дела завършват с решение, като делът им се установява на 46,2 % с корекцията за отчитането на 404‑те по същество еднакви дела. Съдебно заседание за изслушване на устните състезания е проведено по 78,4 % от приключените с решение дела, като при прилагане на корекцията този показател спада до 61,7 %.

Броят на съдебните заседания за изслушване на устни състезания през 2025 г. е 232 (също 232 през 2024 г. и 286 през 2023 г.) за общо 689 дела с проведена устна фаза на производството (300 през 2024 г. и 419 през 2023 г.).

През 2025 г. са проведени три съдебни заседания чрез видеоконференция (спрямо две през 2024 г. и нито едно през 2023 г.).

Може би ще е полезно да се посочат и някои данни за разглеждането на преюдициалните запитвания, отправяни до Общия съд, компетентност, която обхваща делата, образувани от 1 октомври 2024 г. нататък. През 2025 г. Общият съд приключи 16 преюдициални дела — осем с определение и пет с решение, а двамата съдии, избрани да изпълняват титулярно функциите на генерален адвокат за тези дела, представиха шест заключения. Средната продължителност на производството беше 6,2 месеца, като тази стойност се обяснява с кратката продължителност на няколко дела, по които запитващата юрисдикция бързо оттегли запитването си. За приключените с решение дела средната продължителност на производството е 10,9 месеца, което също е доста ниска стойност, като се има предвид, че пет от решенията са постановени без провеждане на съдебно заседание и без представяне на заключение.

От 1167‑те висящи дела в Общия съд към 31 декември 2025 г. 276 (23,7 %) се отнасят до интелектуалната собственост, 125 (10,7 %) — до ограничителните мерки, 164 (14,1 %) — до областта „Публична служба +“, а 88 (7,5 %) — до институционалното право. Делата извън тези области, които са около половината от висящите дела, са от множество различни сфери, което още веднъж свидетелства за голямото разнообразие на въпросите, разглеждани от Общия съд.

В заключение може да се каже, че след първата работна година от влизането в сила на реформата, с която му беше прехвърлена компетентността по преюдициални дела в определени сфери, резултатите на Общия съд са положителни. С приложените организационни и институционални мерки и с високия си темп на работа той доказва своята реактивност и способността си да предвижда потребностите, за да гарантира ефективно разглеждане на делата от своята компетентност.

[1]    За целите на това изложение поредицата от 404 по същество еднакви дела на испански език (T‑620/23—T‑1023/23), които бяха образувани през 2023 г. и приключени през 2025 г., са смятани за едно дело.

[2]    От 23 септември 2023 г. такива са всички дела, които са свързани със служебните и трудовите правоотношения между Европейския съюз и неговия персонал, а от 22 септември 2025 г. — и делата, които са свързани с отношенията между институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и техните членове или бивши членове, както и лицата, които изпълняват или са изпълнявали мандатна длъжност в рамките на тези институции, органи, служби и агенции.