Съдебна статистика на Съда - 2025 г.

Постъпили дела

Подобно на предходните години, изминалата година беше белязана от постъпването на много нови дела, тъй като през 2025 т. в регистъра на секретариата бяха заведени 889 дела. На пръв поглед това число показва леко намаление спрямо предходната година (2024), през която в регистъра на секретариата са заведени 920 дела, но ако се вземат предвид 65‑те преюдициални запитвания, постъпили в Съда през 2025 г. и изпратени на Общия съд след предварителния анализ по член 93а от Процедурния правилник на Съда, в действителност не по-малко от 954 дела са постъпили в Съда през 2025 г., тоест техният брой е много близък до достигнатия през 2019 г. рекорд, когато в Съда са заведени 966 дела.

Когато се разгледа по-внимателно разпределението на делата, образувани пред Съда през 2025 г., не е изненадващо, че преобладаващата част от тези нови дела са преюдициални запитвания. Освен споменатите по-горе 65 преюдициални запитвания, изпратени на Общия съд, тъй като попадат изключително в обхвата на една или повече от специфичните сфери, посочени в член 50б от Статута, 580 нови преюдициални запитвания са заведени в регистъра на секретариата през 2025 г. Това е най-големият брой дела през последните пет години.

Както през 2024 г., отправените през 2025 г. преюдициални запитвания са от почти всички държави членки, като значителен брой преюдициални запитвания са отправени от италианските съдилища (110 преюдициални запитвания, половината от които са постъпили само през февруари 2025 г.) и от полските съдилища (63 преюдициални запитвания, или най-големият брой след присъединяването на тази държава към Европейския съюз през 2004 г.).

Големият брой преюдициални запитвания, отправени от италианските съдилища, се обяснява до голяма степен с въпросите на тези съдилища — които трябва да се справят с многобройни постъпващи жалби от граждани на трети страни срещу приети от националните органи мерки за извеждане — във връзка с тълкуването на разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, и по-конкретно във връзка с тълкуването на понятието „сигурна страна на произход“[1].

Що се отнася до преюдициалните запитвания, отправени от полските съдилища, вниманието на последните е преди всичко върху защитата на потребителите, тъй като повече от половината от преюдициалните запитвания, отправени до Съда през 2025 г. от полските съдилища, са за тълкуване на разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори[2] или на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити[3].

Броят на преюдициалните запитвания, отправени от италианските и полските съдилища през 2025 г., е особено голям, но броят на преюдициалните запитвания от Германия и от Франция остава малък, съответно само 61 и 17 преюдициални запитвания. Макар броят на отправените от френските съдилища преюдициални запитвания да е един от най-малките, регистрирани през последните двадесет години, трябва все пак да се отбележи, че що се отнася до отправените от германските съдилища преюдициални запитвания, част от тях засягат именно специфичните сфери, за които преюдициалната компетентност е прехвърлена на Общия съд, и по-конкретно общата система на данъка върху добавената стойност и обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги. Следователно към 61 преюдициални запитвания, които ще бъдат разгледани от самия Съд, следва да се прибавят повече от двадесет преюдициални запитвания, постъпили в Съда и изпратени на Общия съд поради компетентността.

Освен преюдициалните запитвания от четирите посочени по-горе държави следва да се отбележи запазващият се брой на преюдициалните запитвания, отправени от австрийските и българските съдилища, съответно 47 и 42 преюдициални запитвания, отправени през 2025 г., както и първото преюдициално запитване, отправено от британски съд след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и края на преходния период на 31 декември 2020 г. Основано на член 158, параграф 1 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия[4], преюдициалното запитване е внесено на 24 октомври 2025 г. от High Court of Justice (King’s Bench Division) (Висш съд, общо гражданско отделение) и визира тълкуването на член 17, параграф 2 от посоченото по-горе споразумение относно свързаните с пребиваването и документите за пребиваване права, признати на членове на семейството, които са на издръжка на граждани на Съюза или граждани на Обединеното кралство[5].

Както през предходните години, жалбите срещу съдебните актове на Общия съд и преките производства са втората и третата по брой категория дела, образувани пред Съда през 2025 г. С 245 дела жалбите, включително жалбите срещу съдебни актове по обезпечителни мерки и встъпване, бележат известен спад спрямо предходната година, през която броят на жалбите от всички категории възлиза на 277 дела, докато при преките производства има малко увеличение. Освен няколко жалби за отмяна и един иск за обезщетение през 2025 г. пред Съда са предявени 50 иска за установяване на неизпълнение на задължения. Те са срещу двадесетина държави членки и имат различен предмет, като например опазването на околната среда — във всичките му аспекти (качество на въздуха, качество на питейната вода, пречистване на градските отпадъчни води, управление на отпадъците, предотвратяване и намаляване на вредните последици от шума, опазване на естествените местообитания …) —, социалната политика и борбата със злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори, или още транспорта, данъчното облагане и свободното движение на капитали. Така през март 2025 г. Европейската комисия предявява искове срещу шест различни държави членки, поради това че тези държави не са приели или не са съобщили мерките, необходими за съобразяване с Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета, oт 24 ноември 2021 година относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС[6].

Накрая, този преглед на постъпилите дела със сигурност ще бъде непълен, ако не бъде посочено искането за становище, представено от Европейската комисия на 21 ноември 2025 г., относно съвместимостта с Договорите на преработения проект на споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Това искане е отправено на основание член 218, параграф 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз след две предходни искания със същия предмет, представени съответно през април 1994 г. и през юли 2013 г., с резултат по първото — извод за липса на компетентност на Общността да се присъедини към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи[7], а по второто — извод за несъвместимост на проекта на споразумение за присъединяване на Европейския съюз към посочената конвенция с член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и с Протокол № 8 относно този член[8]. Именно във връзка с текста, резултат от преговорите след това становище за несъвместимост, е настоящото искане за становище (1/25).

За да приключи този кратък преглед на постъпилите дела, следва да се отбележи, че по немалка част от тях има искане за ускоряване на производството, тъй като най-малко по 88 дела, което се равнява на 10 % от всички дела, образувани пред Съда през 2025 г., е направено искане или предложение за прилагане на бързото производство или на спешното производство. През изминалата година спешното преюдициално производство действително е приложено по четири дела[9], докато искания за прилагане на бързото производство са уважени по две дела[10], а посоченото производство е приложено по инициатива на самия председател по чувствително дело относно тълкуването на членове от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием[11].

Приключени дела

През 2025 г. в Съда са заведени голям брой дела, но изминалата година се отличава също и с интензивна правораздавателна дейност, тъй като Съдът е приключил 774 дела, тоест брой, много близък до този от предходните години (792 приключени дела през 2020 г., 772 през 2021 г., 808 през 2022 г. и 783 през 2023 г.). Действително този брой дела е значително по-малък от броя на приключените през 2024 г. дела (862 дела), но следва да се припомни, че тази година се отличава с частичното обновяване на състава на Съда и съответната необходимост да бъдат приключени значителен брой дела преди напускането на съдиите, чийто мандат изтича.

Следва освен това да се припомни, че колегията на съдиите към момента, в който са писани тези редове, продължава да е в непълен състав, тъй като съдия, напуснал Съда през февруари 2024 г., все още не е заместен, докато друг съдия, починал по време на мандата си през юни 2024 г., в действителност е заместен едва година по-късно през юни 2025 г. Подобни фактори са извън контрола на Съда, но неизбежно влияят на продуктивността на юрисдикцията.

Не е изненадващо, че като точно отражение на частта, която представляват от образуваните пред Съда дела, преюдициалните запитвания и производствата по обжалване са основната част от приключените от юрисдикцията дела, тъй като през 2025 г. Съдът се е произнесъл по 561 преюдициални дела и по 156 дела по жалби срещу съдебни актове на Общия съд, тоест повече от 92 % от всички приключени през миналата година дела.

Подобно на предходните години, отново решенията са основният начин за приключване на делата през 2025 г. Така през изминалата година са постановени 447 решения, докато определенията, с които се слага край на производството по начин, различен от заличаване от регистъра, препращане на Общия съд или липса на основание за произнасяне по същество, са по по-малко от 20 % от приключените дела. От тези определения (116) обаче относителният дял на определенията по дела по жалби срещу актове на Общия съд е по-голям от този на определенията по дела по преюдициални запитвания. Докато определенията, постановени на основание членове 53 и/или 99 от Процедурния правилник, са само по 12 % от приключените през 2025 г. преюдициални дела, определенията, постановени на основание на членове 170а и 170б или на основание на членове 181 или 182 от Процедурния правилник, са по 35 % от всички производства по обжалване, приключени през миналата година.

При производствата по обжалване, приключени от Съда през 2025 г., ще се запомни преди всичко намаляването на дела на отменените съдебни актове на Общия съд. Докато този дял е около 20 % през 2022 г., 2023 г. и 2024 г., през 2025 г. той спада до 15 %. От 156 приключили през миналата година производства по обжалване, само по 24 е отменено обжалваното пред Съда решение или определение. В повечето случаи (19) делото е върнато от Съда на Общия съд.

Що се отнася по-конкретно до дейността на състава по допускането на обжалване, ще се запомни, че през изминалата година са допуснати две жалби, като първата от тях попада в новото приложно поле на член 58а от Статута след законодателната реформа през 2024 г. В случая става въпрос за жалба срещу решение на Общия съд относно изпълнението на договор, съдържащ арбитражна клауза по смисъла на член 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Подадена през декември 2024 г., жалбата е частично допусната на 29 април 2025 г. и към момента делото е висящо пред Съда[12].

При изследване на данните относно начина на приключване на делата се забелязва, че броят и относителният дял на делата, решени с представяне на заключение, е намалял през миналата година. През 2025 г. по 239 приключени дела е имало разяснения чрез заключение на генерален адвокат — което представлява 31 % от общия брой на приключените през 2025 г. дела — докато броят на приключените дела, по които е представено заключение, възлиза на 336 дела през 2024 г. и на 283 дела през 2023 г., което съставлява съответно 39 % и 36 % от общия брой на приключените през тези години дела. Това намаление би могло да се обясни отчасти с прехвърлянето на преюдициална компетентност на Общия съд, който вече на свой ред ще трябва да се ползва от заключението на генерален адвокат, за да се произнесе по делата, които са му изпратени от Съда, но то се обяснява преди всичко с липсата на наистина нови правни проблеми в другите сфери, което е мотивирало Съда да се възползва в по-голяма степен от предвидената в член 20, пета алинея от Статута възможност да решава дела без представяне на заключение на генералния адвокат. Както е видно от долните таблици, в сравнение с предходната година през 2025 г. само в сферите на енергетиката и на свободното движение на хора има истинско увеличаване на броя на делата, решени с представяне на заключение.

Що се отнася до разпределението на приключените дела по съдебен състав, най-голям брой съдебни актове са постановени от съставите от трима съдии, тъй като те са приключили не по-малко от 352 дела през 2025 г. През същата година съставите от пет съдии от своя страна са приключили 255 дела, докато броят на делата, приключени от голям състав, е 35. Има твърде отчетливо намаление спрямо предходната година, през която 75 дела са били решени от този съдебен състав. Както бе посочено по-горе, тази разлика се обяснява с големия брой съдебни актове, постановени преди частичното обновяване на състава на Съда през октомври 2024 г., сред които има по-специално решение, произнесено по петнадесет жалби, свързани с общностната правна уредба в областта на транспорта.

Накрая, средната продължителност на производствата възлиза на 16,7 месеца за всички видове дела, срещу 17,7 месеца една година по-рано. Намаляването на продължителността на производствата се отнася за всички видове дела, тъй като тя се изменя от 17,2 месеца на 16,9 месеца за преюдициалните дела, от 21,5 месеца на 20 месеца за преките производства и от 18,4 месеца на 15,1 месеца за производствата по обжалване.

Висящи дела

Като логична последица от дисбаланса между броя образувани дела през изминалата година и броя на приключените дела, броят на висящите дела към 31 декември 2025 г. е по-голям от предходната година. Всъщност става въпрос за 1322 дела, срещу 1207 дела една година по-рано. Преюдициалните дела (772) и производствата по обжалване (443) остават преобладаващата част от делата пред Съда.

[1] ОВ L 180, 29 юни 2013 г., стр. 60.

[2] ОВ L 95, 21 април 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

[3] ОВ L 133, 22 май 2008 г., стр. 66.

[4] ОВ L 29, 31 януари 2020 г., стр. 7.

[5] Дело C‑682/25, Crossryn.

[6] ОВ L 438, 8 декември 2021 г., стр. 1. Тези искове, заведени с номера C‑207/25, C‑208/25, C‑210/25, C‑212/25, C‑213/25 и C‑215/25, са съответно срещу Финландия, България, Испания, Унгария, Нидерландия и Португалия.

[7] Становище 2/94 (Присъединяване на Общността към ЕКПЧ) от 28 март 1996 г. (EU:C:1996:140).

[8] Становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г.(EU:C:2014:2454).

[9] Става въпрос за дела C‑135/25 PPU, Качев (по което е постановено решение от 20 май 2025 г., EU:C:2025:366), C‑219/25 PPU, Kamekris (по което е постановено решение от 19 юни 2025 г., EU:C:2025:456), C‑313/25 PP, Adrar (по което е постановено решение от 4 септември 2025 г., EU:C:2025:647), и C‑712/25 PPU, Растошев (по което е постановено решение от 12 февруари 2026 г., EU:C:2026:101).

[10] Вж. дела C‑280/25, Lin II, и C‑440/25, Ebilum.

[11] Дело C‑195/25, Framholm (по което е постановено решение от 20 ноември 2025 г., EU:C:2025:904).

[12] Дело C‑881/24 P, SC/Eulex Kosovo (определение от 29 април 2025 г., EU:C:2025:313).