История на Съда

1952—1958 г. — Началото на Съда: Съдът на Европейската общност за въглища и стомана

На 18 април 1951 г. шест държави — Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия — подписват Парижкия договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). В основата е надеждата, че като обединят цялото производство на въглища и стомана под една обща организация, тези държави няма да могат да воюват помежду си.

Договорът влиза в сила на 23 юли 1952 г. и създава четири институции на ЕОВС:

• Върховен орган (предшественик на Европейската комисия)
• Обща асамблея (предшественик на Европейския парламент)
• Специален съвет на министрите (предшественик на Съвета на ЕС)
• Съд

Съдът е отговарял за осигуряване на еднаквото прилагане на правото на ЕОВС в държавите членки и за разрешаване на правни спорове между тях и институциите на ЕОВС.

След продължителни преговори между правителствата за седалище на три от четирите институции на ЕОВС, включително на Съда, е избран Люксембург. Неговото първо тържествено съдебно заседание се провежда на 4 декември 1952 г. във вила „Вобан“. Седемте съдии и един от двамата генерални адвокати полагат клетва.

Знаете ли, че...?

Понастоящем Договорът за ЕС гласи, че Съдът се състои от по един съдия от всяка държава членка. До 2003 г. обаче броят на съдиите е фиксиран. Той е равен на броя на държавите членки или, ако броят на държавите членки е четен — този брой плюс един. С всяко присъединяване на нови държави към Съюза този брой се променя, така че да отразява увеличаването на броя на държавите членки, като въпреки това остава нечетен. Поради това в периода от 1952 г. до 1973 г. има седем съдии. От 1981 г. до 1995 г., когато броят на държавите членки също е четен, Съдът разполага и с един допълнителен съдия. По този начин се гарантира, че при гласуване никога няма да има равен брой гласове. След 2009 г. Съдът рядко заседава в пленум, а по-скоро в състави, поради което това вече не е необходимо.

Езиците на производство в Съда са били четири: немски, френски, италиански и нидерландски. Първият председател на Съда е Massimo Pilotti, който заема този пост от 1952 г. до 1958 г.

Знаете ли, че...?

Първите му членове е трябвало да решат някои основни въпроси, свързани с функционирането на Съда и техният резултат е видим и до днес.

Пример за такова решение е печатът на Съда, който впоследствие се превръща в негово лого. Традиционните символи на правосъдието — мечът и везните — са поставени пред книга, която символизира знанието и мъдростта, и над венец от дъбови листа — символ на власт още от римско време.

Към печата е добавена латинската дума „Curia“ (съд). Така се избягва проблемът, свързан с използването на няколко езика в печата. Днес тази дума се използва и в интернет адреса на Съда.

Членовете му решават още, че по време на заседания на Съда се носят тоги. По предложение на германския съдия за тях е избран цвят бордо, който е цветът на тогите, носени от съдиите от Bundesgerichtshof (Федералния върховен съд на Германия). Този цвят сега се използва и при визуалната идентичност на Съда, включително на този уебсайт.

В продължение на близо двадесет години, до 1973 г., членовете на Съда са носили и съдийска шапка. Малко по-късно стават по-семпли и краищата на тогите, които първоначално са били с бродерия.

В облеклото на съдиите няма нищо, което да отличава един член на Съда от друг, но с малко изключение: предната част на тогата на секретаря е обшита със сатен, докато тогите на съдиите и генералните адвокати са обшити с кадифе.

При създаването на Първоинстанционния съд (сега Общ съд) е решено тогите да бъдат с тъмносин цвят.

През април 1953 г. Съдът е сезиран с първото си дело: Verband Deutscher Reeder срещу Върховен орган (1/53). Той обаче постановява първите си решения едва на 21 декември 1954 г. по следните дела:

• Франция срещу Върховен орган (1/54)
• Италия срещу Върховен орган (2/54)

Знаете ли, че...?

В делото Франция срещу Върховен орган френското правителство оспорва някои решения на Върховния орган относно ценообразуването и дискриминационните практики в стоманодобивния сектор. Съдът постановява, че Върховният орган е нарушил Договора, като предварителното публикуване на ценови листи и на условията за продажба става задължително.

В периода 1954—1956 г. делата в Съда се увеличават и той разглежда 10—12 дела годишно.

1958—1988 г. — Три Общности, един съд: Съдът на Европейските общности

На 25 март 1957 г. държавите членки подписват Римските договори. Те влизат в сила на 1 януари 1958 г. и създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

Съдът на ЕОВС е заменен от Съда на Европейските общности, който единствен отговаря за ЕОВС, ЕИО и Евратом. Председателят и членовете му полагат клетва на 7 октомври 1958 г.

Знаете ли, че...?

7 октомври става ключова дата в календара на Съда. И до днес на тази дата започва мандатът на съдиите и генералните адвокати. На всеки три години изтичат мандатите на половината от съдиите и генералните адвокати. Така тази дата се е превърнала в редовен ориентир в календара на Съда, тъй като тогава някои членове напускат, нови членове пристигат, а мандатите на други се подновяват за още шест години.

През юни 1961 г. в Съда е подадено първото преюдициално запитване от Апелативния съд на Хага по делото De Geus en Uitdenbogerd срещу Bosch и др. (13/61).

Още през първите години от съществуването си Съдът установява редица основни конституционни принципи, като например принципите на директния ефект и предимство на правото на Съюза.

За повече информация по тези и други ключови съдебни решения вижте нашата страница с Основополагаща съдебна практика.

В края на 60-те години на миналия век люксембургските власти решават всички институции на ЕС в Люксембург да бъдат в района на платото Киршберг. В резултат на това решение през 1972 г. е изградена Палатата.

Построяването на сградата съвпада с първото разширяване на Европейския съюз на 1 януари 1973 г., когато към Съюза се присъединяват Обединеното кралство, Дания и Ирландия. Съдът вече има 9 съдии, 4 генерални адвокати и използва 7 езика на производството.

След присъединяването на Гърция на 1 януари 1981 г. Съдът се разраства с вече 11 съдии, 5 генерални адвокати; използват се 8 езика на производството.

С присъединяването през 1986 г на Испания и Португалия броят на съдиите става 13, а този на генералните адвокати — 6; използваните езици на производството са 10.

За да събере нарастващия брой членове и служители на Съда, пространството около Палатата е преустроено, което създаде възможност за три последователни разширения.

По това време значително нараства и натовареността на Съда — от 79 дела през 1970 г. до 279 дела през 1980 г. Това увеличение води до призиви за създаване на втори съд, но докато се предприемат действия, броят на делата през 1987 г. нараства до 395.

1988—2004 г. — Двуинстанционна съдебна система: създаване на Първоинстанционния съд

По искане на Съда на 24 октомври 1988 г. Съветът решава да се създаде Първоинстанционен съд на Европейските общности. Целта е да се облекчи натовареността на Съда, за да може той да се съсредоточи върху основната си задача — да осигурява еднакво тълкуване на правото на Общността. Със създаването на нов по-нисшестоящ съд, който да разглежда делата на дружествата и частните лица, им се осигурява и по-добра съдебна защита.

Целта е Първоинстанционният съд да служи като нова входна точка за някои видове дела, а всички постановени от него актове могат да бъдат обжалвани пред Съда.

Първоначално Първоинстанционният съд разглежда жалби на дружества срещу решения в областта на конкуренцията и се произнася по трудови спорове в областта на европейската публична служба. Неговата компетентност обаче бързо се разширява и той започва да разглежда най-различни дела.

Първоинстанционният съд се помещава в сградата „Еразъм“, завършена през 1988 г. Новите му членове полагат клетва на 25 септември 1989 г.

Скоро след това Първоинстанционният съд провежда първото си заседание по делото Tetra Pak Rausing срещу Комисия (T-51/89). На 30 януари 1990 г. той постановява първото си решение по дело Yorck von Wartenburg срещу Парламент (T-42/89).

През следващите години сградният фонд на съдебната институция претърпява значително развитие. През 1992 г. е завършена сградата „Томас Мор“, а през 1994 г. — сградата „Темида“.

Знаете ли, че...?

Повечето от сградите на Съда носят имената на известни европейски юристи и философи в областта на правото. Можете да научите повече за тях на съответните страници, посветени на сградите с техните имена.

В същото време Европейският съюз продължава да се разраства: при четвъртото разширяване на 1 януари 1995 г. негови членове стават Австрия, Финландия и Швеция. Съдът вече има 15 съдии и 9 генерални адвокати. Броят на съдиите в Общия съд също се увеличава и достига 15. И двете юрисдикции вече работят на 12 езика на производството.

Знаете ли, че...?

Уебсайтът на Съда започва да функционира онлайн през 1996 г. Първоначално той предоставя единствено достъп до решенията на Съда, но бързо се превръща в по-голям сайт с достъп до прессъобщения и обща информация за Съда.

Сега той предлага достъп не само до цялата практика на Съда и Общия съд, но и информация за работата на Съда и неговите членове, както и набор от правни ресурси за практикуващите юристи, представителите на академичните среди и студентите.

На 1 май 2004 г. се извършва най-голямото разширяване на Европейския съюз с присъединяването на 10 нови държави членки: Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Словения. Съдът се увеличава на 25 съдии и 8 генерални адвокати. Общият съд също се увеличава на 25 съдии. И двете юрисдикции вече работят на 21 езика на производството.

С разрастването на Европейския съюз броят на делата в двете съдилища също расте непрекъснато.

2004—2016 г. — Реформа на съдебната система на ЕС

На 2 ноември 2004 г. Съветът създава Съда на публичната служба.

Съдът на публичната служба се състои от седем съдии и разглежда спорове между институциите на ЕС и техните служители. Създаден е, за да се намали натовареността на Първоинстанционния съд.

На 1 януари 2007 г. към Европейския съюз се присъединяват България и Румъния, поради което броят на съдиите в Съда и Общия съд се увеличава на 27 за всеки от тях; броят на езиците на производство е вече 23. Генералните адвокати в Съда остават 8.

По-късно същата година, на 13 декември 2007 г., е подписан Договорът от Лисабон, който влиза в сила от 1 декември 2009 г. и внася редица промени.

• Институцията е преименувана на „Съд на Европейския съюз“.
• Първоинстанционният съд е преименуван на „Общ съд“.
• Създаден е т.нар. „Комитет по член 255“, който проверява кандидатите, предложени от държавите членки, за да се увери, че са годни бъдат съдии и генерални адвокати.

По същото време през 2008 г. е създадено и „спешното преюдициално производство“ — в него Съдът може да се произнася много бързо по преюдициални запитвания, когато това е необходимо, например по дела, свързани със задържани под стража лица, или пък по дела, отнасящи се до родителски права или попечителство над малки деца.

През 2008 г. е завършено четвъртото разширение на сградния фонд на Съда. То включва Пръстенът — двуетажната сграда, която обгражда Палатата, както и две 24-етажни кули близнаци.

В допълнение към тези структурни и архитектурни промени Съдът предприема и стъпки за модернизиране на работата си. През 2011 г. той използва възможностите на цифровите технологии и стартира приложението e-Curia. Това приложение позволява на адвокатите и страните да обменят документи със Съда по електронен и сигурен начин.

На 1 юли 2013 г. Хърватия стана 28-ият член на Европейския съюз, а Съдът достига до 28 съдии и 8 генерални адвокати. През октомври 2013 г. встъпи в длъжност девети генерален адвокат. Съставът на Общия съд също се увеличи на 28 съдии. И двете съдилища вече работят на 24 езика на производството.

През 2015 г., под натиска на нарастващия брой дела и необходимостта да се осигури разумна продължителност на производствата в Общия съд, Съветът и Парламентът одобриха реформи в структурата на Съда. Броят на съдиите в Общия съд постепенно се увеличи до двама от всяка държава членка. В Съда постъпиха още двама генерални адвокати.

Като част от същата реформа на 1 септември 2016 г. Съдът на публичната служба прекрати своята дейност. Правомощията му бяха прехвърлени на Общия съд.

2016 г. — Извършваната понастоящем модернизация и продължаване на съдебната реформа

През 2017 г. Съдът, върховните и конституционните съдилища на държавите членки създадоха Съдебната мрежа на Европейския съюз (СМЕС), която позволява по-тясно сътрудничество между тези съдилища.

Построена бе трета кула, която е открита през 2019 г.

Знаете ли, че...?

Третата кула е наречена „Рока" в чест на Джустина Рока, считана за първата жена адвокат в историята. С височината си от 118 метра и с 29-те си етажа тя е най-високата сграда в Люксембург.

През 2020 г. Обединеното кралство напусна Европейския съюз и броят на съдиите бе намален. Понастоящем Съдът се състои от 27 съдии и 11 генерални адвокати. Общият съд се състои от 54 съдии. Броят на езиците на производство остава 24.

През 2020 г. започна и пандемията от COVID-19. За първи път Съдът и Общият съд проведоха някои от заседанията си чрез видеоконферентна връзка. Тази инициатива получи признание от Европейския омбудсман, който връчи на Съда награда за иновации.

През 2022 г. се проведе първото съдебно заседание на големия състав на Съда, излъчено в интернет с пряка видеовръзка. Така всеки, където и да се намира, може да наблюдава заседание на Съда.

На 1 октомври 2024 г. влезе в сила важна реформа, с която на Общия съд се прехвърли частично компетентността да разглежда преюдициални запитвания. Това стана възможно благодарение на извършените преди това реформи, с които се удвои броят на съдиите в Общия съд. От този момент нататък Общият съд може да разглежда преюдициални запитвания, свързани със:

• ДДС
• мита, акцизи или тарифното класиране на стоки
• търговия с квоти за емисии на парникови газове
• обезщетения на пътниците във въздушния транспорт

Избрани са области, в които Съдът вече има богата практика. С прехвърлянето на този вид дела към Общия съд Съдът може да отдели повече време на по-важни и чувствителни дела, както и на съдебния диалог с националните съдилища.

Съдът днес

Днес Съдът има централна роля в правната система на Европейския съюз. Състои се от 81 съдии — по 1 съдия от всяка държава членка в Съда и по 2-ма съдии от всяка държава членка в Общия съд — заедно с 11 генерални адвокати към Съда. Съдът следи за правилното прилагане и спазване на правото на Съюза в целия Европейски съюз. По този начин различните нации в Европейския съюз са обединени от обща правна рамка.

Ролята на Съда се е развила значително с течение на времето и е оформена от знакови решения, очертали правомощията му и изяснили начина, по който следва да се прилага правото на Съюза.

Променили са се и видовете дела, по които Съдът се произнася; те вече надхвърлят рамките на икономическите въпроси и обхващат области, засягащи почти всеки аспект на съвременния живот. Решенията на Съда продължават да оказват силно въздействие върху европейското общество — от защита на правата на работниците, осигуряване на равно третиране и прилагане на правила за борба с дискриминацията до опазване на околната среда, защита на личните данни и гарантиране на върховенство на закона.