Ключовите дела в Съда

Основи на правото на ЕС

Van Gend en Loos

Може би най-известното си решение Съдът постановява по делото, наречено Van Gend en Loos (1963 г.).

Нидерландски съд пита Съда дали самите национални съдилища могат да прилагат разпоредба на ЕС, която забранява на държавите да увеличават митата при търговия в рамките на Съюза. Именно това направили нидерландските власти, като увеличили митата за някои химически продукти. Така транспортното дружество Van Gend en Loos трябвало да плати тези по-високи мита при вноса на химически продукти от Германия в Нидерландия, поради което то завело дело в националния съд. Съдът се съгласява, че националният съд трябва да приложи разпоредбата на ЕС. Така се ражда доктрината за „директния ефект“. Това означава, че частните лица могат пряко да се позовават на определени правни норми на ЕС при спорове пред националните съдилища.

Costa срещу ENEL

Една година по-късно, по делото Costa срещу ENEL (1964 г.) Съдът установява друг важен принцип.

Италиански съд се обърнал към Съда с молба да даде насоки относно противоречие между закон на ЕС и по-късен италиански закон за национализация на електроенергийна компания. Съдът постановява, че в случай на конфликт правото на ЕС има „върховна сила“ и националното право се оставя без приложение. Това е т.нар. доктрина за „върховенство“ или „предимство“ на правото на ЕС. Заедно, доктрините за директния ефект и върховенството са крайъгълният камък на правото на ЕС.

Francovich

През следващите години Съдът продължава да оформя важните принципи на правото на ЕС. В делото Andrea Francovich и др. срещу Италианската република (1991 г.) той въвежда принципа за „отговорността на държавата“.

Група италиански работници загубили заплатите си, когато работодателят им фалирал. Приета била директива на ЕС, чиято цел е да защити работниците в такава ситуация. Италия обаче не я въвела в своята национална правна система. Работниците се оплакали, че са били ощетени поради бездействието на Италия. Съдът заявява, че държава от ЕС може да бъде съдена от частни лица за вреди, причинени от неспазване на правото на ЕС.

Свободно движение на стоки

Dassonville

Съдът изиграва ключова роля и във формирането на свободното движение на стоки в рамките на Съюза. В Procureur du Roi срещу Benoît и Gustave Dassonville (1974 г.) той установява това, което става известно като „Формулата Dassonville“.

Правилата на ЕС забраняват на държавите членки да определят ограничения на вноса в тяхната страна от други държави от ЕС. Те забраняват и всякакви национални правила, които имат „равностоен ефект“ на такова ограничение. По това дело Белгия изискала сертификати за произход на шотландско уиски. Gustave Dassonville, търговец на едро във Франция, и синът му Benoît, който управлявал клон на предприятието в Белгия, купили бутилки уиски Johnnie Walker и Vat 69 във Франция, за да ги продават в Белгия. Тъй като във Франция не се изисквал такъв сертификат, те не могли да го предоставят. Това довело до съдебно преследване срещу тях в Белгия.

Съдът постановява, че националните правила, които пряко или косвено ограничават търговията в ЕС, имат ефект, равностоен на ограничения върху вноса.

Cassis de Dijon

Съображенията от Dassonville са развити в делото Rewe-Zentral AG срещу Bundesmonopolverwaltung für Branntwein (1979 г.), известно още като Cassis de Dijon.

Германия отказала да разреши ликьорът Cassis de Dijon да бъде внасян от Франция и продаван в Германия, тъй като не отговарял на германските стандарти за алкохолно съдържание. За да бъде продавана в Германия като ликьор, дадена напитка е трябвало да има съдържание на алкохол над 25 %. Съдържанието на алкохол в Cassis de Dijon било само 16 %. Rewe-Zentral, германски супермаркет, оспорил това правило в национален съд, който след това отправил въпроси към Съда. Съдът заявява, че всеки продукт, законно произведен и продаван в една държава от ЕС, трябва да бъде допуснат до пазара на други държави от ЕС. Това е принципът на „взаимното признаване“.

Свободно движение на хора

Grzelczyk

Освен признаването на свободното движение на стоки Съдът потвърждава и свободното движение на хора в рамките на Съюза, например в делото Rudy Grzelczyk срещу Centre Public d'Aide Sociale d'Ottignies-Louvain-la-Neuve (2001 г.).

Френски студент, живеещ в Белгия, се издържал сам през първите три години от следването си, а през четвъртата си година кандидатствал за помощ за минимална издръжка. Тя обаче му била отказана, понеже бил чужденец. Съдът установява, че това е несправедливо третиране, тъй като гражданството на ЕС дава на хората право на равно третиране пред закона, независимо от тяхната националност. 

Ruiz Zambrano

Десетилетие по-късно, в делото Ruiz Zambrano (2011 г.), Съдът разширява понятието за гражданство на ЕС.

По това дело става въпрос за две деца, родени в Белгия, с белгийско гражданство. Като колумбийски граждани родителите им били изложени на риска да бъдат депортирани, а това би означавало, че и децата ще трябва да напуснат ЕС. Съдът постановява, че държавите от ЕС следва да издават разрешение за пребиваване и работа на родители от трети държави, чиито непълнолетни и финансово зависими от тях деца са граждани на тази държава. В противен случай децата им няма да могат да ползват всички свои права като граждани на ЕС. Това дело затвърждава идеята, че гражданството на ЕС дава определени права не само за отделния човек, но и на членовете на неговото семейство.

Индивидуални права

Internationale Handelsgesellschaft

Съдът разглежда въпроса за защитата на индивидуалните права в Internationale Handelsgesellschaft (1970 г.).

Германското предприятие Internationale Handelsgesellschaft оспорило системата на ЕС за лицензиране на износа на селскостопански продукти. Според него системата за лицензиране възпрепятства правото му на свободна стопанска инициатива, гарантирано от германската конституция.

Германският съд, който разглеждал спора, попитал Съда дали ЕС е длъжен да спазва определени стандарти за правата на човека. Съдиите стигат до извода, че зачитането на основните права е съществена част от общите принципи на правото на ЕС, за чието спазване отговаря Съдът.

Defrenne

Този принцип е доразвит в делото Defrenne срещу SABENA (1976 г.).

Г-жа Defrenne, стюардеса, съдила бившия си работодател, белгийската авиокомпания SABENA, като искала обезщетение за претърпените от нея загуби под формата на заплати и други права в резултат на неравното възнаграждение на жените и мъжете от екипажа на самолета, които изпълняват еднакви задължения. Съдът постановява, че принципът за равно заплащане на мъжете и жените може да бъде изтъкван пред националните съдилища по дела между частни лица и техните работодатели. Г-жа Defrenne може да се позове на правото на ЕС в делото си срещу авиокомпанията, неин работодател, пред националния си съд, за да гарантира равенство между половете на работното място.

Заключение

Тези исторически решения на Съда са оказали съществено влияние върху развитието на правото на ЕС и защитата на правата на гражданите. Те показват ангажимента на Съюза към понятия като справедливост, равенство и върховенство на закона, които винаги са водещи при оформянето на правната среда за всички държави членки и техните граждани.