Спорт

Въведение

Спортът в Европа често е трансгранична дейност, като трансферът на спортисти, организирането на състезания и излъчването на спортни прояви често включват няколко държави. Съдът на няколко пъти е изяснявал как се прилага правото на ЕС към различни аспекти на спорта. Някои от ключовите въпроси са:

• Какви са правата на спортистите като работници, що се отнася до свободата им на движение?
• Противоречат ли правомощията на спортните федерации— по-специално правомощието им да одобряват организирането на всички международни състезания — на конкурентното право на ЕС?
• Могат ли да бъдат ограничени изключителните права за излъчване, за да се гарантира, че публиката може да гледа големи спортни събития по безплатна телевизия?

Свободно движение на спортистите

Може би едно от най-известните съдебни дела за всички времена е делото Bosman. Днес всеки, свързан със спорта, знае името „Bosman“, а решението даде началото на изцяло нова категория трансфери между футболни клубове. Зад това дело и принципите, които то установява, стои истинската житейска история на един човек.

Жан-Марк Босман е бил футболист на белгийския футболен клуб RFC Liège. Когато през 1990 г. договорът му изтекъл, той поискал да смени отбора и да премине във френския клуб Dunkerque. Трансферът обаче бил блокиран, тъй като Dunkerque отказал да плати исканата от Liège сума. Футболният клуб Liège не допуснал г-н Босман да играе; освен това той бил включен в черния списък на всички европейски клубове, които биха могли да го ангажират, което го оставило не само без работа, но и без възможност да започне такава.

Белгийски съд сезира със случая Съда, който постановява, че правилата за трансферните такси ограничават свободното движение на играчи, пожелали да играят в друга държава членка, като им пречат или ги възпират да напуснат предишните си клубове дори след изтичане на договорите им. Съдът заявява и че футболните лиги не могат да налагат ограничения върху броя на играчи от други държави — членки на ЕС, които клубовете допускат до участие в мачове. Решението по делото Bosman даде началото на ерата на свободните трансфери, позволявайки по-голям поток от играчи в рамките на ЕС (C-415/93 Bosman).

Въздействието на това решение излезе извън рамките на футбола и повлия на други спортове като баскетбол, хандбал и крикет. В по-късни дела Съдът доразви този принципа, като установи, че той се прилага и за някои спортисти от държави извън ЕС. Ако спортистът е от страна, която има споразумение с ЕС, включващо правила за свободно движение на хора, за него важат същите принципи. Такива дела са Kolpak (C-438/00 Deutscher Handballbund), което се отнася до словашки хандбалист, преди Словакия да стане държава членка, и Simutenkov, и руски футболист, играещ в Испания (C-265/03 Simutenkov).

През 2008 г. френски съд иска от Съда насоки относно договор с играч, който е „млада надежда“. Olivier Bernard е подписал такъв договор с футболния клуб Olympique Lyonnais. Договорът го задължавал да тренира с клуба и да подпише първия си професионален договор с него, ако клубът му го предложи. Вместо това обаче г-н Bernard подписал договор с Newcastle United след периода на обучение и Olympique Lyonnais поискал обезщетение. Съдът се съгласява, че тези договори ограничават свободното движение на играчи. Въпреки това футболните клубове могат законно да искат обезщетение за обучението на млади играчи, които след това подписват първия си професионален договор с клуб в друга държава членка, стига обезщетението да е свързано с действителните разходи за обучението (C-325/08 Olympique Lyonnais).

През 2022 г. белгийски съд сезира Съда с дело относно бивш професионален футболист, живеещ във Франция, който оспорил някои от правилата на ФИФА относно трансфера на играчи. Твърдял, че те му пречат да бъде нает от белгийски футболен клуб. Правилата предвиждали, че ако играчът прекрати договора си преждевременно и без „основателна причина“, както играчът, така и новият му клуб трябвало да компенсират бившия клуб. Това можело да доведе и до санкции за новия клуб и други неблагоприятни последици, като например временна забрана за трансфер и забавяне при издаването на сертификати за международен трансфер. Съдът решава, че правилата на ФИФА противоречат на правото на ЕС, тъй като възпрепятстват свободното движение на професионални футболисти, които искат да подобрят уменията си, като отидат да работят в нов клуб (C-650/22 FIFA).

Спортни федерации и конкурентно право

В две дела, решени в края на 2023 г., Съдът разглежда взаимодействието между конкурентното право и регламентирането в спорта. Конкурентното право забранява злоупотребата с господстващо положение на даден пазар. Спортът обаче често се управлява от една-единствена организация, която определя правилата и организира спорта.

Първото дело е свързано с Международния съюз по кънки (ISU), който одобрява всички международни състезания по пързаляне с кънки. ISU има правомощието да забранява достъпа на спортисти до всички състезания, ако участват в неодобрени събития (C-124/21 P International Skating Union/Комисия).

Второто дело е свързано с реакцията на ФИФА и УЕФА по отношение на Европейската суперлига, реакция, с която те заплашват да санкционират всички клубове или играчи, участващи в тази суперлига (C-333/21 European Superleague Company).

И по двете дела Съдът постановява, че този вид правила са незаконни. Правомощията на ФИФА, УЕФА и ISU не са подчинени на никаква рамка, която да гарантира, че те са прозрачни, обективни, недискриминационни и пропорционални. В резултат на това те възпрепятстват свободната конкуренция на пазара на ЕС. Съдът обявява още и че правилата са вредни за играчите и спортистите, тъй като им пречат да участват в нови и иновативни състезания. Освен това те са в ущърб на медиите и зрителите, тъй като ги лишават от възможността да гледат тези състезания.

Отново през 2021 г. белгийски съд иска от Съда да се произнесе по дело, свързано с футболист и белгийски футболен клуб, които оспорват правилата за „играчите, тренирани на местно ниво“. Целта на това правило е да насърчи развитието на местни таланти. Съдът установява, че тези правила могат да са незаконни съгласно конкурентното право на ЕС, тъй като ограничават способността на клубовете да се конкурират помежду си, като наемат талантливи играчи, независимо от това къде са били „местно тренирани“. Съдът също така счита, че правилата могат да дискриминират непряко играчите, идващи от други държави членки. Той обаче оставя на белгийския съд да определи дали тези правила са оправдани от целта да се насърчи на местно равнище наемането и обучението на млади професионални футболисти (C-680/21 Royal Antwerp Football Club).

Гледане на спорт

По принцип притежателите на права върху спортни събития са свободни да продават правата си за излъчване на когото пожелаят. Съгласно правото на ЕС обаче държавите членки могат да настояват определени събития с „голямо обществено значение“ да се излъчват по безплатни канали. Това ограничава размера на паричните средства, които притежателите на права могат да получат за своите права за излъчване. Обединеното кралство и Белгия са посочили всички мачове от Световното първенство по футбол, а Обединеното кралство — и всички мачове от Европейското първенство, като събития с „голямо значение“. Според ФИФА и УЕФА много от мачовете не са от голямо значение за тези държави. Например мачовете в група, в които не участват отбори от Обединеното кралство или Белгия, не трябвало да се считат за важни. Общият съд се произнася в полза на Обединеното кралство и Белгия. Той приема, че държавите членки биха могли да категоризират всички мачове в тези турнири като големи обществени събития. Общият съд отбеляза, че дори и „непървостепенни“ мачове могат да повлияят на класирането на националните отбори и на цялостното състезание. Въпреки че безплатното показване на тези мачове по телевизията би ограничило изключителните права на ФИФА и УЕФА за излъчване, Общият съд намира, че тези ограничения могат да бъдат оправдани с необходимостта да се защити правото на обществото на информация и да се осигури свободен достъп до събития от обществено значение (T-385/07, T-55/08, T-68/08, FIFA и UEFA/Комисия).

През 2008 г. съд от Обединеното кралство отправя запитване до Съда относно начина, по който се продават правата за излъчване на английската Висша лига. Всеки телевизионен оператор е имал право да показва мачове само в определен район. Това означавало, че телевизионните зрители могат да гледат само мачове от Висшата лига, излъчвани от телевизионни оператори от държавата членка, в която живеят. Пъбове в Обединеното кралство закупили декодиращи карти от Гърция, които им позволили да имат достъп до мачове от Висшата лига и да ги прожектират. Съдът заявява, че всички лицензионни системи, които предоставят на телевизионните оператори изключителни права в рамките на една държава членка и забраняват на зрителите да гледат предаванията с декодер в други държави членки, противоречат на правото на ЕС. Той обаче постановява, че за прожектиране на мачове на обществени места, като например пъбове, се изисква разрешение, ако излъчването включва материали, защитени с авторско право, като например началната видеозаставка или музика (C‑403/08 и C-429/08 Football Association Premier League и др., Murphy).

В друго дело Съдът се произнася по използването на кратки клипове от спортни събития в новинарските предавания. Съгласно правилата на ЕС на телевизионните оператори трябва да бъде разрешено да използват клипове в кратки новинарски репортажи за събития от обществен интерес, дори когато събитията са обхванати от изключителни права за излъчване. Въпреки че от новинарската организация може да се поиска заплащане, то трябва да бъде ограничено до техническите разходи за достъп до сигнала. Според Sky Österreich, който притежавал изключителни права върху някои спортни събития, това не отчита по-широки разходи, свързани с лицензирането и продуцирането. Съдът обаче потвърждава, че финансовата компенсация за предоставяне на достъп до предавания може да бъде ограничена до техническите разходи, пряко свързани с предоставянето на сигнала. Това ограничение защитава основното право на гражданите на информация и гарантира обществения достъп до ключова информация за важни събития като футболните мачове, въпреки споразуменията за изключителни права (C-283/11 Sky Österreich).

Заключение

С тези решения Съдът и Общият съд гарантират, че всеки може да се възползва от правото си на свободно движение и от защитата, предоставяна от правилата на ЕС за конкуренцията, като същевременно признават специалното място на спорта в нашето общество.