Права на студентите

Права на студентите

Тъй като все повече студенти участват в трансгранични образователни програми като „Еразъм+“, в Съда постъпват много спорове, свързани с правата на студентите. Ключови са следните въпроси:

• Дискриминационно ли е да се ограничава достъпът на студенти до университети в други държави членки?
• Може ли една държава членка да откаже финансова подкрепа на студенти от други държави членки?
• Имат ли децата на погранични работници права в държавата членка, в която работят техните родители?
• Могат ли международни студенти да бъдат подложени на допълнителни изисквания, когато идват да учат в някоя държава членка?

Достъп до висше образование

В първите години на 21-ви век Комисията предприе действия срещу Белгия и Австрия за това, че са затруднили достъпа на студенти от други държави от ЕС до своите университети. В тези държави се е увеличил броят на студентите от други държави от ЕС, особено от тези, които говорят същия език. Чуждестранните студенти трябвало да докажат, че не само отговарят на критериите за прием в университет в Белгия или Австрия, но и че отговарят на критериите за прием в същия курс в родната им страна. В своите решения от 2004 г. Съдът приема, че действията на двете държави са несправедливи (C-65/03 Commission/Belgium) и от 2005 г. (C‑147/03 Комисия/Австрия). Той обявява, че тази дискриминация може да бъде обоснована само ако е пропорционална и не е насочена срещу граждани на други държави от ЕС.

Пример за такава обосновка се появява по-късно, когато белгийски съд иска от Съда насоки относно правило, прието от Френската общност в Белгия. Това правило ограничавало броя на студентите от други държави членки, които могат да се запишат в някои университетски медицински специалности. Съдът постановява, че макар този вид ограничение да дискриминира непряко студентите въз основа на гражданството, държавите членки могат да го обосноват с необходимостта да защитят общественото здраве. Съдът оставя на белгийския съд да прецени дали ограничението е в състояние да увеличи броя на завършилите студенти, които могат да предоставят здравни услуги във Френската общност, или и по-малко ограничителни мерки могат да постигнат същата цел (C-73/08 Bressol и др.).

Финансиране на обучението и студентски стипендии

Френският студент Dany Bidar живял и учил в Обединеното кралство в продължение на три години. След това заминал да учи в University College London. Молбата му за студентски заем била отхвърлена, тъй като той не бил счетен за „уседнал“ в Обединеното кралство. През 2005 г. Съдът постановява, че държава членка не може да отказва заеми или стипендии на студенти, които живеят в нея и отговарят на условията да останат там. Въпреки това, за да не се превърнат чуждестранните студенти в неразумна тежест за дадена страна, могат да бъдат наложени условия. Такова условие би могло да бъде студентът да е живял в тази държава за определено време, преди да започне обучението си. Това би показало степен на интегриране в обществото на държавата членка. При положение обаче, че по онова време е било невъзможно чуждестранен студент да получи статут на „уседналост“, докато е студент, това правило е обявено за несъвместимо с правото на ЕС (C-209/03 Bidar).

В решение от 2008 г. относно германски студент в Нидерландия, чиято стипендия за издръжка била отменена, Съдът потвърждава, че изискването студентите да са живели в страната в продължение на пет години, преди да започнат обучението си, е уместно (C-158/07 Förster).

Няколко години по-късно Комисията завежда дело срещу Австрия заради правила, в резултат на които австрийските студенти плащали по-малко за обществен транспорт. В Австрия намалени цени на билетите ползвали деца, чиито родители получавали семейни помощи в Австрия — изискване, което е по-лесно изпълнимо от австрийците. Съдът установява, че това е дискриминационно (C-75/11 Комисия/Австрия).

През 2011 г. две германски съдилища отправили запитване до Съда относно двама германски студенти, на които било отказано финансиране за цялостния курс на обучение в чужбина, тъй като не могли да докажат, че са живели в Германия три години преди това. И двамата студенти били родени в Германия, живели са няколко години в чужбина с родителите си и са се върнали в Германия няколко години преди следването си. Единият обаче се върнал в Германия едва преди 2 години и 8 месеца, а другият не могъл да докаже, че е бил в Германия в продължение на три години. Съдът постановява, че обвързването на финансирането на студентите с едно-единствено условие по този начин противоречи на свободното движение на гражданите на ЕС. Така несправедливо се изключват студенти, които, въпреки че не отговарят на това условие, все още имат силни социални и икономически връзки с германското общество (C-523/11 Prinz).

Деца на погранични работници

Макар че могат да се използват, за да се определи дали студентите имат право на финансиране, изискванията за пребиваване могат да се отразят неблагоприятно на децата на погранични работници. Тези деца живеят в една държава, но родителите им пресичат националната граница, за да работят и плащат социалноосигурителни вноски в другата държава.

През 2009 г. Комисията завежда дело срещу Нидерландия поради това, че само студенти, които са живели в Нидерландия поне три от шестте предходни години, имат право на финансиране за обучение в чужбина. Според Съда това изискване за пребиваване е твърде изключващо и представлява непряка дискриминация (C-542/09 Комисия/Нидерландия).

Няколко години по-късно люксембургски съд отправил запитване до Съда дали държава членка може да откаже стипендии за обучение на деца на погранични работници. Съдът потвърждава, че такова условие представлява непряка дискриминация. Въпреки това, за да се избегне явлението „туризъм за получаване на стипендии за образование“, Съдът постановява, че стипендиите могат да бъдат обвързани с условието родителят да е работил в държавата членка за определен минимален период (C-20/12 Giersch и др.).

Международни студенти

През 2013 г. германски съд поискал насоки по дело, свързано с тунизийски гражданин, чиято молба за германска студентска виза била многократно отхвърляна, въпреки че той е отговарял на всички условия за прием и не е представлявал заплаха за обществения ред, сигурността или здравето. Съдът постановява, че държавите членки трябва да приемат граждани на трети страни, които желаят да останат за повече от три месеца с цел образование, стига да отговарят на условията на ЕС за прием. Налагането на допълнителни изисквания би подкопало усилията на ЕС за мобилност на чуждестранните студенти и утвърждаването на ЕС като световен образователен център (C-491/13 Mohamed Ali Ben Alaya/Германия).

Заключение

Всички тези решения показват ангажимента на Съда да защитава правата на младите хора и да насърчава студентската мобилност в ЕС.