Съдът — как протича производството?
Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник уреждат начина, по който се разглеждат делата в Съда.
Производството пред Съда се състои от две основни части, които се наричат писмена фаза и устна фаза. Има някои малки разлики в начина, по който се разглеждат в началото преюдициалните запитвания и преките производства или жалбите, но в основната си част производството е едно и също.
В писмената фаза страните обменят доводи и становища в писмен вид. Устната фаза започва със съдебното заседание и приключва с представянето на заключението на генералния адвокат. Обикновено делата приключват със съдебно решение. Както заседанията, така и произнасянето на съдебното решение са публични, а някои от тях се излъчват на уебсайта.
От начало до край делата продължават средно между 16 и 18 месеца.
Статутът на Съда, Процедурният правилник и други официални документи
Основните принципи, които уреждат производството пред Съда, са изложени в Статута на Съда, а подробните правила са в Процедурния правилник. Тези правила се допълват от други официални документи и решения.
Всички тях ще намерите на нашата страница за Процесуалната уредба.
Следва кратко ръководство за това как протича производството. Ако участвате в дело пред Съда на ЕС, моля, прочетете целия Процедурен правилник.
Завеждане на дело
Делата се завеждат в Секретариата на Съда. Тази служба, чрез която се осъществява контактът между съдилищата и страните по делата и националните съдии, отговаря за деловодството.
Преюдициалните запитвания постъпват направо от националния съд, който разглежда съответното дело. Всички останали дела се завеждат от адвокати, които действат от името на ищеца или жалбоподателя — страната, по чиято инициатива започва делото.
Език на производството
Важен аспект на производството е езикът, на който то се води.
Възможността да заведете дело в съда на език, който разбирате, и да прочетете съдебните решения е основен елемент от демокрацията и принципите на правовата държава.
Ето защо Съдът работи на всичките 24 официални езика на ЕС. Делата могат да се завеждат на всеки от тези езици. От съображения за ефективност във вътрешната си работа Съдът използва само няколко езика, основно френски. Цялата комуникация със страните обаче се осъществява на езика на производството.
Този език се определя при постъпването на делото в Съда.
За преюдициалните запитвания езикът на производството е езикът на националния съд, който е задал въпросите.
При преките производства езикът се избира от ищеца или жалбоподателя. Ако ответникът е държава — членка на ЕС, език на производството е един от нейните официални езици.
При обжалване език на производството е езикът, на който е постановено решението на Общия съд.
В света няма друг съд като Съда на Европейския съюз, който да работи на толкова много езици.
Първи стъпки и писмена процедура
Преюдициални запитвания
Службата за писмени преводи на Съда превежда запитването на националния съд. След това Секретариатът официално уведомява страните по националното дело, държавите — членки на ЕС, и институциите.
Запитването на националния съд се публикува в базата данни за съдебна практика на уебсайта на Съда на всички официални езици на ЕС.
След това страните по националното дело, държавите членки, Комисията и други институции на ЕС, които смятат, че имат особен интерес по делото, могат да представят в Съда становища в срок от два месеца и десет дни от уведомяването. На този етап тези становища не са публични документи. След приключването на делото, освен ако авторът не възрази, тези становища се публикуват на уебсайта на Съда.
Преки производства и производства по обжалване
При постъпването на делото Секретариатът му дава номер и го вписва в регистъра. На ответника/ответниците се връчва пълният текст на исковата молба или жалбата. Той/те разполага/разполагат с два месеца и десет дни, за да представи/представят своята защита или отговор.
Секретариатът изготвя и кратко изложение на исканията и доводите на ищеца или жалбоподателя. То се превежда на всички официални езици на ЕС и се публикува както в Официален вестник, така и в базата данни за съдебна практика.
След това страните могат за втори път да разменят писмени доводи, които се наричат реплика и дуплика. В производството по обжалване за това е необходимо разрешение от председателя. Репликата дава възможност на ищеца или жалбоподателя да отговори на доводите на ответника; дупликата пък е възможност за ответника да му отговори.
Тези документи не са обществено достъпни.
Определяне на съдия и генерален адвокат
Едновременно с това председателят разпределя делото на съдия, който се нарича съдия докладчик. Именно този съдия следи най-отблизо делото и изготвя проекта на решението.
Първият генерален адвокат разпределя делото на генерален адвокат, който също следи делото.
Предварителен доклад и разпределяне на делото на състав
След приключване на писмената процедура Съдът пита страните дали искат да се проведе съдебно заседание.
Съдията докладчик изготвя предварителен доклад, в който излага фактите и доводите на всички участващи страни. Този документ не е публичен.
Въз основа на този доклад и на становището на генералния адвокат Съдът решава колко съдии трябва да разгледат делото и дали е необходимо съдебно заседание и/или заключение на генералния адвокат.
Ако Съдът реши да проведе заседание, председателят на състава, на който е разпределено делото, определя дата.
Процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства
Съдът решава също така дали е необходима допълнителна информация, преди делото да продължи. В този контекст той може да приеме т.нар. „процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства“. Най-често срещаната мярка е да се зададат въпроси на страните, на които те да отговорят по време на съдебното заседание. Могат също да се събират доказателства и от свидетели или експерти.
Съдебното заседание
Съдебните заседания се провеждат в заседателните зали на Съда в Люксембург, а в изключителни случаи — и чрез видеоконферентна връзка. Адвокатите и представителите на страните се явяват и пледират по делото пред съдиите и генералния адвокат. Ако желаят, съдиите и генералният адвокат могат да задават въпроси.
Съдебното заседание е открито. Някои съдебни заседания се излъчват на уебсайта на Съда.
Заключението на генералния адвокат
Ако Съдът е поискал заключение, то обикновено се представя няколко месеца след заседанието. Генералният адвокат изготвя своето заключение и го представя в открито съдебно заседание, което също се излъчва на живо в уебсайта на Съда. В заключението се прави анализ на делото и се предлага решение на поставените проблеми.
Заключението се публикува в базата данни за съдебна практика на уебсайта на Съда.
С това приключва устната фаза на производството.
Разисквания и изготвяне на проект на съдебното решение
Съдията докладчик изготвя проекторешение, като взема предвид всичко изложено в хода на производството.
Това проекторешение е отправна точка за обсъждания между съдиите, т.нар. разисквания. Генералните адвокати не участват в разискванията.
Разискванията са поверителни и се провеждат без помощници или преводачи. По тази причина съдиите трябва да разискват на общ език. Традиционно този език е френският.
Въз основа на проведените обсъждания съдиите приемат единен текст на решението. Ако е необходимо, решенията се вземат с мнозинство. Не се обявяват особени мнения, нито мнения на малцинство от съдиите. Резултатът от никое гласуване не се оповестява публично.
Съдебни решения
След това решенията в повечето случаи се превеждат на всички езици на ЕС. За повече информация вижте нашата Политика на многоезичие.
Съдебните решения се обявяват в открито съдебно заседание, което е публично и се излъчва на живо в уебсайта на Съда.
Съдебните решения са достъпни в базата данни за съдебна практика на уебсайта на Съда в деня на тяхното обявяване.
След това повечето съдебни решения се публикуват и в Сборника със съдебна практика — официалният регистър на решенията на Съда. За повече информация вижте нашата страница за Сборника със съдебна практика.
Особени видове производства
Съдът може да провежда и някои особени видове производства, които му дават възможност да се справи ефективно с различни ситуации.
Опростеното производство
Съдът може да използва опростено производство, ако въпросът на националния съд е идентичен с въпрос, на който Съдът вече е отговорил, или когато отговорът е ясен. В такива случаи Съдът дава своя отговор чрез мотивирано определение, като се позовава на свои предишни решения.
Бързото производство
Бързото производство позволява на Съда да се произнася в кратки срокове по особено неотложни дела. За тази цел сроковете за всяка част от производството са максимално скъсени. Освен това тези дела се разглеждат приоритетно.
Такова производство могат да поискат страните (при преките производства и производствата по обжалване) или националният съд (при дела по преюдициални запитвания). Председателят решава дали да уважи искането. Той може да реши да се проведе такова производство и по своя инициатива.
Спешното преюдициално производство (PPU)
В това производство Съдът може да постанови съдебни решения в много кратки срокове. То може да се използва само за преюдициални запитвания, които се отнасят до пространството на свобода, сигурност и правосъдие (полицейско и съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, както и визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора). Това производство се използва най-вече по дела относно родителски права или попечителство над малки деца, или пък по случаи на задържани лица.
Съдът определя специални състави от петима съдии, които разглеждат тези дела. Всички срокове са значително съкратени. Достъпът до писмената процедура е ограничен, като повечето страни участват само в съдебното заседание.
Обезпечително производство
Ако има риск някоя от страните да претърпи сериозни и непоправими вреди до приключване на делото, тя може да поиска да се спре изпълнението на оспорвания от нея акт до разрешаването на случая.
Колко струва воденето на дело?
Съдът не събира такси за завеждане на дело.
Той обаче и не плаща за наетите от страните адвокати.
Ако някоя страна не е в състояние да си позволи адвокат, може да подаде молба за правна помощ. За повече информация по този въпрос вижте нашата страница за правната помощ.
