История на сградите

Първите години на Съда в Люксембург

През 1952 г., докато се обсъжда изборът на Лиеж и Брюксел като възможно местонахождение на институциите на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), за временно седалище е избран Люксембург. Местонахождението на институциите на ЕС официално е определено по време на Съвета в Единбург през 1992 г., когато Люксембург става постоянното място на Съда.

Същата година правителството на Люксембург предоставя на Съда вила „Вобан“ — сграда в центъра на градския парк в Люксембург, заедно с две други сгради, за настаняването на неговите 57 служители.

През 1959 г. правителството на Люксембург предлага на Съда по-голяма сграда в Côte d’Eich, която е собственост на епископството на Люксембург, и е достатъчно голяма, за да побере всички служби на Съда под един покрив.

Преместване на платото Киршберг

С разширяването на Европейските общности — особено с оглед на предвиденото за 1973 г. първо разширяване — броят на служителите в институциите на ЕС се увеличава. Това кара Люксембург да застрои платото Киршберг, за да настани всички институции на едно и също място. Там са построени и постоянните сгради на Съда.

Така през 1972 г. Съдът със своите 223‑ма служители се премества в Палатата, специално построена за него от люксембургската държава на платото Киршберг. Проектирана от белгийските архитекти Жаман и Ван дер Елст, както и от люксембургския архитект Концемиус, Палатата официално е открита на 9 януари 1973 г. С Палатата Съдът най-накрая се сдобива със специално изградено работно пространство за неговите членове и служители.

Нови разширения на Палатата

Към края на 70-те години на миналия век, когато броят на служителите се увеличава, сградата вече е крайно недостатъчна, и това принуждава Съдът да наема служебни помещения в сгради на други европейски институции. Нуждите му обаче нарастват още повече с присъединяването на новите държави членки — Гърция (1981 г.), Испания и Португалия (1986 г.), Австрия, Финландия и Швеция (1995 г.) — както и със създаването на Първоинстанционния съд (1989 г.). Броят на служителите му продължава да се увеличава, като от 626 през 1988 г., той достига до 837 през 1994 г.

За да се реши този проблем, между 1985 г. и 1994 г. са изградени три разширения на Палатата. Проектирани от люксембургските архитекти Фрич, Хер и Хойбрехтс, както и от италианския архитект Пачовски, това са:

• сградата „Еразъм“, открита на 5 октомври 1988 г.
• сградата „Томас Мор“, открита на 12 февруари 1993 г.
• сградата „Темида“, открита на 15 септември 1994 г.

Наличието на азбест в Палатата налага освобождаването ѝ през 1999 г. и Съдът отново е принуден да премести служителите си в други сгради — т.нар. „сграда Т“ — модулна сграда, в която от 1999 г. до 2019 г. са настанени езиковите му служби.

Основно разширяване и обновяване

Едновременно с работите по отстраняването на азбеста в Палатата и поради нуждите, произтичащи от предстоящото през 2004 г. мащабно разширяване, Съдът и люксембургските органи започват амбициозен строителен проект.

Новият проект съвпада с промяната в политиката на ЕС по отношение на неговите сгради: вместо да разчитат на страната домакин да предоставя сгради — както правят дотогава — институциите на ЕС вече трябва да притежават сградите, които заемат. Поради това, за да придобие собствеността върху сградите си, Съдът възприема системата за наем с право на закупуване.

По поръчка на люксембургските органи френският архитект Доминик Перо изготвя модерен проект, в центъра на който е обновената Палата и достъпно за обществеността пространство, където понастоящем се помещават съдебните зали. Други основни части на новия архитектурен проект са:

• правоъгълният „пръстен“ (Anneau), предназначен за кабинетите на членовете на Съда;
• двете нови кули, в които се настаняват различните служби на Съда;
• галерията, свързваща всички сгради в комплекса.

Строителството започва в края на 2003 г. На 1 май 2004 г. към ЕС се присъединяват 10 нови държави членки и пристигането на нови служители налага временно да се наеме друга сграда извън комплекса. Изгражда се разширение на сграда Т, познато като „T 2“, за да се настанят юристите лингвисти от новите държави членки.

До 4 декември 2008 г. са завършени и открити обновената Палата, пръстенът (Anneau), галерията и две кули — „Коменски“ и „Монтескьо“. Така от 85 000 m² площта на Съда почти се удвоява до 200 000 m². Броят на съдебните зали нараства от 5 на 11, а на офисите — от 1 000 на 2 200.

Това разширяване дава възможност на Съда да реновира сградите „Еразъм“, „Томас Мор“ и „Темида“, преди да ги заеме отново през 2013 г.

Кулата „Рока“: нова ера за Съда

Разширяването на ЕС с Румъния и България (2007 г.), както и с Хърватия (2013 г.) води до увеличаване на работното натоварване в Съда, както и до нарастването на броя на неговите съдии и служители. Става въпрос за трима нови генерални адвокати (2015 г.) и за постепенното удвояване на броя на членовете на Общия съд от 2016 г.

В отговор на това разрастване през пролетта на 2016 г. започват работите по изграждането на трета кула в Люксембург.

Със своите 29 етажа и 118 метра височина кулата „Рока“ е най-високата сграда в Люксембург.

Откриването ѝ през септември 2019 г. е важен етап в историята на Съда, тъй като всички служби на Съда отново са заедно под един покрив.