Езиковият режим на Съда на Европейския съюз има за цел да предостави на всички граждани на ЕС достъп до правосъдие на техния език. Така този достъп е многоезичен. При изпълнението на своите функции Съдът е длъжен да владее всички официални езици на Съюза. В хода на производството той прилага рационализирано многоезичие, а след това осигурява разпространяването на съдебната практика на всички официални езици на Съюза.
Многоезиковият режим в Съда се основава на определянето на езика на производството за всяко дело. При всички видове производства (преюдициални производства, преки производства, производства по жалби) езикът, на който е съставен актът, въз основа на който се образува производството (документът, с който започва производството: преюдициално запитване, искова молба, жалба), определя езика на производството по делото. Единственото изключение е производството за даване на становище, тъй като при него всички официални езици са езици на производството.
Така всеки официален език на Европейския съюз може да бъде език на производството. Актът, въз основа на който се образува производството (или неговото резюме), се превежда на всички официални езици. След това многоезичието се прилага по време на цялото производство (писмена фаза, след това устна фаза), но не в пълен обем (с изключение на производствата за даване на становище), а в зависимост от езика на производството, качеството и езиковите познания на участниците в производството и на членовете на съдебния състав (подразделение на юрисдикция, съставляваща Съда на Европейския съюз, когато се произнася по дело, по което е сезиран).
В хода на писмената фаза разменените писмени изявления по принцип се изготвят от техния автор на езика на производството. Държавите членки встъпват в делото на официалния си език или на един от официалните си езици, след което писмените им изявления се превеждат на езика на производството от службите на Съда. Във всички случаи писмените изявления се превеждат на езика на разискванията, който понастоящем е френският, за да може съдебният състав да се запознае с тях.
В устната фаза, т.е. по време на съдебните заседания, се прилага същият принцип: езикът, на който се провежда съдебното заседание, е езикът на производството. Участниците в съдебното заседание (страни, съдии, генерален адвокат, представители на държавите членки и т.н.) обаче са с различни майчини езици. Ето защо е необходим устен превод. Той винаги се осигурява от и на езика на производството, на езика на разискванията и на езика на държавите членки, които са заявили, че ще участват в съдебното заседание. Устен превод може да бъде осигурен и от и на езика на един или повече от членовете на състава. Следователно определянето на езиците, от които и на които ще бъде осигурен устен превод в съдебното заседание, отговаря на съвсем практически съображения. Единствено производството за даване на становище включва устен превод от и на всички езици.
По голяма част от образуваните пред Съда дела се явява генерален адвокат, който представя заключение, подпомагащо съдебния състав. На практика то се изготвя и след това се прочита в открито съдебно заседание на един от шестте езика, които са най-широко застъпени в службите на Съда. Заключението се превежда на всички официални езици и се публикува заедно със съдебния акт в Сборника съдебната практика на Съда.
Фазата на разискванията се провежда по принцип на един-единствен език, понастоящем на френски, след което съдебният акт, с който се слага край на производството в тази инстанция, се подписва от съдебния състав на езика на производството. Той се превежда на всички официални езици като част от разпространяването на съдебната практика на множество езици.
Вж. също: