Писмени и устни преводи за Съда
В Съда на ЕС писменият правен превод и устният превод играят решаваща роля за осигуряването на равен достъп до правосъдие за всички държави членки и граждани на Съюза.
Отговорността за многоезичието в производството се носи от секретаря. За тази цел той се опира по-специално на генерална дирекция „Многоезичие“ (ГДМ), която обхваща отделите за устен и писмен правен превод.
Член 42 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз
Член 42 Езикова служба на Съда
Съдът създава езикова служба, в която работят експерти с достатъчно широка правна култура и задълбочени познания по няколко от официалните езици на Съюза.
Устен превод
При една пълна многоезична система за устен превод могат да се използват всички официални езици и се осигурява устен превод на всеки от тях. На практика рядко обаче има нужда от такова пълно езиково покритие. Службата за устен превод осигурява система „по избор“, съобразена с реалните нужди. В Съда се прилагат два метода на устен превод: симултанен превод и консекутивен превод.
При симултанния превод устните преводачи, разделени по кабини, превеждат устните изявления, въпросите и отговорите, разменяни в съдебната зала от различните участници в съдебното заседание. Във всяка кабина има най-малко двама устни преводачи, тъй като предвид интелектуалното усилие, което изисква устният превод, те трябва да се редуват, за да поддържат еднакво равнище на концентрация и съответно — на качество. Качеството на устния превод зависи до голяма степен от внимателната подготовка на устните преводачи по всяко дело. Тази предварителна подготовка се извършва в дух на екипна работа, както в сътрудничество с асистентите, които подготвят преписките и документите за справка, така и със служби с общи функции, особено в случай на нужда от подкрепа по отношение на терминологията.
Другият метод на работа, консекутивният превод, се състои в това, че устният преводач си води бележки по време на речта на изказващото се лице и предава съдържанието ѝ последователно. Тази техника често се използва при протоколни прояви, посещения или откривания на изложби.
Доколкото е възможно, устният превод по време на съдебните заседанията се извършва пряко. Така преводачът предава речта на говорещия на неговия собствен език без посредник. Понякога се извършва т.нар. превод чрез „междинен“ език. В такива случаи не се превежда пряко от езика на изказващото се лице, а от превода, осигурен от колега от друга езикова кабина, който може да превежда пряко на своя език.
По принцип всеки устен преводач работи само на майчиния си език. Някои устни преводачи обаче са овладели друг език до такава степен, че могат да превеждат на него като на активен език, сякаш е техен майчин. Това се нарича „обратен“ превод.
Писмен правен превод
В основата на дейността по писмен превод за Съда е юрист-лингвистът — юрист, завършил пълен курс на обучение по правото на държава членка, който към момента на назначаването си на работа има добри познания по поне два други езика и правни системи. Юрист-лингвистът изпълнява сложна и техническа задача: той трябва да управлява съвкупност от преводи, като се съчетават много високо равнище на качество и ефективност със строго спазване на крайните срокове.
Преди да започне писмения си превод stricto sensu, от основно значение е юрист-лингвистът да установи, да си набави и да проучи всички относими документи за справка, които са необходими, за да се постигне добро разбиране на правния контекст на делото и да се определи относимата терминология. Всъщност писменият правен превод в Съда не е свободен превод: нормативните актове, съдебната практика или документите по делото, които се цитират пряко или непряко, трябва да бъдат възпроизведени стриктно. Същото важи и за използваната терминология.
В действителност на всяка преводаческа задача съответства цяла съвкупност от дейности, предназначена да гарантира ефективност, която е основана на предварителната организационна и техническа подготовка на работата нагоре по веригата, осигурена от отделите с общи функции и ръководството.
За да изпълняват функциите си, юрист-лингвистите използват специфични методи и стратегии и все по-често прибягват до инструменти на информационните технологии, които трябва да бъдат овладени, за да може техният принос да се включи без загуба на качество, особено по отношение на точността и надеждността.
Езиковите отдели продължават да предпочитат прекия превод винаги когато са налице съответните познания. При 24 официални езика обаче броят на възможните езикови комбинации понастоящем е 552. Следователно възниква необходимост към системата за пряк превод да се въведе допълнителна система, а именно превод чрез ограничен брой пилотни езици, избрани въз основа на технически критерии. Така пилотният език е предварително определен език, на който се превежда текст, с цел тестът да се преведе след това на другите езици. На всеки от отделите по пилотен език са разпределени няколко езика, от които се извършва превода на езика на този отдел. Този превод на пилотния език след това ще послужи на другите отдели за превод на техния език.
Вж. също:
