Преход на институцията към един нов етап от нейната история

A. | Въведение от Секретаря

Секретарят на Съда, който е генерален секретар на институцията, управлява админис тративните с лу жби под ръководството на председателя.

За службите на институцията 2021 г. беше година на утвърждаване на новите методи, въведени през 2020 г. с цел да се гарантира непрекъснатостта и качеството на обществената услуга на европейското правосъдие в контекст, белязан от продължаването на пандемичната криза и от адаптивността, която тя изискваше както на организационно, така и на индивидуално равнище. Тези постижения включват цифровизация и опростяване на процесите на вземане на решения, увеличаване на правомощията на персонала и установяване на нов баланс между професионалния и личния живот. Предвид това забележителните резултати на Съда и на Общия съд, както и наградата на Европейския омбудсман за добра администрация, присъдена на Съда за неговия проект „Дистанционни съдебни заседания“ в категорията за иновации/трансформации, са източник на признание и мотивация за всички служби да продължат по този път.

2021 г. предостави възможност и за разширяване и ускоряване на трансформацията на начина на функциониране на отделите, като бяха стартирани няколко определящи за бъдещето структурни проекта.

На първо място, тези проекти са насочени към осигуряване на по-голяма подкрепа за съдилищата с изключително високо натоварване, каквото по-специално е това на Съда. За целта в момента се изпълняват проекти за разработване на информационни системи в областта на съдебната власт за улесняване на търсенето на информация и редактиране на текст, както и за засилване на пряката подкрепа за съдебната дейност на службите на членовете на съдилищата. Обмислят се по-конкретно и технически способи за по- бърз достъп до съдържанието на материалите по делото.

Институцията ще може да се възползва от потенциала на цифровите инструменти. Не липсват примери: цифровизация на документооборота и процесите на вземане на решения, както административни (с финализирането на проекта за управление на документите HAN), така и съдебни (с проекта за интегрирана система за управление на делата SIGA, който предполага тясно сътрудничество между всички служби, секретариати и кабинети на членовете на съдилищата). Тези два проекта откриват важни перспективи за опростяване на процесите, мониторинг на производствата, търсене на информация и подпомагане на разглеждането на делата. В същото време информационните технологии осигуряват автоматично следене и експериментират с различни модерни технологични инструменти, като например инструменти, свързани с работното пространство или с изкуствения интелект.

На второ място, Съдът ще продължи да изпълнява изцяло ангажимента си за многоезичие, като гарантира широкия обхват на езиковото си покритие и качеството на услугите си за писмен и устен превод. Това ноу-хау е уникално в света и трябва да бъде запазено и развито, като се използва потенциалът на технологичното развитие, по-специално с оглед на справянето с увеличеното работно натоварване. Зад понятието за многоезичие се крие способността на Съда да се обръща към всяка страна по делото и към всеки гражданин на неговия собствен език. Ето защо то е въпрос на достъпност и легитимност на правосъдната система на Съюза, но и на запазване на културното и езиковото многообразие на Съюза като цяло. Това е и смисълът на „Инициатива многоезичие“, която Съдът осъществява от няколко години чрез поредица от действия и събития, подчертаващи значението на многоезичието и ангажимента на Съда в това отношение. Градината на многоезичието, чието изграждане започна тази година, ще бъде — наред с други бъдещи проекти — едно от постоянните и видими проявления на тази инициатива.

На трето място, важно е Съдът да се доближи още повече до гражданите, като стане по-достъпен и по-широко известен. Повече от всякога Съдът е призован да се произнася по дела с голямо политическо и социално въздействие върху държавите членки и техните граждани: икономическата и паричната политика, върховенството на закона, правото на убежище, борбата срещу тероризма, основните права и т.н. Значението на често комплексните последици от решенията по тези дела налага да се полагат усилия за разгласяването и разясняването им, за да могат гражданите да ги разберат и да оценят основната роля на съдилищата на Съюза. За постигането на тази цел трябва да се подчертаят два иновативни проекта.

Проект, който е в процес на изпълнение, скоро ще позволи експериментално да се осигури пряко излъчване по интернет на някои заседания на голям състав, което ще даде ново измерение на принципа на публичност на съдебните заседания в съответствие със съвременните технологични средства. Всеки студент по право, журналист, национален съдия или заинтересован гражданин може да присъства на заседанията на Съда за изслушване на устните състезания, без да му се налага да пътува до Люксембург, и то на всички езици, на които е осигурен устен превод. По този начин ще се предостави възможност на целия свят да се запознае с ежедневната реалност на съдебната дейност.

Освен това проектът за виртуални посещения, чиято пилотна фаза беше осъществена през 2021 г. с класове от средните училища в няколко европейски държави, ще позволи да се разшири кръгът на приеманите посетители: много европейски граждани, които нямат възможност да пътуват до Люксембург, ще могат да посетят Съда при условия, които са възможно най-близки до тези, предлагани на реалните посетители. Това нововъведение премахва ограниченията, свързани с географското разстояние, и усещането за недостъпност, което Съдът би могъл да породи. Благодарение на новите технологии Съдът би могъл в крайна сметка да стигне виртуално до всички граждани на държавите членки.

Четвърто и последно, тези бъдещи проекти ще бъдат придружени от амбициозно управление на персонала, което е в основата на политиката на Съда в областта на човешките ресурси. Организациите, независимо дали са частни или публични, национални или европейски, се стремят да отговорят на новия контекст, белязан от развитието на дистанционната работа, стремежа на служителите към по-голяма автономност и очакванията на младите. За да осъществи важните проекти, които е предвидил, Съдът развива и, както и досега, може да разчита на ангажирани и талантливи служители. Това изисква цялостен подход към управлението на човешките ресурси — от методите за набиране на персонал до подготовката за пенсиониране, от развитието на уменията чрез първоначално и продължаващо обучение, наблюдение на работата и наставничество до управлението на кариерата и възможностите за мобилност в рамките на институциите и между тях. За да продължи да се стреми към високи постижения, Съдът трябва да създаде стимулиращи и динамични условия на труд. Това включва при определянето на основните насоки за управление на службите да се следва винаги един и същ подход: съобразяване с аспектите, свързани с многообразието и приобщаването, във всички дейности на институцията.

Очаквам с нетърпение да се видим догодина, за да направим равносметка на 2022 г., когато се навършат 70 години от създаването на Съда като най-старата институция на Съюза!

За първи път в историята на Европейския съюз съдии от конституционните съдилища и юрисдикции на държавите — членки на Европейския съюз, и членовете на Съда на Европейския съюз се срещнаха, за да обсъдят общите правни традиции на Съюза и начините за съчетаването им с конституционните традиции и националната идентичност на държавите членки. Конференцията беше озаглавена „Единство в многообразието: между общите конституционни традиции и националната идентичност“. Тя бе организирана съвместно от Latvijas Republikas Satversmes tiesa (Конституционен съд на Латвия) и от Съда и се проведе на 2 и 3 септември 2021 г. в Рига, Латвия. Предложението за провеждане на съвместна конференция, която да постави началото на диалог между конституционните съдилища и Съда, беше дадено през 2019 г. от г-жа Ineta Ziemele, тогавашен председател на Конституционния съд на Латвия, и получи пълната подкрепа на председателя на Съда г-н Koen Lenaerts. Необходими бяха две години, за да може тази идея да се превърне в реалност, не на последно място поради пречките, създадени от пандемията от Covid-19.

Особената структура на конференцията, както и възможността за присъственото ѝ провеждане бяха възприети много добре от участниците и създадоха атмосфера, която доведе до успеха ѝ, както в организационно, така и в съдържателно отношение. Всички представени съдилища участваха активно в открити и откровени дебати с отлични изказвания и заключения, които впоследствие бяха публикувани в сборник.

Постигането на общо съгласие относно необходимостта от започване на такъв диалог и продължаването му в бъдеще е забележително само по себе си.

Събитието беше широко отразено в националните и международните новинарски медии и в социалните мрежи (#RigaJusticeConference). Освен това първият епизод на подкаста Tversme на Конституционния съд на Латвия бе със специалното участие на г-н Koen Lenaerts, председател на Съда, за да се подчертае значението на диалога.

Радвам се, че имам възможността да споделя опита си от Форума на европейските магистрати, проведен в Люксембург от 20 до 22 ноември 2021 г. Програмата на форума включваше работни сесии с много различни теми, като аз се спра само на тези от тях, в които участвах лично.

Някои от въпросите, които бяха повдигнати и обсъдени от участвалите магистрати, представляват много интересен принос към извършването на правораздавателната дейност. По-специално бих искала да спомена дискусията относно правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд, ролята на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и неговия обхват от гледна точка по-специално на правото на ефективна съдебна защита и правото на безпристрастен съд. Форумът ни предостави цялостна перспектива за развитието на съдебната практика на Съда на Европейския съюз по този въпрос и за използваното правно основание в по-новата му съдебна практика от 2018 г. нататък (вж. C-64/16, Associação Sindical dos Juízes Portugueses). В тези решения разпоредби от Договора за Европейския съюз (ДЕС) са разгледани във връзка с член 47 от Хартата: като например разпоредбата, която предвижда, че „[д]ържавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“ (член 19, параграф 1 ДЕС), разпоредбата, която посочва на какви ценности се основава Съюзът, сред които по-специално принципите на правовата държава (член 2), разпоредбата, която закрепва принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки (член 4, параграф 3) и разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (членове 6 и 13). Всички ние, европейски магистрати, съдии, участващи в изграждането на правото на Съюза, успяхме да извлечем полезни поуки за прилагането на национално равнище на разпоредбите на член 47 от Хартата.

Друга тема, обсъдена задълбочено на форума през 2021 г., беше понятието за независимост на съдебната власт, което засяга не само съдебната организация на всяка държава — членка на Европейския съюз, но и всеки член на съдебната власт на тези държави. В това отношение беше подчертано, че не е достатъчно съдебен орган да бъде създа ден със закон, а е необходимо също да се гарантира, че няма органична или функционална връзка с правомощията, които трябва да упражнява. Например разгледахме случая с европейската заповед за арест: Съдът е постановил, че принципите на взаимно признаване и взаимно доверие между държавите членки могат да бъдат ограничавани при изключителни обстоятелства, което означава, че трябва да се отдаде приоритет на проверката дали в държава, която изисква предаването на друго лице, съществува съдебна система, която е опорочена по отношение на принципа на независимост на съдебната власт. Тази дискусия, която е много полезна, тъй като е свързана с практиката, ще позволи на националните магистрати да преодолеят съмненията, които възникват все по-често при вземането на решения.

С колегите ми обсъдихме и условията, при които упражняваме професията ни, като се позовахме не само на нашите задължения за безпристрастност, но и на правото ни на защита от външен натиск. Коментирахме приетите в някои държави членки законодателни мерки, които засягат съдебната кариера, като например дисциплинарни производства или правила относно отговорността на съдиите, и които не са в съответствие с принципите на правото на Съюза.

Накрая, благодарение на Форум 2021 имахме възможност да присъстваме на заседание за изслушване на устните състезания пред големия състав на Съда по дело, което се отнася именно до съответствието с правото на Съюза на приети от държава членка дисциплинарни правила за магистратите. На всички участници във Форум 2021 този случай на прилагане на практика на правото на Съюза разкри, по-конкретно чрез въпросите, които членовете на голям състав задаваха на представителите на страните, начина на функциониране на правосъдието на Европейския съюз. Тези въпроси показват процеса на правно разсъждение, който трябва да се следва, за да се разреши проблем от толкова сложен характер.

Участието ми във Форум 2021 беше много обогатяващо. Знанията, които придобих от него, ми помогнаха да си изясня някои много полезни правни понятия в ежедневната ми работа, в която наблюдавам все по- нарастващо значение на практиката на Съда. Напуснах Форум 2021 с чувство на голямо удовлетворение, че съм част от Европейския съюз, който изготвя правни норми, позволяващи мирното съвместно съществуване на различни хора и държави, и че мога да работя съвместно със съдебната му институция, която чрез тълкуване и прилагане на закона ни помага да структурираме идеята за гражданство на Съюза.

Благодарение на изключително добрата си организация Форум 2021 предостави възможност за обмен и срещи между специалисти в областта на правосъдието, като на тазгодишното му издание на станах свидетел на голяма близост и приятелско отношение между участниците и членовете на институцията, които се включиха активно за успеха на събитието.

Здравната криза, белязала 2020 г. и 2021 г. с трудности за гражданите на Европейския съюз, свързани по-специално с пътуванията, накара Съда да засили връзките си с обществеността. Тази криза изигра ключова роля за разработване на нови форми на комуникация и ускори успешното приключване на започнатите преди избухването на пандемията проекти. Съдът провежда политика на откритост, за да позволи на гражданите да познават по-добре правата си съгласно практиката на двете му съдилища. В тази посока се полагат още повече усилия с използването както на традиционни, така и на нови средства за комуникация.

Възможността за дистанционно провеждане на съдебните заседания, която беше предоставена през 2020 г., за да се гарантира непрекъснатостта на обществената услуга на европейското правосъдие, е нововъведение, за което през 2021 г. институцията получи наградата на Европейския омбудсман за добро управление за високи постижения в областта на иновациите и трансформациите. През 2021 г. 131 заседания на Общия съд и на Съда се проведоха с използване на видеоконферентна връзка. Възможността за дистанционно провеждане на съдебните заседания проправи пътя за скорошно започване на излъчването на съдебните заседания за изслушване на устните състезания.

Броят на прессъобщенията, предназначени да информират журналистите и практикуващите юристи за решенията на Съда и на Общия съд в реално време, веднага след публикуването им, така че обществеността да може да се запознае с тях, нарасна значително през 2021 г. През 2021 г. бяха публикувани 231 прессъобщения, като реалният им брой — предвид текстовете им, публикувани на различните достъпни на уебсайта езици и изпратени на кореспондентите — всъщност е 3206.

Служителите на дирекция „Комуникация“ влагат усилия и експертен опит в разясняването както на постановени съдебни решения, определения и заключения, така и на хода на висящи дела, като същевременно поддържат контакти с все повече журналисти от държави членки, за да им предоставят информация от първа ръка, да им насочват вниманието към важни дела и да им разясняват дадените от съдилищата разрешения на правните въпроси по делата. Например служителите на дирекцията са разпространили 601 информационни бюлетина предимно на журналисти, но и на юристи, и са изпратили 630 кратки информации за дела без прессъобщение. Освен това през 2021 г. са получени и обработени 12 538 електронни писма и 7182 телефонни обаждания (на езика на всеки заявител) с искания за информация, свързана с функционирането на институцията или с конкретно дело, и в съответствие с приложимите правила Съдът е уважил 110 искания за административни документи и документи от историческите архиви.

Институцията, която от 2013 г. има профил в Twitter, продължава да използва тази платформа, за да информира широката общественост със своите два профила, единият на френски, а другият на английски език, с общо 127 700 последователи. Изпратени са 962 туитове, посветени на най-важните решения на Съда и Общия съд и на основни събития от живота на институцията. Освен това от професионалната платформа LinkedIn институцията е изпратила 365 съобщения до своите 132 000 последователи.

Правната общност има достъп до „Тематични фишове“ и „Месечни бюлетини за съдебна практика“, сборник с резюмета на решенията на Съда и на Общия съд, които заслужават особено внимание с оглед на разглежданите правни въпроси. Тези инструменти, предложени от дирекция „Изследвания и документация“, позволяват на практикуващите юристи да придобият бърза представа за най-новата съдебна практика като цяло или в определена област на правото на Европейския съюз.

Съдът изпробва и използва най-добрите технологични инструменти за достигане до възможно най-широка аудитория. Публикуването на годишния доклад Обзор на годината, предоставянето на нови способи за извършване на справки от дирекция „Библиотека“ и подготовката за виртуални посещения на Съда за групи ученици от средните училища също са сред насочените към широката общественост инициативи на съдебната институция на Европейския съюз.

Организирането на посещения е сред най-важните дейности на Съда, свързани с политиката му на откритост и разпространение на знания не само сред юристите и студентите по право, но и сред европейските граждани. Здравната обстановка през 2021 г., макар и не толкова строга в сравнение с 2020 г., все пак ограничи посещенията и приемането на посетители. При все това, доколкото е възможно, Съдът е отворил отново вратите си и е посрещнал 1843 посетители в сградите си. Продължиха все по- ускорено да се развиват възможностите за виртуални посещения по обичайния маршрут на присъствените посещения, като в организираните 87 програми за посещения на цифрови платформи участие взеха 3210 души.