Правораздавателната дейност

Съдът на ЕС приема, че дисциплинарният режим, приложим към съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) и към съдиите от общите съдилища, не съответства на правото на Съюза. Европейската комисия предявява иск пред Съда, за да се установи, че с новия дисциплинарен режим, и по-специално със създаването на нова дисциплинарна колегия към Върховния съд, Полша е нарушила правото на ЕС. Съдът приема всички формулирани от Комисията твърдения за нарушения: с оглед на общия контекст на дълбоки реформи, засегнали наскоро полската съдебна власт, и комбинацията от обстоятелства около конституирането на новата колегия той констатира, че тя не дава всички необходими гаранции за независимост и безпристрастност и не е защитена от пряко или непряко влияние от страна на полската законодателна и изпълнителна власт.
Решение Комисия/Полша от 15 юли 2021 г. (C-791/19)

Съдът постановява, че принудителните премествания на съдия в друг съд или от едно отделение в друго отделение на същия съд биха могли да засегнат принципите на несменяемост и на независимост на съдиите. Освен това определение, с което действащ като последна инстанция орган в състав от един съдия отхвърля жалбата на съдия, преместен против волята му, трябва да се приеме за нищожно, ако този съдия е назначен в явно нарушение на основни правила относно изграждането и функционирането на съответната съдебна система.
Решение W. Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) от 6 октомври 2021г. (C-487/19)

Съдът констатира, че независимостта и безпристрастността на съдиите, както и презумпцията за невиновност могат да се окажат компрометирани от действащия понастоящем в Полша режим, който позволява, по-специално на министъра на правосъдието да командирова съдии в по-високи по степен наказателни съдилища и да прекрати командироването във всеки момент, без да се мотивира. Липсата на критерии за тези командирования създава риск от политически контрол върху съдържанието на съдебните решения, особено след като министърът изпълнява и ролята на главен прокурор.
Решение Наказателни производства срещу WB и др. от 16 ноември 2021 г. (C-748/19 и др.)

Съдът на Европейския съюз разглежда редица дела в продължение на съдебните реформи с цел борба срещу корупцията в Румъния. Възникна въпросът дали прилагането на съдебната практика, произтекла от няколко решения на румънския Конституционен съд, свързани с приложимите при измами и корупция наказателнопроцесуални правила, може да наруши правото на Съюза. Съдът отново потвърждава, че предимството на правото на Съюза изисква националните юрисдикции да имат правомощие да оставят без приложение решение на конституционен съд, което противоречи на правото на Съюза, без съдиите да могат да бъдат подведени под дисциплинарна отговорност. Правото на Съюза обаче не допуска прилагането на практиката на конституционен съд, която води до отмяната на съдебни решения, постановени от състави, за които се твърди, че са сформирани незаконосъобразно, доколкото такава отмяна, заедно с националните разпоредби относно давността, създава системен риск от ненаказуемост на деяния, които съставляват тежки престъпления, свързани с измами.
Решение Euro Box Promotion и др., от 21 декември 2021 г. (C-357/19 и др.)

По преюдициално запитване, отправено от унгарска юрисдикция, Съдът се произнася по съвместимостта на унгарската правна уредба с Директивата на Съюза относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Тъй като унгарският Върховен съд приел за незаконосъобразно отнасянето на това преюдициално запитване до Съда, последният потвърждава, че системата на сътрудничество между националните юрисдикции и Съда не допуска национален върховен съд да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено от по-нисшестоящ съд. Освен това правото на Съюза не допуска срещу национален съдия да бъде образувано дисциплинарно производство, тъй като е отправил преюдициално запитване до Съда: такова производство може да възпре всички национални съдилища да отправят преюдициални запитвания, което би застрашило еднаквото прилагане на правото на Съюза.
Решение IS от 23 ноември 2021 г. (C-564/19)

Общият съд отхвърля жалбата, подадена от мултинационалното дружество за далекосъобщения и разпространение на телевизионни програми Altice Europe срещу решението на Комисията да му наложи глоба в общ размер на 124,5 милиона евро във връзка с придобиването на PT Portugal. Комисията упреква Altice Europe, от една страна, че не е изпълнило задължението си да уведоми за концентрацията, и от друга страна, че не е спазило забраната за извършване на концентрацията преди да уведоми Комисията за нея и преди тя да я разреши. Общият съд обаче намалява с 6,22 млн. евро размера на глобата в частта относно неизпълненото задължение за уведомяване за концентрацията.
Решение Altice Europe/Комисия от 22 септември 2021 г. (T-425/18)

Общият съд потвърждава решенията, с които Комисията разреши концентрациите, свързани с придобиването от easyJet и Lufthansa на някои активи на групата Air Berlin. Той отхвърля жалбата, подадена от авиокомпанията Polskie Linie Lotnicze „LOT“, конкурент на двете дружества, страни по концентрациите, като подчертава по-конкретно, че Комисията може да идентифицира съответните пазари по двойки градове от или до летищата, за които се отнасят слотовете на Air Berlin, вместо да анализира поотделно всеки от пазарите, на които присъстват Air Berlin и съответно Lufthansa и easyJet.
Решения Polskie Linie Lotnicze „LOT“/Комисия от 20 октомври 2021 г. (T-240/18 и T-296/18)

Общият съд потвърждава решението, в което Комисията констатира злоупотреба с господстващо положение от страна на Google, което посредством по-благоприятно представяне и позициониране облагодетелствало собствената си услуга за сравняване на продукти на своите страници с резултати от обикновено търсене за сметка на резултатите от конкурентните услуги за такова сравняване. Общият съд потвърждава и размера на глобата, определена от Комисията на 2,42 млрд. евро, от които 523,5 млн. евро са наложени на Google солидарно с неговото дружество майка Alphabet.
Решение Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping) от 10 ноември 2021 г. (T-612/17)

В периода 1997—1999 г. дружеството Sumal SL придобива два камиона от Mercedes Benz Trucks España (MBTE), дъщерно дружество от групата Daimler, чието дружество майка е Daimler AG. С решение от 2016 г. Европейската комисия констатира, че Daimler AG нарушило правните норми на Съюза, забраняващи картели, чрез сключването, между 1997 г. и 2011 г., на споразумения с четиринадесет други европейски производители на камиони за определяне на цени и повишаване на брутните цени на камионите в Европейското икономическо пространство (ЕИП). След това решение Sumal предявява срещу MBTE иск за обезщетение на вредите, причинени в резултат на картела. Съдът постановява, че лицето, увредено от нарушение на правото на конкуренцията на Съюза, извършено от дружество-майка, може да търси обезщетение за настъпилите от нарушението вреди от дъщерното му дружество, но трябва да докаже, че двете дружества са съставлявали единен стопански субект към момента на нарушението и че дъщерното дружество извършва дейност на пазара, засегнат от нарушението.
Решение Sumal от 6 октомври 2021 г. (C-882/19)

Риболовът с електрически ток бе забранен, когато през 2019 г. Европейският парламент и Съветът приеха нови правила. Нидерландия иска от Съда да отмени тези разпоредби, като по-специално се аргументира, че законодателят на ЕС не се е основал на най-добрите налични научни становища относно екологичните последствия върху околната среда от експлоатацията на запаса от морски език в Северно море. Съдът отхвърля жалбата и потвърждава валидността на тези правила: законодателят на Съюза има широко право на преценка в тази област и не е задължен да основава своя законодателен избор единствено на научни и технически становища.
Решение Нидерландия/Съвет на Европейския съюз и Европейския парламент от 15 април 2021 г. (C-733/19)

Що се отнася до разрешаването на лова с примки с лепило, Съдът счита, че държава членка (в случая Франция) не може да разреши такъв метод за улов на птици, водещ до прилов, който е в състояние да причини на съответните видове значителни увреждания. Фактът, че става въпрос за традиционен метод, сам по себе си не е достатъчен, за да изключи всяка друга задоволителна алтернатива. Съдът изяснява при какви условия може да бъде дерогирана предвидената в Директивата за птиците забрана за използване на някои методи за улов на защитени птици.
Решение One Voice и Ligue pour la protection des oiseaux (LPO)/ Ministre de la Transition écologique et solidaire от 17 март 2021 г. (C-900/19)

В контекста на предявен от Комисията иск да установи, че Унгария не е изпълнила задълженията си във връзка със системното и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности за частиците ПЧ10, Съдът постановява, че тази държава членка е нарушила правните норми на Съюза относно качеството на атмосферния въздух и не е изпълнила задълженията си да гарантира, че върху цялата ѝ територия, от една страна, се спазва определената дневна пределно допустима стойност за частиците ПЧ10, и от друга страна, че периодът на превишаване на тази пределно допустима стойност е възможно най-кратък.
Решение Комисия/Унгария от 3 февруари 2021 г. (C-637/18)

Съдът постановява, че между 2010 г. и 2016 г. Германия е нарушила Директивата относно качеството на атмосферния въздух, превишавайки системно и постоянно пределно допустимите стойности за азотен диоксид (NO₂). Германия не е изпълнила и задължението си да приеме своевременно подходящи мерки, за да гарантира, че в съответните зони периодът на превишаване е възможно най-кратък.
Решение Комисия/Германия от 3 юни 2021 г. (C-635/18)

Съдът отменя решенията на Съвета относно прилагането на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство, подписано с Армения на 26 ноември 2017 г. Той постановява, че макар Споразумението за партньорство да има определени връзки с общата външна политика и политика на сигурност, включените в него елементи или декларации за намерения, които са свързани с тази политика, не са достатъчни, за да представляват самостоятелен компонент на това споразумение, който би оправдал разделянето на акта на Съвета в две отделни решения. Това разделяне доведе по-специално до това, че за единия от актовете е използвано правилото за гласуване с единодушие, а за другия, правилото за квалифицираното мнозинство.
Решение Комисия/Съвет от 2 септември 2021 г. (C-180/20)

Общият съд отхвърля жалбата на Румъния срещу решението на Комисията да регистрира предложената европейска гражданска инициатива (ЕГИ) с наслов „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури“. Общият съд се произнася за първи път по въпроса дали решение на Комисията да регистрира такова предложение е обжалваемо. Предложението за ЕГИ е представено на Комисията през 2013 г., която първоначално го отхвърля, тъй като очевидно остава извън обхвата на нейните правомощия да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите. Съдът отменя решението на Комисията, която впоследствие регистрира спорното предложение за ЕГИ с решение от 30 април 2019 г.
Решение Румъния/Комисия от 10 ноември 2021 г. (T-495/19)

Общият съд се произнася по въпроса за началния момент на срока за обжалване на решение относно лице, за което се прилага Правилникът за европейските длъжностни лица, в случай на неуспешно съобщаване с препоръчано писмо. При липсата на разпоредби, които уреждат как се определя в контекста на спорове от обхвата на Правилника началният момент за изчисляване на срока за обжалване в случай че не бъде взето препоръчано писмо с обратна разписка, Общият съд освен това припомня, че правната сигурност и необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при доброто правораздаване не допускат да се прилага презумпцията, че съобщението се счита за връчено, когато изтече срокът за съхраняване на препоръчаното писмо, изпратено до дома на жалбоподателя. Накрая Общият съд постановява, че тъй като решението е съобщено с електронно писмо (чието получаване адресатът незабавно е потвърдил), срокът за обжалване започва да тече от датата, на която решението е съобщено.
Решение Barata/Европейски парламент от 3 март 2021 г., (T-723/18)

По дело между Република Молдова и украинско дружество Съдът е сезиран с въпроса дали вземане, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, може да се квалифицира като „инвестиция“ по смисъла на Договора за енергийната харта (ДЕХ). Той постановява, че извършеното от предприятие от договаряща се страна по ДЕХ придобиване на вземане, произтичащо от несвързан с инвестиция договор за доставка на електроенергия, притежавано от предприятие на трета държава, която не е страна по ДЕХ, срещу публично предприятие на друга договаряща страна по ДЕХ, не представлява „инвестиция“ по смисъла на този договор. Всъщност не би могло да се счита, че вземане, произтичащо от обикновен договор за продажба на електроенергия, е предоставено за упражняването на икономическа дейност в енергийния сектор. Следователно обикновен договор за доставка на електроенергия, произведена от други оператори, е търговска сделка, която сама по себе си не може да представлява инвестиция.
Решение Молдова/Komstroy от 2 септември 2021 г. (C-741/19)

В своето становище, постановено по искане на Европейския парламент, Съдът посочва, че Договорите не забраняват на Съвета да изчака, преди да приеме решението за сключване от Съюза на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (наречена „Истанбулска конвенция“), „общото съгласие“ на държавите членки, но Съветът не може да променя процедурата за сключване на тази конвенция, като изисква за сключването ѝ предварителна констатация на такова „общо съгласие“. Съдът изяснява подходящото материалноправно основание за приемането на акт на Съвета за сключване на частта от Истанбулската конвенция, предмет на предвиденото споразумение. Освен това той пояснява, че актът за сключване може да бъде разделен в две отделни решения, когато се установи, че има обективна потребност.
Становище Истанбулска конвенция от 6 октомври 2021 г. (1/19)

По жалби, подадени от Люксембург и от Amazon, Общият съд отменя решението на Комисията, според което между 2006 г. и 2014 г. Люксембург е предоставил на Amazon EU, по това време европейският център за продажби на Amazon за цяла Европа, чието седалище е в Люксембург, държавна помощ в противоречие с правото на Съюза, позволявайки му, чрез предварителни данъчни становища („tax rulings“), да плаща значително по-ниски данъци от други дружества. Според Комисията Люксембург е трябвало да изиска от Amazon неправомерни данъчни предимства в размер на около 250 млн. евро, заедно с лихвите. Според решението на Общия съд Комисията не е доказала в достатъчна степен, че облагаемият приход на Amazon EU е бил изкуствено намален в резултат на надценяване на лицензионното възнаграждение, платено от него на друго дружество от групата на Amazon за използването на определени права върху интелектуална собственост.
Решение Люксембург и Amazon/Комисия от 12 май 2021 г. (T-816/17 и др.)

Общият съд отхвърля жалбите, подадени от Люксембург и от доставчика на енергия Engie срещу решението, с което Комисията установява, че Люксембург е предоставил на Engie държавна помощ в противоречие с правото на Съюза, като е позволил на две установени в Люксембург дружества от тази група да избегнат данъчно облагане на почти всичките си печалби чрез предварителни данъчни решения („tax rulings“). Според Комисията Люксембург трябва да изиска около 120 млн. евро неплатени данъци, заедно с лихвите. В решението си, с което потвърждава това решение, Общият съд подчертава, че Люксембург отказал да установи злоупотреба със закона от страна на Engie, въпреки че всички критерии били изпълнени.
Решение Люксембург и др./Комисия от 12 май 2021 г. (T-516/18 и др.)

Общият съд признава валидността на триизмерна марка, изобразяваща формата на гилза за червило. Така той отменя решението на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), с което е отхвърлена първоначалната заявка за регистрация на този знак като марка на Европейския съюз за червила. Според Общия съд заявената марка има отличителен характер, тъй като значително се отклонява от стандартното и обичайното за сектора на червилата поради това че гилзата е със заоблена, а не вертикална и цилиндрична форма.
Решение Guerlain от 14 юли 2021 г. (T-488/20)

Общият съд постановява, че аудиофайл, възпроизвеждащ звука от отварянето на кутийка с напитка, последван от тишина и съскащ звук от отделяне на мехурчета, не може да бъде регистриран като марка на Европейския съюз за обозначаване, по- специално, на напитки, тъй като няма отличителен характер. По този начин Общият съд се съгласява с позицията на EUIPO и припомня, че звуковият знак трябва да има отличителен характер, за да може потребителят да го възприема като марка, а не като елемент от функционално естество или указание без вътрешноприсъща характеристика.
Решение Ardagh Metal Beverage Holdings от 7 юли 2021 г. (T-668/19)

Общият съд отхвърля жалбата на дружеството Chanel срещу заявката за регистрация на марка, подадена от дружеството Huawei пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), с мотива, че разглежданите фигуративни знаци не са сходни, и постановява, че марките трябва да се сравняват така, както са регистрирани или заявени, без да се променя тяхната ориентация. Общият съд уточнява, че самото наличие във всяка от спорните марки на два свързани помежду си елемента не прави марките сходни, дори и да имат обща геометрична форма на кръг около тези елементи.
Решение Chanel SAS от 21 април 2021 г. (T-44/20)

Общият съд се произнася относно възможността британски адвокат да представлява страна в производството пред него по жалба срещу решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Общият съд припомня двете кумулативни условия, за да може едно лице да представлява надлежно страни (различни от държавите членки и институциите на Съюза) пред юрисдикциите на Съюза: първо, да има качеството на адвокат и второ, да има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИП. Жалбата е подадена след 31 декември 2020 г., края на преходния период преди окончателното оттегляне на Обединеното кралство от Съюза, и не попада в нито една от хипотезите, предвидени в Споразумението за оттегляне, в които адвокат, имащ право да практикува пред съдилищата на Обединеното кралство, който не е доказал, че има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИП, може да представлява страна пред юрисдикциите на Съюза. Поради това жалбата е счетена за недопустима.
Определение Daimler/EUIPO от 7 декември 2021 г. (T-422/21)

Съдът постановява, че когато носителят на авторското право е приел или наложил ограничителни мерки срещу фрейминга (framing), вграждането на произведение на уебсайта на трето лице чрез тази техника представлява предоставяне на разположение на това произведение на нова публика. Носителят на авторското право трябва да разреши това публично разгласяване.
Решение VG Bild-Kunst от 9 март 2021 г. (C-392/19)

Съдът уточнява, в рамките на режима преди въведения с новата директива от 2019 г. относно авторското право, условията, при които могат да бъдат подведени под отговорност операторите на онлайн платформи (в случая YouTube и Cyando). Съдът постановява, че самите оператори на такива интернет платформи по принцип не извършват публично разгласяване на защитено с авторско право съдържание, което техните потребители качват незаконно в интернет. Въпреки това те могат да бъдат подведени под отговорност за разгласяване в нарушение на авторското право, ако освен за самото предоставяне на разположение на платформите, допринасят за предоставянето на публичен достъп до това съдържание.
Решение YouTube и др. от 22 юни 2021 г. (C-682/18)

По това дело интернет връзките на клиентите на дружеството Telenet са били използвани за споделяне на филми от каталога на дружеството Mircom в мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer). Съдът приема, че защитата на правата на притежателя на интелектуална собственост може да оправдае системното записване на IP адресите на потребителите и съобщаването на техните имена и пощенски адреси на този притежател или на трето лице, за да може да се предяви иск за обезщетение. Искането за информация от притежател на права върху интелектуална собственост обаче не трябва да представлява злоупотреба, а следва да е основателно и пропорционално.
Решение M.I.C.M. от 17 юни 2021 г. (C-597/19)

Собственик на барове за тапас в Испания използва знака „CHAMPANILLO“, за да обозначава и рекламира своите заведения. В рекламите му са изобразени две пълни с пенлива напитка чаши. Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne (CIVC), организация, която се грижи за интересите на производителите на шампанско, иска да се забрани използването на думата „champanillo“ (която на испански език означава „малко шампанско“) с мотива, че използването на този знак представлява нарушение на защитеното наименование за произход (ЗНП) „Champagne“. Съдът уточнява, че продуктите със ЗНП са защитени по отношение на забранени деяния, които се отнасят както за продукти, така и за услуги.
Решение Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne от 9 септември 2021 г. (C-783/19)

Съдът постановява, че достъпът, за целите на наказателни разследвания, до съвкупност от данни от електронни съобщения за трафика или за местонахождението, позволяващи да се направят точни изводи относно личния живот на потребителите, е разрешен само с цел борба с тежката престъпност или за предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност. Освен това правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата да разреши достъпа на публичен орган до тези данни за целите на наказателно разследване.
Решение H. K/Prokuratuur от 2 март 2021 г. (C-746/18)

В решение по дело за защита на личните данни, което включва дружеството Facebook Ireland, Съдът уточнява какви са условията за упражняване на правомощията на националните надзорни органи относно трансграничното обработване на данни, като посочва, че при определени условия такъв орган може да довежда твърдените нарушения на разпоредбите на общия регламент за защитата на личните данни (ОРЗД) до знанието на юрисдикция на държава членка, дори да не е водещият орган във връзка с това обработване. Съдът също така установява, че тъй като Facebook Ireland не е информирало в достатъчна степен интернет потребителите за събирането и използването на отнасяща се до тях информация, тяхното съгласие за събирането на данни не е валидно.
Решение Facebook Ireland и др. от 15 юни 2021 г. (C-645/19)

При преработката на биологични храни като оризови и соеви биологични напитки с цел обогатяването им с калций Съдът забранява добавянето на водораслото Lithothamnium calcareum (литотам), като припомня, че правото на ЕС предвижда строги правила относно влагането на минерали като калций в производството на биологични храни. Да се разреши използването на прах от това водорасло като небиологична съставка от земеделски произход на практика би означавало да се позволи на производителите на тези храни да заобиколят посочените правила.
Решение Natumi GmbH/Land Nordrhein-Westfalen от 29 април 2021 г. (C-815/19)

Съдът постановява, че само пренасочването на полет към летище в близост до летището на пристигане не дава право на обезщетение с фиксиран размер. За сметка на това той посочва, че авиокомпанията трябва по своя инициатива да предложи на пътника да поеме разходите за прехвърляне до летището на пристигане, за което е направена резервацията, или евентуално до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с него. За да изпълни задължението си да обезщети пътниците при голямо закъснение при пристигането на полет, превозвачът може да се позове на извънредно обстоятелство, което засяга не закъснелия полет, а предишен полет, опериран от самия него със същия самолет.
Решение WZ/Austrian Airlines AG, от 22 април 2021 г. (C-826/19)

Съдът постановява, че стачка, организирана от синдикална организация на персонала на въздушен превозвач, която има за цел по-специално да се приемат искания за увеличение на заплатите, не представлява „извънредно обстоятелство“, което освобождава авиокомпанията от задължението ѝ да изплаща обезщетения при отмяна или голямо закъснение на полети. Всъщност фактът, че подобна стачка, организирана в съответствие с предвидените в националното законодателство условия, не е квалифицирана като такова обстоятелство, не може да накърни нито свободата на стопанска инициатива на въздушния превозвач, нито правото му на собственост и правото на преговори.
Решение Airhelp Ltd/Scandinavian Airlines System SAS от 23 март 2021 г. (C-28/20)

Съдът постановява, че държава членка от еврозоната може да задължи своята администрация да приема плащания в брой. Въпреки това той посочва, че държавата членка също така може да ограничи тази възможност за плащане поради съображения, свързани с обществения интерес, по-специално когато плащането в брой може да породи неразумни разходи за администрацията поради големия брой задължени лица. Освен това той уточнява, че задължението за приемане на банкноти може да бъде ограничено поради съображения от обществен интерес, ако тези ограничения са пропорционални на преследваната цел от обществен интерес, което предполага по-специално дължащите таксата лица да разполагат с други законово установени способи за погасяване на парични задължения.
Решение Johannes Dietrich и Norbert Häring/Hessischer Rundfunk от 26 януари 2021 г. (C-422/219 и C-423/19)

Съдът постановява, че унгарската правна уредба, забраняваща обявяването за недействителен на договор за заем, изразен в чуждестранна валута, тъй като съдържа неравноправна клауза относно курсовата разлика, изглежда съвместима с правото на Съюза, ако тази правна уредба позволява да се възстановят правното и фактическото положение на потребителя, каквито биха били без наличието на тази неравноправна клауза, при това дори обявяването на договора за недействителен да би било по-благоприятно за потребителя. Освен това изразената от заинтересования потребител воля не може да има предимство при преценката, която следва да извърши националният съд по въпроса дали унгарската национална правна уредба действително позволява да се възстановят правното и фактическото положение на този потребител.
Решение OTP Jelzálogbank и др. от 2 септември 2021 г. (C-932/19)

По дело, по което ирландското дружество за морски превози Irish Ferries е трябвало да отмени превози за цял сезон през 2018 г., тъй като поради забавяния при доставката на нов кораб не е било в състояние да въведе в експлоатация заместващ плавателен съд, Съдът изяснява редица разпоредби относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища (отмяна, обезщетение, цена на билета.). Той по- специално приема, че задълженията за пренасочване и обезщетяване при отмяна на транспортна услуга са пропорционални на целта, преследвана с приложимия в тази област регламент.
Решение Irish Ferries от 2 септември 2021 г. (C-570/19)

Съдът се произнася относно тарифната опция по т.нар. „нулева тарифа“ за интернет. Става въпрос за търговска практика, с която доставчик на услуги за достъп до интернет прилага „нулева тарифа“ или по-изгодна тарифа за целия или част от трафика на данни, свързана с приложение или със специфична категория приложения, предлагани от партньори на посочения доставчик на услуги за достъп. Съдът постановява, че подобни тарифни опции противоречат на Регламента за достъп до отворен интернет, също както и ограничаването на широколентовата връзка, на споделянето на връзка или на използването при роуминг поради активирането на такава опция.
Решения Vodafone и Telekom Deutschland от 2 септември 2021 г. (C-854/19 и др.)

Съдът е сезиран със случай на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от приемащата държава членка, посочва като негови родители две лица от един и същ пол. Той постановява, че държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена да му издаде карта за самоличност или паспорт, без това да изисква предварително съставяне на акт за раждане от нейните национални власти. Освен това тя е задължена да признае издадения от приемащата държава членка документ, който позволява на това дете заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на Съюза.
Решение Столична община, район „Панчарево“ от 14 декември 2021 г. (C-490/20)

В контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз британската правна уредба въведе нов режим за гражданите на Съюза, при който предоставянето на право на пребиваване не е обвързано с условие за наличие на средства. От друга страна, тя лишава гражданите на Съюза от социално подпомагане, наречено „универсален кредит“. Съдът приема, че тази правна уредба е съвместима с принципа на еднакво третиране, гарантиран от правото на ЕС. Компетентните национални органи обаче трябва да проверят дали отказът да се предостави такова социално подпомагане не излага гражданина на Съюза и неговите деца на опасност от нарушаване на основните им права, по-специално зачитането на човешкото достойнство.
Решение The Department for Communities in Northern Ireland от 15 юли 2021 г. (C-709/20)

Съдът уточнява критериите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали предприятие, което осигурява временна работа, извършва обичайно „значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности“ на територията на държавата членка, в която е установено. Според Съда, за да се счита, че предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ в държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на същата държава членка Всъщност извършването на дейности по подбор и наемане на работници в държавата членка, в която е установено предприятието, осигуряващо временна работа, не е достатъчно, за да се приеме, че това предприятие осъществява „значителни по обхват дейности“ в посочената държава членка.
Решение Team Power Europe от 3 юни 2021 г. (C-784/19)

Две дела се отнасят до служителки с мюсюлманско вероизповедание, решили да носят религиозен воал на работното си място. Според Съда въведената от работодателя забрана да се носи всяка видима форма на изразяване на политически, философски или религиозни убеждения на работното място може да бъде обоснована с истинска необходимост от страна на работодателя да се представи неутрално по отношение на клиентите или да предотврати социални конфликти. Въпреки това, в рамките на съвместяването на разглежданите права националните юрисдикции могат да вземат предвид присъщия на тяхната държава членка контекст и по-благоприятните национални разпоредби, що се отнася до защитата на свободата на религия.
Решение WABE и MH Müller Handel от 15 юли 2021 г. (C-804/18 и C-341/19)

През април 2020 г. Германия уведомява Комисията за индивидуална помощ в полза на авиокомпанията Condor Flugdienst GmbH под формата на два гарантирани от държавата заема в размер на 550 милиона евро със субсидирани лихви. Общият съд отменя поради непълнота на мотивите решението на Комисията, с което се одобрява помощта. Все пак, поради икономическия и социален контекст, белязан от пандемията от Covid-19, той постановява, че отмяната не поражда правни последици до приемането на ново решение от Комисията.
Решение Ryanair/Комисия (Condor - COVID-19) от 9 юни 2021 г. (T-665/20)

Общият съд приема, че схемата за държавни помощи, въведена от Швеция под формата на гарантиране на заеми в полза на авиокомпаниите, титуляри на шведски оперативен лиценз, за преодоляване на сериозните затруднения в икономиката на тази държава членка по време на пандемията Covid-19, е в съответствие с правото на Съюза. Схемата се отнася по-специално до авиокомпаниите, които към 1 януари 2020 г. притежават лиценз за извършване на търговски дейности в областта на въздухоплаването, с изключение на авиокомпаниите, извършващи чартърни полети.
Решение Ryanair DAC/Комисия от 17 февруари 2021 г. (T-238/20)

Общият съд потвърждава въведената от Франция схема за държавна помощ под формата на мораториум върху плащането на такси за дружества, притежаващи френски лиценз. Всъщност Общият съд счита, че тази схема за помощ — която се отнася до таксата за гражданска авиация и таксата „солидарност“ върху самолетните билети, дължими на месечен принцип в периода от март до декември 2020 г. — е подходяща за преодоляването на сериозните икономически затруднения, предизвикани от пандемията от Covid-19, и следователно не съставлява дискриминация, противоречаща на правото на Съюза.
Решение Ryanair DAC/Комисия от 17 февруари 2021 г. (T-259/20)

Общият съд потвърждава помощ, която Швеция и Дания въвели под формата на две револвиращи кредитни линии с лимит 1,5 милиарда шведски крони (SEK) в полза на компанията SAS за вредите, претърпени от нея вследствие на отмяната или промяната на разписанието на полетите в резултат на ограничения за пътуване, породени от пандемията от Covid-19. Той приема, че тъй като SAS притежава значително по-голям пазарен дял от най-непосредствения си конкурент в тези две държави членки, разглежданите помощи не представляват незаконна дискриминация.
Решения Ryanair DAC/Комисия от 14 април 2021 г. (T-378/20 и T-379/20)

Общият съд приема, че гаранцията на Финландия в полза на авиокомпанията Finnair, която има за цел да помогне последната да получи от пенсионен фонд заем в размер на 600 милиона евро за покриване на нуждите ѝ от оборотен капитал поради пандемията от Covid-19, е съвместима с правото на Съюза. Гаранцията е необходима, тъй като Finnair рискува да изпадне в несъстоятелност поради причинения от пандемията внезапен срив в дейността ѝ и невъзможността да покрие нуждите си от ликвидни средства на кредитните пазари.
Решение Ryanair DAC/Комисия от 14 април 2021 г. (T-388/20)

Общият съд потвърждава решението, с което Комисията разрешава фонда за подпомагане, въведен от Испания, за да гарантира платежоспособността на нефинансови предприятия, които са установени и имат основни центрове на дейност в Испания, които се считат за системни или стратегически за националната икономика и изпитват временни затруднения поради пандемията от Covid-19. Той подчертава, че разглежданата мярка, насочена към приемането на мерки за рекапитализация с бюджет от 10 милиарда евро, без съмнение представлява схема за държавни помощи, но е пропорционална и недискриминационна.
Решение Ryanair DAC/Комисия от 19 май 2021 г. (T-628/20)

В различни решения Комисията установила, че арбитражно решение, което определя за гръцкия производител на алуминий Mytilinaios цена на електроенергията, плащана на DEI (гръцки производител и доставчик на електроенергия), за която се твърди, че е преференциална, всъщност не включва предоставяне на предимство. Общият съд отменя тези решения, като счита, че Комисията е била длъжна да осъществи внимателна, достатъчна и пълна проверка по въпроса дали на Mytilinaios евентуално е било предоставено предимство с арбитражното решение и за тази цел да извърши сложни икономически и технически преценки.
Решение DEI/Комисия от 22 септември 2021 г. (T-639/14 и др.).

Кооперативно дружество и работодатели на рибари подават жалби срещу решението на Комисията да не повдига възражения по помощта, свързана с изграждането на първите във Франция ветроенергийни паркове в морето. Общият съд установява, че тези лица не са имали право да подават такива жалби, тъй като, от една страна, не са в конкурентно положение спрямо операторите на ветроенергийните паркове, и от друга страна, не са доказали опасността от конкретно въздействие на въпросните помощи върху тяхното положение.
Решение CAPA и др./Комисия от 15 септември 2021 г. (T-777/19)

В спор между бивш сержант в словенската армия и Министерството на отбраната относно възнаграждението за дейността му по носене на дежурство, Съдът уточнява случаите, в които Директивата за организацията на работното време не се прилага за дейностите, извършвани от военнослужещи. Освен това тази директива допуска за период на дежурство, през който военнослужещият е длъжен да остане в казармата по назначението си, без да извършва реална трудова дейност, да се определи различно възнаграждение от това за период на дежурство, през който той действително полага труд.
Решение Ministrstvo za obrambo от 15 юли 2021 г., (C-742/19)

По преюдициално запитване, отправено от люксембургски съд, Съдът тълкува Директивата за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск. Той посочва, че държава членка не може да обвързва правото на родителски отпуск с изискването родителят да е бил нает на работа към момента на раждането или на осиновяване на детето. Тази държава членка обаче може да изисква родителят да е бил нает на работа за непрекъснат период от поне дванадесет месеца, непосредствено преди началото на родителския отпуск.
Решение XI/Caisse pour l‘avenir des enfants от 25 февруари 2021 г. (C-129/20)

В Италия е отказвано отпускането на помощ за раждане и помощ за майчинство на редица граждани на трети държави, които притежават единно разрешение за работа, получено по силата на националната правна уредба, с която се транспонира Директива на Съюза, с мотива, че тези лица нямат статут на дългосрочно пребиваващи. Сезиран от Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия), Съдът постановява, че тези граждани на трети държави имат право да получат посочените помощи, предвидени в италианската правна уредба.
Решение O. D. и др./Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS) от 2 септември 2021 г. (C-350/20)

През 2016 г. Европейският банков орган (ЕБО) издава Насоки относно контрола на продукти и правилата за управление на банкови продукти на дребно. С обявление, публикувано на неговия уебсайт, Autorité de contrôle prudentiel et de résolution (ACPR, Франция) известява, че се е съобразил с тези насоки, правейки ги по този начин приложими за всички финансови институции под негов надзор. Тогава Fédération bancaire française (FBF) подава пред френския Conseil d’État жалба за отмяна на обявлението, тъй като счита, че ЕБО не е компетентен да ги издава. Държавният съвет отправи преюдициално запитване до Съда относно наличните способи за защита, чиято цел е да осигурят контрола за законосъобразност на спорните насоки и относно тяхната валидност. Съдът заявява, че преюдициалното производство може да се използва, за да се провери тази валидност и че в този случай насоките са валидни.
Решение FBF от 15 юли 2021 г. (C-911/19)

С оглед на влошаването на положението в областта на правата на човека, правовата държава и демокрацията, през 2017 г. Съветът на Европейския съюз приема регламент, който въвежда ограничителни мерки срещу Венецуела. След това Венецуела иска от Общия съд да отмени тези мерки, но той приема, че тя няма право да обжалва подобен регламент. Сезиран с жалба, Съдът напротив, приема, че тази държава има процесуална легитимация да обжалва регламент, който въвежда ограничителни мерки срещу нея, и поради това връща делото на Общия съд, за да се произнесе с решение по същество по жалбата за отмяна.
Решение Венецуела/Съвет от 22 юни 2021 г. (C-872/19)