Правораздавателната дейност

Оператор на станция многократно иска от работодателя си да бъде назначена на длъжност с фиксирано работно време. Искането ѝ се основава на необходимостта да се грижи за сина си, страдащ от тежко увреждане и пълна инвалидност. Работодателят временно ѝ предоставя някои улеснения. Той обаче отказва да направи тези улеснения постоянни. Операторът оспорва този отказ и делото е отнесено до италианския касационен съд. Тази юрисдикция сезира Съда, тъй като има съмнения относно тълкуването на правото на Съюза в областта на защитата срещу непряка дискриминация на служител, който се грижи за своето ненавършило пълнолетие дете с тежко увреждане, тъй като самият служител не е лице с увреждане. В отговора си Съдът посочва, че съгласно текста на Рамковата директива за равно третиране в областта на заетостта и професиите забраната за непряка дискриминация, основана на увреждане, се отнася и за служител, който е жертва на такава дискриминация, тъй като оказва помощ на детето си с увреждане.

Решение от 11 септември 2025 г., Bervidi (C‑38/24)

Датският Закон за обществените жилища има за цел да намали процента на семейните обществени жилища в „променящите се зони“. Тези зони се характеризират по-специално с факта, че през последните пет години делът на „имигрантите от незападни страни и техните потомци“ е надвишил 50 %. В приложение на този закон част от договорите за наем на семейни обществени жилища, намиращи се в две жилищни зони на общините Слагелсе и Копенхаген, са прекратени или предстои да бъдат прекратени. Датският съд, пред който са отнесени спорове за прекратяването на тези договори, иска да се установи дали разглежданата правна уредба представлява пряка или непряка дискриминация, основана на етнически произход. В решението си Съдът уточнява положенията, които могат да представляват дискриминация, основана на етнически произход. Съдът подчертава, че етническият произход почива на няколко фактора. Сам по себе си критерий като гражданството или държавата, в която съответното лице се е родило, не е достатъчен, за да се определи принадлежността към дадена етническа група. За целите на разглеждането на евентуална пряка дискриминация националният съд следва да провери дали критерият, отнасящ се за дела на имигрантите и техните потомци, действително се основава на етническия произход на повечето от жителите на „променящите се зони“ и дали поради това те са подложени на по-неблагоприятно третиране, като повишен риск от предсрочно прекратяване на договорите за наем. Ако националната юрисдикция установи евентуална непряка дискриминация, тя ще трябва да провери дали дискриминацията все пак е обоснована. На това основание тя трябва по-специално да се увери, че въпросният закон преследва пропорционално цел от общ интерес, и по-конкретно, че е съобразен с основното право на зачитане на жилището.

Решение от 18 декември 2025 г., Slagelse Almennyttige Boligselskab, Afdeling Schackenborgvaenge (C‑417/23)

В две свои решения полският конституционен съд приема, че някои разпоредби на Договорите, така както ги тълкува Съдът, противоречат на конституцията на страната, и изрично окачествява практиката на Съда относно правото на ефективна правна защита като постановена при превишаване на предоставените на Съда правомощия (ultra vires). Тъй като счита, че тези решения нарушават няколко основни принципа на правото на Съюза, включително неговото предимство, Комисията предявява пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу Полша. Съдът уважава този иск и постановява, че Полша не е изпълнила задълженията си поради нарушаването от нейния Конституционен съд на принципа на ефективна съдебна защита и несъобразяването му с предимството, автономността, ефективността и еднаквото прилагане на правото на Съюза и със задължителната сила на актовете на Съда. Съдът уважава иска на Комисията и в частта, в която тя сочи тежки нарушения при назначаването на трима от съдиите в полския Конституционен съд и на председателката на този съд, които създават съмнения в статута на този конституционен съд като създаден със закон независим и безпристрастен съд по смисъла на правото на Съюза.

Решение от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — Предимство на правото на Съюза) (C‑448/23)

Вследствие на военната агресия на Русия срещу Украйна през 2022 г. Европейският съюз приема поредица от ограничителни мерки. През 2023 г. Съветът на Европейския съюз разширява критериите за определяне на лицата или образуванията, към които се прилагат тези мерки. По този начин нов критерий дава възможност да се замразят финансовите средства и икономическите ресурси на образувания, извършващи дейност в руския ИТ сектор, с лиценз, издаден от Центъра за лицензиране, сертифициране и защита на държавните тайни на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), или лиценз за „оръжия и военно оборудване“, издаден от Министерството на промишлеността и търговията на Русия. Positive Group PAO е руско дружество в областта на киберсигурността, което притежава такъв лиценз чрез дъщерното си дружество и е включено в списъка на санкционираните образувания. То иска включването му в този списък да бъде отменено, но Общият съд отхвърля жалбата му. Той счита, че използваният критерий е ясен, правно предвидим и пропорционален на преследваните цели, а именно оказване на натиск върху Москва и възпиране на способността ѝ да води военни действия, включително в областта на информацията. Съветът не е допуснал грешка, като е приел, че поради зависимостта си от лиценз, издаден от ФСБ, дружеството е трябвало да бъде включено в списъка, въпреки че лицензът е притежаван от дъщерното му дружество.

Решение от 10 септември 2025 г., Positive Group/Съвет (T‑573/23)

Молбата на гражданин на трета страна за международна закрила може да бъде отхвърлена по реда на ускорена процедура на границата, когато страната му на произход е определена като „сигурна“ от държава членка. Съдът уточнява, че това определяне може да се извърши със законодателен акт, при условие че този акт подлежи на ефективен съдебен контрол. Източниците на информация, на които се основава определянето като сигурна страна на произход, трябва да бъдат достъпни за кандидата и за националния съд. Държава членка обаче не може да включи дадена страна в списъка на сигурните страни на произход, ако тази страна не предоставя достатъчна закрила на цялото си население.

Решение от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli (C‑758/24 и C‑759/24)

Две лица, търсещи убежище в Ирландия, са принудени да живеят в неподходящи условия, след като държавата се е позовала на претоварването на центровете си, за да им откаже да ги настани. Съдът приема, че дори в контекста на масово и непредвидимо навлизане на кандидати за международна закрила, този вид отказ представлява тежко нарушение на правото на Съюза и може да ангажира отговорността на държавата. Съдът припомня, че въз основа на Директивата за „приемане“ държавите членки са длъжни да гарантират на кандидатите за международна закрила условия на приемане, осигуряващи подходящ стандарт на живот както под формата на настаняване, така и на финансова помощ, бонове или комбинация от тези форми в подкрепа на достоен начин на живот.

Решение от 1 август 2025 г., The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth и др. (C‑97/24)

Мъж от Ирак иска убежище в Гърция, като се позовава на реална опасност за живота си. Искането му е отхвърлено, а след това жалбата му е счетена за „очевидно неоснователна“ само защото не се е явил лично пред компетентната комисия. Всъщност гръцкото законодателство предвижда в такъв случай автоматична презумпция за злоупотреба с правото на обжалване. Съдът постановява, че това правило нарушава правото на Съюза: изискването за лично явяване, за да се разгледа жалбата, е непропорционално, тъй като служи само за проверка на присъствието на заинтересованото лице, но не и за действителното му изслушване. Гърция е трябвало да предложи по-малко ограничителни мерки, например представителство от адвокат, явяване на местно равнище или обикновено доказателство за присъствие, за да се гарантира действителен достъп до ефективни правни средства за защита.

Решение от 3 юли 2025 г., Al Nasiria (C‑610/23)

Германско дружество продава хранителна добавка на основата на шафран и сок от пъпеш, като твърди, че тя подобрява настроението и намалява стреса и умората. Сдружение оспорва тази рекламна практика пред съдилищата, тъй като счита, че става въпрос за здравни претенции, които противоречат на правото на Съюза. Съдът приема, че докато Комисията не завърши научната проверка на здравните претенции относно растителни субстанции и не ги включи в официалните списъци, тези претенции не могат да бъдат използвани в рекламата, освен ако не се ползват от преходен режим, а случаят не е такъв.

Решение от 30 април 2025 г., Novel Nutriology (C‑386/23)

През 2019 г. италианското дружество Nero Lifestyle подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на словната марка „NERO CHAMPAGNE“. Comité interprofessionnel du vin de Champagne и Institut national de l’origine et de la qualité подават възражение срещу тази заявка. Те поддържат, че марката може неправомерно да извлича полза от репутацията на стоките със защитено наименование за произход „Champagne“, чиято защита предоставя гаранция за качество поради географския им произход. Възражението е частично отхвърлено от EUIPO и професионалните организации отнасят спора до Общия съд. С решението си Общият съд отменя решението на EUIPO и уважава възражението. Така заявката за регистрация на марката „NERO CHAMPAGNE“ е отхвърлена.

Решение от 25 юни 2025 г., Comité interprofessionnel du vin de Champagne и INAO/EUIPO – Nero Lifestyle (NERO CHAMPAGNE) (T‑239/23)

Кубът на Рубик не може да бъде защитен като марка на Съюза: Общият съд потвърждава отмяната на регистрираните марки за този прочут триизмерен пъзел. EUIPO приема, че формата на куба, решетъчната му структура и разграничението на стените му съответстват на технически елементи, необходими за функционирането му, което прави невъзможна тяхната защита от правото на марките. Spin Master, притежател на въпросните марки, поддържа, че някои елементи, по-специално цветовете, не са технически. Общият съд отхвърля тези доводи, като пояснява, че цветовете са само вторична подробност, която служи за разграничаване на стените, и че основната част от формата — квадратчетата, решетъчната структура и разграничението на стените — отговаря на техническа нужда: позволява въртенето и определянето на елементите на пъзела. Тъй като всички съществени характеристики на куба са свързани с неговата функция, те не могат да бъдат защитени като марка и поради това решенията на EUIPO са потвърдени.

Решение от 9 юли 2025 г., Spin Master Toys UK/EUIPO – Verdes Innovations (Форма на куб със стени с решетъчна структура и различни цветове) (T‑1170/23—T‑1173/23)

Общият съд отменя решенията на EUIPO, с които Ferrari е лишено от правата си върху словната марка „TESTAROSSA“ за автомобили, резервни части, принадлежности и умалени модели, след като тази служба е счела, че марката не е била реално използвана между 2010 г. и 2015 г. Общият съд констатира, че макар моделът „Testarossa“ вече да не се произвежда от 1996 г., през съответния период оторизирани дилъри и дистрибутори са продавали употребявани автомобили и че това използване, заедно с предоставяната от Ferrari услуга по удостоверяване, представлява реално използване на марката с мълчаливото съгласие на производителя. Той приема, че същото се отнася и за резервните части и принадлежностите, чийто произход е бил проверен в рамките на услугата по удостоверяване. Що се отнася до умалените модели, той отбелязва, че марката е била използвана от трети лица с обозначението „официален лицензиран продукт на „Ferrari“, което е гарантирало търговския произход на играчките и е доказало реално използване с мълчаливото съгласие на Ferrari. Така Общият съд заключава, че Ferrari действително е запазило използването на марката „TESTAROSSA“ за всички разглеждани стоки.

Решение от 2 юли 2025 г., Ferrari/EUIPO – Hesse (TESTAROSSA) (T‑1103/23 и T‑1104/23)

Apple удържа комисиона върху цената на продавани в неговия App Store приложения на външни разработчици. Според две нидерландски фондации, които защитават колективните интереси на множество ползватели на устройства на Apple, които ползватели не са, но могат да бъдат идентифицирани, тези комисиони са прекомерни и въпросните ползватели понасят вреда. Фондациите се оплакват от антиконкурентното поведение на Apple и на това основание сезират нидерландските съдилища. Apple обаче оспорва компетентността на нидерландския съд, тъй като според него твърдяното вредоносно събитие не е настъпило в Нидерландия, и по-конкретно в Амстердам. След като му е отправено запитване в този контекст, Съдът отбелязва, че въпросният App Store е създаден конкретно за нидерландския пазар. Следователно вредата, за която се твърди, че е претърпяна при покупките в това виртуално пространство, може да настъпи на тази територия, при това независимо от мястото, където са се намирали съответните ползватели в момента на покупката. Ето защо нидерландският съд има международна и териториална компетентност.

Решение от 2 декември 2025 г., Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims (C‑34/24)

Бивш ръководител на ETA, вече осъдена във Франция на 20 години лишаване от свобода за деяния, свързани с тероризъм, е преследвана в Испания за същото нападение, извършено през 1997 г., което би могло да доведе до общо наказание не по-малко от 50 години без законоустановено ограничение. Сезиран от испански съд относно прилагането на принципа ne bis in idem, Съдът припомня, че дадено лице не може да бъде преследвано два пъти в Съюза за едни и същи деяния, дори правната квалификация да е различна в отделните държави. Испанският съд следва да провери дали деянията, за които е постановена присъда във Франция, са по същество идентични с тези, за които срещу лицето е образувано наказателно преследване в Испания.

Решение от 11 септември 2025 г., MSIG (C‑802/23)

Жена е открила, че на румънския уебсайт www.publi24.ro е публикувана подвеждаща реклама, в която се твърди, че предлага сексуални услуги и която съдържа снимки и нейния телефонен номер, използвани без нейно съгласие. Russmedia Digital, оператор на уебсайта, е премахнал съобщението в рамките на час, но то вече е било копирано на други уебсайтове. След като тази жена получава обезщетение в първоинстанционно производство, а впоследствие това дружество е освободено от отговорност във въззивно производство, тъй като е счетено, че е само доставчик на хостинг услуга, тя отнася спора до Апелативен съд Клуж, който отправя запитване до Съда относно задълженията в рамките на електронен пазар съгласно Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД). Съдът постановява, че операторът на уебсайт за онлайн пазар носи отговорност за обработването на личните данни, които се съдържат в публикуваните на неговата платформа обяви, и преди всяко публикуване трябва да установи обявите, съдържащи чувствителни данни, да провери самоличността или изричното съгласие на съответното лице и да откаже публикуването при липсата на такова съгласие. Съдът уточнява също, че операторът трябва да въведе подходящи технически мерки, за да попречи на незаконното копиране на обяви, съдържащи чувствителни данни, на други уебсайтове и че не може да се позове на освобождаването от отговорност, предвидено в Директивата за електронната търговия, за да се отклони от задълженията, наложени от ОРЗД.

Решение от 2 декември 2025 г., Russmedia Digital и Inform Media Press (C‑492/23)

Сдружение оспорва пред френския орган за защита на личните данни задължението, наложено на клиентите на SNCF Connect, да посочат „господин“ или „госпожа“ при извършване на онлайн покупка, като счита, че това събиране на данни за идентичност от мъжки или женски пол не е необходимо с оглед на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД). Съдът припомня, че могат да бъдат събирани само данни, от които има конкретна полза, и че обработването е законосъобразно само ако е абсолютно необходимо за изпълнението на договор или е обосновано от ясно обяснен законен интерес. Накрая Съдът уточнява, че това обработване не може да бъде обосновано с легитимен интерес, ако той не е обявен, ако надхвърля строго необходимото или ако има опасност да засегне основните права, по-специално в областта на дискриминацията, основана на пола. Събирането на данни относно формата на обръщение към клиентите не е обективно необходимо, по-специално когато има за цел персонализиране на търговската комуникация.

Решение от 9 януари 2025 г., Mousse (C‑394/23)

На австрийски клиент е отказан договор за мобилни телефонни услуги за 10 евро месечно, след като частно дружество напълно автоматизирано е приело, че не е платежоспособен. Австрийски съд установява, че това дружество не е спазило Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), тъй като не е обяснило как е взето решението му. Съдът приема, че съответното лице има право на разбираемо обяснение, когато личните му данни са обработвани: трябва да се посочи кои данни са били използвани и как те са повлияли на резултата, евентуално като се покаже какво би се променило, ако някои данни са били различни. Предприятието не може да се позовава на търговската тайна, за да откаже да предостави тази информация; при позоваване на такава тайна съдът или надзорният орган трябва да реши до каква степен може да бъде предоставен достъпът.

Решение от 27 февруари 2025 г., Dun & Bradstreet Austria (C‑203/22)

Г-н Philippe Latombe, френски гражданин, иска отмяна на решението на Европейската комисия, с което се разрешава предаването на лични данни от Европейския съюз към Съединените щати. Според него американската система не предоставя достатъчна защита, по-специално поради липсата на независимост на Data Protection Review Court (DPRC) и събирането на масиви от данни от американските разузнавателни служби. Общият съд отхвърля жалбата. Той приема, че след приемането на новия президентски указ от 2022 г. Съединените щати са укрепили правната си уредба за защита на данните и че DPRC разполага с достатъчни гаранции за независимост. Всъщност съдиите могат да бъдат освобождавани от длъжност само на валидно основание и работата им не може да бъде повлияна от разузнавателните органи. Общият съд приема също, че събирането на масиви от данни не противоречи на правото на Съюза, тъй като DPRC осигурява последващ съдебен контрол. Освен това Европейската комисия продължава да носи задължението да следи постоянно за спазването на тази правна уредба и ще може да спре изпълнението на решението, в случай че намалее защитата, осигурявана от американската система.

Решение от 3 септември 2025 г., Latombe/Комисия (T‑553/23)

Общият съд осъжда Европейската комисия да заплати обезщетение в размер на 400 евро на германски гражданин, чиито лични данни са били предадени на Съединените щати, когато се е регистрирал за събитие на уебсайта на Конференцията за бъдещето на Европа. Като използва възможността „свързване посредством Facebook“ в EU Login, IP адресът на заинтересованото лице е предаден на Meta Platforms без подходяща гаранция и без да е налице каквото и да било решение относно адекватното ниво на защита, приложимо към тогавашния момент. Общият съд приема, че Комисията трябва да носи отговорност за това предаване, тъй като не е спазила нито едно от предвидените в правото на Съюза условия за изпращане на данни към трета държава. Той признава, че е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправни субекти, и че е претърпяна неимуществена вреда, свързана с несигурността относно обработването на данни, което ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.

Решение от 8 януари 2025 г., Bindl/Комисия (T‑354/22)

Гърция е осъдена за това, че не е изпълнила съдебно решение от 2014 г., с което ѝ е разпоредено да прекрати използването на депо за отпадъци, разположено в националния морски парк Zakynthos, защитено местообитание на костенурката „Caretta-Caretta“. Въпреки контактите с Комисията между 2014 г. и 2023 г. депото не е било закрито или преустроено в съответствие с европейските директиви относно отпадъците и е продължило да приема отпадъци до края на 2017 г. Като констатира това продължаващо неизпълнение на задължения, Съдът налага на Гърция периодична имуществена санкция в размер на 12 500 евро за всеки ден забава до пълното изпълнение на съдебното решение, както и еднократна сума в размер на 5,5 милиона евро поради тежестта и продължителността на нарушението, рисковете за здравето и за околната среда, както и многократно неизпълнение на задължения от Гърция при управлението на отпадъците.

Решение от 9 октомври 2025 г., Комисия/Гърция (Изпълнение на съдебното решение относно депото за отпадъци в Zakynthos) (C‑368/24)

Журналистка от New York Times подава искане до Европейската комисия за достъп до текстовите съобщения, разменени между председателя ѝ Урсула фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на Pfizer, тъй като счита, че тези съобщения са послужили при преговорите за закупуване на ваксини срещу COVID-19. Комисията отхвърля искането, като твърди, че не разполага с тези съобщения. Общият съд обаче констатира, че дадените обяснения са неясни и променящи се и че Комисията не е посочила ясно къде и как е търсила тези документи, нито дали съобщенията са били заличени или изгубени. Освен това журналистката е предоставила достоверни доказателства, показващи, че е много вероятно да е имало такава размяна на съобщения. Общият съд приема, че една европейска институция не може просто да отрича, че притежава документи без сериозни доказателства, особено за толкова важни публични решения. Ето защо той отменя решението на Комисията да откаже достъп до документите.

Решение от 14 май 2025 г., Stevi и The New York Times/Комисия (T‑36/23)