През 2004 г. десет нови държави членки се присъединиха към Европейския съюз. Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Словения засвидетелстваха своето доверие в европейското изграждане. Две десетилетия по-късно отбелязваме рамо до рамо с тези държави членки 20ата годишнина от тяхното присъединяване. Най-голямото разширяване, което Съюзът познава, едновременно по население и по брой страни, разшири хоризонта ни. То даде ново лице на общото правно пространство на Съюза, като го обогати с ново културно и интелектуално разнообразие. Става въпрос за голямо предизвикателство за Съюза, с оглед на степента на интеграция, достигната от него през 2004 г., от една страна, и на икономическото, историческото и езиковото многообразие, което носят десетте нови държави членки, от друга страна. Това присъединяване изискваше от тях значително усилие и твърда решимост за провеждане на необходимите политически, икономически и правни реформи. За мащабите на Съда едновременното приемане на десетте държави членки породи дълбоки и трайни промени в работните методи.
За отбелязване на годишнината от това значимо събитие Съдът организира през 2024 г. колоквиум със заглавие „Съдът чества 20 години присъединяване на 10 държави към Европейския съюз: нов конституционен момент за Европа“, чиято цел е да оцени поуките, извлечени от разширяването и от укрепването на европейската интеграция. На колоквиума ще бъдат засегнати темите за въздействието на разширяването от 2004 г. както от политическа и правна, така и от икономическа гледна точка, за самия Съюз и за десетте нови държави членки. По-конкретно, на него ще се разгледа приносът на десетте нови държави членки към развитието на Съюза като „съюз на ценности“, основан на общи ценности като демокрацията, правовата държава, основните права и зачитането на малцинствата.
Освен това 2024 г. ще бъде годината на привеждане в действие на намереното през 2023 г. политическо съгласие за частичното прехвърляне на преюдициална компетентност от Съда на Общия съд. Това привеждане в действие ще предполага по-специално изменението на процедурните правилници на Съда и на Общия съд, както и различни приспособявания на работните методи на двете юрисдикции и в ежедневното функциониране на институцията, като например адаптиране на информационните системи.
По-нататък, продължавайки своята цифрова трансформация, институцията се адаптира към новите предизвикателства и възможности, които предстоят, основно в областите на изкуствения интелект и киберсигурността. Разработват се и се използват нови инструменти, по-конкретно тези, базирани на технологиите на изкуствения интелект, с цел да се съдейства на двете юрисдикции да провеждат успешно мисията си и така да оптимизират съдебните производства. Употребата на тези инструменти трябва да гарантира владеенето на данните и да се извършва при спазване на основните права и принципите на етиката. Впрочем Регламент 2023/2841, който има за цел да гарантира високо общо ниво на киберсигурност във всички институции на Съюза, има пряко въздействие за Съда и предполага в частност въвеждането на вътрешна рамка за управление на рисковете, свързани с киберсигурността, както и редовно оценяване на ефикасността на тези мерки, при отчитане на развитието на рисковете.
