Правораздавателната дейност

А | Съдът на ЕС през 2023 г.
B | Общият съд през 2023 г.
C | Съдебната практика през 2023 г.

 
Start Scroll

А | Съдът на ЕС през 2023 г

Съдът разглежда главно:

  • преюдициални запитвания

Когато национален съд има съмнения относно тълкуването на акт, приет от Съюза, или относно валидността му, националният съд спира висящото пред него производство и сезира Съда. След получаване на разяснения в постановения от Съда акт националният съд може да реши отнесения пред него спор. За делата, които изискват отговор в много кратък срок (например в областта на убежището, граничния контрол, отвличането на деца и т.н.), е предвидено спешно преюдициално производство (СПП);

  • преки жалби или искове, с които се цели:
    • отмяна на акт на Съюза („жалби за отмяна“) или
    • установяване, че държава членка не спазва правото на Съюза („искове за установяване на неизпълнение на задължения“). Ако държавата членка не се съобрази с решението, с което е установено неизпълнението на задължения, в следващо производство, наречено производство за установяване на „двойно неизпълнение“, Съдът може да ѝ наложи имуществена санкция;
  • жалби срещу постановени от Общия съд актове, с които Съдът може да отмени акт на Общия съд;
  • искания за становище по съвместимостта с Договорите на споразумение, което Съюзът предвижда да сключи с трета държава или с международна организация (подавани от държава членка или от европейска институция).

Дейност и развитие на Съда на ЕС

Последните месеци на 2023 г. бяха белязани от преговорите по законодателното искане, отправено през ноември 2022 г. от Съда до Европейския парламент и до Съвета, от една страна, да се прехвърли на Общия съд преюдициалната компетентност на Съда в шест специфични области (данъка върху добавената стойност, акцизите, митническия кодекс, тарифното класиране на стоки в Комбинираната номенклатура, обезщетяване и помощ на пътниците, както и системата за размяна на квоти за емисии на парникови газове), и от друга страна, да се разшири приложното поле на механизма, влязъл в сила през май 2019 г., за предварително допускане на жалбите срещу решения на Общия съд. Целта на това законодателно искане е да се даде възможност за осигуряване, в интерес на гражданите да получават качествено правосъдие в разумни срокове, на по-балансирано разпределение на работната натовареност между Съда и Общия съд, който от юли 2022 г. разполага с двама съдии от държава членка (т.е. общо 54).

По този начин Съдът ще бъде в състояние да се съсредоточи в по-голяма степен върху основните си задачи на конституционна и върховна юрисдикция на Съюза. Както през последните години, отнесените до Съда спорове, независимо дали по реда на преюдициалното производство или по преки искове или жалби (по-конкретно, искове за установяване на неизпълнение на задължения), се открояват всъщност с чувствителни теми, които редовно мобилизират големия състав, като опазването на ценността правова държава в контекста на национални съдебни реформи, политиката на убежище и имиграция, защитата на личните данни и прилагането на правилата за конкуренция в цифровата ера, борбата срещу дискриминацията или предизвикателствата в областта на околната среда, енергетиката и климата.

Що се отнася до частичното прехвърляне на преюдициална компетентност от Съда на Общия съд, то ще почива на два основни принципа, продиктувани от съображения за правна сигурност, бързина и прозрачност: принципът на „едно гише“, според който всяко преюдициално запитване трябва винаги да бъде изпращано до Съда, който ще определи дали дадено преюдициално дело попада изключително в една или няколко от горепосочените специфични области, и принципът на цялостно прехвърляне на всички преюдициални дела, които са свързани изключително с една от тези специфични области. Ако обаче делото не попада изключително в същите, в частност поради това че повдига независими въпроси на тълкуване на първичното право или на Хартата на основните права на Европейския съюз, то ще бъде разгледано от Съда.

Прехвърлянето на преюдициално дело на Общия съд обаче няма да засяга възможността за последния да препрати делото на Съда, когато прецени, че то изисква принципно решение, и възможността за Съда в изключителни случаи да преразгледа постановеното от Общия съд решение, когато има сериозна опасност да бъде накърнено единството или съгласуваността на правото на Съюза.

След разглеждане и преговори в продължение на няколко месеца, през декември 2023 г. бе постигнато политическо съгласие по това законодателно искане. В рамките на това съгласие е предвидено по-конкретно, че писмените изявления или становища, представени от страна, участвала в преюдициалното производство, ще бъдат публикувани на интернет сайта на Съда в разумен срок след приключването на делото, освен ако тази страна се противопостави на публикуването.

Точният график на формалното приемане на измененията на Статута на Съда на Европейския съюз и датата на влизането им в сила все още не са окончателно известни към момента на изготвяне на настоящия доклад и остава още работа за довършване, особено що се отнася до изменението на процедурните правилници на Съда и на Общия съд, което е необходимо за прилагането на тази реформа. Това принципно одобрение обаче отваря вратата към предефиниране на контурите на функционирането на юрисдикциите на Съюза в идните години.

По отношение на състава на Съда той претърпя промяна през 2023 г. във връзка с прекратяването на функциите на генералния адвокат г-н Pitruzzella вследствие на назначаването му за съдия в италианския Конституционен съд.

От гледна точка на статистиката за изтеклата година тя отново отразява ненамаляваща дейност на Съда през последните години. Така през 2023 г. Съдът е сезиран с 821 дела, т.е. с няколко дела повече, отколкото през 2022 г., и е приключил 783 дела — брой, доста сходен с този за предходните три години. Средната продължителност на производствата, общо за всички видове дела, е 16,1 месеца, а броят на висящите дела към 31 декември 2023 г. е 1149 дела.

Koen Lenaerts

Председател на Съда на Европейския съюз

 
821
постъпили дела
518
преюдициални производства, от които
2
СПП
Държави членки, чиито съдилища са отправили основната част от запитванията:
Германия
94
България
51
Полша
48
Италия
43
Румъния
40
60
преки производства, от които:
49
иска за установяване на неизпълнение на задължения и
3
иска за установяване на „двойно неизпълнение“
231
жалби срещу актове на Общия съд
8
молби за правна помощ
Страна, която не е в състояние да поеме разходите за производството, може да поиска правна помощ
 
783
приключени дела
532
преюдициални производства, от които
4
СПП
36
преки производства, от които: в
18
случая е констатирано неизпълнение на задължения от
13
държави членки
3
решения за установяване на „двойно неизпълнение“
201
жалби срещу актове на Общия съд, от които по
37
жалби са отменени актове на Общия съд
Средна продължителност
на производствата:
16,1 месеца
Средна продължителност на спешните
преюдициални производства:
4,3 месеца
 
1 149
висящи дела към 31 декември 2023 г.
Основни разглеждани области:
Държавни помощи и конкуренция
143
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
118
Сближаване на законодателствата
88
Данъчно облагане
83
Защита на потребителите
76
Транспорт
63
Околна среда
51
Принципи на правото на Съюза
50
Социална политика
47
Интелектуална собственост
47

Членовете на Съда на ЕС

Съдът е съставен от 27 съдии и 11 генерални адвокати.

Съдиите и генералните адвокати се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват съответните функции. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване.

Избират се измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията за заемане на най-висши съдебни длъжности в съответните им държави или са юристи с призната компетентност.

Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост.

Съдиите от Съда избират помежду си председател и заместник-председател. Съдиите и генералните адвокати назначават секретар за срок от шест години.

Задължение на генералния адвокат е, като действа с пълна безпристрастност и независимост, да представя правно становище, наречено „заключение“, по делата, с които е сезиран. Това становище не е правно обвързващо, но позволява да се внесе допълнителен поглед върху предмета на спора.

През 2023 г. няма назначаване на нов член на Съда на ЕС.

K. Lenaerts

Председател

L. Бay Larsen

Заместник-председател

Ал. Арабаджиев

Председател на I състав

А. Prechal

Председател на II състав

K. Jürimäe

Председател на III състав

C. Lycourgos

Председател на IV състав

E. Regan

Председател на V състав

M. Szpunar

Първи генерален адвокат

T. von Danwitz

Председател на VI състав

F. Biltgen

Председател на VII състав

N. J. Cardoso da Silva Piçarra

Председател на VIII състав

Z. Csehi

Председател на X състав

O. Spineanu-Matei

Председател на IX състав

J. Kokott

Генерален адвокат

M. Ilešič

Съдия

J.-C. Бonichot

Съдия

M. Safjan

Съдия

S. Rodin

Съдия

M. Campos Sánchez-Бordona

Генерален адвокат

P. G. Xuereb

Съдия

L. S. Rossi

Съдия

I. Jarukaitis

Съдия

P. Pikamäe

Генерален адвокат

А. Kumin

Съдия

N. Jääskinen

Съдия

N. Wahl

Съдия

J. Richard de la Tour

Генерален адвокат

А. Rantos

Генерален адвокат

I. Ziemele

Съдия

J. Passer

Съдия

D. Gratsias

Съдия

M. L. Аrastey Sahún

Съдия

А. M. Collins

Генерален адвокат

M. Gavalec

Съдия

N. Emiliou

Генерален адвокат

T. Ćapeta

Генерален адвокат

L. Medina

Генерален адвокат

А. Calot Escobar

Секретар

Протоколен ред от 15.11.2023 г.

B | Общият съд през 2023 г

Общият съд може да бъде сезиран като първа инстанция в преки производства по жалби на физически или юридически лица (граждани, търговски дружества, сдружения и т.н.), когато те са лично и пряко засегнати, и на държави членки срещу актове на институциите, органите или службите на Европейския съюз и по искове за обезщетение за вреди, причинени от институциите или техните служители.

Голяма част от делата пред него са от икономическо естество: интелектуална собственост (марки и дизайни на Европейския съюз), конкуренция, държавни помощи, банков и финансов надзор.

Общият съд е компетентен да се произнася и в областта на публичната служба по спорове между Европейския съюз и неговите служители.

Съдебните актове на Общия съд могат да бъдат обжалвани пред Съда само по правни въпроси. Съдът допуска за разглеждане жалби по дела, които вече са разглеждани два пъти (от независим апелативен състав, след това от Общия съд), само ако жалбите поставят въпрос, който е съществен от гледна точка на единството, последователността или развитието на правото на Съюза.

Дейност и развитие на Общия съд

Marc van der Woude

Председател на Общия съд

През 2023 г. реформата на Общия съд, предвиждаща удвояване на броя на съдиите в него (Регламент 2015/2422), прояви напълно действието си. Съдебните статистики на юрисдикцията свидетелстват за това. Общият съд приключи 904 дела спрямо 868 постъпили дела (без да се отчитат 404-те идентични дела, постъпили в края на годината), намалявайки по този начин броя на висящите дела. Средната продължителност на производствата впрочем беше запазена на задоволително ниво: 18,2 месеца средно, което е индикатор за ефикасно обработване на делата.

Едновременно с това Общият съд консолидира практиката си, състояща се в разпределяне на повече дела на разширени съдебни състави. През 2023 г. 13,6 % от приключените дела са приключени от разширени съдебни състави и не по-малко от 120 дела са разпределени на такива съдебни състави. За някои изключително важни дела Общият съд вече не се колебае да ги разпределя на своя голям състав, който се състои от 15 съдии. По-конкретно, именно в този тържествен съдебен състав Общият съд постанови решението по дело Венецуела/Съвет относно ограничителните мерки, приети от Съвета на Европейския съюз по отношение на венецуелски лица и образувания (T-65/18 RENV: вж. глава „Преглед на важните решения през годината“). На големия състав са разпределени и четири дела, започнати от четири европейски съдийски организации, във връзка с националния план за възстановяване и устойчивост на Полша (T-530/22—T-533/22), и две дела, свързани с ограничителните мерки, въведени от Европейския съюз спрямо Русия поради войната в Украйна (дела T-635/22 и T-644/22).

Тези удовлетворителни резултати се дължат отчасти на стабилността в състава на юрисдикцията. Всъщност само двама от съдиите в нея напуснаха длъжността си през 2023 г., а именно съдиите г-н Frimodt Nielsen и г-н Valančius, заместени съответно от съдиите г-н Kalėda и г-жа Spangsberg Grønfeldt. Благодаря им тук за техния принос към доброто правораздаване в Съюза. 2023 г. беше също така годината, в която след 18 години на добра и вярна служба напусна длъжността си секретарят г-н Coulon и встъпи заместилият го г-н Di Bucci. По повод на приключването на функциите на г-н Coulon беше организиран колоквиум по процесуално право на Съюза, в който се преплетоха почитания и изказвания на високо ниво.

През цялата 2023 г. Общият съд продължи процеса на своята модернизация, по-специално за да подобри разглеждането на най-обемните и сложни дела. Тези дела, обикновено в областта на икономическото и финансовото право, заслужават проактивен подход, адаптиран що се отнася както до разпределянето на средствата, така и до планирането на работата. Този подход, към който ще бъдат асоциирани представителите на страните, ще позволи да се намали продължителността на производството и да се отговори по-целенасочено на очакванията на страните.

Освен това, за да отговори напълно на оправданите правни очаквания на гражданите по повод на предстоящото частично прехвърляне на преюдициалната компетентност за някои специфични области и на разширяването на механизма за предварително допускане на жалбите, Общият съд работи през цялата 2023 г. по необходимите промени в начина си на организация, както и по бъдещите си процесуални правила.

 
1 271 *
постъпили дела
1 148
преки производства, от които:
Интелектуална и индустриална собственост
309
Публична служба на ЕС
75
Държавни помощи и конкуренция
23
13
преки производства, образувани по инициатива на държави членки
65
молби за правна помощ
Страна, която не е в състояние да поеме разходите за производството, може да поиска правна помощ.
* В края на 2023 г. в Общия съд постъпи извънредна поредица от 404 дела, идентични по същество, относно придобити права или права в процес на придобиване в допълнителния пенсионен режим на европейските депутати. Тези дела бяха съединени. Ако ги отразим като едно дело, чистите цифри са 868 постъпили дела (745 преки производства) и 1 438 висящи дела

Правораздавателни нововъведения

Savvas S. Papasavvas

Заместник-председател на Общия съд

Делата пред Общия съд еволюират постоянно. Под подтика на жалбите и исковете на физически и юридически лица, всяко съдебно решение има принос за правораздаването. 2023 г. не беше изключение от правилото и в нея Общият съд се занима с нови въпроси в класически области, но също така постави жалоните на процедури, които претърпяват постоянно развитие. През тази година имаше и повод за големия състав да се събере по специфичен въпрос на общата външна политика и политика на сигурност.

Още от своето създаване процедурата за контрол върху прилагането на правилата за конкуренция е част от процедурите, поверени на Общия съд. Така той разполага с особена експертиза в тази област. Същевременно, тъй като правната среда в тази област, както и в други, е в непрекъснат процес на промяна, пред него постоянно се поставят за разглеждане нови въпроси. Такъв е по-конкретно случаят на решение от 24 май 2023 г., Meta Platforms Ireland/Комисия (T-451/20), в което Общият съд за първи път разглежда законосъобразността на искане за предоставяне на информация по ключови думи на основание Регламент № 1/2003, както и законосъобразността на процедура за виртуална зала за данни за обработка на документи, съдържащи чувствителни лични данни. За Общия съд става въпрос да се увери, че Комисията е ограничила искането си само до данните, необходими за проверката на презумпциите за нарушения, които обосновават провеждането на нейното разследване (вж. раздела „На фокус“).

По същия начин, колкото и класически и регламентиран да е, режимът на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз породи интересни и неразглеждани досега въпроси. Общият съд беше сезиран с иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които International Management Group твърди, че е претърпяла вследствие на изтичането в пресата на доклад за разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLАF) относно нейния правен статут. Ищцата се позовава на незаконосъобразното поведение на Комисията, с която е сключила няколко договора, както и на това на OLАF. По този повод в решение от 28 юни 2023 г., IMG/Комисия (T-752/20), Общият съд внася уточнения относно условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се установи достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти.

Първенството сред процедурите, които претърпяват постоянно развитие, държи тази по банкови и финансови дела. По-точно, Общият съд разглежда нарастващ брой жалби, произтичащи от въведения през 2014 г. Единен механизъм за преструктуриране. Този механизъм предвижда рамка на управление на банкови кризи за преструктурирането на големи банки в някои държави членки. Той се опира в частност на Единния съвет за преструктуриране, чиято задача е да подготви и да изпълни преструктурирането на банките, които са проблемни или има вероятност да станат проблемни. По-конкретно, с няколко решения, постановени на 22 ноември 2023 г., Общият съд се произнася по нов начин по искане за отмяна на решение на Единния съвет за преструктуриране относно евентуално обезщетяване на акционерите и кредиторите, засегнати от банково преструктуриране (съединени дела T-302/20, T-303/20 и T-307/20, Del Valle Ruíz и др./ЕСП, както и дела T-304/20, Molina Fernández/ЕСП, T-330/20, АCMO и др./ЕСП и T-340/20, Galván Fernández-Guillén/ЕСП).

Накрая, не мога да не отбележа като правораздавателно нововъведение, белязало изтеклата година, решението от 13 септември 2023 г., Венецуела/Съвет (T-65/18 RENV: вж. глава „Преглед на важните решения през годината“). Общият съд, заседаващ в голям състав, се произнася по законосъобразността на ограничителни мерки спрямо трета държава, в случая Венецуела, поради постоянното влошаване в тази страна на положението в областта на демокрацията, правовата държава и правата на човека. В този контекст Общият съд разгледа деликатните въпроси за правото на изслушване на тази трета държава и за твърдените нарушения на международното право, на които същата се позовава.

 
904
приключени дела
786
преки производства, от които:
Интелектуална и индустриална собственост
278
Държавни помощи и конкуренция
163
Публична служба на ЕС
66
14
преки производства, образувани по инициатива на държави членки
Средна продължителност
на производствата:
18,2 месеца
Дял на съдебните актове,
обжалвани пред Съда:
31 %
 
1 841
висящи дела (към 31 декември 2023 г.)
Основни разглеждани области:
Институционално право
543
Интелектуална и индустриална собственост
330
Икономическа и парична политика
238
Държавни помощи и конкуренция
176
Ограничителни мерки
116
Публична служба на ЕС
111
Достъп до документи
35
Обществено здравеопазване
32
Селско стопанство
30
Търговска политика
29

Членовете на Общия съд

Общият съд се състои от по двама съдии от държава членка.

Съдиите се избират измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията за заемане на най-висши съдебни длъжности. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване. Съдиите избират помежду си председател и заместник-председател за срок от 3 години. Те назначават секретар за срок от 6 години.

Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост.

През юни 2023 г. г-н Vittorio Di Bucci беше назначен за секретар на Общия съд.

През септември 2023 г. двама съдии встъпиха в длъжност в Общия съд: г-н Saulius Lukas Kalėda (Литва) и г-жа Louise Spangsberg Grønfeldt (Дания)

M. van der Woude

Председател

S. S. Papasavvas

Заместник-председател

D. Spielmann

Председател на I състав

А. Marcoulli

Председател на II състав

F. Schalin

Председател на III състав

R. da Silva Passos

Председател на IV състав

J. Svenningsen

Председател на V състав

M. J. Costeira

Председател на VI състав

K. Kowalik-Bańczyk

Председател на VII състав

Ал. Корнезов

Председател на VIII състав

L. Truchot

Председател на IX състав

O. Porchia

Председател на X състав

M. Jaeger

Съдия

H. Kanninen

Съдия

J. Schwarcz

Съдия

М. Кънчева

Съдия

E. Buttigieg

Съдия

V. Tomljenović

Съдия

S. Gervasoni

Съдия

L. Madise

Съдия

N. Półtorak

Съдия

I. Reine

Съдия

P. Nihoul

Съдия

U. Öberg

Съдия

C. Mac Eochaidh

Съдия

G. De Baere

Съдия

R. Frendo

Съдия

T. R. Pynnä

Съдия

J. С. Laitenberger

Съдия

R. Mastroianni

Съдия

J. Martín y Pérez de Nanclares

Съдия

G. Hesse

Съдия

M. Sampol Pucurull

Съдия

M. Stancu

Съдия

P. Škvařilová-Pelzl

Съдия

I. Nõmm

Съдия

G. Steinfatt

Съдия

R. Norkus

Съдия

T. Perišin

Съдия

D. Petrlík

Съдия

M. Brkan

Съдия

P. Zilgalvis

Съдия

K. Kecsmár

Съдия

I. Gâlea

Съдия

I. Dimitrakopoulos

Съдия

D. Kukovec

Съдия

S. Kingston

Съдия

T. Tóth

Съдия

Б. Ricziová

Съдия

E. Tichy-Fisslberger

Съдия

W. Valasidis

Съдия

S. Verschuur

Съдия

S. L. Kalėda

Съдия

L. Spangsberg Grønfeldt

Съдия

V. Di Bucci

Секретар

Протоколен ред от 27.9.2023 г.

B | Съдебната практика през 2023 г.

На фокус

Взаимодействие между защита на личните данни и конкурентно право

Решение Meta Platforms и др. от 4 юли 2023 г. (C-252/21)

Германският федерален орган за защита на конкуренцията забранява на дружествата от групата Meta да обвързват използването на социалната мрежа Facebook от нейните ползватели в Германия с обработването на техните данни off Facebook без тяхно съгласие. Той приема, че разглежданото обработване на данни не е в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и при това положение представлява злоупотреба на групата Meta с господстващото ѝ положение.

Сезиран от германска юрисдикция в производство, започнато от групата Meta срещу тази забрана, Съдът постановява, че в рамките на разследване на злоупотреба с господстващото положение органът за защита на конкуренцията на държава членка може да констатира нарушение на ОРЗД. Той трябва обаче да си сътрудничи лоялно със специфичните надзорни органи, въведени с този регламент. Ако разглежданото поведение вече е било предмет на решение от страна на тези орган или на Съда, органът за защита на конкуренцията е обвързан от техните преценки относно ОРЗД.

Съдът се произнася и по въпроса дали обработването на т.нар. „чувствителни“ лични данни, по принцип забранено от ОРЗД, може по изключение да бъде разрешено в случаите, когато тези данни явно са били направени обществено достояние от съответното лице. Той постановява, че сам по себе си фактът, че даден ползвател посещава уебсайтове или приложения, които могат да разкрият чувствителни данни като расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни убеждения или сексуална ориентация, не означава, че той явно прави обществено достояние данните си по смисъла на ОРЗД. Това важи и когато ползвател въвежда данни или натиска вградени бутони, освен ако изрично е изразил предварително решението си да направи тези данни публично достъпни за неограничен брой лица.

Фактът, че операторът на мрежата има господстващо положение, не изключва възможността ползвателят да даде валидно и свободно съгласие за обработването на личните си данни. Като се има предвид обаче, че това господстващо положение може да накърни свободата на избор на ползвателите, то е важен фактор за преценката дали съгласието действително е било дадено валидно. Съдът добавя, че операторът носи тежестта да докаже наличието на това съгласие.

ОРЗД

Общият регламент относно защитата на данните (ОРЗД) уеднаквява и урежда правото на Съюза в областта на защитата на личните данни като единен режим.

ОРЗД налага задължения на всеки субект, публичен или частен, когато събира лични данни на територията на Съюза. За субектите, които нарушават задълженията по ОРЗД, са предвидени различни видове санкции.

В цифровата епоха Съюзът закрепва в ОРЗД редица права в полза на лицата като правото на информация, правото да бъдеш забравен, правото на достъп или на изтриване на събраните лични данни, които допринасят за засилване на защитата на правото им на личен живот. Тези правила сe считат за най-стриктните в света, що се отнася до защитата на личните данни.

Данни „off Facebook“

Meta Platforms Ireland управлява предлагането на социалната онлайн мрежа Facebook в Съюза. При регистрация във Facebook неговите ползватели приемат установените от това дружество общи условия, които съдържат политиките за използване на данни и бисквитки. Съгласно тези политики Meta Platforms Ireland събира данни, свързани с действията на ползвателите във и извън социалната мрежа и ги свързва с акаунтите на съответните ползватели във Facebook. Последните данни, наричани и „данни off Facebook“, се отнасят в частност до посещенията на уебсайтове и приложения на трети лица, както и до използването на други онлайн услуги, собственост на група Meta (сред които Instagram и WhatsАpp). Събирането на тези данни позволява персонализирането на рекламните съобщения, предназначени за ползвателите на Facebook.

На фокус

Решение European Superleague Company от 21 декември 2023 г. (C-333/21)

ФИФА и УЕФА са международни футболни федерации, които регулират професионалния футбол в Европа. Те са приели правила, които им предоставят правомощието да разрешават европейските футболни междуклубни състезания и да използват с търговска цел съответните различни медийни права. УЕФА организира и състезания между европейски клубове, като например Шампионската лига.

Дванадесет европейски футболни клуба изразиха намерение да създадат проект за ново европейско състезание по футбол: Суперлигата. Този проект би могъл да засегне провеждането на междуклубните състезания на УЕФА и използването с търговска цел на съответните медийни права. ФИФА и УЕФА се противопоставят на проекта и предупреждават, че ще наложат санкции на клубовете и играчите, които решат да участват в него.

Отговарящото за проекта предприятие, European Superleague Company, оспорва правилата на ФИФА и УЕФА пред съд в Мадрид, който отправя запитване до Съда относно тяхната съвместимост с правото на Съюза, което забранява възпрепятстването на свободната конкуренция и свободното предоставяне на услуги.

В съответствие със своето решение Bosman Съдът подчертава, че организирането на спортни състезания и използването с търговска цел на съответните медийни права представляват икономически дейности, към които се прилага правото на Съюза.

Той постановява, че регулаторните правомощия и правомощията за контрол и санкциониране, с които разполагат ФИФА и УЕФА по отношение на организирането на потенциално конкурентни футболни състезания като проекта Суперлига — за да не нарушават конкурентното право на Съюза и свободното предоставяне на услуги — трябва да се упражняват по прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален начин.

Съдът приема впрочем, че правилата на ФИФА и УЕФА относно използването с търговска цел на медийните права са от естество да нарушат конкурентното право на Съюза, ако не са в полза на различните актьори във футбола, например като осигуряват солидарно преразпределение на реализираните приходи. Съдът отбелязва, че тези правила могат да причинят вреди на европейските футболни клубове, на предприятията, развиващи дейност на медийните пазари, както и на потребителите и на телевизионните зрители, като ги възпрепятстват да се ползват от потенциално иновативни или интересни нови състезания.

Решение „Bosman“

В своето историческо решение Bosman от 15 декември 1995 г. (C-415/93) Съдът постановява, че упражняването на спорт поначало представлява икономическа дейност, за която се прилага правото на Съюза. Той приема и че свободното движение на работници не допуска:

  • клаузи за гражданство, приети от спортни федерации, съгласно които спортните клубове могат да ползват само ограничен брой професионални играчи, които са граждани на други държави членки и
  • клаузи за трансфер, въведени от тези федерации, съгласно които професионален играч, гражданин на държава членка, може при изтичането на договора си с даден клуб да бъде нает от клуб от друга държава членка само ако последният клуб е платил на първия обезщетение.

Съдът и спортът

След решение Bosman Съдът имаше няколко повода да се произнесе по условията за упражняване на спорт с оглед на икономическото право на Съюза:

  • клаузите за гражданство, споменати в решение Bosman по отношение на спортисти — граждани на държави членки, не могат да се прилагат и за спортисти с произход от държава, с която Съюзът е сключил споразумение за асоцииране или за партньорство (решения Deutscher Handballbund от 8 май 2003 г. (C-438/00) и Simutenkov от 12 април 2005 г. (C-265/03),
  • антидопинговите правила на Международния олимпийски комитет попадат в обхвата на конкурентното право на Съюза, но не са в противоречие с него, защото са необходими за осигуряване на безпроблемното протичане на спортните състезания (решение Meca-Medina и Majcen/Комисия от 18 юли 2006 г. (C-519/04 P),
  • футболните клубове могат да искат пропорционално обезщетение за обучение за младите играчи, които са обучили, когато тези играчи искат да сключат първия си договор като професионален играч с клуб от друга държава членка (решение Olympique Lyonnais от 16 март 2010 г. (C-325/08).

На фокус

Защита на личните данни и борба с нарушенията в областта на конкуренцията между предприятия

Решение Meta Platforms Ireland/Комисия от 24 май 2023 г. (T-451/20)

Правомощия на Комисията да разследва

Правилата за конкуренция на Европейския съюз забраняват споразуменията между предприятия, решенията на сдружения на предприятия и съгласуваните практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (член 101 от Договора за функционирането на ЕС [ДФЕС]). Те забраняват също така на предприятията в господстващо положение на даден пазар да злоупотребяват с това положение, например като налагат нелоялни цени, като ограничават производството или като отказват да иновират в ущърб на потребителите (член 102 ДФЕС).

Регламент № 1/2003 на ЕС има ключова роля в прилагането на правилата за конкуренция. Той предоставя на Европейската комисия широки правомощия за разследване. Комисията може по-конкретно да извършва проверки и да разпитва всяко лице, което би могло да разполага с полезна информация.

През 2020 г., в рамките на разследване на предполагаемо антиконкурентно поведение от страна на групата Facebook при използването на лични данни и управлението на платформата ѝ на услуги за социална мрежа, Комисията отправя искане до Meta Platforms Ireland да ѝ предостави всички документи, изготвени или получени от трима от неговите ръководители, които съдържат една или няколко ключови думи.

Сред тях фигурират по-конкретно изразите „big question“ (голям въпрос), „for free“ (безплатно), „not good for us“ (което не е добро за нас) и „shut* down“ (изключване).

Тъй като поисканата информация не е съобщена, за Meta е предвидена потенциална дневна периодична имуществена санкция в размер на 8 милиона евро.

Пред Общия съд на Европейския съюз Meta оспорва законосъобразността на това искане за предоставяне на информация на Европейската комисия. Според Meta такива ключови думи били явно твърде неясни и твърде общи и били част от мащабен „улов на информация“.

Meta подава едновременно и молба за допускане на обезпечение с цел да се спре изпълнението на искането на Комисията, докато Общият съд се произнесе с решение по съществото на делото.

На 29 октомври 2020 г. председателят на Общия съд се произнася по молбата за допускане на обезпечение. Той спира изпълнението на решението на Европейската комисия до въвеждането на специална процедура за представяне на исканите документи, които нямат връзка с търговската дейност на Meta и които освен това съдържат чувствителни лични данни („защитени документи“). В изпълнение на това определение Комисията предвижда за тези защитени документи процедура на виртуална зала за данни. Съгласно тази процедура документите могат да бъдат присъединени към преписката по разследването едва след като са били разгледани в тази виртуална зала от ограничен брой членове на екипа, на който е възложено разследването, и адвокатите на Meta.

На 24 май 2023 г. Общият съд постановява решение по делото. Той отхвърля изцяло жалбата на Meta.

В решението си Общият съд припомня широките правомощия за разследване, които има Европейската комисия, за да контролира дали предприятията спазват правилата за конкуренция. В този контекст използването на някои ключови думи може да се окаже полезно.

METА

Meta е многонационално технологично предприятие със седалище в Съединените щати. Освен Instagram и WhatsАpp, един от водещите му продукти е неговата социална мрежа Facebook, която позволява на регистрираните ползватели да създават профили, да свалят снимки и видеоизображения, да изпращат съобщения и да осъществяват контакт с други лица. Meta предлага и услуга за онлайн обяви, наречена Facebook Marketplace, която позволява на ползвателите да купуват и продават стоки.

Обезпечителното производство

Молбата за допускане на обезпечение цели постигане на незабавно спиране на изпълнението на акт на институция, докато се разглежда жалбата и бъде постановено окончателното съдебно решение. За да бъде допусната тази временна мярка от председателя на Общия съд, жалбата не трябва на пръв поглед да изглежда лишена от сериозно основание. Молителят трябва също така да докаже, че ако не бъде спряно изпълнението, той би претърпял сериозна и непоправима вреда. Накрая, решението трябва да претегля интереса на молителя срещу интересите на останалите страни и обществения интерес.

В отговор на довода на Meta, че разследване, което използва ключови думи, представлява намеса в правото на зачитане на личния живот на съответните членове на персонала, Общият съд приема, че става въпрос за подходяща мярка за постигане на целите от общ интерес, а именно запазването на предвидения в Договорите на Съюза режим на конкуренция.

Общият съд подчетава в това отношение взетите придружаващи мерки. Всъщност защитените документи трябвало да бъдат изпратени на Комисията на отделен електронен носител и да се поставят във виртуална зала за данни. Последната била достъпна само за ограничен брой членове на екипа, на който е възложено разследването. Подборът на документите, които да бъдат присъединени към преписката, трябвало да се извърши в присъствието на адвокатите на Meta. В случай на продължаващо несъгласие относно квалификацията на даден документ се провеждал арбитраж.

Дело T-452/20

На същата дата Комисията приема по отношение на Meta Platforms Ireland искане за предоставяне на информация в рамките на паралелното си разследване на някои практики, свързани с платформата Facebook Marketplace. Жалбата за отмяна, подадена от Meta Platforms Ireland срещу това решение, е отхвърлена от Общия съд с решение от същия ден по дело T-452/20.

Meta подава жалби до Съда срещу решения T-451/20 и T-452/20 на Общия съд (висящи дела C-497/23 P и C-496/23 P).

На фокус

Защита на европейските предприятия срещу извънтериториалните санкции на Съединените щати

Решение IFIC Holding/Комисия от 12 юли 2023 г. (T-8/21)

Извънтериториални последици на законите, приети от трети държави

За извънтериториалност на законодателство говорим, когато неговите последици се разпростират извън границите на държавата, която го е приела. „Блокиращият“ закон на Европейския съюз (Регламент (EО) № 2271/96 на Съвета) защитава икономическите оператори на Съюза срещу извънтериториалното прилагане на законите на трети държави. Европейският съюз приема този закон през 1996 г., за да защити европейските предприятия, чиято търговска дейност с Куба, Иран или Либия са визирани от Съединените щати.

През 2018 г., в отговор на оттеглянето на Съединените щати от Споразумението за ядрената програма на Иран, Съюзът актуализира своя „блокиращ“ закон, за да включи в него наложените отново американски извънтериториални санкции. Това действие се вписва в рамките на подкрепата на Съюза за продължаващото и пълно изпълнение на Споразумението за ядрената програма на Иран, в частност посредством подкрепата на търговските и икономическите връзки между Съюза и Иран.

През 2018 г. Съединените щати се оттеглят от Споразумението за ядрената програма на Иран, което има за цел осъществяването на контрол върху ядрената програма на Иран в замяна на премахването на икономическите санкции, наложени на Иран. След това оттегляне Съединените щати възстановяват санкциите срещу Иран и срещу списък лица, чиито авоари са били блокирани. Отново е забранено също така да се търгува с всяко лице или образувание, включено в съставения от американските органи списък. Тази забрана се прилага и за предприятия, установени извън Съединените щати, сред които европейски предприятия.

В отговор на това възстановяване на санкциите Европейският съюз актуализира своя т.нар. „блокиращ“ закон, за да защити интересите на своите предприятия. Също така, за да защити европейските предприятия срещу последиците от извънтериториалното прилагане на американските санкции, им е забранено да се съобразяват с тези санкции, освен с разрешение на Европейската комисия. Следва да се отбележи, че това разрешение може да се предостави, когато неизпълнението на чуждестранните санкции би увредило тежко интересите на съответното предприятие или тези на Съюза.

IFIC Holding АG е германско дружество, чиито акции се притежават непряко от иранската държава и което е добавено в списъка през 2018 г. След включването Clearstream Бanking АG, единствената оторизирана банка депозитар на ценни книжа в Германия, преустановява изплащането на IFIC на дивиденти, които то получава от различни германски предприятия, в които има дялово участие, и ги блокира в отделна сметка.

Clearstream впрочем е поискало от Комисията разрешение да се съобразява с американските санкции, що се отнася до ценните книжа или средствата на IFIC. Първоначално, през април 2020 г., Комисията преодставя това разрешение за 12 месеца, впоследствие го подновява през 2021 г. и 2022 г. IFIC оспорва тези решения, като подава жалба за отмяна до Общия съд.

Общият съд отхвърля жалбата на IFIC, като по този начин разрешава на Clearstream Бanking АG да се съобрази с американските санкции, наложени на Иран. Общият съд приема, че макар Комисията да е била длъжна да вземе предвид интересите на предприятието, което иска разрешението (Clearstream), тя не е била длъжна да вземе предвид интересите на предприятието, включено в списъка (IFIC), или да разглежда наличието на по-малко ограничителни за него алтернативи. Той преценява и че целите, преследвани от Европейския съюз в контекста на извънтериториални санкции на трета държава, обосновават ограничаването на правото на IFIC да бъде изслушано в хода на процеса по вземане на решения, предхождащ приемането на разрешението от Комисията.

Жалбата за отмяна

С жалбата за отмяна се иска отмяна на актове на институциите на Съюза, които противоречат на правото на Съюза. При определени условия държавите членки, европейските институции и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с жалба за отмяна. Ако жалбата е основателна, актът се отменя. Тогава съответната институция трябва да отстрани евентуалната празнота в правото, създадена с отмяната на акта.

Дело Бank Melli Iran (C-124/20)

По това дело БMI, иранска държавна банка, се позовава на „блокиращия закон“ пред германските съдилища, за да оспори прилагането на американските санкции в Германия. Съдът, сезиран за първи път в контекста на „блокиращия закон“ на Европейския съюз, постановява, че на предвидената в правото на Съюза забрана за съобразяване със санкциите, наложени от Съединените щати на Иран, може да се прави позоваване пред националните съдилища по гражданско дело.

Преглед на важните решения през годината

ПОТРЕБИТЕЛИ


Политиката на ЕС за потребителите цели да гарантира опазване на здравето, безопасността и икономическите и правните интереси на потребителите, независимо от това къде пребивават, къде пътуват или откъде извършват покупките си в рамките на Съюза.


Съдът на ЕС: гарант за правата на потребителите в ЕС

Тук сме вградили съдържание от YouTube. Тъй като YouTube може да събира лични данни и да проследява поведението Ви като зрител, ще заредим видеоклипа едва след като се съгласите с използването от тях на „бисквитки“ и подобни технологии, както са описани в тяхната политика на поверителност.

  • Частноправен субект води дело срещу Mercedes-Бenz Group, тъй като счита, че групата му е причинила вреди, като е оборудвала превозното му средство със софтуер (наречен „измервателно-коригиращо устройство“), който при студено време намалява степента на рециркулация на отработилите газове. Според него този софтуер има вредни последици за околната среда и противоречи на правото на Съюза. В германското право в случаите на обикновена небрежност може да бъде признато право на обезщетение за вреди, когато е налице нарушение на закон, предназначен да защити другиго. Така германска юрисдикция пита Съда дали правото на Съюза защитава частните интереси на отделния купувач на такова моторно превозно средство. Съдът приема, че правото на Съюза установява пряка връзка между производителя на автомобили и отделния купувач на моторно превозно средство. По този начин купувачът на моторно превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство, има право да получи от производителя на това превозно средство обезщетение за вреди, когато това устройство е причинило вреди на този купувач.

    Решение Mercedes-Бenz Group от 21 март 2023 г. (C-100/21)

  • Испански съд е сезирал Съда по въпроса за съвместимостта с правото на Съюза на местната правна уредба относно услугите за отдаване под наем на коли с шофьор (наричани по-нататък „VTC“) в агломерацията на Барселона. Тази правна уредба изисква предприятията, които вече притежават разрешение да предоставят тези услуги на национално ниво, да получат допълнителен лиценз, за да могат да ги извършват в агломерацията на Барселона. Тя също така ограничава броя на лицензите за услуги VTC до една тридесета от предоставените за тази агломерация лицензи за таксиметрови услуги. Съдът постановява, че получаването на допълнителен лиценз към този, предвиден на национално ниво, може да се окаже необходимо за доброто управление на транспорта, но че ограничаването на броя на лицензите за услуги VTC представлява необосновано ограничение на свободата на установяване и вследствие на това противоречи на правото на Съюза.

    Решение Prestige and Limousine от 8 юни 2023 г. (C-50/21)

  • Велосипедист, който използвал велосипед с помощно електрическо задвижване на обществен път близо до Брюж (Белгия), е блъснат от лек автомобил и е починал няколко месеца след това. В съдебното производство, чиято цел е да се установи евентуално право на обезщетение, възниква спор по въпроса дали велосипед с помощно електрическо задвижване трябва да се квалифицира като „превозно средство“. Тази квалификация (която зависи от тълкуването на една европейска директива) е ключова, за да се определи дали пострадалият е бил водач на „моторно превозно средство“, или може да претендира за автоматично обезщетение като „слабо защитен участник в движението по пътищата“ в съответствие с белгийското право. В решението си Съдът приема, че за велосипед с помощно електрическо задвижване не се прилага задължението за застраховане на моторните превозни средства, защото не е задвижван единствено от механична сила. Всъщност устройства, които не са задвижвани единствено от механична сила, като велосипед с помощно електрическо задвижване, който може да ускори до скорост 20 km/h посредством използване на първоначалeн мускулeн тласък, не изглеждат от естество да причинят телесни увреждания или материални щети, сравними с тези, които могат да причинят мотоциклети, автомобили, камиони или други превозни средства, които се задвижват единствено от механична сила, като последните могат да се движат значително по-бързо.

    Решение KБC Verzekeringen от 12 октомври 2023 г. (C-286/22)

  • Пандемията от COVID-19 принуди редица държави членки, сред които Словакия, да приемат мерки във връзка с възстановяването от туристическите агенции на направените от пътуващите плащания в случаите на анулиране на престой поради здравни причини. Тези национални правила позволяват издаването на ваучери, които могат да се използват в продължение на 18 месеца, подлежащи на възстановяване в парична форма само след изтичането на този срок. Рискът от изпадане в несъстоятелност и затрудненията, пред които са изправени организаторите на пътувания, се изтъкват като обосновка за тези инициативи. Съдът постановява, че държавите членки не могат да се позовават на непреодолима сила, за да дерогират задължението за пълно възстановяване, предвидено в Директивата за пакетните туристически пътувания. Той счита, че възстановяването на стойността на пътуването трябва да се направи в парична форма: туристическите агенции не могат да предлагат ваучери, освен ако пътуващото лице се съгласи доброволно да приеме такава форма. Следователно, като е приела законодателно изменение, което временно лишава пътуващите лица от правото им да прекратяват договор за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такси и да получат пълно възстановяване, Словакия не е изпълнила задължението си по правото на Съюза.

    Решения UFC que Choisir и CLCV (C-407/21) и Комисия/Словакия от 8 юни 2023 г. (C-540/21)

ОКОЛНА СРЕДА

Съюзът се ангажира за запазването и подобряването на качеството на околната среда и за защитата на здравето на хората. Той се основава на принципите на предпазните мерки, принципа за предотвратяване и принципа „замърсителят плаща“.


Съдът и околната среда

Тук сме вградили съдържание от YouTube. Тъй като YouTube може да събира лични данни и да проследява поведението Ви като зрител, ще заредим видеоклипа едва след като се съгласите с използването от тях на „бисквитки“ и подобни технологии, както са описани в тяхната политика на поверителност.

  • През 2018 г. Съдът е постановил, че Румъния е имала задължение да преустанови незаконното депониране на отпадъци и да закрие 68 неразрешени депа. През 2022 г., тъй като счита, че Румъния все още не е изпълнила решението от 2018 г., Комисията предявява нов иск за установяване на неизпълнение на задължения. Съдът констатира, че Румъния все още поддържа 31 неразрешени обекта. Поради това Румъния е осъдена да заплати еднократна сума в размер на 1,5 милиона евро и 600 евро за всеки ден забава за всяко неразрешено депо. При определянето на тази глоба Съдът е отчел тежестта и продължителността на нарушението и платежоспособността на Румъния. Неизпълнението на решението от 2018 г. води до значителен риск от замърсяване и сериозни последици за човешкото здраве поради освобождаването на вредни химикали в почвата, въздуха и водата.

    Решение Комисия/Румъния от 14 декември 2023 г. (C-109/22)

ЛИЧНИ ДАННИ

Европейският съюз разполага с правна уредба, която осигурява солидна и последователна основа за защита на личните данни. Обработването и запазването на тези данни трябва да отговарят на условията за законосъобразност, предвидени в правната уредба, и по-конкретно да се ограничават до стриктно необходимото и да не засягат непропорционално правото на личен живот.


Съдът в дигиталния свят

Тук сме вградили съдържание от YouTube. Тъй като YouTube може да събира лични данни и да проследява поведението Ви като зрител, ще заредим видеоклипа едва след като се съгласите с използването от тях на „бисквитки“ и подобни технологии, както са описани в тяхната политика на поверителност.

  • Като се основава на ОРЗД, гражданин е поискал от Österreichische Post, основният оператор на пощенски и логистични услуги в Австрия, да му посочи самоличността на получателите, пред които този оператор е разкрил неговите лични данни. Австрийският върховен съд пита Съда дали ОРЗД дава на субекта на данни правото да узнае конкретната самоличност на получателите. Съдът отговаря, че когато личните данни са или ще бъдат разкрити пред получатели, администраторът на данните е длъжен да уведоми това лице, при поискване, за самоличността на тези получатели. Само ако е (все още) невъзможно да се установят получателите, администраторът на данните може да се ограничи до това да посочи само категориите получатели, за които става въпрос. Това важи и ако този администратор докаже, че искането е явно неоснователно или прекомерно.

    Решение Österreichische Post от 12 януари 2023 г. (C-154/21)

  • През 2014 г. служител, а също и клиент на банката Pankki S, узнава, че други служители на банката неколкократно са правили справки с личните му данни. Тъй като се съмнява в законосъобразността на тези справки, този служител — междувременно уволнен от Pankki S — отправя искане до същата да му съобщи самоличността на лицата, които са правили справки с тези данни, както и точните дати и целите на справките. Pankki S отказва да разкрие самоличността на служителите поради съображението, че тази информация съставлява лични данни на тези служители. Запитан от финландски съд, Съдът постановява, че всяко лице има право да узнае датата и причините, поради които са правени справки с личните му данни, и че обстоятелството, че администраторът на данни извършва банкова дейност, няма отражение върху обхвата на това право.

    Решение Pankki S от 22 юни 2023 г. (C-579/21)

  • Сезиран от върховната административна юрисдикция на Литва, Съдът постановява, че Директивата за личния живот и електронните комуникации не допуска да бъдат използвани, в разследвания относно свързани с корупция служебни нарушения, лични данни, свързани с електронни съобщения, които са били съхранени от доставчиците на електронни съобщителни услуги, и впоследствие предоставени на разположение на компетентните органи за целите на борбата с тежката престъпност. Освен това данни за трафик и за местонахождение, съхранявани от доставчиците за целите на борбата с тежката престъпност и предоставени на властите, не могат да бъдат предавани a posteriori на други органи и използвани за борба срещу служебни нарушения, свързани с корупция.

    Решение Lietuvos Respublikos generalinė prokuratūra от 7 септември 2023 г. (C-162/22)

  • Пациент е поискал от зъболекарката си да му предостави безвъзмездно копие от медицинското му досие, но зъболекарката изисква той да поеме разходите, свързани с представянето на това копие. Тъй като счита, че има право на безплатно копие, пациентът сезира германските съдилища. В отговор на отправения до него преюдициален въпрос Съдът припомня, че ОРЗД признава правото на пациента да получи първо копие от медицинското си досие, без това да води по принцип до разходи, и че администраторът на лични данни може да поиска заплащане само за допълнителни копия. Така зъболекарят има задължението да предостави безплатно първо копие от данните на пациента, без да е необходимо последният да мотивира искането си.

    Решение FT (Копие от медицинското досие) от 26 октомври 2023 г. (C-307/22)

РАВНО ТРЕТИРАНЕ И ТРУДОВО ПРАВО

В Европейския съюз има над 240 милиона работници. Следователно голям брой граждани се ползват пряко от разпоредбите на европейското трудово право, което определя минимални норми в областта на условията на труд и заетостта, като по този начин допълва водените от държавите членки политики.


Съдът на ЕС: гарант за равното третиране и защитник на правата на малцинствата

Тук сме вградили съдържание от YouTube. Тъй като YouTube може да събира лични данни и да проследява поведението Ви като зрител, ще заредим видеоклипа едва след като се съгласите с използването от тях на „бисквитки“ и подобни технологии, както са описани в тяхната политика на поверителност.


Съдът на ЕС на работното място — защитник на правата на работниците

Тук сме вградили съдържание от YouTube. Тъй като YouTube може да събира лични данни и да проследява поведението Ви като зрител, ще заредим видеоклипа едва след като се съгласите с използването от тях на „бисквитки“ и подобни технологии, както са описани в тяхната политика на поверителност.

  • Запитан от полски съд, Съдът припомня, че защитата срещу дискриминация, предоставена от Директива 2000/78 за равно третиране в областта на заетостта и професиите, се прилага за всяка реална професионална дейност, упражнявана врамките на стабилно правоотношение. Тя се прилага и за дейност, извършвана от самостоятелно заето лице, което работи по договор за изработка. Решението да се прекрати и да не се поднови такъв договор поставя самостоятелно заетия работник в положение, сравнимо с това на уволнен работник. Впрочем Съдът подчертава, че свободата на договаряне не може да обоснове отказ да се сключи договор с дадено лице поради сексуалната му ориентация.

    Решение TP (Аудио-визуален монтажник в обществена телевизия) от 12 януари 2023 г. (C-356/21)

  • Германски пилот работи на непълно работно време за авиокомпания и трудовият му договор предвижда основно възнаграждение, което зависи от часовете полетно дежурство. Той може да получава и допълнително възнаграждение, когато е отработил определен брой часове полетно дежурство в рамките на един месец и е надвишил определените прагове, определени в договора му. Тези прагове били идентични за пилотите, работещи на пълно работно време, и за тези, работещи на непълно работно време. Германски съд пита Съда дали национални правила, които изискват работник на непълно работно време да отработи същия брой часове като работник на пълно работно време, за да получи допълнително възнаграждение, представляват дискриминация, забранена с оглед на правото на Съюза. Съдът отговаря утвърдително, като подчертава, че получаването на допълнително възнаграждение за превишаването на определен брой часове труд не може да поставя в по-неблагоприятно положение работника на непълно работно време.

    Решение Lufthansa CityLine от 19 октомври 2023 г. (C-660/20)

  • Машинист, нает на работа от MÁV-STАRT, унгарското национално железопътно дружество, оспорва решението на работодателя си да не му предостави междудневна почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа. По силата на Директивата за организацията на работното време този период на почивка трябва да бъде предоставен на работника за всеки период от 24 часа, когато този период предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Периодът на междудневна почивка не е част от периода на междуседмична почивка, а се добавя към него, дори ако го предшества непосредствено. Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права.

    Решение MÁV-STАRT от 2 март 2023 г. (C-477/21)

ЕВРОПЕЙСКО ГРАЖДАНСТВО

Всяко лице, което притежава гражданство на държава от Съюза, автоматично е гражданин на Европейския съюз. Гражданството на Съюза се добавя към националното гражданство, а не го замества. Гражданите на Европейския съюз се ползват със специфични права, гарантирани от европейските Договори.

  • Дъщеря на майка датчанка и баща американец, която от раждането си в Съединените американски щати има датско и американско гражданство, на 22-годишна възраст подава молба в Дания за запазване на датското си гражданство, което ѝ е отказано по силата на приложимата датска правна уредба. Сезиран от датски съд с въпроса за съвместимостта на тази правна уредба с правото на Съюза, Съдът постановява, че Дания може по принцип да предвиди, че родените в чужбина нейни граждани, които никога не са живели на нейна територия, загубват датско гражданство на 22-годишна възраст. Тази мярка обаче трябва да спазва принципа на пропорционалност, когато води и до загубване на гражданството на Съюза. Такъв е случаят, ако съответното лице няма и гражданство на друга държава членка. Така правото на Съюза не допуска окончателно загубване на датско гражданство, и следователно на европейско гражданство, без съответното лице да е било уведомено за това, нито да е имало възможността да поиска да се извърши индивидуална преценка на последиците от това загубване.

    Решение Udlændinge- og Integrationsministeriet от 5 септември 2023 г. (C-689/21)

МИГРАЦИЯ

Европейският съюз прие съвкупност от правила, за да въведе ефикасна, хуманна и безопасна европейска миграционна политика. Общият европейски режим на убежището определя минимални норми, приложими за третирането на всички търсещи убежище лица и за техните молби в целия Съюз.

  • Двама сирийски граждани, г-жа X и г-н Y, сключват брак през 2016 г. в Сирия и имат две деца. През 2019 г. г-н Y напуска Сирия, за да отиде в Белгия, а г-жа Х и двете им деца остават в Сирия. През 2022 г. белгийската администрация признава на г-н Y статут на бежанец в Белгия. Адвокатът на г-жа Х и децата подава с електронно писмо заявление за събиране на семейството, с цел събирането им с г-н Y в Белгия, като посочва, че изключителните обстоятелства в Северозападна Сирия не им позволяват да отидат до белгийска дипломатическа служба, за да подадат там заявлението. Службата за чужденците отговаря, че белгийското законодателство не допуска заявления по електронна поща и приканва г-жа Х и децата ѝ да се свържат с белгийското посолство. Сезиран от белгийска юрисдикция, Съдът постановява, че белгийското законодателство, което изисква лично присъствие в дипломатическа служба за подаване на заявление за събиране на семейството, противоречи на правото на Съюза. Правната уредба обаче може да предвижда възможността да се изисква личното явяване на по-късен етап.

    Решение Аfrin от 18 април 2023 г. (C-1/23 PPU)

  • Унгария е въвела закон, който задължава лицата от трети държави или без гражданство, които се намират на нейна територия или се явяват на границите ѝ, предварително да отидат в посолство на Унгария в чужбина, в Сърбия или в Украйна, за да подадат там декларация и да получат разрешение за влизане на унгарска територия, преди да могат да поискат там международна закрила. Съдът постановява, че Унгария е създала неразумни пречки за търсещите убежище лица, които са в разрез с основните принципи на Съюза, като е направила молбата за убежище прекалено сложна. Тази мярка не може да бъде обоснована с борбата със заразните болести в контекста на пандемията от COVID-19, защото тя е непропорционална с оглед на преследваната цел.

    Решение Комисия/Унгария от 22 юни 2023 г. (C-823/21)

ПРАВОВА ДЪРЖАВА

В Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в Договора за Европейския съюз, правовата държава е изрично посочена като една от общите ценности на държавите членки. Независимостта и безпристрастността на съдилищата е съществен елемент на правовата държава.


Гарантиране на върховенството на закона в Европейския съюз

Тук сме вградили съдържание от YouTube. Тъй като YouTube може да събира лични данни и да проследява поведението Ви като зрител, ще заредим видеоклипа едва след като се съгласите с използването от тях на „бисквитки“ и подобни технологии, както са описани в тяхната политика на поверителност.

  • Комисията оспорва пред Съда реформата на полското правосъдие от декември 2019 г. Той уважава иска на Комисията, като припомня, че държавите членки са длъжни да избягват всяко намаляване на защитата на ценността правова държава в законодателството си в областта на организацията на правосъдието. Съдът постановява, че е несъвместим с правото на Съюза фактът, че самите национални съдии, които следва да прилагат правото на Съюза, рискуват да се окажат в положение, при което въпросите, свързани с техния статут и с упражняването на техните функции, се решават от съд, който не отговаря на изискването за независимост и безпристрастност. По-нататък, националните съдии не могат да бъдат възпрепятствани да преценяват дали даден съд или съдия отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита, произтичащи от правото на Съюза, като при необходимост отправят запитване до Съда по реда на преюдициалното производство. Накрая, националните разпоредби, които налагат на съдиите да обявяват евентуалната си принадлежност към сдружение, фондация с нестопанска цел или политическа партия, и предвиждат публикуване на тази информация онлайн, са в разрез със защитата на личните данни и с правото на зачитане на личния живот.

    Решение Комисия/Полша от 5 юни 2023 г. (C-204/21)

ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

Правната уредба, приета от Съюза за закрила на интелектуалната собственост (авторско право) и индустриалната собственост (право на марки, защита на промишления дизайн, патентно право), подобрява конкурентоспособността на предприятията чрез насърчаване на среда, способстваща творчеството и иновациите.


Интелектуалната собственост и Общият съд

Тук сме вградили съдържание от YouTube. Тъй като YouTube може да събира лични данни и да проследява поведението Ви като зрител, ще заредим видеоклипа едва след като се съгласите с използването от тях на „бисквитки“ и подобни технологии, както са описани в тяхната политика на поверителност.

  • Заявката за международна регистрация на словния знак „EMMENTАLER“ е отхвърлена от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Emmentaler Switzerland оспорва това решение, което отново е потвърдено от EUIPO, поради това че заявената марка е описателна. С решението си Общият съд отхвърля жалбата, подадена от Emmentaler Switzerland, като приема, че германските потребители разбират незабавно знака „EMMENTАLER“ като обозначаващ даден вид сирене, което прави марката описателна. Всъщност, за да се откаже регистрацията на даден знак, е достатъчно той да има описателен характер в една част от Съюза. Следователно терминът „EMMENTАLER“ не може да бъде защитен като марка на Европейския съюз за сирена.

    Решение Emmentaler Switzerland/EUIPO (EMMENTАLER) от 24 май 2023 г. (T-2/21)

  • Регистрацията на емблемата на Бatman като марка на Европейския съюз е оспорена пред Общия съд от италиански производител на карнавални костюми. Общият съд постановява, че представените от него доказателства не са достатъчни, за да установят, че тази марка, изобразяваща прилеп в овална рамка, е лишена от отличителен характер. Именно този отличителен характер дава възможност на потребителите да свързват стоките, обхванати от марката, с издателя на Бatman, DC Comics, и да ги различават от тези на други предприятия.

    Решение Аprile и Commerciale Italiana/EUIPO — DC Comics от 7 юни 2023 г. (T-735/21)

  • По спор между румънски организации за колективно управление на авторски права и въздушен превозвач Съдът постановява, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза. Обратно, само инсталирането на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон, не представлява такова. Следователно правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която установява презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана само на наличието на озвучителни уредби в превозни средства.

    Решения Бlue Аir Аviation и UPFR от 20 април 2023 г. (съединени дела C-775/21 и C-826/21)

  • Вследствие на спор пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) относно регистрацията на триизмерния знак на скутер „Vespa“, Piaggio подава жалба пред Общия съд. Piaggio е представило пред EUIPO редица относими доказателства, като проучване на общественото мнение, данни относно обема на продажбите, както и това че „Vespa“ се намира в Музея на модерното изкуство (Museum of Modern Аrt) в Ню Йорк, използването на скутерите „Vespa“ в световно известни филми като „Римска ваканция“ или пък съществуването на клубове „Vespa“ в редица държави членки. Според Piaggio тези доказателства установяват емблематичния характер на „Vespa“ и следователно неговото признаване в целия Съюз. Общият съд уважавa жалбата на Piaggio, като потвърждава, че доказателствата са установили отличителния характер, придобит чрез използването на марката в целия Съюз.

    Решение Piaggio & C./EUIPO — Zhejiang Zhongneng Industry Group от 29 ноември 2023 г. (T-19/22)

ОГРАНИЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Ограничителните мерки, или „санкциите“, са основен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, за да се съхраняват ценностите на Съюза, неговите основни интереси и неговата сигурност. Санкциите целят да предизвикат промяна в политиката или поведението на лицата или образуванията, срещу които са насочени.

  • Белаеронавигация, беларуско държавно предприятие, натоварено с регулирането на въздушното пространство, е било включено в списъците за санкции на Съвета на Европейския съюз поради отговорността си за отклоняването на полет FR4978 към летище Минск на 23 май 2021 г., довело до арестуването и задържането на двама опоненти на режима, намиращи се на борда (Роман Протасевич и София Сапега). Тълкувайки за първи път понятието „лице, отговорно за репресиите“, Общият съд отхвърля жалбата на Белаеронавигация, като приема, че държавното предприятие не е можело да не знае, че това отклоняване допринася за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус.

    Решение Белаеронавигация/Съвет от 17 февруари 2023 г. (T-536/21)

  • В отговор на незаконното присъединяване на Крим и на град Севастопол от Русия през март 2014 г., Съветът на Европейския съюз приема на 17 март 2014 г. поредица от ограничителни мерки. След започването през февруари 2022 г. на мащабната война, водена от Русия срещу Украйна, Съветът добавя в списъците на лицата и образуванията, за които се прилагат ограничителните мерки, членове на правителството, банки, предприемачи и членове на Федералното събрание (Държавната дума). По-конкретно, Съветът добавя името на г-жа Виолетта Пригожина, майка на г-н Евгений Пригожин, отговорен за разполагането на наемници на Вагнер Груп, които се сражават за Русия в Украйна. Общият съд уважава искането за отмяна на актовете на Съвета, насочени срещу г-жа Пригожина, като преценява, че включването ѝ в списъците се основава само на нейната родствена връзка със сина ѝ, което не е достатъчно, за да обоснове такива мерки.

    Решение Пригожина/Съвет от 8 март 2023 г. (T-212/22)

  • С оглед на влошаването на положението в областта на правата на човека, правовата държава и демокрацията във Венецуела Съветът на Европейския съюз приема през 2017 г. ограничителни мерки с оглед на положението в тази държава. През 2019 г. Общият съд отхвърля жалбата на Венецуела срещу тези мерки, защото правното положение на тази държава не е било пряко засегнато от спорните мерки. Сезиран с жалба, Съдът отменя това решение на Общия съд през 2021 г. и му връща делото за ново разглеждане. С решението си от 2023 г. Общият съд отхвърля всички основания, на които Венецуела се позовава с цел отмяна на посочените ограничителни мерки.

    Решение Венецуела/Съвет от 13 септември 2023 г. (T-65/18 RENV)

  • Г-н Роман Аркадиевич Абрамович е предприемач с руско, израелско и португалско гражданство. Той е основният акционер на дружеството майка на Evraz — една от най-големите руски групи в областта на металургията и минното дело, както и един от най-големите данъкоплатци в Русия. След нападението на Русия срещу Украйна Съветът замразява средствата и забранява влизането в Европейския съюз или транзитното преминаване на влиятелни предпредприемачи, които извършват дейност в икономически отрасли, осигуряващи съществен източник на приходи на правителството на Русия. Г-н Абрамович оспорва пред Общия съд включването и запазването на името си в списъците за налагане на ограничителни мерки, целящи усилване на натиска върху Русия. Общият съд отхвърля жалбата на г-н Абрамович, като по този начин потвърждава приетите ограничителни мерки срещу него.

    Решение Абрамович/Съвет от 20 декември 2023 г. (T-313/22)

Търговска политика

Търговската политика е изключителна компетентност на ЕС. Съюзът законодателства по търговските въпроси и сключва международни търговски споразумения. Фактът, че Съюзът действа съвместно, като се изразява с един глас на световната сцена, го поставя в силно положение в международната търговия.

  • През 2020 г. Съединените американски щати увеличават митата върху вноса на определени европейски алуминиеви и стоманени продукти. В отговор Комисията приема регламент, с който налага допълнителни мита за вноса в Съюза на някои продукти от Съединените щати. Zippo Manufacturing Co., американски производител на запалки, засегнат от това увеличение, оспорва тази мярка пред Общия съд, който отменя въпросния регламент. Според Общия съд Комисията е нарушила правото на изслушване на Zippo и вследствие на това — принципа на добра администрация. Комисията трябвало да изслуша Zippo, преди да предприеме такова увеличение, тъй като знаела преди приемането му, че увеличението на митата засягало главно запалките на Zippo.

    Решение Zippo Manufacturing и др./Комисия от 18 октомври 2023 г. (T-402/20)

TАX RULINGS

Преките данъци по принцип са от компетентността на държавите членки. Въпреки това те трябва да спазват основните правила на Европейския съюз, като забраната за държавни помощи. Така Съюзът следи за законосъобразността на предварителните данъчни решения (tax rulings) на държавите членки, които предоставят на някои предприятия специално данъчно третиране.

  • С данъчно становище (tax ruling) от 2003 г. люксембургските власти приемат предложението на групата Аmazon относно данъчното третиране на дъщерно дружество, установено в Люксембург, за целите на корпоративния данък. Комисията приема, че това данъчно становище представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. След съдебни жалби на Люксембург и на Аmazon Общият съд отменя решението на Комисията, преценявайки, че тя не е доказала, че дъщерното дружество на Аmazon се е ползвало от недължимо намаление на данъчната си тежест. Съдът отхвърля жалбата на Комисията срещу решението на Общия съд, като преценява, че тя неправилно е определила „референтната система“ за целите на преценката дали е налице такава помощ.

    Решение Комисия/Аmazon.com и др. от 14 декември 2023 г. (C-457/21 P)

  • През 2018 г. Комисията установява, че люксембургските данъчни органи са издали tax rulingsна групата Engie, които според нея са ѝ позволили да избегне данъчното облагане на печалбите, реализирани от нейните дъщерни дружества, установени в Люксембург. Комисията счита, че тези tax rulings представляват несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи. След като Общият съд отхвърля жалбите им, Engie и Люксембург обжалват пред Съда, който постановява, че Комисията е допуснала грешка, като е определила „референтната система“ за целите на преценката на селективния характер на тези данъчни мерки и следователно като ги е квалифицирала като забранени държавни помощи.

    Решения Luxembourg/Комисия и Engie Global LNG Holding и др./Комисия (съединени дела C-451/21 P и C-454/21 P)

КОНКУРЕНЦИЯ

Европейският съюз осигурява спазването на правила за защита на свободната конкуренция. Практиките, които имат за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, са забранени и могат да бъдат санкционирани с глоби.

  • Комисията провежда разследване във връзка с блокирането на географски принцип на някои видеоигри за персонални компютри в платформата Steam. Тя констатира, че управляващият платформата, Valve, и петима издатели на игри (Bandai, Capcom, Focus Home, Koch Media и ZeniMax) са нарушили конкурентното право на Съюза. Комисията упреква Valve и петимата издатели, че са участвали в съвкупност от антикокнурентни споразумения или съгласувани практики. Същите са имали за цел да ограничат трансграничните продажби посредством въвеждане на функции за териториален контрол, особено в балтийските страни и някои страни от Централна и Източна Европа. Valve обжалва решението на Комисията пред Общия съд. Общият съд отхвърля жалбата му, като приема, че Комисията правилно е установила съществуването на споразумение между Valve и всеки от петимата издатели, чиято цел е да ограничи паралелния внос посредством разблокиране на ключовете за активиране на разглежданите видеоигри в платформата Steam. Това разблокиране целяло да възпрепятства закупуването на видеоигрите, които са предмет на дистрибуция в определени страни на ниски цени, от дистрибутори или ползватели, които се намират в други страни, където цените са доста по-високи.

    Решение Valve Corporation/Комисия от 27 септември 2023 г. (T-172/21)

ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИ

Прозрачността на обществения живот е ключов принцип на Съюза. Всеки гражданин или юридическо лице на Съюза може по принцип да получи достъп до документите на институциите. Въпреки това в определени случаи този достъп може да бъде отказан, ако това е оправдано.

  • Г-н Emilio De Capitani подава заявление за достъп до някои документи, разменени в рамките на работната група „Дружествено право“ на Съвета на Европейския съюз, свързани със законодателната процедура за изменение на Директива 2013/34 относно годишните финансови отчети. Съветът отказва достъпа с мотива, че оповестяването им би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Съвета, като същевременно преценява, че информацията има твърде чувствителен и твърде технически характер, за да може документите да бъдат оповестени. Г-н De Capitani оспорва това решение пред Общия съд. Общият съд разглежда в контекста на законодателните процедури на Европейския съюз съвместяването на принципите на публичност и прозрачност с изключението от оповестяването на документи с цел защита на процеса на вземане на решения. Общият съд подчертава, че в система, основана на принципа на демократичната легитимност, законодателят трябва да отговаря за действията си пред обществото. Упражняването от гражданите на техните демократични права предполага възможността да следят в подробности процеса на вземане на решения в институциите, участващи в законодателните процедури. Затова Общият съд отменя решението на Съвета, с което се отказва достъп до работните документи по Директивата.

    Решение De Capitani/Съвет от 25 януари 2023 г. (T-163/21)

Дирекция „Изследвания и документация“ предлага на юристите, в рамките на своя сборник от резюмета, „Подбрани важни решения“ и „Месечен бюлетин на съдебната практика“ на Съда и на Общия съд.

go to top